Решение № 34558 от 22.10.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 6848/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.12, ал.3 от Закона за независимите оценители (ЗНО). Образувано е по жалба на А. И. С., с адрес в [населено място] против Решение към Протокол № 37/28.05.2025г. на Контролния съвет на Камарата на независимите оценители в България (КНОБ). В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на административно-производствените правила. Сочи се, че така постановеното решение е в несъответствие с принципите на съразмерност и индивидуализация на административната принуда. Иска се от съда, решението да бъде отменено, като се постанови и възстановяване на регистрацията на жалбоподателя като независим оценител. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Ответникът - Контролният съвет на Камарата на независимите оценители, чрез адв. Х. оспорва жалбата. Излага съображения за неоснователността й. Посочва, че действително санкцията, която е предвидена в закона за такъв вид нарушение е несъразмерна на нарушението, но тъй като законът предвижда такава, решението се явява правилно. Софийска градска прокуратура не взема участие в производството. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено следното: С Решение по т. 1 подточка 1.1.3 по Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на КНОБ на основание чл.11, ал.1, т.3 във вр. с чл.10, ал.2 от ЗНО е заличил от регистъра на независимите оценители, А. И. С., който не е подал в срок до 30.06.2024 г. отчет за дейността си като независим оценител за 2023г. /л.34-35/. Решението е обжалвано по административен ред с жалба вх. № 9615/21.11.2024г. /л.39/. В нея С. е посочил, че на 29.03.2024г. е участвал в организирано обучение от КНОБ, на 10.06.2024г. е заплатил годишната си вноска, а на 17. 06.2024г. е заплатил професионалната си отговорност, съгласно изискванията на КНОБ, като номерът на полицата, начална и крайна дата, ведно със Застрахователната компания са надлежно отразени в профила му на сайта на КНОБ. На 17.07.2024г. посредством изпратено електронно съобщение до office@[интернет адрес] e установил пропуска си и е заявил желанието си за подаване на годишен отчет, макар и със закъснение. С Решение към Протокол № 37/28.05.2025г. на КНОБ /л.67/ жалбата, срещу Решение по т. 1 подточка 1.1.3 по Протокол № 205/21.08.2024 г. на Управителния съвет на КНОБ е отхвърлена като неоснователна. Решението на КС е взето от общо петима членове на КС. Изпратено е уведомление изх. № 10585/13.06.2025 г. /л.66/ за постановеното решение до А.С.. Жалбата срещу него е подадена пред Административен съд София-град на 23.06.2025г. ПРАВНА СТРАНА При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице с правен интерес и е насочена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: Оспореното решение е издадено от компетентен орган – Контролният съвет на КНОБ, в кръга на предоставените му от закона правомощия - чл. 12, ал.1 и ал.2, както и чл.31, ал.1, т.2 от ЗНО. Съдът счита, че оспореното решение е немотивирано, прието при съществено нарушение на административно производствените правила. Органът не е изпълнил задължението си съобразно изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като не е изложил мотиви за приетото решение. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗНО, независимият оценител представя ежегодно до 30 юни в Камарата на независимите оценители годишен отчет за извършената дейност за изтеклата година по ред, определен от управителния съвет. Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.3 от ЗНО независимият оценител се заличава от регистъра при неизпълнение на задължението по чл.10, ал.2. Според текста на разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗНО - решението на управителния съвет на Камарата на независимите оценители за отказ за вписване в регистъра и издаване на сертификат, както и заличаването от регистъра, се мотивира. Същото може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му пред контролния съвет на Камарата на независимите оценители по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Контролният съвет разглежда жалбата по същество и се произнася с решение в 14-дневен срок от постъпването й (ал. 2). В процесния случай оспореният акт, подлежащ на съдебен контрол съгласно чл.12, ал.3 от ЗНО, е постановен извън установения 14-дневен срок /шест месеца от постъпване на жалбата/ и не съдържа никакви мотиви по отношение на наведените доводи в жалбата. Посочено е само, че жалбата на С., срещу решението на Управителния съвет на КНОБ по Протокол № 205/21.08.2024г. е неоснователна. Налице е неяснота относно обстоятелството какво е приел органа – че жалбоподателят изобщо не е подавал годишния си отчет, защото такъв не е получен на ел. поща на КНОБ или е подал отчета, но със закъснение. Ако е приел, че е налице подаден отчет след срока, то липсват констатации кога такъв е подаден. От страна на органа не са обсъдени и твърденията на жалбоподателя за причините за допуснатото закъснение, както и по отношение на съразмерността и пропорционалността на наложената мярка. Мотивите, трябва задължително да са съобразени с естеството на административния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на компетентния административен орган, който е издал акта, така че да дадат реалната възможност на лицето, чиито права са засегнати от акта да се запознае с основанията за издаване на административния акт, а на компетентния съд да се даде възможност по този начин да упражни своя контрол. С тях трябва да се разкриват основните фактически и правни обстоятелства, на които се основава решението на административния орган и които са необходими за разбирането на причините, довели до приемането на това решение. Те трябва да бъдат логични и непротиворечиви, като не затрудняват правилното разбиране на причините, обуславящи издаването на акт. Предвид изложеното, съдът е поставен в невъзможност да прецени законосъобразността на оспорения акт. Допуснатите от административния орган пропуски не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза. В рамките на съдебната проверка по чл.168 от АПК в компетентността на съда е да провери законосъобразността на акта при посочените в него фактически и правни основания за издаването му, но не и да допълва /чрез експертиза или др./, а още повече да създава мотиви, съответно да извежда, поправя или замества мотивите на административния орган в постановения административен акт. Мотивирането на административните актове се дължи във всички случаи и неизлагането на мотиви води до отмяната им само на това основание. Във връзка с горното, решението на Контролния съвет на КНОБ следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените в настоящото решение задължителни указания. Предвид изхода на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Представени са доказателства за заплатена държавна такса в размер на 10 лева /л.47/. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, СЪДЪТ