Решение № 4735 от 23.5.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 415/2025 г.

производство било изяснено, че жалбоподателят е напускал пределите на РФ с цел закупуване на недвижим имот и след реализацията на тази цел същият се е връщал в РФ без наличие на непосредствени притеснения от завръщане и пребиваване на територията на РФ и принципната му позиция по този въпрос. По време на престоя му в РФ спрямо същия не били предприемани негативни действия. До момента не е получил повиквателна и не е бил търсен за явяване на военна служба. Арешев сам посочил, че има документ, който го освобождава от военна служба свързана с оръжие. Прави се подробен анализ на казаното от жалбоподателя в хода на интервюто проведено от административния орган, като се обобщава, че същият е напуснал страната си по произход поради обстоятелства от личен характер, свързани с желанието му да живее и работи извън територията на Р.. Сочи се, че за Арешев не била налице реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. А ДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, трети състав, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По ф акти те: Съгласно наличните по преписката и делото материали, жалбоподателят Т. Т. А. е роден на [дата]. в [населено място], Руска федерация, гражданин на Руска федерация, татарин по народност, атеист, [семейно положение], [ЛНЧ]. Ч. А. е сезирал с молба вх.№ РД09-3787/07.10.2022 г. Държавна агенция за бежанците при МС, с която поискал предоставяне на международна закрила. На същата дата подписал декларация за съгласие за събиране на информация за него. В тази връзка са връчени: Информация за обработване на лични данни на чужденци, търсещи международна закрила; изготвен е регистрационен лист и покана за провеждане на интервю. С поканата гражданинът е предупреден за последиците от неявяването. В хода на административното производство е установено, че в паспорта на Т. А. е положена шенгенска виза тип С, № 019789247, издадена на 14.07.2022 г. от дипломатическото представителство на Кралство Испания в [населено място], валидна до 18.07.2023 г. С разпореждане с peг.№ УП 21869/14.10.2022 г. на интервюиращ орган, на основание чл.67а, ал.2, т.1 от ЗУБ, е образувано производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила. На основание чл.12, ал.2 и ал.3 от Регламент (ЕС) 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета, на 27.10.2022 г. Република България отправила към Кралство Испания искане за поемане на отговорност. На 14.11.2022 г. от испанските власти била получена нотификация, според която Кралство Испания поема отговорност за Арешев. С решение № 13726/23.11.2022 г. на решаващ орган на ДАБ, на чуждия гражданин е разрешено прехвърлянето в Кралство Испания. Арешев обжалвал решението пред Административен съд – София-град, който с решение № 476 по адм. дело № 11453/2022 г., отменил решението на административния орган и върнал преписката в ДАБ за произнасяне. С решение № 13826/13.07.2023 г. на решаващ орган на ДАБ, на основание чл.67в, ал.1, т.2 от ЗУБ, на чуждия гражданин е отказано прехвърлянето в Кралство Испания. На 14.10.2022 г. е проведено интервю с жалбоподателя в Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, РПЦ София, като е изготвен протокол рег.№ УП 21869/14.10.22 г. Интервюто е проведено с преводач. Посочено е, че се провежда с цел да бъдат изяснени фактите, свързани с проблема на жалбоподателя, както и да се изяснят причините, поради които е напуснал страната си и е подал молба за закрила в България. Указана е отговорността за представяне на неверни данни или умишлено заблуждаване на служебно лице. Арешев уточнил, че няма роднини в държава – член на ЕС. Живеел в Москва. Н. Р. на 18.07.2022 г. от Ивангород и влязъл в Нарва, Естония. От там, на 20 август отишъл в Полша, откъдето излетял за Бургас. Н. Р. с виза тип С – шенгенска/испанска, която получил в Москва. От Бургас отишъл в Несебър, където има собствено жилище. Обяснява, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-член на ЕС. Посочва, че през първата половина на 2022 г. – от 20.04.2022 г., пристигнал легално в България, за да закупи имот, като сделката била извършена на 19 май същата година. Описва, че е бил в редица европейски страни, като в Естония притежава недвижимо имущество и пребивавал в страната посредством шенгенски визи, разрешаващи престой от 90 дни на половин година. Заявява, че е подал молба за закрила само в България. Обяснява, че до 21 септември, пред указа за мобилизация, нямал основание да търси убежище. Планирал около 20 ноември да замине, дори за Мексико, но само да не се върне в Р.. Сочи, че е татарин. След 2000 г. е изпитвал някои неудобства заради имената си. Въпреки, че е кореняк московчанин, бил наричан неруснак. Определя се като атеист и не е имал проблеми с това. Арешев заявява, че е [семейно положение], като с бившата си съпруга – И. А. А. се е развел през 2005 г. От брака си има син – М. Т. А., роден през 2003 г. Поддържа връзка с двамата. Посочва, че синът му, който е студент в Р., е започнал да изпитва страх след обявяването на мобилизация. Студентите имат отсрочки. Жалбоподателят има виеше юридическо образование, като през 2014 г. е завършил руската държавна академия по интелектуална собственост. Посочва, че е работил като юрист, както и като частен представител по граждански дела. Никога не е членувал в политическа партия. Не е отбил редовната си военна служба. Заявява, че с помощта на баща му и неговите контакти е бил записан като ограничено годен за служба – годен за нестроева служба. Посочва, че му е била издействана диагноза „гранично състояние”, съгласно която, когато човек се намира под стрес не бива да бъде допускан до оръжие. Заявява, че тази диагноза не е реална. Бил му даден военен билет, в който било вписано, че е ограничено годен за военна служба. Показал документ на интервюиращия, в който било записано – годен за нестроева служба. В Р. са останали родителите му, синът му, бившата съпруга. Няма братя и сестри. Посещавал е руското представителство на Р. в Бургас през месец май 2022 г., с цел получаване на удостоверение за съдимост. Арешев мотивира молбата си за закрила с опасения от мобилизиране и с нежеланието му да служи в руската армия. Заявява, че не може да се върне в Р., защото в страната е обявена мобилизация, във връзка с която ще бъде призован да участва в престъпната война на Р. и ще бъде накаран да извършва военни престъпления, а ако се отклони от това, ще бъде наказателно преследван. На 21 септември 2021 г., когато бил приет указът за мобилизация, той се намирал в своето жилище в България. Посочва, че е видял реален риск от това при връщането си в Р. да бъде мобилизиран, или от това – във връзка с антивоенните му убеждения, при избягване на мобилизация, да бъде наказателно преследван. Ако откаже да изпълнява заповедите може да бъде разстрелян. Обобщава, че конкретното събитие, заради което е подал молба за закрила е издаването на указа за мобилизация. Не са заявени данни за отправяни лични заплахи. Посочва, че не е получавал призовки или повиквателни по повод предстояща негова мобилизация, преди или след напускането на Р.. Посочва, че синът му, обитаващ жилището му не го е уведомявал някой да го е търсил по повод мобилизация. На въпрос, не го ли прави негоден за служба това, че е бил освободен от служба заради наличието на „гранично състояние” отговаря, че съгласно средствата за масова информация има случаи на призоваване дори на [възраст] инвалиди. Посочва, че всичко зависи от това дали военните и полицейските патрули ще се доберат до човека или не. Никога не е имал контакти или проблеми с руските власти. Заявява, че счита, че би бил търсен за служба, тъй като, съгласно медиите, властите мобилизират когото могат, независимо от възрастта. Добавя, че след обсъждане с негов адвокат, е потвърдено, че дори при съмнение за това, че той би могъл да бъде мобилизиран е налице основание за предоставяне на търсената закрила. Посочва, че, даже със самия указ, за него е налице обоснован риск и е налице достатъчно основание да му бъде предоставена закрила. Заявява, че би могъл да живее при роднини на друго място в страната, но до момента, в който му изпратят повиквателна. От този момент за себе си вижда две възможности – да отиде в Украйна и да извършва военни престъпления и да загине или да се отклони от това и да стане престъпник. До момента не му е оказвано насилие, не е арестуван, съден или осъждан в Р.. Като юрист има високо правно съзнание. Още през 2020 г., когато закупил жилището в Естония, взел решение да отиде в друга страна на ЕС, но да не живее в Р.. В отговор на въпрос, защо е подал молбата за закрила в конкретния момент, Арешев отговаря, че още през 2022г. се опитал да напусне Р. и да живее в ЕС легално. Получил отказ за издаване на виза тип D като представител на руска компания в България. Регистрирал свое дружество в Естония, но поради влошаването на отношенията между Естония и Р., сметките му в Естония били блокирани. В тази връзка закупил жилище в България, поискал издаване на виза тип D. Посочва, че щял да напусне България на 20 ноември – датата на изтичане на шенгенската му виза, но се е възползвал от негативната ситуация по отношение на него, във връзка с указа от 21 септември. Посочва, че желанието му да не живее в Р. не се е появило на 21 септември, но тогава е видял възможност и основание да моли за международна закрила. Допълва, че отдавна е опитвал легални методи да живее извън Р. но не се е получавало, посочва, че използва настоящия метод, тъй като е налице обоснован риск при завръщането му. Още веднъж заявява, че ако се завърне в страната си ще бъде в риск да загине във войната или да се окаже в затвор. Обобщава, че от Република България иска международна закрила. Сочи, че има собствено жилище и е финансово задоволен. Държавата няма бъде във финансов ущърб. Желанието му да живее в България е искрено, тъй като тук и в другите държави от ЕС има институции, каквито в една нормална държава трябва да има. С преписката е представена справка с вх.№ ЦУ-1545/06.10.2023 г., изготвена от директора на дирекция „Международна дейност“ в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет относно актуалната ситуация в Руска федерация. Тази справка е цитирана в мотивите на оспореното решение. Същата съдържа данни относно: 1. Общо положение в страната; 2. Актуална обществено-политическа обстановка (към 19.09.2023 г.); 3. Характер и особености на военната служба в Р.; 4. Подлежат ли на наказания лицата, които отказват военна служба и ако да – какви са наказанията и в каква степен същите биват изпълнявани на практика; 5. Каква руска армия участва във военните действия в Украйна – професионални войници или наборници; 6. Обявено ли е военно положение и/или обща мобилизация на територията на Р. Ф.. С оспореното решение административният орган приел, че за Т. А. липсват предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1 – 3 от ЗУБ. Същевременно за кандидата се установяват положителните предпоставки и липсват данни за отрицателни предпоставки по чл.9, ал.4 и 5 от ЗУБ. Същият не е посочил член от семейството му да има предоставена международна закрила в Република България, поради което органът приел, че за него не са налице предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ. Според ответника, посочените от кандидата лични мотиви за желанието му да живее в Република България, не могат да бъдат оценени като хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ. Предмет на настоящото производство е само отказът за предоставяне на хуманитарен статут, поради което фактите и доказателствата, свързани с произнасяне на ответния орган във връзка с предоставяне на статут на бежанец /чл.8 от ЗУБ/ няма да се обсъждат, тъй като след отхвърляне на жалбата срещу постановеното решение на П. на ДАБ в тази част и оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт, Решение № 465 от 05.01.2024г. е влязло в сила съответната част и въпросите свързани с евентуално предоставяне статут на бежанец понастоящем не могат да се обсъждат. В мотивите на решението, на първо място е пресъздадено и обсъдено съдържанието на проведеното с чужденеца интервю. Органът посочил, че в хода на административното производство не било доказано наличието на риск за жалбоподателя, неговия живот или свобода в държавата му по произход по смисъла на закона. Според административния орган Арешев не е напуснал страната си по произход във връзка с конкретни събития или във връзка с извършени спрямо него действия, а единствено поради обстоятелства от личен характер, свързани с желанието му да живее и работи извън територията на Р.. Органът приел, че спрямо кандидата не е налице политическо преследване или политически репресии, или друга форма на опит за посегателство срещу личността му. Срещу него не е повдигнато никакво обвинение и той не е бил задържан или търсен от страна на властите по какъвто и да е повод и не е изтезаван, съответно правата му не са нарушени по никакъв начин. Видно от мотивите на административния орган, въпреки антивоенните убеждения, Арешев напуснал Р. не в началото на войната – на 24.02.2022 г., а значителен период от време след събитието. Така, според органа същият бил в България на 20.04.2022 г. с цел имотна сделка, след което се завърнал в Р. и я напуснал отново на 18.07.2022 г. Тези факти мотивирали председателя на ДАБ да приеме, че чуждият гражданин не е изпитвал непосредствени или други притеснения от завръщане и пребиваване в Р. независимо от наличието на война и принципната му позиция. В този случай Арешев сам избрал и доброволно се завърнал в Р.. В решението са изложени мотиви, според които влизането и излизането от и на територията на Руската федерация са били безпроблемни за жалбоподателя, което органът приел за индиция, че решението за окончателно напускане на Р. е по лични съображения. Посочено е, че до момента Арешев не е получил повиквателна и не е бил търсен за явяване. Отчетено е, че чуждият гражданин е заявил, че е бил освободен от служба, свързана с достъпа до оръжие. На следващо място в решението е изложено, че според справка вх.№ ЦУ – 1545/06.10.2023 г. на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ за изпълнение на наборна военна служба в Р. се набират войници два пъти годишно – от 1 април до 15 юли (пролетен набор) и от 1 октомври до 31 декември (есенен набор). През тези периоди на служба могат да бъдат призовани всички мъже на възраст между 18 и 27 години, които нямат здравословни проблеми или неизтърпени присъди. Задължителната служба продължава 12 месеца, след което войниците могат да се присъединят към военния резерв. Според справката, руската армия използва наборната служба през годините с цел да гарантира, че има военно обучени резерви, ако се наложи мобилизация при голяма война. Осъществен е анализ на указите за мобилизация подписвани от руския президент. Прието е, че има редица данни, че в Украйна се сражават професионални и договорни войници заедно с членове на частни охранителни и военни компании, както и мъже, вербувани от самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики, както и че руските военни служби засилвали усилията си за привличане на професионални войници. Обоснован е извод, че от началото на инвазията на Р. на територията на Украйна, руското правителството все още не е постановило обща мобилизация на населението. Видно от справката частичната мобилизация от септември 2022 г., по чиято причина чужденецът търси закрила е обявена за приключила. Ответникът е анализирал наличната публична информация, според която в Р. няма правни основания за наказателно преследване, ако войник откаже да се бие, докато е на руска територия. Поради тази причина много войници са предпочели да бъдат уволнени или преместени, вместо да участват във военни действия. За войниците ще бъде по-трудно да откажат да се сражават, ако Р. обяви пълномащабна война, тъй като по време на война правилата са съвсем различни и при такава хипотеза отказът би означавал много по-строги наказания, включително затвор. Настоящият статус на конфликта в Украйна дава на руските войници, законен път да откажат участие, но някои от тях се оплакват, че това същевременно води до липса на адекватни грижи за тях.Въз основа на горното органът приел, че дори и да бъде мобилизиран, за руския гражданин съществува законовата възможност да откаже да се сражава в Украйна, без това да доведе до наказателно преследване. Направените от него твърдения и посочване на примери с трети лица не съдържат информация за наличието на неблагоприятни спрямо същия обстоятелства и така направените твърдения не съдържат факти по случая. Обсъдено е, че съгласно Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на ВКБООН, мигрантът е лице, което, по причини различни от изброените в определението, доброволно напуска страната си, за да се засели другаде. Той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер. Ако върши това по чисто икономически съображения, той е икономически мигрант, а не бежанец. (глава II, § 62, стр.24). Въз основа на информацията по преписката и заявленията на чуждия гражданин органът приел, че той многократно е правил опити да устрои пребиваването си в страна членка на ЕС, първоначално в Естония, а в последствие в България. Видно от самите изявления на чужденеца е, че той се опитва да се възползва от негативната ситуация в страната си. Същото показва, че чуждият гражданин е направил опит да узакони дългосрочното си пребиваване в страна, в която предварително е закупил жилище, възползвайки се от факта, че страната му е нападнала Украйна, намира се в неблагоприятно външнополитическо отношение и изпитва трудности със спазването на човешките права. Органът е взел предвид, че Т. А. е оспорил по съдебен път решението с което е прието, че друга страна членка на ЕС (Испания) отговаря за производството му. Със същото следва да се приеме, че водещ мотив в случая на чуждия гражданин, е не разглеждането на молба за международна закрила съгласно съответните европейски договорености, а конкретно лично желание да се установи в конкретна страна, в която той е придобил предварително жилище и е направил опити дългосрочно да уреди пребиваването си, като това му действие е продиктувано единствено от личното му желание, а не от необходимост, породена от конкретни негативни спрямо него действия или събития. Според мотивите на решението, Т. А. не е бил принуден да отпътува от родината си поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Срещу него не са били предприети такива действия нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Изложеното дало основание на решаващия орган да приеме, че молителят не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. От аналицираните данни се установява, че въпреки изпитването на проблеми с утвърждаване върховенството на закона и налагане на демократични порядки, независимо от нахлуването на руски сили на територията на Украйна, цялостната оценка на ситуацията е, че Р. Ф. не се намира в състояние на вътрешен въоръжен конфликт или военни действия на територията на самата страна по смисъла заложен в международното право. От цитираната справка се изяснявало, че не е налице информация която да сочи за влошаване на обстановката на територията на федерацията, достигаща границите на безогледното насилие, породено от въоръжен конфликт или неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжените групировки. При тези констатации, не може да се приеме, че единствено на основание пребиваването на територията на държавата по произход, чужденецът би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха. По така изложените съображения с оспореното решение, на основание чл.75, ал.1, т.4, вр. с чл.9 от ЗУБ на Т. А. е отказано предоставяне на хуманитарен статут. При тези фактически констатации, съдът обосновава следните правни изводи: Съгласно чл.84, ал.3 от ЗУБ, решенията от вида на процесното (по чл.75, ал.1, т.2 и т.4), може да се обжалват в 14-дневен срок от връчването им пред административния съд по настоящ адрес от регистрационната карта на чужденеца. В конкретния случай, според регистрационния лист на чужденеца, същият е с настоящ адрес – [населено място], к-с Съни дей 3 Премиум, бл.А, ет.1. Решението му било връчено лично на 11.01.2024 г. Жалбата е подадена, чрез ДАБ, на 19.01.2024 г. Така същата се явява подадена в срок от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт и пред компетентен съд. Налице са положителните кумулативно изискуеми предпоставки за допустимост на жалбата и отсъстват отрицателни такива. Решението е издадено в производство по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ от председателя на ДАБ, съобразно правомощията му по чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, по искане на жалбоподателя. На 14.10.2022 г. с чужденеца било проведено интервю, за което бил съставен протокол, подписан от органа и от Т. А.. Интервюто било проведено с участието на преводач. Съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в изискваната от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59 от АПК. Решението е надлежно мотивирано. Спазено е производството, уредено в глава VІ, раздел ІІ от ЗУБ. Съблюдавани са правата на заявителя в хода на административното производство и не е нарушено правото му на защита. При тези констатации, съдът приема, че при постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно спазване на приложимите м атериалноправни разпоредби и целите на закона: Съгласно чл.1, ал.2 от ЗУБ закрилата, която Република България предоставя на чужденци включва убежище, международна закрила и временна закрила. В конкретния случай жалбоподателят е сезирал компетентния орган с искане за предоставяне на международна закрила. Според чл.1а, ал.2 от ЗУБ международна закрила се предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28.07.1951 г., и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., ратифицирани със закон (обн., ДВ, бр.36 от 1992 г.; доп., бр.30 от 1993 г.) (ДВ, бр.88 от 1993 г.), на международни актове по защита правата на човека и на този закон и включва: 1.статут на бежанец и 2. хуманитарен статут, но предмет на настоящото второ по ред производство пред първоинстанционния съд е само втората хипотеза. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В конкретния случай, в цялото производство, както пред административния орган, така и пред съда, оспорващият Арешев основава искането за международна закрила с теза, според която Р. води престъпна война срещу Украйна, поради което с указ на президента, в страната е обявена повсеместна мобилизация за военнослужещи. Счита, че попада в категорията на подлежащите на мобилизация, тъй като е от мъжки пол, на възраст под 55 г., военноотговорен, запасен от категория „войник”, без немобилизационни заболявания. Изразяват се страхове, че ако се върне на територията на Р. ще бъде мобилизиран, но поради крайните си антивоенни убеждения умишлено ще се отклони от военна служба и ще бъде наказателно преследван и осъден на лишаване от свобода, а ако бъде изпратен да воюва, ще откаже да извършва военни престъпления и „просто ще бъде разстрелян”. Тезата на жалбоподателя Арешев се основава на следните факти налични към датата на подаване на молбата за международна закрила – 07.10.2022 г.: провежданите военни действия от Р. срещу Украйна с начало 24.02.2022 г.; обявена частична мобилизация с указ на руския президент от 21.09.2022 г.; жалбоподателят е от мъж ки пол, под 55 г., роден на [дата]. ( като допълва – военноотговорен, запасен от категория „войник”, без немобилизационни заболявания). Съгласно дадените задължителни указания в касационното решение, тези доказателства следва да се обсъдят от първата инстанция, с оглед преценка дали оспорващият би могъл да бъде обект на наказание, в хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ, дали обуславят други причини от хуманитарен характер, ако се завърне в държавата по произход, като се прецени вида и характера на предвиденото наказание по чл.280, ал.2 от НК, съотнесени с бежанската история. Допълнително по делото са ангажирани и справки с вх.№ ЦУ-452/23.01.24 г. и вх.№ ЦУ-456/23.01.2024 г., двете относно Р. Ф.. Първата съдържа данни относно: 1. Общото положение в страната; 2. Характер и особености на военната служба в Р.; 3. Информация за призовки за отбиване на редовна военна служба в Р. Ф. (форма, външен вид, съдържание, задължителни реквизити); 4. Начини за връчване на призовки за отбиване на редовна военна служба; 5. Отклоняване от военна служба; 6. Съществуват ли данни за руски граждани, отклонили се от наборна военна служба, на които са повдигнати обвинения и е потърсена наказателна отговорност по чл.328 от НК на Р. Ф.; 7. Какви наказания са предвидени в чл.328 от НК на Р. Ф.; 8. Съществуват ли данни за руски граждани – наборници/донаборници, които са принуждавани да подписват договори за военна служба, подписват ли се от друго лице вместо тях и налична ли е информация, че биват изпращани в Украйна. Втората справка съдържа данни относно: 1. Общото положение в страната; 2. Актуална политическа и икономическа обстановка в страната; 3. Спазване на човешките права; 4. Рискови групи. Отношение към ЛГБТИ общността. В хода на касационното производство по оспорване на решението по адм. дело № 191 от 24г. на АС-Бургас е представена и справка МД-02-100 от 20.11.2024г., според която руските граждани са насърчавани да докладват за заподозрени в неправомерни действия лица. /л.53 и сл. от касационното дело/ Относими към фактите свързани с предоставяне на хуманитарен статут са описаните данни, че започналите няколко процеса срещу четирима руски журналисти, свързани с починалия опозиционен лидер Навални, а основната причина за това е свързването им с различни международни информационни агенции, с които са работили на свободна практика. Цитирани са тесктове на чл.207.3 от руския НК, според който може да се наложи наказание до 15 години затвор. Посочено е, че изпълнителното деяние на това деяние се изразява в разпространението на съзнателно невярна информация за руските въоръжени сили. Обсъдени са и текстове от Кодекса за административните нарушения- чл.280.3 и 20.3.3, като описаните в тях действия се [жк], като „дискредитиране на доброволчески формирования, организации и лица“. С подписан от президента на Руската федерация указ максималното наказание за държавна измяна става доживотен затвор, вместо затвор от 20 години /чл.275 от НК/. Обсъжда се увеличеният брой осъдени лица за подбуждане към екстремизъм. В раздел 3, стр. 7 от справката е обективирана информация в отговор на въпроса дали са подложени на преследване лицата, обявяващи се открито срещу войната в Украйна. Сочи се, че руските власти създават ново репресивно законодателство, като издават сурови дългосрочни присъди лишаване от свобода за мирни антивоенни изказвания и насилствено закриват няколко видни обществени групи. Коментираси са репресивни мерки налагани в медиите и цензура, като почти всички независими медии са обявени за чуждестранни агенти. Сочи се, че тайните служби извършват широкомащабно наблюдение на населението, като системата за лицево разпознаване, инсталирана в метрото, се използва за задържане на протестиращи. Описва се случай на масово задържане на групи протестиращи майки и деца на мобилизирани руски войници. Обсъдени са и наказания дадени на лица извършващи множество атаки срещу железопътни и заводски съоръжения. Предвид наличните по делото и преписката данни, включително при анализа на допълнително представените писмени доказателства, настоящият съдебен състав счита, че причините, поради които се иска предоставянето на ХУМАНИТАРЕН СТУТУТ са заявени конкретно от самия жалбоподател в хода на административното производство. Наред с желанието на Т. А. да не пребивава и да не живее на територията на държавата си по произход – Р. по свои икономически съображения са налице и данни за реална опасност от мобилизация, свързани с премахване на горната граница от 40 години за служба в руската армия, а освен това и от сериозно завишените размери на въведени наказания за престъпление свързани с военната служба. Вярно е, че от установените по делото факти става ясно, че същият е започнал организацията по устройване на живота си извън Руската федерация жалбоподателят преди 21.09.2022 г. ( дата, на която е издаден указът - причина да се страхува от мобилизация ). Преди тази дата той е закупил жилища в държави членки на ЕС – Естония. Въпреки липсата на данни точно кога, той сочи, че към датата на указа за частична мобилизация е имал жилище там, а също така и в България (на 09.05.2022 г.). В интервюто, проведено от административния орган, Арешев заявил (л.101 от адм.д. № 736/24 на АССГ), че подчертава, че до 21.09.2022 г., преди указа за мобилизация, нямал основания да търси убежище и плановете му били организирани така, че да замине където и да е, но да не се върне в Р., но указът не е отменен и опасността от тежко посегателство срещу личността на Арешев не е отпаднала, при положение, че самата критично заявена позиция към войната може да бъде причине за дълго и сурово наказание, свързано с изтезания и унизително отношение, каквито дадни са обективирани от съдържанитето на цитираната по-горе справка. По време на соченото от Арешев напускане на Р. и заминаване за Естония /18.07.2022г./ са провеждани текущо военни действия от Р. срещу Украйна с начало 24.02.2022 г. Жалбоподателят е от мъжки пол, под 55 г. (роден на [дата].). Към момента на това напускане на Р. указът на президента за частична мобилизация не е бил издаден. Вярно е, че по делото не са налице данни, че е получавал повиквателна за явяване за каквото и да е действие свързано с военна служба в Р., основано на указа за частична мобилизация, но според посоченото от самия жалбоподател, със самото издаване на повиквателната според руския закон се счита за връчена и фактът, че не се е явил автоматично би довел до привличането му към наказателна отговорност за дезертьорство. Административният орган не е преценил тези факти при постановяване на оспореното решение досежно предоставяне на ХУМАНИТАРНИЯ СТАТУТ. Съдът намира, че при наличието на така описаните фактите и текущо провеждани военни действия от Р. срещу Украйна с начало 24.02.2022 г. и това, че е мъж, под 55 г. (роден на [дата].) заявената от лицето позиция против военните действия може да бъде причина за нечовешко отношение и изтезания, при положение, че в обективираните и цитирани по-горе данни са налице данни за множество такива случаи. В този смисъл, налице са обективни данни за такава опасност, а не само изразеното в интервюто и пред съда, че се страхува от мобилизация. Опасността от тежко посегателрство срещу личността и възможността за изтезание и унизително отношение е реална. С цитиране текста на чл.338 от руския НК и различните хипотези на дезертьорство се онагледява възможността от наказателно преследване за неявяването му, след издаване на повиквателна, макар и същата да не е връчена на адресата. Въпреки, че указът за частична мобилизация, сочен от жалбоподателя като основна причина за породения страх от евентуална мобилизация е издаден след напускането на страната му, при положение, че в коментираната по-горе наказателноправна уредба е предвидено дори налагането на доживотен затвор във връзка с някои от хипотезите на деянията свързани с военната служба, тази опасност очевидно е налице и към момента. Според чл.9, ал.3 от ЗУБ ( хуманитарен статут ), реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Проявните форми на преследване и реална опасност от тежки посегателства са предмет на уредба съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ (реална опасност от тежки посегателства): 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Действително, представените справки с вх.№ ЦУ-452/23.01.24 г. и вх.№ ЦУ-456/23.01.2024 г. са последващи процесното решение, издадено на 05.01.2024 г. и съдържат актуализирани данни относно Р. Ф., вкл. във връзка с водените военни действия срещу Украйна, но тези актуализирани данни следва да бъдат съобразени от административния орган, доколкото обосновават реална опасност от тежки посегателства, в хпотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Обобщено, в разглеждания случай са налице обстоятелства, сочещи наличие на реална опасност от тежки посегателства, с оглед фактите обективирани от цитираната по-горе справка и същите са относими към хипотезите на чл.9 от същия закон, поради което следва да бъдат обсъдени от ответния орган при произнасянето му досежно ХУМАНИТАРНИЯ СТАТУТ. Именно при обсъждане на така посочените факти и обстоятелства административният орган следва да прецени наличието на хипотезата по чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ, респективно да обсъди въз основа на тях евентуалното предоставяне на хуманитарен статут. Съдът няма правомощие да го стори и следва да бъде отменено решението в процесната част, след което преписката да се изпрати на компетентния орган за ново произнасяне при съблюдаване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Мотивиран от иложеното, Административен съд – Бургас, трети състав