Решение № 391 от 30.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 995/2023 г.

Производството е по реда на гл. XXI НПК. С присъда № 20150222 от 01.07.2021г. постановена по НЧХД№ 5271/2018г. по описа на СРС, НО, 136 състав, Съдът е ПРИЗНАЛ на основание чл.304, от НПК подсъдимата Г. К. С., ЕГН •••••••••• ЗА НЕВИННА В ТОВА, че на 01.12.2017г., в град София, ж.к.”••••, на площадката на етаж 4, пред апартаменти № 7, № 8 и № 9, както и на стълбите между етаж 4 и етаж 3 публично е казала нещо унизително за честта и достойнството на Д. А. Н. ЕГН •••••••••• от град София, ж.к.»••••», бл.••••», ••, ••, в нейно присъствие, а именно- “••••” - престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл. 146, ал.1 от НК, като я е ОПРАВДАВАЛ по това обвинение. Със същата присъда Съдът е признал на основание чл.303, ал.2 от НПК подсъдимата Г. К. С., ЕГН •••••••••• за ВИНОВНА в това, че на 01.12.2017г., в град София, ж.к.”••••”, блок 37, вход ”А”, на площадката между етаж 4 и етаж 3, казала по адрес на Д. А. Н. «осиновена» и е разгласила тайната на осиновяването на Д. А. Н. ЕГН •••••••••• от град София, ж.к.»•••• с намерение да й причини вредни последици - престъпление по чл.145, ал.2 от НК, за което престъпление на основание чл.145, ал.2 от НК във вр. с чл.78а от НК Съдът е ОСВОБОДИЛ подсъдимата от наказателна отговорност, като й е НАЛОЖИЛ административно наказание “Глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, като я ОПРАВДАЛ по обвинението в частта, в която е обвинена деянието да е извършено и чрез думата »••••». Подсъдимата Г. К. С. е осъдена на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати на Д. А. Н. ЕГН •••••••••• от град София, ж.к. „••••“, бл.••••», ет•••• сторените по делото разноски в общ размер 312 лева (съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и държавна такса в размер на 12 лева). Срещу така постановения акт е постъпила въззивна жалба от въззивна жалба от адв. Л. – защитник на подсъдимата С.. В депозираната въззивна жалба от страна на защитника се оспорва постановената от СРС присъда в осъдителната й част, като се излагат твърдения за нейната незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост. Прави се искане за постановяване на оправдателна присъда по отношение пр. по чл. 145, ал.2 от НК, за което подс. К. е призната за виновна от СРС и за потвърждаване на присъдата в оправдателната й част за пр. по чл. 148, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК. Не се правят искания по доказателствата. В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимата редовно призована се явява лично и прави искане наказателното производство поради изтекла абсолютна давност да бъде прекратено. Адв. Л. поддържа това искане. Адв. Б. - повереникът на частната тъжителка, сочи, че от подаването на частната тъжба до момента са изминали повече от 5 години, но предвид обявеното извънредно положение, счита, че давността не е изтекла. Добавя, че за забавянето е допринесло и процесуалното поведение на тъжителката, която не се е явила в предходно съдебно заседание и ход на делото пред СГС не е даден. Адв. Л. счита това възражение за неоснователно и моли предвид настъпилите материални и процесуални предпоставки производството да бъде прекратено. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, намери за установено следното от фактическа и правна страна: Настоящата въззивна инстанция намира за основателно искането на подсъдимата и защитата за прекратяване на производството поради изтичане на максималната предвидена в закона погасителна давност. Повдигнатото с частната тъжба обвинение срещу подсъдимата е за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК. Предвиденото наказание за престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК е глоба от три до десет хиляди лева и обществено порицание. Според чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, наказателното преследване за такова престъпление се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение н а три години. Съгласно чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането и прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1 НК. Както е уредено в чл. 80, ал. 3 НК, при продължаваните престъпления, давността за преследване започва да тече от момента на тяхното прекратяване. От тези принципни законови положения следва, че давността за преследване е започнала да тече от 01.12.2017г. и към 01.06.2022г., е изтекъл абсолютният давностен срок от четири години и половина, изключващ възможността за осъществяване на наказателното преследване срещу подсъдимата за това престъпление. С тъжбата е повдигнато обвинение и за извършено от подсъдимата престъпление по чл.145, ал.2 от НК. Предвиденото наказание за това престъпление е лишаване от •••• до шест месеца или пробация. Изчислен по реда на чл. 81, ал.3, вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК абсолютният давностен срок за това престъпление е четири години и шест месеца и на 01.06.2022г. той е изтекъл. Въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че този срок е бил изтекъл още преди делото да постъпи за втори път пред въззивния съд, след като е било върнато за администриране с определение № 1028 от 30.09.2021г. постановено по ВНЧХД 3462/2021г., в този смисъл възражението на адв. Б. относно проц. поведение на подсъдимата се явява неоснователно. При това положение, съгласно чл. 24, ал.1, т.3 НПК наказателното производство следва да бъде прекратено, а първоинстанционната присъда подлежи на отмяна, тъй като наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност и подсъдимата е направила изрично искане за това. Възражението на адв. Б. относно не изтичането на срока поради обявеното извънредно положение също се явява неоснователно. Съгласно чл. 3, т.1 от З акон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (Обн. ДВ. бр.28 от 24 Март 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.34 от 9 Април 2020г., доп. ДВ. бр.38 от 24 Април 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.44 от 13 Май 2020г., доп. ДВ. бр.55 от 19 Юни 2020г., изм. ДВ. бр.60 от 7 Юли 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.64 от 18 Юли 2020г., изм. ДВ. бр.71 от 11 Август 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.92 от 27 Октомври 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 17 Ноември 2020г., изм. ДВ. бр.101 от 27 Ноември 2020г., доп. ДВ. бр.103 от 4 Декември 2020г., доп. ДВ. бр.105 от 11 Декември 2020г., доп. ДВ. бр.107 от 18 Декември 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.109 от 22 Декември 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.11 от 9 Февруари 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.14 от 17 Февруари 2021г., доп. ДВ. бр.23 от 19 Март 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.36 от 1 Май 2021г., доп. ДВ. бр.77 от 16 Септември 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2022г., доп. ДВ. бр.32 от 26 Април 2022г., доп. ДВ. бр.53 от 8 Юли 2022г.) За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат, не давностните срокове, а процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. Така мотивиран и на основание чл. 334, т.4, вр. с чл. 24, ал.1, т.3 НПК Софийски градски съд