Решение № 37 от 30.1.2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 380/2021 г.

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 260028/15.03.2021г., постановено по гр. д. № 597 по описа за 2020 година на ГОРС, съдът е осъдил М. П. К., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. Л., ул. „•••“, № 10 да заплати на Министерство на отбраната на Република България, представлявано от Министъра на отбраната, сумата от 14 524, 71лв. (четиринадесет хиляди петстотин двадесет и четири лева и 71 ст.) лева, представляваща обезщетение по чл.260, ал.1 ЗОВСРБ за направените разходи за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация за времето на обучението на ответника в НВУ "Васил Левски", гр. Велико Търново, изчислено пропорционално на срока на неизпълнение от страна на ответника на договор за военна служба № •••/•••г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 07.01.2020г., както и сумата от 2 969, 35лв. (две хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и 35 ст.) лева, представляваща мораторната лихва върху главницата за периода от 02.01.2018г. до завеждането на исковата молба; осъдил е М. П. К., ЕГН: ••••••••••, гр. Л. да заплати на Министерство на отбраната на Република България, представлявано от Министъра на отбраната, сумата от 948, 77 (деветстотин четиридесет и осем лева и 77 ст.) лева, представляваща направените по делото разноски. Срещу съдебното решение е подадена въззивна жалба от М. П. К., ЕГН: ••••••••••, гр. Л.. Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че съдът не е изяснил изобщо действителната фактическа и правна обстановка. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като основателни. Насрещната страна по жалбата в съдебно заседание излага доводи за нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско отделение, като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното: Страните не спорят относно факта, че с договор за обучение № •••/••• г., сключен между М. П. К. и НВУ "Васил Левски", гр. Велико Търново, ответникът е поел задължение да постъпи на обучение във НВУ "Васил Левски", гр. Велико Търново, а с договор за военна служба № •••/••• г. - да постъпи на военна служба след изтичане срока за обучението. Уговореният срок на обучението е 4 години, а срокът за изпълнение на военна служба - 10 години след завършване на обучението. Със заповед № •••/••• г. на Министъра на отбраната договорът за военна служба с ответника е прекратен и последният е освободен от длъжност, считано от 02.12.2017 г. В заповедта е посочено, че същата се издава на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2 и чл. 163 от ЗОВСРБ, предвид писмено предизвестие от страна на военнослужещия, изразено с рапорт към рег. № 30-21-154/01.09.2017 г. Въпросната заповед е връчена на ответника на 28.11.2017 г., като по делото няма данни същата да е била оспорена от последния. Със заповед № •••/30.11.2017 г. на командира на военно формирование в гр. К. ответникът е отчислен от списъчния състав и е разпоредено да му се изплати обезщетение за прослужени години като военнослужещ в размер на 3 325, 08 лева, неусвоен лимит за вещево доволствие за 2017 г. в размер на 549, 40 лева, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 52, 78 лева, като на основание чл. 260, ал. 1 и ал. 5 от ЗОВСРБ е разпоредено тези суми да се приспаднат от сумата за направените разходи за издръжка, обучение и квалификация, пропорционално на срока на неизпълнение на договора за военна служба в размер на 18 002, 23 лева. Съгласно представената финансова справка изх. от м. ноември 2017 г. (л. 24-32) на НВУ "Васил Левски", гр. Велико Търново, съгласно Наредба № Н- 1/14.1.2013 г. на Министерството на отбраната, дължимата сума за издръжка на обучението по специалността НВУ "•••", която ответникът е завършил в периода 2009-2014 г., е в размер на 27 082. 41 лева, от които: за I-ви курс - 4 846. 06 лева, за II-ри курс – 7 179. 01 лева, за III-ти курс – 4 865. 31 лева, за IV-ти курс – 4 474. 94 лева и за V-ти курс – 5 717. 09 лева. От общата сума е приспаднат стажът на ответника на военна служба, като пропорционално на срока на неизпълнението на договора от 6 години 7 месеца и 23 дни на стойността на дължимото от ответника обезщетение възлиза на 18 002, 23 лв., като след прихващане на насрещно на министерството задължение от 34 77, 52 лева общо дължимата сума възлиза на 14 524, 71 лева, съгласно чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ. На основание чл. 20, ал. 1 от Наредба № Н-1/14.1.2013 г. до ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение рег. № 3-1172/01.12.2017 г. (л. 34-35), в която е посочено, че предвид прекратяването на договора за военна служба преди изтичане на предвидения в него срок и на основание чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ военнослужещият дължи разходите за издръжка, обучение, квалификация и преквалификация, пропорционално на срока на неизпълнение на договора. Поканата е връчена на ответника на 01.12.2017 г., видно от отбелязването върху нея (л. 35, гръб) при отказ със свидетели, като по делото няма данни в дадения му срок ответникът да е изплатил търсената от него сума. Предявеният главен иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ, която разписва, че „Военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл.163 и 165 преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл.142, ал.5, чл.143, ал.1и чл.144, ал.3 и на удължения срок по чл.145, ал.1, дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението”. За да се счете осъществен фактическият състав на тази норма и да се активира отговорността на ответника, следва да се установи наличието в кумулативна даденост на няколко обективни условия - сключен договор за кадрова военна служба, прекратяване на същия на някое от визираните основания и това да е станало преди изтичане на уговорения срок - като размерът на дължимите разходи за издръжка, обучение квалификация и/или преквалификация следва да се отнесе пропорционално към срока на неизпълнението. Самите разходи се изчисляват, съгласно разпоредбата на чл.260, ал.4 от ЗОВСРБ, по ред и начин, определени от министъра на отбраната. Настоящият въззивен състав счита, че всички изброени предпоставки са безспорно доказани. В случая е безспорно, че ответникът е бил военнослужещ и е подал писмено предизвестие до министъра на отбраната за прекратяване на договора за военна служба, това е станало по предвидения ред и тази хипотеза – по чл.163 от ЗОВСРБ, е годна да задейства механизма за ангажиране отговорността на военнослужещия за възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението на самостоятелно основание, ex lege – тоест – дори това да не е предвидено в самия договор. Достатъчно е само да се установи, че прекратяването е станало преди изтичане на договорния срок и това в случая е непререкаемо доказано. Видно от представените документи, неоспорени от ответника – установен и доказан е срокът на неизпълнение. С оглед казаното дотук, този въззивен състав намира главният иск за доказан и основателен. Съдебно-икономическата експертиза изслушана по въззивното дело потвърждава дължимостта на сумите. Показанията на разпитания свидетел не променят крайните изводи. По тези съображения въззивният съд заключава, че претенцията на ищеца е основателна, поради което правилно е уважена. Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено. По разноските: Въз основа на отправеното от ответник жалба искане и на основание член 78 от ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответнк-жалба направените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 100, 00 лева, за ЮК-възнаграждение. По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд