Решение № 263119 от 10.10.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 3226/2019 г.

С присъда от 05.07.1989 г. по НОХД № 184/1989г. на Военен съд – Плевен е признат за виновен в това, че от м. 01.1989 г. до м.02.1989 г. в гр.Лом, при условията на продължавано престъпление и повторно, е извършил кражби на обществено имущество – престъпление по чл.195, ал.1, т.З и т.7 вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.54 от НК, както и за това, че през м.02.1989 г.в гр.Лом сам и в съучастие е извършил кражба на лично движимо имущество, като му е определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието. С присъда 09.12.1993г по НОХД № 11/1993г на Районен съд Лом е признат за виновен, за това, че през периода 15.07.1990 г. до 09.07.1991 г. в гр.Лом, при условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление, след предварителен сговор, е отнел чужди движими вещи - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.З и т.5, вр.чл.26, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието. Предишните осъждания на ищеца не дават основание да се приеме, че наказателното производство, което е започнало през 2016 г., се е отразило негативно на социалните му контакти и общуване. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази съдебната практика на ВКС, съгласно която, при определяне на обезщетението по справедливост трябва да се отчитат конкретни обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда, какво е било отражението на незаконното обвинение върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяване и публичност на незаконното обвинение, дали са причинени здравословни увреждания./т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III г.о. на ВКС, както и разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и съдебни решения на ВКС: решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г.о. на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г.о./. В конкретния случай при определяне на обезщетението съдът отчете възрастта на ищеца към датата на започване на наказателното производство спрямо него – 48 г., тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение – по чл. 163, ал. 1, т. 2 от НК, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, тъй като за него се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до една година или пробация. Съдът отчете продължителността на наказателното производство през периода 28.07.2016 г. – 31.08.2019 г./три години и един месец/, както и обстоятелството, че спрямо ищеца през периода 28.07.2016 г. – 14.09.2016 г. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, през периода 14.09.2016 г. – 03.10.2016 г. – „домашен арест“, а след 03.10.2016 г. до датата на оправдателната присъда – „подписка“. Според свидетелството за съдимост, което е по наказателното дело, ищецът двукратно е осъждан преди процесното наказателно производство, като са му били налагани ефективни наказания „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанията. При тези данни по делото следва да се приеме, че уврежданията на ищеца са с по-нисък интензитет, отколкото за човек, който никога не е привличан като обвиняем по наказателно производство. Не бе доказано по делото Т. да е имал осигурена работа в чужбина и да не е могъл да замине, поради започналото наказателно производство, а тежестта на доказване на това обстоятелство е върху него. Касае се за вреди, които надхвърлят обичайните вреди и следва да бъдат доказани. Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през периода 2016 – 2019 г., съдът определи обезщетението по справедливост на 1 000 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 30 000 лв. следва да бъде отхвърлен. По разноските: Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 10 лв. за държавна такса и 66, 66 лв. за адвокат, съразмерно на уважената част от иска, или общо 76, 66 лв. Мотивиран така, съдът