Решение № 22 от 22.10.2020 г. на Районен съд - Трън по дело № 32/2020 г.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно- наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно- наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН). При служебно извършена проверка съдът намери, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено на формално основание, тъй като същото е било издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. За да достигне до този извод съдът съобрази следното: При издаване на наказателното постановление е нарушено и изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като не е посочена конкретната законова разпоредба, нарушена виновно от жалбоподателя. Действително посочено е, че административнонаказателната отговорност е ангажирана за нарушение на чл. 64 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. Същевременно, както в акта, така и в НП обаче, е посочено едновременно неизпълнение на полицейско разпореждане и преченето на изпълнение на служебни задължения, които представляват две самостоятелни основания за носене на административнонаказателна отговорност, а именно - по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР и по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. В обстоятелствената част на НП е описано извършването на две нарушения. Отразено е, че е нарушена една правна норма, която не поглъща състава на двете нарушения, а е наложена една санкция. В атакуваното НП е посочена като нарушена законовата разпоредба на чл. 64 ЗМВР, която обаче съдържа седем алинеи. Като не е посочено конкретно за коя от тях се отнасят фактическите обстоятелства, вменени във вина на жалбоподателя, следва да се приеме, че нарушението е възведено общо под нормата на чл. 64 ЗМВР, което е несъвместимо с формалния характер на административно-наказателното производство и с изискванията на ЗАНН. Посочената норма в нейните седем алинеи регламентира правомощията на полицейските органи да издават разпореждания – писмени и устни, реда и начина за това, съдържанието на разпорежданията, тяхната задължителност за адресатите им, както и процедурата по издаване и обжалването им. Така, докато нормата на чл. 64, ал. 1 ЗМВР визира правото на служителите на МВР да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, без в този текст да е предвидено каквото и да било задължение за лицата, към които е насочено разпореждането, чието неизпълнение да се наказва от закона, разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР е тази, която вменява в задължение на лицата, към които са насочени разпорежданията на оправомощените служители, да ги изпълняват, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение. Такава непълнота и неяснота ограничава процесуалните права на привлеченото като нарушител лице и не осигурява възможност да организира адекватно своята защита. Това води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото Районен съд в производството по обжалване на НП по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение. Установяването в хода на съдебното производство на съществуването и несъществуването на описаното в НП административно нарушение предпоставя индивидуализация на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН. Докато законът в чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде наказателното постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното НП, при което административнонаказващия орган следва да спази всички императивни изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление, и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спора по същество. Отделно от гореизложеното съдът констатира и друго самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление: същото, както и акта не съдържат и достатъчно конкретно и ясно описание на фактите, при които е било извършено нарушението. Фактическият състав на чл. 64, ал. 4 ЗМВР, съотнесен и към нормата на чл. 257, ал. 1 ЗМВР, предполагат посочването и установяването на сложен фактически състав, който следва да намери словно описание във фактическата рамка на обвинението с посочването му елемент по елемент, в случая: че извършеното не налага извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, че не застрашава живота или здравето му, както и че разпореждането е направено от съответното лице в изпълнение на функциите му, тъй като в противен случай същото не би било задължително, респ. неизпълнението му не би подлежало на санкциониране. Ето защо посочването на всички елементи от състава на съответната норма е от съществено значение за преценката на съставомерността на съответното административно нарушение. Липсата на последното ограничава не само правото на защита, но и възможността съдът да прецени налице ли е извършено нарушение и правилно ли е била ангажирана отговорността на съответното лице, респ. извършени ли са всички обективни признаци от състава на съответното вменено във вина нарушение. С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено. Водим от горното, съдът