Решение № 621 от 8.5.2024 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 351/2023 г.

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /чл.145 и следв./ от АПК, във връзка с чл.215, ал.1 и във връзка с чл.129, ал.2 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/.

Образувано е по повод жалба, подадена от С. И. С., [ЕГН] и Д. С. С., [ЕГН], и двамата с посочен в жалбата постоянен адрес - [населено място], ••• и с посочен същия адрес за връчване на съобщения и призоваване, против Заповед №625 от 05.06.2023 год. на кмета на община Кърджали, с която е одобрен ПУП - ПЗ/подробен устройствен план – план за застрояване/ на неурегулиран поземлен [имот номер] по КК и КР на [населено място], община [област].

Жалбоподателите сочат в жалбата, че притежават в съсобственост поземлен имот е идентификато𠹕•• по КК и КР на [населено място], целият с площ 763 кв.м., с НТП: за алея, който имот бил съседен на поземлен имот с идентификато𠹕•• и в качеството си на заинтересовани лица по смисъла на чл.131, ал.1 от ЗУТ, в законоустановения срок обжалват Заповед №625/05.06.2023 год., издадена от кмета на Община Кърджали, тъй като считат същата за незаконосъобразна. Излагат съображения, като твърдят най-напред, че оспорената заповед за издадена в противоречие е материалноправните разпоредби на ЗУТ и приложимите подзаконови нормативни актове - Наредба №7/2003 год. на МРРБ за правила и нормативи по устройство на отделните видове територии и устройствени зони и Наредба №8/2001 год. на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените планове. Твърдят също, че при издаването на Заповед №625/05.06.2023 год. не били спазени и административно-производствените правила за нейното законосъобразно постановяване, не били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, съгласно чл.35 от АПК, както и била издадена в нарушение на изискванията за форма на административния акт. Сочат, че съгласно чл.108, ал.5 от ЗУТ, предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите, като твърдят, че в този смисъл, актът за одобряване на проекта за изменение на ПУП - ПЗ не съответства и на целта на закона, а това било едно от изискванията за законосъобразност на административните актове. Твърдят също, че предвиденото ново застрояване ще създаде предпоставки за влошаване на условията за ползване на съседните имоти, какъвто бил техният поземлен имот с идентификато𠹕••. Сочат, че по силата на чл.103, ал.4 от ЗУТ, всеки устройствен план се съобразява с концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен, ако има такива и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка. Жалбоподателите твърдят на следващо място, че изменението щяло да доведе до допълнително натоварване на техния имот с [идентификатор], чието предназначение било да осигури достъп до ограничен брой имоти в съседство - също тяхна собственост, например до [имот номер]. Сочат, че имотът, който притежават в съсобственост, се използва, поддържа се в добро състояние и се облагородява изключително и само от тях като собственици на ограничен брой обслужвани от него имоти и че той не бил отворен за обществено ползване и не бил част от уличната мрежа на [населено място]. Излагат довод, че местоположението и размерите на техния имот с НТП - за алея, не позволявали допълнителен капацитет на движение и паркиране в неговите граници и че в резултат на изменението на ПУП - ПЗ за [ПИ], без обаче да било ясно определено, откъде ще става достъпът до предвиденото застрояване, очаквали и имало опасност да последва безконтролен и неограничен достъп до и преминаване именно през [ПИ] на трети външни лица - различни от собствениците, без по някакъв начин да са уредени отношенията, свързани с това преминаване, съобразно правилата на ЗУТ, в т.ч. и да е взето съгласие от собствениците му. Считат, че по този начин, без да са отчетени собствеността и статутът на [ПИ], се одобрявал план за застрояване за съседен имот, което било нарушение на чл.35 от АПК.

Предвид изложеното, с жалбата молят съда да постанови решение, с което да отмени, като незаконосъобразна, Заповед №625/05.06.2023 год., издадена от кмета на Община Кърджали, за одобряване на ПУП - ПЗ за поземлен имот с [идентификатор], находиш се в землището на град. [област]. Заявяват, че други допълнителни съображения в подкрепа на направеното оспорване ще изложат и ще ангажират доказателства след запознаване с административната преписка по издаване на оспорения административен акт. С жалбата молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание, редовно призовани, жалбоподателите С. И. С. и Д. С. С., не се явяват, представляват се от редовно упълномощен процесуален представител - адв.И. А. от АК – [област], който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да уважи подадената жалба от доверителите му и да отмени, като незаконосъобразна, оспорената заповед, издадена от кмета на Община Кърджали. Моли да му бъде дадена възможност да изложи подробни съображения в писмена защита, както и моли да бъдат присъдени направените разноски в полза на доверителите му, съгласно списък, който е представил. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от адвокат Д. Д.. В предоставения му от съда срок депозира писмена, в която развива подробни доводи и съображения в подкрепа на жалбата.

Ответникът по жалбата – кметът на община Кърджали, редовно призоваван за съдебните заседания, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – ст.юрк. С. Б., който заявява, че оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли депозираната жалба като неоснователна и недоказана, тъй като от събраните по делото доказателства не се установяват по безспорен начин изложените в нея твърдения. Счита, че от приетите доказателства по делото безспорно се установява, че са спазени изискванията за уведомяване на заинтересованите лица, както за проекта за ПУП, така и за одобряването му. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателите и моли то да бъде намалено до минимума. Допълнителни съображения в подкрепа на оспорената заповед излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание.

Заинтересованите страни по делото: К. В. И. от [населено място]; Д. В. П. от [населено място]; П. В. П. от [населено място], община [област]; П. Я. П. от [населено място]; Р. Я. П.-К. от [населено място]; В. П. П. от [населено място] и П. П. П. от [населено място], редовно призовани, не се явяват, представляват се от процесуалния им представител - адв.Д. Д. от АК - [област], редовно упълномощен поотделно от всеки един от тях. Процесуалният представител на тези заинтересовани страни заявява, че оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли да бъде постановено решение, с което да бъзе отхвърлена жалбата, като неоснователна. Моли да му бъде дадена възможност да изложи подробни съображения в писмени бележки, както и моли за присъждане на направените разноски, съгласно списъци, които представя в съдебно заседание.

В предоставения му от съда срок депозира писмена защита, в която излага доводи и аргументи в подкрепа на оспорената заповед.

Заинтересованите страни по делото: М. Г. И. от [населено място]; Н. М. С. от [населено място] и Й. Г. И. от [населено място], редовно уведомени при условията на чл.138, ал.2 от АПК, не се явяват, представляват се от назначения им от съда с Определение №86 от 15.01.2024 год., особен представител - адв.Ф. Р. от АК – [област], която в съдебно заседание заявява, че е депозирала писмен отговор по жалбата, който поддържа, както и заявява, че заповедта е незаконосъобразна и счита, че следва да бъде отменена. Същевременно, в същото съдебно заседание заявява, че оспорва жалбата и счита същата за неоснователна (!?!). В хода по същество отново моли съда да отмени обжалваната заповед на кмета на Община Кърджали и да реши делото по същество /като не уточнява, какво се има предвид с това искане/. В съдебно заседание депозира и писмена защита, в която излага доводи в подкрепа на жалбата и в която моли, на основание чл.173, ал.1 от АПК, съдът да отмени, като незаконосъобразна, Заповед №625/05.06.2023 год. на кмета на Община Кърджали и да реши делото по съществото на спора (!?!).

Заинтересованата страна А. Ф. А. от [населено място], община [област], редовно призован, в първото съдебно заседание, в което не е даден ход на делото, се явява лично и заявява, че няма нищо общо с това дело и този спор не го касае. Редовно уведомяван за следващите съдебни заседания, А. Ф. А. не се явява, не представлява и не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна С. Д. Г. от [населено място], община [област], редовно призован, в първото съдебно заседание, в което не е даден ход на делото, се явява лично. Редовно уведомяван за следващите съдебни заседания, С. Д. Г. не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Заинтересованите страни: Я. А. М. от [населено място], община [област]; Е. Е. М. от [населено място]; Д. Д. Г. от [населено място]; Д. И. А. от [населено място], община [област]; В. Я. Ч. от [населено място], [община]; С. Б. А. от [населено място]; Е. И. Х. от [населено място]; Д. Ю. Х. от [населено място]; Ш. М. М. от [населено място]; С. Н. Т. от [населено място]; „•••“ ЕООД [населено място], с [ЕИК] и „•••“ ЕООД [населено място], с [ЕИК], редовно призовани за съдебните заседание, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по жалбата.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.215, ал.4, изр.1/първо/, предл.І/първо/ от ЗУТ, жалбите или протестите по този закон се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в 14-дневен срок от съобщаването на акта. В същия смисъл е и общата разпоредба на чл.149, ал.1 от АПК, съгласно която, административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им.

Видно е най-напред от приложеното и прието като доказателство по делото заверено копие от известие за доставяне с баркод ИД ••• НА „Български пощи“ ЕАД ПС – [област] /л.18/, от жалбоподателите С. и Д. С., на датата 10.08.2023 год. е било получено Съобщение №АС-ОП-284/2/ от 03.07.2023 год. на дирекция „АСУТ“ при община Кърджали /л.19/. С това съобщение, на основание чл.128 и ч.129 от ЗУТ, дирекция „АСУТ“ при община Кърджали съобщава на заинтересованите собственици, че със Заповед №625 от 05.06.2023 год. на кмета на община Кърджали е одобрен проект за подробен устройствен план – план за застрояване на поземлен [имот номер] в землището на [населено място], като в съобщението е указано, че съгласно чл.215, ал.1 и ал.4 от ЗУТ, заповедта подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му, чрез Община Кърджали, пред Административен съд – Кърджали. Видно от положения върху жалбата и попълнен щемпел, същата е регистрирана в деловодството на Общинска администрация – Кърджали с Вх.№94-Ж-237 от 24.08.2023 год. /л.7/, адресирана чрез кмета на община Кърджали до Административен съд – Кърджали. От това следва, че жалбата е подадена точно на 14-ия/четиринадесетия/ ден след получаване на съобщението за издаването на заповедта, т.е. спазен е предвидения в чл.215, ал.4, изр.1/първо/, предл.І/първо/ от ЗУТ, срок за обжалване.

Жалбата, също така, е предявена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт по смисъла на чл.215, т.1 от ЗУТ, а освен това е подадена от лица, които имат качеството на заинтересовано лице в производството по одобряване на подробния устройствен план/ПУП – ПЗ/ по смисъла на чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ, т.к. се легитимират като съсобственици на съседен поземлен имот - №••• по КК и КР на [населено място], когато се променя предназначението на поземления [имот номер] по КК и КР на [населено място] - предмет на плана, като по този начин се засягат и накърняват негови права и законни интереси и това съответно обуславя правния му интерес от подаване на жалбата. Това се установява от представения нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер] от ••• год., том ••, рег.№••, дело ••/••• год. на нотариус Д.Г., с Рег.№••• в регистъра на Нотариалната камара, вписан в СВ – [област] с Вх.рег.№•• от ••• год. /л.10-л.12/. От този нотариален акт е видно, че жалбоподателите С. и Д. С. са съсобственици с •• (•••) идеална част от поземления имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], в местността „•••“, целият с площ от 763 кв.метра, отреден за алея, при описаните граници на имота, като един от поземлените имоти, с който този имот има непосредствена граница, е поземления имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място]. Това е видно и от представената и приета като доказателство скица №••• от 13.09.2023 год., издадена от СГКК – [област], за поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], местност „•••“ /л.66/ и на който поземлен имот съсобственици, с ••• идеална част, са и жалбоподателите С., т.е. видно е, че този поземлен имот е съседен на поземления имот с [идентификатор], който е предмет на ПУП - ПЗ, одобрен с процесната заповед на кмета на община Кърджали.

Същевременно, от съдържанието на заповедта и приложените по административната преписка по издаването й документи е видно, че с одобрения проект за ПУП – ПЗ на практика се променя предназначението на поземления имот с [идентификатор], целият с площ от 5376 кв.м., който е бил земеделска земя – нива. С одобрения ПУП – ПЗ, за 8/осем/ от обособените в него поземлени имоти се предвижда свободно жилищно застрояване с малка височина, съобразно ограничителните линии на застрояване, а за други 2/два/ от обособените поземлени имоти се предвижда да са с обслужващо предназначение – за движение и транспортен достъп, т.е. безспорно се променя предназначението на поземления имот - предмет на одобрения ПУП - ПЗ. Поради това и съдът намира, че жалбоподателите С. и Д. С. имат качеството на заинтересовани лица в производството по одобряване на подробния устройствен план – план за застрояване/ПУП – ПЗ/ по смисъла на чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ.

Предвид всичко изложено съдът счита, че така подадената жалба е допустима – като подадена в срок, в предвидената от закона писмена форма, с необходимото съдържание, по предвидения ред и от лица - надлежни страни, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

Административният съд, след като взе предвид представените и събрани по делото писмени доказателства и съобрази становищата на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Към изисканата и изпратена от община Кърджали преписка е приложено и е прието като доказателство по делото Решение №К-2 от 18.02.2016 год. за: Промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране на обекти в земеделски земи, на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място] /л.44/, с което, нa основание чл.22, ал.1 от ЗОЗЗ и чл.32, ал.1 от ППЗОЗЗ, Комисията е утвърдила площадка (трасе) за проектиране на обекти, както следва:

Площадка за проектиране на обект: „Жилищни сгради”, с която се засяга около 5376 кв.м. земеделска земя от осма категория, неполивна, съсобственост на М. В. П., П. В. П., К. В. И., Д. В. П. и П. В. П. - наследници на В. П. В., в землището на [населено място], поземлен имот с [идентификатор] по Кадастрална карта на [населено място], община [област], [област], при граници, посочени в приложените скица и ПУП - ПЗ.

Приложено е и е прието като доказателство Заявление с Вх.№АС-СС-496/11.11.2021 год. на община Кърджали /л.36-л.37/, с което, от наследниците на В. П. В., посочени в заявлението, е поискано решение на Общински съвет – Кърджали, с което да бъде разрешено изработване на ПУП – ПЗ, за промяна предназначението на земята и прокарване на Ел. и В и К инсталации, до имот с [идентификатор], в местността „•••“ в землището на [населено място], община [област], [област]. Към заявлението са били приложени документи за собственост, скица от СГКК – [област], съгласувателни писма от „В и К“ ООД [населено място], „Напоителни системи“ ЕАД [населено място], РЗИ – [област] и др. /л.41-л.54/. Приложено е било и Удостоверение с Изх.№У-03-345-/1/ от 15.10.2020 год. на главния архитект на община Кърджали /л.39/, в което е удостоверено, че съгласно действащия ОУП/Общ устройствен план/ на Община [област], одобрен с Протокол №8, Решение №203 от 08.08.2019 год. на Общински съвет - Кърджали, ПИ с [идентификатор] по КК и КР на землище - [населено място], община Кърджали, попада в устройствена жилищна зона с преобладаващо застрояване с малка височина, плътност и интензивност - Жм. Приложено е било и Решение №41 по Протокол №9 от 23.09.2020 год. от заседание на ЕСУТ при община Кърджали, с което е бил съгласувано предложението за ПУП – ПЗ за имот с [идентификатор] по КК на [населено място] /л.40/.

По преписката е представено и прието като доказателство Решение №64 по Протокол №3 от заседание на Общински съвет – Кърджали, проведено на 31.03.2022 год. /л.3 5/, с което, на основание чл.21, ал.1, т.8 и т.11 от ЗМСМА, чл.124а, ал.1 и чл.124б, ал.1, във връзка с чл.125 от Закона за устройство на територията и чл.21, ал.2 от 3О33 и чл.30, ал.3 от ППЗОЗЗ, Общински съвет - Кърджали РАЗРЕШАВА изработването на Подробни устройствени планове - планове за застрояване и одобряване на задания за изработване на подробни устройствени планове, за неурегулирани поземлени имоти и ДАВА право за прокарване на Ел. и В и К трасета до поземлени имоти, през имоти - публична общинска собственост, с начин на трайно ползване: за селскостопански, горски, ведомствен път, както следва: ПУП - ПЗ и одобряване на задание за изработване на подробен устройствен план за неурегулиран поземлен имот с идентификато𠹕•• по КККР на [населено място], община [област] и право за прокарване на Ел. и В и К трасета до посочения поземлен имот, през поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община [област], съгласно заявление с Вх.№АС-СС-496/11.11.2021 год., от наследници на В. П. В.: - Наследници на П. В. П. - [населено място], [улица], •••; - К. В. И. - [населено място], [улица], •••; - Д. В. П. - [населено място], [жк], •••; - П. В. П. - [населено място], [улица], община [област]; - П. Я. П. - [населено място], [улица], •••; - Р. Я. П.-К. - [населено място], [улица], •••.

По преписката е представено и Заявление с Вх.№АС-ОП-284/10.06.2022 год. на община Кърджали, подадено от К. В. И. от [населено място], [улица], ••• /л.34/, с което е поискано да бъдат одобрени приложените проекти за ПУП – ПЗ за парцел №••, [жк], землище [населено място], местност „•••“, като проектът е бил представен в части „ПУП – ПРЗ“, част „Електро“, част „В и К“ и част „Геодезия“. С Решение №12 по Протокол №9 от 29.06.2022 год. от заседание на ЕСУТ при община Кърджали /л.32/, е бил приет проектът за ПУП - ПЗ на поземления имот/ПИ/ с [идентификатор], местността „•••“, [населено място], както и е било решено преписката да се процедира по реда на Закона за устройство на територията.

За изработения проект за ПУП – ПЗ за поземления имот/ПИ/ с [идентификатор], местността „•••“, [населено място], е изготвено съобщение №АС-ОП-284-/1/ от 22.12.2022 год. на дирекция „АСУТ“ при община Кърджали /л.26/, с което, на основание чл.128, ал.3 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/, дирекция „АСУТ” при Общинска администрация - Кърджали съобщава на заинтересованите собственици, че е изработен проект - ПУП за поземлен [имот номер] в землището на [населено място], както и че проектът е изложен в стая 214 в сградата на Общинска администрация. Със съобщението заинтересованите страни са уведомени, че съгласно чл.128, ал.5 от ЗУТ, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта, до Общинска администрация – [населено място], дирекция „АСУТ”. Видно от приложените разписки и известия за доставяне на „Български пощи“ ЕАД ПС – [област] /л.24-л.30/, съобщението е изпратено и получено от посочените в тях адресати, като на жалбоподателите С. и Д. С. същото е изпратено НА 20.03.2023 год. с препоръчана пощенска пратка, с известие за доставяне с баркод ИД ••• на „Български пощи“ ЕАД ПС – [област] /л.25/.

По преписката няма данни, а няма и твърдения, против проекта за ПУП – ПЗ на поземления имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], да са постъпили възражения, предложения и искания и така, в крайна сметка, е издадена и оспорената Заповед №625 от 05.06.2023 год. на кмета на община Кърджали /л.13/. Със същата, на основание чл.129, ал.2, във връзка с чл.124а, ал.1, чл.124б, ал.1 и чл.125 от Закон за устройство на територията/ЗУТ/ и Решение №12 по Протокол №9 от 29.06.2022 год. на Експертния съвет по устройството на територията при Община Кърджали, е одобрен ПУП - ПЗ/подробен устройствен план - план за застрояване/ на неурегулиран поземлен [имот номер] по КККР на [населено място], община [област]. В мотивите към заповедта е посочено, че проектът е изготвен по искане на наследниците на В. П. В. и Решение №64 по Протокол №3 от заседание на Общински съвет – Кърджали, проведено на 31.03.2022 год., с което се разрешава изработване на ПУП - ПЗ и заявление за одобряване на ПУП -ПЗ с Вх.№АС-ОП-284/10.06.2022 год., както и че искането е за установяване начина на застрояване в собствен поземлен имот, с цел реализиране на инвестиционни намерения, съвместими с действащите норми, при спазване на чл.12, ал.2 от ЗУТ, във връзка с чл.9 от ЗУТ и чл.30 от ППЗОЗЗЕ. Посочено е също, че разработката предлага изменение на имотните граници, с цел разделяне на имота и обособяване на 10 нови самостоятелни поземлени имота с проектни идентификатори:

• •••, с площ - 1184 кв.м.; •••, с площ - 349 кв.м.; •••, с площ - 721 кв.м.; •••, с площ - 733 кв.м.; •••, с площ - 528 кв.м.; •••, с площ - 353 кв.м.; •••, с площ - 635 кв.м. и •••, с площ - 543 кв.м. - за жилищни нужди;

• •••, с площ - 125 кв.м. и •••, с площ - 206 кв.м. - за движение и транспорт.

В мотивите е отразено, че планът за застрояване на имота отговаря на устройствена жилищна зона с малка височина и плътност и интензивност/Жм/, с посочени параметри на застрояване: Височина до 10 м. - 3 етажа; Плътност/П застр./ - 60%; Интензивност/К инт./ - 1.2; Озеленяване/П озел./ - 40%; свободно и свързано в два съседни имота. Посочено е също, че разработката отговаря на изискванията на Наредба №8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове и на Наредба №7 за правила и норми/ПН/ за УОВТУЗ. В заповедта е указано, че същата на основание чл.215, ал.1 и ал.4 от Закона за устройство на територията, може да се обжалва пред Административен съд – Кърджали, в 14-дневен срок от съобщението по чл.129 от ЗУТ, чрез органа, чийто акт се обжалва.

По преписката е представена и графичната част към заповедта /л.14/ и извадка от КК на землище [населено място], община [област], в частта му, в която попада и поземления [имот номер] /л.15/, както е представена и обяснителната записка към проекта за ПУП – ПЗ на същия поземлен имот, изготвена от арх.Д.Г.Б. /л.16/. В същата е описано, че обект на разработката е поземлен имот с [идентификатор], с площ 5376.00 м2, в землището на [населено място], община [област], чийто статут в момента е обработваема земя в земеделска територия. Посочено е, че съгласно чл.9 от ЗУТ се разработва ПУП - ПРЗ, на базата на който се променя предназначението на земята - от земеделска в урбанизирана и след разделяне на имота на части, се определя характера и начина на застрояване в частите за съответната устройствена зона. По отношение на територията е посочено, че зоната се определя като ЖИЛИЩНА ТЕРИТОРИЯ/Жм/ с малка височина, плътност и интензивност на застрояване, съгласно изискванията на ЗУТ и че имотът се разделя на части, с отделни идентификатори, така че отделните части да функционират като самостоятелни имоти, спазвайки изискванията на чл.19 от ЗУТ за минимум 14.00 м лице и 300.00 м2 повърхност. По отношение на застройката е посочено, че същата се разполага свободно в новообразуваните имоти - на разстояния от имотните граници и се отдръпва от уличните линии с оглед на бъдещо регулиране и изграждане на инфраструктура, необходима за нормално функциониране на територията. Отбелязано е, че разполагането на застройката се съобразява и с чл.60 от ЗУТ, съгласно който не се допуска застрояване в близост до чупки и се оставя свободна площ с оглед на бъдещо коригиране при окончателно урегулиране на територията. По отношение на сервитутите е посочено, че застройката се отдръпва и на задължителните отстояния от преминаващите през имотите ел. проводи с високо/110 kw/ и ниско /20 kw/ напрежение, както и водопроводи с ФЗОО и Ф500. В обяснителната записка е описано, че достъпът до [имот номер] се осъществява чрез второстепенни пътища на община Кърджали, с неустановена регулация, които обслужват и други имоти в тази територия и че имотът се разделя на десет/10/части, достъпът до които се осигурява от вътрешни улици - тупици, с широчина 3.50 м. Посочени са технико икономически показатели: Площ на имота - 5376.00 м2; Плътност - до 60%; Кинт - до 1.2; Площ на сервитутните зони - 2354.00 м2; Жилищна територия – 3322 м2.

По доказателствено искане на процесуалния представител на жалбоподателите, направено в съдебно заседание, за установяване на изложените в жалбата твърдения, както и за изясняване на всички относими по спора обстоятелства, свързани с одобрения ПУП – ПЗ, в хода на производството по делото, с протоколно определение от 23.01.2024 год., е назначена съдебно-техническа експертиза, с вещо лице – архитект, в заключението на която, вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, извърши необходимите справки и извърши оглед на място на процесния имот, е следвало да отговори на въпросите, формулирани от пълномощника на жалбоподателите, а именно: 1. В какво се състои градоустройственото решение, одобрено със Заповед №625 от 05.06.2023 год.? Налице ли е действащ регулационен план за процесната територия, респ. урегулиран ли е поземлен [имот номер]? 2. Променено ли е неговото предназначение?; 3. Указано ли е в процесния проект откъде /през кои имоти/ ще се осигури транспортен и пешеходен достъп до създадените с проекта множество поземлени имоти от [имот номер], респ. до предвиденото в тях застрояване? В тази връзка създават ли се предпоставки за преминаване на външни лица през чужди поземлени имоти, в т.ч. поземлен [имот номер]?; 4. Следва ли проектът да съдържа данни за разстоянията между отделните сгради в новообразуваните имоти, както и от тях до съседни имоти и сгради и ако да - какви следва да бъдат те? Вещото лице – архитект С. В. К., след запознаване с материалите по делото, извършени проверки в Общинска администрация - Кърджали и наличната там документация и след извършен оглед на място, е представило в срок подробно и изчерпателно заключение /л.196-л.197/, ведно с приложение към него – скица-извадка от действащия ПУП за част от територията на [населено място], в близост до която попада процесният поземлен имот и от КК в частта й, в която попада същия поземлен имот /л.198/, поддържано и в съдебно заседание, което заключение, като безпристрастно, всестранно, пълно и обективно изготвено, е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебно заседание, проведено на 04.04.2024 година.

Така, на първия поставен въпрос - В какво се състои градоустройственото решение, одобрено със Заповед №625 от 05.06.2023 год. и налице ли е действащ регулационен план за процесната територия, респ. урегулиран ли е поземлен [имот номер]?, вещото лице е отговорило, че с проекта се решава начина за застрояване на поземлен имот с [идентификатор] за новите инвестиционни намерения на собствениците, съгласно ОУП/Общ устройствен план/ на Община Кърджали, както и тяхното електрозахранване и В и К захранване, съгласно съгласувателно писмо от „ЕР ЮГ“/EVN група, с Изх.№43647/26.07.2022 год. /л.31/ и Становище на „В и К“ ООД [населено място], с Изх.№675/29.03.2012 год. /л.54/ и че съгласно Удостоверение с Изх.№У-03-345-/1/ от 15.10.2020 год., издадено от Община Кърджали /л.39/, поземлен имот с [идентификатор] по КККР на землището на [населено място] попада в устройствена жилищна зона с преобладаващо застрояване с малка височина/Жм/. Вещото лице е посочило, че проектът е съобразен с ОУП/Общия устройствен план/ на Община Кърджали.

По нататък вещото лице е отговорило, че за процесната територия няма регулационен план и че поземленият имот попада в землището на [населено място], местност „•••“. Посочило е, че с изготвеният проект ПУП - ПЗ/подробен устройствен план - план за застрояване/ е започната процедура по промяна предназначението на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на землище на [населено място], с начин на трайно ползване - нива/земеделска земя/ в земя за неземеделски нужди - урбанизирана жилищна територия, съгласно ОУП на Община Кърджали, устройствена жилищна зона с малка височина/Жм/ и параметри на застрояване: височина Н - 10 м; плътност на застрояване - 60%; Кинт - 1.2; озеленяване - 40%. Посочило е също, че поземленият имот ще бъде урегулиран след влизане в сила на одобрения със Заповед №625 от 05.06.2023 год. ПУП - ПЗ и утвърждаване окончателна площадка за проектиране, съгласно чл.24, ал.5, т.2 и т.3 от ЗОЗЗ.

По поставения втори въпрос в задачата на експертизата – Променено ли е предназначението на поземления имот с [идентификатор] по КККР на землище на [населено място]?, вещото лице е отговорило, че предназначението на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на землището на [населено място] не е променено и че начинът на трайно ползване е нива/земеделска земя/.

На поставения трети въпрос – Указано ли е в процесния проект откъде /през кои имоти/ ще се осигури транспортен и пешеходен достъп до създадените с проекта множество поземлени имоти от [имот номер], респ. до предвиденото в тях застрояване и в тази връзка, създават ли се предпоставки за преминаване на външни лица през чужди поземлени имоти, в т.ч. поземлен [имот номер]?, в заключението си вещото лице - арх.К. е посочила, че след като се е запознала с материалите по делото, извършила необходимите справки в Община Кърджали и оглед на място, е установила следното:

Изготвеният проект ПУП - ПЗ за поземлен имот с [идентификатор] по КККР на землище на [населено място] предлага осем имота за застрояване с жилищни сгради и два имота с вътрешно транспортно обслужване, тип тупик, като до двата имота, с обслужващо значение на останалите осем за жилищно застрояване, се стига от съществуващи пътища - на запад от имот с [идентификатор] - публична общинска собственост, на изток - от ПИ с [идентификатор] - общински път в земя по §4 на плана на новообразуваните имоти в зона ••. Вещото лице е посочило, че графичната разработка предполага, но не задължава транспортен и пешеходен достъп за преминаване през ПИ с [идентификатор] - частна собственост. Посочило е също, че за поземлените имоти - публична общинска собственост, с Решение №64 по Протокол №3 от 31.03.2022 год. на Общинския съвет - Кърджали е дадено право за прекарване на Ел. и В и К трасета, за захранване на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на землището на [населено място]. В заключението си вещото лице е отбелязало, че през голяма част от поземления имот с [идентификатор] минават изградените и съществуващи магистрален водопровод Ф500 и магистрален водопровод Ф300 и техните сервитути и че за тяхното изграждане има издадена заповед на Община Кърджали за право на преминаване. Посочило е също, че има предпоставки за преминаване през чужди поземлени имоти на външни лица.

На поставения четвърти въпрос - Следва ли проектът да съдържа данни за разстоянията между отделните сгради в новообразуваните имоти, както и от тях до съседни имоти и сгради и ако да - какви следва да бъдат те, вещото лице е отговорило в заключението, че застрояването в новообразуваните имоти се обозначава с ограничителни и задължителни линии на застрояване, като е посочило, че съгласно чл.68, ал.1 от Наредба №8 от 14.06.2001 год. на МРРБ, изискванията към съдържанието и оформянето на графичните материали към проектните части на устройствените планове са определени в приложение №1; съгласно ал.2 - изискванията за изобразяването на графичните елементи на територията към видовете устройствени планове са определени в приложение №2; съгласно ал.3 - илюстрации на части от устройствени планове от различен тип са показани в приложение №3.

Вещото лице е отговорило, че не се изисква котиране на разстоянията между отделните сгради, както от тях до съседни имоти и сгради.

Посочило е, че при следващ етап на проектиране на жилищните сгради, застрояването трябва да отговаря на изискването на чл.31, ал.1 от ЗУТ (Изм. - ДВ, бр.65 от 2003 год.), която гласи: „При ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са: 1. до страничната граница на урегулирания поземлен имот - най-малко 3 м; 2. до границата към дъното на урегулирания поземлен имот - най-малко 5 м. В съдебно заседание вещото лице архитект С. К. дава пояснения и отговаря на множество поставени й въпроси, най-вече от процесуалния представител на жалбоподателите. На въпрос, има ли предпоставки за преминаване на външни лица през [ПИ], вещото лице арх.К. заявява, че е отговорила, че има предпоставки, но не е задължително да има такова преминаване, както се е обосновала, тъй като за имота, предмет на оспорената заповед, има още две възможности за достъп и никой не може да гарантира задължителното преминаване през [имот номер], на който са съсобственици и жалбоподателите. На въпрос, дали е възможно да се преминава през [имот номер] - вътрешна улица, която е посочена /вероятно се има предвид [ПИ], посочен в обяснителната записка, който е част от [ПИ]/ и не била ли предназначена тя да осигурява достъп до конкретни поземлени имоти, вещото лице отговаря, че този имот не е улица, т.к. целият имот е извън регулационния план. Пояснява, че [имот номер] е общински път, а №•• е означен като улица, но са извън селищна територия и че това, което е означено като квартал 1 /в графичната част към оспорената заповед/ се състои от УПИ ••, УПИ ••, УПИ •• и УПИ ••, но те не са урегулирани поземлени имоти, а са просто урегулирана територия, на която е сменено предназначението и че там няма регулация, а има само план за застрояване. Вещото лице сочи, че поземлен [имот номер] се води като алея и му е сменено предназначението, но не е в селищна територия и не може да бъде считан за улица и че през една алея може да преминава всеки, като под нея има изградено и В и К. Вещото лице сочи също, че до процесния [ПИ] може да се стигне през [имот номер] и като продължение на улица от регулацията на селото, която е общински път и че с решение на Общинския съвет, при издаването на разрешението за изготвяне на ПУП, има издадено разрешение за минаване на трасета за електропровод и В и К, т.е. за преминаване през общинска собственост, като тези два пътя стигат и от двете посоки до процесния имот. Вещото лице арх.К. заявява също, че автомобили и пешеходци могат да преминават през тази част, а не е задължително през алеята, която е имотът с №••• и че поради това е посочила, че има предпоставки, защото никой не може да забрани и няма поставена бариера, но не е задължително, само и единствено, достъпът до процесния имот да става през имот с №•••. По искане на процесуалния представител на жалбоподателите, вещото лице показва на скицата към заключението, къде точно се намира имот с №•• – общински път, като пояснява, че този имот с №•• стига и до •••, и до процесния имот, защрихован с жълт цвят на изготвената скица, приложена към заключението и че е с кадастрален №•••. Пояснява също, че този имот е от новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не е включен в Кадастралната карта, а е в плана на Община Кърджали и се води по Плана на новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с този идентификатор. Вещото лице заявява, че справката е направена в Община Кърджали, като пояснява освен това, че от едната страна на този път е изградена •••, която е захранена с ток и вода и че тази улица е асфалтирана, докато другата е на бетонова настилка и има поставена телена ограда. Вещото лице арх.К. пояснява, че с жълт цвят на скицата е посочила основното влизане в [населено място] и че това е пътят в регулация, който преминава през тази част и обслужва този имот и че влизайки от тази страна, през тази улица, която е асфалтирана, с осови линии и е изградена в селищна територия, се излиза в тази част, в която са новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Уточнява че този имот, който се явява улица и осигурява достъпа до тази част на процесния имот, е изпълнен с асфалтова настилка, като е видно, че процесният имот може да бъде захранен двустранно, както с електричество, така и с вода и канализация. На въпрос – дали ако имотът, който представлява алея, с [идентификатор], се затвори от двете страни с бариери, ще има достъп до имота, предмет на процесната заповед, вещото лице отговаря, че достъп до имота ще има от две страни. Заявява, че за тази алея не могли да намерят заповедта в Община Кърджали, но че магистралните водопроводи за [жк] и за [населено място] са изградени много преди промяната на Кадастралната карта и много преди тази алея да бъде частна собственост. Счита, че когато са се връщали имотите по закона „Лучников“, там, където има изградена подземна инфраструктура, не би следвало да се връщат имоти. Пояснява, че в т.3 от експертизата е описано, че през голяма част от имот с [идентификатор] минават изградените и съществуващи магистрални водопроводи – Ф-500 и Ф-300, съответно за [населено място] и за [жк] и че те са изградени доста отдавна, преди съществуването на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но в Община Кърджали не могли да открият заповедта. На въпрос от процесуалния представител на жалбоподателите дали поземлените имоти, които се образуват след промяна на кадастралната карта, имат характеристиките на урегулирани поземлени имоти, вещото лице отговаря, че ще имат, когато влезе в сила заповедта, а на въпрос - как ще имат, след като заповедта е само за план за застрояване, вещото лице отговаря, че когато се урегулират имоти в извънселищна територия се изготвя само план за застрояване и това е казало преди малко - че там имотите са посочени като УПИ-та, но няма регулация. На въпрос – въз основа на какво прави този извод, вещото лице пояснява, че селищните територии не увеличават своята територия, а получават статут на урбанизирана територия, т.е. на друг вид територия за застрояване с определената матрица, но нямат регулация и че техните имотни граници се считат за регулационни, но нямат регулации, съответно сини линии, както има в селищните територии, те са урегулирани без регулационен план. Пояснява, че няма как да бъде увеличена една селищна територия, защото преди 1989 год. се минавало през Национален експертен съвет, който увеличавал селищната територия, ако има необходимото население и икономика. Вещото лице е категорично, че регулация не се прави и за това заповедта, която се издава, е само за одобряване на план за застрояване. На въпрос - на каква база прави извода в т.4 от експертизата, че не се изисква котиране на разстоянията между отделните сгради, както и от тях до съседни имоти и сгради, вещото лице отговаря, че този извод е съгласно Приложение №3 – графично изобразяване, от Наредба №8 от 14.06.2001 год. за обема и от съдържанието на устройствените планове, за всички видове изисквания при изграждане на застроителните планове в извън селищни и други територии. Пояснява, че след това има изискване, когато има задължителна застроителна линия, да се спазва чл.31 от ЗУТ и че когато има задължителна линия, тъй като тя не винаги съвпада с имотната и регулационната граница, ако тя е в селищна територия и е на 1 метър, задължително се котира, защото задължителната линия няма право да мърда нито напред, нито назад, докато с ограничителната може да се влезе във вътрешната част и че застрояването задължително се прави съгласно чл.31 от ЗУТ, т.е. все едно, че е в селищна територия с регулационен план.

При така установеното от фактическа страна и след преценка и анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че жалбата, разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав констатира най-напред, че заповедта е издадена от материално и териториално компетентен административен орган - кмета на община Кърджали, доколкото, като правно основание за издаването й, в нея е посочен и чл.129, ал.2 от ЗУТ, а съгласно тази норма - чл.129, ал.2, предл.І/първо/ от ЗУТ, подробният устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление – в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, включително за необходимите за тях елементи на техническата инфраструктура, се одобрява със заповед на кмета на общината, като съгласно ал.3 на същия текст, заповедите на кмета на общината се издават в 14-дневен срок след приемането на съответния проект за подробен устройствен план от общинския експертен съвет. Предвид характеристиките и местонахождението на поземления имот, който е предмет на ПУП – ПЗ, одобрен с оспорената заповед, безспорно е налице териториална и материална компетентност на административния орган – неин издател, а именно - кметът на Община Кърджали.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа в достатъчна степен фактическите основания за издаването й, както са посочени и правните основания за това. В мотивите за издаването на заповедта изрично е посочено, че производството е започнало с постъпило искане от наследниците на В. П. В. за разрешение за изработване на ПУП и въз основа на Решение на №64 от Протокол №3/31.03.2022 год. от заседание на Общински съвет - Кърджали, с което е разрешено изработването на ПУП – ПЗ, както и по повод подадено Заявление за одобряване на ПУП - ПЗ с Вх.№АС-ОП-284/10.06.2022 год., въз основа, на които е издадена оспорената заповед. В мотивите подробно е изложено, че разработката е за установяване начина на застрояване в съсобствен поземлен имот, с цел реализиране на инвестиционни намерения, съвместими с действащите норми при спазване на чл.12, ал.2 от ЗУТ, във връзка с чл.9 от ЗУТ и чл.30 от ППЗОЗЗ, както и че разработката, т.е. проектът предлага изменение на имотните граници, с цел разделяне на поземления имот и обособяване на 10 нови самостоятелни имота, които са посочени с проектните им идентификатори, както и е посочено предназначението им – осем от тях, с посочените проектни идентификатор са предвидени за жилищни нужди, а два от тях, също с посочени проектни идентификатори, са предвидени за движение и транспорт, т.е. за осигуряване на пешеходен и транспортен достъп до останалите осем имота. В мотивите към заповедта е посочено, също така, че разработката отговаря на изискванията на Наредба №8/2001 год. зa обема и съдържанието на устройствените схеми и планове и на Наредба №7 за правила и нормативи за УОВТУЗ.

Съдът приема, че оспорената заповед е издадена без в хода на производството да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и приема, че същата е издадена в съответствие и с приложимите материалноправни разпоредби на закона, поради следните съображения:

В писмената защита, депозирана от процесуалния представител на жалбоподателите, са развити доводи, че разпоредбата, третираща въпроса с условията, при които може да се допуска строителство извън границите на урбанизираните територии, е чл.59, ал.1 от ЗУТ, като е цитирана редакцията на нормата - изм. и доп., ДВ, бр.65 от 2003 год., но че тази разпоредба обаче изобщо не била посочена като правно основание за издаването на оспорената заповед, а като такива били записани правните норми, регламентиращи общия случай за изработване и одобряване на ПУП - ПРЗ по чл.124а - чл.129 от ЗУТ и това в известна степен възпрепятствало заинтересованите лица да узнаят, каква е била действителната воля на административния орган по отношение вида на проведеното производство и каква е причината да се процедира и одобри само план за застрояване, след като очевидно целта на проекта била да бъде разделен [ПИ] на множество поземлени имоти с характеристики на урегулирани такива - видно от площите и очертанията на същите и отреждането за улици на части от имота. Сега действащата и приложима редакция на тази норма /ДВ, бр.6 от 2023 г., в сила от 31.12.2022 г./ гласи, че „Извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея и въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, освен в случаите по чл.109, ал.2 и 3.“. Анализът на тази норма сочи, че за да се допусне застрояване извън границата на урбанизираната територия, следва да са налице три основни условия – да е налице действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея, чиито предвиждания за съответната територия застрояването следва да спазва; да е налице действащ, т.е. влязъл в сила, план за застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти и най-сетне, застрояването се допуска след промяна и на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, освен в посочените в разпоредбата два случая на изключения. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗУТ, която е посочена като правно основание в оспорената заповед и която гласи, че „Застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.“, като ал.1 на същия текст дефинира, че „ Застрояване“ по смисъла на този закон е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлени имоти.“.

Във връзка с изпълнение на последното условие, разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗУТ регламентира, че промяната на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план при условията и по реда на този закон. Нормата на чл.110, ал.1 от ЗУТ сочи какви могат да бъдат подробните устройствени планове, като съгласно чл.110, ал.1, т.3 (изм. - ДВ, бр.65 от 2003 г.) от с.з., такъв подробен устройствен план е план за застрояване – ПЗ. Съгласно ал.2 (Изм.-ДВ, бр.65 от 2003 г.) на чл.110 от ЗУТ, според устройствените цели и задачи и в зависимост от конкретната необходимост, при устройството на определена територия може да се изработва и прилага един от плановете по ал.1, т.е. според устройствените цели и задачи и в зависимост от конкретната необходимост, при устройството на определена територия може да се изработи и приложи само план за застрояване – ПЗ.

Във връзка с регламентацията, дадена в цитираната по-горе в чл.12, ал.2 от ЗУТ следва да се посочи, че промяната на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, се изисква и се процедира по реда на специалния закон – Закон за опазване на земеделската земя/ЗОЗЗ/ и Правилника за неговото прилагане/ППЗОЗЗ/. Така, съгласно чл.24, ал.2 от ЗОЗЗ, при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план/какъвто безспорно е и планът за застрояване/, заинтересованото лице предлага промяна на предназначението на необходимата земеделска земя за неземеделски нужди, като комисиите по чл.17, ал.1, в 30-дневен срок от предложението, постановяват решение за промяна на предназначението на земеделските земи. Почти идентична е регламентацията, дадена в чл.40, ал.1 от ППЗОЗЗ, според която, при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план за обекта/какъвто безспорно е и планът за застрояване/, собственикът или лицето, което има право да строи в чужд имот, може да внесе предложение за промяна на предназначението на земята, когато обектът се изгражда за собствени нужди. Съгласно ал.2 на същия текст, лицата по ал.1 изготвят мотивирано предложение, придружено с документите по чл.30, до комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ, към което, съгласно т.1, се прилагат копие от влезлия в сила ПУП/в случая ПУП – ПЗ/ - в 2 екземпляра, заповедта на кмета или решението на общинския съвет за одобряването му и констативен акт, удостоверяващ влизането им в сила. Съгласно чл.41, ал.1 от ППЗОЗЗ, Комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ обсъжда предложението и в 30-дневен срок от датата на внасянето му се произнася с решение за промяна на предназначението на земеделската земя.

От горното следва, че наличието на такъв влязъл в сила и действащ план за застрояване/ПУП - ПЗ/ задължително предхожда допускането на застрояване в такива поземлени имоти извън границата на урбанизираната територия, а след като наличието на действащ план за застрояване следва да предхожда допускането на застрояване при условията на тази разпоредба, то се налага изводът, че няма как разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗУТ да бъде посочена като правно основание за одобряването на ПУП – ПЗ /план за застрояване/ за такъв поземлен имот или група поземлени имоти. Същата по-скоро може и следва да е основание за одобряване на проектите за такова застрояване и съответно, за издаването на разрешение за строеж за застрояване в такъв поземлен имот или група имоти.

В писмената защита, депозирана от процесуалния представител на жалбоподателите, са развити доводи, че проектът за изменение на ПУП - ПЗ нарушавал и чл.59, ал.1 от Наредба №8/2001 год. на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените планове, тъй като не бил придружен или предхождан от план за регулация на улици и поземлени имоти, спрямо който планът за застрояване, съгласно правилата на наредбата, се явявал вторичен, т.е. той следвало да има за основа действащ план за регулация или да се изработи и одобри едновременно с него. По повод тези доводи следва да се посочи, че разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗУТ, намираща се в Глава Х, наименована „Застрояване в неурегулирани територии“, регламентира, че „Разположението на строежите в случаите по чл.58 и чл.59 се определя с оглед на бъдещо урегулиране, като не се допуска застрояване в близост до чупки или ивици, вдадени към пътища, улици или съседни поземлени имоти, и като се оставя свободна площ за изграждане на нови или за разширяване на съществуващите улици.“, като от анализа на съдържанието на тази норма се налага изводът, че застрояване в поземлени имоти в неурегулирани територии, т.е. в територии без действащ план за регулация, може да се допусне и да се извърши застрояване само въз основа на план за застрояване, в който, в случаите по чл.59 от ЗУТ, разположението на строежите/сградите/ следва да е определено с оглед бъдещото регулиране, т.е. с оглед бъдещ план за регулация, при спазване на посочените в нормата ограничения - да не се допуска застрояване в близост до чупки или ивици, вдадени към пътища, улици или съседни поземлени имоти и като се оставя свободна площ за изграждане на нови или за разширяване на съществуващите улици. В същия смисъл, разпоредбата на чл.53, ал.3 от Наредба №8 от 14.06.2001 год. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, за обема и съдържанието на устройствените планове, регламентира, че „За отделни поземлени имоти или група поземлени имоти извън строителните граници на населените места и селищните образувания, чието предназначение се променя с оглед застрояването им със сгради, постройки, мрежи и съоръжения, се изработва ПЗ или ПП, при условията на чл.59 и 60 от ЗУТ.“. Нормата ясно сочи, че в такива случаи се изработва план за застрояване/ПЗ/ или парцеларен план/ПП/, но не задължително и двата, като е видно, че нормата категорично не изисква в тези случаи да се изработи и план за регулация/ПР/, който да бъде одобрен предварително или едновременно с плана за застрояване на поземления имот или група имоти, които са извън строителните граници на населеното място и чието предназначение се променя с оглед застрояването им със сгради, постройки и за какъвто именно поземлен имот в случая е изработен план за застрояване, одобрен с оспорената заповед на кмета на община Кърджали. Предвид горното съдът намира за неоснователни изложените доводи в тази насока в депозираната писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателите.

На следващо място, не се споделя довода в писмената защита, че липсата на регулационна част към проекта на практика не позволявала да се установи дали конкретните размери на описаните улици, дадени с плана за застрояване – 3.5 м., са в съответствие е приложимите норми на чл.81 от ЗУТ и Наредба №2 за планиране и проектиране на комуникационно - транспортните системи на населените места и че улицата с проектен [идентификатор] реално щяла обслужва повече от 4 имота, а именно - [ПИ]; [ПИ]; [ПИ]; [ПИ] и [ПИ] и при това положение, тя следвало да е с широчина 6 м., съгласно чл.81, ал.1 от ЗУТ, а не 3.50 м., както било по проект. Нормата на чл.81, ал.1, изр.1/първо/ от ЗУТ регламентира, че задънени улици/т.е. т.нар. улици – тупик/ за осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти трябва да имат широчина най-малко 3.5 м., а в градовете, когато задънената улица обслужва повече от 4 урегулирани поземлени имота - най-малко 6 м. Анализът на тази норма, в частта й относно второто предложение сочи, че изискването за широчина от 6 м. за улиците – тупик, когато обслужват повече от 4 урегулирани имота, важи само за градовете, т.е. това изискване се отнася за случаите, когато задънената улица/тупик/ обслужва повече от 4 урегулирани поземлени имота в град. В случая, поземления имот с [идентификатор], от който с одобрения проект за ПУП – ПЗ се обособяват 8 отделни поземлени имоти, предвидени за ниско жилищно застрояване и два имота като обслужващи задънени улици, безспорно не се намира в чертите на [населено място], а от това следва, че изискването за широчина от минимум 6 м. на задънените улици не е приложимо в конкретния случай, поради което съдът намира и този довод за неоснователен.

В писмената защита, депозирана от процесуалния представител на жалбоподателите, са изложени и доводи, че в графичната част на проекта водопроводите с Ф300 и Ф500 не били показани, а по отношение на електропроводите нямало фиксирани отстояния до предвиденото застрояване, респ. липсвали сервитути с точни размери и че в обяснителната записка към проекта било записано лаконично, че застройката се отдръпва на задължителните отстояния от преминаващите ел. проводи и водопроводи, без да са посочени какви са тези отстояния, както и че това отново било пречка да се установи, доколко са спазени материалноправните норми при издаването на оспорения акт и го правел немотивиран по отношение сервитутите спрямо обекти и съоръжения на техническата инфраструктура. Видно е от графичната част към заповедта, че както на приложената извадката от КК на землището на [населено място], за неурегулиран поземлен имот с [идентификатор] /на л.15/, така и на графичната част към ПУП – ПЗ /на л.14/, ясно са нанесени трасетата, както на двата водопровода с Ф300 и Ф500, така и на двата ел.провода, съответно 110 кV и 20 кV, като са очертани и сервитутните им зони. Съдът не намира за съществен пропуск обстоятелството, че не били посочени точните размери на сервитутите, т.к. минималните размери на сервитутните зони са нормативно определени, като минимални размери на сервитутните зони за енергийни обекти за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическа енергия, са регламентирани в Приложение №1 към чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №16 от 9.06.2004 год. за сервитутите на енергийните обекти, издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството. В т.9 от това Приложение №1 е посочено, че за въздушни електропроводи/ВЕ/ за 110 kV, какъвто е единият от двата ел.провода, преминаващи през поземления имот, сервитутната ивица е с широчина 8 м., по 4 м. от двете страни. Съответно, в т.10 от това Приложение №1 към чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №16 от 9.06.2004 год. е посочено, че за въздушни електропроводи/ВЕ/ за средно напрежение, какъвто е другият преминаващ през имота електропровод за 20 kV, сервитутната ивица, при трасе през населени места и селищни образувания, е с широчина 4 м., по 2 м. от двете страни. Съответно, в нормата на чл.58, ал.4 от Наредба №7 от 22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, е регламентирано, че извън урбанизираните територии не се разрешава строителство и разполагане на трайни насаждения по трасетата на подземните водопроводи и канали на разстояние 3 м. от двете страни на водопровода, мерено по оста му, а за водопроводи с диаметър над 1500 мм - на разстояние, определено с проекта. В конкретния случай, нито един от двата водопровода не е с диаметър над 1500 мм. Отделно от горното, следва да се добави, че е действаща и Наредба №8 от 28.07.1999 год. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в чл.6, ал.1 от която е посочено, че най-малките хоризонтални светли разстояния между успоредно разположени технически проводи в план и отстоянието им от други съоръжения, се определят по Приложение №1, като съгласно чл.3, ал.1, т.1 от същата Наредба, такива подземни технически проводи и съоръжения, които се разполагат под уличното платно, са водопроводните мрежи и съоръжения. В това Приложение №1 са посочени конкретно най-малките хоризонтални светли разстояния в метри, от водопроводи - до Ф300, до Ф1000 и над Ф1000, до други съоръжения, като съдът не намира за нужно да ги възпроизвежда. Предвид тази нормативна уредба съдът в настоящия състав намира, че непосочването на фиксирани отстояния на водопроводите и ел.проводите до предвиденото застрояване, респ. непосочването на сервитутите с точните им размери, съставлява съществен пропуск, който да обуслови незаконосъобразност на оспорената заповед. В тази връзка следва да се отбележи, че видно от извлечението от Протокол №9 от заседанието на ЕСУТ при община Кърджали, проведено на 29.06.2022 год., на което заседание, с Решение №12 е приет представения проект за ПУП – ПЗ на поземления имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], местност „•••“, е присъствал като член на ЕСУТ, представител на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД – инж.В. В., както е присъствал и ••• „В и К“ в отдел „•••“, Дирекция „АСУТ“ – инж.Н. З., като никой от двамата не е имал възражение или забележка по внесения проект, включително и по отношение на сервитутните ивици за двата ел.провода и за двата водопровода. Поради горните съображения съдът намира съдът намира и тези доводи, изложени в писмената защита, за неоснователни.

В писмената защита, депозирана от процесуалния представител на жалбоподателите, е посочено, че по отношение на частта за водоснабдяване, по делото е налице едно становище от „В и К“ ООД [населено място], което е с Изх. №675/29.03.2012 год., за което процесуалния представител на жалбоподателите смята, че е загубило действие и че е следвало да бъде подновено. Това становище, видно от съдържанието му, не е ограничено с някакъв срок, а и разпоредбата на чл.128, ал.6 от ЗУТ не предвижда, писмените становища на заинтересувани ведомства, респ. на експлоатационни дружества, да се ограничават с някакъв срок, съответно, такова ограничение не е въведено никъде и в Наредба №8 от 14.06.2001 год. за обема и съдържанието на устройствените планове. В становището, дадено от „В и К“ ООД [населено място], са посочени двата питейни водопровода, които преминават през поземления имот с [идентификатор], съответно единият Ф500 – стоманен, а другият Ф300 – етернит, както и отразено, че същите преминават в близост до западната граница на имота, като е указано, че при осъществяване на инвестиционните проекти следва да се спазва чл.67, ал.2 от ЗУТ. По преписката няма данни, а няма и твърдения, през поземления имот – предмет на одобрения със заповедта ПУП – ПЗ, а и в близост до него, да са изградени впоследствие от „В и К“ ООД [населено място] някакви други водопроводи или други съоръжения, като това става ясно и от т.3 от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, поради което съдът намира, че не е имало необходимост от издаването на ново писмено становище, от това експлоатационно дружество. Предвид това съдът намира и този довод изложен в писмената защита, за неоснователен.

Съдът не споделя и твърдението, че не била спазена и разпоредбата на чл.108, ал.5 от ЗУТ, съгласно която, предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите, т.к. с проекта на практика се създавал един малък квартал от няколко урегулирани имота, без да се държи сметка за икономичната осъществимост и възможността за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите. Това твърдение е голословно и не е аргументирано по никакъв начин, нито пък е доказано, като в тази връзка съдът намира за нужно само да посочи, че одобреният с оспорената заповед ПУП – ПЗ е съобразен с предвижданията на общия устройствен план/ОУП/ на община Кърджали и както бе посочено и по-горе, съгласно приложеното по преписката Удостоверение с Изх.№У-03-345-/1/ от 15.10.2020 год. на главния архитект на община Кърджали, поземленият имот с [идентификатор] по КККР на землището на [населено място] попада в устройствена жилищна зона с преобладаващо застрояване с малка височина/Жм/ - чл.16, т.1 от Наредба №7 от 22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В одобрения ПУП - ПЗ са спазени нормативите за устройване и застрояване в такава устройствена зона/Жм/, установени в чл.19 от същата Наредба, а именно: Плътност на застрояване в % - от 20 до 60%, съответно предвидена в одобрения ПУП - ПЗ – 60%; Интензивност на застрояване/К инт./ - от 0.5 до 1.2, съответно предвиден в одобрения ПУП - ПЗ – 1.2 и Необходима озеленена площ/П озел./ в % - от 40 до 60%, съответно предвидена в одобрения ПУП – ПЗ – 40%, като височината на застрояване е предвидена до 10 м., съобразно чл.16, т.1 от Наредба №7 от 22.12.2003 год. Начинът на застрояване е свободно за шест от обособените поземлени имоти и само за два от тях, с идентификатори ••• и •••, е предвидено свързано застрояване, като видно от графичната част към заповедта, е спазено изискването на чл.71, ал.2 от Наредба №7 от 22.12.2003 год., а именно – че сградите на основното застрояване могат да се застрояват свързано само на страничните имотни граници, като в този случай калканните стени се покриват напълно. Предвид това, съдът намира за неоснователен и доводът в насока, че не спазена и разпоредбата на чл.108, ал.5 от ЗУТ.

Съдът намира на следващо място, че изцяло неоснователни и недоказани остават основните твърдения в жалбата, доразвити и в депозираната от процесуалния представител на жалбоподателите писмена защита, че с така одобреното и предвидено с процесния ПУП - ПЗ обособяване на 10 нови поземлени имота и предвиденото ново застрояване във всеки един от тях/предвидено е в осем, а не във всичките десет/, зададено с ограничителни линии на застрояване в [ПИ], щял да се затрудни значително и транспортният трафик в района, което в крайна сметка не било изключено да доведе до допълнително транспортно натоварване и на съседния поземлен [имот номер], от който двамата жалбоподатели притежават ••• идеална част и чието предназначение не било да осигурява масов достъп на външни лица до неограничен брой имоти, а само до тези, които са собственост на лицата, притежаващи идеални части от този [ПИ]. По делото не е спорно, че [ПИ] не е отворен за обществено ползване и не е част от уличната мрежа на [населено място], а е с НТП - за алея. Според съда, тези твърдения са по-скоро в резултат на предположения на двамата жалбоподатели, като в хода на съдебното дирене не се събраха доказателства в подкрепа на тези предположения. От т.3 на назначената и приета съдебно-техническа експертиза и изготвената скица към нея, става ясно, че одобреният проект за ПУП - ПЗ за поземлен имот с [идентификатор] по КККР на землище на [населено място] предлага осем имота за застрояване с жилищни сгради и два имота с вътрешно транспортно обслужване, тип тупик – имотите с идентификатори ••• и ••• и че до двата имота с обслужващо значение на останалите осем, предвидени за жилищно застрояване, се стига от съществуващи пътища. В заключението вещото лице ясно е посочило, че от запад достъпът се осъществява от имот с [идентификатор], публична общинска собственост, а от изток – от ПИ с [идентификатор] - общински път в земя по §4 по Плана на новообразуваните имоти, в зона ••. Тези два имота, от които може да се осъществява достъпът, вкл. и транспортният, до двата имота с обслужващо значение – тупик, на останалите осем, предвидени за жилищно застрояване, са защриховани в жълт цвят на приложената към заключението скица. От тази скица, а и от графичната част към проекта, е видно, че имотът с [идентификатор], публична общинска собственост, който на графичната част към проекта е означен с №••, безпрепятствено достига, с предвидено уширение, до обслужващия имот – тупик, с [идентификатор], който ще обслужва три от обособените имоти, предвидени за жилищно застрояване. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че до процесния [имот номер] може да се стигне през този [имот номер], като продължение на улица от регулацията на селото и който е общински път. От скицата към заключението, а и от графичната част към проекта, е видно, също така, че от изток, ПИ с [идентификатор] - общински път, безпрепятствено достига, също с достатъчно уширение, до втория обслужващ имот – тупик, с [идентификатор], който ще обслужва останалите пет от обособените имоти, предвидени за жилищно застрояване. В съдебно заседание вещото лице подробно е пояснило, че този имот с №••, защрихован с жълт цвят на изготвената от скица, стига и до ••• и до процесния имот и че е с кадастрален №•••, както и че този имот е от новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не е включен в Кадастралната карта, а е в плана на Общината, но е нанесен в Плана за новообразувани имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с този идентификатор. Пояснява, че с жълт цвят на скицата е посочено основното влизане в [населено място] и че в тази част това е път в регулация, който преминава през селищна територия, представлява улица, която е асфалтирана, с осови линии, след което излиза в тази част, в която са новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и обслужва и процесния имот с [идентификатор]. В съдебно заседание вещото лице заявява, че дори и имотът, който представлява алея, с [идентификатор], частна собственост, се затвори от двете страни с бариери, достъп до поземлени имот с [идентификатор] ще има от две страни, като в заключението е посочило, че графичната разработка /графичната част/ към одобрения ПУП - ПЗ не задължава транспортен и пешеходен достъп и преминаване през ПИ с [идентификатор], частна собственост. По изложените съображения съдът намира за изцяло неоснователни и недоказани твърденията в жалбата, че одобряването с процесната заповед на проекта за ПУП – ПЗ за поземлен [имот номер], ще доведе до допълнително натоварване на съседния поземлен [имот номер], както и до безконтролен и неограничен достъп до този поземлен имот и преминаване през него на трети външни лица, различни от съсобствениците му.

Предвид изложените по-горе съображения съдът приема, че оспорената заповед, с която е одобрен ПУП – ПЗ за неурегулирания поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] и издадена в съответствие и с приложимите материалноправни разпоредби на закона.

Съдът намира най-сетне, че оспорената заповед съответства на целта на закона, както и намира, че предвиденото застрояване няма създаде предпоставки за влошаване на условията за ползване на съседните имоти или за застрояване на съседни имоти, които към момента също не са застроени. Одобреният със заповедта проектът за ПУП – ПЗ е съобразен с ОУП, а съгласно нормата на чл.103, ал.4 от ЗУТ, всеки устройствен план сс съобразява с концепциите и схемите за пространствено развитие на устройствените планове от по- горна степен. В случая, от приетите по делото доказателства е видно, че изменението на ПУП - ПЗ е направено в съответствие на предвиждането на ОУП на община Кърджали, като по този начин същият е в съответствие и с нормата на чл.104, ал.1 от ЗУТ, съгласно която, общите устройствени планове са основа за цялостното устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени места с техните землища и предвижданията на общите устройствени планове, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове. Безспорно е, както бе обосновано и по-горе, одобреният ПУП – ПЗ и предвидените с него параметри за застрояване са съобразени и с устройствената зона, в която попада поземления имот – предмет на ПУП – ПЗ, а именно - устройствена жилищна зона с преобладаващо застрояване с малка височина/Жм/, по чл.16, т.1 от Наредба №7 от 22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. С оглед на горното съдът приема, че одобреният с оспорената заповед ПУП – ПЗ е съответен и на целта на закона, противно на твърденията, изложени в писмената защита, депозирана от процесуалния представител на жалбоподателите.

Ето защо, по изтъкнатите съображения, съдът като съобрази и анализира всички събрани по делото доказателства и при проверката на административния акт на всички основания по чл.146 от АПК, приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и изискуемото се съдържание, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, т.е. по отношение на нея не е налице което и да е от отменителните основания по чл.146 от АПК, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Предвид изхода на спора по настоящото производство е основателно своевременно направеното искане в депозираната в съдебно заседание писмена защита от процесуалния представител на ответника, за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което същото следва да бъде уважено. Предвид това, на основание чл.143, ал.3, предл.1/първо/ от АПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника по жалбата следва да бъде присъдено такова юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.24, изр.1/първо/чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лева, като съдът счита, че в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение към средния размер, а именно - в размер на 170.00/сто и седемдесет/ лева, т.к. по делото са проведени пет открити съдебни заседания, като във всички тях упълномощеният процесуален представител на ответника се е явявал, представял е доказателства и е правил относими доказателствени искания, изразил е становище в хода по същество и е депозирал и писмена защита в последното съдебно заседание по делото, а освен това, делото разкрива и относително по-голяма правна и фактическа сложност. Деловодните разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат присъдени в полза на община Кърджали, която съгласно чл.14 от ЗМСМА, е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет.

При този изхода на спора по настоящото производство, деловодни разноски, които се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение, се следват и на заинтересованите страни по делото, за който оспореният административен акт е благоприятен, а именно – това са седемте съсобственици на поземления имот – предмет на одобрения с оспорената заповед ПУП – ПЗ, които са били представлявани, всеки един по отделно, от един и същи упълномощен процесуален представител - адв.Д. Д. от АК – [област], въз основа на представените по делото седем отделни пълномощни, всички от датата 25.10.2023 год., ведно с договори за правна защита и съдействие към тях от същата дата /л.146-л.152/, във всеки един от които е вписано, като платено напълно и в брой, адвокатско възнаграждение с ДДС, в размер на 1800.00/хиляда и осемстотин/ лева. Процесуалният представител на тези седем заинтересовани страни е представител и седем отделни списъка на разноските, за всеки един от упълномощителите му, в които също е вписано адвокатско възнаграждение в размер на 1800.00 лева /л.202-л.208/, като претендира присъждането в пълен на размер на всички тези, вписани като платени напълно, адвокатски възнаграждения или претендира присъждането на адвокатски възнаграждения с ДДС, възлизащи общо в размер на 12600.00/дванадесет хиляди и шестстотин/ лева. В депозираната от процесуалния представител на тези заинтересовани страни писмена защита са развити основно доводи и аргументи, основани на текстове от Наредба №1 от 09.07.2004 год. /наименована в писмената защита, неясно защо, „Тарифа №1 от 09.07.04 г.“/, защо следва тези възнаграждения да се присъдят в пълния им претендиран размер и не се съдържат толкова доводи по съществото на спора. Същевременно, от процесуалния представител на двамата жалбоподатели, в последното съдебно заседание по делото, проведено на 04.04.2024 год., е направено възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, претендирани от адв.Д. Д. /л.216/, като в депозираната писмена защита в предоставения му от съда срок е заявил, че поддържа възражението си за прекомерност на претендираните разноски от адвокат Д., като пълномощник на част от заинтересованите лица.

Така, за да се произнесе по въпроса за дължимите разноски на тези седем заинтересовани лица по делото, съдът съобрази следното:

Действително, съгласно чл.8, ал.2, т.1 /изм., ДВ, бр.88 от 2022 г./ от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета с решение на Висшия адвокатски съвет, на основание чл.121, ал.1, във връзка с чл.36 и 38 от Закона за адвокатурата, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Закона за устройство на територията, каквото е и настоящото дело, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1250.00 лева, като съгласно чл.7, ал.9 /изм., ДВ, бр.88 от 2022 г./ от същата Наредба, при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лева. Следва да се посочи също, че съгласно §2а, предл.2/второ/ от ДР на същата Наредба №1 от 09.07.2004 год., за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В случая, явно въз основа на тези разпоредби от Наредба №1 от 09.07.2004 год., е формиран размера на вписаното като платено в представените договори адвокатско възнаграждение, за всяко едно от седемте заинтересовани лица, представлявани по делото от адв.Д. Д., като следва да се отбележи, че от страна на същия не е представено доказателство, че същият е регистриран по Закона за данъка върху добавената стойност.

В случая обаче, настоящият съдебен състав намира, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, съдът не е обвързан от минимално определените размери на адвокатското възнаграждение, посочени в цитираната Наредба №1 от 09.07.2004 год., с оглед решението на СЕС, постановено на 25.01.2024 год. по Дело C 438/22 по описа на СЕС. В посоченото решение СЕС е приел, че „ Член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, както и че „Член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.“.

Предвид посоченото решение на СЕС, съдът намира, че не е обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения, посочен в Наредба №1 от от 09.07.2004 год. на Висшия адвокатски съвет, при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, което следва да бъде присъдено в полза на всяко едно от седемте заинтересовани лица, представлявани от адв.Д. Д. от АК – [област]. Съдът взе предвид, че този адвокат се е явявал в проведените открити съдебни заседания по делото, но не е проявявал кой знае каква процесуална активност, не е представял доказателства и не е правил доказателствени искания, като в хода по същество е направил изявление от две изречения и всъщност, основно е представил писмена защита в предоставения му му срок, в която половината от доводите, както бе посочено и по-горе, са в насока, защо следва да бъде присъден пълния претендиран размер на адвокатските възнаграждения, то следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за всяко едно от седемте заинтересовани лица, в размер на 400/четиристотин/ лева без ДДС или 480.00/четиристотин и осемдесет/ лева с ДДС, която сума жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на всяко едно от тях. Съдът, след преценка на вида и обема на осъществената правна защита, както и на фактическата и правна сложност на делото, намира този размер на адвокатското възнаграждение за справедлив и напълно адекватен на осъществените правна защита и съдействие.

Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/ от АПК, Административният съд