Решение № 21 от 10.1.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1/2024 г.

Производството е по реда на глава двадесет и първа ГПК във вр. с чл. 25, ал. 4, изр. второ ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба вх. № 29541/28.12.2023 г. по описа на САС, депозирана от „АБД Груп“ ООД срещу решение № 1393/16.11.2023 г. по т.д. № 2052/2023 г.на СГС, VI-2 състав. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Намира, че първоинстанционният съд неправилно заключил, че не е индивидуализиран предмета на договора, като неправилно прилагал критерий за обособеност на прехвърляната част от търговското предприятие като този, даден в дефиницията по §1а от ДР на ТЗ за обособената част, въпреки че преди това сочел, че тази норма не е приложима в случая. Изискването за функционална обособеност било поставено от законодателя само за цялото търговско предприятие, но не и за част от него. Достатъчно детайлно били описани активите, поради което нямало опасност за кредиторите. Поддържа още, че предметът на договора е достатъчно ясно обособен като „Предприятие за развитие на проекти свързани с туризма и недвижимите имоти. Сочи, че законът не изисква посочване на балансовата стойност, а и фактическите отношения нямали такава. В договора достатъчно ясно била обособена съвкупността, формираща реална част от предприятието, която се прехвърля. Не била необходима и идентификация на всички елементи от съвкупността. На следващо място се сочи, че първоинстанционният съд изобщо не обсъдил, че отказът на АВ бил постановен преди изтичане на срока за отстраняване на нередовности, какъвто всъщност не бил определен, както и възражението, че ДЛР е излязло извън обсега на правомощията си като е тълкувало договора. Надскочени били границите на проверка, което е съществено процесуално правоотношение, тъй като била проверявана законосъобразността на настъпването на заявените обстоятелства. ДЛР можело да проверява представените доказателства само от външна страна, за да прецени основателността на заявеното искане. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат дадени указания на АВ, ТРРЮЛНЦ за извърши на поисканото вписване. Съдът, след като разгледа жалбата, събраните писмени доказателства и след служебна справка в Търговския регистър, намира следното от фактическа и правна страна: По партидата на „АБД Груп“ ООД, ЕИК 175159470 в търговския регистър е подадено по електронен път заявление образец В1 – Заявление за вписване на обстоятелства относно прехвърляне на търговско предприятие с вх. № 20231023162853, с което е поискано вписване на прехвърляне на част от търговското предприятие на „АБД Груп“ ООД на „РР Проджектс“ ООД. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията първоначално е дало указания от 25.10.2023 г. да бъде представен документ, съдържащ решението по чл. 262п от Търговския закон, което да бъде сторено до изтичане на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. На 27.10.2023 г. е постановило отказ, като е приело, че в случая не се установява предметът на договора за прехвърляне на част от търговско предприятие да е индивидуализиран съобразно изискванията на закона, а именно прехвърляната част да бъде обособена счетоводно, функционално, географски и изобщо по начин, позволяващ индивидуализация на предмета на сделката, т.е., на правата и задълженията, за които е постигнато съгласие на преминат от патримониума на отчуждителя в патримониума на приобретателя. По-натам е възприето, че освен обособяване на дейността, следва да е налице и счетоводното й обособяване и посочена балансовата й стойност. Според ДЛР в процесния договор за прехвърляне на част от предприятие не е индивидулизирана съвкупност, а конкретен отделен актив на дружеството – имот. Липсва и посочване на балансовата му стойност, от което следвало, че индивидуализацията на актива не е завършена и не можели да бъдат определени границите на солидарната отговорност на отчуждителя и приобретателя по чл. 15, ал. 3 ТЗ. Горното обосновавало извод, че липсва обособена част от търговското предприятие, поради което представеният договор по чл. 15 ТЗ не може да бъде вписан. „АБД Груп“ ООД е депозирало своевременно жалба против този отказ, като същият е изцяло потвърден от СГС, който съд основно е приел, че в предмета на сключения договор липсва ясна индивидуализация и изчерпателно посочване на всички задължения и фактическите отношения, включени в подлежащата на прехвърляне обособена част от търговското предприятие на отчуждителя. Касае се за твърде общо назоваване на тези елементи включени в обособената част от търговското предприятие, чието прехвърляне се поддържа да е било извършено. Описаните в договора елементи от обособената част на търговското предприятие на „АБД ГРУП“ ООД не биха могли да се възприемат като достигащи до определена степен на структурна и функционална обособеност, която да позволи постигане на самостоятелно упражняване на дейност, като отделна икономическа единица. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Жалбата е подадена против обжалваем съдебен акт и в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице – заявителя в производството пред Агенция по вписванията, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: Предвид дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да разпореди вписване на заявените обстоятелства следва да провери дали към заявлението са представени изискуемите документи, удостоверяващи подлежащото на вписване обстоятелство и дали последните удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона. В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства и обявяване на заявените актове. Трайна е съдебната практика, включително тази на ВКС, като приема, че по правило предмет на договора по чл. 15, ал. 1 от ТЗ е цялото предприятие на търговеца- отчуждител, включващо съществуващите към датата на прехвърлянето права, задължения и фактически отношения, възникнали във връзка с осъществяваната търговска дейност и отразени по установения за това ред в търговските и счетоводни книги на търговеца. Независимо от липсата на изрична законова регламентация, по аргумент от по-силното основание обект на прехвърлителна сделка по чл. 15, ал. 1 от ТЗ може да бъде и част от търговско предприятие. Особеното изискване, което следва да бъде изпълнено при прехвърляне на част от търговско предприятие, е прехвърляната част да бъде обособена счетоводно или по друг начин, позволяващ индивидуализация на предмета на сделката, т. е. на правата, задълженията и фактическите отношения, за които е постигнато съгласие да преминат от патримониума на отчуждителя в патримониума на приобретателя. Поради отсъствие на изрична правна уредба обособяването зависи от волята на договарящите страни, но трябва да бъде осъществено така, че да не съществува съмнение относно съдържанието на съвкупността, прехвърлена чрез договора по чл. 15, ал. 1 от ТЗ. Спазването на изискването за обособяване на реалната част от предприятие е предпоставка за валидността на прехвърлителната сделка и за пораждане на правните й последици с оглед особените разпоредби на чл. 15, ал. 3 от ТЗ, чл. 16 от ТЗ и чл. 16а от ТЗ, уреждащи солидарната отговорност между отчуждителя и приобретателя на предприятието, вписването на договора, разделното управление на предприятието в срока по чл. 16а, ал. 1 от ТЗ и другите обезпечения в полза на кредиторите (така Решение № 213 от 30.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 29/2010 г. на ВКС, II т. о.) Сделката по чл.15 ТЗ обаче не е обусловена от идентификацията на всеки от елементите на съвкупността – активите, пасивите, правните и фактически отношения. Спецификата на тази сделка и разграничението и от обикновена продажба на елемент от съвкупността, се състои в това, че за да е налице продажба на предприятие или част от такова, а не на отделен актив, предмет на отчуждаването следва да е именно съвкупност, съдържаща характеристиките на предприятие. Т.е. белезите за обособеност на продаваемата част, също трябва да покриват критериите на чл.15 ал.1 ТЗ - продажба на част от дейността на търговеца, като съвкупност от материалните и нематериалните права и задължения, свързани с нея, както и фактическите отношения обслужващи тази дейност. Например отделяне на транспортната от производствената дейност на търговеца и обособяването и в предмет на сделката по чл. 15 ТЗ. Прехвърлянето на обособена част от търговско предприятие следва да удовлетворява изискването за "съвкупност", в смисъла не на механичен сбор от права, задължения и фактически отношения, а на такъв, предпоставящ взаимната им обвързаност, в обслужване функционирането на конкретен вид дейност от дейността на предприятието - прехвърлител (Решение № 189/10.03.2015 г. по т.д. № 1978/2013 г. на ВКС, I т. о., Определение № 451 от 25.09.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1260/2017 г. на ВКС, I т. о.) В случая е представен договор за продажба на обособена част от търговско предприятие от 10.10.2023 г., сключен между „АБД Груп“ ООД 0 Продавач и „РР Проджектс“ ООД – купувач. Договорено е да бъде извършена продажба на обособена част от търговското предприятие на „АБД ГРУП“ ООД, която представлява „Предприятие за развитие на проекти свързани с туризма и недвижимите имоти“, като същата включва разработени проекти за изграждането, развитието и търговията в сферата на туризма и недвижимите имоти, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, като за актив е индивидуализирана конкретна идеална част от поземлен имот - Нива; за задължения са посочени – всички търговски задължения, както и административни такива във връзка с възстановяване статута на земята на УПИ, а като фактически отношения – наличните към момента на прехвърляне фактически отношения – право на давностно владение върху недвижимия имот, водени преговори, база данни клиенти и контрагенти, взаимоотношения с клиенти, създаване на партньори, търсене на стокови ресурси и други. Според настоящият съдебен състав така посоченото обособяване на частта от търговското предприятие, предмет на прехвърляне, напълно съответства на критериите, изведени от по-горе цитираната съдебна практика – обособена е съвкупност от материални и нематериални активи и пасиви, както и фактически отношения, които не са механично събрани, а са обединени като обслужващи една достатъчно индивидуализирана дейност – развитието на проекти за изграждането, развитието и търговията в сферата на туризма и недвижимите имоти. Липсата на конкретна индивидуализация на всеки елемент от съвкупността не е недостатък, а още по-малко такъв, който може да доведе до невалидност на договора, както се приема и от цитираната практика на ВКС. Не е необходимо посочване на балансова стойност на включения актив, тъй като неговата стойност, както балансова, така и пазарна, винаги може да бъде определена към релевантния за това момент. Липсата на установено счетоводно обособяване също не е недостатък на договора, тъй като това обособяване е само един от възможните начини за това, а не императивно правило. Посоченото обосновава извод, че представеният в изискуемата се от чл. 15, ал. 1 ТЗ форма договор (нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършени едновременно) установява валидно възникване на подлежащо на вписване обстоятелство. Налице са и всички останали елементи предпоставки по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, което не е и било възприемано различно нито от ЗЛР, нито от СГС. Ето защо заявлението В1 с вх. № 20231023162853, с което е поискано вписване на прехвърляне на част от търговското предприятие на „АБД Груп“ ООД на „РР Проджектс“ ООД е основателно и поисканото вписване следва да бъде извършено. Жалбата на „АБД Груп“ ООД е поради изложеното основателна, като обжалваното решение следва да бъде отменено и на ТРРЮЛНЦ при АВ следва да бъдат дадени указания да извърши поисканото вписване. За пълнота следва да бъде посочено, че са неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че ДЛР се произнесло преди срока за отстраняване на недостатъци и такъв изобщо не бил даден – в Указанията е посочен срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ – три работни дни от постъпване на заявлението, като при проследяване последователността на извършените от ДЛР действия не се установява тя да се е произнесла предсрочно. Неоснователно е и оплакването, че ДЛР е излязло извън границите на дължимата проверка. Извършената проверка е такава на договора само от външна страна и дали той действително е за прехвърляне на част от търговско предприятие или пък на определен актив, което е било нужно, за да се прецени дали представеният договор удостоверява подлежащо на вписване обстоятелство (доколкото прехвърлянето н определен актив не подлежи на вписване). Воден от изложеното Апелативен съд – София