Решение № 2914 от 31.7.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 10569/2021 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на К. К. Г., с адрес гр. С., жк. Б.№..., вх..., ет..., ап... срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-012971 от 25.06.2021 г., издадено от Началник група към Отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 185 от ЗДвП за административно нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 (двадесет) лева и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДВП за административно нарушение по ч. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДВП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева. В жалбата се излагат доводи, че Наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Сочи се, че са налице нарушения на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а от там и за нарушено право на защита на санкционираното лице. Жалбоподателят сочи също, че нарушение на правилата по чл. 105 ал.1 от ЗДВП може да бъде установено единствено и само с техническо средство "TRANSPI-1070", което да констатира дали предните странични стъкла на МПС-то са с ограничена или намалена прозрачност. Жалбоподателят се позовава и на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП. Твърди, че в АУАН и в НП не са посочени констатациите, въз основа на които се приема, че предните странични стъкла на автомобила са с намалена прозрачност. Според жалбоподателя твърденията на актосъставителя, базирани на оценка "на око" са лишени от доказателствена сила и са неспособни да предизвикат ангажиране на негова административно – наказателна отговорност. Отправя се критика в жалбата и за това, че проверката била извършена без подаване на сигнал за спиране с палка по образец или по друг начин, предвиден в ЗДвП. По отношение на второто нарушение се сочи, че недопустимо му е било вменено едва с издаването на НП, като липсват факти и обстоятелства, които да са били констатирани по време на извършената спрямо него проверка. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен защитник – адв. Б., като поддържат жалбата и в съдебни прения се прави искане процесното НП да бъде отменено, и при този резултат от въззивната съдебна проверка съдът да присъди и разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева, съгласно приложено адвокатско пълномощно. Въззиваемата страна - Началник група при ОПП – СДВР, редовно призована не изпраща представител пред СРС и не взема становище по съществото на спора, не са представени и писмени бележки. Съдът, като се запозна с доводите в жалбата, анализира и провери събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: На 09.06.2021 г. около 12: 50 часа в гр. С., на паркинга на Централна ЖП гара в гр. С., находящ се на бул. К. М. Л. №... жалбоподателят управлявал личния си автомобил „Ф. П.“ с рег. №...., като спирал на паркинга. По същото време и на същото място се намирали свидетелите Й.Т. – служител на СПС - СДВР и В.С. – понастоящем служител на ОДМВР - Перник. Те възприели, че предните странични стъкла на автомобила са затъмнени, подходили към жалбоподателя за извършване на проверка и указали на същия да свали фолиото, на което последният отказал да изпълни. С оглед така установеното свидетелите извикали служители на ОПП – СДВР за съдействие, като свидетелят П.Ц. на длъжност младши автоконтрольор съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 950920 от 09.06.2021 г. за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т. 2 от ЗДВП. Жалбоподателят подписал така предявения му акт като отразил, че посоченото в него не кореспондира с обективната действителност. Въз основа на този АУАН, Началник Група към ОПП – СДВР издал процесното Наказателно постановление № 21-4332-012971 от 25.06.2021 г., с което на основание чл. 185 от ЗДвП за административно нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 (двадесет) лева и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДВП за административно нарушение по ч. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДВП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева, като от фактическа страна наказващия орган е приел, че жалбоподателят управлява личния си автомобил с намалена прозрачност на предните странични стъкла /залепено фолио/ на процесната дата, време и място и е без СРМПС. Наказателното постановление е получено от жалбоподателя на 05.07.2021 г. и е обжалвано чрез ОПП – СДВР от същата дата. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите А. Й. и М. Ж., както и от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл. 283 от НПК: справка картон на водача; Заповеди № 8121К- 13180 от 29.10.2019 г. и № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи; докладна записка, възражения от жалбоподателя до Началник отдел ОПП-СДВР, покана за доброволно изпълнение, АУАН № 950920 от 09.06.2021 г. Показанията на свидетелите С., Ц. и Т., макар и с неголяма конкретика и обстойност по отношение на фактите съдът приема за добросъвестно представени, непредубедени и непротиворечиви, поради и което съдът ги кредитира с доверие по отношение на извършената проверка и установеното, че автомобила на жалбоподателя е бил със затъмнени стъкла. Приложените по делото и приобщени на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства /цитирани по-горе/ са достоверни, непредубедени, обективни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. От представените заповеди за компетентност се установява, че съставения акт за административно нарушение и издаденото въз основа на него атакувано наказателно постановление за издадени от лица, в кърга на тяхната компетентност. При така възприетото съдът намира от правна страна следното: Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. АУАН и Наказателното постановление са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, изхождат от компетентни лица поради и което не са налице формални предпоставки за отмяна на НП на това основание. По отношение на наведеното възражение, че проверката спрямо жалбоподателя и автомобила му е извършена без предварително подаден сигнал за спиране с палка по образец или по друг начин, предвиден в ЗДВП, съдът намира същото за неоснователно и без значение за предмета на делото, доколкото органите на реда имат правомощия да установяват нарушения, респективно да извършват проверки и при възприемане на конкретни обстоятелства на пътя, които да им позволяват да извършат съответната проверка, независимо дали са предприели действия за спиране на автомобила или същия вече е бил спрял по една или друга причина. В случая от показанията на св. Т. се установява, че момента в който жалбоподателят и автомобила са били възприети от него, той е спирал на паркинга на Централна ЖП гара – София, и в този смисъл вече не е бил в движение, когато по отношение на него е била извършена проверката Независимо от констатираното по-горе, настоящия съдебен състав намира, че в хода на административно – наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които индикират формално основание за отмяна на процесното Наказателно постановление, като наведените в тази връзка доводи на жалбоподателя са основателни и съдът се солидаризира с тях. Във фактическата част на наказателното постановление е описано и възприето от наказващия орган, че автомобила на жалбоподателя е с намалена прозрачност на предните странични стъкла, а в същото време като нарушение е вменено, че е ограничена видимостта през челното, задното или през страничните стъкла на автомобила, осигуряваща видимостта на водача на пътя – нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДВП. В конкретния случай нарушението е описано неясно и противоречиво, като е налице смесване на двете форми на изпълнително деяние по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП – ограничаване на видимостта и намаляване на прозрачността на стъклата. Едновременно е посочено, че предните странични стъкла на автомобила, осигуряващи видимост към пътя, са с ограничена видимост и с намалена прозрачност /залепено фолио/. В случая не става ясно дали видимостта е ограничена или прозрачността на стъклата е намалена и ако да – при какви стойности, което е от значение с оглед нормата на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП, предвиждаща изключение от общото правило. Неясното описание в АУАН и НП на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението представлява нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Едновременното посочване в АУАН и НП, че стъклата са и с намалена прозрачност, и с ограничена видимост (при условие, че в чл. 105, ал. 1 от ЗДвП ограничаването на видимостта и намаляването на прозрачността на стъклата са две отделни изпълнителни деяния) води до неяснота на административното обвинение и ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като той не знае срещу кои точно факти да се защитава, респективно да организира адекватно защитата си, както и е пречка съдът да извърши проверката по същество – има ли извършено нарушение и какво. Посочените нарушения са от категорията на съществените и винаги ограничават правото на защита на санкционираното лице, поставяйки го в невъзможност да разбере в какво го обвинява административно – наказващият орган и да организира по адекватен начин защитата си. Това е недопустимо, доколкото с АУАН и с Наказателното постановление се очертават пределите на административното обвинение и последното следва да бъде ясно, конкретно и да съдържа всички признаци от обективната страна на вмененото нарушение - в случая по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. На следващо място съдът намира, че в издаденото наказателно постановление като санкционна норма е посочена разпоредбата на чл. 185 ЗДвП, като въз основа на нея е определено наказанието по вид и размер, а именно "глоба" в размер на 20. 00 /двадесет/ лева. Съдът намира така приложената санкционна разпоредба за неправилна. По силата на цитираната норма, с подобна санкция се наказват нарушителите, които извършат нарушения на закона, за които липсва изрично посочена санкция. Случаят обаче не е такъв, тъй като визираното нарушение по чл. 105 ал.1 от ЗДВП, следва да бъде субсимирано под санкционната норма на чл. 179, ал. 6 ЗДвП, предвиждаща санкция за нарушаване правилата за технически изправно МПС. Установява се, че административнонаказващият орган е приложил санкционна норма, която не е относима към така установената фактическа обстановка. Неправилно квалифицираното от наказващия орган нарушение обаче не представлява основание за отмяна на акта и наложената с него санкция във всички случаи, тъй като в подобни хипотези въззивният съдебен състав, осъществяващ контрол за законосъобразност на издадените наказателни постановления, разполага с предвиденото в чл. 63, ал. 7 ЗАНН правомощие да измени последните. С оглед задължителните за съдилищата указания на Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. ОСС от І и ІІ колегия на ВАС, в производството по реда на раздел пети, глава трета от ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. С оглед съобразяване със забраната за влошаване на положението на жалбоподателя, в случая обаче съдът не може да осъществи тази своя контролна функция доколкото санкцията по чл. 179, ал.6 от ЗДВП в зависимост от констатираните неизправности на МПС се явява по-тежка. Независимо от горното съдът намери, че дължи произнасяне и по същество касателно нарушението по чл. 105 ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл. 105, ал. 1 от ЗДвП се забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда изключение на посочената по-горе забрана, а именно ограничаване на видимостта, както и намаляване на прозрачността на стъкла, различни от челното и предните странични стъкла, се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила. Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят е управлявал процесното моторно превозно средство със затъмнени странични стъкла на предните врати, т. е. била е налице намалена прозрачност. Законодателят е предвидил в чл. 105, ал. 3 от ЗДвП, че се допуска намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. Според т. 6.3.1. 1. 1. от Правило № 43 общата светопропускливост през предните стъкла и другите стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта на водача, не може да е по-малка от 70 %. За да се прецени дали ограничената пропускливост на стъклата е в рамките на така регламентираните нормативни граници е необходимо да се извърши тест с техническо средство. От показанията на свидетеля Ц. се установява, че при извършената проверка контролните органи не са разполагали с такава апаратура, поради което такова замерване не е извършено. По тази причина не може да се направи категоричен извод, че прозрачността на предните странични стъкла на управлявания от жалбоподателя автомобил е била намалена в отклонение на допустимите ограничения. При това положение издаденото постановление е и необосновано, тъй като нарушението не е доказано по безспорен начин от обективна страна, поради което следва да бъде отменено и на това основание. По отношение на второто вменено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДВП, а именно, че водачът не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, съдът намира, че също са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до отмяна на процесното НП и в тази му част на формално основание. Съгласно цитираната законова разпоредба водачът на МПС е длъжен да носи Свидетелство за регистрация на МПС, което управлява и да го представи на контролните органи при поискване. Възраженията на жалбоподателя по отношение на това нарушение са също основателни, доколкото в АУАН, макар и изключително нечетлив не се установяват фактически обстоятелства, които да сочат, че такива констатации са били направени от страна на контролните органи, като едва в НП се сочи, че водачът е без СРМПС и е санкциониран на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП с глоба в размер на 10/десет/ лева, за това, че не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Действително нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН позволява на наказващия орган да издаде НП, ако е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, но е недопустимо едва с Наказателното постановление да се въвеждат фактически положения, които изобщо не са били посочени като установени в акта за установяване на административно нарушение, доколкото по този начин изначално се ограничава възможността на санкционираното лице да разбере какво нарушение е извършил, респективно да организира защитата си първоначално пред наказващия орган по реда на чл. 44 ал.1 от ЗАНН, което от своя страна е абсолютно основание за отмяна на НП. Независимо от горното съдът намира, че следва да обсъди и това нарушение по същество, като намира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е управлявал към момента на проверката МПС, за което се изисква при проверка да представи Свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, като при поискване от контролните органи не е носил и съответно представил същото. Този факт не се потвърждава от разпитаните свидетели очевидци на нарушението – актосъставителя и свидетелите по акта за установяване на административно нарушение, като и тримата по отношение на тези факти не заявиха никаква конкретика, същите имаха възприятия единствено и само по отношение на затъмнените стъкла на автомобила на жалбоподателя. При това положение не може да се приеме за несъмнено, че жалбоподателят не е носил СРМПС и не го е представил на контролните органи при проверката, поради и което НП и в тази му част е както незаконосъобразно, така и неправилно. С оглед горните съображения и изхода на делото, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение са основателни и следва да бъдат уважени, като му бъдат присъдени. Така мотивиран, съдът