Решение № 382 от 12.1.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 494/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл.57а от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по жалба на „ВРОМОС.КОМ" ЕООД, [ЕИК] срещу Заповед РД-01-137/23.02.2023 г. на Кмета на община Царево с която е наредено да бъдат премахнати „11 бр. преместваеми обекти с номера N9 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 15, 16, представляващи дървени навеси и 1 бр. къща на два етажа с № 14", находящи се в [ПИ] по КК на [населено място], м. Караагач, общ. Царево. Заявено е искане, съдът да прогласи нищожността на оспорената заповед, алтернативно да я отмени като незаконосъобразна. Видно от изложението в жалбата и по същество в представени по делото писмени бележки, жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е постановен без правно основание, при липса на компетентност на ответника, неправилно установена фактическа обстановка, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Застъпва се становище, че процесните обекти представляват такива по смисъла на чл.10а ал.2 от ЗУЧК, вр. с чл. 153 ал. 1 т. 5 от ЗГ, но не са преместваеми обекти, както е приел ответника. Поради това се счита, че кметът на община Царево не е материално компетентен да издава заповеди за премахване на посочената категория обекти. Навежда, че административният орган не е изследвал характерстиките на тези обекти, които да ги определят като преместваеми, а именно начин на прикрепване към земята, предназначение. Счита, че описаните обекти служат за защита от атмосферните влияния и съответно не могат да бъдат обекти за обитаване с туристически цели, както бланкетно е посочил органа. Твърди се, че засегнатите от заповедта обекти нямат характеристиките на преместваеми обекти, поради което същите не подлежат на разрешителен режим. Оспорва се също и разпореждането на административния орган за прекратяване на доставките на вода и ел.енергия до засегнатите обекти. Изложени са още и съображения, че заповедта е издадена при превишаване на властническите правомощия на органа и в противоречие с принципа на съразмерност, уреден в чл.6 ал.5 от АПК. Твърди се и че от съдържанието на заповедта не става ясно кои точно обекти и в кои техни части е разпоредено да бъдат премахнати – навеси, навеси с веранди, или навеси, веранди и каравани. Процесуалният представител на жалбоподателя по пълномощие поддържа жалбата в с.з. Претендират се сторените по делото съдебни разноски. Сочи писмени доказателства, ангажира СТЕ. Ответната страна - Кмет на община Царево, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като недоказана и неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки по делото. Иска се отхвърляне на жалбата. Представено е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Ангажира допълнителни доказателства. също претендира присъждане на разноски. Съдът, след поотделна и съвокупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Административно производство е започнало във връзка с постъпил в община Царево сигнал за извършено незаконно строителство и поставяне на къщи и бунгала в горски имоти към къмпинг „Якото място“, препратен по компетентност от РИОСВ- Бургас. Със заповед № РД-01-565/20.07.2022 г. кметът на община Царево е определил комисия, която да извърши проверка в района на къмпинг „Якото място“, местност Караагач, [населено място], общ. Царево. На 21.07.2022 г. от определените със заповедта служители на община Царево е извършена проверка на място и по документи, за което е изготвен констативен протокол /л.77-79 по дело/. В хода на проверката е извършено геодезическо заснемане на територията, обхваната от къмпинга, за което е представена извадка от заснемането, касаеща процесните обекти. От съдържанието на посочения констативения протокол, се установява, че проверката е извършена в присъствието на управителя на „Вромос.Ком“ ЕООД, стопанисващо к-г „Якото място“. Установено е от служителите, че къмпингът се разполага върху поземлени имоти с идентификатори 44094.2.925, 44094.2.679, 44094.2.681, 44094.2.680, 44094.2.910, 44094.2.810, 44094.2.676, 44094.2.578, 44094.2.911, 44094.2.411, 44094.2.943. При проверката е констатирано, че [имот номер] е собственост на Пробан инвестмънт ООД и е с предназначение „за туристическа база, хижа“. За този имот е посочено, че се ползва от Вромос.ком ЕООД под наем, като не е представен договор за наем. В него са заснети общо 52 обекта с характеристики на преместваеми обекти, с подробно описание в протокола. Видно от приложено по преписката известие за доставяне, на 19.10.2022г. на жалбоподателя е връчено писмо по чл. 26 от АПК, с което е уведомен, че започва производство по реда на чл. 57а ал. 1 т. 1 от ЗУТ за премахване на преместваеми обекти, попадащи 44094.2.877, 44094.2.681, 44094.2.679, 44094.2.963, 44094.2.925, 44094.2.926 в землището на [населено място], местност Караагач, като му е осигурено право да представи допълнителни доказателства/л.20, 21 по дело/. На 26.10.2022 г. от страна на Вромос.ком ЕООД са представени пред община Царево [нотариален акт], том ІІ, рег. № 1601, н.д. № 194/2019 г., вписан в СВ- Царево, въз основа на който дружеството е придобило имоти 44094.2. 681 и 44094.2.679; договор за наем от 25.05.2017 г., съгласно който Пробан инвестмънт ООД предоставя на Вромос.ком ЕООД под наем [имот номер], като съгласно допълнително споразумение към договора от 2021 г., срокът на договора е удължен от 01.06.2021 г. до 31.05.2024 г. В договора за наем е отбелязано, че имотът ще се ползва за изграждане от наемателя на паркинг за туристически каравани. Представено е и разрешение № 36/17.06.2022 г. за поставяне на преместваем обект „заведение за хранене тип „Фаст-фууд“ и „магазин за пакетирани стоки“ в [имот номер], валидно за срок от 5 години/л.32-40 по дело/. Съставен е Констативен акт №2 от 05.01.2023г./л.56-60 по дело/ от служители на О. Ц., с който е установен незаконен обект: „Каравани с дървени навеси над караваните и пред караваните", находящи се в поземлен имот с [идентификатор], област Бургас, община Царево, [населено място], м. Караагач, с НТП-друг вид дървопроизводителна гора, горска територия, собственост на Вромос.ком ЕООД, представляващ: -11 бр. обекта е номера №, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 15, 16, представляващи дървени навеси с едноскатни и двускатни покриви, изградени над каравани и продължаващи пред караваните, като са оформени дървени навеси над дървени вернда-дървета носеща и покривна конструкция /колони и греди, покрием ребра и обшивка OSB / със средна височина Нк- 2, 80 и Нб. -3, 20м, като дървената конструкция продължава и по външните стени - частично като дървен парапета и изцяло като стени- монтирани дървени дъски на разстояние между тях. Конструкцията се свързва със земята чрез бетонови пети под колоните, призми с размери 30/30/10см. Всички обекти са електрифицирани и водоснабдени, с обзавеждане и работят по предназначение-място за подслон през летния сезон. Обектите са номерирани с номер - комбинация от буква и число и имат вид на дървени къщи. Установено е, че обект № 14, представлява дървена къща на два етажа с № А223, с външни дървени стълби, двускатен дървен покрив, поставена дограма, обекта е със ЗП 132 кв.м., като от тях 125 кв.м, попадат в [ПИ] и 7 [жк], 2.680. Обекти с номера 10 и 16, попадат частично в по-голямата си част в [ПИ] и в съседите имоти, като съответната площ е отразена в приложеното към констативния акт служебно извършено извършено геодезическо заснемане. На место е констатирано, че преместваемите обекти се използват за туристическа цел, чрез отдаване под наем, като са обитаеми в момента на проверката и са част от реализирания к-г „Якото място“ за която дейност има публикувани реклами в социалните мрежи с обявен ценови диапазон на услугата. Към акта е изготвено геодезическо заснемане за разположението на обектите. Установено е, че за описаните обекти няма издадено Разрешение за поставяне по чл.56, 2 от ЗУТ. Направен е извод, че описаните обекти са поставени в нарушение на чл.56 ал.2 от ЗУ и по отношение на тях следва да се проведе производство по премахване. Констативният акт е връчен на жалбоподателя на 23.01.2023 г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне/л.26 по дело/, като е определен и срок за подаване на възражение срещу изложените в него констатации. В предоставения срок не е постъпило възражение. Въз основа на Констативния акт е издадена на основание чл.57а ал.1 т.1, предл.1 и 2 от ЗУТ, вр. с чл.56 ал.2 от ЗУТ Заповед № РД-01-137/23.02.2023г. на Кмета на Община Царево за премахването от Вромос.ком ЕООД на преместваеми обекти - общо „11 бр. преместваеми обекти с номера №№ 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 15, 16, представляващи дървени навеси и 1 бр. къща на два етажа с № 14", находящи се в [ПИ] по КК на [населено място], м. „Караагач", Община Царево. Със заповедта е разпоредено на основание чл.57а ал.6 от ЗУТ дружествата-доставчици на вода и ел.енергия да прекратят доставките до определените за премахване обекти. В мотивите на заповедта е прието за установено, че обектите представляват дървени навеси над каравани и пред караваните са изпълнени дървени веранди и дървеният навес е в общ обем над караваните и над верандите. Прието е също, че обектите се ползват за туристически цели и за тях не е издадено разрешение за поставяне. Видно от заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза/извършена от вещото лице инж.С. И.-строителен инженер/, вещото лице е констатирало, че [имот номер] попада в зона „Б“ на Черноморското крайбрежие, съгласно чл.11 от ЗУЧК. Имотът не попада в територия на: морски плаж, пясъчни дюни, категоризиран къмпинг, в резерват, природна забележителност, поддържан резерват или защитена местност. При проверката по документи експертизата е установила, че [ПИ], област Бургас, община Царево, [населено място], м. КАРААГАЧ, вид собств. Частна, вид територия Горска, НТП Друг вид дървопроизводителна гора, площ 2541 кв. м, стар номер 002681, Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 54/24.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК. За територията на община Царево е одобрен общ устройствен план със заповед № РД- 0214-776/13.08.2008 г. на Министъра на регионалното развитите и благоустройството, който е в процедура по изменение със Заповед № РД-02-15- 17/07.02.2014Г. на Министъра на МРРБ Д. Т.. Съгласно ОУП на община Царево, одобрен със Заповед № РД- 0214-776/ 13.08.2008 г. на Министъра на регионалното развитите и благоустройството, [ПИ] по КК на [населено място], Община [населено място], м. "Караагач", попада в рекреационна устройствена зона предназначена за курорт и допълващи го дейности. При извършения оглед на место вещото лице е констатирало, че така нанесените обекти съответстват по брой и описание на преместваемите обекти предмет на Заповед № РД-01-137/23.02.2023г. на Кмета на Община Царево, на КА №2/05.01.2023г. и приложеното към него геодезическо заснемане. В заключението е отбелязано, че след извършени ръчни измервания (с рулетка) е констатирано съответствие на измерените при геодезическото заснемане площи и размери на обектите и тези при извършения от експерта оглед. В експертизата са отнесени в табличен вид/л.7 от заключението /л.145 по дело/ съответствието на посочените в заповедта номера на обекти от геодезическото заснемане към номерата на самите обекти, установени при огледа, както следва: № 3 – съответства на В3; № 4- на А-202; № 5- душ/WC; № 7 – на А203; № 5 – на В10; № 9- на В11; № 10 – на А205; № 11 – на В4; № 12 – на А207; № 15 – на В5; № 16-демонтаж. Постройки са електрифицирани и водоснабдени, с обзавеждане и работят по предназначение (място за подслон) през летния сезон. При огледа на место е установено от експерта, че обектите обозначени в къмпинга със символ А са от дървена носеща конструкция и покривна конструкции (колони и греди 10/10см, покривни ребра - 5/10см и обшивка OSB). Покритие с ондулин. В. Н. = 2, 80м и Нб = 3, 20м. Разпределение: мобилна каравана и веранда. Конструкцията контактува със земята чрез бетонови пети под колоните, призми с размери З0хЗ0х10см. Постройката е вградена между съществуващи дървета и паркова среда. Обектите обозначени със символ В представляват Реновирано старо бунгало; Конструкция - дървени носеща и покривна конструкции (колони и греди 10/10см, покривни ребра - 5/10см и обшивка OSB). Покритие с ондулин. Стени - дървени, Под - дървена обшивка. Разпределение: стая с веранда. Конструкцията контактува със земята чрез бетонови пети под колоните, призми с размери З0хЗ0х10см.. Обект обозначен като А-233 като дървена къща на два етажа е с Конструкция - дървени носеща и покривна конструкции (колони и греди 10/10см, покривни ребра - 5/10см и обшивка OSB). Покритие с ондулин. Състои се от жилищен етаж и подпокривен етаж /складови нужди/. За всички обекти вещото лице е посочило, че монтажът на бетоновите фундаменти - пети/призми под колоните с размери З0хЗ0х10м и/или премахването им не изменят трайно субстанцията и начина на ползване на земята, като фундаментът на процесиите постройки не може да служи за основа за изграждане на строеж. Устеновено е от експертизата, че процесните постройки след отделяне от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура, без да се разделят на своите конструктивни елементи могат да се поставят на друго място и да се ползват за същото или подобно предназначение. По тези съображения експертизата дава заключение, че Процесните обекти с номера № 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 15, 16, представляващи дървени навеси и 1 бр. къща на два етажа с № 14, находящи се в [ПИ] по КК на [населено място], м. „Караагач", О. Ц. са преместваеми постройки по смисъла на §5 от ЗУТ. Съдът кредитира в цялост заключението на в.л.Илчев, изготвил приетата по делото без възражения СТЕ като изготвено компетентно, безпристрастно, обосновано и ясно в изложението по установените фактите и обстоятелства при извършената проверка по документи и оглед на место. По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, извършена от вещото лице инж.М. М.-специалност-геодезия, при извършването на която е изготвено геодезическо заснемане на процесните обекти. Вещото лице е констатирало, че местоположението на всеки от обектите при измерването незначително се разминава с местоположението, установено при измерването, извършено в хода на административното производство, като отклоненията са минимални. При представянето и защитата на заключението в о.с.з. вещото лице обяснява установените минимални отклонения с различните методи на заснемане и други условия, влияещи на тази дейност, като в тази връзка посочва, че той е извършил заснемането на место с тотална GPS станция. Допълва, че е установил, че постройките съответстват по брой, конфигурация, геометрия и разположение на установените в констативния акт и геодезическото заснемане на общината с измерванията, които той е направил на место, като установените минимални отклонения се обясняват с различните методи на заснемане. Допълва, че обектите посочени на контролната геодезическа снимка с ПС представляват паянтови стопански постройки, което означава че не са обект на кадастъра. При огледа е установил, че са от дървена конструкция, част от тях имат и навес/също дървен/, като нито един от тях не представлява обект по смисъла на кадастъра. Съдът кредитира в пълнота и приетото по делото заключение, изготвено от в.л.Мавродиев по допуснатата СТЕ като обосновано, пълно, ясно и компетентно изготвено. При така установените факти се налагат следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. С определение № 884/06.04.2023 г. по делото е отхвърлена молбата на жалбоподателя за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед. Определението е оставено в сила с определение № 8181/27.07.2023 г., постановено по адм.д. № 5882/2023 г. по описа на ВАС. Съгласно разпоредбата на чл.57а, ал.3 от ЗУТ, кметът на общината издава заповед за премахване на обектите по чл.56, ал.1 от ЗУТ, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение. Оспорената по делото Заповед № РД-01-137/23.02.2023г. е издадена от материално и териториално компетентния по см. на чл. 57а, ал.3 от ЗУТ орган – Кмета на Община Царево. Неоснователни са твърденията за некомпетентност на кмета на общината за издаване на обжалваната заповед. В ЗУЧК не се съдържат нарочни правила, регламентиращи компетентността на конкретни органи за издаване на заповеди за премахване на обекти, поставени в нарушение на чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК, като не се съдържат и специални процесуални норми. По силата на препращащата норма на чл. 13, ал. 6 от ЗУЧК, приложима за определяне на реда за премахване на обекти, които не отговарят на условията по чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК е разпоредбата на чл. 57а от ЗУТ. Следователно, компетентността за издаване на заповеди за премахване на обекти, поставени в нарушение на чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК, следва да се определи по правилата на общата компетентност за издаване на актове за премахване по чл. 57а от ЗУТ, приложими съобразно естеството на обекта. Съгласно разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, заповедите за премахване на обектите по чл. 57, ал. 1 от ЗУТ се издават от кмета на общината. Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Оспорената заповед е постановена при спазване на изискванията по чл.59, ал.2 от АПК за форма и съдържание на административния акт. Заповедта е изготвена в предвидената от закона писмена форма с реквизитите по чл.59 ал.2 от АПК, като съдържа подробно изложение на фактическите и правни основания за нейното издаване. В тази връзка са конкретизирани адресата на акта, основанията, поради което се приема, че обектите представляват преместваеми такива, както и са индивидуализирани съответните обекти, по отношение на които е издадена заповедта. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие - чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, така и описание на обстоятелствата, възприети като релевантни юридически факти за обосноваване наличието на законово регламентирана материалноправна предпоставка по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ. Дали обектите правилно са определени като преместваеми обекти по см. на §5, т.80 от ДР на ЗУТ във вр. с чл.56, ал.1 от ЗУТ, е въпрос на материална, а не на процесуална законосъобразност на обжалваната заповед. При издаването на заповедта са спазени специалните административно- производствени правила, регламентирани в чл.57а, ал.2 от ЗУТ. Съгласно цитираната норма, обстоятелствата по чл.57а, ал.1 от ЗУТ се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по, ал. 1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му. Административното производство се основа на съставени констативен протокол от 21.07.2022 г. и констативен акт № 2 от 05.01.2023 г. от служители на общинската администрация. Спазена е задължителната процедура за връчване на акта. Не е спорно по делото, а и се установява от събраните писмени доказателства, че обектите, предмет на оспорената заповед са реализирани от дружеството-жалбоподател като собственик на поземления имот, което развива и предлага туристическа услуга, чрез отдаването им под наем. Предвид изложеното съдът намира, че не допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на заповедта на това основание. Заповедта е мотивирана. Видно от обстоятелствената й част, в нея са описани констатираните обстоятелства по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ и е посочено правното основание за издаването й – чл.57а от ЗУТ. По възражението в жалбата, че процесните обекти представляват архитектурни елементи по смисъла на чл.153, ал.1, т.5 от Закона за горите, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗУЧК в зона „А“ и в зона „Б“ извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на предназначението им могат да се обособяват места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани. В тези места се разрешава поставянето само на обекти по чл.153, ал.1, т.5 от Закона за горите – архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение като: кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси, информационни табла, чешми, дървени огради, скари и други, които не представляват строителство по смисъла на Закона за горите и на Закона за устройство на територията. Действително по делото е установено, че процесният имот попада в зона „Б“ на Черноморското крайбрежие извън територията на морски плаж, пясъчни дюни и категоризиран къмпинг, но процесните обекти не могат да бъдат определени като архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма по смисъла на чл.153, ал.1, т.5 от Закона за горите, защото по делото също така е установено от в.л.Илчев, изготвил първата съдебно техническата експертиза при огледа на место и по документи, че предназначението им е за курортни нужди с цел туризъм, т.е. обектите имат търговско предназначение. Предвид изложеното, издадената заповед за премахване им е от компетентността на кмета на общината, тъй като [населено място] не е национален курорт, определен с решение на Министерския съвет за селищно образувание с национално значение, а обектът не се намира на територията на морски плаж, при които производството се провежда от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Поради това съдът намира за неоснователни изложените в жалбата възражения за нищожност на оспорената заповед. Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за неяснота в предмета на заповедта. Обектите предмет на заповедта са конкретно описани в обстоятелствената част като дървени навеси върху каравани и дървени веранди, които са включени в обема под навесите. Посочения предмет ясно въвежда обектите, подлежащи на премахване, а именно дървените навеси в цялост и изградените под тях дървени веранди. В констативния акт, с който е започнало административното производство, обектите надлежно са описани по размери, а от изготвеното геодезическо заснемане, което е неразделна част от акта и към което препраща и самата заповед, обектите са индивидуализирани и по местонахождение. Извършените по делото експертизи установяват незначителни разминавания между действителното местонахождение на обектите и посоченото такова в извършеното в хода на административното производство геодезическото заснемане. Установеното отклонение е определено от експертите в рамките на допустимите грешки. Съдът няма основание да не кредитира изготвените заключения, доколкото същите са обективни и кореспондират помежду си от гледна точка на установените факти, както не се установяват доказателства по делото, които да разколебават достоверността на заключенията. Отделно от това вещото лице Илчев е констатирал, че описаните в констативния акт обекти съответства и по размер, на установените на място. Констатираното разминаване на номерацията на обектите на място, установена от вещото лице Илчев, и номерацията дадена на същите с геодезическото заснемане по същество не може да доведе до извод за неяснота в предмета на заповедта, доколкото геодезическото заснемане определя съответните обекти по местонахождение и именно същите следва да бъдат премахнати. Следователно обектите предмет на процесната заповед са индивидуализирани в достатъчна степен в хода на административното производство по отношение на местоположение, размери и обем, която да обоснове пълнота на фактическите констатации на оспорения акт, както и пълнота в разпоредителната му част. Правилно е приложен и материалният закон. Съгласно чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение. В нормата на чл. 57а, ал. 6 от ЗУТ е предвидено още, че със заповедта за премахване се определя срок за премахване на обекта и се разпорежда на дружествата, доставчици на вода и енергия, да прекратят доставките до определения за премахване обект. В случая от данните по делото се установява, че [ПИ] е собственост Вромос.ком ЕООД, съгласно [нотариален акт], том ІІ, рег. № 1601, н.д. № 194/2019 г., вписан в СВ- Царево/л.34-35 по дело/. Следователно именно Вромос.ком ЕООД осъществява търговската си дейност посредством процесните обекти, както и именно това е дружеството собственик на същите. На следващо место съгласно заключението на извършената по дело съдебно-техническа експертиза, обектите, предмет на оспорената заповед, нямат основа, която да може да се ползва за основа на строеж. Наред с това, вещото лице сочи, че тези обекти конструктивно могат да бъдат поставени на друго място и съответно да изпълняват същото предназначение. Отделно от това, от данните по делото, в частност най-вече на изложените от жалбоподателя твърдения с оглед отправеното искане за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед, разглежданите обекти се ползват за търговската дейност на дружеството, а именно отдаване под наем на каравани и бунгала през летните сезони. Така изложеното, както и описанието на процесните обекти, води до извод, че последните се ползват като обслужващи елементи към основните обекти, чрез които дружеството осъществява своята дейност и съответно реализира приходи. Изложеното води до извод, че процесните дървени навеси, с разположени под тях каравани и дървените веранди пред караваните и под навесите, отговарят на понятието за преместваеми обекти, визирано в §5, т. 80 от ЗУТ, и представляват преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1, т.2, предл.2 от ЗУТ, с оглед на тяхното предназначение. Установява се по делото, че по отношение на обектите извършени в [имот номер], представляващи предмет на оспорената заповед няма издадено разрешение за поставяне от общината, като не са представени/нито н административното, нито в съдебното производство/ доказателства за наличието на каквото и било друго разрешение от съответните органи за изграждане на тези обекти, поради което правилно и законосъобразно с оспорената заповед е прието, че същите подлежат на премахване на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. С разпоредбата на чл. 57а, ал. 6 от ЗУТ е предвидено задължение за административния орган да разпореди прекратяване на доставката електро- и водоподаване. От данните по делото, в частност изготвената експертиза на вещото лице Илчев, се установява, че обектите – дървени навеси и веранди, са електрифицирани, като на същите са установени осветление е контакти. Също така за част от обектите вещото лице е констатирало, че има изградени кухненски кътове, т.е. до същите е изградена ВиК инсталация., При тези констатации законосъобразно и в изпълнение на горната норма административният орган е разпоредил с оспорената заповед дружествата-доставчици на ел.енергия и вода да прекратят доставките до определените за премахване обекти. Разпоредителната част на заповедта относно прекратяване на посочените доставки е ясна – по отношение на определените за премахване обекти, съответно са изпълнени законовите изисквания. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедта е издадена при превишаване на властническите правомощия на ответника и при неспазване принципите на съразмерност, визирани в чл. 6, ал. 5 от АПК. Напълно в компетентността на кмета на община Царево е да издава заповеди от вида на процесната, като приложимият закон му дава такова възможност, поради което не може да се приеме, че органът е превишил своите прамощия. Заповедта е издадена и при спазване принципите на съразмерност. Целта на производството по чл. 57а от ЗУТ е да се премахнат обекти, които не са поставени по съответния ред. Тази цел е постигната с издаването на оспорената заповед. Не може да се приеме, че заповедта въвежда несъразмерни спрямо целта си санкции за адресата, доколкото в същата не се постановява нещо повече от това да се преустанови дейност, която е в противоречие със законовите разпоредби. Следователно не е налице и основание за оспорване по чл. 146 т. 5 от АПК. С оглед установяването по делото на наличието на материално-правните предпоставки за премахване на обектите по чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, оспорената заповед се явява законосъобразна, а жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход от производството и с оглед направеното искане, в полза на ответника следва да бъде присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски в общ размер от Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане, разноски в настоящото производство следва да се присъдят в полза на ответната страна, а именно 1550 лева, от които 1250 лева заплатено адвокатско възнаграждение/л.125 по дело/ и 300 лева заплатен депозит за извършена съдебно-техническа експертиза/л.137 по дело/. При горните мотиви оспорената заповед се явява законосъобразна, поради което и на основание чл.172 ал.2 от АПК жалбата следва да се отхвърли. Мотивиран от изложеното, Административен съд-Бургас, VII състав