Решение № 453 от 10.12.2014 г. на Районен съд - Асеновград по дело № 1338/2014 г.

Производството е по чл. 11 ал.1 ЗСПЗЗ, 197 АПК. Образувано по жалба на С.Д.С. ••• против отказа на ОС „З“ гр. Лъки да образува административна преписка по възстановяване право на собственост на земеделски земи в землище на с Боров на името на Д. Борисов Стефанов, и да се произнесе по заявление за възстановяване собствеността върху земеделски земи, обективиран в писмо изх.№ ПО -05-278/16.06.2014г, като неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че е наследник на Д. Борисов Стефанов, поч. на 08.11.1976г, съгласно опис-декларация наследодателят на жалбоподатлката е внесъл в ТКЗС с. Тополово земеделски земи, представляващи нива от 5, 00дка в м. „Кръстов“, нива от 16, 00дка в м. „Хамбарка“. Жалбоподателката представила опис-декларацията в ПК гр. Лъки през 1991г, административният орган не е изпълнил задълженията си служебно да изиска архива на бившето ТКЗС с. Тополово и да я уведоми да заяви земеделските имоти за възстановяване. Твърди, че е ходила в ПК гр. Лъки заедно със съпруга си неколкократно в периода 1991г-2002г, за да подаде заявление-декларация за имотите, но й е отказано приемането на заявлението. С писмо от 09.06.2014г е поискала ОС“З“ гр. Лъки да възстанови правото на собственост на наследниците на Д. Борисов Стефанов, но административният орган отказал образуване на преписка с мотив, че не е заявила процесните имоти за възстановяване в законния срок. Ангажира доказателства. Ответникът по жалбата ОС“З“ гр. Лъки счита жабата неоснователна и моли да се отхвърли. Твърди, че в ПК Лъки няма създадена административна преписка на името на наследниците на Д. Борисов Стефанов (Мехмед Расимов Саидовски). Собствениците не са заявили правата си в срока по чл.11 от ЗСПЗЗ, и към настоящия момент ОС“З“ Асеновград, офис Лъки няма основание за образуването на административна преписка на името на наследниците на Д. Борисов Стефанов. След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното: С.Д. ••• е подала до ОС“З“ гр. Асеновград, офис Лъки молба/09.06.2014г, с искане за възстановяване земеделски земи, собственост на наследодателя Д. Борисов Стефанов (Мехмед Расимов Саидовски), б. ж. на с. Мостово в землището на с Борово и с. Белица, общ. Лъки, като с молбата е представила удостоверение за наследници на Д. Борисов Стефанов изх.№ 1/14.01.2014г, удостоверение за идентичност на лице с различни имена, заявление-декларация от Мемед Расимов Саидовски до председателя на ТКЗС с. Тополово, ведно с опис- декларация, декларация от А.Й. Мутавчиев, К.Г.Д., и скици-проекти на проектни ПИ 05623.35.998, 03530.11.888, 05623.35.105. По така постъпилата молба – заявление, ОС „З“ гр. Асеновград, офис Лъки е постановила обжалвания отказ, обективиран в писмо изх.№ ПО – 05-278/16.06.2014г, като е отказала да образува административна преписка на името на Д. Борисов Стефанов, считано от 1992г, и да разгледа искането за възстановяване. Постановеният отказ е връчен на жалбоподателката на 24.06.2014г(л.7). В показанията си разпитаните в хода на производството свидетели К.Г.Д.(председател на ПК Лъки от 1991г до 1997г) и А.Й. ••• от 1997г до 2002г) заявяват, че жалбоподателката е ходила в ПК гр. Лъки през 1992г и 1998г, като са питали какви документи трябват за да им се възстановят имотите, но не са носели писмено заявление. Св. Д.С.(съпруг на жалбоподателката) твърди, че е ходил неколкократно в ПК Лъки, за да подаде заявление за възстановяване, подписано от съпругата му, но му е било отказано приемането му, поради липса на писмени доказателства. По допустимостта на жалбата: Обжалва се отказ на административния орган да образува преписка по възстановяване земеделски земи на наследодателя на жалбоподателката и да се произнесе по искането за възстановяване, обективиран в писмо /09.06.2014г, който е съобщен на жалбоподателя на 24.06.2014г. Жалбата е постъпила в административния орган на 07.07.2014г и е допустима, като подадена в срока по чл. 197 АПК. Налице е интерес от обжалване на постановения отказ. По основателността: От приложеното по делото писмо изх.№ ПО – 05-278/16.06.2014г се установява, че по подаденото заявление от 09.06.2014г не е образувана преписка, поради пропускане срока по чл.11 ал.1 от ЗПЗСС, и липса на данни за конкретните площи, претендирани от наследниците на Д. Борисов Стефанов. Или налице е отказ на административния орган да разгледа по същество искане за издаване на административен акт. Така постановеният отказ постановен от компетентен орган, в кръга на правомощията му. Същият е и законосъобразен. Правото на бившите собственици на земеделски земи или техните наследници да поискат пред органа на земеделска реституция възстановяване правото на собственост върху земеделски имоти е обвързано с определен законов срок, които съгласно последната редакция на чл. 11 от ЗСПЗЗ е седемнадесетмесечен от влизане на закона в сила (ДВ, бр. 13 от 09.02.2007г.). Към датата на подаване на заявлението от жалбоподателката - 09.06.2014г., законовият срок е бил изтекъл. Ето защо постановеният отказ е в съответствие с чл. 27 ал. 2 от АПК. Съгласно цитираният текст административният орган извършва проверка предпоставките за допустимостта на искането за издаване на административен акт. В настоящия случай е констатирано пропускане срока по чл. 11 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13 от 09.02.2007г.). Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че е заявила в срок възстановяване на земеделските земи пред органа на земеделска реституция – през 1992г и 2002г. Текстът на чл. 15 ППЗСПЗЗ предвижда подаване на писмено заявление за възстановяване на земеделските земи, а не се установява такова да е подавано в срока по чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ. Пропускането на срока води до преклудиране на правото на жалбоподаелката да подаде заявление за възстановяване, респ. за административния орган е отпаднало задължението да образува административно производство и да се произнесе по същество с административен акт. Поради това не е било налице задължение за административния орган да образува административно производство и да се произнася по същество. Ето защо жалбата се явява неоснователна, и като такава ще следва да се отхвърли. Поради гореизложеното, съдът