Решение № 299 от 4.11.2024 г. на Районен съд - Шумен по дело № 581/2024 г.

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление №73/23.11.2023г. на Директора на РИОСВ, гр.Шумен, с което на основание чл.83 от ЗАНН и чл.164 ал.1 от ЗООС на „БОНИ ФЕРМА ШУМЕН“ АД, с ЕИК 837083489, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, за нарушение на чл.123в т.2 от ЗООС. Жалбоподателят в жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Оспорва вмененото нарушение, както от фактическа, така и правна страна. Намира същото за недоказано. Счита, че неправилно наказващият орган възприел отичането на дъждовни води от атмосферните валежи от хълмисти пасища и горски територии разположени над територията на свинекомплекса като заустване на отпадъчни води от площадката във водни обекти или канализационни системи. В съдебно заседание, се явява процесуален представител – адв.Ц.Д. от АК – Велико Търново, която поддържа жалбата. В хода по същество и депозираните писмени бележки излага допълнителни доводи. Твърди, че към датата на извършване на нарушението в издадено на дружеството на 08.10.2008г. КР №333-Н0/2008г., вкл. и след съответните актуализации, нямало разписано условие под №10.1.1 със текст – „На притежателя на настоящото разрешително не се разрешава заустване на отпадъчни води от площадката във водни обекти и/или канализационни системи“. Счита, че Решение №333-Н0 – И0 – А1 от 28.06.2012г., на изпълнителният директор на ИАОС – София, с което е било актуализирано КР №333- Н0/2008г. никога не е влизало в сила, както и, че дружеството неправилно е санкционирано на основание чл.164 ал.1 от ЗООС. Ако се приеме че е налице неизпълнение на условие от КР, намира, че същото следва да бъде отнесено към хипотезата на чл.166 т.2 предл.1 от ЗООС. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като моли съда да потвърди наказателното постановление излагайки доводите си за това. Счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Намира нарушението за безспорно установено и правилно същото е санкционирано съобразно нормата на чл.164 ал.1 от ЗООС. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Съдът като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното: „БОНИ ФЕРМА ШУМЕН“ АД, с ЕИК 837083489, гр.Шумен /предишно наименование „Хибриден център по свиневъдство“ до 25.09.2023г./ има издадено Комплексно разрешително №333 – Н0/2008г. и има качеството на оператор на действащи инсталации: 1. Инсталация за интензивно отглеждане на свине с повече от 2000 места за свине за угояване/на 30кг./, 14 броя сгради; 2. Инсталация за интензивно отглеждане на свине с повече от 750 места за свине майки, 11 броя сгради. С Решение №333-Н0-И0-А1/2012г. на Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околна среда е актуализирано Комплексно разрешително №333 – Н0/2008г. като конкретно и изчерпателно са изброени актуализирните условия като едно от тях е условие 10.1.1. Съгласно Решение №333-Н0-И0-А1/2012г. условие 10.1.1. Работа на пречиствателните съоръжения – се отменя и е постановено ново условие 10.1.1., с което на притежателят на разрешителното не се разрешава заустване на отпадъчни води от площадката във водни обекти и/или канализационни системи. Срещу Решение №333-Н0-И0-А1/2012г. дружеството подало възражение до Министъра на околната среда и водите, в частта му срещу условие 9.3.5. С решение Министърът на околната среда и водите е оставил възражението без разглеждане и прекратил производството, което е било обжалвано от дружеството и е било образувано адм.дело №14344/2012г. по описа на Върховния административен съд на РБ. С определение №15681 от 10.12.2012г. състав на ВАС е отменил решение №285 от 26.10.2012г. на Министъра на околната среда и водите, с което е оставена без разглеждане жалбата против условие 9.3.5. в Решение№333-Н0-И0-А1/2012г. и преписката е върната на органа за произнасяне по жалбата. С Решение №82 от 18.04.2013г. Министърът на околната среда и водите отменил Решение №333-Н0-И0-А1/2012г. на Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околна среда за актуализиране на КР№333 – Н0/2008г., в частта, с която е постановено ново Условие 9.3.5 и върнал преписката за преразглеждане и повторно произнасяне от административния орган на Решение №333-Н0-И0-А1/2012г., в частта, с която е постановено ново Условие 9.3.5. С Решение №333-Н0-И0-А2/2014г. на Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околна среда е актуализирано КР №333 – Н0/2008г. като конкретно и изчерпателно са изброени актуализирните условия, след които не е постановеното с Решение№333-Н0-И0-А1/2012г. ново условие 10.1.1. с което на притежателят на разрешителното не се разрешава заустване на отпадъчни води от площадката във водни обекти и/или канализационни системи. Издаденото КР №333 – Н0/2008г. последно е актуализирано с Решение №333-Н0- И0-А3/2022г., в което също изчерпателно са изброени актуализирните условия, сред които не фигурира условие 10.1.1. Във връзка с постъпило на 28.04.2023г. в РИОСВ - Шумен писмо от Басейнова дирекция „Черноморски район“ за установени през м.март 2023г. превишения по физико- химични елементи за качество и специфични замърсители във воден обект р.Мадара, в участък от извора до кв.Макак на гр.Шумен, от страна на служители на РИОСВ – Шумен, между които и св. А. Н. бил извършен оглед на водния обект – р.Мадара/р.Стражка, в участъка от кв.Макак до яз.Лозево. След установено преливане на отпадъчни води от изкопна лагуна, находяща се в ПИ 83510.16.23 и зауствани във водния обект при няколко точки след лагуните, на 29.05.2023г. свидетелите А. Н. и И. Н., извършили извънредна проверка на свинекомплекс, находящ се в гр.Шумен, стопанисван от „Хибриден център по свиневъдство“ АД, с ЕИК 837083489, гр.Шумен, с ново наименование „БОНИ ФЕРМА ШУМЕН“ от 25.09.2023г., предвид на това, че водният обект р.Мадарска бил разположен северно от свинекомплекса и надолу по естественият склон на терена спрямо животновъдния комплекс. Проверката била извършена в присъствието на Ж.П. – началник ремонтна работилница. При извършения оглед било установено, че от площадката на свинекомплекса се отвеждат водни маси към изкупен канал, разположен до северозападната част на площадката, до територия при бивша пречиствателна станция за отпадъчни води, свързан към земно – насипни лагуни извън площадката, северно от обекта, граничещи с воден обект р.Мадара/р.Стражка/, преливащите води от които постъпват във водния обект, след около 330 – 400 метра, след язовирната стена на яз.Лозево. Същите води се стичали на север по канала, следвайки естествения наклон на терена. От водните маси постъпващи от площадката на свинекомплекса в изкопен канал, представител на Регионална лаборатория - Шумен към ИАОС, взел 1 брой еднократна проба, в присъствието на представител на дружеството, за което е съставен Протокол за вземане на проба/извадка от води №372/29.05.2023г. Взетите проби били с черна, тъмно – сива цветност. Резултатите от проверка са обективирани в Протокол за проверка №АН – 17, съставен на 29.05.2023г. в присъствието на Ж.П. и връчен същият ден на Р. К. – гл.счетоводител и заведен в дружеството с вх.№1/29.05.2023г. В съставения протокол не са отразени обяснения или възражения. Видно от изготвения Протокол от изпитване №15-0197/13.06.2023 на РЛ – Шумен при извършеното изпитване са установени следните концентрации по замърсители: Активна реакция рН – 8.01 РН; Електропроводимост - 8200 μS/см; Неразтворени вещества – 232 мг/л; БПК5- 1073 мг/л; хпк - 2100 мг/л; Общ азот - 1082 мг/л; Азот нитратен - 13 мг/л; Азот амониев - 26 мг/л; Азот нитритен – 2.04 мг/л; Общ фосфор, като Р – 13.7 мг/л; Ортофосфати, като Р - 13мг/л; Желязо - общо – 2.79 мг/л. На 30.06.2023г. св. А. Н. съставил Констативен протокол №АН – 17 – 1, в който отразил направените при извършената на 29.05.2023г. проверка на обекта констатации, резултатите от извършеното изпитване на взетата проба и приел, че получените резултати потвърждават установеното отвеждане и заустване на отпадъчни води във водни обекти и експлоатация на земно насипните – лагуни находащи се в ПИ 83510.16.23 и ПИ 83510.16.24, северно от площадката на обекта. Доколкото съгласно условие 10.1.1. от издаденото КР №333 – Н0/2008г. актуализирано с Решение №333-Н0-И0-А1/2012г. на притежателят на разрешителното не се разрешава заустване на отпадъчни води от площадката във водни обекти и/или канализационни системи, приел е, че се касае за нерегламентирано заустване на отпадъчни води във водни обекти. На дружеството на основание чл.155 ал.2 от ЗООС били дадени предписания, едно от които под №1 – да се прекрати ползването на лагуните, извън свинекомплекса и да се преустанови отвеждането на отпадъчни води във водни обекти или прилежащи площи, извън площадката на обекта. Определен е срок за изпълнение на предписанието – 07.07.2023г. и отговорник – изпълнителния директор. Констативен протокол №АН – 17 – 1/30.06.2024г. бил съставен в присъствието на М.Г. – изпълнител директор на дружеството, която отказала да получи копие от същия. На база направените констатациии при извършената проверка, установените през м.март 2023г. от Басейнова дирекция „Черноморски район“ превишения по физико-химични елементи за качество и специфични замърсители във воден обект р.Мадара, резултатите от изследването на водните проби, които показали големи концентрации на разтворени органични и азотсъдържащи замърсяващи вещества, актоставителят И. Н. приел, че от страна на дружеството е осъществено нарушение на чл.123в т.2 от ЗООС, изразяващо се в неизпълнение на условие 10.1.1. от КР№333 – Н0/2008г., с последна актуализация през 2022г., съгласно което на притежателя на разрешителното не се разрешава заустване на отпадъчни води от площадката във водни обекти и/или канализационни системи, поради което на 09.08.2023г. съставил срещу дружеството АУАН № ИН – 04. Въпреки, че в акта, изрично не е отразено, същият е бил съставен в отсъствие на представител на дружество, предвид факта, че е бил връчен на изпълнителния директор – М.Г. на 12.09.2023г. За съставяне на акта е била изпратена покана, която е била получена от дружеството, но на посочената дата представител не се явил. При предявяване на акта Г. отразила, че има възражения, които щели да бъдат депозирани в законоустановения срок. На 19.09.2023г. такива са били депозирани, в които вмененото нарушение се оспорва по същество като се излагат твърдения, че се касае за отичане на дъждовни води от атмосферните валежи от хълмисти пасища и горски територии разположени над територията на свинекомплекса. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно- наказателната преписка, наказващият орган е издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.164 ал.1 от ЗООС на „БОНИ ФЕРМА ШУМЕН“ АД, с ЕИК 837083489, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, за нарушение на чл.123в т.2 от ЗООС. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И. Н. и А. Н., които пресъздават това, което са възприел непосредствено при извършване на проверката. Подкрепят изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка, не са противоречиви и изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетата от тях обстановка. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Показанията им изцяло кореспондират и с приобщените писмени доказателства. Показанията на св. Ж.П., който е присъствал при извършване на проверката, касаят обстоятелства свързани с дейността на депото и са в подкрепа на твърдението на дружеството, че се касаело за отичане на дъждовни води. При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. В АУАН словесно и цифрово е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, т. е. налице е описание на фактическа обстановка. По идентичен начин описанието на нарушението е привнесено в НП. Според съда всички индивидуализиращи признаци на нарушението са вписани в АУАН и НП. Правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Административно – наказателната отговорнаст на дружеството е ангажирана на основание чл.164 ал.1 от ЗООС, за нарушение на чл.123в т.2 от ЗООС. Посочената за нарушена разпоредбата на чл.123в т.2 от ЗООС вменява в задължение на операторът на инсталацията да изпълнява условията в комплексното разрешително. По делото не е спорно, че дружеството „БОНИ ФЕРМА ШУМЕН“ АД, с ЕИК 837083489, гр.Шумен /предишно наименование „Хибриден център по свиневъдство“ до 25.09.2023г./ има издадено Комплексно разрешително №333 – Н0/2008г. и има качеството на оператор на действащи инсталации: 1. Инсталация за интензивно отглеждане на свине с повече от 2000 места за свине за угояване/на 30кг./, 14 броя сгради; 2. Инсталация за интензивно отглеждане на свине с повече от 750 места за свине майки, 11 броя сгради. Не е спорно и, че с Решение №333-Н0-И0-А1/2012г. на Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околна среда е актуализирано Комплексно разрешително №333 – Н0/2008г. като условие 10.1.1. Работа на пречиствателните съоръжения – било отменено и е постановено ново условие 10.1.1., с което на притежателят на разрешителното не се разрешава заустване на отпадъчни води от площадката във водни обекти и/или канализационни системи. Спорно е обстоятелството Решение №333-Н0-И0-А1/2012г. влязло ли е в сила, съответно към момента на проверката в сила ли е било постановеното ново условие 10.1.1. АПК не сочи, кога един индивидуален административен акт влиза в сила. Поради това и по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, приложение намира чл.296 от ГПК. С оглед възведените в този текст правила, следва да се приеме, че когато индивидуалният административен акт не е обжалван по административен и съдебен ред, с изтичането на предвидения в закона срок за обжалване същият влиза в сила. Видно от мотивите на Определение №15681 от 10.12.2012г. по адм.дело №14344/2012, ВАС приема, че всяко от постановените условия е отделено в самостоятелен диспозитив и представлява част от постановения административен акт. С Решение №82 от 18.04.2013г. Министърът на околната среда и водите отменил Решение№333-Н0-И0-А1/2012г. на Изпълнителният директор на ИАОС за актуализиране на КР№333 – Н0/2008г., само в частта, с която е постановено ново Условие 9.3.5 и върнал преписката за преразглеждане от административния орган на Решение№333-Н0-И0-А1/2012г. и повторно произнасяне, също само в частта, с която е постановено новото Условие 9.3.5. Предвид, че решението е отменено и върнато от по – горестоящият орган за преразглеждане и повторно произнасяне само в определена част, съобразно правомощията му по чл.97 ал.1 от АПК, изпълнителният директор на ИАОС не следва повторно да се произнася относно необжалваните части. Липсата на депозирана жалба срещу останалите условия, между които и постановено ново условие 10.1.1., според настоящият съдебен състав има за последица влизането в сила на административният акт в тези необжалвани части по силата на чл.296 т.2 от ГПК, което с оглед датата на оповестяването на Решение№333-Н0-И0-А1/2012г. по реда на чл.127 ал.1 от ЗООС, чрез в.“Капитал Дейли“ на 03.07.2012г., е станало на 18.07.2012г., тъй като регламентирания в чл.127 ал.2 от ЗООС 14 дневния срок за обжалването му в тези части е изтекъл на 17.07.2012г. Обстоятелството дали един акт е влязъл в сила или не, следва да бъде преценявано съобразно нормативната уредба, а не какво е отразено в публичния регистър на комплексните разрешителни. От събраните по делото гласни доказателства, приобщени чрез показанията на свидетелите И. Н. и А. Н., чиито показания съдът кредитира като депозирани от лица, които пряко и непосредствено са възприели фактите, за които свидетелстват и по отношението на които не са налице, каквито и да било данни за възможна заинтересованост, както и приобщените писмени доказателства – Констативен протокол №АН – 17 – 1/30.06.2023г., Протокол за проверка №АН – 17/ 29.05.2023г., писмо от Басейнова дирекция „Черноморски район“, Протокол от изпитване №15-0197/13.06.2023 на РЛ – Шумен, удостоверение издадено от Басейнова дирекция „Черноморски район“, безспорно се доказват приетите за осъществили се факти, изложени в АУАН и НП, а именно, че на 29.05.2023 г., длъжностни лица от РИОСВ – Шумен, по повод постъпило на 28.04.2023г. в РИОСВ - Шумен писмо от Басейнова дирекция „Черноморски район“ за установени през м.март 2023г. превишения по физико-химични елементи за качество и специфични замърсители във воден обект р.Мадара, извършили извънредна проверка на „Хибриден център по свиневъдство“ АД, с ЕИК 837083489, гр.Шумен, с ново наименование „БОНИ ФЕРМА ШУМЕН“, при която е констатирано, че от площадката на свинекомплекса се отвеждат водни маси към изкупен канал, разположен до северозападната част на площадката, свързан към земно – насипни лагуни извън площадката, северно от обекта, граничещи с воден обект р.Мадара/р.Стражка/, преливащите води от които постъпвали във водния обект р.Мадара/р.Стражка/ като резултатите от изследването на водните проби показват големи концентрации на разтворени органични и азотсъдържащи замърсяващи вещества. И. Н. и А. Н. са категорични, че при извършената от тях проверка са възприели води, които се стичали от площадката на свинекомплекса по канала, следвайки естествения наклон на терена, при липса на валежи към момента на проверката. Действително според свидетелите водната проба не е била взета от самата площадка на свинекомплекса, а извън нея, но са категорични, че е била взета от водните маси постъпващи от площадката на свинекомплекса в изкопния канал. Пробите са били взети в присъствието на представител на дружеството, което е отразено в съставения Протокол за вземане на проба/извадка от води №372/29.05.2023г. В Протокол за проверка №АН – 17/ 29.05.2023г. също е отразено, че са взети еднократни проби за качествен анализ на водите отвеждани от площадката към лагуните. Също така с него на дружеството е дадено предписание – да се представи информация относно изтичащите водни обеми от територията на свинекомплекса към земно насипните лагуни. Същият е съставен в присъствието също на представител на дружеството – св.Ж.П.. В съставения протокол няма отразени възражения, нито по отношение на направените констатации, нито по отношение на взетата проба. Предвид изложеното съдът намира за установено, че от площадката на дружеството при извършения оглед на 29.05.2023г. се отвеждали водни маси към изкупен канал, разположен до северозападната част на площадката, до територия при бивша пречиствателна станция за отпадъчни води, свързан към земно – насипни лагуни извън площадката като води се стичали на север по канала, следвайки естествения наклон на терена. Съдът намира за установено и, че водната проба е взета именно от тези води. От изготвения Протокол от изпитване №15-0197/13.06.2023 на РЛ – Шумен безспорно се доказва и, че са установени големи концентрации на разтворени органични и азотсъдържащи замърсяващи вещества, кито съответстват на констатираните от Басейнова дирекция „Черноморски район“, въз основа на което съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че резултатите потвърждават наличието на отвеждане и заустване на отпадъчни води във водния обект, от който са били взети пробите от Басейнова дирекция „Черноморски район“. Дружеството не оспорва резултатите от извършеното изследване, но твърди, че неправилно наказващият орган възприел отичането на дъждовни води от атмосферните валежи от хълмисти пасища и горски територии разположени над територията на свинекомплекса като заустване на отпадъчни води от площадката във водни обекти или канализационни системи. Предвид наличието на високи концентрации на органични и азотосъдържащи замърсяващи вещества във взетата проба характерни за отпадъчните води, както и установените от Басейнова дирекция „Черноморски район“ през м.март 2023г. значителни превишения по физико-химични елементи за качество и специфични замърсители във воден обект р.Мадара, в участък от извора до кв.Макак на гр.Шумен, съдът намира, че не се касае за отичането на дъждовни води от атмосферните валежи. Също така от приобщената по делото справка от НИМХ, филиал Варна, съдържаща данни за количеството и вида на валежите за периода 22.05.2023г. – 29.05.2023г., е видно, че действително през периода е имало валежи с различно количество, но същото не е било значително. Най – голямата сума на валежа е на 25.05.2023г. – 6.7 мм, т.е. 6.7 литра на кв.м. за деня. В деня на проверката също е имало валеж – 1.8 литра на кв.м., но от показанията на свидетелите И. Н. и А. Н. се установява, че в момента на извършване на проверка не е валял дъжд. Св. Ж.П. също не твърди, че в 29.05.2023г. преди или в момента на проверката е валял дъжд, според показанията му дъжд валял вечерта на 28.05.2023г., поради което според него стичащите се води били в резултат на валежа. Действително видно от справка от НИМХ, филиал Варна на 28.05.2023г. е имало дъжд като сумата на валежа за деня е била 4.7 литра на кв.м., което не е значително количество, за да се касае за отичането на следващия ден на дъждовни води от атмосферните валежи от хълмисти пасища и горски територии разположени над територията на свинекомплекса, през площадката на същия. Предвид изложеното съдът намира, че дружеството не е изпълнило своето задължение, произтичащи от нормата на чл.123в т.2 от ЗООС и е осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателна му отговорност. Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение към държавата е обективна, безвиновна, състояща се в неизпълнение на вменено с нормативен акт задължение. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Правилно е издирена и приложена от страна на наказващия орган и санкционна разпоредба на чл.164 ал.1 от ЗООС. Същата предвижда налагане на санкция на оператора на инсталацията за неизпълнение на изискванията по чл.123в и чл.125. Касае се за две отделни нарушения. За да бъде наложена предвидената в нея санкция не се изисква лицето кумулативно да е нарушило изискванията и на двете норми - чл.123в и чл.125. Наложената имуществена санкция е в минимално предвидения размер. Правилна е и преценката на АНО, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Налице е завишена обществена опасност съобразно засегнатите с нарушението обществени отношения, които са свързани с необходимостта от екологосъобразното експлоатиране на инсталациите като предпоставка за опазване на природата и човешкото здраве. Засегнатите с процесното деяние обществени отношения са с висока степен на значимост предвид целите на закона и принципите за опазване на околната среда по чл.2 и чл.3 от ЗООС. Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е неоснователна. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение е неоснователно. Административнонаказващият орган е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото в открито съдебно заседание е осъществено процесуално представителство от Н.Г., се явява основателно и на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН следва на РИОСВ - Шумен да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева в производствата по ЗАНН. В настоящия случай процесуалният представител на АНО е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, поради което съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в минимално предвидения размер, а именно 80 лева. Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът