Решение № 907 от 12.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1246/2023 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 25 ОТ ЗТРРЮЛНЦ ВР. ГЛАВА XXI ОТ ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 20230629090154, подадена от „Ф.П.“ ООД, ЕИК ••••••• чрез адв. В. А. В., САК, с личен № ••••••••••, съдебен адрес: гр. София, бул. •••••••, против ОТКАЗ peг. № 20230623160200- 2/29.06.2023 г., постановен по Заявление с вх. № 20230623160200.

В жалбата се излагат доводи да неправилност и незаконосъобразност на поставения отказ. Твърди се, че на 23.06.2022 е взето решение с нотариална заверка на подписите и съдържанието за приемане на нов съдружник, а именно - Б.А.Я., чрез записване на един нов дружествен дял с номинал от 10.00 лева. В същия ден са взети решения за промяна на фирмата на дружеството, адреса на управление и избор на нов управител.

Със заявление образец Ж1 с вх. № 20230628212632 са представени доказателства за внесена вноска за увеличаване на капитала.

Длъжностното лице по регистрация е приело неправилно, че било заявено за вписване увеличаване на капитала до размер от 5 100.00 лева вместо до заявените 5 010.00 лева, обстоятелствата за което увеличение се установяват от приложените документи.

Мотивите на длъжностното лице, че при наложен запор върху дружествени дялове не можело да бъде увеличен капитала чрез приемане на нов съдружник не намират опора в закона, а и във формалната логика, доколкото дяловото участие на съдружника, чийто дялове са запорирани не се променя като номинал, а приемането на нов съдружник не представлява разпореждане с дружествените дялове, които са запорирани.

Поради изложеното се иска на основание чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, да се постанови съдебен акт, с който да се отмени атакувания отказ на длъжностно лице по регистрация № 20230623160200/ 29.06.2023 г. като неправилен и незаконосъобразен и да се дадат задължителни указания на Агенция по вписвания - ТРРЮЛНЦ да извърши вписване на обстоятелства, заявени за вписване със Заявление А4 с вх. № 20230623160200/23.06.2023.

Претендират се разноски.

АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, гр.София, ул. „•••••••“ № 20, п чрез С. К. - главен експерт в отдел АМО, с пълномощно per. № РД-01- 601/20.09.22 г., на основание чл.25, ал.2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ депозира писмен Отговор от 03.07.2023 г. Споделяйки и поддържайки изцяло съображенията, изложени от длъжностното лице по регистрация с отговора се заявява, че подадената жалба за неоснователна, а постановеният отказ е правилен и законосъобразен. Излага подробни съображения. Моли съда да остави без уважение жалбата. Претендира разноски.

Производството пред ТРРЮЛНЦ - АВ е образувано по Заявление вх. № 20230623160200/23.06.2023 г. за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „Ф.П.“ ООД, ЕИК •••••••, а именно: приемане на нов съдружник, увеличаване на капитала от 5 000 лв. на 5 010 лв, приемане на съдружник, който записва всички дялове от увеличението на капитала дружеството, промяна на наименованието на дружеството на „С.П.“ ООД, промяна на седалището и адреса на управление, вписване на нов управител.

Към Заявлението са представени - Декларация по чл.142 от ТЗ;

Нотариално заверено съгласие и образец от саморъчния подпис на управител; Молба за приемане на нов съдружник; Решение на общото събрание от 23.06.2023 г. за приемане на нов съдружник – Б.А.Я.; Решение на ОСС от 23.06.2023 г. за промяна на седалището на дружеството, допълнителни парични вноски от съдружниците, приемане на нов дружествен договор, Декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства;

С Указания от 26.06.2023 г. ДЛР е дало указания да се представи дружествен договор с промените и препис от същия със заличени лични данни, съдържащи промяната - фирмено наименование, на всички относими места, както и Декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Със Заявление обр.Ж1, рег. № 20230628212632 са изпълнени указанията като е представена Декларация по чл. 141, ал. 8 от ТЗ и доказателства за внасяне на сумата 10 лв. от страна на новия съдружник.

На 29.06.2023 г. е постановен процесният отказ peг. № 20230623160200-2/29.06.2023 г. като мотивите на длъжностното лице по регистрация са, че в резултат на извършената проверка вписването на обстоятелства по партидата на дружеството не се установява съответствието на заявеното за вписване обстоятелство със закона. Сдружници във „Ф.П.“ ООД, ЕИК ••••••• са И.И.С. и Г.М.М., като всеки от тях притежава дялове от капитала на дружеството на стойност 2 500 лева - т.е. по 50% от вписания капитал. Върху дяловете на съдружниците са вписани запори - един върху дяловете на Г.М. и два върху дяловете на Илия Събев. Съгласно чл.451 ал. 1 от ГПК, от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта. При липса на други специални норми в ГПК, касаещи режима на запор върху дружествени дял, освен по отношение на налагането му (чл.517, ал. 1 ГПК), следва на общо основание да се прилагат правилата, касаещи правния режим на запора като способ за принудително изпълнение върху имущество на длъжника - било то движима вещ, вземане или дружествен дял. Затова запорът върху дружествен дял, наложен по реда на чл.517, ал. 1 ГПК има същото действие, както този, наложен по отношение на движима вещ или вземане, поради което и нормата на чл.451 от ГПК е съответно приложима. При увеличаването на капитала на дружеството чрез приемане на нови съдружници, се стига на практика до изменение на запорираните дружествен дялове. Формално тяхната номинална стойност остава същата, но към момента на налагането на запора притежаваните от всеки от вписаните съдружници дялове са с номинална стойност 2 500 лв. съставляващи по 50 % от капитала на дружество с ограничена отговорност. При евентуалното прекратяване на дружеството по реда на чл.517 ал.4 от ГПК, кредиторите вписали запори, ще имат право да се удовлетворят от ликвидационния дял на всеки един от съдружниците, които ще се определят от пазарната стойност на цялото имущество на дружеството. Но ако капиталът на дружеството бъде увеличен с приемането на нов съдружник, който е записал нови дялове, тогава кредиторите, вписали запорите, ще могат да се удовлетворят само от дружествените дялове на съдружниците, които ще съставлява по-малък процент от балансовата стойност на имуществото. Поради това, макар чрез исканото вписване съдружниците да не се разпореждат със запорираните си дялове, се стига до изменение на правата, което е недопустимо според нормата на чл.451, ал. 1 ГПК.

Освен това представеният актуален дружествен договор не отговаря на изискванията на чл.119, ал.4 във връзка с чл. 115, т. 1 от ТЗ, доколкото съдържа както новото фирмено наименование, така и старото.

Срещу отказа на ДЛР към АВп е подадена процесната жалба, като същата е с вх. № 20230629090154.

Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:

• изхожда от активно легитимирана страна в процеса; - насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол ( чл. 25, ал. 4 от ЗТР);

• подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; платена ли е дължимата държавна такса.

Видно от данните в ТРРЮЛНЦ дружеството "Ф.П.“ ООД, ЕИК ••••••• е учредено през 2008 год. с капитал от 5 000 лв. Съдружници в същото са Г.М.М. с размер на дяловото участие - 2 500 лв. и И.И.С. с размер на дяловото участие - 2 500 лв.

Видно от справката в ТРРЮЛНЦ върху дяловете на съдружника Г.М.М. на 03.12.2012 г. е вписан запор в полза на "А.Б. - КЛОН БЪЛГАРИЯ" КЧТ, ЕИК •••••••, в размер на 464 084.48 евро плюс неолихвяема сума за наказателна лихва от 7 126, 00 евро.

Върху дяловете на съдружника И.И.С., на 03.12.2012 г. е вписан запор в полза на "А.Б. - КЛОН БЪЛГАРИЯ" КЧТ, ЕИК •••••••, в размер на 464 084, 48 евро, а на 18.06.2013 г. е вписан запор в полза на „У.Л.“ АД, ЕИК •••••••, в размер на 450 536 лв.

Видно от Протокола от ОС на съдружниците от 23.06.2023 г. съдружниците в дружеството - Г.М.М. и И.И.С., са приели Б.А.Я., ЕГН •••••••••• за съдружник в дружеството чрез увеличаване на капитала и записване на нови дялове. Взето е и решение за увеличаване на капитала от 5 000 лв. на 5 010 лв. чрез записване на 1 дружествен нов дружествен дял на стойност 10 лв. на 200 лв., от новоприетия съдружник.

С оглед гореизложеното, съобразявайки наличието на противоречива практика по спорните въпроси, както и разликата в съдбата на дружествените дялове при конкретно възникналите обстоятелства с тази в хипотезата на прекратяване на членствено правоотношение, съдът споделя мотивите на длъжностното лице, основани на разпоредбата на чл. 451, ал. 1 от ГПК, регламентираща действието на запора върху движима вещ или вземане, приложима и към запора върху дружествен дял (чл. 517, ал. 1 ГПК се намира в глава 45 ГПК – „Изпълнение върху вземания на длъжника“). Според посочената разпоредба от момента на налагането на запора длъжникът се лишава не само от правото да се разпорежда с вземането или вещта, но и под страх от наказателна отговорност, не може да изменя вещта, респ. вземането.

Действително, в конкретния случай няма формална продажба или разпореждане с дялове. Самото увеличението на капитала на дружеството обаче има за правна последица изменение на дружествения дял на длъжника, което е в смисъл, че номиналната стойност на запорирания дял остава същата, но към момента на налагането на запора притежаваните от Г.М.М. и И.И.С. дялове с номинална стойност 10 лв. съставляват 100 % от капитала на "Ф.П.“ ООД, ЕИК ••••••• и при евентуално прекратяване на дружеството по реда на чл.517, ал.4 от ГПК кредиторът, в чиято полза е вписан запорът, ще има право да се удовлетвори от ликвидационния дял на едноличния собственик, който ще се определи от пазарната стойност на цялото имущество на дружеството. В случай, че капиталът на дружеството бъде увеличен с приемането на нов съдружник, който е записал нови дялове, тогава кредиторът, в чиято полза е вписан запор, ще може да се удовлетвори само от дружествения им дял.

Разпоредбата на чл. 451 от ГПК е обща и касае всички обекти на запорни действия. Това сочи, че същата намира приложение и при запор на дружествени дялове. Безспорно, че целта на същия е възможността кредитора да се удовлетвори от ликвидационния дял на длъжника. Той сам по себе си се получава, при съотнасяне на процентното участие на длъжника в капитала към стойността на съответното имущество. Това води до извод, че на промяна не следва да подлежи това процентно участие, а не самото имущество. В случая, макар чрез исканото вписване съдружниците Г.М.М. и И.И.С. да не се разпорежда със запорирания дял, с действията по увеличаване на капитала това участие реално се променя. На практика се постига изменение на правата им в капитала, което ще рефлектира върху интересите на лицата, в чиято полза е вписан запорът върху дружествени дялове. Така посоченото обаче е недопустимо съгласно нормата на чл.451, ал.1 ГПК. При това без значение е обстоятелството, че новият съдружник записва един единствен дял.

Констатираните по-горе пороци по същността си се явяват непреодолима пречка за вписване по процесното заявление.

Неоснователни са доводите на ДЛР при ТРРЮЛНЦ досежно това, че представения актуален дружествен договор не отговаря на изискванията на чл.119, ал.4 във връзка с чл. 115, т. 1 от ТЗ, доколкото съдържа както новото фирмено наименование, така и старото – дружественият договор ясно сочи за кое дружество се отнася и отговаря на задължителните изисквания за форма. Това обаче не се отразява на крайните изводи за липса на възможност за вписване по изложените по-горе съображения.

Предвид всичко изложено съдът намира, че постановеният отказ е законосъобразен и като такъв същият следва да бъде потвърден, а процесната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна ПО РАЗНОСКИТЕ: Всяка от страните в процеса претендира присъждане на разноски, за което се ангажират доказателства.

Съобразявайки охранителния характер на настоящото производство обаче, липсва на основание за приложимост на разпоредбата на чл. 78 от ГПК, тъй като е налице изричната правна норма – тази на чл. 541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, независимо от това дали отказът на длъжностното лице по регистрацията ще бъде потвърден или отменен. Действително, с измененията на чл. 25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ (с ДВ бр.105 от 11.12.2020 г.) е предвидено, че съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Препращането обаче, предвид охранителния характер на производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, е не към нормите на исковото производство (в частност тези по чл.78 от ГПК), а към разпоредбата на чл. 541 от ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след изменението на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр.105/2020 г. продължава да има охранителен, а не исков характер. Същото продължава да е едностранно, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга единствено и само правната сфера на лицето, направило искането за вписване/обявяване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВп да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата (изрочно предвидено с измененията на ЗТРРЮЛНЦ), не й придава качеството страна в производството по чл. 25 о т ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му разноски на жалбоподателя, а още по малко на АВп, която няма качеството на ответник по жалбата, не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81 вр. чл. 78 от ГПК с крайния съдебен акт.

Водим от горното, С Ъ Д Ъ Т