Решение № 5 от 3.1.2024 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 655/2023 г.

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано по жалба на ••• с ЕИК ••• със седалище и адрес на управление гр.•••, представлявано от управителите ••• и •••, подадена чрез адв. С. Г. от Адвокатска колегия – •••, против Наказателно постановление № 01-2200456 от 27.02.2023г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - •••, с което за нарушение по чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса, на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление, като се твърди, че то е незаконосъобразно, заради допуснати процесуални нарушения и неизвършване на нарушението. Алтернативно се прави възражение за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт. Санкциониращият орган, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт •••, оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и застъпва становище за законосъобразност на обжалваното НП. Претендира и юрисконсултско възнаграждение по делото. Районна прокуратура-••• редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата. За конституирането на заинтересованата страна, съдът отчете нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, която гласи, че в полза на организациите или учрежденията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Следователно, за да бъдат защитавани в процеса тези учредения или организации, те следва да са страна в процеса, защото само тогава по аргумент от НПК, такъв участник има право на защита.В контекста на това тълкуване, според настоящият съдебен състав, се прилага и възможността за направата на възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, каквото следва да се направи именно от притежателя /разпоредителя / с бюджета, какъвто евентуално би се накърнил при отмяна на обжалваният акт и присъждане на адвокатско възнаграждение, заради което и на основание чл.153, ал.1 от АПК, учреждение или организацията, чийто орган е издал обжалваният акт, следва да имат качеството на заинтересована страна в процеса. Все в тази насока се извеждат аргументи за заинтересована страна в процеса и с оглед на обстоятелството, че по ГПК, издаването на изпълнителен лист и образуването въз основа на него на изпълнително производство, включително и за събиране на вземане за разноски, касае страни по спора / в това число и заинтересована такава/, като ГПК не допуска, издаване на изпълнителен лист срещу субект, който не е страна в съдебния процес, приключил с присъждане или възлагане на съдебни разноски. Наред с това е обилна и безпротиворечива и съдебната практика на ВАС, че неучаствал в процеса субект няма право на жалба, дори и срещу неоснователно възложени му съдебни разноски. В тази насока са: Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. Въпреки изложеното, в актуалната към момента практиката на БлАС се приема, че учреждения и организации, чийто органи са издали обжалваният акт, не са заинтересована страна по спора, дори и след това на този субект да се възлага заплащаните на разноски по дело, в което се приема, че нямат право да участват, като такова конституирането на заинтересована страна от БлРС, е довело до обезсилване на съдебното решение срещу нея и прекратяване на административно-наказателното производство. Като мотив за това процесуално действие на БлАС се цитира ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК, в което от една страна няма никакво обсъждане на цитираните норми на чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, а от друга страна изрично е отразено, че съгласно нормата на чл. 153, ал.1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Настоящият съдебен състав застъпва становището, че законодателят в нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, ex lege и императивно е регламентирал, че учреждение и организацията, чийто орган е издал акта следва да участва в процеса, макар и логично не като основна /издател на акта и оспорващ го субект/, а като заинтересована страна, след като се предвижда и да бъде „защитавана“ чрез юрисконсулт или друго лице с юридическо образование в делото, но следвайки въпросната наложена практика на БлАС и споделеното в касационните му решения разбиране, че съдебното производството срещу въпросните учреждение и организации трябва да се прекрати намира, че следва да стори същото и в рамките на процесното дело като прекрати участието на заинтересованата страна, която да не може да бъде обвързана от крайният съдебен акт. / Районният съд, след като съобрази становищата на страните, анализира събраните доказателства и приложимото право, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /До седалището на жалбоподателя са изпратени две известия за доставка, едното от които на 26.03.20223г., а второто към 07.04.2023г., за които известия в пощенски документи е отразено, че не са потърсени от адресата. Същевременно, жабата срещу НП е подадена на 13.04.2023г., което е именно в срока за обжалване, след датата на констатирано непотърсване на известието за доставка на пратката с процесното НП./ Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните аргументи: Със събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен начин, че на 15.10.2022г., представители на Дирекция „Инспекция по труда“ - ••• (Д“ИТ“) –св. С. Н. С., св. ••• и •••, тримата в качеството им на главни инспектори в Д“ИТ“ – •••, извършили проверка по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство в обект – •••, находящ се в •••, •••• стопанисван от ••• с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр.•••, представлявано от управителите ••• и •••. При тази проверка констатирали, че в обекта работи като „дисководещ“ /Ди Джей/, лицето Н. Г. А.. На последният била предоставена Декларация по КТ, която била попълнена от него собственоръчно. В декларацията А. посочил, че работи като „дисководещ“ в клуб ••• от 14.10.2022г., с работно време от 23.00ч. до 3.00 часа, като няма сключен трудов договор за тази дейност и няма уговорено месечно трудово възнаграждение. В съдебно заседание този свидетел изрично посочи, че няма постоянен работен ангажимент с процесният клуб, а е ангажиран да работи там от време на време като диджей, няма уговорен лимит за работа, а ангажиментите му са с различна продължителност от 1, 2 и максимум до 3 часа, което е регламентирано между него и жалбоподателя с изричен граждански договор. Именно това попълнил и в дадената му декларация от контролните органи на ДИТ, с която потвърдил, че няма сключен с него трудов, защото имал сключен граждански такъв. За проверката бил издаден нарочен протокол от 28.10.2023г., когато проверяващите лица извършили и служебна справка в базата данни на ТД на НАП за регистрирани трудови договори, от която установили, че за Н. А. към 15.10.2022г., не е имало регистриран сключен трудов договор с жалбоподателя. Тези констатации от проверката на място и документалната проверка за обекта, стопанисван от процесното дружество, били квалифицирани като административно нарушение по чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда, за което св.С., в присъствието на св.Н., съставила на 29.11.2022г срещу жалбоподателя, АУАН№01-2200456. Актът е връчен с известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД и разписка срещу подпис на 06.01.2023г. на управителя на дружеството ••• Въз основа на този акт, на 27.02.2023 година, Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – •••, като надлежно упълномощен представител на санкционния орган, издал атакуваното Наказателно постановление № 01- 2200456, с което за административно нарушение по чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ, изразяващо се в това, че ••• с ЕИК ••• в качеството му на „работодател“ е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 15.10.2022г. не е сключил писмен трудов договор с Н. Г. А. за предоставяната от него работна сила в експлоатирания от търговеца обект – ••• находящ се в •••, ••• С това НП на процесното дружество е наложена на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, „имуществена санкция“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. НП е връчено на дружеството- жалбоподател с известие за доставяне от „Български пощи“ ЕАД и разписка на 07.04.2023г., а в законоустановения срок /на 13.04.2022г./, е подадена разглежданата в настоящото производство жалба срещу него. Изложените АУАН фактически твърдения са потвърждават при разпита на свидетелите по акта С. и Н., които установяват, че на място в провереният обект, възприели Н. А. да работи като диджей и да пуска музика в клуба и след като му предоставили да попълни декларация по КТ, той отразил в нея, че няма сключен трудов договор с жалбоподателя за тази дейност, а последното било потвърдено и при направена справка в базата данни на НАП за регистрирани трудови договори. Св.С. сочи също, че св. лександров заявил и пред тях, че има сключен само граждански договор с процесното дружество, като освен него, в клуба имало още едно момче, което било ангажирано за същата дейност и на граждански договор и за целта двамата ползвали музикална уредба, собственост на самият клуб. След като извършили проверката, на 28.10.2022г. с нарочно Постановление св.С. обявила съществуването на трудово правоотношение между св.А. и процесното дружество. Св.А. е категоричен в своя разпит, че той не е работил по трудово правоотношение и не е имал трудови взаимоотношения с жалбоподателя, а само епизодични ангажименти като диджей в процесният клуб за по няколко часа на вечер при повикване, като нямал постоянно работно място само и единствено в клуба, стопанисван то жалбоподателя, защото за вечер правел по няколко участия в различни заведения на града. В тази насока е представен по делото и граждански договор от 14.10.2022г., сключен между жалбоподателя и св.А., съгласно който му се възлага да изпълнява дейност на дисководещ за 7 дни с уговорен хонорар, като договора е сключен на основание чл. 258-262 и чл.293-300 от ЗЗД. Св.А. уточнява също така, че бил ангажиран по 1-2 пъти в седмицата от клуба, когато заведението работело и едва след проверката, когато жалбоподателя започнал да го наема за тази дейност за по-продължителни ангажименти, включително до 8 часа на ден и по-често през седмицата, по предложение на процесното дружество, бил сключен трудово договор със св.А. за заемане на длъжност“дисководещ“ само в процесният обект. Видно от справката в Информационната система на ИА „Главна инспекция по труда“, към 15.10.2022г., в нея не е регистриран трудов договор, сключен между ••• и св.А.. Според Удостоверение за актуално състояние към 29.11.2022г. на ••• с ЕИК ••• е със седалище и адрес на управление в гр.•••, ••• и се управлява и представлявано от управителите си ••• и •••. Представената Заповед № 3-0693 от 15.08.2022г. на Изпълнителния директора на ИА „Главна инспекция по труда“, се удостоверява представителната власт и материалната компетентност на издателя на обжалваното наказателно постановление. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на посочените гласни и писмени доказателства, ангажирани в процеса. При така направените фактически изводи, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател за нарушение по чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда. Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган, в каквато насока е и представената Заповед № 3-0693 от 15.08.2022г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /т.4/. В АУАН и в НП са посочени всички изискуеми се реквизити за тези документи по чл.42 и по чл.57 от ЗАНН, а именно: дата и място на съставянето им, орган, който ги е изготвил, дата и място на установяване на нарушението, дата и място на самото нарушение и обстоятелства, при които е извършено то, правна квалификация на нарушението и доказателства, с които се установява. Двата акта са и надлежно връчени на жалбоподателя и съставени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Ето защо, съдът приема обжалваното НП за процесуално законосъобразно и възраженията на защитата в обратна насока, счита за неоснователни. Със събраните по делото доказателства обаче не се доказа по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение по чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда. Съгласно нормата на чл. 62, ал.1 от КТ, трудовият договор между работодателя и работника или служителя, се сключва в писмена форма.За да се приеме за трудов един договор по смисъла на КТ обаче, той трябва да регулира възникнало трудово правоотношение и да съдържа задължителните реквизити по чл. 66 от КТ, а именно: мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, датата на сключването му и началото на неговото изпълнение, времетраенето на трудовия договор, размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски, еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор, основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, продължителността на работния ден или седмица. Трудовият договор също така има и специфичен предмет, който се различава от предмета на гражданският договор, а именно, той се сключва между работодател и работник или служител с конкретната цел- простиране на работна сила при изпълнение на даден вид работа, като работодателят има дисциплинарна власт и може да контролира работата на служителя и работника, включително и с налагане на дисциплинарно наказание. Гражданският договор от своя страна се сключва между равноправни гражданскоправни субекти с цел извършване на определена специфична услуга, която също може да се изрази в престиране на работна сила, знания и умения за осъществяване на услугата и постигане на конкретен резултат, а страните по такъв договор са възложител и изпълнител, но възложителя няма дисциплинарна и йерархична власт над изпълнителя и при неизпълнение на възложената работа и услуга, може само да се активира предвидената за това санкция или неустойка. Трудовият договор се регулира от трудовото право и КТ, а гражданският от облигационното право и ЗЗД, като последният се характеризира и с по-голяма самостоятелност на действията на изпълнителя. Предвид изложеното и след като съобрази съдържанието на представеният граждански договор, сключен между жалбоподателя в качеството му на възложител и св.А., в качеството му на изпълнител преди датата на процесната проверка, както и показанията на този свидетел и отразеното от него в рамките на проверката в декларация по КТ, съдът констатира, че в казуса категорично не се касае за възникнали и съществуващи без трудов договор трудово-правни отношения между св.А. и процесното дружество, както неправилно е приел с НП санкционният орган. Това е така защото, в гражданският договор и декларираното от св.А., не са налице всички изискуеми се и задължителни реквизити на трудов договор по чл.66, ал.1 от КТ, в това число: мястото на работа, началото на неговото изпълнение, размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски, еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор, основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, респ.продължителността на работния ден или седмица. Правното основание за сключването му е чл.258-чл.262 и чл.293-чл.300 от ЗЗД и той е сключен между равнопоставени субекти-възложител /жалбоподателя/ и изпълнител /св.А./, комуто се възлага да извършва услугата на дисководещ /да пуска музика от уредба, както обясни в показанията си св.А./, при обаждане и извикване то възложителя /епизодично по един-два пъти в месеца, за по няколко часа“ и когато заведението работи“/. При това положение, без правно основание е издаден АУАН и обявено несъществуващо трудово правоотношение между тези гражданско-правни субекти, за трудово такова от страна на контролните органи на ДИТ при процесната проверка, както и незаконосъобразно е прието с обжалваното НП, че заради липсата на сключен писмен трудов договор между жалбоподателя и св.А., процесното дружество е извършило от обективна страна нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ. Ето защо обжалваният акт се явява издаден в нарушение на материалният закон /КТ/, а това обосновава неговата отмяна. /В тази насока е и съдебната практика, а именно Тълкувателно решение № 86 от 27.02.1986 г. по гр. д. № 86/1985 г., ОСГК, според което, ако между съответната организация и физическото лице се уговори престиране не на работна сила, а постигане на определен трудов резултат, в казуса обезпечаване на музика в процесният клуб чрез пускане на такава от предоставена за целта уредба на жалбоподателя, като избора на музика е именно по преценка на изпълнителя, а не на възложителя, според показанията на св.Алекснадров, то сключеният договор не е трудов, а граждански и неговата правна регламентация е по ЗЗД, а не по КТ. В същата насока е и Решение № 3568 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. дело № 15546/2009 г., ІV о., докладчик ••• и Решение № 80 от 10.05.2010 г. на Административен съд – ••• по КНАХ № 66/2010 г., докладчик съдия •••./ Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.3, т.1, вр. с ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът