Решение № 709 от 31.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 473/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на „В.Б.“ ЕООД, ЕИК ••••, гр.Варна, С.О. •••• срещу „А.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“••••, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 358 211.60 лева, представляваща непогасена главница по фактури, издадени във връзка с продадена активна електрическа енергия за периода от 01.01.2022г. до 31.01.2022г. на основание чл. 100, ал. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ във вр. с чл. 69, ал. 4 и 6 от Правила за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ и Договор за участие в стандартна балансираща група от 02.07.2019г., ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата и сумата от 2 985.34 лева – обезщетение за забава за периода от 10.02.2022г. до 14.03.2022г. във връзка със забавеното изпълнение по процесните фактури, както и 967.98 лева - обезщетение за забава за периода от 10.02.2022г. до 21.02.2022г., дължимо въз основа на забавено, но частично извършено плащане по процесните фактури. В условията на евентуалност ищецът е предявил иск с правно основание чл. 307 ТЗ. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, като твърди да е собственик и оперира две вятърни електроцентрали централи /ВяЕЦ/, находящи се в землището на с. Храброво, общ. Балчик, обл. Добрич (наричани по-долу за краткост – ВяЕЦ „В.“ и ВяЕЦ „В.-1“). Твърди, че ВяЕЦ „В.“ е въведена в експлоатация на 27.12.2010г., съгласно Разрешение за ползване № ДК-07-СИР-162, а ВяЕЦ „В.-1“ е въведена в експлоатация на 08.02.2013г., съгласно разрешение за ползване № СТ-05-247.

Твърди, че ответникът е лицензиран търговец на електрическа енергия и регистриран координатор на стандартна балансираща група, вписан в Публичния регистър на Независим преносен оператор със статус „активен“, Лицензия № Л-492-15/05.09.2017г.

Твърди, че с ответника са в търговски взаимоотношения като страни по Рамков договор относно покупко-продажбата на електрическа енергия от 02.07.2019г., изменен с Допълнителното споразумение № 1 от 08.02.2021г., по който ищецът е продавач, а ответното дружество - купувач. По силата на сключения договор ищецът е имал задължение да доставя на ответника цялото произведено количество активна нетна ел. енергия, произведена от обектите ВяЕЦ „В.“ и ВяЕЦ „В.-1“ в съответствие със съгласувани и регистрирани дневни почасови графици до точка или точките на доставка. Твърди, че по силата на този договор страните сключват индивидуални сделки за обектите на „В.Б.“ ЕООД в ролята на производител на електрическа енергия, с които уговарят количествата и сроковете за продажба и доставка на ел. енергия.

Посочва, че между страните има сключен Договор за участие в стандартна балансираща група от 02.07.2019г., ведно с Допълнителни споразумения №2 от 10.11.2020г., №3 от 08.02.2021г. и №4 от 23.06.2021г., като въз основа на този договор ответникът е регистриран координатор на стандартна балансираща група, на която ищецът е член.

Твърди, че между страните има сключена индивидуална сделка за доставка на ел. енергия, чиито условия са обективирани в Потвърждение №3 от 15.01.2021г. Твърди, че страните са уговори помежду срок за доставка 01.07.2021г. – 31.12.2021г. при единична цена 94 лв./МВч., като условията били изменени с Изменение № 1 от 19.09.2021г. и било уговорено, че срокът за доставка се удължава до 30.06.2022г., а уговорената цена за периода от 01.10.2021г. – 30.06.2022г. е в размер на 132.15 лв./МВч.

Ищецът твърди, че с оглед настъпили промени в пазарната среда е изпаднал в невъзможност да продължи изпълнението съгласно договорените цени в Изменение № 1 към Потвърждение № 3, за което уведомил ответника с изпратено на 14.12.2021г. писмо. Със същото писмо предложил споразумение за актуализация на цената, считано от 01.01.2022г. до изтичане на срока за доставка в Изменение № 1 към Потвърждение № 3, а именно 30.06.2022г. С писмото ищецът отправил 30-дневено предизвестие за прекратяване на Изменение № 1 към Потвърждение № 3, в случай че ответникът не приеме отправеното предложение за актуализация на цените. Твърди, че с писмо от 30.12.2021г. ответникът е отхвърлил предложението за актуализация на цените, както и отправеното предложение за прекратяване. В резултат на това, ищецът направил неколкократно опити за събеседване на лична среща с ответника, но същият не отговорил на поканите. Поради което ищецът заявил, че след изтичане на срока на предизвестието, ще продава доставената ел. енергия по почасовата цена на пазара „ден напред“ на организиран борсов пазар.

Ищецът твърди, че на 31.01.2022г. е получил от ответника сетълмент за продадени количества ел. енергия за периода 01.01.2022г. – 31.01.2022г., в който е приложена цена съгласно Изменение № 1 към Потвърждение № 3, а именно 132.15 лв./МWh, а не цената на IBEX на пазара „ден напред“, публикувана от БНЕБ за периода от 15.01.2022г. до края на м. януари, съобразно отправеното искане с писмо с изх. № 10/14.12.2021г.

Ищецът твърди, че, приемайки за прекратено Изменение №1 към Потвърждение №3 и липсата на постигнато споразумение на страните, е издал фактури въз основа на количества ел. енергия по регистриран график, съобразно изискването на чл.69, ал.4 от ПТЕЕ, идентични по размер и в предоставения от ответника сетълмент за продадените количества за м. януари 2022г., а именно:

1. Фактура № 0000000918/31.01.2022г. на стойност 60 850.48 лв. с вкл. ДДС за доставени количества ел. енергия за периода от 01.01.2022г. до 14.01.2022г. включително, по цената, уговорена с Изменение № 1 от 19.09.2021г. в размер на 132.15 лв./MWh.

1. Фактура № 0000000920/31.01.2022г. на стойност 60 204.58 лв. с вкл. ДДС за доставени количества ел. енергия за периода от 01.01.2022г. до 14.01.2022г. включително, по цената, уговорена с Изменение № 1 от 19.09.2021г. в размер на 132.15 лв./MWh.

1. Фактура № 0000000919/31.01.2022г. на стойност 265 926.04 лв. с вкл. ДДС за доставени количества ел. енергия за периода от 15.01.2022г. до 31.01.2022г. включително по цена в размер на почасова цена на IBEX на пазара „ден напред“, публикувана от БНЕБ на www.ibex.bg.

1. Фактура № 0000000921/31.01.2022г. на стойност 261 601.90 лв. с вкл. ДДС за доставени количества ел. енергия за периода от 15.01.2022г. до 31.01.2022г. включително по цена в размер на почасова цена на IBEX на пазара „ден напред“, публикувана от БНЕБ на www.ibex.bg.

Ищецът твърди, че фактурите са изпратени на ответника с писмо с изх.№2/03.02.2022г. като същият го е получил на 03.02.2022г. Ищецът заявява, че с писмото е потвърдил сетълмента в частта на продадените количества ел. енергия за месец януари 2022г. и оспорил същия в частта, в която е предвидено остойностяване за целия м. януари само по цена в размер на 132.15 лв./MWh.

Ищецът посочва, че на 21.02.2022г. ответникът е извършил частично плащане по издадените фактури в размер на 290 371.40 лв., като в основание на преводния документ е посочил „плащане за м. януари 2022г. по Потвърждение № 3“. Твърди, че към настоящия момент неизплатеният остатък по процесните фактури е в размер на 358 211.60 лв., като претендира същия.

Твърди, че направеното частично плащане е забавено. В тази връзка прави искане за изменение на иска, като претендира лихва за забава в размер на 967.98 лева върху извършеното от ответника частично плащане по процесните фактури за периода от 10.02.2022г. до 21.02.2022г.

Поради неизпълнение на задължението от страна на ответника, ищецът обосновава правния си интерес да претендира и изтеклата законна лихва за забава върху непогасена главница, предявява и акцесорна претенция за мораторна лихва върху непогасената главница (358 211.60 лева) по реда на чл. 86 от ЗЗД в размер на 2 985.34 лева, изчислена за периода от 10.02.2022г. до 14.03.2022г., а с оглед направено изменение на иска на основание чл. 214 от ГПК, претендира и лихва за забава за периода от 10.02.2022г. до 21.02.2022г. в размер на 967.98 лева върху стойността на извършеното от ответника забавено частично плащане по процесните фактури (290 371.40 лева).

В законоустановения двуседмичен срок ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Същият оспорва исковете като неоснователни. Отрича дължимост на претендираните суми по процесните фактури. Твърди, че е заплатил законовата лихва за забава върху платената на 21.02.2022г. цена на закупена ел. енергия за месец януари 2022г. (посоченото от ищеца като частично плащане по процесните фактури).

Ответникът счита, че от представените документи не става ясно на кое основание са издадени процесните фактури. Изрично оспорва твърдението на ищеца за прекратяване на Изменение № 1 към Потвърждение № 3. Напротив, счита че Индивидуалната сделка, материализирана в Потвърждение №3, изменено с Изменение №1 от 19.09.2021г., както и Рамковият договор, не са прекратени. Твърди, че изрично е изразил несъгласието си с прекратяване на индивидуалната сделка. Изпратеното от ищеца писмо, за което се твърди да съдържа волеизявление за прекратяване на индивидуалната сделка с 30-дневно предизвестие, не е породило желания прекратителен ефект, тъй като не са налице предпоставките за прекратяване на индивидуалните сделки, сключени в изпълнение на Рамковия договор, подписан между страните. В тази връзка, прави изрично възражение за нищожност на изявлението за прекратяване по смисъла на чл. 293, ал. 2 ТЗ, доколкото в изпратеното писмо от 14.12.2021г. не е посочена валидна дата на прекратяване.

В срок ищецът е предявил допълнителна искова молба. Счита изложените от ответника с отговора аргументи и твърдения за неоснователни и недоказани, като излага подробни аргументи в тази насока. Прави възражение за нищожност относно клаузата за цена на доставена ел. енергия, която не съответства на среднопретеглената почасова цена на IBEX на пазара „ден напред“, публикувана на БНЕБ. Прави възражение за нищожност на т. 17.3. от Рамковия договор (с оглед направеното от ответника тълкуване в отговора на исковата молба във връзка с възможността за прекратяване на индивидуалните сделки, сключени между страните).

С допълнителната искова молба ищецът, в условията на евентуалност, предявава иск с правно основание чл. 307 от ТЗ за изменение, съответно за прекратяване на Потвърждение № 3 от 15.01.2021.г. и Изменение № 1 към него от 19.09.2021г., поради наличието на стопанска непоносимост, като подробно излага твърденията си за основателност на предявения иск.

В отговор на допълнителната искова молба, ответникът оспорва като невярно твърдението на ищеца, че ответното дружество признава, че извършеното от него плащане от 21.02.2022г. представлява частично плащане по издадените от ищеца фактури. Изрично посочва, че не приема издадените от ищеца процесни фактури, като намира същите за издадени в противоречие на сключения между страните договор. Изрично посочва, че извършеното плащане е във връзка с Потвърждение № 3, изменено с Изменение № 1, както е посочено и в основанието на платежното нареждане. Ответникът не отрича обстоятелството, че е направил мотивирано възражение по реда на ПТЕЕ срещу заявената от ищеца смяна на балансиращата група. Оспорва предявения от ищеца иск с правно основание чл. 307 от ТЗ като недопустим и неоснователен, като излага съображенията си затова, подробно в отговора на допълнителната искова молба.

С допълнителната искова молба ищецът е предявил в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 307 от ТЗ, като иска съда да се произнесе алтернативно по двете хипотези, предвидени в разпоредбата, а именно или да измени индивидуалната сделка, обективирана в Изменение № 1 от 19.09.2021г. към Потвърждение № 3 от 15.01.2021г. към Рамковия договор относно покупко-продажба на електрическа енергия от 02.07.2019г. в частта относно цената на доставената от ищеца на ответника ел. енергия, или да прекрати индивидуалната сделка, в случай че липсват условия за изменението. Така направеното искане е недопустимо, като съображенията на съда за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 2 от ГПК ищецът може да извърши изменение на иска, като измени основанието на своя иск или да измени петитума, като едновременното изменение и на двете е недопустимо, тъй като същото довежда до предявяването на изцяло нов иск. В този смисъл чл. 372, ал. 2 ГПК предвижда изменение на вече предявен иск, а не последващо обективно съединяване на искове чрез въвеждане на нов. Нещо повече, вземайки предвид спецификата на правилата за водене на търговски спорове, касаеща двойна размяна на книжа, предявяването на нов иск с допълнителната искова молба би ограничило процесуалните права на страните и по-конкретно възможността за пояснение и допълване на първоначалната молба, респ. на подадения отговор във връзка с евентуалния иск. По изложените съображения съдът не е допуснал за разглеждане искът по чл.307 ТЗ.

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Няма спор между страните, че помежду им има сключен Рамков договор относно покупко- продажбата на ел. енергия от 02.07.2019г., както и Договор за участие в стандартна балансираща група от 02.07.2019г. Не се спори, че към Рамковия договор страните са сключили помежду си Индивидуална сделка Потвърждение № 3 от 15.01.2022г. и Изменение № 1 към него от 19.09.2021г.

Няма спор, че ответникът е направил мотивирано възражение по реда на ПТЕЕ срещу заявената от ищеца смяна на балансиращата група.

По делото са приети представени от двете страни относими писмени доказателства, въз основа на които е изготвена допуснатата съдебно счетоводна експертиза и е изградено вътрешното убеждение на съда.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, се установява, че доставеното/продадено количество ел.енергия от ищеца на ответника в периода 01-14 януари 2022г. от ВяЕЦ „В.“ е 383, 721 МВч, за което е издадена фактура от ищеца №918 от 31.01.2022г. на стойност 60 850, 48 лева; доставеното/продадено количество ел.енергия от ищеца на ответника в периода 01-14 януари 2022г. от ВяЕЦ „В. 1“ е 379, 648 МВч, за което е издадена фактура от ищеца №920 от 31.01.2022г. на стойност 60 204, 58 лева; общото доставеното/продадено количество ел.енергия от ищеца на ответника в периода 15-31 януари 2022г. от ВяЕЦ „В.“ и ВяЕЦ „В. 1“ е 1 067, 703 МВч, за което са издадени фактури от ищеца №919 от 31.01.2022г. на стойност 265 926, 04 лева и №921 от 31.01.2022г. на стойност 261 601, 90 лева; Всички описани фактури са включени в отчетните регистри по ДДС, в дневника за покупко-продажби и в справката-декларация по ДДС на ответника. Установява се, че среднопретеглената цена за периода 15-31 януари 2022г. на IBEX пазара „ден напред“ на БНЕБ е 425, 16 лв. без ДДС за МВч /а, не както ищецът е посочил 411, 73 лв./, като стойността на продадената в този период ел.енергия, изчислена по тази цена е 453 944, 60 лв. без ДДС. По всички фактури ответникът е платил на ищеца на 21.02.2022г. обща сума от 290 371, 40 лева. Остатъчната /неплатена/ стойност по две от фактурите /№919 от 31.01.2022г. и №921 от 31.01.2022г./ е 358 211, 60 лв., каквато е и исковата претенция за главница. Законната лихва върху посочената главница за периода 10.02.2022г. до подаване на исковата молба е в размер на 3 383, 11 лв., а законната лихва за забава върху главниците на всяка от фактурите от датата на падежа им /10.02.2022г./ до 21.02.2022г. е 3 067, 32лв. Платената от ответника на ищеца лихва за забава е в размер на 1 048, 56 лв. Общото доставено/продадено количество ел.енергия от ищеца на ответника за целия м. януари 2022г. в размер на 1 831, 072 МВч е заплатена на цена от 132, 15 лв./уговорената такава в Потвърждение №3 от 15.01.2021г. и Изменение №1 към това потвърждение от 19.09.2021г. към Рамков договор за покупко-продажба на ел.енергия от 02.07.2019г./ или 290 371, 34 лв. с ДДС, платени на 21.02.2022г.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи. Спорът се свежда до обстоятелството прекратена ли е, считано от 15.01.2022г. индивидуалната сделка - Потвърждение №3 от 15.01.2021г. и Изменение №1 към това потвърждение от 19.09.2021г. към Рамков договор за покупко-продажба на ел.енергия от 02.07.2019г., и вследствие преценката на това обстоятелството - приложимата цена, която ответното дружество е следвало да плати за продадената му от ищеца ел.енергия, която в спорния период /15-31 януари 2022г./ е 1 067, 703 МВч. Освен този спор, следва да се обсъдят и посочените, както от ищцовото дружество, така и от ответника възражения за нищожност на отделни уговорки в договорите между страните и отправените изявления между тях.

Относно предприетите от ищеца действия за прекратяване на договорните отношения с ответника с Писмо изх.№10 от 14.12.2021г.

С посоченото писмо „В.Б.“ЕООД е направило предложение на „А.Е.Б.“ЕООД за актуализация на цената или прекратяване на Потвърждение №3 от 15.01.2021г. и Изменение №1 към това потвърждение от 19.09.2021г., позовавайки се на изключителни и безспорно настъпили промени в пазарната среда, които не са могли да предвидят или да им въздействат като са предложили ново споразумение за промяна на цената, която да бъде в размер на почасовата цена н а IBEX пазара „ден напред“ на БНЕБ. „В.Б.“ЕООД е заявило, че ако не бъде прието предложението им, писмото да се счита за предизвестие за прекратяване, считано от 15.01.2022г. на Потвърждение №3 от 15.01.2021г. и Изменение №1 към това потвърждение от 19.09.2021г.

Писмо изх.№10 от 14.12.2021г., изпратено от ищеца до ответника е получено от последния на същата дата. Съгласно чл.17.3 от Рамковия договор от 02.07.2019г. между страните относно покупко-продажба на електрическа енергия договорът може да бъде прекратен едностранно по искане на всяка от страните с отправянето до другата страна на предварително писмено предизвестие в срок не по-рано от 30 дни от желаната дата на прекратяване на договора и при спазване на сроковете за смяна на балансиращата група съгласно приложимото законодателство. Същият член продължава, че „в този случай“, т.е при хипотезата на такова прекратяване, същото не настъпва автоматично, а договорът продължава да бъде правнообвързващ за страните до момента, в който всички права и задължения, които вече са възникнали и са в сила спрямо договора преди датата на прекратяване не бъдат напълно изпълнени от двете страни. Според чл.3.2 от същия договор условията на всяка индивидуална сделка /сключена на база договора/ имат предимство пред тези на рамковия договор. Индивидуалната сделка, сключена с Потвърждение №3 от 15.01.2021г. към рамковия договор и Изменение №1 от 19.09.2021г. към това потвърждение създава конкретни права и задължения за страните, които са „в сила спрямо договора“ по смисъла на изр.второ от чл.17.3 от Рамковия договор и все още не са изпълнени изцяло. Според чл.20 от ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. В случая съдът счита, че в чл.17.3 от Рамковия договор волята на страните е ясно и недвусмислено изразена – когато страна се възползва от правото си да прекрати същия с 30-дневно предизвестие, условие да настъпи такова прекратяване е всяка страна да изпълни /или вече да е изпълнила/ всички свои задължения, които вече са възникнали „спрямо договора“, което безспорно включва и задължения по т.нар. индивидуални сделки, сключени въз основа на рамковия договор. Освен посоченото условие, за да настъпи прекратителния ефект на договора, е предвидено още едно условие за това – да бъдат спазени сроковете за смяна на балансираща група. Такава смяна е уредена в Глава 8, Раздел втори от Правила за търговия с електрическа енергия, където е предвидено, че искане за смяна на координатор се предоставя на оператора на електроразпределителната мрежа до 10-то число на месеца, предхождащ месеца, за който се иска смяната, а на независимия преносен оператор - до 15-то число на месеца, предхождащ месеца, за който се иска смяната, като тази смяна влиза в сила винаги към първо число на месеца /с изключение на случаи, които не касаят настоящия казус/. Съгласно Договор за участие в стандартна балансираща група от 05.07.2019г., сключен между ищеца и ответника, „В.Б.“ ЕООД е регистрирано на 01.08.2019г. като член на балансиращата група на координатора – ответник в този процес. От приетите доказателства по делото /писмо от електронна поща от 17.02.2022г., изпратено от „Електроразпределение север“ АД до „А.Е.Б.“ ЕООД/ смяната на координатора на балансиращата група е извършено за „В.Б.“ ЕООД, считано от 01.03.2022г. Следователно твърдяната от ищеца дата на прекратяване на договорните отношения с ответника не е могла да настъпи на 15.01.2022г.

Въпреки изведения от съда извод относно липсата на прекратяване на договорните отношения между страните от 15.01.2022г., следва да се посочи, че направеното от ответното дружество възражение за нищожност на изявлението за прекратяване /обективирано в Писмо изх. №10 от 14.12.2021г./ не се споделя от настоящия състав. В изявлението от страна на ищеца се сочи конкретна дата, от която „В.Б.“ ЕООД ще счита договора за прекратен, предвид което изискването за форма на изявлението не е в противоречие с чл.293, ал.2 от ТЗ.

Предвид горното настоящият състав приема, че Рамков договор за покупко-продажба на ел.енергия от 02.07.2019г., Потвърждение №3 към този договор от 15.01.2021г. и Изменение №1 към това потвърждение от 19.09.2021г. не са прекратили действието си и страните са останали задължени по тези договори и след 15.01.2022г.

Съществуващата между търговците свобода на договаряне допуска уговаряне на условия в широки граници, стига същите да не противоречат на императивни законови норми или да нарушават грубо добрите нрави/търговски практики. Договарянето се извършва между професионални участници на пазара, каквито по презумпция са всички търговци. В процесния случай производител на ел.енергия, притежаващ вятърни електроцентрали е договорил условия с търговец-координатор на балансиращата група на ел.енергия. И двете участващи в този договор лица са участници на енергийния пазар, съответно притежават професионални знания, умения и опит. От това следва, че същите са извършили адекватна и обоснована преценка, сключвайки, както Рамковия договор за покупко-продажба на ел.енергия от 02.07.2019г., така и Потвърждение №3 към този договор от 15.01.2021г. и Изменение №1 към това потвърждение от 19.09.2021г., вкл. преценката е била направена и за уговорената цена. Ето защо въпросната уговорка не може да се счете за нищожна, на каквато нищожност се позовава ищецът. Именно поради наличието на договорна връзка между страните съдът приема, че правото на ищеца да получи цена за продаваната от него стока, респективно задължението на ответника да заплати тази стока произтича не от закона, а от договора.

Приложението на чл.79, ал.1 от ЗЗД изисква наличието на договорна облигационна връзка между /поне/ две лица. В такава облигационна връзка всяка от страните е кредитор за правата, които му се следват и длъжник за задълженията, които има по нея. Именно в обхвата на тази облигационна връзка кредиторът може да претендира от длъжника /при неточно изпълнение на последния/ изпълнението съгласно уговореното в договора, заедно с обезщетение за забавата. Облигационната връзка между страните, имаща отношение към конкретната претенция е Рамков договор за покупко-продажба на ел.енергия от 02.07.2019г. и Потвърждение №3 към този договор от 15.01.2021г. и Изменение №1 към това потвърждение от 19.09.2021г. Съгласно посочения рамков договор и конкретното посочване в Потвърждение №3 към този договор от 15.01.2021г. ищецът „В.Б.“ ЕООД е „продавач“, а ответникът „А.Е.Б.“ ЕООД „купувач“ на електрическа енергия с договорена цена от 94 лв./МВч. С Изменение №1 от 19.09.2021г. на Потвърждение №3 страните променят цената, както следва: 94 лв./МВч за периода 01.07.2021г. - 30.09.2021г. и 132, 15 лв./МВч за периода 01.10.2021г. - 30.06.2022г. Според тези договорености между страните, ответникът става собственик на закупената от него стока. Като собственик на закупената ел.енергия ответникът е продавал същата на борсата вече за негова сметка и риск.

С оглед това, съдът приема, че длъжникът по плащането „А.Е.Б.“ ЕООД е изпълнил точно задължението си, заплащайки сумата от 290 371, 40 лева за доставена и закупена 1 831, 072 МВч ел.енергия, която заплатена сума е съгласно уговорената цена от 132, 15лв. за МВч.

Съдът не споделя тезата на ищеца, че след 15.01.2022г. същият е продължил да продава произвежданата от него ел.енергия, но вече не на ответника „А.Е.Б.“ ЕООД, а директно на борсата чрез ответника. Няма правна основа – нито законова, нито договорна, на която да се приеме, че ответникът е длъжен да изпълнява фигурата на посредник при такава продажба, въпреки възможността, която предоставя текста на чл.293, ал.1 от ТЗ. В търговското право има свобода на договаряне и на търговец не може да му бъде вменена договорна фигура, задължения и отговорност, които същият не е поел изрично. Относно отправеното с Писмо изх.№10 от 14.12.2021г. изявление от страна на ищеца до ответника, не може да намери приложение и предвиденото в чл.292, ал.1 от ТЗ, а именно че предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага. Това е така, тъй като на първо място ищецът не предлага на ответника последният да изпълнява посреднически функции /считано от 15.01.2022г./, като освен това ответникът „А.Е.Б.“ ЕООД е изразил становище още на 23.12.2021г. че отхвърля съдържанието на писмото и известието за прекратяване. Не е имало законово ограничение ищецът като производител на ел.енергия сам да продава произведеното от него на борсовия пазар, като в този смисъл не е налице основание да се търси отговорността на ответното дружество, че не е пожелало да изпълнява фигурата на посредник. В тази връзка съдът приема, че издадените от ищеца фактури №0000000919/31.01.2022г. и №0000000921/31.01.2022г. са издадени без основание относно посочените в тях стойности като ответникът не е имал договорно задължение да плати тези стойности. Съгласно уточнението на ищеца в Молба от 28.09.2022г. по цитираните фактури ответникът е платил 85 321, 27 лв. с ДДС /по фактура №0000000919/31.01.2022г./ и 83 995, 07 лв. с ДДС /№0000000921/31.01.2022г./, които суми са изчислени на база продадената от ищеца ел.енергия в периода 15-31 януари 2022г. в количество 1 067, 703МВч, умножено по договорената между страните цена от 132, 15 лв./МВч.

Относно направените от ищцовото дружество възражения за нищожност, съдът намира всяко от тях за неоснователно.

Възражението за нищожност като противоречаща на закона и добрите нрави на клаузата за цената на доставената ел.енергия, договорена в Потвърждение №3 от 15.01.2021г. и Изменение №1 към това потвърждение от 19.09.2021г., която не съответства на среднопретеглената почасова цена на IBEX на пазара „ден напред“, публикувана от БНЕБ, не се подкрепя от законовата уредба. В спорния период /януари 2022г./ цената, по която производителите на ВЕИ енергия продават не е била регулирана от КЕВР, съответно същата е подлежала на свободно договаряне. Няма законов текст, на който такава договорка да противоречи. Освен това, както съдът вече посочи по-горе в мотивите си, договарянето на цената е извършено при изразена свободна воля на страните, като същата не противоречи и на добрите търговски практики, доколкото не е налице очевидна нееквивалентност на насрещните престации, водеща до извод за практическа липса на престация, като освен това при променлив пазар цената би могла да бъде „неизгодна“, както за едната, така и за другата страна.

Възражението за нищожност на клауза /чл.17.3 от Рамков договор за покупко-продажба на ел.енергия от 02.07.2019г./ със съдържание, че индивидуална сделка по този Рамков договор може да бъде прекратена, само ако бъдат извършени всички доставки до 30.06.2022г. като противоречаща както на чл.289, чл.302, чл.307, както и на добрите нрави съдът намира също за неоснователно. Същата клауза не противоречи на нито един от посочените законови текстове, нито има основание да бъде прието че противоречи на добрите нрави, ако бъде възприета тезата на ищеца, че съставлява неустойка, каквато неустойка съдът не намира за уговаряна.

Относно позоваването от страна на ищеца за нищожност на сключените между страните Рамков договор за покупко-продажба на ел.енергия от 02.07.2019г., Потвърждение №3 към този договор от 15.01.2021г. като сключени в противоречие с чл.100, ал.4 и 6 от ЗЕ: ищецът обосновава тезата, че ответното дружество не е могло да бъде „купувач“ на ел.енергия на фиксирана цена. Систематичното тълкуване на текстовете на чл.100 от ЗЕ не води до извод за противоречие на Рамковия договор за покупко-продажба на ел.енергия от 02.07.2019г. и Потвърждение №3 към този договор от 15.01.2021г. със законовите текстове. Тези текстове се намират в Глава 9, раздел VII от ЗЕ „Сделки при свободно договорени цени“, като освен това не въвеждат ограниченията, твърдени от ищеца. С текстовете на чл.100, ал.4 и ал.6 от ЗЕ се въвежда задължение ел.енергията от производители на електрическа енергия с обект с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW /какъвто е ищецът/ да бъде продавана на организиран борсов пазар, както и че тази енергия производителят „може“ да продава /цялата или част нея/ чрез координатор на балансираща група. В последния случай координаторът регистрира при независимия преносен оператор производителите като подгрупа в балансиращата група и задължително продава закупената от тях електрическа енергия чрез отделна регистрация на организиран борсов пазар на електрическа енергия. Посочените законови текстове не навеждат на изводи за държавно регулиране на цената за произвежданата от производители енергия от възобновяеми източници, с което ищецът обосновава твърденията си за нищожност на договорките между страните за фиксирана цена. От този прочит се прави извод, че координаторът на балансиращата група /какъвто се явява в процесния случай ответното дружество/ може да действа и като търговец, който е закупил предварително ел.енергия и впоследствие продава същата за него, а не като посредник. Ел.енергията, произвеждана от ВЕИ производители – енергийни предприятия по смисъла на пар.1, т.24 от ДР на ЗЕ и продавана от тях на борсата или на търговец, не се регулира ценово от държавата в лицето на Комисията по енергийно и водно регулиране – аргумент чл.30, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Цената на тази ел.енергия подлежи на свободно договаряне, какъвто е случаят. Законът за енергетиката въвежда два вида цени на пазара на ел.енергия – регулирани /чиято уредба е залегнала в чл.30, ал.1, чл.97 от ЗЕ/ и свободно договаряни /чл.100 и сл. от ЗЕ/. Уредбата на търговските отношения на страните в процеса е подчинена на предвижданията на чл.100 от ЗЕ, предвид което не може да се приеме тезата на ищеца за приложимата цена при продажбата на произведената от него ел.енергия. Съгласно чл.100, ал.1 от ЗЕ с делки с електрическа енергия по свободно договорени цени могат да сключват производителите, включително производителите на енергия от възобновяеми източници. Ищецът е могъл да продава произвежданата от него ел.енергия както самостоятелно на борсата, така и чрез трето лице – координатор на балансираща група. Сключвайки Рамковия договор за покупко-продажба на ел.енергия от 02.07.2019г. и Потвърждение №3 към този договор от 15.01.2021г. и Изменение №1 към това потвърждение от 19.09.2021г. ищецът е избрал да продава произвежданата от него ел.енергия на трето лице – ответника на свободно договорена цена – в случая 132, 15 лева за Мвтч /с което производителят на първо място намалява своя риск от колебания на цената, като освен това ползва специалните знания на координатора както за балансирането на цената, така и за търговията на борсата/, като качеството на ответника на координатор на балансиращата група е различно от качеството му на търговец. Последващата продажба на борсата от страна на ответника е за негова сметка и риск. Не води до различен извод и уредбата в Правилата за търговия с електрическа енергия, приети от КЕВР, на която се позовава ищецът за обосноваване на тезата си.

Според направените изводи претенцията за главница на ищеца следва да бъде отхвърлена.

Предявеният иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 2 985, 34 лв. – обезщетение за забава върху претендираната главница от 10.02.2022г. до 14.03.2022г. – датата на завеждане на иска също следва да бъде отхвърлен, доколкото дължимата по договора между страните цена е платена изцяло от ответника и последният не може да има акцесорното задължение за обезщетение за забава. Относно претендираната лихва за забава в размер на 967.98 лева върху извършеното от ответника частично плащане по процесните фактури за периода от 10.02.2022г. до 21.02.2022г., в хода на процеса се установи, че на 08.04.2022г. ответникът е платил на ищеца сумата от 1 048.56 лв. с основание „лихва за забавено плащане за 01.22 потвържд.3, изменение 01 от 19.09.2021г.“, което се установява и от експертизата по делото. Предвид това и претенцията за тази лихва се явява неоснователна.

По разноските. На осн.чл.78 ал.3 от ГПК с оглед изхода от спора, ищецът следва да заплати сторените от ответника разноски в общ размер на 11 254, 80лв. съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.

На осн. чл.78 ал.5 от ГПК процесуалният представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника и моли да бъде намалено. Същото е неоснователно, тъй като съгл.ред на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ДВ бр.68/2020г. минималният размер дължим в случая е 8753, 93лв., дължим с ДДС на осн. §2а от НВРАВ, което е точно 10 504, 80лв.

Мотивиран от изложеното съдът