Решение № 2359 от 13.3.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 138/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 АПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по жалба от надлежно упълномощен процесуален представител на директора на дирекция Инспекция по труда Бургас срещу Решение № 971 от 04.12.2024г. по а.н.д. № 3759/2024г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 02-2400384 от 26.08.2024г. на директора на дирекция Инспекция по труда Бургас, с което на „Некст Левъл Груп“ ЕООД, за извършено нарушение на чл. 402, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от КТ, на основание чл. 415, ал. 3 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер [рег. номер]. С жалбата решението се оспорва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се подробни съображения в насока, че нарушението е доказано. Сочи се, че нарушението е описано ясно. Акцентира се, че в текста на АУАН и НП не е било необходимо преповтаряне на всички изискани документи, посочени в призовката. Навежда се, че нарушението е и доказано в рамките на производството. От съда се иска да отмени решението и да потвърди оспореното наказателно постановление. Претендират се разноски – юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна в производството – „Некст Левъл Груп“ ЕООД, заема становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 415, ал. 3 от КТ към настоящия случай. Сочи, че не става ясно с кое точно свое действие жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Акцентира се върху липса на мотиви при определяне на санкцията от страна на наказващия орган. Обръща се внимание, че не е посочено защо случаят не е „маловажен“ по смисъла на чл. 415в от КТ или чл. 28 от ЗАНН. От съда се иска да потвърди оспореното решение. Претендират се разноски. Представителят на Окръжна прокуратура Бургас заема становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в касационната жалбата, в рамките на допустимата проверка по смисъла на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Подадената касационна жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното в настоящото производство Решение № 971 от 04.12.2024г. по а.н.д. № 3759/2024г. по описа на Районен съд Бургас е отменено наказателно постановление № 02-2400384 от 26.08.2024г. на директора на дирекция Инспекция по труда Бургас, с което на „Некст Левъл Груп“ ЕООД, за извършено нарушение на чл. 402, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от КТ, на основание чл. 415, ал. 3 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер [рег. номер]. За да отмени НП съставът на Районен съд Бургас е изложил съображения, че нарушението не е описано в пълнота в текста на АУАН и НП, тъй като липсва посочване на изисканите по време на проверката документи и кои от тях не са представени от проверяваното лице. Изложени са и съображения за недоказаност в пълнота на нарушението. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. От събраните пред Районен съд Бургас доказателства, от фактическа страна се установява следното: на 16.05.2024г. от служители на ДИТ Бургас, сред които св. Н. М. – инспектор, била извършена проверка на обект: бар „Култ Бийч“, находящ се в [населено място], плаж „Харманите“, стопанисван от „Некст Левъл Груп“ ЕООД. На място – зад бара, било установено лицето Д. С., което попълнило справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 вр. чл. 402, ал. 2 от КТ, че работи за дружеството в обект бар „Култ Бийч“, находящ се в [населено място], плаж „Харманите“, на длъжност „барман“, считано от 14.05.2024г., с работно време от 10: 00 часа до 16: 00 часа, почивни дни седмично – два и трудово възнаграждение от 850 лв. На място била извършена покупка на „кафе“ на стойност 3, 50 лв., за което бил издаден фискален бон от 16.05.2024г., 12: 38 часа, с търговец „Некст Левъл Груп“ ЕООД и обслужващо лице: „С.”, салон – „Bar“. При проверката на място не бил установен представител на дружеството. Л. Д. С. сигнализирало по телефона на св. Р. – упълномощен представител на дружеството, за извършването на проверката. Тя не била в града и провела телефонен разговор с проверяващите, при които й било заявено устно, че следва да представи документи, като св. Р. помолила проверяващата да й бъде изпратен списък на документите по електронен адрес. На 16.05.2024г. от проверяващите била изготвена призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК с изх. № 24047371, с която се изискало „Некст Левъл Груп“ ЕООД да представи на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ на 27.05.2024г. в 10: 00 часа в дирекция инспекция по труда Бургас следните документи: 1. Пълни трудови досиета на работещите в обекта и справки от ТД на НАП; 2. Графици и присъствени форми за работа месец май 2024г. до момента; 3. Ведомости, фишове за работна заплата или други документи, удостоверяващи изплащане на трудовите възнаграждения; 4. Правилник за вътрешния трудов ред; 5. Вътрешни правила за организация на работната заплата; 6. Инструктажни книги; Заповед и Програми, свързани с провеждането на инструктажите; 7. Договор със СТМ; Оценка на риска за проверявания обект; 8. Протоколи от ел. измервания и фактори на работната среда за проверявания обект; 9. Заповед за установено работно време. Призовката била изпратена на известен електронен адрес на проверяваното дружество. Тъй като не било потвърдено получаването й, била изготвена нова призовка с изх. № 24048197 от 20.05.2024г., с която се изискали същите документи, като в т. 3 било конкретизирано, че документите се изискват от месец май 2024г. до момента, а била включена и т. 10 с изискване на осигурени ЛПС и работно облекло. Призовката била връчена на управителя на дружеството по пощенски път - на 23.05.2024г. На 28.05.2024г. бил проведен телефонен разговор между св. М. и св. Р., документиран с протокол, в който св. Р., в качеството си на упълномощено лице, потвърдила, че призовката е получена и поискала допълнително време за предоставяне на документите. На 06.06.2024г. между двете бил проведен нов телефонен разговор, в който св. Р. заявила, че ще предостави документите до края на работния ден. Впоследствие от св. Р. било изпратено писмо до дирекция по труда Бургас вх. № 24071310 от 10.06.2024г., относно призовка с изх. № 24048197 от 20.05.2024г., в което св. Р. посочила, че по т. 1 не могат да бъдат предоставени трудови досиета, тъй като към момента на проверката 20.05.2024г. нямало назначени работници в проверявания обект. Посочено било, че лицето Д. С. единствено помагало в подготвителните дейности преди отваряне на заведението. По т. 2 било посочено, че заведението ще започне дейност от 17 юни, поради което няма изготвени графици и присъствени форми. По т. 3 било посочено, че заплатите за месец май ще бъдат изплатени до 25 число на месец юни, а по всички останали точки било посочено, че документите са представяни в предходни производства. Междувременно била извършена справка за трудов договор по отношение на лицето Д. С. и се констатирало, че същото сключило трудов договор с дружеството жалбоподател на 23.05.2024г. При справка се констатирало, че на същата дата трудови договори сключили и лицата С. И. Д. и Л. Ф.. При тези данни била изготвена призовка по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН до представител на „Некст Левъл Груп“ ЕООД за съставяне на АУАН в 3-дневен срок от получаването й, като същата била връчена на 13.06.2024г. След като представител на дружеството не се явил, на 21.06.2024г., в отсъствието на представител бил съставен АУАН № 02-2400384 за нарушение на чл. 402, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от КТ. АУАН бил връчен на представител на дружеството на 24.06.2024г., като въз основа на него било издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство. Изложената фактическа обстановка се установява от всички ангажирани доказателства пред Районен съд Бургас, действащ като въззивна инстанция в производството по обжалване на наказателното постановление, срещу установените факти не са наведени възражения и посочената фактическа обстановка е възприета от Районен съд Бургас. С оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК тази фактическа обстановка се възприема изцяло от касационната инстанция. По съществото на спора настоящият касационен състав не споделя изложените в решението на Районен съд Бургас мотиви, които са послужили за отмяна на НП, като в тази връзка възраженията в касационната жалба се приемат за основателни. На първо място не се констатират процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП. Нормата на чл. 415, ал. 3 от КТ предвижда наказание за лице, което не оказва съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции. Тази санкция е скрепена със задължението за работодателите по смисъла на чл. 402, ал. 2 от КТ - да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. Конкретните измерения на това съдействие са предвидени в чл. 402, ал. 1 от КТ, като сред тях е предоставянето (по искане на контролните органи) на обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола. В текста на АУАН и НП са описани следните факти: извършена проверка на място в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя на 16.05.2024г., установено лице, което полага труд в обекта, изискване на документи по чл. 45 от АПК, вкл. чрез връчване на призовка изх. № 24048197 от 20.05.2024г. на адреса на седалището на дружеството, непредставяне на документите по призовката в дадения срок, проведени телефонни разговори с представител на дружество и предоставени допълнителни възможности за представяне на документи, постъпил отговор от 10.06.2024г., с който не са представени изисканите документи. Настоящият съдебен състав намира, че описанието на тези факти е достатъчно, за да се приеме, че нарушението е описано по ясен и пълен начин по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочено е изрично съдействието, което контролните органи са изискали от „Некст Левъл Груп“ ЕООД, в качеството му на „работодател“, стопанисващ търговски обект, а именно: предоставянето на документи, подробно описани в призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК. Отразено е конкретно, че такова съдействие не е дадено, въпреки дадените допълнителни срокове и възможности. Описан е постъпилият отговор с изложени твърдения в насока, че такива документи не могат да се предоставят, но в текста на АУАН и НП фигурират констатации, оборващи тези твърдения, вкл. констатираното при служебна справка, че лицето Д. С. е със сключен трудов договор, считано от 23.05.2024г. Направен е и конкретен извод, че не е предоставена необходимата документация, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняване контрола по спазване на трудовото законодателство. По този начин всички факти, относими към пълно и ясно описание на нарушението, са намерили отражение в текста на АУАН и НП. Настоящият съдебен състав счита, че не е било необходимо изброяване в текста на АУАН и НП на всички документи, посочени в призовката по чл. 45, ал. 1 от АПК. Призовката е част от писмените материали по преписката и като такава е описана както в текста на АУАН, така и в текста на НП. Т.е. правото на защита на наказаното лице не е било нарушено и то е било наясно във всеки един момент от производството (вкл. при връчване на АУАН и НП) какви документи се изискват от него и какви документи е следвало да представи. Минималното разминаване в съдържанието на двете отделни изготвени призовки (първата изпратена по електронната поща, а втората връчена на адреса на седалището на дружеството) също не е нарушило правата на дружеството жалбоподател, тъй като от една страна няма пречка в последващи документи проверяващите да допълват изисканите от тях доказателства. От друга страна редовно е връчена единствено призовка изх. № 24048197 от 20.05.2024г. и проверяваното лице е било напълно наясно с този факт, тъй като при депозиране на отговора от негова страна изрично е цитирана призовката с този изходящ номер. Крайният извод на съдебния състав е, че липсват нарушения при описание на нарушението. Посочено е какво е изисканото от проверяващите съдействие и какво е било поведението на проверяваното лице в отговор на това изискано съдействие, вкл. е отразено, че не е предоставен нито един от изисканите документи. В комбинация с цитирането на призовката по чл. 45, ал. 1 от АПК като неразделна част от документите по преписката, следва да се приеме, че нарушението е описано по ясен и конкретен начин и проверяваното лице през цялото време на производството е било наясно какво съдействие се иска от него, като е безспорно, че такова съдействие не е дадено по съответните причини, идентифицирани от упълномощения представител на проверяваното лице в писмото от 10.06.2024г. На следващо място не се приемат доводите, че нарушението не е доказано, като причините в писмото от 10.06.2024г. не могат да се приемат за основателни за непредставяне на документите. Това е така, тъй като в рамките на проверката е установено, че на 16.05.2024г. търговският обект е работел, в него се е извършвала търговска дейност (вкл. чрез извършване на продажба на „кафе“ и отразяването й в регистрирано в обекта фискално устройство). На място е установено лице с имена Д. С., което е попълнило справка-декларация с посочване на всички реквизити на трудовото правоотношение, а освен това в паметта на фискалното устройство е било вписано лице с име „С.“ – като обслужващо клиентите. В тази връзка не се приемат за основателни доводите, че Д. С. не изпълнявал трудови функции, а помагал в обекта, тъй като същите са последващи проверката. Ако това е било така, не е имало пречка С. да откаже попълването на декларация по чл. 402 от КТ, още повече, че по делото се установява проведен към този момент телефонен разговор от него с упълномощеното лице, представител на дружеството. Т.е. не може да се приеме лансираната от наказаното дружество теза, че Д. С. е попълнил декларацията под натиска на проверяващите, тъй като той е имал достатъчно възможности, вкл. да се консултира с пълномощника на дружеството. Нещо повече – дори и да се приеме, че на 16.05.2024г. Д. С. единствено е помагал в обекта, то на 23.05.2024г. той вече е имал регистриран трудов договор с дружеството жалбоподател. Освен него трудови договори на 23.05.2024г. са сключили още две лица, вкл. лице с имена С. Д.. При това положение в рамките на преписката са събрани достатъчно доказателства, които установяват, че към 10.06.2024г. в обекта е имало работещи лица, а с призовката са изискани пълните досиета на работещите, като искането не е ограничено до датата на проверката на място, или датата на призовката, а вкл. е посочено „до момента“, което предполага изискване на съответните документи към момента на представянето им. Следователно отказите за предоставяне на документите по т. 1 и т. 2 са били напълно необосновани. Същото важи и за отказа за предоставяне на документите от т. 4 до т. 10, тъй като документите са изискани за конкретната проверка и представянето на документи по предходни проверки не може да е причина за отказ за представянето им за целите на текущата. В случая е логично единствено изложеното в т. 3 от отговора, че липсват ведомости, тъй като първите заплати предстои да бъдат изплатени на 25 юни, но липсата на нарушение по този пункт би могла да бъде коментирана единствено ако всички останали документи бяха представени. В случая не е представен нито един от изисканите документи и именно това представлява липсата на съдействие по смисъла на чл. 415, ал. 3 вр. чл. 402, ал. 2 от КТ, поради което обективната невъзможност за представяне на документите само по един пункт от изисканите не може да се [жк], изключващо отговорността на проверяваното лице. С оглед горното настоящият съдебен състав, при извършена преценка по същество, констатира, че НП е и материално законосъобразно. От наказващия орган е приложена относимата към случая санкционна норма на 415, ал. 3 от КТ. Посочена е и нарушената норма, установяваща липса на съдействие, като е конкретизирано какво е следвало да бъде съдействието по смисъла на чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ. Изводът е, че с наказателното постановление на дружеството правилно е наложена санкция по чл. 415, ал. 3 от КТ. Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същата е неприложима с оглед специалната разпоредба на чл. 415в КТ – арг. от Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. по тълк.дело № 7/2010г. по описа на I и II колегия на ВАС. От своя страна и разпоредбата на чл. 415в КТ е неприложима, с оглед липсата на данни за отстраняване на нарушението веднага след установяването му (т.е. – чрез представяне на исканите документи). За извършеното нарушение в нормата на чл. 415, ал. 3 от КТ се предвижда наказание имуществена санкция в размер [рег. номер]. до 15 000 лв. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в размер [рег. номер]. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи на дружеството е „имуществена санкция” именно в посочения размер. В текста на НП са изложени подробни съображения, че констатираното нарушение се характеризира с по-висока степен на обществена опасност и практически е препятствана възможността на контролните органи да предприемат съответните мерки при евентуални нарушения на трудовото законодателство. Тези доводи се споделят от настоящия съдебен състав, като следва да се има предвид, че не е представен нито един от изисканите при проверката документи, а са събрани достатъчно доказателства, че още към 16.05.2024г. в проверявания обект е извършвана търговска дейност, а трудови договори са сключени с работници едва на 23.05.2024г. Тези обстоятелства, констатирани и от наказващия орган, предпоставят обществена опасност над ниската, а в същото време наказанието е много близко до предвидения минимум (надвишава го с 500 лв. при граници [рег. номер]. до 15 000 лв.). Изводът е, че с така наложеното наказание в размер [рег. номер]. ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Този размер отговоря и на специфичния характер на конкретното нарушение, коментиран по-горе. С оглед всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че решението на Районен съд Бургас следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а делото да бъде решено по същество на основание чл. 222, ал. 1 от АПК с постановяване на решение за потвърждаване на НП. При този изход на спора в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, (арг. от чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда” вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК) следва да се присъдят разноски за производството пред Районен съд Бургас и за настоящата инстанция – юрисконсултско възнаграждение. Същото на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН се определя по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото и извършената в рамките на цялото производство работа, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв. за производството пред Районен съд Бургас и 80 лв. – за настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 вр. чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдебният състав