Решение № 1532 от 9.12.2024 г. на Административен съд - Монтана по дело № 392/2024 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по повод подадена искова молба и уточнения по нея от лишения от свобода М. Н. П. с [ЕГН] изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Враца против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която са предявени осъдителни искове за неимуществени вреди в размер на 20 000, 00лв. /двадесет хиляди/, за периода 04.10.2021г. до 12.04.2022г. когато се е намирал в гр.Бойчиновци, поради бездействия и действия изразяващи се в назначаване на работа като „кучкар“, липса на почивка в период от шест месеца и зачитане на 58 дни /съботите и неделите/ и почивните дни в които е работел, с което е нарушен чл.3 от ЗИНЗ, като е поставен в неблагоприятни условия, уронване на човешкото достойнство, поради чувство на страх, незащитеност и малоценност. Посочено е, че производство е по реда на чл.284 във вр. чл.3 от ЗИНЗС. В открито съдебно заседание ищецът се явява лично доведен от органите на ОЗ „Съдебна охрана“ – Монтана и с назначения му в хода на производството служебен защитник адвокат В. П. от АК – Монтана, като поддържа иска си. Претендира уважаване на иска за обезщетение с оглед бездействия и действия изразяващи се в назначаване на работа като „кучкар“, липса на почивка в период от шест месеца и зачитане на 58 дни /съботите и неделите/ и почивните дни в които е работел, с което е нарушен чл.3 от ЗИНЗ, като е поставен в неблагоприятни условия, уронване на човешкото достойнство, поради чувство на страх, незащитеност и малоценност в периода 04.10.2021г. до 12.04.2022г. когато се е намирал в ЗООТ – Враца с местонахождение гр.Бойчиновци. Ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“ се представлява от надлежно упълномощения старши юрисконсулт в Затвора – Враца Г. Х., която в писмен отговор оспорва исковата претенция по основание и размер. Подробни доводи развива в насока липса на елементите на фактическия състав, имащ за последица ангажиране отговорността на ответника, както и липсата на установени незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация. В заключение моли да бъде отхвърлена исковата претенция. Представителят на Окръжна прокуратура Монтана в подробно писмено заключение счита исковата претенция за недоказана и моли да бъде отхвърлена. Административен съд - Монтана в настоящия съдебен състав, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори по делото и се установява от приложените справки, че ищеца М. Н. П. с [ЕГН] изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода“ за периода 04.10.2021г. до 12.04.2022г. в ЗООТ към Затвора гр.Враца с местонахождение в гр.Бойчиновци. Със Заповед №25/06.10.2021г. на Началник ЗООТ – Враца гл.инсп. И. Х., ведно от л.13 по делото ищеца е полагал по негово желание безплатен доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС в обект ЗООТ – Враца с местонахождение Бойчиновци за претендирания период, на длъжност „Кучкар“ от 06.10.2021г., като дните му са се отчитали от ИСДВР. По делото с приложени и справка Форма 76 за явяване на работа на ищеца и зачитане работни дни от 06.10.2021г. до 12.04.2022г., видно от л.14-20 по делото с отразени дни и осем часа за работа в съответния ден. Приложена е Заповед №18/12.04.2022г. на Началник ЗООТ – Враца гл.инсп. И. Х., ведно от л.64 по делото, с която на основание чл.170 от ППЗИНЗС, считано от 12.04.2022г. ищеца е освободен от работа на длъжност кучкар в ЗООТ „Враца“. Видно от л.69 по делото отчитането на работните дни е било качено на информационното табло в ЗООТ „Враца“, ведно с други съобщения до лишените от свобода. От приложената по делото справка от ИСДВР на л.80 се установява, че ищеца е полагал доброволен неплатен труд на осн. чл.80 от ЗИНЗС на пет дневна работна седмица от 06.10.2021г. и е освободен на 12.04.2022г., съгласно заповед №25/06.10.2021г. и Заповед №18/12.04.2022г. на Началник ЗООТ – Враца гл.инсп. И. Х., като за положения труд е водена отчетност отразена в бланка „Форма“ 76. Приложена е докладна записка от действащия Началник сектор ЗООТ „Враца“ на л.110 и л.113 по делото в която е посочено, че липсва документацията свързана с обявяване на работното място „кучкар“ и подаденото заявление от ищеца, респ. протокола на комисията. Посочено е, че ако са спазени Критериите за подбор на лишените от свобода за назначаване на работа от тогавашното ръководство на ЗООТ, всички документи следва да са към затворническото досие. Липсват справки за задълженията на лишените от свобода при изпълнение на отделна работна позиция, както и графици за изпълнение на определена работа, като не могат да посочат кой е полагал грижи за кучетата в ЗООТ през почивните и празничните дни. По делото устно и непосредствено са изслушани показанията на свидетелите И. Л. Х. Началник „ЗООТ“ – Враца, за претендирания период 04.10.2021г. до 12.04.2022г., както и показанията на лишените от свобода Ц. Ч. Е., М. М. Г. и К. Д. Д., които съдът кредитира като логични, последователни и доколкото не противоречат на останалите събрани по делото писмени доказателства. От разпитите им се установява, че се е налагало в почивни и празнични дни ищца да дава храна на кучетата, тъй като това са животни и искат непрекъсната грижа. По данни на св.Х. самият ищец сам е подал молба за тази длъжност „Кучкар“, като му е било известно колко време ще бъде зает с грижите за кучетата. Сочи, че излизането за 10-15минути да нахрани кучетата няма как да се зачете за работен ден, като в действителност ищеца е работил на пет дневна работна седмица, като е излизал един два пъти да нахрани кучетата и да ги пусне в ограденото за целта пространство да се разхождат. Твърди се, че самата грижа за кучетата не е отнемала 7 -8 часа от работния ден, а много по-малко, като за започване на работата сам си е подавал молба и е бил инструктиран какво точно ще работи. При така установените факти, съобразно приложените по делото писмени и събраните гласни доказателства, съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Според чл. 205 от АПК, приложим на основание препращането от чл. 285, ал. 1 вр. чл. 284 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът ГД "ИН"-София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и този в гр. Враца и затворническото общежитие от открит тип към него, са нейни териториални служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. В конкретния случай ГД "ИН"- София е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на ищеца М. Н. П. с [ЕГН] изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ към Затвора гр.Враца, за претендирания период от 04.10.2021г. до 12.04.2022г., когато е работел на длъжността „кучкар“. Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването й, тъй като се претендира присъждане на обезщетение, в резултат на твърдения за претърпени неимуществени вреди претендирани в размер на 20 000, 00лв. /двадесет хиляди/, за периода 04.10.2021г. до 12.04.2022г. когато се е намирал в гр.Бойчиновци, поради бездействия и действия изразяващи се в назначаване на работа като „кучкар“, липса на почивка в период от шест месеца и зачитане на 58 дни /съботите и неделите/ и почивните дни в които е работел, с което е нарушен чл.3 от ЗИНЗ, като е поставен в неблагоприятни условия, уронване на човешкото достойнство, поради чувство на страх, незащитеност и малоценност. Съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Разгледан по същество настоящия съдебен състав го намира за неоснователен. Основателността на иск с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС предполага установяване в кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1. акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 ЗИНЗС и 2. настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС и причинна връзка между нарушението на чл. 3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Деликтната отговорност на държавата не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца (по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК) е да проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на чл. 3 от страна на органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Доказването на настъпването на неимуществени вреди, за които нормата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, не подлежи на главно доказване от ищеца, а на оборване от ответника по пътя на обратното доказване, което също следва да бъде пълно. Тази оборима презумпция се простира и върху третия елемент на фактическия състав на деликтната отговорност – причинна връзка между нарушението на чл. 3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. В съответствие с нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Ал. 2 на същата норма предвижда, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. За да бъде квалифицирано едно бездействие или действие като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение да е регламентирано в нормативен акт и да е довело до поставяне в неблагоприятни условия, уронване на човешкото достойнство, чувство на страх, незащитеност и малоценност по отношение на ищеца, както твърди в исковата си претенция. Съгласно разпоредбата на чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС, по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода, лишените имат право на подходяща работа, като съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗИНЗС участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация. Аналогична е визираната цел и в чл. 163, ал. 1 от ППЗИНЗС, съгласно който участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхното превъзпитание, придобиване и повишаване на професионална квалификация и ресоциализацията им. Съответно в чл. 163, ал. 2 от ППЗИНЗС изрично е уредено, че обвиняемите и подсъдимите се включват в трудова дейност по възможност и при изрично писмено изявено желание от тях, а съгласно чл. 170, ал. 2 от ППЗИНЗС негативното отношение към трудовата дейност, като системно неизпълнение на трудовите норми, неуплътняване на работното време, отклонение от работното място, отказ от работа и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, се считат за утежняващо обстоятелство при разглеждане на правното положение на лишените от свобода. По аргумент от ал. 3 от същата разпоредба, в горните случаи или при обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа участието в трудова дейност се прекратява с писмена заповед на съответния началник. Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите възможности, като се вземат предвид възрастта, пола, здравословното му състояние и работоспособност, изискванията на сигурността, професионалната квалификация и предпочитанията му. С горецитираните норми се регламентира само правото на лишените от свобода да им се осигурява по възможност подходяща работа, което право се удовлетворява/реализира по възможност, но не се предвижда задължение за длъжностните лица безусловно да гарантират това право. Оттук съответно следва обоснован извод, че не е налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от затворническите администрации, тъй като приложимите нормативни актове не изискват безусловно задължение на административния орган да осигури работа на лишените от свобода лица в този см. е решение № 4641 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5665/2015 г., 3. отделение. Наред с това целта на полагането на труд от лишените от свобода по ЗИНЗС, който се явява специален закон спрямо КТ, не е престация на труд срещу съответно трудово възнаграждение, каквато е същността на трудовото правоотношение по Кодекса на труда. По специалния закон ЗИНЗС, както и ППЗИНЗС, водеща е ролята на превъзпитателната цел по отношение на изтърпяващите наказание "лишаване от свобода". Именно поради това и механизмите на възникване на правоотношенията по полагане на труд и по прекратяването му са различни от тези визирани в КТ. Различни са и последствията при прекратяване на престацията на труд, като съобразно ЗИНЗС и ППЗИНЗС не са предвидени механизми на обезщетения по повод на незаконосъобразно прекратяване на трудово правоотношение или при трудоустрояване. С оглед особеното положение, което лишените от свобода имат в обществото, то следва да се отбележи, че не съществува правна възможност спрямо тях да важат правилата за сключване на трудов договор, доколкото трудовото правоотношение при лишените от свобода не възниква по силата на свободен избор, конкурс или избор, а по силата на административен акт - решение на комисията по чл. 35 от ППЗИНЗС вр. чл. 165 от ППЗИНЗС. Отделно от това по аргумент от чл.80 от ЗИНЗС с изрично писмено съгласие на лишените от свобода администрацията на затвора може да им възлага доброволен неплатен труд, какъвто ищеца е упражнявал. Наред с това законодателят е предвидил в чл. 169а, т. 1 от ППЗИНЗС, че по време на работа на лишените от свобода не се разрешава да напускат определените от администрацията работни места, а видно от показанията на св.Х. ищеца е хранил кучетата един два пъти дневно, като ги е пускал на разходка и е чистил на същите, като не е бил ангажиран повече от 7 часа. Даването на храна събота, неделя или в празничен ден е било свързано със спецификата на самата трудова дейност, което се явява допустимо по см. на чл.79, ал.5 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ППЗИНЗС "Полагащите доброволен неплатен труд по чл. 80, ал. 1 ЗИНЗС се ползват от всички права, с изключение на трудово възнаграждение. " В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 175, ал. 5 от ППЗИНЗС препращаща към чл. 79, ал. 4 от ЗИНЗС. При тази препратка за ищеца е относимо правилото на чл. 79 от ЗИНЗС "Лишените от свобода имат право на непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа и непрекъсната седмична почивка не по-малко от 38 часа, а при производства с непрекъсната работа и при промяна на смените-не по-малко от 24 часа. " И в чл. 61, ал. 1 от ППЗИНЗС "Лишените от свобода имат право на седмична почивка в размер на два последователни дни, които по начало са събота и неделя. По изключение, когато това се налага от характера на работата, седмичната почивка може да се даде и в други дни". В случая предвид характера на извършваната дейност от страна на ищеца да храни кучетата два пъти дневно би могло да се приеме именно това изключение. Отделно от това, от разпита на св. Х., както се посочи и по –горе ищеца в работната седмица не е бил зает повече от 7, 00часа на ден, а когато се е налагало да даде храна събота и неделя това е отнемало незначителна част от времето му, за което действие същият се е съгласил при подаване на молбата за работа. Предвид изложеното съдът намира, че липсват каквито и да е доказателства от страна на затворническата администрацията да са извършени каквито и да било действия и/или бездействия, с които по някакъв начин да е накърнено конституционно установеното право на труд на Р. Б., регламентирано в чл. 48, ал. 1 от Конституцията на РБългария ( КРБ ). Показателен в тази насока е фактът, че същият е бил назначен като „кучкар“, където е работил в периода 04.10.2021г. до 12.04.2022г. Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа (вкл. и лишения от свобода, доколкото границите на този избор е съвместим с изтърпяваното наказание), като никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд ( чл. 48, ал. 3 и ал. 4 от КРБ ). По делото не се твърди и не се установява ищеца да е бил принуждаван да полага труд като „кучкар“. В подкрепа на горното е и факта, че последният сам е изявил желание. Тези съображения обосновават извод за неоснователност на твърденията на ищеца. Отделно от това, факта, че е престирал доброволен труд в някой от почивните дни по собствено желание с цел да излезе от помещенията където е изтърпявал наложеното му наказание не би могло да се квалифицира като осъществено нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него да са настъпили неимуществени вреди, а именно емоционално страдание, със степен над неизбежното ниво на страдание, още по-малко твърдяното от него поставяне в неблагоприятни условия, уронване на човешкото достойнство, чувство на страх, незащитеност и малоценност, както неоснователно претендира ищецът. При това положение, не може да се приеме, че с назначаването на работа (от която е можел да се откаже по всяко време), ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", още повече, че започването на работа е по желание на съответния лишен от свобода - чл. 164, ал. 5 от ППЗИНЗС, поради което и никой не може да черпи права от противоправното си поведение. Според настоящия съдебен състав исканото действие по зачитане приспадане не може да бъде извършено от Главния директор на ГДИН, защото това би означавало да измени наложеното с присъдата наказание, а с такива правомощия той не разполага. Актовете на органите за изпълнение на наказанията, свързани с намаляване срока на наложеното наказание са относими към института на предсрочното освобождаване. Признаването на работни дни или дни в обучение на лишените от свобода са свързани с института на предсрочното освобождаване като част от изтърпяване на наказанието, а контролът върху изтърпяване на наказанието е предоставен не на административните, а на общите съдилища.Съгласно чл. 5 ЗИНЗС вр. чл. 41, ал. 5 НК прокуратурата упражнява надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията, като в чл. 146, ал. 1 и ал 2 от Закона за съдебната власт/ЗСВ/ са изброени правомощията на прокурора в тази насока. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да осигури на лишените от свобода, от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. По делото не се установява неизпълнение на задължения, пряко свързани с ежедневието на лишения от свобода които могат да породят чувство на малоценност у него, да са в състояние да го унизят. За поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се счита липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Неблагоприятните последици от това бездействие, с оглед доброволността на положения труд, продължителността на периода, непълният работен ден по своя характер и интензитет не могат да се квалифицират като нарушение по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, поради което исковата претенция се явява неоснователна. Предвид изложеното по-горе, се налага извода, че не е налице твърдяното незаконосъобразно действие, респ. бездействие на затворническата администрация, което да е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Т. е. не е налице първата предпоставка на иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, обуславяща неговата основателност. Не се установи и настъпила, в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Ето защо исковата претенция е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Монтана, в настоящият съдебен състав,