Решение № 12 от 6.3.2023 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 150/2022 г.

Административен съд - КърджалиНаказателно06.03.2023 г.докладчик МАРИЯ КИРИЛОВА БОЖКОВА

Диспозитив

Оставя в сила Решение № 56/12.10.2022 г., постановено по а.н.д. № 114/2022 г. на Районен съд – Момчилград. Осъжда Ю.А.Н., с ЕГН ••••••••••, с настоящ адрес: ••• и постоянен адрес: •••, да заплати на Дирекция за национален строителен контрол, град София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет лева). Решението е окончателно.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ю.А.Н. от •••, чрез пълномощник, срещу Решение № 56/2022 г., постановено по а.н.д. № 114/2022 г. на Районен съд – Момчилград. Твърди се, че без да излага мотиви по същество, неправилно, Районен съд Момчилград приел, че административното нарушение е безспорно установено и доказано и че в случая длъжностното лице е издало разрешение без одобрен и съгласуван инвестиционен проект за посочения имот, в който се предвижда да се извършат изкопи и насипи с височина средно до 2.50 метра и с площ 4544 кв.м. в рамките на ПИ, тъй като тези дейности попадали в изключението на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ и за изпълнението им са били необходими одобрени инвестиционни проекти. Понеже такъв липсвал към издаденото разрешение за строеж, длъжностното лице в случая е извършило нарушение по чл.148, ал.4 от ЗУТ. Изложени са съображения за незаконосъобразност на Заповед № ДК-П-К-6/29.11.2021 г. на началника на РДНСК Кърджали за отмяна на Разрешение за строеж № 42/10.11.2021 г. на главния архитект на община Момчилград. Твърди се, че мотивът на началника на РДНСК Кърджали, че изкопи и насипи с дълбочина или височина над 1 м и с площ над 30 кв. м. попадат в изключението на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е крайно необоснован. Подобен текст в чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ няма: „чл. 147.

1

Не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за: 1. постройките на допълващото застрояване, с изключение на постройките, предназначени за производство, обществено обслужване или търговия и постройките по чл. 151, ал. 1; ". Видно от посочената разпоредба одобряване на инвестиционен проект не се изисква за постройките на допълващото застрояване, с изключение на постройките, предназначени за производство, обществено обслужване или търговия, като настоящият случай не е такъв. Посочва се, че в защита на тезата на издаденото разрешение за строеж, свързано с изкопи и насипи с дълбочина или височина над 1 м и с площ над 30 кв. м. и да се определи същия строеж като шеста категория е и обстоятелството, че единственото споменаване на изкопи и насипи като отделен строеж в Закона за устройство на територията е в чл. 151, ал. 1, т. 5. Същата разпоредба гласи, че когато изкопите и насипите са с дълбочина или височина до 1 м и с площ до 30 кв. м за тях не се изисква разрешение за строеж (чл. 151, ал. 1 от ЗУТ). Когато изкопите и насипите са с дълбочина или височина над 1 м и с площ над 30 кв. м. категорично следва да се обобщи, че за тях се изисква разрешение за строеж. Приемайки тезата, че е необходимо да се издаде административен акт по реда на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, за строежа следва да се определи категория. Започвайки от най-близката в контекста, шеста, която се описва в чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи („Строежи от шеста категория са строежите по чл. 54, ал. 1 и 4 и чл. 147 ЗУТ.") стигаме до чл. 147 от ЗУТ (предвид факта, че изкопи и насипи няма как да бъдат определени като допълващо застрояване по смисъла на ЗУТ). Алинея 1 от чл. 147 от ЗУТ гласи: „Не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за: ". Сред описаните постройки в чл. 147, ал. 1, т. 1 попадат и постройките по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, съответно текстът е объркващ и може да обърка читателя, тъй като излиза, че съгласно чл. 151, ал. 1 от ЗУТ за „изкопи и насипи с дълбочина или височина до 1 м и с площ до 30 кв." не се изисква разрешение за строеж, но и същевременно чл. 147, ал. 1, т. 1 гласи, че постройките по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ или в частност „изкопи и насипи с дълбочина или височина до 1 м и с площ до 30 кв." са шеста категория строеж. Предполага се, че законодателят не цели да обърква главните архитекти в Република България или началниците на РДНСК, но простият прочит може да обобщи, че когато изкопите и насипите са с дълбочина или височина до 1 м и с площ до 30 кв., за тях не се изисква разрешение за строеж, а когато изкопите и насипите са с дълбочина или височина над 1 м и с площ над 30 кв. м., за тях се изисква разрешение за строеж, за който следва да се определи категория, в случая шеста. В касационната жалба се твърди, че ако изкопите и насипите са с дълбочина или височина над 1 м и с площ над 30 кв. м. и приемем позицията на началника на РДНСК Кърджали, че за същите трябва да има одобрен инвестиционен проект по смисъла на ЗУТ, то тогава въпросните изкопи и насипи могат да бъдат определени както като първа категорията, така и като втора, така и като трета, така и като четвърта, така и като пета, защото би било еднакво приложимо, ако приемем, че чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи не описват всички видове строежи по съответните им категории и са пропуснати да се опишат и изкопи и насипи към строежите от първа, втора, трета, четвърта или пета категория. Твърди се, че към заявление с вх. № 2600-364/03.11.2021 г. за издаване на разрешение за строеж без одобряване на инвестиционни проекти, подадено от „•••" ЕООД, ЕИК: ••• е приложена и проектна част по част „Конструктивна" - Становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението на строежа съгласно на чл. 147, ал. 2 от ЗУТ. Същото становище на инженер-конструктор с указания за изпълнение е съгласувано с дата 10.11.2021 г. от главния архитект на община Момчилград. Обобщението на началника на РДНСК Кърджали, че „въпросното разрешение за строеж е незаконосъобразно издадено", защото е без „съгласувани и одобрени инвестиционни проекти" е подвеждащо. За издаденото разрешение за строеж няма одобрен инвестиционен проект, да, но има съгласуван такъв в условията на чл. 145, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от ЗУТ. Ответникът – началник РДНСК – Кърджали, чрез пълномощник, в отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователността й и правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

–

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 70/2021 г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

–

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

–

С оспореното решение РС – Момчилград е потвърдил наказателно постановление № КЖ-2/30.05.2022 год. на Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол Кърджали, с което на Ю.А.Н., с ЕГН: ••••••••••, с настоящ адрес: ••• и постоянен адрес: •••, във функциите му на Главен Архитект на Община Момчилград, е наложена глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.148, ал.4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ, с което е осъществен състава на на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ.

–

РС – Момчилград е приел, че административното нарушение е безспорно установено и доказано. В случая длъжностното лице е издало разрешение без одобрен и съгласуван инвестиционен проект за посочения имот, в който се предвижда да се извършат изкопи и насипи с височина средно до 2.50 метра и с площ 4544 кв.м. в рамките на ПИ. Тези дейности попадат в изключението на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ и за изпълнението им са необходими одобрени инвестиционни проекти. Такъв липсва към издаденото разрешение за строеж и длъжностното лице в случая е извършило нарушение по чл.148, ал.4 от ЗУТ. Правилно е определено и наказанието от административно наказващия орган, което е и към минимума, предвиден в нормата на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ. Със същото решение е осъдил Ю.А.Н. да заплати в полза на РДНСК – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

–

Решението е валидно, допустимо и правилно.

–

Не може да бъде споделен довода в касационната жалба, че РС – Момчилград не взел предвид, че е изтекъл давностния срок по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Освен изложеното в оспореното решение следва да се посочи, че след изпращане на РС № № 42 от 10.11.2021г. за строеж: „Дейности свързани с изкопи и насипи", находящ се в ПИ с идентификатор ••• /УПИ ••, кв.•• по плана на •••/ по КККР на ••• за упражняване на контрол по реда на чл.156 от ЗУТ, е била извършена проверка в община Момчилград. Съставен е бил Констативен протокол …. С дата 24.11.2021 г., в който е отразено, че РС е издадено за изкопи с височина и площ над законовопредвидената в разпоредбата на чл.151, т.5 от ЗУТ. Това е датата на установяване на нарушението. АУАН е съставен на 17.02.2022 г., т.е. в 3-месечния срок от извършване на нарушението, в съответствие с разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. От съгласувана към PC № 42 от 10.11.2021г. част „Технология на изпълнението на изкопи и насипи" се установява, че се предвижда да се извършат изкопи и насипи с височина средно до 2, 50м и с площ 4544 кв.м. в УПИ ••, кв.•• по плана на •••.

–

Съгласно чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ, Не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за постройките на допълващото застрояване, с изключение на постройките, предназначени за производство, обществено обслужване или търговия и постройките по чл. 151, ал. 1. От своя страна в нормата на чл.151, ал.1, т.5 от ЗУТ е предвидено, че не се изисква разрешение за строеж за изкопи и насипи с дълбочина или височина до 1 м и с площ до 30 кв. м. По аргумент за противното, за изкопи и насипи с височина и площ над посочената в чл.151, ал.1, т.5 от ЗУТ се изисква разрешение за строеж. Тъй като е с височина и площ над допустимите по чл.151, ал.1, т.5 от ЗУТ, разрешеният строеж не попада сред изключенията в чл.151, ал.1 от ЗУТ.

–

Изложените доводи за незаконосъобразност на Заповед № ДК-П-К-6/29.11.2021 г. на началника на РДНСК Кърджали, с която е било отменено Разрешение за строеж № 42/10.11.2021 г. на главния архитект на община Момчилград, са неотносими при проверката за правилност на оспореното решение на РС – Момчилград.

–

От изложеното следва, че РС – Момчилград правилно е установил фактическата обстановка и е постановил решение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила.

–

При този изход на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи, като се присъди такова в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Дирекция за национален строителен контрол, със седалище: гр. София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл. 2 от Устройствен правилник на Дирекцията за национален строителен контрол) се следват разноските по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

–

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, изр.1-во, предл.1-во от АПК, във вр. с чл. 63в, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

Цитирани разпоредби

30