Решение № 80 от 27.10.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 104/2023 г.

Производството е по реда на чл. 83 д от ЗАНН и е образувано по жалба от „Н.-Р. С.“ ЕООД, представлявано от Р. С. С., чрез упълномощения процесуален представител – адвокат Ю. К. от АК-Сливен, против решение №133 от 28.04.2023г., постановено по НАХД № 396/2023 г. по описа на Окръжен съд- Бургас, с което на посоченото дружество е наложена имуществена санкция в размер на 15 370, 00 лева, представляваща имуществената облага, с която последното би се обогатило в резултат на извършено от М.С.С., престъпление по чл. 172б ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 28, ал.1 от НК. В жалбата са наведени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради необоснованост и допуснати при постановяването му нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендира се неустановеност на размера на облагата, която юридическото лице би получило в резултат на престъплението по чл.172б, ал.2 от НК. Изтъква се, че съдът не е отчел съществуващата разлика между понятията пазарна стойност на стоките и облага за юридическото лице, поради което и неправилно е приел, че санкцията за юридическото лице следва да бъде в размер на установената по приключилото наказателно производство пазарна стойност на неправомерно изложените за продажба в търговския обект стоки. Нарушение на процесуалните правила се сочи, че се изразява в пропуск на съда да укаже на прокурора необходимостта от доказване на размера на евентуалната облага за юридическото лице, съставляващ елемент от фактическия състав на нормата на чл. 83а от ЗАНН. Горните пропуски на съда се твърди, че са довели до нарушение на материалния закон – определяне на санкция на юридическото лице в размер на пазарната стойност на процесните вещи, установена по друго дело и несъответна на реалната облага по смисъла на чл. 83а от ЗАНН. Направено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъде отказано налагането на имуществена санкция на търговското дружество - „Н.-Р. С.“ ЕООД, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, с указания за установяване на действителния размер на облагата, която би била получена от юридическото лице. В съдебно заседание пред въззивната инстанция юридическото лице „Н.-Р. С.“ ЕООД, редовно уведомено чрез управителя Р. С., не изпраща процесуален представител. Не се явява и упълномощеният процесуален представител на търговското дружество - Ю. К. от АК-Сливен, чрез която е подадена жалбата пред АС-Бургас, редовно уведомена. Представителят на Апелативна прокуратура - Бургас изразява становище за допустимост на жалбата, като по същество намира същата за неоснователна. Счита, че преценката на съда относно наличието на всички материалноправни предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на „Н.-Р. С.“ ЕООД, е правилна. Изтъква, че като управител и собственик на търговското дружество към датата на осъществяване на престъпното деяние - 10.09.2020г., Р. С. е била овластена да взема решения от името на юридическото лице и е представлявала същото, и в този смисъл има качеството на лице по смисъла на чл. 83а, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗАНН. Сочи, че в случая престъплението по чл.172б от НК е извършено от лице, работник - М.С.С., намиращ се в семейни отношения с управителя и собственик на дружеството Р. С., на когото е било възложено да извършва определена работа, като престъплението е извършено при или по повод изпълнението на тази работа. Позовавайки се на механизма на осъществяване на престъплението по чл. 172б от НК /попадащо сред визираните в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН/, за което е осъден работникът С., прокурорът аргументира правилност на изводите на първата инстанция относно съществуващата възможност юридическото лице да се обогати от престъпната дейност, с получаване на облага с имуществен характер, стойностното изражение на която сочи, че е съответно на имитационна стойност на продаваните стоки – 15 370, 00 лв. В тази връзка намира, че отхвърляйки претенцията за отмерване на санкцията в размер на 35% от печалбата на дружеството при продажба на стоките, съдът се е съобразил с регламента в Параграф 1, т. 3, б. "А" от допълнителните разпоредби на ЗАНН, поради което и не е налице основание за отмяна или изменяване на постановения от него акт. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено изцяло. Бургаският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, намира следното: Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – пълномощник на санкционираното юридическо лице „Н.-Р. С.“ ЕООД - гр.Сливен, в предвидения в чл. 83д, ал.1 от ЗАНН 14-дневен преклузивен срок за атакуване на съдебното решение, поради което се явява допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. В рамките на развилото се пред първоинстанционния съд производство по реда на чл. 83б и сл. от ЗАНН, съдебният състав е положил необходимите усилия да събере относимите и значими за правилното решаване на делото доказателства, на основата на чийто задълбочен анализ е достигнал до обосновани изводи по фактите, очертани в чл. 83г ал.6 т.1 - 4 от ЗАНН. От фактическа страна по делото е установено следното: Eднолично дружество с ограничена отговорност „Н.-Р. С.“ ЕООД, ЕИК...., е вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 11.05.2015г., със седалище и адрес на управление гр.Сливен, обл.Сливен, п.к.8800, ул.“О. и предмет на дейност: покупка на стоки с цел препродажбата им в първоначален, преработен или обработен вид в страната и чужбина, продажба на стоки от собствено производство, рекламна и туристическа дейност, търговско представителство и посредничество, проектантски и строителни услуги, покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба и наем, битови услуги, извършвани по търговски начин. Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството била Р. С. С., ЕГН ••••••••••. Данните от приложената по делото справка от Търговския регистър сочат, че към момента на разглеждане на делото от въззивния съд Р. С. С. продължава да е законен представител и едноличен собственик на капитала на санкционираното по чл.83а от ЗАНН юридическо лице - „Н.-Р. С.“ ЕООД, ЕИК..... Установява се също, че от датата на учредяване на дружеството до момента С. е единственото лице, което може да формира волята на посочения търговец в качеството му на ЮЛ. През лятото на 2020 год. дружеството „Н.-Р. С.“ ЕООД стопанисвало търговски обект — магазин, находящ се в к.к.“Слънчев бряг“, общ.Несебър, Крайбрежна алея, срещу х-л„Хевън“. Търговската дейност в обекта се осъществявала от управителя Р. С., както и от съпруга й – М. С., като двамата зареждали и предлагала за продажба в същия дрехи на различни търговски марки. При извършена на 10.09.2020г. в търговския обект проверка от служители на ГД „Национална полиция“, МВР-РУ-Несебър било установено, че в него се предлагат за продажба стоки, означени със знак, сходен с регистрирани в Патентното ведомство на РБългария търговски марки. Функцията на продавач-консултант по същото време се изпълнявала от М. С., чийто лични данни били снети при проверката. На същата дата при условията на неотложност били предприети действия по претърсване и изземване, при което от търговския обект, стопанисван от „Н.-Р. С.“ ЕООД, били намерени и иззети предлагани за продажба стоки с марките „TOMMY HILFIGER”, „LEVIS“, „GUESS“, „GUCCI“, „EMPORIO ARMANI“, „NIKE“, „POLO“, „FILA“, „HUGO BOSS“, „ARMANI“, „Adidas“, „Calvin Klein“, както следва: 58 бр. тениски с надпис на латиница „TOMMY HILFIGER”, 32 бр. тениски с надпис „Levis“, 14бр. тениски надпис GUESS; 38 бр. тениски „CALVIN KLEIN”, 30 бр. тениски „GUCCI“; 19 бр. тениски с надпис „BOSS“, 29 бр. тениски с надпис „EMPORIO ARMANI“, 9 бр. тениски с надпис на латиница „TOMMY HILFIGER”; 20 бр. надпис на тениски „NIKE“, 17бр. тениски с надпис „Adidas“, 15 бр. горнища надпис „TOMMY HILFIGER”, 15 бр. горнища с надпис на латиница „TOMMY HILFIGER”, 14 бр. горници с надпис „TOMMY HILFIGER”, 18 бр. горнища с надпис на латиница „Calvin Klein“, 11 бр. горница надпис LEVIS, 8бр. горнища надпис „TOMMY HILFIGER", 20 бр. горнища надпис „Adidas“, 20 бр. горнища надпис „Adidas“, 20 бр. горнища надпис „Adidas“, 23 бр. горнища с надпис на латиница „NIKE”, 15 бр. горници надпис „POLO“, 14 бр. къси панталони надпис „Calvin Klein, 44бр. къси панталони „GUESS“, 20бр. къси панталони „Аdidas“, 12бр. къси панталони с надпис „NIKE“, 12бр. горници „FILA“, 7бр. горнища „HUGO BOSS“, 4бр горнища надпис „ARMANI“. На основание чл. 212 ал.2 от НПК било образувано ДП № 304 ЗМ- 749/2020г. по описа на РУ - Несебър, пр.вх. № 10600/2020г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, ТО Несебър, с оглед данни за извършено престъпление по чл.172б, ал.2 вр. ал.1 от НК /спр. л.т.3, л.205-219 от ДП/. В хода на разследването по ДП бил извършен оглед на иззетите веществени доказателства /протокол за оглед на веществени доказателства от 07.01.2021 г. – т.3, л.224-233 от ДП/. При проведеното разследване се установило, че няма данни юридическото лице „Н.-Р. С.“ ЕООД да е получавал о съгласие от правоносителите да използват посочените марки. Представени са сведения от Патентното ведомство на Република България, съгласно които в Държавния регистър на марките, регистрирани по националното законодателство, не са налице вписани лицензионни договори за отстъпено право на ползване на марките в полза на посоченото дружество / спр. т.4, л.257 от ДП/. В рамките на досъдебното производство била извършена съдебно- маркова експертиза, даваща заключение за съществуващо сходство между изобразените върху веществените доказателства знаци и регистрирани търговски марки, дължащо се на идентични и сходни основни и доминиращи словни и фигуративни елементи, включени в съставите им. Сходството според експертизата, е могло да доведе до объркване на потребителя, което включва възможността за свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки, получили закрила /подробно изброени в експертното заключение- спр. т.2, л.152-198 от ДП/. Назначена била също и съдебно-оценъчна експертиза, която дала заключение, че общата пазарна цена към 10.09.2020 г. на инкриминираните артикули като оригинали е в размер на 95 180, 00 лева, а общата им пазарна цена като имитации възлиза на 15 370, 00 лева /спр. т.2, л.141-149 от ДП/. На 23.12.2022г. Районна прокуратура- гр.Бургас, ТО-Несебър, внесла в Районен съд-Несебър споразумение за решаване на делото, сключено между представител на същата прокуратура и упълномощения защитник на привлечения като обвиняем по делото М.С.С., ЕГН: •••••••••• – работник, на когото юридическото лице „Н.-Р. С.“ ЕООД е възложило да извършва дейност по продажба на стоки в стопанисвания търговски обект в к.к.“Слънчев бряг“, общ.Несебър. На основание внесеното в РС-Несебър по реда на чл.382, ал.1 от НПК споразумение, с постигнато между страните съгласие по въпросите по чл. 381, ал.5 от НПК, било образувано НОХД № 1218/2022г. по описа на същия съд. С определение от 30.12.2022г., постановено от РС-Несебър по НОХД № 1218/2022г., е одобрено споразумение за решаване на делото, постигнато между прокурор от РП-Бургас, ТО-Несебър и защитника на обвиняемия М.С.С. – адвокат Ю. К. от АК-Сливен, с което С. се е признал за виновен за извършено престъпление по чл.172б, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК. За извършеното от М. С. престъпление по чл.172б, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, на същия е наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК - лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. Определението е влязло в сила на 30.12.2022г. След влизане в сила на определението на РС-Несебър, с което по наказателното дело е одобрено споразумение за решаване на делото, с предложение, внесено в ОС-Бургас на 31.03.2023г., в хипотезата на чл.83б ал.1 т.4 от ЗАНН, РП-Бургас, ТО-Несебър е инициирала производство за налагане на имуществена санкция по реда на чл. 83а ал.1 от ЗАНН на юридическото лице - „Н.-Р. С.“ ЕООД, ЕИК...., в размер на 15 370, 00 лева, представляваща имуществената облага, с която би се обогатило юридическото лице, в резултат на извършеното от работника М. С. при изпълнение на възложената му от дружеството работа, престъпление по чл.172б, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК. Правилно ОС-Бургас е заключил, че изложената фактическа обстановка, която страните не спорят пред настоящата инстанция, се установява от приложените към прокурорското предложение по чл.83б ал.1 от ЗАНН писмени доказателства-заверени преписи на споразумение за решаване на делото по ДП №304/ЗМ-749/2020г. по описа на РУ на МВР-Несебър; авторско-правна експертиза; съдебно-икономическа експертиза; справка от Търговския регистър, както и от материалите, приложени по НОХД №1218/2022г по описа на РС – Несебър, сред които и наличните по ДП №304 ЗМ-749/2020г. по описа на РУ на МВР-Несебър, пр. пр. №10600/2020г. по описа на РП-Бургас - всички материали, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по настоящото дело. Изхождайки от горните фактически констатации, въззивният съд намери за правилна преценката на ОС-Бургас, че предложението на Районна прокуратура – Бургас, ТП-Несебър за налагане на имуществена санкция на юридическото лице „Н.-Р. С.“ ЕООД, ЕИК...., е допустимо като подадено от надлежна страна, по предвидения в закона ред по чл. 83б, ал. 1, т. 1 от ЗАНН и отговаря на изискванията на чл. 83б, ал. 2 и 3 от ЗАНН. След самостоятелно изследване на обстоятелствата от кръга, очертан в чл. 83г, ал. 6, т. 1 – т. 4 от ЗАНН, въззивният съд възприе за законосъобразни изводите на ОС-Бургас относно наличие на кумулативно изискуемите предпоставки, уредени в чл. 83а, ал.1 от ЗАНН, за налагане на имуществена санкция на юридическото лице - „Н.-Р. С.“ ЕООД. В разглеждания казус наказателното производство е приключило с одобрено от съда на 30.12.2022г. споразумение за решаване на делото, което влиза в сила незабавно. Със споразумението М.С.С., ЕГН: ••••••••••, в качеството му на работник, на когото юридическото лице „Н.-Р. С.“ ЕООД е възложило да извършва дейност по продажба на стоки в стопанисвания търговски обект в к.к.“Слънчев бряг“, общ.Несебър, е признат за виновен и съответно осъден за престъпление по чл. 172б ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Въведеният в нормата на чл. 83а ал.1 от ЗАНН фактически състав на безвиновна обективна отговорност на юридическите лица, е във връзка с установена престъпна дейност на лицата, посочени в т.1-4 от същият текст, проявена в обективните и субективни измерения на нарочно упоменатите състави от НК. В този смисъл преценката за наличие на законово основание за налагане имуществена санкция на юридическо лице във всички случаи е обусловена от предхождаща оценка на фактите, относими към престъпното деяние, довело до обогатяване или възможност за обогатяване на юридическото лице. В разглеждания случай представителят на държавното обвинение е направил предложение за санкциониране на „Н.-Р. С.“ ЕООД, за което дружество се твърди, че би могло да се обогати вследствие извършеното от негов работник М. С. във връзка с възложена му работа престъпление по чл. 172б ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Фактическите данни за извършено от С. престъпление в обхвата, изискуем по силата на чл. 83б ал.2 т.1 от ЗАНН, прокурорът е извел на база одобреното с определение от 30.12.2022г. на РС-Несебър споразумение за решаване на делото, което към момента на внасяне на предложението е влязло в сила и има последиците на влязла в сила присъда. С влизането в сила на присъдата /споразумение/ по НОХД № 1218/2022г. на РС-Несебър, на основание чл. 413, ал. 2 от НПК същата се ползва с материална законна сила относно извършеното деяние, вината на осъдения М. С. и наказуемостта. С факта на установяване на деянието по чл. 172б, ал.2 от НК и вината на М. С. като лице, което е действало в изпълнение на възложена му от юридическото лице работа, възниква и последицата на чл. 83а от ЗАНН. Касае се за престъпление, извършено от лице, което е било натоварено да извършва дейност като продавач консултант в търговски обект, стопанисван от „Н.-Р. С.“ ЕООД, макар и без регистриран трудов договор. Качеството на осъденото лице М. С. на работник, на когото юридическото лице, стопанисващо търговския обект, е възложило определена работа, при изпълнение на която е извършено престъплението, се установява както от свидетелските показания на самия С., дадени пред първоинстанционния съд, така и от данните, събрани в хода на ДП №304 ЗМ-749/2020г. по описа на РУ на МВР-Несебър, сред които писмените справки, съдържащи сведения за съпружески отношения между управителя на дружеството Р. С. и М. С., както и констатациите в протокола за претърсване и изземване относно присъствието на С. в търговския обект и осъществяваната от него дейност към момента на предхождащата претърсването полицейска проверка /спр. т.3, л.201-233, л.237-238 от ДП/. Престъпният състав, по който е квалифицирана деятелността на С. – чл. 172б, ал.2 от НК, е сред включените такива в кръга престъпления по чл. 83а ал.1 от ЗАНН, извършването на които от някое от лицата, посочени в ал.1 т.1-4 на чл.83а от ЗАНН води до ангажиране на отговорността на юридическото лице. Горното обуславя и наличието на връзка между осъденото лице М. С. като извършител на престъпното деяние и юридическото лице – „Н.-Р. С.“ ЕООД, както и наличието на връзка между самото деяние и облагата, която е могла да настъпи за същото това юридическо лице – обстоятелства, посочени в чл.83г ал.6 т.2 и т.3 от ЗАНН. Първостепенният съд не може да бъде упрекнат в неспазване на процесуалните изисквания, свързани със събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото, доколкото при установяване на релевантните факти същият се е съобразил с разпоредбата на чл. 83б, ал. 2, т. 6 вр. т. 2 от ЗАНН, въвеждаща различен стандарт на доказване в производството по чл. 83а от ЗАНН, а именно извън регламентирания такъв в чл. 18 от НПК. Поради субсидиарния характер на административнонаказателното производство, доказателствената дейност на съда, който се произнася по предложението за налагане на имуществена санкция на юридическото лице, не може да е изолирана от доказателствените материали по наказателното производство, водено срещу лице от кръга по чл.83а, ал.1, т.1-4 от ЗАНН и конкретното обвинение срещу него. В този смисъл напълно законосъобразно при извеждане на обстоятелствата по чл. 83г ал.6 т.1-4 от ЗАНН, ОС-Бургас е обсъждал и ценил изисканите от него и приобщени по делото писмени доказателства, явяващи се част от доказателствения материал по ДП № 304 ЗМ-749/2020г. по описа на РУ - Несебър и НОХД №1218/2022 г. по описа на Районен съд - Несебър. Данните по делото сочат, че „Н.-Р. С.“ ЕООД, ЕИК.... е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър, което по силата на чл. 63 ал.3 от ТЗ го установява като юридическо лице. Дружеството не е заличено към настоящия момент, поради което е процесуално и материално легитимирано да носи имуществена отговорност по Глава четвърта от ЗАНН. Обосновано с оглед влязлата в сила осъдителна присъда срещу М. С., ОС-Бургас е приел за установено, че последният е извършил престъпление против интелектуалната собственост, квалифицирано по чл. 172б ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, като изпълнителното деяние на престъпния състав, според съдържанието на влязлата в сила осъдителна присъда/споразумение за решаване на делото/, е осъществено чрез предлагане на инкриминираните стоки "за продажба" в търговски обект в к.к.“Слънчев бряг“, общ.Несебър, стопанисван от „Н.-Р. С.“ ЕООД. Съставът на престъплението, за което С. е признат за виновен не включва в обективните си признаци резултат, в случая конкретна имуществена щета, но събраните по делото доказателства /наличните такива по НОХД №1218/2022г. на РС- Несебър/ установяват несъмнено, че облагата не е настъпила единствено, поради прекъсване на реално извършваната търговска дейност на дружеството от реализираната проверка от служителите на ОД-МВР, която е препятствала осъществяването на продажба на стоките и получаване на съответна печалба. Целената облага несъмнено има имуществен характер, с оглед установената по експертен път имитационна стойност на изложените в търговския обект стоки – 15 370, 00 лева и обстоятелството, че същите действително са били предложени за продажба като имитации на оригиналните стоки. Неоснователно е възражението в жалбата, че не е установен размерът на облагата, която „Н.-Р. С.“ ЕООД би получило вследствие престъплението по чл. 172б, ал.2 от НК, извършено от М. С., в изпълнение на възложената му от юридическото лице работа. Изразявайки несъгласие с изразеното от първоинстанционни съд становище по този въпрос, жалбоподателят поддържа, че последният неправилно се е позовал на заключението на изготвената в хода на наказателното производство съдебно-икономическа експертиза, установяваща пазарната стойност на предлаганите за продажба стоки /като реплики/ в размер на 15 370, 00 лева. Твърди, че евентуалната облага за дружеството от престъплението, извършено от неговия работник, би се изразила в разликата между обявената продажна цена на стоките, обозначени със знаци, сходни на защитените марки, и стойността, на която дружеството ги е придобило от други доставчици. В тази връзка и претендира, че пропускът на първата инстанция да изследва с нужното внимание тези обстоятелства, е довело до незаконосъобразност на постановения от нея акт. Навеждайки горните доводи, жалбоподателят очевидно не отчита, че за придобивната цена на стоките доказателства не са били ангажирани нито на досъдебното производство, нито в хода на съдебната фаза на наказателното производство /развило се по реда на чл. 382 от НПК/, нито в настоящото производство по Глава четвърта от ЗАНН. Разпитан пред първоинстанционния съд в качеството на свидетел М. С. сам признава, че стоките са били закупени преди 2020г. от пазарите в гр.Димитровград, от „Базар Илиянци“ или от търговци в самия к.к „Слънчев бряг“, поради което и дружеството не разполага с документи, удостоверяващи цената на тяхното придобиване. Ето защо и като е съобразил тези данни, първоинстанционният съд напълно основателно е приел, че размерът на облагата се явява установен такъв посредством изготвеното в хода на наказателното производство заключение на съдебно-икономическата експертиза, с което стойността на процесните стоки като реплика /каквито всъщност са те/, е определена да е в размер на 15 370, 00 лева. Допустимостта на въпросното експертно заключение за целите на настоящото производство се извежда от процесуалната норма на чл. 83б, ал. 2, т. 6 вр. т. 2 от ЗАНН, която дава възможност заключенията на вещите лица от ДП като писмени материали, установяващи вида и размера на облагата, да бъдат включени в доказателствената съвкупност по настоящото производство, без да се назначават нови експертизи. Съдът вече посочи по-горе, че цитираната специална разпоредба установява различен стандарт на доказване в производството по чл. 83а от ЗАНН и изключва изискването в чл. 18 от НПК решенията да се основават върху доказателствени материали, които съдът събира и проверява лично. Поради субсидиарния характер на административно-наказателното производство, доказателствената дейност на съда, който се произнася по предложение на прокурора за налагане на имуществена санкция на юридическото лице, не може и не следва да се дистанцира от доказателствените материали по предхождащото го наказателно производство, както несъстоятелно счита процесуалният представител на жалбоподателя. Извън това е важно да се отбележи, че в случая противопоставяйки се на подхода на съда в кредитирането му на представеното по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза, жалбоподателят не навежда основанията по чл. 153 от НПК за ангажиране на допълнително или повторно експертно изследване, като такива не се извеждат и при проверката, осъществена от настоящата инстанция. Ето защо и предвид безспорната компетентност на вещото лице, изготвило заключението на съдебно-икономическата експертиза в ДП, правилно първоинстанционният съд е приел за установена стойността на облагата съобразно изчисленията на тази експертиза за стоките като имитация на оригиналните стоки. Следва по-нататък да се отбележи, че дадената в Глава четвърта от ЗАНН уредба на имуществената отговорност на юридическите лица не указва на необходимост от изследване на обстоятелствата относно направените от дружеството разходи за закупуването на инкриминираните стоки и придобитото от последния при реализиране на същите на пазара, с какъвто аргумент жалбоподателят защитава разбирането си за дължимия подход при определяне на стойностното изражение на облагата за юридическото лице. Редакцията на пар. 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ЗАНН, дефинираща, че непряка облага е "придобитото в резултат на разпореждане с предмета на престъплението", налага извод, че при определяне равностойността на облагата законодателят не държи сметка за вложените за закупуването на стоките средства, нито предвижда тяхното приспадане, както се иска в жалбата. С други думи всичко, което търговецът би получил, ако продаде имитиращите оригиналите стоки, е с характер на облага от престъплението. В случая, предмет на престъплението, за което е осъден М. С., в качеството му на работник, осъществявал възложена му от юридическото лице работа, са стоки, имитиращи оригиналните, поради което правилно първоинстанционният съд е определил равностойността на облагата съобразно изчисленията на вещото лице по съдебно-икономическата в ДП на стойността на тези стоки като имитация на оригиналните, без да се ангажира с допълнително изследване на разходите, направени от юридическото лице и вложените от същото средства за закупуването им. Имуществената санкция на дружеството, съдът правилно е отмерил в размер на 15 370, 00 лева, явяващ се равностойността на облагата /определена по експертен път/, с която дружеството би се обогатило от престъплението по чл. 172б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 28, ал.1 от НК. Същият се установява, че е в законоустановения минимум и далеч под предвидената максимална санкция от един милион лева, поради което не съществува основание за допълнителното му редуциране. Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд прие, че атакуваното решение на ОС-Бургас, с което на основание чл. 83а ал.1 от ЗАНН на „Н.-Р. С.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 15 370, 00 лева като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата на юридическото лице, подадена чрез упълномощения процесуален представител – оставена без уважение. При служебната проверка на решението настоящият съд не констатира допуснати в първоинстанционното производство нарушения, които да се явяват съществени по смисъла на чл.83д, ал.4, т.1 от ЗАНН и да налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или да обосновават необходимост от изменение на обжалваното решение или отказ да се наложи имуществена санкция по т.3 и т.4 на чл. 83д ал.4 от ЗАНН. По изложените съображения и на основание чл.83д ал.4 т.5 от ЗАНН, Бургаският апелативен съд