Решение № 5972 от 4.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 13035/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение №13631/07.08.2023 г, постановено по гр.д. №41929/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 141 състав по предявения от „Д.Т.С. БГ“ ЕООД срещу „ЗК А.“ АД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 427 ТЗ съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сума в размер на 810 лв., представляваща обезщетение за частично неизпълнение на договорни задължения по сключения между страните Групов застрахователен договор от 16.06.2021 г. за „Медицинска застраховка“ № 2120100033, пакет „Профилактика – подобряване на здравето и предпазване от заболяване“, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 02.08.2022 г., до окончателното плащане. Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „ЗК А.“ АД, в която се излагат съображения за неправилност на атакуваното решение поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът твърди, че неправилно било отхвърлено възражението, че договорът бил изпълнен изцяло, доколкото съгласно чл. 15.12. от Общите условия ползването на услугите се извършвало организирано от застрахователя по време и място еднократно в застрахователна година. По делото били представени и приемо-предавателен протокол, с подписването на който страните били приели, че договорът е изпълнен в цялост. Поддържа, че въпреки това, въззивникът- ответник бил останал добросъвестен и извън задължението си, бил провел неколкократни опити да помогне на процесните 9 служителя на ищеца да преминат профилактични прегледи, но през септември 2021 г. от МБАЛ Сандански отказали заради пандемията. Същото се било случило и през май 2022 г., като и сумите, които били искани от лечебните заведения, след юли 2021 г. били значително по-големи. Сочи, че застрахователната компания предлага застрахователен продукт, чието естество е покрит риск и при неговото неизпълнение сумата нямало да бъде върната само защото не се било случило застрахователното събитие. Поддържа, че бил създал всички предпоставки да изпълни задълженията си. Сочи, че практиката при застраховка „Профилактика“ е при уговарянето на резервни дати или заплащане на услугите на база преминалите през прегледи лица, това да е посочено изрично в договора, както и уговорената цена да е по-висока. Първоинстанционният съд не бил обсъдил и форсмажорните обстоятелства, в които се провеждали тогава прегледите, когато лечебните заведения работили с намален капацитет и персонал. Въззивникът сочи, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че следвало да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Г. в една част, а в друга – да не бъдат кредитирани. Логично било, ако се установи разминаване на показанията на свидетеля, то показанията в цялост следвало да се приемат за дискредитирани и да се приеме, че свидетелят е ненадежден. Предвид изложеното, моли съда да отмени атакуваното решение и постанови ново, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Д.Т.С. БГ“ ЕООД, в който се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Според въззиваемото дружество правилно районният съд бил приел, че ответника не е изпълнил изцяло задълженията си по договора, доколкото същият се бил задължил да изпълни задълженията си по договора през месеците юли и септември 2021 г. От събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установявало, че между страните били водени преговори, за да бъдат уговорени няколко дати за извършване на медицинските прегледи. От свидетелските показания на св. В. се установявало, че ответника не е организирал профилактични прегледи през м.септември 2021 г., въпреки че такова съглашение било постигнато по договора поради пандемията от ковид 19 и ограниченията, които е имало. Въззиваемият сочи, че към датата на подписване на договора пандемията от ковид 19 вече е била започнала, като страните са били наясно с това. Правилно районният съд не бил взел предвид възражението за наличието на форсмажорни обстоятелства, доколкото застрахователното дружество било търговец, професионалист, който следвало при подписването на договора да е отчел всички обстоятелства. За позоваването на форсмажор също така следвало да уведоми писмено ищцовото дружество, като посочи и началната и крайната дата на тези обстоятелства от извънреден характер. Излага съображения относно тълкуването на разпоредбата от чл. 15.12. от общите условия на застрахователя относно преминаването през профилактични прегледи еднократно през годината. Сочи, че качеството на направената организация на прегледите в случая било ирелевантно, тъй като предмет на делото е обемът, а не качеството на извършване на работата. Неоснователно бил оспорването във въззивната жалба на показанията на св. Г.. Предвид изложеното моли съда да потвърди атакуваното решение. Претендира разноски. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първата инстанция. Въпреки това, във връзка с възраженията наведени в жалбата, съдът намира следното: По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.2 вр. чл.82 ЗЗД вр. чл.427 КЗ в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: че между страните валидно е възникнало твърдяното облигационно правоотношение; че е изпълнил точно задълженията си по договора, че е претърпял твърдените имуществени вреди, поради частично неизпълнение на задълженията по договора от ответника, т.е. наличие на причинна връзка между частичното неизпълнение и вредата, че е платила сумата от 810 лв. и че същата представлява пряка вреда от неизпълнение на договора. Установи се по делото, че страните са били обвързани от облигационно отношение по Групов застрахователен договор за „Медицинска застраховка“ № 2120100033 от 16.06.2021 г. (Пакет „Профилактика – подобряване на здравето и предпазване от заболяване“), по силата на който застрахователят се е задължил да извърши медицински услуги, включени в пакет „Профилактика – подобряване на здравето и предпазване от заболяване“ по Приложение 1 към договора, а застраховащият - да заплати дължимата застрахователна премия в размера и сроковете, предвидени в договора. В чл. 15.1.2. от Общите условия на застрахователя по „Медицинска застраховка“ е предвидено, че ползването на услугите по застраховка „Подобряване на здравето и предпазване от заболяване“ се извършва организирано от застрахователя по време и място - еднократно в застрахователната година. Въззивният съд намира, че предложената от въззивника интерпретация на посочената клауза не отговаря на нейния действителен смисъл. Еднократното ползване на услугите, покрити от застраховката „Подобряване на здравето и предпазване от заболяване“ следва да се тълкува в смисъл, че всяко застраховано по тази застраховка лица има право да премине през профилактичните прегледи само веднъж по време на действието на застрахователния договор, а не че застрахователят дава възможност на лицата да преминат профилактичните прегледи единствено по време на еднократно организирания от него преглед. Изречение второ на чл. 15.1.2. регламентира, че се уговаря период за провеждане на профилактиката, а в останалите клаузи се коментира утвърждаване на график. Дори и да се игнорира така възприетото тълкуване относно действителния смисъл на разпоредбата на чл. 15.1.2. от общите условия, безспорно е, че в раздел I, т. 5 от договора, сключен между „Д.Т.С.“ ЕООД и „ЗК А.“ АД обаче страните изрично са уговорили застрахователят да извърши профилактиката в месеците юли и септември 2021 година, като съгласно раздел VI, т. 3, страните са се договорили при несъответствие между клаузите на договора и Общите условия на застрахователя по „Медицинска застраховка“, да се прилагат клаузите на договора. Безспорно е също така, че през м.септември 2021 г. не са организирани и проведени профилактични прегледи на останалите 9 служителя, включени в списъка към договора, които не са преминали прегледите, организирани за 12 и 13 юли 2021 г. Неоснователно е и възражението на ответника, поддържано и във въззивната жалба, че същият предлага застрахователна услуга, при която при неосъществяването на покрития риск, т.е. непреминаване на прегледа от дадено лице, не можело да доведе до връщане на платената сума. Съдът намира, че по своята същност застраховката „Подобряване на здравето и предпазване от заболяване“, предлагана от ответното дружество, се различава от застрахователни продукти, представляващи застраховане срещу бъдещото несигурно събитие – настъпване на покрит по застраховката риск. Предлаганата от „ЗК А.“ АД застраховката „Подобряване на здравето и предпазване от заболяване“ се доближава до голяма степен до типичния договор за предоставяне на услуга, при който ответникът се е задължил да осигури преминаването през преглед на 97 души – служители на ищеца, при неизпълнението на което задължение дължи обезщетение на ищеца. Наличието на подписан приемо-предавателен протокол във връзка с изпълнението на договора не разколебава извода на съда относно неизпълнение на задълженията на ответното дружество – „ЗК А.“ АД да осигури преминаването на профилактични прегледи на всички лица, посочени в списъка, Приложение №2 към Групов застрахователен договор за „медицинска застраховка“ №2120100033. видно от самия приемо-предавателен протокол от 02.08.2021 г., в него е посочено Приложение №1 – списък на преминалите лица. Никъде в посочения протокол не е записано изявление, че с подписването му се счита, че груповия застрахователен договор е изпълнен изцяло. Подписването на приемо-предавателен протокол невинаги означава приключване на цялостното изпълнение на един договор, доколкото такъв протокол може да бъде подписан и при достигане на определен етап от изпълнение на задълженията по договора. При липсата на изявление в самия подписан от представител на ищцовото дружество приемо-предавателен протокол, че подписването му удостоверява точно и цялостно изпълнение на задълженията на страните по договора, не може да се направи такова заключение от съда. Във връзка с възражението на ответника, че неизпълнението на задължението за осигуряване преминаването през преглед на останалите 9 служители на ищеца, районният съд е приел, че невъзможността за изпълнение не е доказана по несъмнен начин. Непреодолимата сила, на която се позовава ответника, е обстоятелство (събитие) от извънреден характер, което е възникнало след сключване на договора, не е могло да бъде предвидено и не зависи от волята от страните. При съпоставяне на посочената дефиниция за непреодолимата сила с установените по делото обстоятелства относно процесния договор, става ясно, че ответникът не би могъл да се позовава на непреодолима сила, свързана пандемията от ковид-19, доколкото към датата на сключване на договора, същата вече е била налице, т.е. не е събитие, което е настъпило след сключването на договора. При сключването на договор, свързан с предоставяне на медицински услуги в период, в който е налице пандемия от едно конкретно заболяване, ответникът – търговско дружество, осъществяващо по занятие сключването на договори за застраховка, е следвало да отчете възможните рискове около изпълнението на задълженията си по договора и въз основа на тази оценка да прецени дали да сключи договора или не, и при какви условия. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 3 ТЗ длъжникът, който не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила, в подходящ срок уведомява писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди. Не се твърди, а и не се установява по делото ответникът да е отправил такова писмено изявление, за да може да претендира освобождаване от отговорност за неизпълнение на задължението си. Предвид изложеното и доколкото по делото безспорно е установено, че 9 от общо уговорените 97 лица – служители на ищеца, не са преминали уговорените в Групов застрахователен договор за „медицинска застраховка“ №2120100033 профилактични прегледи, въззивният съд намира, че правилно първоинстанционния съд е уважил предявения от „Д.Т.С. БГ“ ЕООД срещу „ЗК А.“ АД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 427 ТЗ съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сума в размер на 810 лв., представляваща обезщетение за частично неизпълнение на договорни задължения по сключения между страните Групов застрахователен договор от 16.06.2021 г., поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено. По разноските: При този изход на спора, право на разноски за производството пред въззивната инстанция има само въззиваемото дружество-ищец „Д.Т.С. БГ“ ЕООД. Същото претендира присъждането на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие във въззивното производство в размер на 600 лева. Представени са доказателства за плащане на възнаграждението. Предвид изложеното, съдът намира, че в полза на „Д.Т.С. БГ“ ЕООД следва да бъдат присъдени претендираните разноски в пълен размер. Воден от горното, съдът