Решение № 107 от 19.4.2023 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 1/2023 г.

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №803/2.11.2022г. по гр.д.№214/2022г. по описа на ШРС, поправено с решение №804/2.11.2022г. по гр.д.№214/2022г. по описа на ШРС съдът е осъдил „Групама Животозастраховане” ЕАД с ЕИК 131272330, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „....“ № 47а, бл. В, ет. 3, представлявано от изп. директори С.Б. и Д.Д., ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. В. с ЕГН •••••••••• от гр. Шумен, ул. „....“ № 1, вх. 3, ет. 5, ап. 73, сумата в размер на 11923, 90 лв., представляваща платена от ищцата на 20.05.2021 г. главница по договор за кредит от 09.02.2021 г., сключен от наследодателя й Д.В.Д. с „Банка ДСК“ ЕАД, дължими от ответника по Групов договор за застраховка „Кредитна защита“, сключен между „Банка ДСК“ АД и „Групама Животозастраховане” ЕАД и „Групама Застраховане” ЕАД, сертификат № D0004922229210209, ведно със сумата от 837, 99 лв. (осемстотин тридесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки), представляващи лихва за забава върху главницата за периода от 20.05.2021 г. до 31.01.2022 г., както и законната лихва върху присъдената сума от 31.01.2021 г. до окончателното заплащане на сумата, осъдил е „Групама Животозастраховане” ЕАД с ЕИК 131272330 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Я. Д. Д. от АК - София, сумата от 1187, 72 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за защита по делото, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, съобразно уважената част от иска, осъдил е „Групама Животозастраховане” ЕАД с ЕИК 131272330 ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. В. с ЕГН •••••••••• от гр. Шумен, ул. „....“ № 1, вх. 3, ет. 5, ап. 73, сумата в размер на 1116, 96 лв., представляващи сторени от ищцата разноски в производството, от които 526, 96 лв. държавна такса, 250 лв. депозит по ССчЕ и 340 лв. депозит от СМЕ. Решението е обжалвано от ответника „Групама Животозастраховане” ЕАД с ЕИК 131272330, действащо, чрез пълномошника си юрисконсулт Д.Д. като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли предявените срещу дружеството искове. Въззиваемата страна С. Д. В., действаща, чрез пълномощника си адв.Я. Д. от САК е депозирала отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. След проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Като обсъди основанията и доводите изложени от страните, както и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС, като по този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав. Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното: Ищцата е предявила срещу ответното дружество обективно съединени искове с правно основание чл.456 ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 11 923.90лв. представляваща платена от ищцата на 20.05.2021 г. главница по договор за кредит от 09.02.2021 г., сключен от наследодателя й Д.В.Д. с „Банка ДСК“ ЕАД, дължими от ответника по Групов договор за застраховка „Кредитна защита“, сключен между „Банка ДСК“ АД и „Групама Животозастраховане” ЕАД и „Групама Застраховане” ЕАД, сертификат № D0004922229210209 и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 837.99лв. представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 20.05.2021г. до 31.01.2022г. В исковата молба се твърди, че наследодателят на ищцата е имал сключен договор за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД и във връзка с този договор за кредит е включен в групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка „Кредитна защита“, сключен между банката и ответното дружество. След смъртта на наследодателя на ищцата на 21.03.2021 г. ответното дружество следвало да погаси задълженията по цитирания договор за кредит, но то отказало да стори това с мотива, че смъртта била причинена от заболяване, което е диагностицирано и/или лекувано в 5-годишен срок преди датата на сключване на застраховката. Това наложило ищцата да плати цялото задължение по кредита. Ищцата счита, че отказът на застрахователното дружество да плати сумите по кредита на нейния наследодател е неоснователен. Твърди, че баща й никога не е лекуван за сърдечна недостатъчност, не е бил хоспитализиран, не са му извършвани изследвания, нито симптоми за сърдечни заболявания. Счита, че не може да се заключи категорично, че причината за смъртта му е предхождащо заболяване. Предвид гореизложеното ищцата моли съда да осъди застрахователното дружество да й заплати сумата от 11923, 90 лв., представляваща застрахователна сума по застрахователния сертификат, 837, 99 лв. лихва за забава за периода от 20.05.2021 г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ответникът в представен в срок отговор признава сключения застрахователен договор, както и включването на наследодателя на ищцата в групата на застрахованите лица по груповата застраховка. Твърди обаче, че пред него са представени доказателства, от които се установява, че застрахования е страдал от заболявания на сърдечно-съдовата система, че е бил диагностоциран с хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения, хронична обструктивна белодробна болест, както и че точно преди сключване на застрахователния договор е преглеждан поради оплаквания, свързани със задух и е насочен за консултация с кардиолог. Ответникът счита, че смъртта на застрахования е настъпила като пряка последица от предшестващо застраховката заболяване, поради което счита, че на основание чл. 14.1, Раздел III от Общите условия на групова застраховка „Кредитна защита“ исковете са неоснователни. Видно от договор за кредит за текущо потребление от 9.02.2021г. между Д.В.Д. с ЕГН •••••••••• от с. Хитрино и „Банка ДСК“ ЕАД бил сключен договор за кредит по силата на който банката предоставила на кредитополучателя сумата от 12000 лв., които последният се задължил да върне за период от 120 месеца. Общата сума, която следвало да бъде платена на банката възлизала на 17109, 81 лв. и включвала главницата, възнаградителната лихва и всички такси по кредита. Във връзка с този договор Д.В.Д. бил приет в групата на застрахованите лица по Групов договор за застраховка „Кредитна защита“, сключен между „Банка ДСК“ АД и „Групама Животозастраховане” ЕАД и „Групама Застраховане” ЕАД. По силата на сключения групов договор за застраховка ответникът е поел задължението срещу заплащане на съответната застрахователна премия да носи отговорност при настъпване на следните застрахователни рискове: 1. Смърт в резултат на злополука или заболяване; 2. Пълна трайна неработоспособност, постановена с ЕР на ТЕЛК/НЕЛК неработоспособност, не по-малко от 70%; 3. Нежелана безработица; 4. Временна неработоспособност в резултат на злополука или заболяване. Съгласно застрахователен сертификат № D0004922229210209 в случай на смърт в резултат на злополука или заболяване, настъпила със застрахования през срока на индивидуалното застрахователно покритие, застрахователят се задължава да заплати обезщетение в размер на остатъка по кредита към датата на смъртта на застрахования. Ползващо се лице е банката и застрахователната сума се заплаща на нея. Съгласно чл. 31 от Общите условия по групова застраховка „Кредитна защита“ на кредитополучатели на „Банка ДСК“ ЕАД при настъпване на покрит риск застрахованият или неговите наследници били длъжни да подадат уведомление за застрахователно събитие по образец, чрез „Банка ДСК“ ЕАД. В случай на смърт към заявлението се прилагали и следните документи – препис-извлечение от акт за смърт, съобщение за смърт и удостоверение за наследници. Съгласно чл. 14, т. 1 от същите общи условия отговорността на застрахователя се изключвала при настъпване на някой от посочените застрахователни рискове в резултат на предварително съществуващо заболяване и/или с неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране и/или лечение в 5-годишен период преди датата на сключване на договора за застраховка. Видно от събраните по делото писмени доказателства на 21.03.2021 г. Д.В.Д. починал внезапно. Извиканият на място екип на Центъра по спешна медицинска помощ само е констатирал смъртта, без реално да е оказал първа помощ. Съставено било съобщение за смърт, в което като причина за смъртта е посочено остра сърдечна недостатъчност в резултат на хипертонична болест и диабет. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници след смъртта на Д.В.Д., същият оставил следните наследници – Т.З.Д. (съпруга), В.Д.В. (дъщеря) и С. Д. В. (дъщеря). Законните наследници уведомили банката и впоследствие застрахователя – ответника „Групама Животозастраховане” ЕАД за настъпилата смърт на длъжника по договора за кредит. Застрахователната им претенция била регистрирана под № 40102100109 от 01.04.2021 г. С писмо техен изходящ № 20-04-587 от 13.05.2021 г. застрахователят отказал изплащане на застрахователното обезщетение, позовавайки се на чл. 14.1 от цитираните по-горе общи условия с мотива, че заболяванията, които са довели до смъртта на Д.В.Д. са диагностицирани преди сключване на договора за застраховка. От назначената и кредитирана от ШРС ССчЕ се установява, че към датата на смъртта на Д.В.Д. е падежирала една вноска на 07.03.2021 г., която е била редовно платена от него. Към датата на смъртта му дължимата сума възлизала на 11924, 73 лв. главница и 30, 61 лв. възнаградителна лихва за периода до 21.03.2021 г. Ищцата С. Д. В. платила цялото задължение по кредита на 20.05.2021 г. като внесла сумата от 12085, 44 лв., от които с 11924, 73 лв. била погасена главницата по кредита изцяло, със 159, 59 лв. била погасена договорната лихва за периода от 07.03.2021 г. до 20.05.2021 г. и 1, 12 лв. лихва за просрочие върху главниците с падеж 07.04.2021 г. и 07.05.2021 г. Установява се още, че месечната застрахователна премия по договора за застраховка била плащана редовно. От назначената по делото и кредитирана изцяло от ШРС СМЕ се установява, че аутопсия на Д.В.Д. не била извършена. Вещите лица са установили, че починалият е страдал от артериална хипертония, датираща от 2016 г., исхемична болест на сърцето от 2018 г., предсърдно мъждене от февруари 2021 г., хронична обструктивна белодробна болест от 2018 г., захарен диабет от 2013 г. Признават, че всички тези заболявания се считат за рисков фактор за развитие на сърдечно-съдови инциденти. Според заключението им обаче, статистическите данни показват, че вероятността за настъпване на остър коронарен синдром при здрав и при болен човек е 50%. Предвид липсата на извършена аутопсия посочват като вероятни причини за смъртта на Д.В.Д.: остър коронарен инцидент, остър мозъчен инцидент – исхемичен или хеморагичен, остро белодробно сърце поради белодробен тромбоемболизъм, дисекция на аорта, мезентериална тромбоза и др. Според заключението на вещите лица заболяванията на починалия може да са довели до неговата смърт, но същевременно е възможно и причината за смъртта да бъде от екстракардиален тип – мозъчен, белодробен и т.н. Според тях липсата на аутопсия прави невъзможно установяването на причините за смъртта с категоричност. Възизвиният съд изцяло кредитира заключението на вещите лица по СМЕ и го счита за обективно и компетентно дадено, като с него вещите лица са отговорили изчерпателно на всичките зададени въпроси. Липсата на категоричен отговор на въпроса относно причината за смъртта на Д.В.Д. не е поради некомпетентност и необективност на вещите лица изготвили заключението по СМЕ, а е поради липсата на извъшена аутопсия след неговата смърт, при извършването на която би бил ясен въпроса относно причините довели до смъртта му. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Ищцата е предявила срещу ответника обективно съединени искове с правно основание чл.456 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 456, ал. 1 от КЗ, когато застраховка "Живот" е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са платили задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора. В тежест на ищцата е да докаже, че нейният наследодател е имал качеството застрахован по валиден договор за застраховка "Живот", сключен с ответника, в полза на кредитор за обезпечение на задължения на застрахования по посочения в исковата молба договор за кредит; настъпило в срока на договора застрахователно събитие, което е покрит по застраховката риск; възникнало задължение за плащане на вноските по кредита; че ищцата е заплатила в полза на банката-кредитор дължимите по договора за кредит суми в посочения размер. Ищцата е наследник на починалия длъжник по договор за кредит, сключен с банка. Длъжникът е включен в групова застраховка, която по съществото си представлява именно застраховка „Живот“, сключена в полза на кредитор – застрахован е длъжникът по договора за кредит, а бенефициер е банката. Безспорно смъртта на Д.В.Д. представлява застрахователен риск, който се покрива от застраховката. Ответникът твърди, че смъртта на застрахования е настъпила в резултат на предварително съществуващо заболяване и/или неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране и/или лечение в 5- годишен период преди датата на сключване на договора за застраховка, тъй като в съобщението за смъртта на длъжника е посочено като причина за неговата смърт – остра сърдечна недостатъчност в резултат на хипертонична болест и диабет. Съобщението за смърт е съставено от лекар на ЦСМП, като вписаната от него причина за смъртта няма характер на официално удостоверяване по смисъла на чл. 179 от ГПК съответно неговото изявление не може да обвърже съда с материална доказателствена сила съда относно причините за настъпилата смърт, а е писмено доказателство, чиято доказателствена сила следва да бъде преценена от съда при съпоставка с останалите доказателства по делото. Поради това и пред ШРС е бил изследван въпросът за здравословното състояние на застрахования и причините, довели до неговата смърт, като във въззивната жалба дружеството застраховател поддържа възражението си относно наличието на основанието по чл. чл. 14, т. 1 от общите условия при което отговорността на застрахователя се изключвала при настъпване на някой от посочените застрахователни рискове в резултат на предварително съществуващо заболяване и/или с неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране и/или лечение в 5-годишен период преди датата на сключване на договора за застраховка. Доказването на пряка причинна връзка между сочените от застрахователя съществуващи заболявания на застрахования и настъпилата му смърт е в тежест на застрахователя, като тази връзка не се презюмира, а трябва да се докаже от страната, която се ползва от този факт. Наистина застрахованият е страдал от заболявания на сърцето, датиращи от преди датата на сключване на договора за застраховка. Комплексната СМЕ обаче даде заключение, че при липсата на аутопсия няма начин с категоричност да се определи точната причина за смъртта и че тя може да е настъпила от причини от екстракардиален тип (т.е. несвързани със заболявания на сърцето). Поради това следва да се приеме, че причината за смъртта на наследодателя на ищеца остава недоказана, тъй като без проведен оглед и аутопсия на трупа не е възможно по категоричен и безспорен начин същата да бъде определена категорично. Съответно не се доказва, че същата е в причинно- следствена връзка със съществуващи заболявания, усложнения или рецидиви, за които застрахованият е бил диагностициран и/или лекуван през последните 5 години преди сключване на договора. На следващо място, съгласно установената вече практика на касационната инстанция, клаузата, в конкретния случай на чл. 14.1 от ОУ, с която застрахователят без да спази разпоредбата на чл. 326 от КЗ за преценка на риска при сключване на застрахователния договор, се позовава на изключен застрахователен риск по своя преценка при настъпила смърт е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 от ЗЗП, съотв. нищожна, доколкото позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя. Съгласно приетото с Решение № 60063 от 30.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 351/2020 г., I т. о., ТК клауза в застрахователен договор, в която обстоятелствата, които са от значение за покритите рискове "Смърт", "Пълна трайна неработоспособност" и "Временна нетрудоспособност (неработоспособност)" са формулирани общо в хипотезата на липса на поставени въпроси по чл. 362 КЗ е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП и не следва да намери приложение, съотв. да бъде основание за отхвърляне на исковата претенция. По делото е установено, че ищцата е платила задълженията на наследодателя й по договора за кредит в качеството си на наследник на починалия длъжник по него, и се е суброгирал в правата на кредитодателя, съотв. се легитимира като кредитор на вземането от ответното застрахователно дружество за размера на исковата претенция. Предвид гореизложеното съдът намира, че претенцията на ищцата е основателна и доказана. Според заключението на вещото лице ищцата е заплатила сумата от 12085, 44 лв., от които с 11924, 73 лв. била погасена главницата по кредита изцяло, със 159, 59 лв. била погасена договорната лихва за периода от 07.03.2021 г. до 20.05.2021 г. и 1, 12 лв. лихва за просрочие върху главниците с падеж 07.04.2021 г. и 07.05.2021 г. С исковата молба се претендира само главницата в размер на 11923, 90 лв. Предвид това искът за главницата е изцяло доказан по основание и размер. Ищцата е претендирала и 837, 99 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 11923, 90 лв. за периода от 20.05.2021 г. до датата на входиране на исковата молба. Дължимата законна лихва върху претендираната главница за периода от 20.05.2021 г. до 31.01.2022 г. датата на регистриране на исковата молба в съда е в размер на 851, 23 лв., което дори надвишава претендираният размер. Предвид това и искът за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 837.99лв. за периода от 20.05.2021г. до 31.01.2022г. е основателен и доказан и следва да се уважи. С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Съобразно изхода от спора на жалбоподателя не се следват разноски по делото, като на адв.Я. Д. Д. от САК осъществил безплатна адвокатска защита на С. Д. В. следва да се присъди адвокатско възнаграждение по делото за въззивната инстанция на осн.чл.38 ал.2 от ЗА вр. с чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в размер на 1187.72лв. Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК, съдът