Решение № 56 от 5.2.2024 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 15/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25 и сл. ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба с вх. № 20240111152046 на „Триус-3“ ЕООД срещу Отказ № 20240104194107-2/11.01.2024 год. на ДЛР при АВ, с което е отказано вписването на вливането на „Триус Груп“ ЕООД в „Триус-3“ ЕООД. В жалбата се отправя искане за отмяна на отказа като неправилен, обосновано с аргументи за: представянето на всички необходими документи, съставени в изискуемата форма; неяснота в какво се състои неизпълнението на дадените от ДЛР неконкретни указания; позоваване от ДЛР на нередовност на част от данните в някои от представените документи едва в отказа, без предоставяне на своевременна възможност за тяхното предварително отстраняване и въпреки че е видно, че същите представляват технически грешки. Претендират се деловодни разноски. В отговора по жалбата, АВ моли за потвърждаване на отказа като правилен и законосъобразен на база аргументи, идентични с тези на ДЛР. Формулирано е искане за присъждането на разноски. Съобразявайки, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна срещу подлежащ на съдебен контрол акт, като е заплатена и дължимата държавна такса, съдът намира жалбата за допустима, поради което счита, че същата следва да бъде разгледана по същество. Варненският окръжен съд, след преценка на наведените в жалбата оплаквания и представените към заявлението доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно чл. 261, ал. 1 ТЗ вливането е една от формите на преобразуване на търговски дружества, при която цялото имущество на едно или повече дружества (преобразуващи се дружества) преминава към едно съществуващо дружество (приемащо дружество), което става техен правоприемник. Преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация. Вливането е резултат от смесен фактически състав, включващ частноправни и публичноправни елементи. Задължителни частноправни такива са сключването на договор (проект на договор) за вливане, изготвянето на доклад от управителните органи на дружествата и такъв от проверител, както и вземането на необходимите решения от общите събрания на дружествата, свързани с преобразуването. Процедурата завършва с осъществяването на публичноправния елемент – вписване на преобразуването в ТРРЮЛНЦ. Когато обаче всички преобразуващи се и приемащи дружества са еднолични и едноличният собственик на капитала им е едно и също лице, чл. 263т, ал. 2 ТЗ предвижда, че преобразуването се извършва по опростен ред, започващ не със сключването на договор, а с вземането на решение от едноличния собственик на капитала, за което се прилагат съответно чл. 262е и чл. 262ж, ал. 1, ал. 2, т. 1, 3, 4, 8 и 9, ал. 3 и 4. В тази хипотеза приложение не намират правилата, очертани в чл. 262з- 262р и чл. 263о-263с ТЗ относно действието на договора за преобразуване и неговото прекратяване, предварителното обявяване в ТРРЮЛНЦ по партида на всяко от дружествата на договора за вливане и доклада на управителя, необходимостта от проверка на преобразуването от нарочно назначен одитор и съставяне на съответен доклад от последния, задължението за предоставяне на разположение на съдружниците/ акционерите на специфична информация за преобразуването 30 дни преди вземането на решение за сключване на договора, вземането от изискуемото мнозинство на самото решение за преобразуване от всяко едно от участващите дружества, както и даването на изрично съгласието за придобиването на качеството неограничено отговорен съдружник от съдружник, който до момента на преобразуването е бил ограничено отговорен. Имайки предвид, че едноличен собственик на капитала на двете дружества е едно и също лице, то безпредметно би било и приложението на разпоредбите, касаещи оспорването на преобразуването, правото на напускане на съдружник или акционер по чл. 263с ТЗ и предявяването на иск за парично уравняване по чл. 263р ТЗ. Въпреки предвидената опростена процедура, в настоящия случай дружествата не са се възползвали от нея. Видно от представените към заявление Г1 с вх. № 20231124154843, в съответствие с чл. 262к ТЗ по партида на преобразуващото се и по тази на приемащото дружество, на 24.11.2023 год. са обявени сключеният между тях договор за вливане и докладът на управителя на всяко дружество. Договорът за вливане, съставен в писмена форма с нотариална заверка на подписите с рег. № 9331, е сключен на 24.11.2023 год. В съответствие с чл. 262ж, ал. 2, т. 2 и т. 4 ТЗ в него страните са уговорили, че приемащото дружество запазва своите правна форма, фирма, ЕИК, седалище и адрес на управление, размер на капитала, брой на дружествените дялове, тяхната равностойност и разпределение между съдружниците. Страните не са предвидили извършването на парични плащания за компенсиране на нееквивалентност между стойността на дяловете, притежавани преди преобразуването и след вливането съобразно чл. 261б, ал. 2 ТЗ. В изпълнение на изискването на чл. 262ж, ал. 2, т. 6 ТЗ e уговорено, че правото на дивидент на едноличния собственик на капитала на приемащото дружество няма да бъде повлияно от вливането и ще възникне и съществува в съответствие с учредителния акт, а по отношение на чл. 262ж, ал. 2, т. 8 ТЗ и разпоредбите на ЗППЦК – че те няма да бъдат приложими. По отношение на чл. 262ж, ал. 1, т. 9 ТЗ също е решено, че няма да бъде приложима, тъй като е решено, че на собственика на капитала и управител на преобразуващото се и приемащото дружество няма да бъдат предоставяни каквито и да било преимущества във връзка с вливането. На основание чл. 262ж, ал. 2, т. 7 ТЗ страните са се споразумели и че моментът от който действията на преобразуващото се дружество ще се считат за извършени за сметка на приемащото дружество за целите на счетоводството, ще бъде датата на сключване на договора – 24.11.2023 год. В същия страните са се предвидили, че няма да бъдат правени изменения или допълнения в учредителния акт на приемащото дружество, поради което е отпаднала и необходимостта от приемането на такива с решение по чл. 262т ТЗ. Съставен е и доклад на управителя на всяко от участващите в преобразуването дружества, който също е обявен със заявлението Г1. Вливането е обосновано с оптимизирането на дейността на дружествата чрез улесняването и подобряването на управлението им. Приложени са и решения за приемане на доклада. Преписката съдържа и изявление на „Триус 3“ ЕООД, че във връзка със задължението по чл. 262н, ал. 1, т. 5 ТЗ са представени счетоводният баланс и отчета за приходите и разходите, отчетът за паричния поток и отчетът за собствения капитал към 24.11.2023 год. След изтичане на минималния едномесечния срок след обявяване на договора и доклада по партида и на двете дружества, на 04.01.2024 год. със заявление В21 с вх. № 20240104194107 е представено и решението на едноличния собственик на капитала на двете дружества за иницииране на процедурата по преобразуване. С решението е одобрен и договорът за преобразуване, като е взето и решение, че същият няма да бъде проверяван от нарочен проверител на основание чл. 262л, ал. 5 ТЗ. Взето е и решение, че няма да бъде спазвана процедурата по чл. 262н, ал. 4 ТЗ за уведомяване на общото събрание на съдружниците за промените в имуществените права и задължения на дружествата. Приет е и доклада на управителя на всяко дружество. По партида на дружествата е представен и счетоводен баланс за преобразуващото се „Триус Груп“ ЕООД към 31.12.2023 год., както и изискуемия съобразно чл. 263з, ал. 3 вр. чл. 263ж, ал. 2 ТЗ заключителен баланс към 24.11.2023 год. – датата от която извършените от преобразуващото се дружество ще се считат за извършени от името и за сметка на приемащото дружество. С решение на едноличния собственик от 02.01.2024 год. е приет баланса и пояснителния доклад на всяко дружество във връзка с вливането. Към заявлението В21 са приложени също актуален учредителен акт със заличени данни и удостоверение по чл. 77, ал. 1 ДОПК за преобразуването на „Триус Груп“ ЕООД. Въпреки предоставянето на горепосочените документи, на 08.01.2024 год. ДЛР е дало указания за представянето на решение на едноличния собственик на капитала на двете дружества за тяхното вливане с оглед разпоредбата на чл. 263т, ал. 2 ТЗ. След като е приело, че жалбоподателят не е изпълнил указанията с представените със заявление Ж1 № 20240108173250 документи, ДЛР е постановило Отказ № 20240104194107-2/11.01.2024 год. за вписването на преобразуването поради: непредставянето на решение по чл. 263т, ал. 2 ТЗ; посочването в договора и в други документи по преписката, че договорът е сключен на бъдещата 24.11.2423 год.; избирането на същата дата за такава от която за целите на счетоводството действията, извършени от преобразуващото се дружество ще се считат за осъществявани от името на приемащото дружество; както и поради вписването в протокола от общото събрание на собственика на капитала на „Триус Груп“ ЕООД на ЕИК, който не е негов. С молба с вх. № 2608/31.01.2024 год., депозирана по настоящото дело, с оглед разпоредбата на чл. 262ц, ал. 1 ТЗ, е заявено, че спрямо преобразуващото се дружество „Триус Груп“ ЕООД не са налице притежатели на ценни книги, които дават особени права и не са акции, за да бъдат предоставени на тези лица равностойни права в приемащото „Триус-3“ ЕООД, както и че преобразуването не налага предварителното уведомяване на Комисията за защита на конкуренцията и издаване на съответно разрешение от нея с оглед разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията. Въз основа на всичко изложено дотук, съдът намира, че фактът, че дружествата са следвали стандартната, а не опростената процедура за вливане, поради което и не са представили решение по чл. 263т, ал. 2 ТЗ, не може да бъде основание за отказ на вписването на заявеното преобразуване, тъй като дружествата са се съобразили с изисквания, по-тежки от необходимите. Освен това, макар като дата на сключване на договора за вливане да е посочена 24.11.2423 год., то изхождайки от датата на нотариалното удостоверяване на подписите – 24.11.2023 год. е ясно, че в конкретния случай се касае за допусната техническа грешка. Приетото важи и по отношение на другите документи, в които е посочена датата 24.11.2423 год. В този смисъл, противно на застъпеното от ДЛР, конкретната техническа грешка не е достатъчно основание за постановяването на отказ. Същото се отнася и до констатираното в протокола на „Триус Груп“ ЕООД посочване на ЕИК на друго дружество, тъй като от данните в конкретното решение и останалите документи по преписката отново става ясно, че грешката представлява техническа такава. Всичко това налага отмяна на атакувания отказ. Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски съдът намира за неоснователно доколкото регистърното производство е с характер на охранително такова, което се провежда по общите правила на Глава 49 от ГПК. АВ няма качеството на страна в производството, а разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, според която съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства. Тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно тълкуване във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, според което разноските по охранителните производства са за сметка на единствената страна в производството – молителя. /в този смисъл Определение № 615/23.11.2022 год. по ч. т. д. 2297/2022 год. на ВКС, II ТО, Определение № 31/01.02.2022 год. по ч. т. д. № 2436/2021 год. на ВКС, I ТО, Определение № 139/30.03.2022 год. по ч. т. д. № 2742/2021 год. на ВКС, II ТО и цитираната в последното практика/. С оглед на дотук изложеното и изхода на производството, разноски не се следват и на АВ. Воден от горното, съдът