Решение № 14450 от 29.12.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 559/2024 г.

Административен съд - Варна29.12.2025 г.докладчик Кремена Данаилова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Е. И. М. [ЕГН] и Д. Ц. М. [ЕГН], против мълчалив отказ на началника на СГКК – Варна по заявление № 01-699468/15.12.2023 г. за изменение на КККР относно поземлен имот с идентификатор 68998.501.1107, с. Старо Оряхово. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 54, ал. 6 ЗКИР, вр. чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба от Е. И. М. [ЕГН] и Д. Ц. М. [ЕГН], чрез адв. С. С. против мълчалив отказ на началника на СГКК – Варна по заявление № 01-699468/15.12.2023 г. за изменение на КККР относно поземлен имот с идентификатор 68998.501.1107, с. Старо Оряхово. Жалбоподателите сочат, че заявлението е за изменение на КККР и следва ответникът да се произнесе с изричен акт, поради което мълчаливият отказ е незаконосъобразен. Отправили са искане за отмяната на мълчаливия отказ и преписката да се върне на ответника за изрично произнасяне. Претендират за присъждане на сторени разноски по делото и възнаграждение за адвокат. Ответник – началник на СГКК – Варна в писмено становище при представяне на преписката е посочил, че оспорва жалбата. Счита същата за недопустима, тъй като е подадена извън срока по чл. 149, ал.2 от АПК. В условията на евентуалност е изложено, че жалбата е неоснователна, защото по заявлението от 15.12.2023 г. процедурата не е приключила, тъй като административния орган следва да събере необходимите документи по чл. 19, ал.2 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016 г. и чл.9, ал.1 и 2 от АПК. Жалбоподателите са подали две уточняващи заявления на 24.01.2024 и 26.01.2024 г., но с тях не са отстранени нередовностите посочени с уведомление от 22.01.2024 г. С писмо от 18.03.2024 г. е уведомен „С.-91“ ООД, че не са изпълнени указанията. На основание чл.27, ал.2 от АПК вр. чл. 124 от АПК, счита жалбата за недопустима и СГКК не дължи произнасяне, поради което не е налице мълчалив отказ. Направено е възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат. Заинтересована страна И. Р. В. оспорва жалбата. Твърди, че границите на имота по кадастралната карта съвпадат с тези по документа за собственост, поради което не е налице непълнота или грешка. Заинтересовани страни: К. С. И. и С. А. И. не са изразили становище по спора. Съдът прима за установено следното от фактическа страна: Заявление № 01-699468/15.12.2023 г. е подадено от „С. - 91“ ООД, за извършване на услуга „1186“ - издаване на удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на КККР за ПИ 68998.501.1107 с. Старо Оряхово. Представен е проект за промяна на КК, обяснителна записка, в която е посочено, че възложител на проекта е Д. Ц. М., цели се изменение на КК, така че границите на ПИ 68998.501.1107 да са в съответствие с УПИ ІХ-62 по регулационния план на с. Старо Оряхово. Засегнати имоти: 68998.501.64, 68998.501.1106, 68998.501.1107, 68998.501.1110. Представен е нот. акт вх. рег. № 20177/06.08.2019 г. на СВ-Варна, № 47/06.08.2019 г., съгласно който чрез покупко-продажба Д. Ц. М. е закупил УПИ ХІ-62, кв.26, по плана на с. Старо Оряхово, с площ 805 кв. м, заедно с жилищна страда и масивна стопанска постройка. Д. Ц. М. и Е. И. А. са съпрузи от 28.04.1984 г., което се установява от Удостоверение за граждански брак – л.32. С уведомително писмо изх. № 24-2558/22.01.2024 г. до „С. – 91“ ООД от началника на СГКК – Варна е посочено, че на основание чл.19, ал.2 от Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри указва, че за проекта не са изпълнени условия посочени в три точки и е предоставен 14 – дневен срок от получаване на уведомлението да бъдат представени необходимите документи описани в три точки. Подадено е заявление № 01-41267/24.01.2024 г. до СГКК – Варна от „С.-91“ ООД за извършване на услуга „1186“ - издаване на удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на КККР за ПИ 68998.501.1107, с. Старо Оряхово. Представен е проект за промяна на КК за ПИ 68998.501.1107. Изменението засяга три имота. Подадено е заявление № 01-46653/26.01.2024 г. до СГКК – Варна от „С.-91“ ООД за извършване на услуга „1186“ - издаване на удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на КККР за ПИ 68998.501.1107, с. Старо Оряхово. Представен е проект за промяна на КК за ПИ 68998.501.1107. Изменението засяга четири имота. Подадено е до СГКК - Варна писмо № 05-1168/01.02.2024 г. от „С. 91“ ООД, в което е посочено, че проектът за промяна на КК е за нанасяне на УПИ ХІ-62, кв. 26, съгласно одобрен регулационен план със Заповед № 1569/1964 г. Исканата променя е по чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР. Проектът не попада под разпоредбите на чл. 54, ал.3 ЗКИР, за да се иска оценка на точността. За проекта е приложено трасиране на УПИ и заснемане на трасираните граници, с което считат, че са изпълнили изискванията на чл.73, ал.1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. Подадено е до СГКК - Варна писмо № 05-1595/13.02.2024 г. от „С. 91“ ООД, в което е посочено, че е пропуснато от СГКК-Варна да му изискат оценка на КК по чл. 18 от Наредбата /не е посочен номер и заглавие/. С уведомление № 24-0905/18.03.2024 г. от началника на СГКК – Варна до „С. – 91“ ООД е указано, че на основание чл. 19, ал.2 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2026 г. поради представени два проекта за изменение на КККР уведомяват „С. – 91“ ООД, че не са изпълнени указанията описани в две точки и в хода на производството са представени два проекта за изменение на КККР с различно съдържание, поради което е необходимо да се избере един от тях. С писмо № 6193/26.04.2024 г. ответникът е уточнил, че уведомление № 24-0905/18.03.2024 г. е публикувано в официалния раздел на административната информационна система на СГКК на 19.03.2024 г. и е представена извадка от същата /л. 53 -54 от делото/. С молба № 12360/21.07.2025 г. от ответника е посочено, че след уведомление № 24-0905/18.03.2024 г. „С. – 91“ ООД и жалбоподателите не са направили искания и уточнения. Посочено е в уведомлението, че е издадено на основание чл.19, ал.2 Наредба № РД-02-20-4/11.10.2026 г., поради което следва да се счита, че е 14 – дневен предоставения срок. С молба № 6507/07.05.2025 г. жалбоподателите са посочили, че не са уточнили относно кой проект е искането им за изменение на КККР. С молба № 8242/10.06.2024 г. ответникът е заявил, че не е налице непълнота и грешка. Моли да се има предвид, че във връзка с подаден сигнал за дейността на СГКК – Варна е извършена проверка от Инспектората на МРРБ и резултатите са обективирани в т.6 от писмо № 05-193/8/15.05.2024 г. на изп. директор на АГКК, което е представено /л. 75- 81/ и е установено, че от СГКК – Варна не са допуснати нарушения, обосновано е подробно становището. От протокол № 21-1759/02.06.2022 г. се установява, че от жалбоподателите не е било подадено възражение по реда на чл. 47, ал.1 и чл. 48, ал.1 ЗКИР относно КККР на с. Старо Оряхово и с. Детелина, община Долни чифлик /л. 70 – 74/. По делото е приета съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, която е частично оспорена от жалбоподателите, без искане за назначаване на допълнителна или повторна експертиза. СТЕ съдът ще я обсъди в мотивите на решението. Предвид установеното съдът прави следните правни изводи: С молба № 14925/17.09.2025 г. в съдебното производство жалбоподателите са заявили, че от двата представени проекта избират този с вх. № 01-46653/26.01.2024 г. /л.199/. Този проект е за изменение на КК на основание чл. чл. 51, ал.1, т.2 ЗКИР, поради което на основание чл. 70, ал.1 от Наредба № Рд-02-20-5/15.12.2016 г. следва да се уведомят заинтересованите страни в производството. От проекта за изменение се установява, че засегнати имоти са както следва: 68998.501.64 /собственост на И. Р. В. и К. С. И., съгласно н.а. № 142/24.10.2006 г./, 68998.501.1106 /собственост на С. А. И., съгласно „документ: други № от 03.04.1971 г.“/, 68998.501.1107 /собственост на жалбоподателите съгласно н.а. № 47/06.08.2019 г./, 68998.501.1110 /няма данни за собственици/. Собствениците на ПИ 68998.501.64, 68998.501.1106 и 68998.501.1110 са заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, тъй като решението се ползва с обвързваща сила за страните по реда на разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК и при евентуална отмяна на мълчаливия отказа за изменение на КККР и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания, би се влошило положението на тези лица. Действително те биха могли да се защитят, чрез оспорване на един бъдещ административен акт за изменение на КК, но тогава административният акт ще е издаден в резултат на изпълнение на влязло в сила решение, поради което същите следва да участват като заинтересовани страни в настоящото производство. В този смисъл са Решение № 12873 от 15.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7316/2021 г., Решение № 2787 от 16.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9750/2022 г., Решение № 11307 от 8.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4351/2022 г. С определение № 6672/19.06.2025 г. по адм. дело № № 2253/2025 г. на ВАС е отменено определение №13433/11.12.2024 г. по адм. д. №559/2024 г. на Административен съд Варна в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. Прието е с посоченото определение, че заявлението е подадено под код "1186"-за издаване на удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на КККР за поземлен имот 68998.501.1107. Към заявлението са представени проект за промяна в кадастралната карта и обяснителна записка, според която искането е границите на поземления имот да са в съответствие с УПИ ХI-62 по регулационния план на с. Старо Оряхово. Ето защо съгласно представените документи искането е ясно формулирано - изменение на кадастралната карта по начин, че границите на поземлен имот 68998.501.1107 да са в съответствие с УПИ ХI-62 по регулационния план на с. Старо Оряхово. Останалите искания от 24.01.2024 г. и от 26.01.2024 г. също са пределно ясни с оглед представените проекти за изменение на кадастралната карта. Нещо повече, самият административен орган с оглед дадените указания на заявителите е възприел още първото депозирано искане от 15.12.2023 г. като такова за изменение на кадастралната карта, като е изискал анализ на границите, подлежащи на изменение и изпълнението на други две условия. С уведомление № 24-8905/18.03.2024 г. от началника на СГКК - Варна до „С.– 91“ ООД е указано, че не са изпълнени указанията, описани в две точки и в хода на производството са представени два проекта за изменение на КККР с различно съдържание, поради което е необходимо да се избере един от тях. Поради това настоящата инстанция приема, че е заявено надлежно искане за изменение на кадастралната карта с оглед представените към заявлението доказателства, а не искане за издаване на удостоверение за приемане /неприемане на проект за изменение на поземлен имот 68998.501.1107. Искането за изменение на кадастралната карта безспорно е възприето като такова и от самия административен орган, въпреки че не е направено точно с код "1016". Дадено е указание с определението на ВАС, при продължаване на делото първоинстанционният съд да провери дали и кога с оглед дадените от административния орган на заявителите указания е формиран мълчалив отказ или е налице все още висяща процедура по заявлението за изменение на кадастралната карта за поземлен имот 68998.501.1107. С уведомление от 22.01.2024 г. е предоставен 14 – дневен срок за отговор, който е бил до 05.02.2024 г. Жалбоподателят е представил: заявление от 24.01.2024, заявление от 26.01.2024 г., молба от 01.02.2024 г. и молба от 13.02.2024 г. Ответникът не се е произнесъл след представяне на заявлението от 24.01.2024 г., поради това срока му за произнасяне е започнал от крайния срок за уточняване на заявлението, защото уточнението не е отговаряло на законните изисквания, това е датата 05.02.2024 г. Считано от 05.02.2024 г., 14 – дневния срок за произнасяне е бил до 19.02.2024 г. Жалбата е подадена на 13.03.2024 г. в едномесечния срок по чл. 149, ал.2 АПК (Обн. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.). Жалбата е подадена директно в съда, ответника е уведомен за същата със съобщение на 20.03.2024 г. На 18.03.2024 г. ответникът е дал указание за отстраняване на нередовности, предоставил е срок от 14 дни, защото не е знаел за подадена жалба. Считано от 18.03.2024 г., когато е връчено съобщението на жалбоподателя, срокът за отговор е изтекъл на 01.04.2024 г., съответно 14 – дневния срок за произнасяне на ответника е бил до 15.04.2024 г., тогава е постановен мълчалив отказ. Жалбоподателите в молба № 13462/14.08.2025 г. са посочили, че не са отговорили на уведомление № 24-0905/18.03.2024 г. от ответника, защото е била подадена жалба на 13.03.2025 г. срещу мълчалив отказ на ответника. Ответникът не е прекратил административното производство на основание чл. 27, ал. 2, т.1-6 АПК, поради което и в тази хипотеза е налице мълчалив отказ за издаване на административен акт. От изложеното следва, че жалбата е подадена в срок по чл. 149, ал.2 АПК (Обн. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.). За ПИ с ид. 68998.501.1107 е одобрена КККР със Заповед № РД-18-225/01.12.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК. Процесният имот относно който е поискано изменение на КК е в с. Старо Оряхово, общ. Долни чифлик, обл. Варна, поради което мълчаливият отказ е издаден от началника на СГКК – Варна, на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР - Измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Неоснователен е довода на жалбоподателите, че след като с чл. 54, ал.4 ЗКИР е предвидено да се издаде заповед по заявлението за изменени на КККР, само на това основание мълчаливия отказ е незаконосъобразен. Не е предвидено, че мълчаливия отказ е недопустим в производства по чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР, поради което такъв е формиран и подлежи на обжалване. Със Заявлението от 26.01.2024 г. е посочено, че е на основание чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР. Заявлението е относно ПИ с ид. 68998.501.1107, собственост на жалбоподателите съгласно нот. акт вх. рег. № 20177/06.08.2019 г. на СВ-Варна, поради което същите имат правен интерес от оспорването. Заявлението е подадено от „С. – 91“ ООД, вписано в регистъра на правоспособните лица да извършват дейност по кадастъра по партида № 771 със Заповед № РД-15-86/16.09.2010 г. на ИД на АГКК /л. 170/. Съгласно чл. 51, ал.1, т.2 ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. По смисъла на §1, т.1 ДР ЗКИР - (Доп. - ДВ, бр. 16 от 2021 г.) "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние; (нова – ДВ, бр. 49 от 2014 г., изм., бр. 57 от 2016 г., бр. 95 от 2025 г., в сила от 9.02.2026 г.) "непълноти или грешки" са несъответствия в границите на поземлените имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В настоящия случай е приложима нормата в редакцията й - ДВ, бр. 16 от 2021 г. Съгласно чл.24, ал.1 ЗКИР - Основна единица на кадастъра е поземленият имот. Разпоредбата на чл.24, ал.2 ЗКИР определя, че поземлен имот е част от земната повърхност, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. Действителното състояние на границите се установява съобразно чл.43, ал.1, т.5 б.“а“-„г“ ЗКИР - Границите - предмет на кадастъра, се установяват, както следва: границите на поземлените имоти в урбанизираните територии, след анализиране на данните от: а) означеното на място състояние в съответствие с правото на собственост; б) съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени по реда на буква "а"; в) планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1 и 3; г) регулационните планове при приложена дворищна регулация. Съгласно чл.73, ал.1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, при промяна на границите на поземлени имоти и сгради, при отразяване на нови поземлени имоти и сгради, както и при допълване на непълноти или поправяне на грешки в кадастралната карта или отстраняване на явна фактическа грешка се извършват геодезически измервания. Геодезическите измервания обхващат означени граници на съществуващите и новите обекти на кадастъра в обхвата на изменението, проектните граници след трасиране – в урбанизирана територия, както и граници на трайни топографски елементи с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, когато представляват граници на имоти; ал. 5 - Когато границите на поземлените имоти са материализирани и са определени от графичен план или карта или липсват данни за начина на определянето им в кадастралната карта при първо изменение на граница, координатите на граничните точки се определят с геодезически измервания. Данните от кадастралната карта и от геодезическите измервания се съпоставят, като: т.1. при разлики, по-големи от допустимите по чл. 18, ал. 4, съответно по чл. 18, ал. 5, производството по исканото изменение на кадастралната карта се прекратява; изменението на кадастралната карта се извършва след отстраняване на непълнотата или грешката или на явната фактическа грешка; т. 2. при разлики, по-малки от допустимите по чл. 18, ал. 4, съответно по чл. 18, ал. 5, границите, определени с данните от геодезическите измервания, се отразяват в кадастралната карта и са в съответствие с документите за собственост; ал.6 - Когато границите на поземлените имоти в кадастралната карта отговарят на изискванията за точност по чл. 18, ал. 4, съответно на чл. 18, ал. 5, те могат да бъдат коригирани еднократно при последващи геодезически измервания само със съгласието на собствениците. Съгласно чл.117а, ал.2 ЗУТ - При трасиране на място на регулационна линия, на поземлени имоти, урегулирани с вътрешни регулационни линии по имотните граници, ако се получат разлики спрямо съществуващите на място материализирани имотни граници в рамките на допустимата точност, определена по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, вътрешните регулационни линии са по съществуващите на място имотни граници. Чрез отг. 4.4 от СТЕ е установено, че за процесния имот е одобрена КККР със Заповед № РД-18-225/01.12.2022 г. на ИД на АГКК и регулационен план /РП/ със Заповед № 1569/15.04.1964 г. /л.18-19/. В случая страните не спорят, че РП е приложен. На основание § 5, ал.1 ПЗР ЗКИР, урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот. Жалбоподателите искат имот 68998.501.1107 да се нанесе в КККР според регулационните граници на УПИ ХІ-62, кв.62 по РП на с. Старо Оряхово. Установено е чрез отг.2 от СТЕ, че между КККР и РП има разлики. От посочената нормативна уредба са налага извод, че за изменение на КК на основание чл.54, ал.1, вр. чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР следва да се установи разликите между КК и РП, надвишават ли допустимите определени с чл.18, ал.4, т.1 и т.2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., като тези разлики следва да се посочат в проект със нужното съдържание и изчисления. Разяснено е от вещото лице в отг. 4 на СТЕ, че за установяване на посоченото съответствие, съгласно чл.73, ал.1 от Наредба № 02-20-5/15.12.2016 г. следва да се извършат геодезически измервания. Чрез тях ще се установи грешката /непълнотата/ дали се дължи на неточно заснемане по време на създаване на КК на имотната граница, която е материализирана на терена или материализираната и отразена в КК граница не е имотна така, а само е материализирана ограда. На основание чл. 73, ал.5 от Наредба № 02-20-5/15.12.2016 г. това се осъществява чрез геодезически измервания по заснемане на съществуващата /материализирана/ граница на терена. Получените резултата от геодезическото заснемане се сверяват с данните за действителното положение на имотните граници определени по графичен план /регулационен план/ или карта и в зависимост от получените разлики се пристъпва към прилагането на чл. 73, ал.5, т.1 или т.2 от Наредба № 02-20-5/15.12.2016 г. Началникът на СГКК - Варна с уведомление № 24-2558/22.01.2024 г. е указал на жалбоподателите, че не е представен анализ съгласно чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г.; липсва анализ по отношение на вида на границите подлежащи на изменение и резултати от трансформацията на точките за трансформация в координатната система на кадастралната карта и с уведомление № 24-8905/18.02.2024 г. е указал, че трябва да се представят резултати от трансформацията съгласно Приложение №9 към чл. 83, ал.3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., проектните граници на ПИ 68998.501.1107 идентични по ваши данни на УПИ ХІ-62, кв. 26 с. Старо Оряхово, определени ли са в съответствие с чл. 117а ЗУТ и анализ на допустимите разлики и изисквания за точност по чл. 18, ал.4 вр. чл. 73, ал.5 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. Чрез отг. 4.1 от СТЕ е установено, че проектите за изменение на КК представени с трите заявления от 15.12.2023 г., 24.01.2024 г. и 26.01.2024 г. съдържат данни от изпълнени геодезически измервания, но те не са направени по съществуващите материализирани граници. Доказателство за това е пълното съвпадение между стойностите на координатите на граничните точки, получени в резултат на геодезически измервания с тези на проектните гранични точки от новоформирания проектен имот /л.16, л.25, л.40, л. 64 и л.73 от адм. преписка/. От установеното следва, че представените резултати от геодезическите измервания не са съобразени с чл. 73, ал.5 от Наредба № 02-20-5/15.12.2016 г. Установено е с отг. 4.2 от СТЕ, че данни за трасиране на границите определени с действащия РП в съответствие с правото на собственост се съдържат само в проекта представен със Заявление № 01-41267/24.01.2024 г. Установено е чрез отг. 4.3 от СТЕ, че по данни от отдел „ТСУ“ към община Долни чифлик, в техническата служба не са налични кадастрални и регулационни планове, за които да е приложена процедурата по оценка на тяхната актуалност и точност съгласно чл. 82 от Наредба № 02-20-5/15.12.2016 г. и да е съставен протокол за приемане на техните цифрови аналози от СГКК – Варна. От установеното следва, че не е налице хипотезата на чл.19, ал.3 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016 г. - Службата по геодезия, картография и кадастър не може да изисква от заявителя предоставяне на информация или документи, които са налични при нея, в друга служба по геодезия, картография и кадастър или в Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Вещото лице в отг.4.4 от СТЕ е дал заключение, че с отг. 1 от СТЕ е констатирал разлики в границите на имот 68998.501.1107 по – големи от допустимата точност по чл. 18 от Наредба № 02-20-5/15.12.2016 г. по действащата КККР и РП. В комбинирани скици и в трите проекта от 15.12.2023 г., 24.01.2024 г. и 26.01.2024 г. също са констатирани разлики в границите на имота по КК и РП, но не е изяснено тези разлики по-големи ли са от заложените в чл. 18 от Наредба № 02-20-5/15.12.2016 г. или по-малки. По тази причина по данните от проектите не е възможно да се направи конкретен извод за приложимостта на чл. 177а, ал.2 ЗУТ. С оглед тези установявания съдът приема, че е следвало по реда на чл. 82 от Наредба № 02-20-5/15.12.2016 г., при спазване на чл. 83 от Наредба № 02-20-5/15.12.2016 г. правоспособно лице по кадастъра да изследва и удостовери, чрез резултатите от измерванията, дали границите на поземлените имоти отговарят на изискванията за точност. Само при представяне на такъв проект е възможно по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР ответника да се произнесе, защото той има контролни функции относно приемане на проекта за изменение и произнасяне по същество, но няма задължение да изготви проекта, съответно да прави изчисленията. Чрез отг. 1 от СТЕ вещото лице е установило такива разлики, тъй като границите на УПИ ХІ-62, кв.62 по РП на с. Старо Оряхово не са отразени правилно в КККР на с. Старо Оряхово одобрена със Заповед № 18-225/01.12.2022 г. на ИД АГКК по отношение на ПИ 68988.501.1107. Вещото лице е обосновало отговора си с Приложение №1 от СТЕ като посочва, че „грешка в разстоянието между две подробни точки“ ∂S = S - So е установено чрез констатираните разлики отнесени към размерите на УПИ ХІ-62 получени от РП и тези на ПИ 68998.501.1107 нанесени в КККР, като те са в размер на 0, 5 м откъм лицето на имота и 1, 13 м от към дъното на имота. Тези стойности надвишават пределно допустимите отклонения както за трайно, така и за нетрайно материализирани граници заложени в чл.18, ал.4, т.1 и т.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., които са както следва: 1. за точки от трайно материализирани граници на поземлени имоти, сгради от основното застрояване и на съоръжения на техническата инфраструктура ΔS <= 30 сm и ∂S <= 20 cm; 2. за точки от нетрайно материализирани граници на поземлени имоти и постройки на допълващото застрояване ΔS <= 60 сm и ∂S <= 40 cm. Следва да се отбележи, че това установяване е направено за пръв път в съдебното производство чрез СТЕ, а не въз основа на проектите от жалбоподателите, включително и този от 26.01.2024 г., поради което законосъобразно е било указанието на ответника направено с уведомление № 24-2558/22.01.2024 г. и уведомление № 24-8905/18.03.2024 г. Без проект с нужните измервания и изчисления, ответникът законосъобразно е приел, че не се установява предпоставка за изменение на КККР, поради непълнота или грешка. В случая информацията за размерите на УПИ ХІ-62 получени от РП не са налични при ответника и това е установено чрез СТЕ, поради което законосъобразно е прието от ответника, че заявлението не съдържа нужния анализ по чл. 18 от Наредба № 02-20-5/15.12.2006 г., съответно е дадено указание да се отстрани този недостатък, но жалбоподателите на са го сторили. Също така жалбоподателите не са уточнили по кой проект искат изменение, което е самостоятелно основание да се откаже изменение на КККР, тъй като има неяснота относно волята им. Чрез отг.3 от СТЕ е установено, че представеният проект, отразява правилно границите на УПИ ХІ-62, кв.26, съобразно н.а. №47/2019 г., съотносимо с проектния ПИ 68998.501.1107. Видно от Приложение №2, величината на грешката ∂S = S - So, отнесена към размерите на УПИ ХІ-62 и тези на ПИ 68998.501.1107 не надвишават пределно допустимите стойности, както за трайно, така и за нетрайно материализирани граници предвидени с чл.18, ал.4, т.1 и 2 ЗКИР. На въпрос на жалбоподателите не противоречи ли това становище на отг.1 от СТЕ, вещото лице е разяснило в съдебно заседание, че проекта е за изменение на КК, чрез отстраняване на непълноти и грешки, а не за нанасяне на нов УПИ. Това са две различни процедури и по различен начин се нанасят имотите. При отстраняване на непълноти и грешки, трябва да се докаже, че са налице. Отговорил е, че има геодезически измервания, но те се отнасят към проектните граници, които са в проекта, а не съществуващите на терена. В този смисъл е дал становище, че не е изпълнено изискването за заснемане на съществуващите материализирани граници, за да може да се провери на какво се дължи грешката и непълнотата. Посочил е, че и в трите проекта координатите са едни и същи и съответстват на координатите на трасировъчния карнет /план/, което означава, че не са заснети, това са трасирани координати, което е две различни дейности. От установеното съдът приема, че не е налице противоречие в заключението на СТЕ, както сочат жалбоподателите, защото отг. 1 от СТЕ е въз основа на измерванията от вещото лице, а отг. 3 от СТЕ е въз основа на представените проекти. Жалбоподателите, чрез управителя на „С. – 91“ ООД са посочили в писмо № 05-1595/13.02.2024 г., до началника на СГКК – Варна: „Уважаеми колеги от „СГКК – Варна“ ЕООД, „считам, че сте пропуснали да ми изискате оценка на К.К. чл. 18 от Наредбата, както е изисквана по преписка 01-46653-26.01.2024 г.“ От изявлението се установява, че жалбоподателите също са установили, че проекта има непълноти, които са пречка за произнасяне на ответника, но въпреки дадените указания от ответника не са ги отстранили. Предвид посочените установявания, съдът приема, че законосъобразно ответникът е постановил мълчалив отказ, защото проектите, включително този от 26.01.2024 г. не са били със съдържание, което да констатира разлики в границите на процесния имот и съседните му по-големи от допустимата точност по чл. 18, ал.4 от Наредба № РД-02—20-5/15.12.2016 г. и по представения проект ответника е следвало да постанови отказ, защото проектите, включително и този от 26.01.2024 г., не са отговаряли на изискванията на чл.18, ал.4, т.1 и т.2, вр. чл. 73, ал.5 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. и въпреки дадените указания от ответника, жалбоподателите не са представили проект с изискуемото съдържание. При наличието на проект от 26.01.2024 г. със съдържание, което не отговаря на посочените изисквания ще е приложима разпоредбата на чл. 73, ал.6 Наредба № от 15.12.2016 г. - Когато границите на поземлените имоти в кадастралната карта отговарят на изискванията за точност по чл. 18, ал. 4, съответно на чл. 18, ал. 5, те могат да бъдат коригирани еднократно при последващи геодезически измервания само със съгласието на собствениците. В случая съгласието на собствениците на съседни имоти не е дадено, напротив заинтересована страна – И. Р. В. е възразил срещу изменението. Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В тази хипотеза началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - Варна не следва да одобри, а да откаже претендираното изменение съгласно чл. 70, ал. 4 във вр. с § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД - 02 - 20 - 5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. От изложеното следва, че жалбоподателите не са представили проект за изменение, който да отговаря на изискванията на чл. 18, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., за да може ответника съобразно чл.73, ал.5 или ал.6 Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. да се произнесе. Мълчалият отказ е законосъобразен и жалбата следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора по аргумент на противното на чл.143, ал.1 АПК искането на жалбоподателите за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат е неоснователно и съдът го оставя без уважение. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – Варна

Цитирани разпоредби

41