РЕШЕНИЕ

№ 101

гр. Пловдив, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330201434 по описа за 2023 година Обжалвано е Наказателно постановление /НП 22 -0441 -000306 от 05.12.2022г отна Началник сектор ОДМВР – РУ-04 Пловдив, с което на В. Г. А. ЕГН •••••••••• са наложени административни наказания: на осн. чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, както и глоба размер на 50 лева за нарушение на чл147 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление, с искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, се явява лично и се представлява от процесуален представител – адв. Х. като жалбата се поддържа и се прави същото искане.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не се представлява от процесуален представител. В изпратено по делото молба – становище се излагат съображения за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се иска потвърждаването му. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 19.11.2022 г. около 22.20 часа жалбоподателят управлявал в с. гр.Пловдив на кръстовището на ул.Петко Д.Петков и ул.Богомил личния си автомобил, БМВ 320И с рег. №• • •. Именно на това кръстовището започнал да извършва резки маневри, върти МПС в кръг, извежда МПС извън контрол чрез презавиване до загуба сцепление на задните му гуми -преднамерено да извежда МПС – то извън контрол, чрез предаване до загуба на сцепление на предните гуми /дрифт/.По същото време на същото място са станали свидетели на това полицейски служители- Б. Д. и К. А.. Същите патрулирали на посоченото място и възприели лично действията на автомобила от служебния автомобил.Било в тъмната част на денонощието, като времето било сухо.Фаровете на служебния автомобил били включени. След това полицейските служители спрели въпросният автомобил, непосредствено след като извършил описаните действия. Представили се и поскали документите.В автомобила били двама човека. Установили и, че автомобила не е представен на технически преглед. Тъй като приели, че водачът на лекия автомобил А. с действията си /резки маневри, върти МПС в кръг, извежда МПС извън контрол чрез презавиване до загуба сцепление на задните му гуми -преднамерено да извежда МПС – то извън контрол, чрез предаване до загуба на сцепление на предните гуми / дрифт/, използва път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, както и че не представен автомобила на технически преглед, свид. Д. съставил на жалбоподателя АУАН с бланков номер 317187 о т 19.11.2022 г, в който квалифицирал нарушенията по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, чл.147 ал.3 от ЗДВП. АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя, който се запознал със съдържанието му и изрично отбелязал, че няма възражения.

В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят е направил писмени възражения срещу АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, при което била дадена правна квалификация по чл.104 Б т.2 и чл.147 ал.3 от ЗДВП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства – показанията на свид. Д. и А., които съдът кредитира като обективни и достоверни. Съдът изцяло се доверява на свидетелските показания на двамата свидетело считайки ги за подробни, логични и лишени от субективизъм, В показанията си двамата свидетели потвърждават авторството на АУАН и направените в него констатации. Същи те в детайли описват поведението на водача А.. В този смисъл и тезата на защитата и самия жалбоподател не може да бъде възприета от съда, тъй като не се подкрепя от доказателствата по делото.Поради това и следва да се приемат посочените в АУАН обстоятелства. Нещо повече самият жалбоподател е подписал АУАН /в който изрично е посочено, че извършва резки маневри и преднамерено извежда МПС извън контрол чрез загуба на сцепление на предните гуми - дрифт/, с изричното отбелязване, че няма възражения.Като не е подал такива в срока на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

По искане на жалбоподателя чрез неговия пълномощник е разпитан като свидетел-Р., приятел на водача А.. Показанията му са в противовес с тези на свидетелите Д. и А., които съдът кредитира досежно проверката и констатациите, досежно установените нарушения. Налице е и още едно несъответствие относно метереологичното време по време на проверката.Според показанията на св.Р. времето е било влажно.Като, обратното, а именно, че времето е било сухо е доказано с показанията на св.Д., а така също и с писмената справка постъпила от НИМХ.Тоест с разпита на св.Р. не можаха да се оборят показанията на св.Д. и св.А., както и постъпилиге писмени такива.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, предвид приложените по делото заверени копия на Заповед рег. № 8121з1632/02.12.2021 г. и Заповед 317з-560 /21-01.2022г и въз основа на АУАН, който е съставен от оправомощено лице.

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че жалбоподателят А. като водач на лек автомобил –"БМВ 320 и ", с посочен по- горе номер лична собственост, в процесното време и място е /започнал да извършва резки маневри, върти МПС в кръг, извежда МПС извън контрол чрез презавиване до загуба сцепление на задните му гуми -преднамерено да извежда МПС – то извън контрол, чрез предаване до загуба на сцепление на предните гуми-дрифт, Всъщност е без значение за съставомерността на деянието конкретните способи, чрез които се постига крайният резултат. Следователно жалбоподателят с поведението си е ползвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие за тяхното предназначение -а именно е извършил описаното в НП /. В тази насока са и показанията на разпитаните полицейски служители.

От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да ползва пътищата за обществено ползване по предназначението им може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението, така и от материален и нематериален характер, и е искал настъпването на последиците – извеждане на МПС - то извън контрол, с което е извършил нарушението при пряк умисъл.Което оборва тезата на защитата за липса на умисъл в действията на А.. Логично при така установената противоправна деятелност за наказващия орган е възникнало задължението за санкционирането по реда съответно н а чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП с налагане на глоба в законоустановения размер от 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, които са законодателно фиксирани и нито съдът, нито наказващият орган имат правомощието да ги изменят.

Досежно нарушението, а именно по т.2 от НП, -по чл.147 ал.1 от ЗДВП, а именно не е представител МПС-то на технически преглед.Това нарушение също е доказано по безспорен начин, а в случая не се оспорва и от жалбоподателя.

Неоснователни са възраженията за недоказаност на нарушенията и за липсата на умисъл при извършването им.Както и за тенденциозност в показанията на полицейските служители.Подобни твърдения са направени голословно и без основание..На следващо място АУАН и атакуваното НП съдържат необходимите реквизити по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. И в двата акта на администрацията нарушението е описано пълно, точно и ясно, като оплакванията на жалбоподателя в тази насока съдът не споделя. Елементите на нарушението от обективна страна са ясно и подробно посочени. От съдържанието на АУАН и на НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия –започнал да извършва резки маневри, върти МПС в кръг, извежда МПС извън контрол чрез презавиване до загуба сцепление на задните му гуми -преднамерено да извежда МПС – то извън контрол, чрез предаване до загуба на сцепление на предните гуми Този метод на управление на превозното средство несъмнено представлява ползване на път, отворен за обществено ползване, за друга цел, несъобразена с предназначението му за превоз на пътници и товари. Безспорно е, че извършените действия не съответстват на изискването за разумно шофиране, без да създават опасност за останалите участници в движението. Посоченото в скоби в АУАН и в НП, че описаното нарушение представлява "дрифт", за което понятие действително не се съдържа легално определение в ЗДвП и в Правилника за приложение на ЗДвП /ППЗДвП/, не е довело до никаква неяснота за жалбоподателя относно извършеното нарушение, съответно не е ограничило правото му на защита.

В случая неприложим се явява и институтът на маловажния случай с оглед изричната норма на чл. 189з от ЗДвП и сторената законодателна преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за нарушенията по ЗДвП. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Всъщност, съдът намира за необходимо да подчертае, че се касае за поведение, което се характеризира с висока степен на обществена опасност, тъй като подобно поведение в градовете и селата застрашава живота и здравето на хората, на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващите пешеходци. Ето защо съдът намира, че така наложеното наказание на жалбоподателя, би способствало да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства превъзпитателно и предупредително и върху останалите граждани на обществото.Няма основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН и по отношение на второто нарушение.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.

По разноските- Съобразно изхода по делото, разноски от въззиваемата страна не се претендират и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът