Решение № 563 от 25.9.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 727/2024 г.

Производството е по реда на глава двадесет и първа ГПК вр. с чл. 25, ал. 4, изр. второ ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба от М. Д. М., ЕГН••••••••••, в качеството му на управител на „Едън вю резидънс“ ООД чрез адв. А. срещу решение № 982 от 09.07.2024г., постановено по т.д. № 20241100900766 по описа на Софийски градски съд за 2024г., т.о., VI - 15 състав, с което е оставена без уважение жалбата му срещу отказ № 202440401183124 от 03.04.2024г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията да впише в Търговския регистър промени по партидата на дружеството, а именно увеличаване на капитала чрез приемането на нов съдружник и записване на нови дялове, заличаване на действащия управител и вписване на нов, приемане на нов дружествен договор. Въззивникът/заявителят - „Едън вю резидънс“ ООД счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. На първо място твърди, че в случая нямало разпореждане със запорирания дружествен дял на съдружника в дружеството, а е увеличен неговият капитал. Запорът върху дяловете на съдружника, не е мярка срещу дружеството, а срещу съдружника който ги притежава. По тази причина запорът не можел да ограничава правата на органите на дружеството относно организацията и управлението на вътрешнофирмения живот. Счита, че ефективното увеличение на капитала чрез записване на нови дялове не влизал в колизия с ограничението за разпореждане със запорираното имущество. В този смисъл била и най-новата практика на съдилищата, включително и на САС. Според частния жалбоподател, разширителното тълкуване на чл. 451, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 206, ал. 1 ДОПК – забрана за изменение на веща, противоречало на конституционно утвърдено изисква в чл. 19, ал. 3 КРБ. Запорът на дружествения дял като забрана за разпореждане с имуществените права, черпени от дяловото участие, не въвеждал забрана за позоваване на други факти относно членствените правоотношения. Частният жалбоподател моли въззивния съд да отмени процесния отказ и да даде задължителни указания на Агенция по вписванията да извърши вписване на исканите промени. Претендира разноски за двете инстанции. Препис от въззивната жалба е връчен на Агенцията по вписванията на 26.08.2024г., която е подала в срок писмен отговор. Твърди, че в процесния случай е вписан запор върху дружествения дял на едноличен собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност, който нямал правомощия да приема решения за увеличение на капитала. Това решение влизало в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 451, ал. 1, пр. 2 от ГПК, тъй като имал за последица промяна на правото на кредитора да се удовлетвори принудително по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство. Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди наведените доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. След служебно извършена справка в ТР се установява, че на 12.03.2024г. по партидата на „Едън вю резидънс“ ЕООД има вписан запор от Национална агенция за приходите върху всички 500 дяла по 10 лева на едноличния собственик на капитала „Джи ем кънстракшън“ ЕООД. С протокол от 27.03.2024г. на едноличния собственика на капитала е прието решение за увеличение на капитала от 5000 на 300 000 чрез записване на нови 29 500 дружествени дяла по 10 лева и приемане на нов съдружник – М. Д. М.. С протокол от общо събрание на съдружниците от 27.03.2024г. са приети решения за промяна фирмата на дружеството, освободен е досегашният управител, назначен е нов управител и е приет нов дружествен договор. За да остави без уважение жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че съгласно мотивите на т. 7 от ТР 1/2020г. на ОСТК на ВКС при вписан запор върху дружествени дялове в ЕООД, едноличният собственик на капитала няма правомощия да приема решения за увеличаване на капитала чрез записване дялове от нови съдружници, тъй като ще доведат до промяна на възникналото от кредитора право на кредитора да се удовлетвори по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК. Наложеният запор върху всички дружествени дялове на едноличния собственик на капитала е да обезпечи удовлетворяването на взискателя в процедурата по реда чл. 517, ал. 4 ГПК. Възникването на вземането за ликвидационен дял може да бъде напълно осуетено, ако длъжникът се разпореди с дружествения си дял при условията на чл. 248, ал. 1, т. 2 от ТЗ преди предявяване на иск за прекратяване на дружеството и последващо извършване на ликвидация. Именно за това е и въведена забраната за вписване на прехвърляне на дружествени дялове след запора, която забрана следва да намери приложение и при увеличение на капитала чрез приемане на нов съдружник по реда на чл. 148, ал. 1, т. 2 от ТЗ. Целта, смисълът и значението на запора е да запази съществуването на дружествените дялове в състоянието и съотношението, в което са били към датата на налагане на запора. Само така ще се възпрепятства длъжникът да се разпореди с дружествения дял по начин, който ще затрудни или ще направи невъзможно удовлетворяването на кредитора. Като разпореждане със запорирания дял трябва да се счита и всяко действие по вземане на решение от едноличния собственик на капитала, което пряко или косвено води до намаляване на ликвидационния дял на съдружника, респективно едноличния собственик на капитала. За кредиторовия интерес не е без значение дали ще се удовлетвори на 100 % от имуществото на дружеството или 0, 0169 %/500: 29 500/, както неоснователно счита частният жалбоподател. Дали длъжникът ще продаде 99, 0831 % от притежаваните от него дялове в капитала на ЕООД или ще увеличи капитала със същия процент, води до едни и същи правни последици – пълно лишаване на кредитора да се удовлетвори от капитала на длъжника в ЕООД. Законосъобразни и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в процесната хипотеза приложение следва да намери задължителното за съдилищата разрешение дадено в мотивите на т. 7.2. от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023г. по тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС. Съобразно това решение, Агенцията по вписванията отказва вписване на промени, произтичащи от продажбата на дружествени дялове след налагането на запора. При записване на увеличение на капитала чрез приемане на съдружници и записване на нови дялове, следва аналогично прилагане на разпоредбата на чл. 206, ал. 3 от ДОПК, поради идентичните правни последици, настъпили в резултат от различните разпореждания със запорираните дружествени дялове. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че разширителното тълкуване на чл. 451, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 206, ал. 1 ДОПК – забрана за изменение на веща, противоречало на конституционно утвърдено изисква в чл. 19, ал. 3 КРБ. Заобикалянето на изричната забрана за разпореждане със запорираните дружествени дялове от капитала на ЕООД, чрез предприемане на правни действия които целят същия резултат, не противоречат на конституцията. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че длъжностното лице и СГС са излезли извън обхвата на проверката по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. В чл. 206, ал. 3 от ДОПК, законодателят е уредил с императивна правна норма забраната за вписване на промени в ТР при наложен запор върху дружествен дял. Длъжностното лице по регистрация и съдът служебно следят за спазване на императивните материалноправни норми. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения са задължителни за съдилищата и длъжностното лице по регистрация. В мотивите на т. 3 от ТР № 1 от 06.12.2002 г. по тълкувателно дело № 1/2002 г., ОСГК на ВКС, е определен обхватът на извършваната проверка: „Регистърният съд в рамките на безспорното охранително производство извършва проверка за наличието на законовите предпоставки за вписване на решението и ако констатира очевиден порок (напр. липса на предвидено в закона мнозинство при вземане на дадено решение или липса на компетентност), той може да постанови отказ, подлежащ на обжалване по реда на чл. 500 ГПК.“/сега по реда на чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ/. Това разрешение следва да намери приложение и в процесния случай, тъй като касае идентични хипотези, като единствената разлика е в органа, пред който се образува регистърното производство – Търговски регистър при Агенция по вписванията, а не от съдилищата. Неоснователно е искането на Агенция по вписванията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за въззивното производство. Съгласно трайно установената и непротиворечива практика на съдилищата, включително и на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав, регистърното производство е с характер на охранително такова, което се провежда по общите правила на Глава четиридесет и девета ГПК. Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства. Доколкото едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно прилагане във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството – молителя/Определение № 60340/08.10.2021г. по ч.т.д. № 1250/21г. на I т.о., определение № 60341/08.10.2021г. по ч.т.д. № 1603/21г. на I т. о., определение № 60344/08.10.2021г. по ч.т.д. № 1292/21г. на I т.о., определение № 60380/27.10.2021г. по ч.т.д. № 1267/21г. на II т.о., определение № 60398/05.11.2021г. по ч.т.д. № 1384/21 г. на II т.о., определение № 31/01.02.2022г. по ч.т.д. № 2436/21 г. на I т.о., определение № 60848/21.12.2021г. по ч.т.д. № 2112/21г. на II т.о., определение № 60407/19.11.2021г. по ч.т.д. № 2250/21г. на I т.о., определение № 6048/20.12.2021г. по ч.т.д. № 2562/21г. на II т. о., определение № 139/30.03.2022г. по ч.т.д. № 2742/2021г. на II т. о., определение № 157/11.04.2022г. по ч.т.д. № 585/2022г. на II т. о. и много други. Така мотивиран, Софийският апелативен съд