Решение № 325 от 28.9.2023 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 250/2022 г.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 3251/26.04.2022 г. от М. С. Г., с ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••••, чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. П. Г. П. от АК - Благоевград, насочена срещу Решение № 129 от 29.03.2022 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д. № 2333/2021 г. по описа на същия съд. С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е отхвърлил като неоснователен иска на М. С. Г. предявен срещу Н. А. Д., да бъде установено несъществуването на брака, сключен на ••• г. между Г.Е.И. и Н. А. Д. и е осъдил ищцата Г. да заплати на ответника Д. сумата 400 лева - разноски по водене на делото. Въззивницата обжалва първоинстанционното решение, релевирайки аргументи за неговата неправилност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснали съществено процесуално нарушение на чл. 235 ГПК като не е обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото. Подчертава, че решението не съдържало фактически установявания за наличие, респективно липса на фактическия състав на недействителност на брака, липсвали и мотиви на съда, обуславящи крайния му извод. Твърди, че по делото не бил изготвен доклад съобразно чл. 146 от ГПК, евентуално твърди, че докладът е непълен и несъответстващ на законовите изисквания на чл. 146, ал. 1, и ал. 2 от ГПК, във връзка с което не била предоставена възможност на страните да изложат становище. Акцентира, че съдът не e изготвил доклад въпреки изричното възражение, направено в о.с.з в тази насока. Счита, че при постановяване на обжалвания акт районният съд не е приложил правилно материалноправните разпоредби, касаещи недействителност на брака. Възразява като противоречащ на закона, както и правилата на логиката и медицината, срещу извода на съда, че нашето право не уреждало симулативния брак, а липсата на свободно дадено съгласие било основание за унищожаемост на брака, което било извън предмета на делото. Позовава се на Определение № 60223/18.06.2021 г. по гр. д. № 14.02/2021 г. по описа на ВКС. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск. Претендират се разноските за въззивната инстанция. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Н. А. Д., чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Д. З., с който се оспорва изцяло депозираната въззивна жалба като неоснователна, а изложените в нея оплаквания се определят като несъстоятелни. Въззиваемият счита, че първоинстанционното решение не страда от твърдените във въззивната жалба пороци. Възразява като неоснователно срещу оплакването на въззивницата за липса на изготвен доклад по чл. 146 от ГПК по делото и се аргументира в тази насока. Акцентира, че в доклада на районния съд са били налице указания да се изпълнят направените от страните доказателствени искания и определен срока за събирането им и предвид бездействието на ищеца, който не довел свидетелите си във второто с.з., съдът правилно е оставил без уважение като преклудирано искането му да доведе свидетели в трето с.з. Оспорва твърдението, че решението на ДнРС страда от материална незаконосъобразност и навежда пространни доводи в подкрепа на становището си, че между ответника и починалата му съпруга било налице валидно възникнало брачно правоотношение, което счита за подкрепено от събраните по делото доказателства. Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски във въззивното производство. Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното: Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от надлежна страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка. В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. Решението е и допустимо. По правилността: Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба подадена от М. С. Г. против Н. А. Д., с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК с искане да бъде установено несъществуването на брака, сключен на ••• г. между Г.Е.И. и Н. А. Д.. Твърди се, че не е налице валидно сключен брак между Г.И. и Н. Д., тъй като този брак е нищожен. Наведени са основания за несъществуване на брака: липса на лично съгласие за сключването му и липса на положен подпис от Г.И. в акта за граждански брак. Ищцата твърди, че е майка на Г.Е.И., която на ••• г. сключила граждански брак с ответника Н. А. Д.. Изложени са твърдения, че Г.Е.И. не е могла да формира съгласие за сключване на брак, тъй като страдала от онкологично заболяване, което се отразило на психиката й, поради което не е могла да формира съгласие за брак - тя е била в невъзможност да формира правновалидна воля. Акцентира се върху обстоятелството, че Д. въздействал върху психиката й по начин, чрез който тя не разбирала свойството и значението на постъпките си, тя нямала собствени волеви изяви, включително на такава относно сключване на брак с ответника и то само няколко месеца преди смъртта й, настъпила на ••• г.. Липсата на такива предопределя липса на съгласие. Бракът е сключен при пълна липса на съгласие от И.. Обективираното в акта формално съгласие за брака не е изразено лично и едновременно, тъй като въздействайки върху психиката на И., Д. е формирал и изразил волята на И.. Бракът бил сключен при неспазване на формата на гражданския брак - не е сключен по взаимно, свободно и изрично съгласие от жената Г.Е.И., поради въздействията върху психиката й от Н. Д. Поддържа се твърдение, че при сключване на брака Г.Е.И. не е дала лично съгласие, тъй като е мълчала на мястото на сключване на брака, а действията и волеизявленията й са в резултат на въздействия върху нея от Н. Д., а при запитване от длъжностното лице по гражданско състояние на встъпващите в брак дали са съгласни да встъпят в брак един с друг, няма изразен изричен утвърдителен отговор от Г.И., тя не е казала „да“, като вместо нея волеизявление е направил Д. Ищцата твърди, че актът за сключване на граждански брак не е подписан от Г.И. и поради това бракът не е сключен. Няма нейно изявление за съгласие за брак, тъй като изписването на инициали в акта за граждански брак е едно механично действие, извършено от Г.И. под въздействието на Н. Д., поради което липсва неин подпис в акта за граждански брак. Поддържа становище, че бракът между Г.И. и Н. Д. не е доброволен съюз между мъж и жена и това го прави нищожен. Наличието на правен интерес от предявяване на иска е обосновано с възникнал имуществен спор във връзка с наследството от Г.Е.И., починала на ••• г. и във връзка с него изключване на преживелия съпруг от кръга на наследниците по закон. В подадения по реда на чл. 131 ГПК писмен отговор от ответника е изразено становище за неоснователност на иска. Твърди се, че са спазени законоустановени изисквания относно реда и формата за сключване на граждански брак.Иска се отхвърляне на иска, като неоснователен. Въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства са установена правилно релевантните за спора факти и обстоятелства и тази фактическа обстановка се възприема изцяло от въззивната инстанция, в настоящия съдебен състав. От приетото като доказателство заверено ксерокопие на дубликат на удостоверение за раждане от 01.12.2020 г. на Г.Е.И., се установява, че същата е дъщеря на ищцата. Прието е заверено ксерокопие от акт за сключен граждански брак № 0237 от 20.05.20218 г. между Г.Е.И. и Н. А. Д., съдържащо данни, че. актът е съставен в Благоевград от длъжностното лице по гражданско състояние Д.И.Р., с положени подписи за нея, за сключилите граждански брак – Г.И. и Н. Д., и за свидетелите на сключването на брака – Н.й Г. Б. и В.Л. Б.а. Г.Е.И. е починала на ••• г. В първоинстанционното производство е прието заключение по назначената графическа експертиза, съдържащо категоричен извод на вещото лице, че положения от името на Г.Е.И. подпис в акта за сключен граждански брак, е положен от Г.Е.И. и няма разлики и особености в графическите признаци на този подпис в сравнение с другите изследвани подписи на Г.Е.И.. По искане на ответника в първоинстанционното производство е извършен разпит на свидетеля Н.й Г. Б. - свидетел по акта за сключен граждански брак между Г.И. и Н. Д.. В показанията си свидетелят е категоричен за това, че при сключването на брака длъжностното лице по гражданско състояние е запитало поотделно Г.И. и Н. Д. дали са съгласни да встъпят в брак; на който въпрос Г.Е.И. отговорила с думата „да”. Тя лично положила подписа си в акта за граждански брак. Бракът бил сключен в Б., в ритуална зала на община Б. за извършване на бракосъчетания. Сочи, че освен длъжностното лице по гражданско състояние, встъпващите в брак и свидетелите, нямало други присъстващи. Според възприятията на свидетеля в деня на сключване на брака, Г.И. била видимо много щастлива, весела, в добра физическа форма, като уточнява, че не се налагало някой да я подкрепя; а в заведението, в което отишли след церемонията, седнали на маса с високи столчета, като тя сама слизала и се качвала на стола си. Разпитана е и св. С.З., която не е присъствала на церемонията при сключване на процесния граждански брак. Уточнява, че с Н. и Г. били съседи и след като се установили да живеят в с. С., със свидетелката се виждали и общували почви всеки ден. За това, че Г. и ответника сключили брак, свидетелката разбрала в същия ден - привечер. Минавайки покрай къщата им, свидетелката била поканена и почерпена по този повод от Г.. Според свидетелката, Г. била много щастлива, доволна, изглеждала добре. Във въззивното производство по искане на въззивницата са разпитани свидетелите С.Д. и С.Я., допуснати до разпит при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК. Показанията и на двете свидетелки са подробни и безпротиворечиви помежду им. И двете сочат, че между всяка от тях и Г.И. е съществувало дългогодишно близко приятелство и са общували много често. Според наблюденията им поведението на Г. се променило, след като между нея и ответника било установено съжителство. Контактите между тях били много редки, Г. престанала да отговаря на позвъняванията им по телефона. Срещите им били много редки, особено последните няколко месеца преди смъртта на Г.. Убедени са, че промяната в поведението настъпила в резултат на силното влияние, което имал Д. спрямо нея, включително и относно отказа й да бъде провеждано лечение с методите на традиционната медицина по повод установеното й през 2017 г. тежко онкологично заболяване. В показанията им не се съдържат данни относно сключения брак между Г. и Н., като подчертават, че те като нейни близки приятелки не са знаели за намерението й да сключи граждански брак с ответника.Св. Д. научила за сключения брак на 30.05.2018 г., когато се видели с Г. на тържество по повод абитуриентски бал на дъщерята на Д.. Впечатленията на свидетелката относно състоянието на Г. при виждането им тогава е, че видимо Г. не изглеждала добре, според думите на свидетелката „едва седеше“. Св.Я. също научила за сключения граждански брак от Г. след това/ през месец май/. При виждането им в дома на свидетелката, Г. не изглеждала добре – видимо много отслабнала, като те рминално болен човек. В първоинстанционното производство ответникът е изслушан по реда на чл. 176 ГПК. В обясненията си сочи, че Г.И. се чувствала много обидена на майка й във връзка с техни спорове, като сочи че това било 2018 г. В този период решили да сключат брак, без да огласяват сключването му на конкретната дата, за да избегнат присъствието на нейните близки. Подчертава, че това било желанието на Г.. От това било обусловено и решението им да сключат брака в гр. Б., а не в гр. Д.. С Определение № 60223/18.06.2021 г., постановено по гр. д. № 14.02/2021 г. по описа на ВКС е допуснато касационно обжалване на определение № 223/23.02.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 31/2021 г. на Окръжен съд – Благоевград и същото е отменено, като е отменено и потвърденото с него определение № 909 869/18.12.2020 г., постановено по гр. д. № 267082020 г. на Районен съд – Благоевград, с което производството е било прекратено, поради недопустимост на иска, предвид липсата на активна процесуална легитимация у ищцата да предяви иск за установяване несъществуване на брака. С отменителното определение е прието, че ищцата е активно процесуално легитимирана да предяви отрицателния установителен иск за несъществуване на брака на заявените основания, изрично посочени в определението, както и относно наличие на правен интерес от предявяване на иска. С обжалваното решение, ДнРС е отхвърлил като неоснователен иска с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване несъществуването на сключения на ••• г. граждански брак между Г.И. и ответника Н. Д., приемайки че основанията за нищожност на същия, наведени от ищцата не са установени - липса на лично съгласие за сключването му изразено от Г.И. и липса на положен от нея подпис в акта за граждански брак. Изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на иска, поради неустановяване наличието на сочените в исковата молба основания за нищожност на сключения граждански брак между Г.И. и Н. Д. на ••• г. се споделят изцяло от въззивната инстанция предвид правомощията й по чл. 272 ГПК. Същите са правилни, като съобразени с приложимите за процесния казус законови разпоредби и основани на надлежно установени релевантни факти и обстоятелства. Съобразно установената и изложена по-горе фактическа обстановка по делото, искът е неоснователен. Бракът между Г.И. и Н. Д. не е нищожен на основанията, посочени в исковата молба. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, нищожният брак е несъществуващ поради изначално неосъществена брачна връзка – брачното правоотношение не е възникнало, няма сключен брак, тъй като са нарушени чл.4, чл.5, чл.10 или чл.11 от СК. По делото е установено, че бракът е сключен в предписаната от закона форма и при спазване на установения ред за сключването му. Гражданският брак е сключен в предписаната от закона форма, съгласно изискването на чл. 4 СК, като е съставен акт за сключен граждански брак № 0237/••• г., със съдържание съответстващо на изискванията на чл. 53 ЗГР. Съгласно чл. 34, ал.3 от ЗГР актовете за гражданско състояние, съставени по установения в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност. Актът е подписан от двамата съпрузи, отделно носи подписите на двама свидетели, чиито имена са посочени, подписан е и от длъжностното лице по гражданското състояние. Недоказано е твърдението на ищцата, че актът за сключен граждански брак не е подписан от Г.И.. От заключението на вещото лице е установено, че подписът е положен от нея. Ето защо следва да се приеме, че съгласието на съпрузите е дадено лично и едновременно и това съгласие е надлежно заявено. Гражданският брак е сключен по законоустановения ред, при спазване изискването на чл. 10, ал. 2 и 3 СК. На проведената церемония, длъжностното лице по гражданското състояние е запитало встъпващите в брак дали са съгласни да встъпят в брак един с друг и след изричен утвърдителен отговор е съставило акт за сключване на граждански брак, който е подписан от горепосочените лица. От показанията на св. Б. е установено, че Г.И. лично е направила волеизявление за сключване на брака, като е дала утвърдителен отговор, казвайки думата“да“. Показанията на свидетеля не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства, следва да бъдат кредитирани, основани са лични възприятия на свидетеля, който е свидетел при сключване на брака.Както бе посочено и по-горе в показанията на останалите свидетели не се съдържат данни относно спорния по делото въпрос относно това даден ли е лично от Г.И. утвърдителен отговор, чрез изричане на думата „да“ при сключване на брака, респективно лично дадено ли е от нейна страна съгласие. За пълнота на изложението следва да се посочи, че недоказано е твърдението на ищцата, за това, че бракът не е сключен на определеното за това място. Установи се, че е сключен в ритуалната зала на Община Б..Неотносимо към валидността на брака е обстоятелството, че бракът е сключен в Община Б., а съобразно чл. 8, ал.1 СК встъпващите в брак свободно избират общината, в която да сключат брак. В заключение следва да се приеме, че в съответствие с изискването на чл. 5 СК, бракът между Н. Д. и Г.И. е сключен по взаимно, свободно и изрично съгласие, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние. Предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуване на брака, поради неговата нищожност е неоснователен, като не са налице сочените от ищцата основания за нищожност. Неоснователни са изложените доводи за необоснованост на обжалваното решение. Фактическата обстановка е изяснена въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени подробно, както поотделно, така и в съвкупност. Обжалваното решение, с което искът е отхвърлен е правилно и следва да бъде потвърдено. По разноските: Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивницата не се дължат разноски за въззивното производство. На въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски сторени във въззивното производство в размер на 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които се дължат от въззивната страна. Воден от горното, КнОС