Решение № 47 от 28.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 813/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение № 1128 от 09.08.2024 г., постановено по т.д. № 1253/2022 г., СГС, ТО, VІ- 7 състав е отхвърлил предявения от „Йот Ги Вал България“ ООД, ЕИК: 201596509, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище ул.“Цар Самуил“ № 38, ет.4- адв. А.И., срещу „Армеец“ АД, ЕИК: 121076907, с адрес: гр.София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, иск с правно основание чл. 394 от КЗ за заплащане на сумата от 156 779, 59 лв.- застрахователно обезщетение по договор „Индустриален пожар“ № 0000862555/09.08.2019 г. за вредите по щета № 30020-0801-00010/26.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, с присъждане на разноски. В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от ищецът „Йот Ги Вал България“ ООД, с която се обжалва първоинстанционното решение като неправилно и необосновано. Твърди, че съдът противоречиво е обсъдил обхвата на пожара, като е приел, че такъв е имало само в кожуха на вентилатор № 1 /както се сочи в доклада на инспектора и в пожаро- техническата експертиза/, а междувременно от показанията на свидетелите и преписката по щетата по несъмнен начин се установявало, че пожарната служба от гр.Омуртаг е идвала два пъти, като при второто идване е гасен пожар чрез обливане на цялата технологична линия, независимо от това къде и в какъв размер е било огнището на пожара. След като технологичната линия е гасена с обилно количество вода счита, че няма как намиращият се в камера № 2 пчелен мед да не бъде замърсен. В противоречие със събраните доказателства съдът е прие и че щетите по мед „Полифлара“ са посочени като изключение от покрития риск „пожар“, тъй като суровината се е намирала под термична обработка, при която при спиране на работата на вентилаторите температурата може са се вдигне до 1500 гр., както се установява от показанията на св. И.. Достигането на такава температура било е извън контрола на работниците, като разликата в температурите е толкова съществена, че нямало как да се приеме, че е налице изключен риск при пожар- „подложен на термична обработка“. Противоречащ на доказателствата бил и извода, че не е възможно затвореният в метални кутии мед „Букет“ да бъде увреден от огнището на пожара в съседното помещение, който извод бил в противоречие с представените анализни свидетелство, от които се установявала промяна във вкуса на меда. Не била обсъдена и приложената кореспонденция между страните по заявената щета, от която се установявало съгласието на застрахователното дружество с направените анализи на увредения мед. Съдът не бил взел предвид и че в отговорите на исковата и на допълнителната искова молба застрахователят е поддържал само, че причина за пожара е монтиран неподходящ вентилатор, както и че пожара се дължи на виновното поведение на застрахованото дружество, изразяващо се в неполагане на достатъчни грижи за поддържане в изправно състояние на авариралия вентилатор, но не и твърдения, че настъпилите вреди не се покриват от застрахователното събитие „пожар“. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което предявеният иск бъде уважен за сумата от 111 943 лв., съобразно установеното от доклада на инспектора от ОQQSA: за увредена партида мед „Полифлора“- обезщетение в размер на 58 398, 50 лв. и за увредена партида мед „Букет“- обезщетение в размер на 53 544, 50 лв., с присъждане на разноски. С писмения си отговор ЗД „Армеец“ АД оспорва въззивната жалба и иска съдът да потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноски. САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията във въззивната жалба във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното: Жалбата е допустима- подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт. Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното: Предявен е са обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 394 КЗ. В исковата молба на „Йот Ги Вал България“ ООД се излага, че на 09.08.2018 г. между страните е сключена застрахователна полица „Индустриален пожар“№ 0000862555/09.08.2019 г., с който ответното дружество ЗАД „Армеец“ АД е поело задължение да покрие посочените в полицата рискове за периода 12.08.2019 г. - 11.08.2020 г. по отношение на имуществото на ищеца, находящо се в с. Камбурово, община Омуртаг, ул. „Иван Христов“ № 2, в това число: пожар и последиците от гасеното му, авария на отоплителна и климатична инсталации и късо съединение токов удар, на обща застрахователна стойност в размер на 1 146 000 лв. и премия от 7162, 74 лв., платена на четири вноски. На 26.06.2020 г., след 08: 00 ч., в машинното отделение към инсталацията за декристализация на биологичен пчелен мед е установен гъст пушек в топлинните камери, разпространяващ се във всички зони на сградата, а в последствие и пожар, гасенето на който започват служителите на ищеца, а по- късно и от служители на ПБЗН- гр. Омуртаг. След около 50 мин. отново се е появил дим в машинното отделение, който се разпространил на цялата територия на предприятието, което наложило повторното извикване на противопожарните органи. Цялата електрическа система на предприятието била изключена и технологичната линия за декристализация на меда била облята с вода до пълното потушаване на пожара. В следствие на пожара, пушека и миризмата върху продукцията от мед партида JGV2006P300, с обем 21 240 кг. и партида SP1P30124, с обем 315 кг., са причинени неотстраними щети поради недопустимо увеличение на показателя ХМФ и недопустимо намаляване на ензимите диастаза и инвертаза, както и промяна на вкуса и мириса. Увреждането е установено със сертификат за анализ от 29.06.2020 г. и протоколи за анализ на сертифицирана лаборатория Intertek № 2007200661, № 2007200662 и № 2007200664, въз основа на които можело да се приеме, че медът не отговаря на изискванията на Наредба № 9/22.06.2005 г. за условията и реда за одобряване и регистрация на предприятията за преработка на восък и производство на восъчни основи, както и на предприятията за производство и търговия с пчелен мед и пчелни продукти и от качеството предвидено в договорите за износ. На 26.06.2020 г. застрахователят е уведомен за настъпилото на събитието. На 06.07.2020 г. между страните, с участието на авариен комисар, е съставен констативен протокол за събитието. По указания на застрахователя увреденият мед е продаден на възможните занижени цени, както следва: 21 240 кг. мед, партида JGV2006P300 за 12 956, 40 лв. без ДДС, а 24 315 кг. мед „Букет“, партида SP1P301 за 15 075, 30 лв. без ДДС, като вредата се съизмерява в разликата между цената, на която е придобил 21 240 кг. мед, партида JGV2006P300, и цената, на която го е продал след увреждането- 81 788, 89 лв., както и разликата между цената, на която е придобил 24 315 кг. мед „Букет“, партида SP1P301, и цената, на която го е продал след увреждането- 74 990, 70 лв., или общо 156 779, 59 лева. С писмо от 29.01.2021 г. ответното застрахователно дружество е отказало изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че отказът е неоснователен, тъй като: авариралия вентилатор тип ВНСН 2, 5 позволява транспортиране на въздушни смеси с температура до 120 градуса, при необходими за камерата 65 градуса Целзий; топлоизолационният материал отговаря на предназначението, за което се използва; претендираното обезщетение не е за пропусната полза (печалба), а за претърпяната загуба, изразена като разлика между стойност за придобиване и стойност на продажба на занижени цени. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 156 779, 59 лв.- сбор от сумата 81 788, 89 лв., представляваща вреди /загуба/, изразяваща се в разликата между цената, на която е придобил 21 240 кг. мед полифлора, партида JGV2006P300- 4, 46 лв./кг. /2, 25 евро/ или изкупна цена в размер на 94745, 29 лв., и цената, на която го е продал след увреждането- 0, 61 лв./кг. или салвидж цена в размер на 12 956, 40лв., и 74 990, 70 лв., представляваща вреда /загуба/, изразяваща се в разликата между цената, на която е придобил 24 315 кг. мед „Букет“, партида SP1P301- по 3, 50 лв. и 4, 00 лв./кг. или изкупна цена в размер на 90 066 лв., и цената, на която го е продал след увреждането- по 0, 62 лв. или салвидж цена в размер на 15 075, 30 лв., ведно със законната лихва и разноски. С писмения си отговор ЗАД „Армеец“ АД оспорва активната легитимация на ищеца, тъй като съгласно полицата третото ползващо се лице е „Юробанк България“ АД, от което следвало, че ищецът не може да претендира заплащане за себе си на застрахователно обезщетение по нея. Твърди, че е налице изрично изключение от предоставеното по договора застрахователно покритие. Причина за настъпване на пожара е късо съединение, предизвикано от използване на неподходящ центробежен вентилатор, който продължително време над 12 години работи над техническите си възможности. По данни от производителя вентилатор ВНСН 2, 5 е предназначен да транспортира чисти от механични примеси въздушни смеси с максимална температура от 50 градуса Целзий, а поддържаната температура в камерите е около 65 градуса Целзий. По този начин са нарушени инструкциите на производителя за монтаж и експлоатация. Причина за разпространение на дима е използването на неподходящ топлоизолационен материал при изолирането на авариралия центробежен вентилатор и въздуховодите към него. Използваният в изолацията материал е екструдиран пенополистирол (ХПС, фибран), който няма нужната степен на огнеустойчивост, съгласно чл. 91 Наредба № Із-1971/29.10.10г за СТПНОБП. Така установените причини за настъпване на събитието, били изключен риск съгласно т.10.8 и т.10.10 от общите условия към полицата и за вредите от тях ответника оспорва да дължи застрахователно обезщетение. Налице било и неизпълнение от страна на застрахования на уговорените с т.50.1, т.50.2 и т.50.03 на ОУ към договора задължения: за поддържане в изправност, стопанисване с грижата на добрия стопанин, при спазване на изискванията и указанията за експлоатация, с вземане на мерки за предотвратяване настъпването на събитието, което съставлявало основание за отказ да се изплати застрахователното обезщетение. Оспорва да е налице щета по отношение на 24 315 кг. мед „Букет“, партида SP1P301, тъй като той отговарял на изискванията на българското и европейското законодателство и може да се използва по предназначение, т.е. е годен за консумация. Вредите по меда „Полифлора“ счита за изключен риск съгласно т.72.6.1 ОУ, тъй като при настъпване на щетата технологично е бил подложен на топлинна обработка. Излага и че вредите за застрахования представляват пропуснати ползи, които също не са покрит риск съгласно т.10.17 ОУ. Оспорва исковете и по размер, като счита претендираното обезщетение за несъответно на вредите, евентуално, че то следва да бъде намалено с ½, съгласно т. 51 ОУ, поради неизпълнение на задълженията по т.50 от ОУ. С допълнителната искова молба ищецът е посочил, че с договор за цесия от 19.05.2022 г. е придобило от „Юробанк България“ АД вземането за плащане на застрахователно обезщетение по процесната полица, за която ответникът е уведомен с приложение към допълнителната искова молба. Оспорва твърдението, че вентилаторът е използван над възможностите му, тъй като е модифициран с капацитет до 90 градуса целзий. Отделно от това твърди и че причината за пожара е късо съединение, което може да бъде предизвикано и от нарушаване на електроподаването. След като ответникът не е предявил изисквания към вентилаторите и условията за обработката на меда, то той е приел, че техническото им състояние съответства на начина на използването им, поради което било недопустимо да отказва плащане на застрахователното обезщетение на това основание. Изолационният материал /фибран/ е одобрен при издаването на съответните разрешителни от компетентните органи, а позоваването на изискванията на Наредбата счита за неотносимо, като застрахователят не е предявил и изисквания към изолационния материал. Не оспорва доклада на аварийния комисар, с изключение на частта определяща коефициент на подзастраховане от 0, 71 %, като неоснован на договора и закона, като твърди и че посочения държавен стандарт за физикохимичните свойства на меда е неприложим, тъй като е отменен, но дори и приложим, следва да се приеме, че установените нива на ХМФ го надвишават. Оспорва констатациите на лабораторията Интертек, че пчелния мед съответства на изискванията за консумация, след като самата лаборатория установява превишаване на ХМФ и диастазата. Оспорва протоколите от проведените изпитвания на ФЕБА АБ, гр.София, тъй като не е ясно какви проби са изследвани и как са били съхранявани. Твърди, че вследствие на пожара са влошени и вкуса и мириса на пчелния мед, което е недопустимо съгласно Наредбата за изискванията към пчелния мед. С допълнителния отговор ЗАД „Армеец“ АД излага, че оспорването на ищеца на годността и автентичността на изследваните проби, е неоснователно, като като взема становище и по направените от ищеца док. искания. САС, ТО, 5 състав намира от фактическа страна следното: Не се спори, че на 09.08.2019 г. между страните е сключен договор- застрахователна полица „Индустриален пожар“ № 0000862555/09.08.2019 г., с който ЗАД „Армеец“ АД е поело задължение да покрие посочените в полицата и ОУ към нея рискове за периода 12.08.2019 г. - 11.08.2020 г. по отношение на имуществото на ищеца, находящо се в с. Камбурово, община Омуртаг, ул. „Иван Христов“ № 2, за обща застрахователна стойност в размер на 1 146 000 лв. срещу премия в размер на 7162, 74 лв. Продукцията, материалите и суровините на ищеца са застраховани по клаузи А, Б, Д, В, З, К- т. 12 от полицата, като в описа към нея е пояснено, че материали, суровини и продукция включват мед и добавки на стойност 1 146 000 лв.- т. 5 от описа. Съгласно т.7 от ОУ за застраховка „Индустриален пожар“, застрахователят осигурява застрахователно покритие срещу следните рискове: клауза А - Пожар и последиците от гасенето му, мълния, експлозия и имплозия, удар от летателни апарати или от падащи от тях части и предмети; клауза Д4 - Авария на водопроводни, канализационни, отоплителни и климатични инсталации; клауза Д5 - Късо съединение и токов удар. Дефиниция на пожар е дадена в т. 72 от ОУ към полицата, съгласно която това е събитие резултат от: „огън с поява на пламък, възникнал без съобразено за целта огнище или излязъл от него и в състояние да се разпространява чрез собствена енергия.“. В същата клауза е посочено, че при възникването на такова събитие се покриват вредите, изразяващи се в пълно или частично изгаряне, обгаряне, опушване, овъгляване или замърсяване от действието на вода, пяна или препарати при гасене на пожар. Изключени от покритие са вреди върху имуществото на застрахования, в които протичат процеси с огън и топлина или технологично се подлагат на топлинна обработка- т. 72.1. Съгласно т. 10 от ОУ изключени рискове по застраховката са и вредите резултата от: нарушени строително- технически и противопожарни норми, изисквания, правилници и стандарти, строителни дефекти и недостатъци, нарушение на строителните технологии, нарушение на инструкции за експлоатация, некачествен монтаж и ремонт, недостатъчна или неправилна поддръжка, просмукване на влага в резултат на неотстранени повреди по конструкции, съоръжения и инсталации, вътрешни архитектурни и строителни промени, извършени в нарушение на нормативните изисквания, неотстранени повреди от по-рано настъпили събития (т. 10.8 от ОУ); неспазване на утвърдените технологии и стандарти, неправилна експлоатация, неправилно или безстопанствено съхранение, липса на подходяща квалификация на персонала (т. 10.10 от ОУ). Със застраховката ищецът поема и задължения: да поддържа застрахованото имущество в изправност и да го стопанисва с грижата на добър стопанин (т. 50.1); да спазва утвърдените изисквания и указания за съхранение, експлоатация и безопасност, както и да изпълнява предписанията на компетентните органи и на застрахователя относно застрахованото имущество (т. 50.2); да вземе необходимите мерки за предотвратяване настъпването на застрахователно събитие (т. 50.3). Не се спори, че на 26.06.2020 г., в срока на действие на застраховката, след 08: 00 часа, в машинното отделение към инсталацията за декристализация на биологичен пчелен мед се разпространява гъст пушек в топлинните камери и във всички зони на сградата, а в последствие и пожар, гасенето на който първоначално започват служителите на ищцовото дружество, а в последствие и служителите на ПБЗН- гр. Омуртаг. За настъпилото застрахователно събитие е образувана преписка по щета, по която застрахователят е отказал изплащането на обезщетение. Видно от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебната пожаро- техническа експертиза, огнището на пожара се намира около вентилатор № 1 в машинното отделение /най- близкия до входа/. Използваното понятие „вентилатор“ е събирателно, като в случая представлява метална камера, в която на метална ос, лагеруваща върху метални носещи опори, е монтирано работно колело. Задвижването на вентилатора се извършва с помощта на електромотор чрез две ръчни шайби. Вентилатора се намира в т.нар. куфар с топлоизолация, а задвижващият електродвигател се намира извън куфара и е на разстояние. В обема на т.нар. куфар са разположени вентилатора и нагнетателния въздуховод, като в куфара единствения горим материал е топлоизолацията. Непосредствената/техническа причина довела до възникване на пожара е износването на лагерите в резултат увеличаване на триенето при работа на вентилатора. Зоната на топлинното въздействие се е намирала във вътрешността на куфара непосредствено около вентилатора. Тъй като на практика не е имало пламъчно горене, а е протичал процес на термична деструкция на топлоизолацията, то влиянието на топлопроводимостта се е ограничавало само до подготовка на следващите слоеве от топлоизолацията за термична деструкция и слабо е въздействала върху контактуващите повърхности на вентилатора. Поради липсата на пламъчно горене няма излъчване, а конвекцията се е изразявала главно в разпространение на продуктите на термичното разлагане под формата на плътен черен дим. Вещото лице е посочило и че зоната за задимяване е онази част от пространството, която принадлежи към зоната на горене, в която е невъзможно пребиваването на хора без защитни средства и в която де затрудняват действията на оперативните подразделения поради недостатъчна видимост и токсични действия на продуктите за горене. В някои случаи зоната на задимяване включва в себе си цялата или част от зоната за горене, какъвто е и настоящия случай, като характерните признаци, по които може да се определят формата и размерите на задимяването, е наличието на отложени твърди частици /сажди/ върху повърхностите. В случая границите на зоната на задимяване са определени от аварийния комисар в изброените помещения в едноетажна масивна сграда Склад, а именно: разфасовъчно помещение, кухня, коридор пред камера №1, коридор за суровини пред камера № 2, коридор склад № 4, склад № 4, склад № 3, склад амбалаж, машинно помещение и увреден куфар на вентилационна тръба, плюс камера № 2 за декристализация на меда. В пожарната наука не съществува понятието „степен на запалимост“ на вещества или материали. Инсталацията за декристализация, е изработена и монтирана през 1997 г. и основно ремонтирана през 2008 г. Тя представлява две камери, облицовани с поцинкована ламарина покрив, изпълнен от дървени плоскости и вани, в които пчелния мед декристализира. Всяка от камерите има по два вентилатора тип ВНСН 2, 5 за циркулация на въздуха в тях, които вентилатора са монтирани в отделно машинно отделение. Вещото лице не може да даде еднозначен отговор за наличие или не на изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност относно използвания тип вентилатор, като заявява, че относно използването на ХРS- екструдиран пенополистирол като изолационен материал на вентилатора и въздухопроводите към камерите за декристализация, няма нарушение на изискванията за пожарна безопасност. Видно от приетото от пъровинстанционният съд и неоспорено от страните заключение на съдебно- техническата експертиза, кристализираният мед може да се върне в течно състояние чрез леко нагряване в гореща водна баня или затопляне в подходящ съд, при което температурата не бива да превишава 40 градуса. За да придобие по- добър търговски вид, кристализиралият пчелен мед де обработва в т.нар. декристализатор, който представлява устройство, което позволява да се загрее кристализиралия мед. Оптималната температура на нагряване на въздуха в дискристализатора е около 65 градуса с цел да се нагрее меда контролирано до температура не повече от 35-37 градуса. Пробите мед са с променени показатели в сравнение с пробите от мед, взети преди пожара и не отговаря на изискванията за качество, като не покрива нормативно задължителните показатели за натурален незагрят мед. Промяната на показателите говори за нагряването на меда по начин, които води до разрушаване или значително деактивиране на естествените му ензими и промяна на физико- химичните качества, поради което след пожара тази стока не отговаря на изискванията за незагрят пчелен мед. За установяване технологичния процес и капацитет на използваното техническо оборудване в помещенията на ищцовото дружество по делото е разпитан като свидетел М. О.- бивш собственик и управител на предприятието за преработка на мед. За установяване възникването на пожара и неговото разпространяване като свидетел по делото е разпитан Г. И.. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде по- дълъг от срока по чл. 108, ал. 1- 3 или 5 и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ. Застрахователно обезщетение следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като е еквивалентно на стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл. 394 КЗ, са: 1. наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск; 3. изпълнение на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е пълно и главно да докаже наличието на тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие. Не се спори по делото, че на 09.08.2019г. между „Йот Ги Вал България“ ООД- застрахован, и „ЗАД „Армеец“ АД- застраховател, е сключен договор- застрахователна полица “Индустриален пожар“ № 00008625555, за срок от една година. Неоснователно е възражението на застрахователя за липсата на материалноправна и процесуалноправна легитимация на ищеца. Дали ищецът е правоимащ по процесния застрахователен договор или такъв е ползващото се лице „Юробанк Българпия“ АД е въпрос по основателност, а не по допустимост на исковете. За допустимостта на иска е достатъчно ищецът да твърди, че притежава спорното право и че то е нарушено от ответника, каквото твърдение е налице. Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от него право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска. Действително, процесният договор за имуществено застраховане по позиция 1 „Производствени сгради“ и позиция 12 „Продукция и суровини“ е сключен в полза на третото лице - „Юробанк България“ АД. На 19.05.2022 г. между „Юробанк България“ АД- цедент, и „Йот Ги Вар България“ ООД- цесионер, е сключен договор, с който банката е прехвърлила на ищцовото дружество вземането си в качеството си на ползващо се от застраховката лице по процесната полица, вкл.и за обезщетението, дължимо по процесната щета, което вземане е предмет на настоящото дело. При отсъствието на специални изисквания в закона за начина на уведомяване на длъжника за цесията, съобщението до него следва да се приеме за надлежно и когато изходящото от цедента уведомление му е връчено като приложение към исковата молба /в случая като приложение към допълнителната искова молба/, с която цесионерът е предявил иск за изпълнение на цедираното вземане. Като факт от значение за спорното право, настъпил във висящия процес, извършеното по този начин уведомление от цедента до длъжника следва да се съобрази от съда при разглеждане на исковата претенция на цесионера срещу длъжника съгласно правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е постановената от ВКС по реда на чл. 290 ГПК практика, обективирана в решение № 123/24.06.2009 г. по т. дело № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 78/09.07.2014 г. по т. дело № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. дело № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о. Като споделя и прилага цитираната съдебна практика настоящата въззивна инстанция приема, че изходящото от цедента уведомление за извършената цесия, представено с допълнителната искова молба на ищеца- цесионер и достигнало до ответника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Прехвърлянето на правата по застрахователния договор в полза на ищецовото дружество е породило валидно действие, поради което то притежава и материалноправна легитимация да претендира правата по застрахователния договор. Не се спори между страните и че на 26.06.2020 г., в срока на действие на договора, е настъпило застрахователно събитие- пожар, предизвикан от протичащ процес на термична деструкция на топлоизолацията /видно и от заключението на съдебната пожарнотехническа експертиза/. Не се спори и че за настъпилото застрахователно събитие застрахователят е надлежно уведомен, като с писмо от 29.01.2021г. претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение е отхвърлена. Основанията за отказ за изплащане на застрахователни обезщетения са императивно уредени в чл. 408, ал. 1 КЗ, съгласно който застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1/. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2/. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3/. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; и 4/. в други случаи, предвидени със закон. Такива други случаи са например при: съзнателно или несъзнателно необявяване на съществени за риска обстоятелства, за които застрахователят е поставил писмено въпрос, съществували при сключването на застрахователния договор - чл. 363 и чл. 364 КЗ; съзнателно или несъзнателно необявяване на съществени за риска обстоятелства, за които при сключване на договора застрахователят е поставил писмено въпрос и които са настъпили след сключването на застрахователния договор - чл. 365 КЗ; неизпълнение на задължението на застрахования да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки - чл. 395, ал. 3 и 4 КЗ; неизпълнение на задължението на застрахования да уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно събитие в установените срокове с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или ако неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя - чл. 403, ал. 4 КЗ. Характерно за всички основания за отказ е, че тяхното законосъобразно приложение е обусловено от наличието на пряка причинно- следствена връзка между неизпълнението на конкретното задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, неговото установяване от застрахователя, размера на вредите, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите или техният размер да бъде намален. Доказването на причинната връзка е в тежест на застрахователя, тя не се презумира, дори и в застрахователния договор или общите условия към него да е предвидено друго, вкл. и че при конкретно неизпълнение застрахователят може да откаже плащане на обезщетението. Установяване на такава причинна връзка е необходимо както при пълен, така и при частичен отказ за плащане, т. е. намаляване на обезщетението - арг. чл. 363, ал. 4, изр. 2 и чл. 395, ал. 4, изр. 2 КЗ. Значително с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е онова бездействие на застрахования по отношение на задължения, установени в закона или поставени в него тежест с конкретни клаузи в договора, когато неизпълнението е виновно и се намира в пряка причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 167 от 7.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г., II т. о., ТК, както и решение № 140/1.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г., I т. о., решение № 144/21.01.2021 г. по т. д. № 2365/2019 г., II т. о., други. В настоящия случай наведени от застрахователя причини за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение се изразяват в използването на неподходящ вентилатор, който продължително време /около 12 г./ е работил в условия над възможностите си; в използването на неподходящ топлоизолационен материал за изолиране на авариралия вентилатор и въздухопроводите към него, както и в неизпълнение на задълженията по т.50.1- да подържа застрахованото имущество в изправност и да го стопанисва с грижата на добър стопанин; т.50.2.- да спазва утвърдените изисквания и указани за съхраняване, експлоатация и безопасност, както и да изпълнява предписанията на компетентните органи и на застрахователя относно застрахованото имущество; и т.50.3. от ОУ- да взема необходимите мерки за предотвратяване настъпването на застрахователното събитие. В случая не се твърди, че преди сключване на договора застрахователят е поставил писмено на застрахования въпроси, свързани с вида на използваните вентилатори, тяхната възраст и устойчивостта на топлоизолационния материал за изолиране на вентилатора и въздухопроводите към него. Това означава, че за застрахователя тези въпроси не са били съществени за риска обстоятелства по смисъла на чл. 362, ал. 2 КЗ. При това положение следва да се приеме, че договорът е сключен от страните за застрахованото имущество в това му конкретно състояние, с което те са дерогирали всички несъвместими с това състояние клаузи от ОУ, предвиждащи непокрити рискове- чл. 348, ал. 1, изр. 4 КЗ. Ето защо и ответникът не може да се позовава на последиците по чл. 363 и чл. 364 КЗ. Следва да се посочи и че възраженията са неоснователни и по същество. По делото липсват ангажирани от застрахователя доказателства във връзка с твърдението му, че използваният вентилатор е неподходящ, както и че е работил в условия над възможностите си, като видно от приетото от съда и неоспорено от страните заключение на съдебно пожаро- техническата експертиза, относно използването на ХРS- екструдиран пенополистирол, като изолационен материал на вентилатора и въздухопроводите към камерите за декристализация, няма нарушение на изискванията за противопожарна безопасност. В случая освен, че твърдяното от застрахователя нарушение на задълженията на застрахования по т.50.1, т.50.2. и т.50.3 не е конкретизирано, липсват и представени от застрахователя доказателства, че то е виновно и се намира в пряка причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие. Застрахователят е този, който в защита на своя интерес е трябвало да прецени дали да обвърже застрахования с конкретни задължения, свързани с предпазването на застрахованото имущество от вреди, каквито в случая няма. Ето защо и настоящият съдебен състав счита, че не се установява наличие на основание по КЗ за пълен или частичен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение за процесното застрахователно събитие. Не се спори по делото, че към момента на възникване на застрахователното събитие в камера № 2 са се намирали 21 530 кг. мед „Полифлора“, а в съседното помещение са били складирани 849 бр. метални тенекии с мед „Букет“, които и две партиди, видно от приетото по делото заключение на съдебно- техническата експертиза, са с влошени показатели на качеството, резултат от нагряването на меда по начин, които води до разрушаване или значително деактивиране на естествените ензими и промяна на неговите физико- химични качества. Противно на приетото от първоинстанционният съд, ответникът не оспорва възникването на застрахователното събитие пожар, като твърди, че по отношение на претенцията за възстановяване на загубите от пчелен мед „Полифлора“, намиращ се в камерата за декристализация, е налице изключен риск по см. на т.72.1. от ОУ, тъй като вредите от пожара са причинени от технологичното подлагане на пчелния мед „Полифлора“ на топлинна обработка, което му възражение е неоснователно. В случая причинените от пожара вреди не са резултат от технологична топлинна обработка на пчелния мед „Полифлора“, която се извършва в камерата за декристализация, а от износването на лагерите и от увеличаване на триенето им при работа на вентилатора, намиращ се извън тази камера. Повишаването на температурата, довело до влошаване качествата на пчелния мед, не е следствие на самата топлинна обработка, а е резултат от възникналия пожар, чието огнище се намира около вентилатор № 1, което води до неприложимост на клаузата на т.72.1 от ОУ. Ето защо и настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките на чл.394 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя по предявените искове. Съгласно изискванията на чл. 386 КЗ обезщетението да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума /лимита на отговорност/. Видно от приложения по делото доклад за установяване на щети № 0600880300720, издаден от трето за спора лице- „О Кю Кю Ес Ей България“ ЕООД, по искане на самия застраховател ЗАД „Армеец“, общият размер на вредите към деня на събитието възлиза на сумата от 111 943 лв., от която 58 398, 50 лв.- стойност на увредения пчелен мед „Полифлора“, изразяваща се в разликата между цената, на която са придобити 24 315 кг. от този пчелен мед /94 742, 29 лв./ и цената, на която е продаден след събитието /12 956, 40 лв./, и сумата от 53 544, 51 лв.- стойност на увредения мед „Букет“, изразяваща се в разликата между цената, на която е придобит този пчелен мед „Букет“- 90 066 лв., и цената, на която е продаден след събитието- 15 075, 30 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба- 22.03.2022 г. до окончателното й изплащане. За разликата до пълния им предявен размер от 81 788, 89 лв., съответно 74 990, 70 лв. предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Противно на становището на застрахователното дружество претендираните от ищеца вреди не се изразяват в невъзможността да увеличи имуществото си /пропуснати ползи/, а в засягане на оценими в пари блага, водещи до разлика в имотното състояние на застрахования след пожара чрез неговото намаляване. При несъвпадане изводите на въззивният съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявените искове са отхвърлени за сумата от общо 111 943 лв. и вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени до общия размер от 111 943 лв. В частта, с която предявените искове са отхвърлени за разликата от общо 111 943 лв. до пълния им предявен общ размер от 156 779, 59 лв., решението следва да бъде потвърдено, но изцяло по изложените по-горе съображения. По съдебните разноски: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед изхода на спора на „Йог Ти Вал България“ ООД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които за въззивното производство са в размер на 2 239 лв.- заплатена държавна такса и 1000 лв.- заплатен в брой адв. хонорар, а за първоинстанционното производство, съгласно списъка по чл.80 от ГПК, в общ размер на 12 842 лв., от която 6 270 лв.- заплатено адв. възнаграждение, което се твърди, че е прекомерно. Съгласно на чл. 78, ал.5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може по искане на насрещната страна да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но не по- малко от минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от Закона за адвокатурата. В решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС се приема, че при направено искане за намаляване поради прекомерност на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от минималните размери, определени с Наредба № 1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че не е обвързан с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, а следва да извърши преценка на вида, количеството и сложността на извършената работа с оглед уговорения паричен еквивалент на адвокатското възнаграждение. Конкретният дължим размер се определя от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В създадената въз основа на това решение практика на Върховния касационен съд се приема, че при упражняване на правомощието по чл. 78, ал.5 ГПК съдът е длъжен да намали отговорността на страната, предизвикала спора, едва след и ако установи, че уговореното адвокатско възнаграждение не съответства на пазара на труда за дела с подобна правна и фактическа сложност и несъответствието е съществено, т.е. че трудът на адвоката е бил съществено надценен. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора пред първоинстанционният съд, очертана от предмета на предявените искове с правно основание чл. 394 КЗ и от многобройните възражения на ответника, спорните факти и обстоятелства, направените доказателствени искания и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, както и фактическите действия по осъществяване на възложената защита, настоящият съдебен състав на съда приема, че заплатеното от ищцовото дружество адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство не е прекомерно и не следва да бъде намалявано. Ето защо и с оглед изхода на спора ЗАД „Армеец“ АД следва да бъде осъдено да заплати на „Йог Ти Вал България“ ООД направените по делото разноски за двете инстанции съразмерно с уважената част от исковите претенции в размер на общо 11 482, 09 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед изхода на спора на ЗАД „Армеец“ АД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции в размер на общо 317, 73 лв. Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав