Решение № 1269 от 26.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1742/2024 г.

Производството е по реда на чл. 29 от ЗОЗ, вр. с Глава ХХI ГПК. Образувано е по жалба на „А.Е.Т.Е.К.“ АД, с ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, бул. „•••••••“ •••••, чрез адв. Г. Е.Ц., САК и адв. И.М.М., със съдебен адрес: гр. София, п.к. 1000, бул. „•••••••“ ••••• срещу отказ №20240805174421/07.08.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията – Централен регистър на особените залози по заявление ЦРОЗ-1 с вх. №20240805174421/05.08.2024 г. за вписване на залог върху съвкупност от вземания на дружеството, а именно всички настоящи и бъдещи вземания на дружеството за дивиденти от „БГК“ АД („Емитент“), ЕИК •••••••, както и всички други настоящи и бъдещи парични вземания, произтичащи от и във връзка с притежаваните от дружеството три броя временни удостоверения, материализиращи правата върху общо 5250 акции от капитала на Емитента. Отказът е мотивиран с твърдението, че вземането по налична ценна книга не може да бъде предмет на договор за особен залог по ЗОЗ, а вписването в ЦРОЗ на подобен залог би било нищожно. В жалбата се поддържа, че е поискано вписване на залога на вземания по партидата на дружеството, в качеството му на залогодател, а не на залога на акции и са представени всички изискуеми по закон документи. Твърди се, че вземанията на дружеството от Емитента са актив, който е отделен и независим от Акциите като ценна книга и с който дружеството може да се разпорежда отделно и независимо. Сочи, че при постановяване на отказа длъжностното лице е извършило недопустимо смесване на обекта на заложното право на залога на акциите и залога на вземанията, тъй като има коренно различни редове за учредяване на залог върху тях и за провеждане на принудително изпълнение. По изложените съображения, моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменен обжалвания отказ и да се укаже на АВп да извърши вписването. Агенция по вписванията не депозира писмен отговор. Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и представените по делото доказателства, намира следното: Със заявление по образец ЦРОЗ-1 с вх. №20240805174421/05.08.2024 г. е поискано вписване на залог върху съвкупност от вземания на дружеството, а именно всички настоящи и бъдещи вземания на дружеството за дивиденти от „БГК“ АД, ЕИК •••••••, както и всички други настоящи и бъдещи парични вземания, произтичащи от и във връзка с притежаваните от дружеството три броя временни удостоверения, материализиращи правата върху общо 5250 акции от капитала на Емитента. Със заявлението са представени Договор за залог на временни удостоверения за акции към Договор за инвестиционен кредит и кредитна линия от 02.06.2023 г. сключен между „Банка ДСК“ АД /кредитор/ и „БГК“ АД /кредитополучател/; Писмено съгласие за вписването с нотариална заверка на подписа на залогодателя; Декларация по чл.27, ал. 3 от ЗОЗ за истинността на заявените за вписване обстоятелства; пълномощно от „А.Е.Т.Е.К.“ АД; пълномощно от „Банка ДСК“ АД, обяснителна бележка и документ за внесена държавна такса. Със заявление образец ЦРОЗ-1 е поискано вписване на обстоятелства относно особен залог, към което е приложен Договор за инвестиционен кредит и кредитна линия от 02.06.2023 г. сключен между „Банка ДСК“ АД /кредитор/ и „БГК“ АД /кредитополучател/, с който са учредени залози на издадените от „БГК“ АД в полза на „А.Е.Т.Е.К.“ АД 3 /три/ броя временни удостоверения, както следва: 1) № 14 за притежаваните от „А.Е.Т.Е.К.“ АД 1750 броя поименни акции с поредни номера № 128 251 – 130 000, с право на глас, с номинална стойност 1 /един/ лев всяка, всяка от емисия № 4/29.12.2023 г.; 2) № 17 за притежаваните от „А.Е.Т.Е.К.“ АД 1750 броя поименни акции с поредни номера № 138 251 – 140 000, с право на глас, с номинална стойност 1 /един/ лев всяка, всяка от емисия № 5/19.04.2024 г.; 3) № 20 за притежаваните от „А.Е.Т.Е.К.“ АД 1750 броя поименни акции с поредни номера № 148 251 – 150 000, с право на глас, с номинална стойност 1 /един/ лев всяка, всяка от емисия № 6/29.05.2024 г., както и първи по ред особен залог върху настоящи и бъдещи вземания на „А.Е.Т.Е.К.“ АД за дивиденти от „БГК“ АД, произтичащите от заложените временни удостоверения за притежаваните акции. С обжалваният отказ длъжностното лице по вписванията е отказало вписването на залог върху съвкупност от вземания на дружеството по заявление с вх. №20240805174421/05.08.2024 г., тъй като в чл. 4, ал. 1 т. 1-9 от ЗОЗ изчерпателно е изброено имуществото, което може да бъде предмет на особен залог по реда на ЗОЗ, а в т. 3 изрично е посочено, че по реда на ЗОЗ могат да бъдат залагани вземания, безналични ценни книжа и дялове на колективни инвестиционни схеми. Изложил е доводи, че поименните акции от капитала на посоченото дружество – предмет на залога са налични акции, а наличните ценни книги са изключени от имуществото, което може да се залага по реда на ЗОЗ. При тези данни, съдът намира, че жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице – надлежно упълномощени адвокати и е постъпила в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Вписване, заличаване и обявяване в Регистъра за особените залози се извършва въз основа на заявление по образец. Когато изискванията по чл. 28, ал. 3 от ЗОЗ са налице, ДЛВ в Централния регистър на особените залози извършва незабавно вписване, заличаване, съответно обявяване на акт, а ако не е налице някое от предвидените в ЗОЗ изисквания, длъжностното лице постановява мотивиран отказ. Проверката, която извършва длъжностното лице е формална и има за цел да провери и удостовери чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно според изискванията на закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от регистърния орган правомощия са акт на административно съдействие. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗОЗ, предмет на особен залог могат да бъдат вземания, безналични ценни книги и дялове на колективни инвестиционни схеми. Наличните ценни книги, каквито са поименните акции (временни удостоверения, издадени във връзка с тези акции), са изключени от имуществото, което може да се залага по реда на ЗОЗ, тъй като за залагането им се изисква и предаване съгласно разпоредбите на ЗЗД и ТЗ. Залагането на права по налични ценни книги се отличава с особеността, че документът и материализираните върху него права могат да бъдат залагани само заедно, като съответно се прилагат правилата на залога върху вещи (чл. 156 – 161 ЗЗД) и на залога върху вземания (чл. 162 – 165 ЗЗД), поради което и по арг. от чл. 156, ал. 1, вр. чл. 163 ЗЗД, договорът за залог на вземане по налична ценна книга изисква и предаването на книгата и е свързан с договор за залог на самата налична ценна книга. Джирото е общ способ за прехвърляне на поименните налични акции (временни удостоверения), което поражда своя транслативен ефект от момента на извършването му. Приложими на общо основание са правилата на чл. 466 – чл. 474 ТЗ. При поименните акции липсва транспортна функция на джирото за залог (за обезпечение) и е означавано още като гаранционно. То не замества кредитора по ценната книга, тъй като не води до придобиване на правата по ефекта, нито джиратарят става негов собственик. То има обезпечителна функция. С разпоредбата на чл. 185, ал. 3 ТЗ при залога на поименни акции изрично е изключен редът за залагане на менителничните ефекти и следващите от него правни последици, предвиден в чл. 473 ТЗ. Изключение е въведено само едно относно правото на глас в общото събрание, което вместо от акционера, може да бъде упражнено от заложния джиратар, когато това е уговорено в договора за залог на акциите. Съгласно чл. 311, ал. 1 ТЗ когато договорът за залог е сключен писмено с достоверна дата и страните са се споразумели, ако длъжникът изпадне в забава, удовлетворението от залога да стане без съдебна намеса, кредиторът има право сам да продаде заложената вещ или ценна книга, ако те имат пазарна или борсова цена. (в този смисъл и Решение № 54 от 09.10.2015 г. по т. д. № 4501/2013 г., ТК, II ТО на ВКС). Създаден е защитен механизъм спрямо заложния кредитор при сключен реален договор за залог на поименни ценни книги чрез разпоредбата на чл. 73в от ТЗ, с която е уредено, че плащания на съдружници и акционери, произтичащи от дялове или акции в търговско дружество, които са заложени или запорирани, се извършват, ако кредиторът със залог или запор не се противопостави в едномесечен срок след писмено уведомление, като при противопоставяне дължимата сума се влага в банка за обезпечение на кредитора. Тъй като заложните права от договора за залог възникват едновременно – върху документа като вещ и върху правата, които са материализирани в него е недопустимо вписване на особен залог по реда на ЗОЗ върху бъдещи вземания произтичащи от заложените временни удостоверения за притежаваните акции. В настоящия случай, с оглед предметния обхват на договора от 3.07.2024 г. – чл.2, в полза на заложния кредитор „Банка ДСК“ АД по Договора за залог на временни удостоверения за акции е учреден търговски залог чрез предвидения начин в Търговския закон – чрез полагане на заложно джиро „за обезпечение“, на гърба на всяко от временните удостоверения, предмет на договора, или върху алонж, прикрепен към временните удостоверения, а също така е извършено и предаването им във владение на заложния кредитор. Правата на кредитора върху вземанията във връзка със заложените поименни налични акции (временни удостоверения) са защитени съгласно чл. 73в от ТЗ. Ето защо, съдът намира, че длъжностното лице по регистрация правилно е приело, че в процесния случай, с оглед недействителността на залагането по реда на ЗОЗ на налични ценни книги, вписването на залог върху вземания във връзка с тях би било нищожно и законосъобразно е отказало вписването. Предвид горните съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна, отказът следва да бъде потвърден, а тя да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Софийски градски съд,