Решение № 10992 от 9.12.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 512/2025 г.

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искова молба вх. № 3374/21.03.2025 г., уточнена с молба вх. № 6459/03.06.2025 г., на М. Г. Д., [ЕГН], против Министерство на вътрешните работи, с която ищецът претендира обезщетение в общ размер на 5 000 лева за нанесени неимуществени вреди, и 7 613, 71 лв. имуществени вреди (7 506, 71 лв. пропуснати ползи представляващи размера на брутното месечно възнаграждение и 107, 21 лв. представляващи размера на заплатените здравни осигуровки), в резултат на незаконосъобразно бездействие на министъра на вътрешните работи - оставяне в неуредено положение за периода 11.03.2020 г. до 27.05.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 27.05.2020 г., както и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание на 10.11.2025 г. е направено изменение на иска относно размера на претендираните имуществени вреди, като същият е увеличен до 8 416, 78 лв., от които - 7 816, 46 лв. брутно месечно възнаграждение и 600, 32 лв. здравни осигуровки за периода 11.03.2020 г. до 27.05.2020 г.. Изменението е допуснато с определение в открито съдебно заседание по реда на чл. 214 от ГПК. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът - Министерство на вътрешните работи, чрез представител по пълномощие, е подал отговор срещу исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Изложени са доводи за недоказаност на твърдяното с исковата молба бездействие. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ищецът се явява лично, като поддържа предявената искова претенция и претенцията за разноски. Ответникът – Министерство на вътрешните работи, се представлява от Б. П. – служител с юридическа правоспособност, която оспорва иска като неоснователен и недоказан. Представя писмени бележки с допълнителни доводи по същество на спора. Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас, изразява становище за основателност на исковата молба. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства от фактическа страна, намира за установено следното: По делото не е спорно, че със заповед № 8121К-1069/15.07.2014 г. на Министъра на вътрешните работи на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР (л. 8). Заповедта била оспорена по съдебен ред, като с решение № 14/28.03.2016 г., постановено по адм. д. № С-71/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, същата била отменена като незаконосъобразна (л. 9). Решението било оспорено пред петчленен състав на Върховен административен съд, който го оставил в сила с решение № 3745/11.03.2020 г., постановено по адм.д. № 13659/2019 г. (л. 13) Във връзка с това, на 24.03.2020 г., ищецът подал писмено заявление вх. № 812100-4585/24.03.2020 г. до Министъра на вътрешните работи с искане да бъде възстановен на заеманата преди прекратяване на служебното му правоотношение длъжност (л. 76). С писмо рег. № 8121р-5720/31.03.2020 г. на директора на Дирекция „Човешки ресурси“ към МВР, е изискано от ръководителите на ГДБОП, ГДНП, ГДГП, СДВР, ОДМВР, ДМОС, АМВР, ДВС, Института по психология на МВР, дирекция „Миграция“, дирекция „Инспекторат“ и СОБТ, да предоставят информация за вакантните ръководни длъжности за държавни служители с цел предлагане на подходяща длъжност за преназначаване на държавен служител на ръководна длъжност (л. 78). На 15.04.2020 г. от директора на Дирекция „Човешки ресурси“ към МВР била изготвена Докладна записка рег. № 8121р-6516 до Министъра на вътрешните работи, с която е предложено на основание чл. 7 от Наредба № 8121з-310 от 17 юли 2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, на М. Г. Д., заемал длъжност директор I степен на Областна дирекция на МВР - Бургас, да бъдат предложени вакантните ръководни длъжности, подадени от ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР, както и включените в изпратените на ДЧР месечни справки към 25.03.2020 г., за които длъжности до този момент не са издадени заповеди за преназначаване. Предложен е и състав на комисия, която да извърши процедурата по предлагане на длъжности (л. 79). До ищеца била изготвена покана рег. № 812100-5844/15.04.2020 г., с която същият е поканен да се яви на 22.04.2020 г. в сградата на ОД на МВР – Бургас във връзка с подаденото заявление за възстановяване по чл. 232 от ЗМВР (л. 88). Поканата била връчена на Д. на 16.04.2020 г. (л. 90). На 22.04.2020 г. с протокол № 251р-13367/2015 г., на ищеца са предложени вакантните ръководни длъжности, като след запознаване с предложените възможности, Д. собственоръчно е посочил в протокола от срещата, че избира длъжността „Заместник – началник II степен на Зонално жандармерийско управление - Бургас“, за която се изисква разрешен достъп до класифицирана информация ниво „Строго секретно“ (л. 91-98). На 27.04.2020 г. ищецът е поискал издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, като на основание чл. 43, ал. 2 от ЗЗКИ попълнил съгласие за започване на процедура по специално проучване за надеждност за достъп до класифицирана информация ди ниво „Строго секретно“ (л. 101). С докладна записка рег. № 3286р-20444/12.05.2020 г., изготвена от гл. комисар Х. Т., било предложено на Министъра на вътрешните работи, на основание чл. 158, т. 4, чл. 232 от ЗМВР и чл. 7, ал.1, т. 5, ал. 2, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, М. Д. – бивш директор I степен на Областна дирекция на МВР – Бургас да бъде преназначен на ръководна длъжност „Заместник – началник II степен на Зонално жандармерийско управление - Бургас“ към дирекция „Жандармерия“ при Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, считано от датата на встъпване в длъжност (л. 104). На 21.05.2020 г. със Заповед № 8121К-6320 на Министъра на вътрешните работи ищецът М. Д. е преназначен на ръководна длъжност „Заместник – началник II степен на Зонално жандармерийско управление - Бургас“ към дирекция „Жандармерия“ при Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР със специфично наименование главен инспектор и определил основното му месечно възнаграждение. Посочено е, че заповедта за преназначаване е във връзка със съдебните решения на ВАС, цитирани по- горе. На 27.05.2020 г. Д. встъпил в длъжност, съгласно представения по делото Акт за встъпване в длъжност (л. 107). На 01.06.2020 г. на Д. било издадено и Разрешение за достъп до класифицирана информация № 3702, валидно до 01.06.2023 г., с което му се разрешава достъп до класифицирана информация до ниво „Строго секретно“ (л. 108). На 04.03.2025 г. била изготвена кадрова справка за получени отличия и награди и наложени дисциплинарни наказания на М. Д., съгласно която служителят е бил награждаван три пъти с „Писмена похвала“, два пъти с „Обявяване на благодарност“ с допълнителен отпуск, веднъж с „Обявяване на благодарност“ с парична награда, веднъж с „Огнестрелно оръжие“, три пъти с „Почетен знак“, веднъж с „Почетен медал на МВР“, веднъж с „Почетно отличие на МВР за доблест и заслуга“ и веднъж с „Колективна парична награда“. По време на службата си Д. е наказван веднъж с „Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца и „Уволнение“. Ищецът е представил по делото и Наредба № 1060/26.09.2019 г. за условията и реда за максималните размери на изплащане на допълнително възнаграждение в МВР (л. 119). По делото е изслушана и приета неоспорена от страните съдебно- счетоводна експертиза, като в заключението си вещото лице е установило, че общият размер на брутното месечно възнаграждение, което би получил ищецът за процесния период - от 11.03.2020 г. до 27.05.2020 г. се изчислява на 7 816, 46 лв. На следващо място експертът е установил, че размерът на здравноосигурителните вноски за длъжността Директор I ст. в ОДМВР - Бургас за периода от 11.03.2020 г. до 27.05.2020 г., дължими от работодателя и които са за сметка на държавния бюджет, представляват 8% върху брутната заплата (осигурителния доход) на осигуреното лице на държавна служба и се изчисляват в общ размер 600, 32 лв.. Съгласно заключението на ВЛ осигурителният доход на ищеца за процесния период е следният: за м.03.2020 година - (от 11.03.до 31.03.) - 2059, 01 лв., за м.04.2020 г. - 2882, 60 лв., за м.05.2020 г( от 01. до 27.05) - 2562, 33 лв. По делото в качеството им на свидетели са разпитани Д. Р. и И. Д.. Св. Р. посочва, че от 15.03.2010 г. е на длъжност главен счетоводител в жандармерията. Свидетелката посочва, че е предприела действия за изплащане на обезщетение на ищеца по чл. 237 за шестмесечното му оставане без работа, както и за „доосигуряване“ на база последна пълна заплата преди неговото освобождаване и отстраняване от длъжност директор на Областна дирекция. Уточнява, че посоченото доосигуряване се отнася единствено за социално осигуряване за стаж и пенсия в периода между отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение до преназначаването на ищеца в жандармерията, като не включва здравно осигуряване. Свидетелката се позовава на КСО, в който закон се говорело единствено за социални осигуровки, като в настоящия случай ищецът се възприемал не като преназначен, а като възстановен, респ. при възстановяване са изплащали само социални осигуровки. Счита, че начисляването на здравни осигуровки за периода от възстановяването до преназначаването на ищеца е задължение на ОД на МВР – Бургас. Св. Д. – съпруга на ищеца, посочва, че преназначаването му се случило след повече от два месеца от явяването му в МВР. След преназначението му се оказало, че нито му е начислена заплата в този срок, нито са му били внасяни някакви здравни и социални осигуровки. Тези обстоятелства започнали да оказват негативно влияние върху социалния му статус и семейството му. При медицински прегледи се оказвало, че дължи здравни осигуровки, които не били платени, не можел да се ползва от годишното облекчение за деца, ненавършили 18 г. Отново се породило чувство на несправедливост, обида от отношението към него като бивш служител и директор на дирекцията. Отправил запитвания и сигнали към НОИ, ДИТ и МВР. Никой не искал да реши какво е неговото положение, което го унижавало като един бивш директор. Свидетелката сочи, че в периода от съдебната отмяна на заповедта за уволнение, до преназначаването му в жандармерията ищецът не е работил и не е получавал доход от друга трудова дейност, тъй като по ЗМВР държавните служители не могат да полагат труд при друг работодател. При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи: По отношение допустимостта на иска, съдът намира следното: При извършената служебна проверка съдът констатира, че в Административен съд – Бургас е образувано и висящо адм. дело № 410/2025 г. по искова молба от М. Д. против Министерството на вътрешните работи с посочено правно основание на иска чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) вр. чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С исковата молба се претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер [рег. номер].00 лева, както и имуществени вреди, както следва: претърпените загуби в размер на 1757.72 лева, от които 800 лева разходи за пътуване до София; 887.72 лева платени от него здравни осигуровки; разходи за нощувки в хотел в [населено място], както и пропуснати ползи в размер общо на 15 990.00 лева. Обезщетението се претендира вследствие на отменената като незаконосъобразна Заповед № 8121К-1069/15.07.2014г. на Министъра на вътрешните работи. В исковата молба по настоящето делото, както и в исковата молба по адм. дело № 410/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас като част от претендираното обезщетение е включено присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на претърпени загуби в размер на 107, 21 лева (увеличени в о.с.з. в настоящето производство до размера от 600, 32 лв. съгласно направено изменение на размера на иска по чл. 214 от ГПК), заплатени от ищеца здравни осигуровки за периода м. март – м. май 2020 г. Съгласно чл. 159, т. 7 от АПК, вр. с чл. 1, ал. 3 от ЗОДОВ жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното съдебно производство се прекратява, когато има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание. В чл. 126, ал. 1 от ГПК, вр. с § 1 ДР на ЗОДОВ, също е предвидено, че когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. По изложените съображения исковата молба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати. Исковата молба е допустима в останалата част като подадена при наличие на правен интерес, от активно легитимирана страна, претендираща присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно бездействие на ответника. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Фактическият състав на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган/длъжностно лице при изпълнението на административна дейност, наличието на вреда от акта, действието или бездействието и причинна връзка между тях и вредоносния резултат. Реализирането на отговорността на държавата и общините е обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на отговорността. Под вреда следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения, а под "пряка и непосредствена" - тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на компетентния административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях. При липсата на който и да е от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. За да се води исково производство на основание чл. 1 от ЗОДОВ по чл. 203 и сл. от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието, от което се твърди, че са произлезли вредите, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението, в случая на основание чл. 204, ал. 4 от АПК – в рамките на настоящото исково производство на изследване подлежи на първо място именно този въпрос, т. к. наличието на незаконосъобразна дейност на администрацията е основна предпоставка за завеждането и уважаването на такъв иск. Едва при наличието на установена такава незаконна дейност на изследване подлежат следващите предпоставки на специфичната имуществена отговорност по ЗОДОВ – причинени вреди и причинно-следствена връзка между тях и незаконосъобразната дейност. Отговорността за вреди от поведение на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност е отговорност за фактически действия и бездействия на служители на административния орган, изразяващи се в извършена административно-разпоредителна дейност от тях. Ищецът твърди, че е налице незаконосъобразно бездействие на ответника по повод възстановяването му на служба. Бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е налице, когато административният орган не извършва дължими по закон действия, които е бил длъжен да предприеме в определен срок или при настъпване на предвидени условия. Както вече бе посочено, не е необходимо бездействието да е обявено предварително за незаконно, тъй като съгласно чл. 204, ал. 4 АПК неговата незаконосъобразност се установява в самото обезщетително производство. Съгласно разпоредбата на чл. 232 от ЗМВР при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение се явят в съответната структура. Когато предишната длъжност не е вакантна или е съкратена, държавните служители в МВР се възстановяват на друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи предвижда, че ръководител на структура на МВР, в щата на която е заеманата длъжност, предприема действия за предлагане на държавния служител на друга длъжност в следните случаи: … отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, когато предишната заемана длъжност не е вакантна или е съкратена. А.. 8 на посочената разпоредба определя срок за изпълнение на посоченото задължение, а именно - преназначаването по ал. 1, т. 5 се извършва в тридесетдневен срок от явяване на държавния служител да заеме длъжността, на която е възстановен. В конкретния случай процедурата по чл. 232 ЗМВР по възстановяването на държавния служител от МВР на друга, равностойна длъжност, е проведена в разумен срок по смисъла на чл. 7, ал. 8 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Действително, посочената разпоредба изисква преназначаването да се извърши в тридесетдневен срок от явяване на държавния служител да заеме длъжността, на която е възстановен, но посоченият срок е инструктивен и е обусловен от сложния фактически състав на "възстановяването", което не следва автоматично с влизане в сила на решението на съда, с което уволнението е отменено. Освен това е необходимо: 1. В 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение лицето да се яви на служба; 2. При справка от органа да се констатира, че предишната заемана длъжност не е вакантна; 3. На служителя да се намери друга, подходяща, равностойна и вакантна длъжност в системата на МВР; 5. Да му се отправи предложение да заеме тази "равностойна длъжност" и това предложение да бъде прието; 6. Да не се налага издаването на друг документ, от друг орган, без какъвто "равностойната длъжност" не може да бъде изпълнявана (в този смисъл Решение № 12053/25.11.2021 г., постановено по 3241/2021 г. по описа на ВАС) В настоящата хипотеза всеки един от елементите от фактическия състав е реализиран. Процедурата по възстановяване на друга длъжност по чл. 232 от ЗМВР и чл. 7 от Наредбата от 17.07.2014 г. на МВР е спазена изцяло в рамките на разумните срокове и той е бил преназначен на равностойна длъжност дори преди да е излязло разрешението му за достъп до класифицирана информация. Заявлението на ищеца е обработено в кратък срок и след по-малко от пет работни дни е изпратено запитване до ръководителите на съответните структури в МВР относно вакантните ръководни длъжности. От представената по делото докладна записка рег. № 8121р-6516/15.04.2020 г. се установява, че списъкът на вакантните ръководни длъжности обхваща множество структурни звена, с различен териториален обхват респ. логично и житейски оправдано е събирането и систематизираното на по-голяма по обем информация да отнеме по-дълъг период от време, в конкретния случай – 14 дни. Съответно поканата към служителя да се яви, за да му бъдат предложени съответните вакантни длъжности е изпратена още на същата дата – 15.04.2020 г., а срещата е проведена на 22.04.2020 г. Следователно, не е налице бездействие по смисъла на АПК, което да произтича от неизпълнение на задължение, произтичащо пряко от закона. Липсата на която и да е от предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, представлява основание за отхвърляне на иска, а в случая не е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган. Гореизложеното налага извода, че в случая липсва първият от кумулативно изискуемите елементи за възникване отговорността на държавата, поради което и преценка за наличие на останалите предпоставки не следва да се извършва. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, каквито в настоящото производство не се доказаха. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният от М. Д. иск за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, в допустимата част, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При този изход на спора, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ. Според настоящия съдебен състав юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 200 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото. Водим от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът