Решение № 514 от 10.6.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 321/2024 г.

Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№3984/11.09.2023г. по описа на РС-Карнобат, предявена от адвокат Пламен Козаров и адвокат Николай Димитров от АК- Бургас в качеството им на процесуални представители на ответниците по гр.д.№ 949/2022г. на КРС: Д. М. И.; А. Б. К. и Д. Б. К., срещу Решение № 175/14.07.2023 г. по гр.д. № 949/2022г. по описа на Районен съд- Карнобат, с което са уважени предявени от ищците срещу ответниците искове с правно основание чл.108 ЗС за седем недвижими имота-земеделски земи, находящи се в землището на с.Соколово, общ.Карнобат, обл.Бургас, ЕКАТТЕ 67920, подробно описани в обжалваното решение и въззивната жалба по площ, местоположение, граници и сигнатура, както и в частта, в която на основание чл. 537 ал.2 от ГПК е отменен констативен нот.акт за собственост на земеделски земи №•• том • рег.№ •••, нот.дело № ••• от ••.••.19•• г. по регистъра на нотариус рег.№ 323-Т.Великов, с който Б.М.К., ЕГН: •••••••••• е признат за собственик на имоти с номера: 058015, 063072, 017027 и 051003 в землището на с.Соколово, обл.Бургас. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано.На първо място се изтъква, че неправилно, необосновано и без да се подкрепя от доказателствата по делото първоинстанционният съд намерил, че ищците са собственици на посочените в решението идеални части от процесните имоти като придобити от тях по наследство като наследници по заместване от наследодателя им - З.Н.К., род.••.••.19••- починала 05.12.1972, ••• от предходен брак на Д.Г.К., починала 29.01.1973г., ••• ••• на Б.М.К., починал 17.05.1949г. Обсъждат представените по делото писмени доказателства за установяване на кръга на лицата-наследници /преки или по заместване/ на твърдяния от ищците общ наследодател Б.М.К. и техния пряк наследодател Д.Г.К., посочена като ••• на Б.М.К. в у-ние за н-ци № 840/16.09.2022 г.; изтъкват несъответствията и противоречията в тези документи както по отношение имената, така и относно годината на раждане на лицето Д.Б.М., р. ••.••.18••г. / Д.Г.К., р.••.••.18••г./ Д.Г.С., р.••.••.18••г. Излагат аргументи срещу възприетото от районния съд становище относно правната характеристика на удостоверението за наследници като частен писмен документ и произтичащите от това последици за разпределение на доказателствената тежест при оспорването му пред съда; изложени са аргументи за обосноваване на тезата, че удостоверението за наследници представлява официален писмен документ и за липса на категорични доказателства за това, че последната ••• на наследодателя Б.М.К. е Д.Г.К.-наследодател на ищците.На второ място се изтъкват съображения срещу възприетия от районния съд извод за включване на процесните земи в имущество на ТКЗС/организации по §12 ПЗР на ЗСПЗЗ, от който момент се прекъсвала придобивната давност.В тази връзка се излагат съображения относно представена по делото опис-декларация от 05.08.1949г., който документ бил съставен от председателя на СНС с.Соколово затова, че М.Б.М. като собственик на 19 подробно изброени имота отказва да ги предостави на ТКЗС, поради което този документ представлявал официален документ с оглед подписването му от орган на държавна власт удостоверяващ, че към датата процесните имоти са били във владение и са декларирани като собствени на М.Б.М.- наследодател на ответниците. Нямало доказателства и не бил установен факта: същите земи да са предоставени и да са включени в кооперативни блокове от наследодателката на ищците Д.Г.К., която към този момент е била жива.На трето място се изтъкват съображения срещу извода на районния съд: че осъщественото от децата на М.Б.М.- Д. М. И. и Б.М.К., а след смъртта на втория и от неговите деца А. К. и Д. К., владение в период от десет години, считано от датата на извършената на 20.01.1999 г. доброволна делба, не било годно основание да ги направи собственици по давност, тъй като представеният по делото договор за аренда на процесиите земеделски земи от 20.04.2016 г., сключен между И.Й.И. и „ДЕН“ ООД, съдържащ нотариална заверка на подписите на страните установявал, че фактическата власт не е упражнявана само от ответниците по делото. Заявяват, че 10- годишния период на владение, годен да направи ответниците собственици, е изтекъл на 21.01.2009 г., тъй като договорът за доброволна делба е сключен и вписан в СВ гр.Карнобат на 20.01.1999 г., т.е. договорът за аренда от 20.04.2016 г.. е сключен повече от седем години след изтичане на десет годишния срок по чл.79, ал.1 ЗС. По тази причина сключването на договора за аренда не би могло да спре теченето на давностния срок, който вече е бил изтекъл.На следващо място, договорът за аренда от 20.04.2016 г. не бил сключен за целите имоти, а за произволно определени идеални части.Освен това, макар и първоинстанционният съд да изложил подробни мотиви относно облигационния характер на договорите за наем и аренда, и невъзможността с действия, произтичащи от такива договори да се отричат правата на собственика, респективно съсобственика, от чието име е установено материалното държане на вещта, в противоречие с тези свои изводи, е приел, че договорът за аренда от 20.04.2016 г. между И.Й.И. и „ДЕН“ ООД бил пречка да се установи упражняване на фактическа власт и субективното отношение към процесните имоти от страна на ответниците по делото.Молят отмяна на обжалваното първоинстанционно решение, не се заявяват доказателствени искания. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 4465/10.10.2023г. от адвокат С. Г. в качеството й на процесуален представител на въззиваемите ищци К. Н. К., А. Т. К., З. Р. К., Ю. К. Г., П. К. К., М. И. С., В. И. К., в който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба.Анализират се писмените доказателства по делото за установяване на твърдяната родствена връзка между ищците и техните наследодатели; проследява се нормативната уредба относно института на осиновяване в периода от 1914г. до 1949г., в който период е роден и починал М.К.М., както и представените по делото писмени доказателства, касаещи същото лице, като се извежда довода- че М.К. не е бил ••• от Б.К. и по тази причина наследява своя ••• с квота 1/63ид.ч.Анализират се доказателствата по представени преписки за възстановяване на земеделски земи на Б.М.К. и на М.Б.М., като се навеждат доводи и съображения за установяване на факти, несъобразени от КРС.Относно договора за делба с рег.№ 394 от 20.01.1999 г. на нотариус Т.Великов, заявява, че тъй като в делбата не са участвали останалите наследници на Б.М., получили наследствената част на неговата ••• Д.К., живи към този момент: З. Йорданова К., И.Й.И. и децата на К. Й. К.- Ю. К. Г. и П. К. К., договорът не е могъл да произведе вещноправното си действие съгл. чл. 75 ал.2 от ЗН.Анализирани са представените по делото договори за аренда, удостоверения и запазени счетоводни документи от 2015 г. в „Ден“ ООД, които установявали плащания по отношение на процесните земи на лица- наследници на Б.К., включително и наследници на неговата ••• Д.К..Намира, че всички тези документи / относно арендуването на процесните земи, макар част от тях без достоверна дата/, намиращи се в последователна връзка един с друг, свидетелствали за обстоятелството, че процесните земи се обработвали от трети лица по силата на съгласие, изразено не само от н-ци М.К., но и от н-ци на Д.К., т.е. от кръга наследници на ••• на Б.К. и от кръг наследници-преживяла •••.От това се формира довода, че ответниците като наследници на М.К. не са упражнявали фактическа власт върху възстановените земи на общия наследодател, който факт не се установил и от разпита на водения от ответниците свид. Т.З., чиито сведения са само в посока на това, че М. бил ••• от ••• Б. (който факт не може да се установява със свидетелски показания съгл. чл.164 ал.1 т.З ГПК).Проследени и анализирани са сделките, извършени от А. К. и Д. К. за продажба на „Адванс Терафонд” АДСИД на поземлени имоти с идентификатор 67920.58.15, идентификатор 67920.63.72, идентификатор 67920.17.27 и идентификатор 67920.51.3.; продажбата от Д. И. на „Елана Агрокредит” АД на поземлени имоти с идентификатор 67920.19, 2, идентификатор 67920.34.25 и идентификатор 67920.36.8. Поради нищожност на договора за доброволна делба се заявява, че извършените прехвърляния не могат да накърнят правата на ищците. Изложени са съображения и по въпроса: дали ответниците- физически лица са владяли процесните земи, респ. дали могат да позоват правото си на собственост на давностно владение по чл.79 ал.1 от ЗС. На първо място се сочи, че с отговора на исковата молба ответниците са въвели твърдение затова, че имотите се владели от техния ••• още от 30- те години на 20 век, че това владение било продължено от Д.И. и Б.К., а след неговата смърт от А. и Д., но то не било доказано с допустими по ГПК доказателства.Освен това в адм.преписка за възстановяване на земеделските земи сам М.К. изявил знание, че земите са собственост на Б.К., затова е заявил възстановяване на наследниците му с приложени документи, установяващи кръг от лица с права на наследяване (вкл.Д.К.-•••), което обстоятелство изключвало вероятността М.К. да е установил владение за себе си върху процесните имоти приживе.Затова ответниците можели да се позовават само на установено собствено владение, каквото завладяване те не твърдят.В случая липсвали данни ответниците да са осъществявали фактическа власт върху възстановените земи лично или чрез трето лице, за което излага подробни доводи и съображения.Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, моли за присъждане на разноските пред въззивната инстанция. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. ГПК, същата е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество. С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното: Първоинстанционното производство е образувано по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС. Ищците претендират постановяване на съдебно решение, с което да бъде установено по отношение ответницата Д. М. И., че са собственици както следва: К. Н. К. е собственик на 2/18 ид.части, А. Т. К., е собственик на 1/18 ид.част, З. Р. К. е собственик на 1/18 ид.част, Ю. К. Г. е собственик на 2/18 ид.части, П. К. К. е собственик на 2/18 ид.части, М. И. С. е собственик на 2/18 ид.части и В. И. К. е собственик на 2/18 ид.части от три недвижими имоти-земеделски земи, подробно описани със сигнатура, начин на трайно ползване, граници и площ, находящи се в землището на с.Соколово, общ.Карнобат, обл.Бургас, ЕКАТТЕ 67920 и представляващи: 1/ Поземлен имот с идентификатор 67920.19.2, с площ по документ за собственост 23.000 дка, а по скица с площ 22997 кв.м. 2/ Поземлен имот с идентификатор 67920.34.25 с площ по документ за собственост 10.999 дка, а по скица с площ 10998 кв.м. и 3/ Поземлен имот с идентификатор 67920.36.8 с площ по документ за собственост 4.801 дка, а по скица с площ 4800 кв.м., както и да бъде осъдена Д. М. И. да предаде на ищците владението върху 2/3 ид.ч. от горепосочените имоти - земеделски земи. Ищците претендират постановяване на съдебно решение, с което да бъде установено по отношение на ответниците А. Б. К. и Д. Б. К., че К. Н. К. е собственик на 2/18 ид.части, А. Т. К., е собственик на 1/18 ид.част, З. Р. К. е собственик на 1/18 ид.част, Ю. К. Г. е собственик на 2/18 ид.части, П. К. К. е собственик на 2/18 ид.части, М. И. С. е собственик на 2/18 ид.части и В. И. К. е собственик на 2/18 ид.части от 3 /три/ недвижими имоти- земеделски земи, подробно описани със сигнатура, начин на трайно ползване, граници и площ, находящи се в землището на с.Соколово, общ.Карнобат, обл.Бургас, ЕКАТТЕ 67920, и представляващи: 1/Поземлен имот с идентификатор 67920.17.27, местност „Кара меша", с площ 5400 кв.м. 2/ Поземлен имот с идентификатор 67920.51.3, местност „Елево", с площ по документ за собственост 6.499 дка, а по скица с площ 6498 кв.м.. 3/ Поземлен имот с идентификатор 67920.58.15, местност „Кайряка", с площ по документ за собственост 11.000 дка, а по скица с площ 10999 кв.м. и 4/ Поземлен имот с идентификатор 67920.63.72, местност „Корията", с площ по документ за собственост 13.304 дка, а по скица с площ 13302 кв.м., както и да бъдат осъдени А. Б. К. и Д. Б. К. да предаде на ищците владението върху 2/3 ид.ч. от горепосочените имоти - земеделски земи. На основание чл.537, ал. 2 от ГПК се претендира отмяна на констативен нотариален акт №•• том • рег.№ •••, нот.дело № ••• от ••.••.19•• г. по регистъра на нотариус рег.№ 323-Т.Великов. Ищците са предявили осъдителни претенции по чл. 108 от ЗС срещу ответника „Адванс Терафонд" АДСИЦ, което дружество е закупило на 02.09.2021 г. с нот.акт №•••, т.•, рег.№ ••••, дело № ••• от ••.••.20••г. на Нотариус Мариана Стоева с район на действие- района на РС-Карнобат, от ответниците А. К. и Д. К. поземлени имоти с идентификатор 67920.58.15, идентификатор 67920.63.72, идентификатор 67920.17.27 и идентификатор 67920.51.3.След завеждане на делото с нот.акт № •••, т.•, н.д.•••/••.••.20••г. /л. 217 на КРС/ същото дружество „Адванс Терафонд" АДСИЦ е продало на А. К. и Д. К. същите поземлени имоти. Ищците са предявили осъдителни претенции по чл.108 ЗС срещу ответника „Елана Агрокредит" АД, което дружество закупило с нот.акт № ••• том • рег. №••• дело № •••/20•• г. по регистъра на нотариус М. Стоева от ответницата Д. И. поземлени имоти с идентификатор 67920.19.2, идентификатор 67920.34.25 и идентификатор 67920.36.8.След завеждане на делото същото дружество продало на Д. И. с нот.акт №•••, т.•, дело № ••••/••.••.20••г. на нотариус М.Стоева ПИ същите имоти с идентификатор 67920.19.2, идентификатор 67920.34.25 и идентификатор 67920.36.8. Предвид така извършените в хода на производството по делото сделки ищците са предприели изменение на исковите претенции от установителни по чл.124, ал.1 ГПК на такива с правно основание чл.108 ЗС по отношение поземлени имоти с идентификатор 67920.58.15, идентификатор 67920.63.72, идентификатор 67920.17.27 и идентификатор 67920.51.3 срещу ответниците А. К. и Д. К. и от осъдителни по чл.108 ЗС на установителни по чл.124, ал.1 ГПК по отношение същите поземлени имоти с идентификатор 67920.58.15, идентификатор 67920.63.72, идентификатор 67920.17.27 и идентификатор 67920.51.3 срещу ответника „Адванс Терафонд" АДСИЦ. Освен това ищците са предприели изменение на исковите претенции от установителни по чл.124, ал.1 ГПК на такива с правно основание чл.108 ЗС по отношение поземлени имоти с идентификатор 67920.19.2, идентификатор 67920.34.25 и идентификатор 67920.36.8 срещу ответницата Д. И. и от осъдителни по чл.108 ЗС на установителни по чл.124, ал.1 ГПК по отношение същите поземлени имоти с идентификатор 67920.19.2, идентификатор 67920.34.25 и идентификатор 67920.36.8 срещу ответника „Елана Агрокредит" АД. На основание чл.214 ГПК с определение № 184/31.03.2023г. /л. 282 КРС/ районният съд е допуснал предприетото от ищците изменение на исковите претенции. С оглед извършеното в хода на делото прехвърляне правото на собственост на ищците-физически лица от ответниците „Адванс Терафонд" АДСИЦ и „Елана Агрокредит" АД, същите дружества са претендирали прекратяване на производството спрямо тях поради липса на правен интерес за ищците от водене на установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК. С решение № 175/14.07.2023г. по гр.д.№ 949/2023г. по описа на РС-Карнобат са уважени исковите претенции по чл.108 ЗС на ищците срещу ответниците- физически лица, както и е прекратено производството по установителните искове на ищците срещу ответниците Адванс Терафонд" АДСИЦ и „Елана Агрокредит" АД.С определение № 152/17.01.2024г. по гр.д.№ 1832/2023г. по описа на БОС е отменено решение № 175/14.07.2023г. по гр.д.№ 949/2023г. по описа на РС-Карнобат в частта, имаща характер на определение, с което е прекратено производството по установителните искове на ищците срещу ответниците Адванс Терафонд" АДСИЦ и „Елана Агрокредит" АД и производството по делото е върнато на РС-Карнобат с указание за продължаване на съдопроизводствените действия по установителните искове срещу ответниците- юридически лица. С Решение № 27/30.01.2024г. по гр.д.№ 949/2022г. на РС-Карнобат е прието за установено спрямо „Елана Агрокредит“ АД, че ищците са собственици на посочените в същото решение идеални части от поземлени имоти с идентификатор 67920.19.2, идентификатор 67920.34.25 и идентификатор 67920.36.8; както и е прието за установено спрямо „Адванс Терафонд" АДСИЦ, че ищците са собственици на посочените в същото решение идеални части от поземлени имоти с идентификатор 67920.58.15, идентификатор 67920.63.72, идентификатор 67920.17.27 и идентификатор 67920.51.3. Решение № 27/30.01.2024г. по гр.д.№ 949/2022г. на РС-Карнобат не е обжалвано от страните, поради което е влязло в законна сила. Предмет на въззивното производство е Решение № 175/14.07.2023 г. по гр.д. № 949/2022г. по описа на Районен съд- Карнобат, с което са уважени предявените от ищците срещу ответниците искове с правно основание чл.108 ЗС за седем недвижими имота- земеделски земи, находящи се в землището на с.Соколово, общ.Карнобат, обл.Бургас, ЕКАТТЕ 67920, подробно описани в обжалваното решение и въззивната жалба по площ, местоположение, граници и сигнатура, както и в частта, в която на основание чл. 537 ал.2 от ГПК е отменен констативен нот.акт за собственост на земеделски земи №•• том • рег.№ •••, нот.дело № ••• от ••.••.19•• г. по регистъра на нотариус рег.№ 323-Т.Великов, с който Б.М.К., ЕГН: •••••••••• е признат за собственик на имоти с номера: 058015, 063072, 017027 и 051003 в землището на с.Соколово, обл.Бургас. Ищците твърдят, че са наследници по закон на Б.М.К., починал 17.05.1949 г., наследявайки неговата преживяла ••• Д.Г.К., поч.14.12.1972г., с която той сключил граждански брак на 13.10.1934г. От брака на Б.К. и Д.К. нямало родени деца, но наследодателката им Д.К. имала от предходен брак дете З.Н.К., чийто низходящи ищците наследявали при квоти съобразно Закон за наследството, поради което общата им наследствена квота от наследството на общия наследодател възлиза на 12/18 ид.ч. /т.е. 2/3 идеални части/. Такива били квотите им на собственост от процесните земеделски земи, находящи се в землището на с.Соколово, общ.Карнобат, възстановени на общия наследодател Б.К. с решение № 26 от 30.10.1996 г. по поземлена преписка вх.№ СК307/ 24.06.1992 г. на ПК-Карнобат.Ищците твърдят, че гореописаните земи се отдавали под наем на „Ден" ООД, ЕИК: 102082417 и ищците получавали съответния дял от годишното плащане за тяхното ползване; тъй като за стопанската 2021/2022 г. плащане не било направено, след проверка ищците установили, че земите са продадени на ответниците „Адванс Терафонд" АДСИЦ и на „Елана Агрокредит" АД, като през 1999г. ответниците без знанието и без участието на ищците сключили договор за доброволна делба на имотите и се снабдили с констативни нот.актове за тях. В писмения отговор на исковата молба ответниците Д. И., А. К. и Д. К. оспорват претенцията и твърдят, че ищците не са собственици на процесните земи по наследство.Ответниците сочат, че наследодателя им М.К.М./М.Б.М./ е бил ••• от ••• си Б.М., който още през 30-те години на 20 –ти век му предал в собственост процесните земеделски имоти.От тогава наследодателят на ответниците-М.К.М. (М.Б.М.) установил фактическата власт върху тях, разпореждал с тях като със своя собственост, правата му не били оспорвани от никого, бил възприеман като собственик на процесните имоти, включително държавата, доказателство за което била извършената конфискация на имотите от него като собственик по присъда № 687/05.09.1950 по н.о.х.д.№ •••6/1950 на БОС. След влизане в сила на ЗСПЗЗ М.К.М. (М.Б.М.) заявил лично за себе си възстановяване на процесните земи и участвал в производства по възстановяването им, а след смъртта му на 18.05.1993 г. били конституирани неговите наследници Б.М. К. и Д. М. И..От момента на възстановяването на процесиите земеделски земи наследниците на М.К.М. (М.Б.М.) продължили упражняването на фактическата власт и са се разпореждали със земите като със свои собствени.Ответниците сочат, че дори да се приеме, че към момента на обобществяването формално земите са били собственост на общия наследодател Б.М.К., то с оглед установената фактическа власт върху същите и упражненото своене на имотите от страна на наследодателя на ответниците М.К.М. (М.Б.М.), то същият бил придобил по давност в своя изключителна собственост процесните имоти; владението върху тях било продължено и от наследниците му Д. М. И. и Б.М. К., а след неговата смърт от наследниците му А. Б. К. и Д. Б. К..Заявяват, че собствеността върху процесните земи е придобита от ответниците съобразно квотите им на собственост по наследство, а при условията на евентуалност- вследствие упражнявано давностно владение и наследство от праводателя на ответниците М.К.М. (М.Б.М.); при условията на евентуалност по давностно владение с изтичане на 5 годишния, евентуално 10 годишния давностен срок, считано от датата на възстановяване на собствеността върху процесиите имоти с Решение № 26/30.10.1996 г. Оспорват като невярно удостоверение за наследници на Б.М.К. № 840/16.09.2022 г. на Община Карнобат в частта по т.2.5., подточки 1 и 2, в които се сочи, че М.К.М. (М.Б.М.) е ••• на Б.М.К., като ••• на неговия ••• К.М.К. (т.2 от УН), а не е отразено осиновяването на М.К.М. (М.Б.М.) от неговия ••• Б.М.К., което осиновяване води до пряко наследяване на втория от първия, а не наследяване по заместване, така както е посочено в удостоверение за наследници. От представените по делото удостоверения за наследници изх.№ 840 от 16.09.2022г. и изх.№ 841 от 16.09.2022 г., издадени от Община Карнобат, удостоверение за граждански брак серия ГБ-85 от 13.05.1992 г., изд. ОНС с.Соколово /л. 24/, съдебно удостоверение изх.№ 61065/29.01.2021 г. по гр.д.№ 608/2021г. на РС-Бургас, както и изпратени от Община- Карнобат както следва: извадка от семеен регистър на с. Соколово от 1920 г. за членовете на семейството на Б.М.К. (л. 116-119), извадка от семеен регистър на с. Соколово от 1946 г. (л. 120-123), извадка от регистър на населението на с. Соколово от 1966 г. (л.124-127) и извадка от семеен регистър, включващ лицата от които се състои домакинството на М. (Б.) К. М. от 1946 г. (л. 128-131) става ясно, че лицето Б.М., роден в с. •••, •••, първоначално е бил женен за Я.Б., която починала на 30.04.1934 г. В Семейния регистър на с.Соколово от 1920г. / л.116-117 на КРС/ е отбелязано, че Б.М. се е оженил повторно на 08.10.1934г. с акт №3 за Д.Г.С., родена на ••.10•18•• в с. •••, •••.В представено /л. 23 КРС/ удостоверение за граждански брак серия ГБ-85 от 13.05.1992, издаден от ОБщ.НС-Карнобат, с.Соколово, датата на сключване на гр.брак е 13.10.1934г., като Б.М. е записан с фамилното име „Р.“.Фамилното име на Б.М. в семейния регистър от 1946г. е отразено като „К.“, така е отразено фамилното му име и в регистър за умиранията, в акт № 99/893 за смърт от 07.06.1949г. От изложеното се налага извода, че в посочените по-горе документи наследодателят Б.М. е записан с различни фамилни имена както следва: “Б.“/“Р.“/ „К.“, като са налице и разлики в датите на раждане: ••.•••18••г. / по акт за гр.брак/; ••.••.18••г./ по Семеен регистър от 1920г.; ••.••.18•• / по Семеен регистър от 1946г./ Различия в бащиното и фамилното име, както и в датата на раждане се констатират и по отношение записването в сочените по-горе документи на втората му ••• Д.както следва: “Г.С.“ в акт за гр.брак и семеен регистър от 1920г., където е записана с дата на раждане ••.•.18••г.; „Б.М.“ в семеен регистър от 1946г., където е записана с дата на раждане ••.•.18••г. Така констатираните както от районния съд, така и от настоящата инстанция различия в имената на наследодателката на ищците- Д.Г.К., оплакване за което е въведено от въззивниците като порок на обжалваното решение, не обосновава извод за липса на идентификация на същото лице и за съмнения при установяване на родствените му връзки с ищците по делото. В решение № 372/27.04.2010г. по гр.д.№90/2009г. на І-во г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че за да се приеме, че два или повече документа се отнасят до едно и също лице е достатъчно в тези документи да съвпада поне личното име на лицето и да има доказателство за причините, поради които това лице е използвало различни бащино и фамилно име в тези два документа/ например, поради сключване на брак преди 1944г., когато •••та е запазвала само личното си име, а за нейно бащино и фамилно име са се вписвали личното и фамилното име на ••• й/. В настоящият случай наследодателката на ищците – Д.Г.К., явно е била с фамилното име на първия си •••, а след сключване на граждански брак с Б.М. е възприела като бащино име личното му име, респ.- и неговото фамилно име, като същия е бил записан и с фамилното име „Б.“-съответно и тя е записана „Б.а“, и с фамилното име „К.“ – съответно и тя е била записана „К.“. Действително са налице различия в рождените дати, но това е така и при записването не само на Д.К., но и на Б.К. в документите, анализирани по-горе, като съвкупния анализ на сочените писмени документи в хронологична и логична взаимовръзка един с друг категорично идентифицират лицата и установяват родствената им връзка. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че лицето Б.М. К./ Б./Р. е едно и също лице, както и че лицето Д.Г./Б. С./М. е лицето Д.Г. К., с което последно име е записана в удостоверения за наследници № 840/16.09.2022г. и № 841/16.09.2022г. на Община-Карнобат. Видно от Акт за смърт №99/893 от 07.06.1949 г., Б.М.К. е починал на 17.05.1949 г.(л. 132) От представено от ищците удостоверение за наследници № 840/16.09.2022г. на Община-Карнобат е видно, че Б.М.К. не е имал собствени деца, но е имал трима ••• и една •••, а именно: 1/К.М.К., 2/П.М.Р., 3/М.М.Р. и 4/ К.М.Д.. В случая съдът ще проследи наследниците само на единия от •••та Б.М.К., а именно: К.М.К., тъй като последният е ••• по произход на М.К. в акт за раждане №••/••.••.19••г. К.М.К. е бил женен за З.П.К., с която имали 7 деца: Таню К. М., Пеню Кирев М., И. К. Недева, М.К.М., Никола К. М., Цветка К. С. и Балю К. М.. Миньо К. М. от брака си с Димка М. Б.а има две деца: ••• Б.М. К., роден ••.••.19•• г. и Д.М.Б. (понастоящем ответницата И.), родена на ••.••.19•• г. Б.М. К. (починал 08.02.2018 г.) от брака си с М.А.К. (починала 03.03.2021 г.) имал две деца - ответниците Д. Б. К. и А. Б. К.. От ответниците се оспорва като невярно удостоверение за наследници на Б.М.К. № 840/16.09.2022 г. на Община Карнобат в частта по т.2.5., подточки 1 и 2, в които се сочи, че М.К.М. (М.Б.М.) е ••• на Б.М.К., като ••• на неговия ••• К.М.К. (т.2 от у-ние за наследници). Според ответниците невярното удостоверяване се изразява в това, че в удостоверението за наследници не било е отразено осиновяването на М.К.М. (М.Б.М.) от неговия ••• Б.М.К., което осиновяване водело до пряко наследяване на втория от първия, а не наследяване по заместване, така както е посочено в оспореното удостоверение за наследници. В съдебната практика се приема, че удостоверението за наследници представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила съгласно чл.179, ал.1 ГПК относно удостоверените в него факти.Тя може да бъде оборена чрез оспорване на неговата истинност по висящо съдебно производство, или по исков път по реда на чл.124, ал.4 ГПК.Наред с това се приема, че наличието на удостоверение за наследници не изключва други доказателства относно същите факти като например акт за раждане, удостоверяващ произхода на наследника от наследодателя. За доказване на твърденията си по искане на ответниците от Община-Карнобат са представени извадки от регистрите на населението: семеен регистър от 1920г. и от 1946 г., Акт за раждане на М.К.М. №•• от 19•• г. (л. 115), регистър на населението от 1966г., регистър на населението на с.Соколово от 1946г. както и пълни данни за М.К.М. от електронния му и личен регистрационен картон. Видно от акт за раждане №•• от 20••г., издаден на ••.••.19••г. от кмета, той и длъжностно лице по гражданското състояние, раждането на ••.••.19••г. на детето М. е било обявено от ••• му К.М. / на ••г./ със ••• З.П./ на ••г./ В семейния регистър на с.Соколово от 1920г. М. Б. Кирев е записан като част от домакинството на Б.М., като в графа „ родство“ е посочен като „бр. •••; •••“. В семейния регистър на с.Соколово от 1946 г. т.1 стр.14 за домакинството на Б.М. на ред 3 е вписан М.Б.М., в графа 3 „родство" е вписано „•••, •••“, а след това са записани и членовете на неговото семейство. Въз основа на заявление № 1260/ 17.12.1959г., вписано в графа 8 „Изселване и умиране" е извършено зачертаване на всички данни относно М. М. и семейството му от домакинството на починалия вече към този момент Б.М., като е отразено пренасяне на тези данни на стр.184. На стр.184 от т.1 на семейния регистър от 1946 г./л.128 КРС/ за домакинството на М. М., при прехвърляне на данните от стр.14 на стр.184 г. на ред 1 е вписан „М. /Б./ К. М.“. В регистър на населението на с.Соколово от 1966 г., т.1 стр.184 /л. 124 от делото на КРС/ за домакинството на М. М. на ред 1 е вписан „М.К.М.“-т.е. бащиното му име е собственото име на ••• му К.М.. В пълните данни от Национална „База данни“, съдържащи се в регистрационен картон на М.К.М., ЕГН: •••••••••• е вписан •••- К.М.К. и •••-З.П.К.. Периодът, в който е можело да се извърши твърдяното от ответниците осиновяване на М.К.М. е от момента на раждането му на 15.06. 2014г. до момента на смъртта на Б.М.К. на 17.05.1949г., тъй като до приемането на Закон за лицата и семейството, в сила от 09.09.1949г., се е допускало осиновяване на пълнолетни лица. Правният режим на осиновяването през този период от време е уреден с два закона: Закон за припознаването на незаконородените деца, за узаконяването им и за осиновяването/обн. ДВ бр.9/12.01.1890г./ и Закон за извънбрачните деца и осиновяването /ДВ бр.267/26.11.1940г./ И по двата закона процедурата за правното оформяне на осиновяването предвижда, че никой не може да бъде ••• от няколко лица, освен от двама съпрузи- чл.25 от ЗПНДУО/1890г., отм./ и чл.34 от ЗИДО/1940г., отм./ И по двата закона е предвидено обнародване на определението на съда по допускане на осиновяването в „Държавен вестник“- вж. чл.39 от ЗПНДУО/1890г., отм./ и чл.43, ал.3 от ЗИДО/1940г., отм./ Съгласно чл.45 от ЗИДО/1940г., отм./, препис от определението, което допуска осиновяването, се праща от съда на длъжностното лице по гражданското състояние по месторождение на •••ия за отбелязване отстрани на акта за раждане, а съгл. чл. 46 - •••ият приема семейното име на осиновителя и добива качеството на негов законен наследник. В акта за раждане на М.К. е вписано обявяване на раждането му на ••.••.19•• г. от ••• К.М. и ••• З.П.. В същия акт не са извършени допълнителни отбелязвания. По делото не е представен съдебен акт или други данни/напр. обнародване в „Държавен вестник/, които да установяват извършено осиновяване.При липсата на съдебен акт, с което да е било допуснато осиновяване между страните, не е установен и доказан юридическия факт на осиновяването.В тази насока е Решение № 51 от 1.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 687/2005 г., I г. о. на ВКС, съгласно което: „……. актовете по гражданско състояние….. са официалните документи, които се съставя по определена форма и ред, установени с императивни правни норми, служат като доказателство за фактите, които удостоверяват. Семейните регистри имат друго предназначение. Те са вторични, водят се по семейства и домакинства и с тях се цели за улеснение на гражданите и държавните органи да се съберат на едно място всички данни, свързани с гражданското състояние на лицата, които биха могли да бъдат съставени в различни населени места. Следователно те имат само информационно значение. За разлика от констативните актове, които са тези за раждане и смърт, осиновяването се извърша от съда и внася промяна в гражданското състояние, обусловено от раждането, като в различните периоди това решение се отразява по различен начин в актовете за гражданско състояние в зависимост от предвиденото в съответния нормативен акт, действащ към момента на осиновяването.“ При така установената фактическа обстановка категоричният извод на съда е за неустановяване от ответниците на твърдението им, че М.К.М. е бил ••• от ••• си Б.М.К., още повече, че както се посочи по-горе, правният режим на осиновяването през този период от време е допускал осиновяване само от двамата съпрузи-т.е. осиновяването е следвало да се извърши от Б.М. и от •••та му Д.Г., твърдения за което дори не са въведени по делото от ответниците. Поради това и на основание чл.91а ЗН вр. чл.1 от ЗН следва да се приеме, че Б.М.К. се наследява от лицата, посочени в оспореното от ответниците удостоверение за наследници № 840/16.09.2022г. на Община-Карнобат, а именно: от преживяла ••• Д.Г.К. и от своите •••, при части, определени в действалия към момента на смъртта на наследодателя чл.9 ал.2 ЗН / в сила от 30.04.1949г./ при съобразяване на обстоятелството, че наследството е открито след навършването на десет години от сключване на брака (сключен 1934 г.), т.е. •••та би получила част 2/3 от наследството, а •••та останалата 1/3 част. В този смисъл внуците на Д.Г.К. следва да получат по 1/3 от нейните 2/3, а именно - по 2/9, съответно на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН К. К. Я., като ••• на З. К. - по 2/18, а децата на ••• й Р. К. - А. К. и З. К. - по 1/18 (като се има предвид отказа от наследство на Н. К.); Ю. Г., П. К. (като ••• на К.К.) - по 2/18 и М. С. и В. К. (като ••• на И.И.) - също по 2/18. М.К.М. като ••• на Б.М.К. следва да получи 1/96 ид.ч. от наследствената маса. Въз основа на горното съдът намира, че ищците са установили по несъмнен начин настъпването на правопораждащия съсобствеността факт в качеството си на наследници на Б.М.. Относно собствеността на процесните земеделски земи: От представено от ищците решение № 26/30.1.1996г. на ПК-Карнобат е видно, че на н-ци на Б.М.К., б.ж. на село Соколово, по преписка № СК 307 от 24.6.1992г. са възстановени съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Соколово общо 7 ниви, а именно: нива от 5.400 дка-имот № 017027 в местността „Кара меша“; нива-имот № 019002 от 23дка в местността „Чобан Бунар“; нива- 034025 от 10.999 дка в м. „Чотука“; овощна градина –имот № 036008 от 4.801 дка; нива- имот № 051003 от 6, 499 дка в м. „Елево“; нива- имот № 058015 от 11.000 дка в местността „ Кайряка“ и нива- имот № 063072 от 13, 304 дка в м.“Корията“. Няма спор между страните и от представен по делото договор за доброволна делба от 20.01.1999г., вписан от Съдия по вписванията при РС-Карнобат вх.рег.№ 1156/20.01.1999г., № 39, т.•, се установява, че описаните по-горе ниви, възстановени на н-ци Б.М.К., са били поделени между двамата ответници Д. М. И. с ЕГН •••••••••• и Б.М.К. с ЕГН ••••••••••- т.е. между наследниците на М.К.М..Цитираното по-горе Решение № 26/30.01.1996г. на ПК- Карнобат е било представено както при извършване на делбата от 20.01.1999г., така и за съставяне на констативен нот.акт № ••, т.•ІІ, рег.№ •••, н.д.№ •••/1999г. на Нотариус Т.Великов с рег.№ 323 НК, с който Б.М.К. е признат за собственик на недвижимите имоти, получени от него в дял при доброволната делба.Гореизложеното сочи на категоричния извод, че Решение № 26/30.01.1996г. на ПК-Карнобат е влязло в сила. По отношение същите имоти, предмет на доброволната делба, от ищците по делото са представени Договор за аренда от 01.01.2001 г., сключен между И.Й.И. и „ДЕН“ ЕООД, с който въпросните 7 бр. земеделски земи в землището на с. Соколово са предоставени на арендатора за срок от 6 г.; Договор за аренда от 21.11.2005 г. между И.Й.И. и „ДЕН“ ЕООД за същите земи за срок от 6 г.; Договор за наем от 2000 г. между И.Й.И. и ЗПК „Златен клас“ за срок от една година, с който освен процесните земи за временно ползване е предоставен и имот в м. Алана с площ 3 дка.; Договор за наем от 01.05.2015 г. между И. Йванова и „ДЕН“ ООД, с който процесните земи (общо 12, 499 дка) са предоставени за срок от 6 г.; Договор за наем от 28.07.2000 г. между П. К. К. и ЗПК „Златен клас“ за срок от една година, с който освен процесните земи за временно ползване е предоставен и имот в м. Алана с площ 1, 5 дка.; Договор за аренда от 01.01.2011 г., сключен между К. Н. К. и „ДЕН“ ЕООД, с който въпросните 7 бр. земеделски земи в землището на с. Соколово са предоставени на арендатора за срок от 6 г. и идентичен такъв договор за аренда, сключен с Р. Н. К.. Не са представени данни горепосочените договори за аренда да са сключени в изискуемата форма за действителност съгл. чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ писмена с нотариална заверка на подписите, или за противопоставимост (арг. от чл. 3, ал. 5 и чл. 17 от ЗАЗ) чрез вписване в СВп и регистрация в съответната служба по земеделие. Представените договори за наем и договори за аренда са били оспорени от ответниците като антидатирани. Съгл. Решение № 32 от 18.06.2019 г. на ВКС по т. д. №1109/2018 г., I т. о., ТК страна в процеса, която не е участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК лице (каквито са ответниците), може да оспорва датата на съставянето му, като последната следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. В конкретния случай ищцовата страна не представи доказателства, от които по безспорен начин да се установява невъзможността въпросните документи да бъдат подписани на друга дата. Впоследствие по реда на чл. 192 от ГПК от „ДЕН“ ООД са били изискани (л. 302-320): Договор за аренда на земеделска земя от 20.04.2016 г. сключен с И.Й.И. с предмет предоставяне на процесните земеделски земи за обработване за срок от 6 г., съдържащ нотариално заверените подписи на страните и отбелязване поредността на вписването в СВп гр. Карнобат; Договор за наем на земеделска земя от 01.05.2015 г. сключен с Ю. К. Г. с предмет същите земеделски земи за срок от 6 г.; Договор за наем на земеделска земя от 01.05.2015 г. сключен с Р. Н. К. като наследник на З. Йорданова К.; Договор за наем на земеделска земя от 01.05.2015 г. сключен с К. Н. К.- Я. като наследник на З. Йорданова К.; Договор за наем на земеделска земя от 01.05.2015 г. сключен с Д. М. И. с предмет 17 бр. земи в землището на с. Соколово (вкл. процесните) със срок от 6 г.; Договор за наем на земеделска земя от 01.05.2015 г. сключен с Б.М. К. с предмет 17 бр. земи в землището на с. Соколово (вкл. процесните) със срок от 6 г. При установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Според установената практика на ВС и ВКС, решенията на Поземлена комисия/ Общинска служба „Земеделие“ имат конститутивно действие – т.е. от тях настъпва реституционният ефект, тъй като ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ имат за цел да възстановят собствеността върху земеделските земи в полза на лицата, които са ги притежавали преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо дали са били включени в тях или в други образувани възоснова на тях селскостопански организации. В случай, че трето лице оспорва правото на заявителя по преписката за възстановяване на собствеността върху конкретен имот и претендира за себе си това право, има възможност да установи твърденията си в спорното исково производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. С разпоредбата на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ законодателят е предоставил правна възможност на лица, които претендират да са били собственици към момента на обобществяването на земята, да установят по реда на исковия граждански процес това свое правно твърдение с цел решението на административния орган/поземлената комисия/ да бъде съобразено с него относно субекта на правото на собственост върху възстановения земеделски имот.Т.е. с иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ се разрешава спорът: кой е бил собственикът на възстановената земя към момента на образуването на ТКЗС. В настоящия случай производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ безспорно не е проведено, като именно зачитайки конститутивния ефект на Решение № 26/30.1.1996г. на ПК- Карнобат, с което на н-ци на Б.М.К., б.ж. на село Соколово, по преписка № СК 307 от 24.06.1992г. на Поземлена Комисия–Карнобат е възстановено правото на собственост върху земеделски земи, ответниците И. и К. са извършили през 1999г. само помежду си, без участието на другите наследници, доброволната делба на имотите, възстановени със същото решение. Следователно, при липса на повдигнат спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и наличие на влязло в сила решение по този спор на органа по поземлената собственост, настоящият съд не може да разглежда възраженията на въззивниците за това, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС. По тази причина съдът намира за неотносими към настоящия спор и по тази причина- не обсъжда представените по делото преписки, образувани в Поземлена комисия-Карнобат за възстановяване собствеността върху земеделски земи на н-ци на М.К.М. и на н-ци на Б.К. М., тъй като тези доказателства биха имали значение само в случай, че предмет на иска беше такъв по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, а не такъв по чл.108 ЗС, който е предявения по настоящето дело иск. Следователно, по делото по несъмнен начин ищците установиха настъпването на правопораждащия съсобствеността факт в качеството им на наследници на Б.М., както и безспорно установиха процесните земеделски земи, върху които от ПК-Карнобат е било възстановено правото на собственост на наследници на Б.М.. Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците: че страните по делото понастоящем не са съпритежатели на делбените имоти поради придобиването им по давност от ответниците, като съображенията на съда за това са следните: От възстановяването на собствеността упражняваната от владелеца фактическа власт с намерение имотът да бъде придобит от него може да произведе ефекта на придобивната давност, но срокът на тази давност е винаги десет-годишния, а не кратката петгодишна давност. В случая ответниците, които се позовават на придобивна давност, следва да докажат, че са упражнявали фактическа власт върху процесните имоти явно, непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години и са довели до знанието на ищците намерението да го своят за себе си. Доброволната делба, извършена със склъчения договор за това от 1999г., е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН поради неучастие на всички сънаследници и не е породила вещно-прехвърлителен ефект. Независимо от това същата сама за себе си представлява действие, обективиращо намерението на ответниците да своят процесните имоти. Вписването на договорът за доброволна делба и на констативния нотариален акт за признаване на право на собственост от 1999г. не представляват действия за довеждане до знанието на ищците на намеренията на ответниците да своят имотите та са себе си, тъй като вписването няма такова действие.Съгласно чл. 1 от Правилника за вписванията, вписването се състои в даване на гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в правилника - чрез подреждане на подлежащите за вписване актове в достъпни за гражданите книги - чл. 7 ПВ и възможност гражданите да правят справки по тези книги - чл. 42 ПВ. В Закон за собствеността и в Правилника за вписванията не е въведено задължение гражданите да следят за съдържанието на книгите за вписване, нито в ЗС е въведена презумпция, че те са запознати със съдържанието на всички вписани по реда на ПВ актове. Според чл. 113 ЗС поредността на вписването на нотариалните актове е от значение при конкуренция между права на лица, които са придобили един и същ имот от същия собственик по различно време, в обхвата на която хипотеза не се включва придобиване право на собственост на основание давностно владение от сънаследник върху наследствен имот. Поради изложените съображения съдът намира, че вписването на констативния нотариален акт, издаден в полза на един или част от сънаследниците за целия имот, както и вписването на договорът за доброволна делба, не представляват действие за довеждане до знанието на останалите сънаследници - в случая на ищците, на намерението на ответниците да своят целите процесни имоти. От събраните по делото доказателства не се установява ответниците, респ.-правоприемниците им, да са извършили други действия, с които да са довели до знанието на ищците като сънаследници намерението си да своят спорните имоти само за себе си. Независимо от това, че договорът от 1999г. за доброволна делба на процесните имоти, възстановени на н-ци на Б. М., да е сключен само между част от наследниците му, а именно: между Д. И. и Б.М.К., от ответната страна по делото не са ангажирани писмени и гласни доказателства, които да установяват по безспорен, категоричен и несъмнен начин твърдението им за придобиване по давностно владение на същите земеделски земи, начиная от възстановяване собствеността по реституционната преписка, респ.- от датата на сключване на договора за доброволна делба. От ответната страна по делото не са ангажирани гласни доказателства за установена само от ответниците фактическа власт върху процесните земеделски имоти за целият срок, в който претендират да са ги владели. От ответната страна по делото не са представени доказателства за предприети действия по самостоятелно отдаване на земеделските земи за обработка на арендатори, както и за извършване на административно-технически действия в тази насока, които действия безспорно биха изразявали воля трайно да се държи вещта и то по начин, който да изключва владението на останалите сънаследници. Съобразявайки конкретно установеното основно предназначение на имотите: да служат за земеделска обработка –лично или чрез други лица и по този начин да се получават естествените или гражданските плодове от тях, съдът преценява, че не ответниците, а ищците трайно и постоянно са сключвали относно тях договори и съответно- получавали са полагащото им се като съсобственици възнаграждение / в пари или в натура/, който извод се налага от представените по делото от ищците договори за наем и аренда. По тези съображения съдът приема от правна страна, че предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС на основание наследяване и реституция се явяват основателни, до който правен извод е стигнал и районният съд, което налага потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част. На основание чл.81 ГПК съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските, които на основание чл.78, ал.3 ГПК възлага в тежест на въззивниците, които следва да заплатят на въззиваемите разноските за адвокатско възнаграждение в общ размер от 4 200 лева-т.е. на всеки един от тях по 600 лева. Мотивиран от изложеното БОС