Решение № 222 от 10.4.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 885/2023 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 80618 от 05.09.2023г. по описа на Софийски градски съд на Министерство на енергетиката, ЕИК 176789460, против решение №1006 от 08.08.2023г., постановено по т.д. № 206 по описа за 2022 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VI – 24 състав, с което е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, че „ГОРУБСО - КЪРДЖАЛИ“ АД, ЕИК 108060915, не дължи на МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА, ЕИК 176789460, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Триадица“ № 8, сума в общ размер на 129 128, 07 лв., по издадени от Министерство на енергетиката счетоводни документи, както следва:

1. Дебитно известие №1000014284 от 24.11.2021г. към фактура №1000012717 от 29.01.2021г. с основание: концесионна вноска - дължимо доплащане за 2-ро шестмесечие на 2020г. по Допълнително споразумение № 4 от 24.01.2017г. към Договор за предоставяне на концесия за подземни богатства - оловно - цинкови и златосъдържащи руди чрез добив от находище „Чала“, област Хасково от 16.11.1999г. на стойност 41 057, 46 лв. без ДДС и 49 268, 95 лв. с ДДС с причина за издаване: увеличение на вземането;

2. Фактура № 1000013511 от 14.07.2021г. с основание: „концесионна вноска по ДС №4 към „Договор за находище „Чала“ от 16.11.1999г. с падеж 15.07.2021г., на стойност 94 835, 77лв. без ДДС и 113 802, 92 лв. с ДДС - в частта за 74 164, 01 лв. с ДДС, предвид плащането на сумата от 39 638, 91 лв. с ДДС, извършено по представен отчет преди издаване на фактурата;

3. Фактура № 1000014267 от 15.11.2021г., издадена по Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - метални полезни изкопаеми – златно - сребърни руди, от находище „Седефче“, участъци „Централен“ и „Южен“, община Момчилград, област Кърджали от 09.08.2017г. с основание и предмет на сделката: „Неустойка за забавено представяне на отчета за формиране на КВ за 1-во шестмесечие на 2021г. по договора на стойност 5 695.11 лв. и 0 % ДДС, ведно със законна лихва за забава, считано от деня, следващ падежа - за оспорените суми, представляващи концесионни възнаграждения, и МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА, ЕИК 176789460, е осъдено да заплати в полза на „ГОРУБСО - КЪРДЖАЛИ“ АД, ЕИК 108060915, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер от 15 776, 13лв., съдебни разноски.

Въззивникът обжалва решението изцяло, като неправилно, по подробно изложени съображения, като иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да бъдат отхвърлени предявените отрицателно установетелни искове от „ГОРУБСО - КЪРДЖАЛИ“ АД и му бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Твърди, че съдът е достигнал до неправилни изводи при приложение на императивни правни норми на ЗПБ и Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ, като в тази насока са развити подробни съображения за: правоотношенията между страните по процесния договор и анексите към него; задълженията на всяка една от страните по договора и неизпълнението на задълженията, съответно за правните последици от това. Поддържа, че следствие на неправилното тълкуване и прилагане на императивните правни норми е постановен неправилен съдебен акт.

При преработка на отпадък/междинен продукт /получен при първична преработка на добита руда в друг период/ до получаването на крайни продукти златен концентрат и сплав „Доре“, съответно за приходите от реализацията на тези крайни продукти, следва да се начислява концесионно възнаграждение, съгласно предвиденото в Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства.

По отношение на неустойката за забавено представяне на отчета за формиране на КВ за 1-во шестмесечие на 2021г. за находище „Седефче“, иска да бъде прието, че отчетът е представен със забава, което се установява от компютърната експертиза, в която вещото лице посочва, че писмо с изх.№186/07.07.2021г. не е получавано по електронна поща в МЕ на 07.07.2021г.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „ГОРУБСО - КЪРДЖАЛИ“ АД, ЕИК 108060915, е представило отговор, в който поддържа становище за неоснователност на жалбата, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

„ГОРУБСО - КЪРДЖАЛИ“ АД, ЕИК 108060915, е предявило срещу МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА, ЕИК 176789460, първоначално обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 ГПК, за признаване за установено, че „ГОРУБСО - КЪРДЖАЛИ” АД не дължи:

1. Сума в общ размер на 129 128, 07лв. по издадени от Министерство на енергетиката счетоводни документи:

• Дебитно Известие № 1000014284 от 24.11.2021г. към фактура 1000012717 от 29.01.2019г. с основание: концесионна вноска - Дължимо доплащане за 2-ро шестмесечие на 2020г., ДС № 4 договор/16.11.1999г. находище „Чала“, на стойност 41 057, 46 лв. без ДДС и 49 268, 95 лв. с ДДС и причина за издаване: увеличение на вземането;

• Фактура № 1000013511 от 14.07.2021 г. с основание: „концесионна вноска, ДС № 4 договор/16.11.1999 год. падеж 15.07.2021г. находище „Чала“, на стойност 94 835, 77 лв. без ДДС и 113 802, 92 лв. с ДДС - в частта за 74 164, 01 лв., с ДДС, предвид плащането на сумата от 39 638, 91 лв., с ДДС, извършено по представен отчет преди издаване на фактурата;

• Фактура № 1000014267 от 15.11.2021г. с основание и предмет на сделката:

„Неустойка за забавено представяне на отчета за формиране на КВ за 1-во шестмесечие на 2021г. договор /09.08.2017 находище „Седефче“, участъци „Централен“ и „Южен“, на стойност 5 695, 11 лв. и 0 % ДДС;

2. Законна лихва за забава, считано от деня, следващ падежа - за оспорените суми, представляващи концесионни възнаграждения.

Ищецът е основал исковете си на твърдения за:

• сключен на 16.11.1999г. Договор за предоставяне на концесия за поздемни природни богатства – обовно-цинкови и златосъдържащи руди чрез добив от находище „Чала“, Хасковска област, между Министерски съвет на Република България, наричан концедент, и „Горубсо – Кърджали“ АД, вписано с решение №1014/04.11.1999г. на Окръжен съд гр. Кърджали по ф.д. № 589/1998г., наричано концесионер, изменен и допълнен с: Допълнително споразумение № 1 от 05.07.2005г., с което въвеждат промени в условията на договора, касаещи концесионното възнаграждение и клаузите за неизпълнение; Допълнително споразумение № 2 от 06.02.2007г., с което се въвеждат промени в условията на договора, касаещи концесионното възнаграждение и клаузите за неизпълнение; Допълнително споразумение № 3 от 17.06.2015г., в изпълнение на въведени нормативни промени, като уговореното в него касае задълженията на страните по повод информация и документация по чл.3 от Закона за подземните богатства; Допълнително споразумение №4 от 24.01.2017г., с което е продължен на определения срок на концесия с 15 години считано от 28 юни 2016г., променено е концесионното възнаграждение и предоставената концесионна площ.

• на 09.12.2021г. в 15: 42ч., ищецът получил по електронен път дебитно известие издадено от Министерство на енергетика, към вече платено концесионно възнаграждение:

Дебитно Известие № 1000014284 от 24.11.2021г. към фактура 1000012717 от 29.01.2019г. с основание: концесионна вноска- Дължимо доплащане за 2-ро шестмесечие на 2020г., ДС № 4 договор/16.11.1999 год. Находище „Чала“, на стойност 41 057, 46лв. без ДДС и 49 268, 95лв. с ДДС и причина за издаване: увеличение на вземането;

• дебитното известие е неоснователно издадено - за посочения период няма основание за увеличение на концесионно възнаграждение. Към него не са представени никакви документи, пояснения или обяснения, свързани с издаването на въпросния счетоводен документ. Концесионното възнаграждение за 2-ро шестмесечие на 2020г. е начислено във фактура 1000012717 от 29.01.2019г., на стойност 34 880, 83лв и е заплатено по банков път на 10.02.2021г. Дебитното известие е в разрез с Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства;

• на 07.07.2021г. ищецът е изпратил писмо до министерството / с изх.

№183/06.07.2021г. на „Горубсо - Кърджали“ АД и вх.№ Е - 26 - Г-196/07.07.2021г. на МЕ/, с което е представен отчет, по образец, съгласно Приложение 2 - Образец - отчет за дължимото концесионно плащане към Допълнително споразумение № 4 към Договор за предоставяне на концесия. На 13.07.2021г. е извършено плащане на дължимото концесионно възнаграждение в размер на 39 638, 91лв., съгласно представения отчет, по който не са дадени никакви бележки или други констатации от страна на МЕ. На 14.08.2021г. с писмо изх.№ 204/04.08.2021г. МЕ е уведомено, че по извършеното плащане не е предоставена издадената фактура. На 09.08.2021г. в 11: 10 часа, по електронен път, на ищеца е изпратена фактура, която не отговаря на представения отчет и на вече извършеното плащане, а именно - следната фактура: фактура № 1000013511 от 14.07.2021г. с основание: „концесионна вноска, ДС № 4 договор/16.11.1999 год. Падеж 15.07.2021 г. находище „Чала“, на стойност 94 835, 77 лв. без ДДС и 113 802, 92 лв. с ДДС;

• възнаграждението във фактурата е неправилно определено, в нарушение на уговореното в договора, респ. в противоречие с нормативната уредба в областта, вкл. в разрез с изискванията на Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства. Към изпратената фактура от страна на МЕ не са представени никакви документи, пояснения или обяснения, свързани с издаването на въпросния счетоводен документ.

• на 09.08.2017г. е сключен Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. ал.1, т.1 от Закона за подземните богатства - метални полезни изкопаеми - златно-сребърни руди, от находище „Седефче“, участъци „Централен“ и „Южен“, община Момчилград, област Кърджали, между Министерски съвет на Република България, наричан концедент, и „Горубсо – Кърджали“ АД, ЕИК 108060915, наричано концесионер, - ищецът е получил по електронен път фактура за неустойка, а именно: фактура №1000014267 от 15.11.2021г. с основание и предмет на сделката: „Неустойка за забавено представяне на отчета за формиране на КВ за 1-то шестмесечие на 2021г. договор/09.08.2017 находище „Седефче“, участъци „Централен“ и „Южен“, на стойност 5 695, 11 лв. и 0 % ДДС. Задължението по чл.8, ал.2, т.6, буква а, от договора е изпълнено в предвидения срок от ищеца, като по електронен път е представен отчет за формираното задължение за КП за 1-во шестмесечие на 2021г. от находище „Седефче”, община Момчилград, Област Кърджали с писмо изх. №186/07.07.2021г. и вх. в МЕ № Е – 26 - Г-196/07.07.2021г. 15: 13 часа. Този имейл съдържа както отчета за шестмесечието за находище „Седефче”, така и за находище „Чала”.

Посочената фактура е издадена без основание, а претенцията за неустойка е неоснователна. Към изпратената фактура от страна на МЕ не са представени никакви документи, пояснения или обяснения, свързани с издаването и.

Изложени са подробни аргументи, в подрепа наличието на правен интерес от предявяването на исковете и недължимостта на посочените задължения, като са анализирани задълженията на страните по договорите и изпълнението на същите от страна на ищеца.

Ответникът е оспорил предявените искове, като неоснователни, по подробно изложени съображения.

С подписването на ДС №4/24.01.2017г. договорът за находище „Чала“ формирането на дължимите концесионни плащания за единица добито подземно богатство се изчислява като процент от стойността на добитите подземни богатства, в съответствие с чл. 1 на приложение № 3 към чл.10 от Наредбата. От второ полугодие на 2016г. дружеството следва да плаща метала злато в добитите количества руда за всяко шестмесечие при изчисляване на показателя рентабилност - „R“.

В отчетите, представени в МЕ за формиране на задълженията на концесионните плащания за 2-ро шестмесечие на 2020г. и за 1-во шестмесечие на 2021г. са допуснати множество неточности и несъответствия, а в определени редове липсва информация, което затруднява, възпрепятства и забавя изчисляването на задълженията на дружеството към държавата.

Концесионерът е уведомен, че с оглед на обстоятелството да не бъдат допускани неточности при представяне на отчети за формиране на задълженията за концесионни плащания и точно изчисляване на показателя рентабилност - „R“, същите от второ полугодие на 2020г., ще бъдат изчислявани въз основа на Годишен финансов отчет на дружеството за предходната година, заверен съгласно изискванията на чл.37, ал. 1 от Закона за счетоводството, като данните от този отчет ще се използват за двете шестмесечия на текущата година., което е недопустимо.

Ф № 1000012717/29.01.2021г. е издадена за КВ за 2 - ро шестмесечие на 2020г., формирано на база подаден в МЕ отчет от концесионера без попълнени разходи в отчетната форма, Сумата за доплащане, за която е издадено ДИ №1000014248/24.11.2021г. е изчислена въз основа на отчет за приходите и разходите, изготвен от концесионера и получен в МЕ с вх. № Е-26-Г- 47/29.01.2021г.

Данъчната основа на издадената фактура е увеличена на база преизчислението на месечния отчет. Видно от писмо вх. № Е-26-Г-196/07.07.2021г. е, че отчетната форма за приходи и разходи за 1-во шестмесечие на 2021г. за находище „Чала“ отново не е попълнена коректно - без попълнени разходи, а в същото време е изчислен показателят „R" = -58.50%, което не е възможно без да са налични всички необходими параметри за това изчисление.

По отношение на твърдението, че МЕ не спазва формулата за изчисление на КВ, като взема „данни за приходи от продукция, реализирани през минали периоди“, твърди че е невярно, поради обстоятелството, че приходите не са реализирани в минали периоди, тъй като окончателната обработка е извършена в посочените в отчетите периоди и крайният продукт /злато/ е реализиран именно в тези периоди, видно от представените от концесионера отчети. Не се претендира КВ за минали периоди, а именно за периода 2003г. - 2011г. Приходите от продажбата на този краен продукт формират финансовия резултат на дружеството, което се установява от представените отчети, включително от годишните финансови отчети /ГФО/.

С писмо изх. № Е – 26 – Г - 346/07.01.2021г. концесионерът е уведомен, че формирането на КВ от 2-ро шестмесечие на 2020г. насетне, ще бъдат изчислявани въз основа на ГФО, заверени съгласно изискванията на Закона за счетоводството.

С писмо изх.№Е – 26 – Г - 252/30.08.2021г. МЕ е уведомило концесионера за начина по който следва да бъде определено КВ и какво следва да включват отчетите за съответните периоди.

Оспорва твърдението, че с писмо от 07.07.2021г., изпратено по електронна поща, освен отчет за 1-во шестмесечие на 2021г. за находище „Чала“ е представен и отчет за 1- во шестмесечие на 2021г. за находище „Седефче“, като невярно. Отчетът за 1 - во шестмесечие на 2021г. за находище „Седефче“ е представен в МЕ с писмо вх.№9 Е - 26 - Г- 252/18.08.2021г., в което писмо е посочено, че приложено изпращат допълнен отчет за находище „Чала“, но към писмото е представен отчет за находище „Седефче“. В този смисъл е налице забава при представяне на съответния отчет с 34 дни, поради което е начислена и дължима неустойка в размер на 5 695.11 лв.

В обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал представените по делото писмени доказателства и заключенията на допуснатите експертизи и установената въз основа на тях фактическа обстановка, е приел исковете за допустими, а разгледани по същество за основателни, по следните съображения:

Приел е, че сезиран с кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно осн.чл.124 ал.1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи заплащане на процесните суми.

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че: с решение №643 от 01.10.1999г. на МС на РБ на „Горубсо-Кърджали“ АД на осн.чл.6 ал.1 и 4, чл.7 ал.1 и 2 и чл.4 ал.1 т.1 от Закона за концесиите и § 5а от ДР на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия във вр. с чл.8, ал.1 от Закона за концесиите и чл.33 от Закона за подземните богатства е предоставена концесия с предмет особено право на ползване на подземни богатства - оловно - цинкови и златосъдържащи руди чрез добив от находище „Чала“ обл.Хасково; на 16.11.1999г. Министерски съвет на Република България, като концедент, представляван от Министъра на енергетиката, и „Горубсо Кърджали“ АД, сключили договор за предоставяне на концесия за подземни богатства - оловно-цинкови и златосъдържащи руди чрез добив от находище „Чала“ обл.Хасково; на 09.08.2017г. е сключен Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.ал.1, т.1 от Закона за подземните богатства - метални полезни изкопаеми - златно-сребърни руди, от находище „Седефче“, участъци „Централен“ и „Южен“, община Момчилград, област Кърджали.

Спорен е въпроса дължи ли ищеца допълнително плащане на концесионно възнаграждение върху междинния продукт от гравитационно обогатяване, извлечен от добита вече руда в периода 2003-2011г., при вторична обработка, за която е заплатено КВ за съответния отчетен период, като съдът е приел, че отговорът е отрицателен.

От приложения Договор за предоставяне на концесия за подземни богатства - оловно- цинкови и златосъдържащи руди чрез добив от находище „Чала“ обл.Хасково и ДС към него се установява, че отношенията между страните са регламентирани: уредени са предметът на договора, правата и задълженията на страните, начина на плащане на концесионното възнаграждение, основанията за прекратяване на договора. Договорът за концесия е двустранен, възмезден и формален. Страните по него са равнопоставени субекти, независимо, че ЗПБ възлага на министъра на енергетиката контролни функции, във връзка със спазването на закона и изпълнението на задълженията на концесионерите по сключените концесионни договори - чл.7, ал.2, т.12 З.; чл.90 - 92еЗ.; § 106 ЗИД З. /ДВ, бр. 100/2010 г./ и § 31 ЗИД ЗБП /ДВ, бр. 56/2015г./. Тези функции обаче на министъра на енергетиката по чл.68 ал.2 и 4 ЗПБ не произтичат от концесионния договор, а са в изпълнение на възложените му по закон контролни функции. Ето защо при предприемане на всяко действие, различно от договорно установеното от равнопоставена страна е необходимо същото да бъде подложено на съгласуване, за да произведе валиден резултат. Когато има яснота по фактите всяка от тях разполага с възможността да поиска изменение на договора в частите, които счита за неактуални към обвързващото я правоотношение.

С оглед спецификата на процесния договор и равнопоставеността на насрещните страни при липса на задължаващи ги по него клаузи за извършеното от ответника начисляване на допълнително КВ за процесния период, последното не поражда насрещно задължение за концесионера да изпълни това плащане, защото би изпълнил нещо, което не дължи на договорно основание.

В договора за концесия и споразуменията към него няма задължение за концесионера за отчетност на количество и съдържание на полезния компонент метал злато пред концедента. Съгласно чл.7 ал.2 т.8 от договора концесионера има задължение за представяне на месечен отчет за добити количества руда от полезен компонент до 15 дни след изтичане на съответния месец, което той е правел срочно.

От събрания писмен доказателствен материал и от изготвените СТЕ и ССчЕ се установява, че ответникът е имал погрешен подход при начисляването на допълнително КВ, с което се получава противоречие с договорните клаузи и с нормативната уредба. Установява се неправилно приложена, въведена от законодателя формула, въз основа на която МЕ е определило размерът на претендираното допълнително концесионно възнаграждение, вземайки в предвид счетоводните показатели за дейността на цялото дружество, а не за обекта на концесия. Начисленото допълнително КВ не е за добитата руда в съответния период съгласно Методиката, а за обработката на остатъчния, междинен продукт, който се установи, че съдържа значителен процент руда и не е минен отпадък, той е част от добитата в предходни периоди руда, за съдържанието на метал в която е изцяло заплатено КВ съгласно нормативните разпоредби и договорните клаузи към момента на добива. Този продукт е бил съхраняван в периода 2003-2011г. в хвостохранилището на дружеството и преработен в последствие от Кърджалийската обогатителна фабрика. Изводът на вещите лица, който съдът е споделил е, че ако бъде начислено допълнително КВ по метода, възприет от МЕ, би се стигнало до повторно начисляване на концесионно възнаграждение Съгласно чл.34 ЗПБ концесионерът добива правото да извършва всички необходими действия във връзка с добива от находището, да добие правото на собственост върху видовете добити подземни богатства съгласно предвиденото в договора, да добие право на ползване върху минните отпадъци от добива и първичната преработка и с допълнително споразумение подписано с концедента да получи право да допроучи и за срока на концесията да добива полезни изкопаеми от минните отпадъци. Разпоредбата изисква сключване на допълнително споразумение за добиване на полезни изкопаеми от минни отпадъци, каквото не е налице за периода, за който се претендира заплащане на допълнително КВ. Вещите лица са категорични и безпротиворечиви в изводите си, че междинният продукт от гравитационно обогатяване, който дружеството е съхранявало не е минен отпадък, защото отпадък е когато вече цената на полезния компонент е толкова ниска, че не си заслужава да бъде преработван и няма методи, по които да бъде преработван, докато в междинният продукт полезният компонент е около 48-50% и за него не се дължи КВ по Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ.

Начислената неустойка поради забавено представяне на отчета за находище „Седефче“, съдът е за неоснователна с оглед установеното от вещото лице по компютърната експертиза, че на 07.07.2021г. ответникът е получил на имейла си отчет за находище „Седефче“, а в нормативно определения срок е получил плащане на начисленото КВ - видно от платежно нареждане от 13.07.2021г. /л.201 от делото/ - концесионна такса за находище „Седефче“. Съгласно чл.8, ал.2, т.6, б.„а“ от договора за концесия за находище „Седефче“ концесионерът е длъжен да представя шестмесечни отчети за действително добитите количества подземни богатства и съдържанието на металите в тях, както и отчети за дължимото концесионно плащане за съответното шестмесечие, отчетите се предоставят до 15 дни след изтичане на отчетния период и се изготвят съгласно приложения образец - приложение №2. Установява се, че ответникът е получил на имейла си съответните отчети.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно описаните доказателства и правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство не са представени и приети доказателства, които да променят установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

С оглед възраженията във въззивната жалба следва да се има предвид следното:

Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че:

• на 16.11.1999г. е сключен Договор за предоставяне на концесия за подземни природни богатства – обовно - цинкови и златосъдържащи руди чрез добив от находище „Чала“, Хасковска област, между Министерски съвет на Република България /Договор за предоставяне на концесия за подземни природни богатства от находище „Чала“/, наричан концедент, и „Горубсо – Кърджали“ АД, вписано с решение №1014/04.11.1999г. на Окръжен съд гр.Кърджали по ф.д.№589/1998г., наричано концесионер, изменен и допълнен с: Допълнително споразумение № 1 от 05.07.2005г., с което въвеждат промени в условията на договора, касаещи концесионното възнаграждение и клаузите за неизпълнение; Допълнително споразумение № 2 от 06.02.2007г., с което се въвеждат промени в условията на договора, касаещи концесионното възнаграждение и клаузите за неизпълнение; Допълнително споразумение № 3 от 17.06.2015г., в изпълнение на въведени нормативни промени, като уговореното в него касае задълженията на страните по повод информация и документация по чл.3 от Закона за подземните богатства; Допълнително споразумение №4 от 24.01.2017г., с което е продължен на определения срок на концесия с 15 години считано от 28 юни 2016г., променено е концесионното възнаграждение и предоставената концесионна площ.

• на 09.12.2021г. в 15: 42ч., ищецът получил дебитно известие издадено от Министерство на енергетика, към вече платено концесионно възнаграждение: дебитно известие № 1000014284 от 24.11.2021г. към фактура 1000012717 от 29.01.2019г. с основание: концесионна вноска - Дължимо доплащане за 2-ро шестмесечие на 2020г., ДС № 4 договор/16.11.1999 год. Находище „Чала“, на стойност 41 057, 46лв. без ДДС и 49 268, 95лв. с ДДС и причина за издаване: увеличение на вземането;

• на 07.07.2021г. ищецът е изпратил писмо до министерството /с изх.

№183/06.07.2021г. на „Горубсо - Кърджали“ АД и вх.№ Е - 26 - Г-196/07.07.2021г. на МЕ/, с което е представен отчет, по образец, съгласно Приложение 2 - Образец - отчет за дължимото концесионно плащане към Допълнително споразумение № 4 към Договор за предоставяне на концесия. На 13.07.2021г. е извършено плащане на дължимото концесионно възнаграждение в размер на 39 638, 91лв., съгласно представения отчет, по който не са дадени никакви бележки или други констатации от страна на МЕ. На 14.08.2021г. с писмо изх.№ 204/04.08.2021г. МЕ е уведомено, че по извършеното плащане не е предоставена издадената фактура. На 09.08.2021г. в 11: 10 часа, по електронен път, на ищеца е изпратена фактура, която не отговаря на представения отчет и на вече извършеното плащане, а именно - следната фактура: фактура № 1000013511 от 14.07.2021г. с основание: „концесионна вноска, ДС № 4 договор/16.11.1999 год. Падеж 15.07.2021г. находище „Чала“, на стойност 94 835, 77 лв. без ДДС и 113 802, 92 лв. с ДДС;

• на 09.08.2017г. е сключен Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.ал.1, т.1 от Закона за подземните богатства - метални полезни изкопаеми - златно-сребърни руди, от находище „Седефче“, участъци „Централен“ и „Южен“, община Момчилград, област Кърджали /Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от находище „Седефче“/, между Министерски съвет на Република България, наричан концедент, и „Горубсо – Кърджали“ АД, ЕИК 108060915, наричано концесионер, - ищецът е получил по електронен път фактура за неустойка, а именно: фактура №1000014267 от 15.11.2021г. с основание и предмет на сделката: „Неустойка за забавено представяне на отчета за формиране на КВ за 1-то шестмесечие на 2021г. договор/09.08.2017 находище „Седефче“, участъци „Централен“ и „Южен“, на стойност 5 695, 11 лв. и 0 % ДДС;

По делото са представени и приети: съдебно - инженерна техническа експертиза, представена по делото на 17.10.2022г.; копие на договор за приватизационна продажба на 80% от капитала на „Горубсо-Кърджали“ ЕАД, допълнително споразумение към него, представени с писмо изх. № 92-00-10-447/08.11.2022г. на Агенция за публичните предприятия и контрол, както и приложение № 9 към договора за приватизация на „Горубсо – Кърджали“ ЕАД, гр. Кърджали - инвентарен опис на дружеството към 31.12.1998г.; техническа експертиза, представена по делото на 29.12.2022г.; заверено копие на инвентарен опис от 31.12.1998г. на приватизираното дружество „Горупсо – Кърджали“ АД, гр.Кърджали /приложение № 9/ към договора за приватизационна продажба на 80% от капитала на „Горубсо – Кърджали“ Ад, сключен на 28.06.1999г. между Агенция за приватизацията/понастоящем АППК/ и „Галенит“ АД, гр.Кърджали; съдебно –счетоводна екпертиза, представена по делото на 10.04.2023г.; допълнителна съдебно - техническа експертиза, представено по делото на 02.06.2023г.; допълнително заключение на съдебно- счетоводна експертиза, представено на 05.06.2023г.

Подземните богатства са изключителна държавна собственост - чл.18, ал.1 от Конституцията и чл.3, ал.1 Закона за подземните богатства. Съобразно разпоредбата на чл.5, т.3 ЗПБ и чл.5 от Закона за концесиите права за подземни богатства се предоставят чрез концесия за добив. Концесиите за добив на подземни богатства се предоставят от Министерския съвет - чл5, т.3 и чл.6, ал.3 ЗПБ, който упълномощава министъра на енергетиката да сключи договора за добив. Сключването на договора за предоставяне на концесия и правата и задълженията по концесионния договор са уредени с императивни правни норми предвид необходимостта ползването на изключителната държавна собственост да бъде предоставено при ясно регламентирани стриктни правила /В този смисъл Решение №68 от 16.06.2020г. на ВКС по т.д.№932/2019г., I т. о., ТК/.

Договорът за концесия е двустранен, възмезден, каузален, формален, консенсуален и комутативен, а с оглед трайния характер на престацията - с продължително изпълнение/ в този смисъл Решение № 587 от 15.08.2022г. на САС по в.т.д.№ 291/2022 г/.

Не е спорно, че са сключени валидни договори за концесия със съдържанието по чл.66 от ЗПБ, като правният спор между страните е относно изпълнението им, а именно:

• за начина на изчисляване на концесионното възнаграждение по Договор за предоставяне на концесия за подземни природни богатства от находище „Чала“, съответно за размера на дължимото плащане за 2 - ро шестмесечие на 2020г. и размера на концесионна вноска с падеж 15.07.2021г. за находище „Чала“;

• за дължимостта на неустойка за забавено представяне на отчета за формиране на КВ за 1 - то шестмесечие на 2021г. по Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от находище „Седефче“, като за задълженията на ищеца – концесионер по процесните договори, са издадени счетоводни документи от ответника – органа, който представлява концедента по концесионните договори, което обосновава правния интерес на ищеца и процесуалната легитимация на ответника.

При предявени първоначално кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи заплащане на процесните суми, за които са издадени посочените в исковата молба счетоводни документи, в тежест на ответника по иска е да докаже съществуването на оспорените парични вземания към ищеца, при уловията на главно и пълно доказване, а в тежест на ищеца е да докаже възраженията си срещу процесните вземания.

За задълженията по Договора за предоставяне на концесия за подземни природни богатства от находище „Чала“:

Ответникът поддържа, че ищецът дължи допълнително плащане на концесионно възнаграждение върху междинния продукт от гравитационно обогатяване, извлечен от добита вече руда в периода 2003г. - 2011г., при вторична обработка, за която е заплатено КВ за съответния отчетен период, което е основание за издаване на дебитно известие № 1000014284 от 24.11.2021г. към фактура 1000012717 от 29.01.2019г. и фактура № 1000013511 от 14.07.2021г.

В договора и допълнителните споразумения към него страните са уговорили концесионно възнаграждение, начина за определяне на конкретния му размер и реда за плащането му - чл.17, т.1 - 12 от договора, чл.2 от Допълнително споразумение № 1 от 05.07.2005г., чл.1 от Допълнително споразумение № 2 от 06.02.2007г. и § 8 от Допълнително споразумение № 4 от 24.01.2017г. В Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства /Приета с ПМС №127 от 21.06.1999г., обн., ДВ, бр.59 от 29.06.1999г., изм. и доп., бр.46 от 12.06.2007г./ са уредени принципите, по които се определя концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства, и начините за определяне на конкретния му размер В отговора на исковата молба по чл.367, ал.2 ГПК ответникът е разяснил как е изчислил размера на спорните концесионни възнаграждения – при спазване на чл.36, ал.4 ЗПБ, Допълнително споразумение №4 от 24.01.2017г. и приложение №3 към чл.10 от Наредбата, като за формиране на задълженията за концесионни плащания и точно изчисляване на показателя рентабилност - „R“, не е съобразявал представени от концесионера отчети за формиране на задълженията на концесионните плащания за 2-ро шестмесечие на 2020г. и за 1 - во шестмесечие на 2021г., в които са допуснати множестно неточности и несъотвестния, а от второ полугодие на 2020г., задълженията ще бъдат изчислявани въз основа на Годишен финансов отчет /ГФО/ на дружеството за предходната година, заверен съгласно изискванията на чл.37, ал.1 от Закона за счетоводството, като данните от този отчет ще се използват за двете шестмесечия на текущата година, за което концесионера е уведомен с писмо изх.№Е - 26 - Г- 346/07.01.2021г.

Защитните възражения на ответника са доразвити в допълнителния отговор по чл.373, ал.2 ГПК, в който изрично е уточнено, че: за добитото количество подземно богатство в периода /2003г. - 2011г./ е заплатено съответното концесионно възнаграждение /КВ/ по приложимата към онзи момент методика; при добива е получен остатъчен продукт /т.нар. „междинен продукт”/, който е съхраняван в хвостохранилище, собственост на ищеца до въвеждането в експлоатация на инсталацията за преработка на златосъдържащи руди /обогатителна фабрика/; при преработката на този „междинен продукт“ се доизвлича металното полезно изкопаемо „злато“, което е основния предмет на договорите за добив на подземни богатства от находище „Чала“, за което се заплаща съответното КВ; в спорните отчетни периоди продължава допълнителна обработка на тези количества, от които се получава краен продукт – злато; от продажбата на златото се формира финансовият резултат на дружеството, въз основа на който се формира показателя R-фактор, който формира резултата при изчисляване на дължимото КВ за отчетния период; МЕ счита за правилно, че следва да бъде начислено КВ върху доизвлечения метал „злато“ от т.нар. „междинен продукт“ в последващи периоди, образуван вследствие на преработка на добитата руда през предходни периоди /2003г. - 2011г./ и съхраняван в хвостохранилище на ищеца, както и върху приходите от неговата реализация.

При съобразяване на горното и доказателствата по делото следва извод, че ищецът неправилно е изчислил размера на дължимото концесионно възнаграждение по оспорените счетоводни документи, като при направените изчисления е взимал в предвид икономическите показатели на дружеството - концесионер, отразени в ГФО, което не е уговорено между страните и не следва от закона, а не икономическите показатели за добитото от концесионера от съответното находище. Отделно от това, в случая е начислено допълнително концесионно възнаграждение за обработката на остатъчен, междинен продукт, съхраняван в периода 2003г. - 2011г. в хвостохранилище на дружеството и преработен в последствие, като по отношение на добитото количество подземно богатство в периода /2003г. - 2011г./ ответникът прави признание по смисъла на чл.175 ГПК че е заплатено съответното концесионно възнаграждение по приложимата към онзи момент методика. В подрепа на тези изводи е и заключението на приетата по делото съдебно – инженерна техническа експертиза, представено по делото на 17.10.2022г., което съдът кредитира като правилно и обосновано, според което: С чл.2 и чл.7 от Наредбата се изключва възможността за заплащане на концесионно възнаграждение от последваща обработка на продукт, които за периода на преработването му не е резултат от добива от съответното находище, за който добив е заплатено възнаграждението за периода на добив. Последващата преработка на този продукт е във времеви период, различен от периода на добиване и е извлечен метал върху съдържанието на който е заплатено КВ за периода на добиване от обекта на концесия. В съдебно заседание на 25.10.2022г. вещото лице И. е пояснила, че действащите договори изискват пълно плащане на концесионната такса върху добитата руда. Концесионера не се интересува дали е извлечен метала или не е извлечен. Ако в последствие се изиска допълнително възнаграждение вероятно ще се получи двойно плащане.

В този смисъл е и заключението на съдебно - счетоводната експертиза, представено по делото на 10.04.2023г., което съдът кредитира като правилно и обосновано, според което: рентабилността се определя само от обекта на концесия, а не от общите резултати - приходи, разходи, финансов резултат от цялостната дейност на дружеството. В съдебно заседание на 18.04.2023г. вещото лице С. подробно разяснява неправилния начин на изчисляване на дължимото концесионно възнаграждение от Министерството на енергетиката.

Останалите писмени доказателства по делото и приетите по делото заключения по допуснатите експертизи не могат да обосноват различен извод от направения, тъй като съвкупният им анализ не обосновава извод за различен начин на изчисляване на концесионното възнаграждение, съобразен с уговореното между страните и закона, и за неплащане на съответното концесионно възнаграждение по отношение на добитото количество подземно богатство в периода /2003г. - 2011г./ в съотвествие със заплатено по приложимата към онзи момент методика.

Предвид изложеното, след като ответникът не доказа при условията на главно и пълно доказване съществуването на оспорените вземания за задължения по Договора за предоставяне на концесия за подземни природни богатства от находище „Чала“, предявените искове се явяват основателни.

Неоснователни са възраженията във въззивната жалба основани на твърденията за:

• приложимостта на Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства;

• невъзможност за съобразяване на представените от концесионера шестмесечни отчети за приходи и разходи за формиране на задълженията за концесионно възнаграждение за периода от второ полугодие на 2020г. до първо полугодие на 2021г., формираната въз основа на тях рентабилността на нетните приходи от продажби и намаляването й с разходи за стари отчетни периоди 2003-2011г., поради противоречие с Методиката за формиране на концесионните плащания;

• изготвената съдебно - техническа експертиза от вещото лице Атанас Тошев се установи, че т. нар. „междинен продукт“, който е получен вследствие на добива и първичната преработка на рудата, добита в периода 2003г. - 2011г., представлява „отпадък“, „краен продукт“, който на практика отговаря на понятието за „минни отпадъци“;

• концесионерът е следвало да поиска да получи права и да добива краен продукт - златен концентрат и сплав „Доре” от минните отпадъци съгласно предвиденото в ЗПБ и при условията на концесията за добив, а за получения краен продукт при обработката на минния отпадък (остатъчен продукт) приложение следва да намери Приложение №3, към чл.10 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства;

• в годишните работни проекти за добив и първична преработка от находище „Чала“, за 2020г. и 2021г., както и в Плана за управление на минни отпадъци, не е посочено, че във фабриката за преработване заедно с добитите количества руда през годината ще бъде преработвано и количество, което е „остатъчен продукт”, съхраняван в хвостохранилището в периода 2003 - 2011г. и това не е съгласувано от концедента;

• при преработка на отпадък/междинен продукт /получен при първична преработка на добита руда в друг период/ до получаването на крайни продукти златен концентрат и сплав „Доре“, съответно за приходите от реализацията на тези крайни продукти, следва да се начислява концесионно възнаграждение, съгласно предвиденото в Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства. Това е така, тъй като направените възражения, съобразени с доказателствата по делото, не могат да обосноват различен извод от направения, а именно, че Министерство на енергетиката неправилно е изчислило размера на дължимото концесионно възнаграждение по оспорените счетоводни документи, като е взимало в предвид икономическите показатели на дружеството - концесионер, отразени в ГФО, което не е уговорено между страните и не следва от закона, а не икономическите показатели за добитото от концесионера от съответното находище, както и че е начислено допълнително концесионно възнаграждение за обработката на остатъчен, междинен продукт, съхраняван в периода 2003г. - 2011г. в хвостохранилище на дружеството и преработен в последствие, като по отношение на добитото количество подземно богатство в периода /2003г. - 2011г./ е заплатено съответното концесионно възнаграждение по приложимата към онзи момент методика. По същите съображения неоснователни са и възраженията, че Министеството на енергетиката е уведомило концесионара за начина по който ще изчислява дължимото концесионно възнаграждения.

Дали и как е следвало да бъде уведомено Министеството на енергетиката от концесионера за плановета му за обработката на остатъчен, междинен продукт, съхраняван в периода 2003г. - 2011г., не е релевантен факт, тъй като това не води до промяна в начина на изчисляване размера на дължимото концесионно възнаграждение, определен от страните в договора и допълнителните споразумения, съответно в Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства - с оглед икономическите показатели за добитото от концесионера от съответното находище и при липса на споразумение по чл.34 ЗПБ.

Дори и да е налице неизпълнение на задължения по договора от страна на концесионера, изразяващо допуснати множество неточности и несъответствия в отчетите и липса на информация, която би следвало да е посочена в отчетите, представени в МЕ за формиране на задълженията на концесионните плащания за 2-ро шестмесечие на 2020г. и за 1-во шестмесечие на 2021г., което затруднявало, възпрепядствало и забавяло изчисляването на задълженията на дружеството към държавата, както се поддържа в отговора на исковата молба, а и във въззивната жалба, това не е основание за промяна на реда по който се изчислява концесионното възнаграждение инициирана от органа, който представлява концедента по концесионните договори – Министерството на енергетиката, подробно разяснена по - горе, а евентуално за ангажиране на отговорността на концесионера, по реда на чл.20 и сл. от договора, евентуално за прекратяването му, по реда на чл.22 и сл. от договора. При съобразяване на изложеното следва извод, че това поведение от Министерството на енергетиката не може да обоснове неоснователност на предявените искове, съответно основателност на възраженията във въззивната жалба и неправилност на решението.

За задълженията по Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от находище „Седефче“:

Ответникът поддържа, че ищецът дължи неустойка за забавено представяне на отчета за формиране на КВ за 1 - во шестмесечие на 2021г. по договор /09.08.2017 находище „Седефче“, участъщи „Централен“ и „Южен“ на стойност 5 695, 11 лв. и 0 % ДДС, за което е издадена фактура №1000014267 от 15.11.2021г. от Министерството на енергетиката. Оспорва твърдението, че с писмо от 07.07.2021г., изпратено по електронна поща, освен отчет за 1-во шестмесечие на 2021г. за находище „Чала“ е представен и отчет за 1- во шестмесечие на 2021г. за находище „Седефче“, като невярно. Отчетът за 1 - во шестмесечие на 2021г. за находище „Седефче“ е представен в МЕ с писмо вх. № 9 Е - 26 - Г- 252/18.08.2021г., в което писмо е посочено, че приложено изпращат допълнен отчет за находище „Чала“, но към писмото е представен отчет за находище „Седефче“. Налице е забава при представяне на съответния отчет с 34 дни и е дължима неустойка в размер на 5 695, 11 лв.

Неустойката обезпечава изпълнението по договора и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват /чл.92, ал.1 ЗЗД/.

За да бъде присъдена неустойка следва да се докаже валидно възникнало договорно правоотношение по което е налице неизпълнение на договорно задължение, във връзка с което е уговорена претендираната неустойка.

В случая страните не спорят, че е налице валидно възникнало договорно правоотношение, което се установява и от представените по делото доказателства.

Спори се налице ли неизпълнение на договорно задължение от страна на ищеца, във връзка с което е уговорена претендираната неустойка, за която ответникът е издал фактура №1000014267 от 15.11.2021г.

Съгласно чл.8, ал.8, т.6 от Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от находище „Седефче“, концесионера има задължение да представя не министъра на енергетиката шестмесечни отчети за действително добитите количества подземни богатства и съдържанията на металите в тях и, както и отчети за дължимито концесионно плащане за съответното шестмесечие; отчетите се представят до 15 дни след изтичане на отчетния период и се изготвят съгласно приложен образец.

Съгласно чл.34, ал.2 от Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от находище „Седефче“, при пълно неизпълнение, или неточно, включително забавено изпълнение на което и да е от непаричните задължения по чл.8, ал.2, т.6 концесионера дължи освен реално изпълнение и неустойка в размер на 0, 5 на сто от минивалното годишно концесионно плащане за всеки просрочен ден, но не повече от 50 на сто от минималното годишно концесионно плащане за всяко едно задължение.

С протокол от 28.09.2021г., след извършена проверка на място на обекта - находище „Седефче“ от служители на министерството на енергетиката, в изпълнение възложения контрол за изпълнение на договора /л.182/, е констатирано, че „с писмо вх. № Е- 26-Г-252/18.08.2021г. концесионерът е представил със забава отчет за формирано задължение за КП за първото – шестмесечие за 2021г.“, като протокола е подписан с особено мнение от представителя на концесионера.

С възражение изх.№ 263/04.10.2021г. /л.195/ концесионера твърди, че отчета за формирано задължение за КП за първото – шестмесечие за 2021г. е п р е д с т а в е н с писмо изх. № 185/07.07.2021г. и входящ МЕ № Е-26-Г- 196/07.07.2021г., видно от обратна разписка, а не с цитираното в констативния протокол писмо изх.№0223/17.08.2021г. и входящ МЕ № Е-26-Г-252/17.08.2021г., с което е представено допълнение към отчет за добита руда и метал и за дължимо концесионно плащане за добив на подземни богатства за периода на отчитане 1-во полугодие за 2021г. от находище „Седефче“.

Представени са: писмо изх. № 186/07.07.2021г. на ищеца /л.156/, с което е представен отчет за дължимо концесионно плащане за добив на подземни богатства от находище „Седефче“, с приложения; писмо изх.№0223/17.08.2021г. на ищеца и входящ МЕ № Е – 26 – Г - 252/17.08.2021г. /л.234/, с което е представен отчет за добита руда и метал за дължимо концесионно плащане на подземни богатства от находище „Чала“, за период на отчитане от 01.01.2021г. до 30.06.2021г., с допълнение, съгласно окончателно счетоводно приключване на I полугодие на 2021г., в което има поправка по отношение името на находището, като е посочено ръкописно - „Седефче“; платежно нареждане от 13.07.2021г. /л.201/, с което концесионера е заплатил на Министерството на енергетиката сумата от 1 029, 75 лв., с посочено основание – конц.такса нах. Седефче - 2 413, 69лв., приспадната надплат. сума - 1 383, 94лв.; фактура № 1000013512 от 14.07.2021г., издадена от Министерството на енергетиката за купувач - Горубсо – Кърджали АД за сумата от 858, 13лв., с посочено основание и предмет на сделката - доплащане на концесионна вноска за 1-во полугодие на 2021г. договор /09.08.2017г. находище „Седефче“ участъци „Централен“ и „Южен“.

Според заключението на съдебно – техническа експертиза, представено по делото на 29.12.2022г./л.712/, което не е оспорено от страните и което съдът кредитира:

• на дата 07.07.2021г., в електронната поща на Министерство на енергетиката, се откриват две електронни писма. В едното писмо заглавието съдържа думата „Чала“, в другото електронно писмо заглавието съдържа думата „Седефче“.

• към двата имейла са прикачени множество PDF файлове, съдържанието на които не разбирам, тъй като не съм специалист в съответната област, но ги прилагам към заключението. Не успях да установя наличието на документ с изходящ номер 186/07.07.2021г.

В обстоятелствената част на заключението вещото лице е посочило, че не установило документ с изходящ номер 186/07.07.2021г. В единия имейл изходящият номер е изх. № l83/06.07.2021г., а в другия имейл изх. № l85/07.07.2021г. Поради близостта на числата, използвани за изходящ номер, допуска, че е възможно объркване при задаването на въпросите по възложената компютърна съдебно -техническа експертиза.

Според настоящият състав на съда, при така установеното от фактическа страна съвкупният анализ на доказателствата, не установява доказването от ответника при условията на главно и пълно доказване съществуването на оспореното парично вземане към ищеца – неустойка по чл.34, ал.2, вр. с чл.8, ал.2, т.6 от Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от находище „Седефче“, за забавено представяне на отчета за формиране на КВ за 1 - во шестмесечие на 2021г., за която е издадена фактура №1000014267 от 15.11.2021г. от Министерството на енергетиката.

От една страна, вещото лице е констатирало в обстоятелствената част на заключението си, в един от изследваните имейли документ с изх. № 185/07.07.2021г., което кореспондира с посоченото във възражение изх. № 263/04.10.2021г., с което концесионера е оспорил констатациите в протокола от 28.09.2021г., в което посочено – „отчета за формирано задължение за КП за първото – шестмесечие за 2021г. е представен с писмо изх.

№ 185/07.07.2021г. и входящ МЕ № Е-26-Г-196/07.07.2021г. От друга страна, фактура № 1000013512 от 14.07.2021г., с която Министерството на енергетиката е определило сумата за доплащане няма как да бъде издадена, ако към момента на издаването й концесионера не е бил представил шестмесечния отчет за действително добитите количества подземни богатства и съдържанията на металите в тях за 1 - во шестмесечие на 2021г. по договор за находище „Седефче“, участъщи „Централен“ и „Южен“, в съотвествие със задължението си и в срока по чл. 8, ал.8, т.6 от договора. В допълнение към това следва да се има в предвид, че с платежно нареждане от 13.07.2021г. концесионера е заплатил дължимото конкесионно възнаграждение за 1 - во шестмесечие на 2021г. по договор за находище „Седефче“, което също няма как да бъде направено, ако към този момент не е бил съставен момента на издаването й концесионера не е бил представил шестмесечния отчет за действително добитите количества подземни богатства и съдържанията на металите в тях за 1 - во шестмесечие на 2021г. по договор за находище „Седефче“, което съотвестна на издадената в последствие фактура от министарстовто на енергетиката и с посоченото във възражението.

Заключението на съдебно - техническата експертиза установява, че на 07.07.2021г., в електронната поща на Министерство на енергетиката са открити две електронни писма - заглавието на едното съдържа думата „Чала“, е в другото заглавието съдържа думата „Седефче“, като двата имейла са прикачени множество PDF файлове, но не е установено наличието на документ с изходящ номер 186/07.07.2021г., от което, предвид установеното по - горе от представените по делото писмени доказателства, не следва несъмнен извод, че до 15.07.2021г. - срока по чл. 8, ал.8, т.6 от Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от находище „Седефче“, концесионера не е изпълнил задължението си да представи отчет за 1 - во шестмесечие на 2021г.

Предвид изложеното, след като ответникът не доказа при условията на главно и пълно доказване съществуването на оспореното вземане за задължения по Договора за предоставяне на концесия за подземни природни богатства от находище „Седефче“, предявеният иск се явява основателен.

Единственото възражение във въззивната жалба срещу решението, в частта, с което този иск уважен, е обосновано с установеното от компютърната експертиза, в която вещото лице посочва, че писмо с изх. № 186/07.07.2021г. не е получавано по електронна поща в МЕ на 07.07.2021г. Предвид изложеното по - горе и оценката на оценка на заключението по реда на чл. 202 ГПК - заедно с другите доказателства по делото, настоящият състав на съда приема, че същото не доказва по несъмнен начин, при условията на главно и пълно доказване съществуването на оспореното парично вземане към ищеца, за което е издадена фактура №1000014267 от 15.11.2021г. от Министерството на енергетиката, поради което възражението се явява неоснователно.

Поради съвпадането на изводите на първоинстанционния и въззивния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора във въззивната инстанция и предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски.

В случая ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 11 778, 00лв. с ДДС, за които е представен списък по чл.80 ГПК и доказателства, че са направени.

Своевременно е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК от процесуалния представител на ответника – в проведеното окрито съдебно заседание по делото, което разгледано по същество е несонователно. Размера на минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по настоящето дело съгласно чл.7, ал.2, т.5 ГПК от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 9 815, 12лв. – в какъвто размер е и уговореното адвокатско възнаграждение в представение по делото договор за правна защита и съдействие от 16.10.2023г. / 9 815лв. без ДДС/, което е и заплатено с ДДС в размер на 11 778лв., съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1.

При съобразяване на горното, действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените фактически и правни действия от процесуалните представители на ищеца по осъществяване на възложената защина, настоящият състав на съда приема, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК, а възрежението на ответника е несонователно.

Предвид изложеното ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за въззивното производство в размер на 11 778лв. - възнаграждение за един адвокат.

По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, изр.1, предл.1 ГПК и чл.272 ГПК, Софийският апелативен съд