Решение № 208 от 25.10.2023 г. на Районен съд - Разлог по дело № 23/2023 г.

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от Г.А.М., ЕГН•, от г.Я., у. „В.Л.“№15, срещу НП №2210200306 от 22.11.2022 г., издадено от Д-ра на РДГ-Б., с което на жалбоподателя му е наложено адм. наказание „глоба" от 600.00 лева, за нарушение на чл.190, ал.2, т.1 от ЗГ, във вр. с чл.187, ал.1, т.1 от ЗГ. Жалбоподателят не е съгласен с издаденото НП и моли съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че констатациите в НП не отговарят на действителното фактическо положение. Сочи се, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Процесуалният представител на РДГ-Б. моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди атакуваното НП като законосъобразно. РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното: Жалбоподателят е служител на ТП„ДГС-Я.“ на длъжност „Горски стражар“. Със заповед №РД-07-176/15.07.2021 г., издадена от Директора на ТП„ДГС-Я.“, на жалбоподателя е възложен контрола и опазване на горските територии в Охранителен участък „Л.“ с площ 1966, 4 ха. Свидетелят Т. и св. Г. извършили теренна проверка на територията на ТП„ДГС-Я.“. По време на проверката е установено, че в отдел 100, подотдел "ж" и отдел 122, подотдел "а", държавна горска територия, жалбоподателят като лице вписано в регистъра по чл.235 от ЗГ, притежаващ удостоверение №9633/25.07.2013 г. за упражняване на лесовъдска практика, не е изпълнил задълженията си, произтичащи от ЗГ, да опазва поверените му горски от незаконни ползвания и увреждания, а именно - допуснал е сеч на 2 броя дървета от ела в отдел 100, подотдел "ж", за които има издадено Позволително за сеч №0654043/01.02.2022 г., немаркирани с контролна горска марка и е допуснал сеч на 2 броя дървета от смърч и 3 броя дървета от ела в отдел 122, подотдел "а", държавна горска територия, на територията на ТП"ДГС-Я.", без издадено позволително за сеч и немаркирани с контролна горска марка. Като доказателство за резултатите от проверката, е съставен Констативен протокол серия Е2021 г. №409230. На жалбоподателя е съставен Акт серия Е2021 №000018/07.10.2022 г. за констатиране на адм. нарушение на разпоредбата на чл.190, ал.2, т.1 и т.2, във вр.с чл.187, ал.1 от ЗГ. Актът е предявен на жалбоподателя, но същия е отказал да го подпише. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не е депозирано писмено възражение. Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание „глоба" от 600.00 лева, за нарушение на чл.190, ал.2, т.1 от ЗГ, във вр. с чл.187, ал.1, т.1 от ЗГ. Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите В.Т., А.Г. и М.П., както и приобщените по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства. За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката, и констатираното от тях, включително и обстоятелствата по съставянето на акта. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата срещу НП е допустима. Същата е подадена в срок от лице легитимирано да обжалва НП. Разгледана по същество същата е основателна. При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания. В изпълнение на това свое правомощие, съдът констатира че съставеният АУАН и оспорваното НП са издадени от компетентни органи. АУАН е съставен от служител, отговарящ на предвидените с чл.274, ал.1 от ЗГ изисквания, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен със заповед №РД49-199/16.05.2011 г. на министър на ЗХ, на основание чл.275, ал.1, т.2 от същия закон. Спазена е предвидената от закона писмена форма, както и регламентираната процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав намира обаче, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи с висок интензитет правото на защита на жалбоподателя, което предпоставя отмяна на атакуваното НП. В случая обстоятелствата, при които е извършена проверката на 28.09.2022 г. от служители на РДГ-Б. на територията на ТП„ДГС-Я.“ и установената сеч на 2 броя дървета от ела в отдел 100, подотдел "ж", за които има издадено Позволително за сеч №0654043/01.02.2022 г., немаркирани с контролна горска марка и сеч на 2 броя дървета от смърч и 3 броя дървета от ела в отдел 122, подотдел "а", държавна горска територия, на територията на ТП"ДГС- Я.", без издадено позволително за сеч и немаркирани с контролна горска марка, са несъмнено доказани в хода на производството. Налице е обаче несъответствие между словесното описание на приетото за извършено нарушение, правната квалификация на нарушението и санкционната норма въз основа на която е наложено административното наказание. Действително, с разпоредбата на чл.190, ал.2, т.1 от ЗГ, за лицата с лесовъдско образование е предвидено задължение да опазват поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания. В настоящия случай на жалбоподателя е наложено адм. наказание, за това че „като лице, вписано в регистъра по чл.235 от ЗГ, притежаващо удостоверение №9633/25.07.2013 г. за упражняване на лесовъдска практика, не е изпълнил задълженията си произтичащи от ЗГ, да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, а именно - допусната е сеч на 2 броя дървета от ела в отдел 100, подотдел "ж" за които има издадено Позволително за сеч №0654043/01.02.2022 г., немаркирани с контролна горска марка и е допусната сеч на 2 броя дървета от смърч и 3 броя дървета от ела в отдел 122, подотдел "а", държавна горска територия, на територията на ТП"ДГС-Я.", без издадено позволително за сеч и немаркирани с контролна горска марка. С избрания от актосъставителя и наказващия орган начин на формулиране на словесното описание на нарушението изпълнителното деяние на вмененото на жалбоподателя нарушение е определено бездействие във формата на допустителство. Разпоредбата на чл.10 от ЗАНН предвижда, че допустителството е наказуемо само в предвидените от закона случаи, като в отразената в процесните АУАН и НП правна квалификация и санкционната норма, допустителството не е посочено като форма на изпълнителното деяние. След като законодателят не е предвидил изрично допустителството на такова нарушение като самостоятелно нарушение, то същото е обективно несъставомерно и не представлява адм. нарушение по чл.190, ал.2, т.1, във вр. с чл.187, ал.1 от ЗГ, поради което не подлежи на санкциониране. Ето защо в настоящия случай АНО - в нарушение на чл.10 от ЗАНН, е наложил на жалбоподателя наказание за допустителство, каквото не е предвидено в разпоредбите на чл.257, ал.1, във вр. с чл.190, ал.2, т.1, във вр. с чл.187, ал.1 от ЗГ, поради което НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено. За да е приложим институтът на допустителството е необходимо чрез изрична разпоредба в специалния закон да е предвидена такава хипотеза, като тази абсолютна предпоставка в конкретния случай не е налице. (Решение №798 от 22.05.2020 г. на Бл.АС по в. н. о. х. д. №91/2020 г.). Изложените съображения обуславят извод за незаконосъобзазност на НП - предмет на настоящия съдебен контрол, поради което същото следва да бъде отменено. На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, страните имат правно на разноски, но такова искане не е направено в хода на делото, въз основа на което, съдът не дължи произнасяне. Водим от горното, съдът