Решение № 480 от 11.3.2020 г. на Софийски градски съд по дело № 623/2019 г.

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки от сложния фактически състав, визирани в разпоредбите на чл. 608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, а именно: 1. Компетентният съд следва да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл.613 ТЗ; 2. Длъжникът да бъде търговец по смисъла на чл.1 ТЗ; 3. Да се констатира неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, визирани в разпоредбата на чл.608 ТЗ или свръхзадълженост на длъжника по смисъла на чл.742 ТЗ; 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост да е обективно и трайно – арг. от чл.631 ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.625 от ТЗ, писмена молба за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.

По своята правна същност, неплатежоспособността е обективна невъзможност на търговеца да изпълни задълженията си. Тя е фактическо състояние на длъжника, което не зависи от волята му и което се изразява в липсата на налични парични средства, с които да изпълни изискуемите вземания по търговски сделки или публичноправните си задължения.

Чрез новата редакция на чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването. Смисълът на промяната е в разширяване на активната легитимация на кредиторите чрез обхващане на всички парични вземания, чиито фактически състав по необходимост включва сключването на търговска сделка. Практическите ефекти от промяната се проявяват и при развалянето на двустранните търговски договори, с обратна сила. Макар да е не съгласувана със старата редакция на чл. 625 от ТЗ, която продължава да дефинира активната легитимация чрез израза „кредитор на длъжника по търговска сделка“ не би могло да има съмнение, че след промяната на чл. 608 от ТЗ, разпоредбата на чл. 625 от ТЗ няма да има различно съдържание. Макар че, чл. 625 от ТЗ урежда процесуалено – активната легитимация, а чл. 608 от ТЗ материалноправно, активната легитамация е отражение на материалното право и следва да бъде предоставено на съответния кредитор, който твърди, че е титуляр на парично вземане, обосноваващо неплатежоспособност.

Освен предпоставките на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, с промените се въвеждат три оборими презумпции за неплатежоспособност в полза на кредиторите, като основният мотив за въвеждане на тези нови хипотези на неплатежоспособността са свързани с необходимостта от по-ефективна процесуална защита на интересите на кредиторите в производството по несъстоятелност и разширяване на възможностите за откриване на производство по несъстоятелност чрез допълване на характеристиките на понятието „неплатежоспособност“.

Една от презумпциите е свръзана с т.нар. „спиране на плащанията“. При нея обаче не е достатъчно кредитор да се позове на тази презумпция самостоятелно, извън контекста на разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, т.е. да твърди, че длъжникът е спрял плащанията към други кредитори в хипотезата на чл. 608, ал. 3 ТЗ. В тази хипотеза, активната легитимация на кредитора изисква той да докаже, че е кредитор на длъжника с изискуемо парично задължение по чл. 608, ал. 1 или ал. 4 ТЗ, и заедно с това твърдение може да обоснове като хипотеза на неплатежоспособност и спирането на плащанията по чл. 608, ал. 3 ТЗ по отношение на други кредитори и съответно и по отношение на себе си.

Изис к ването за активната легитимация на кредитора остава в сила и по отношение на следващата презумпция, свръзана с приложението на разпоредбата на чл. 608, ал. 2 ТЗ. При молба, подадена от кредитор, не би могло да се сочи като самостоятелно основание за откриване на производството по несъстоятелност с оглед активната легитимация на кредитора да подаде молба по чл. 625 ТЗ. Кредиторът с твърденията си, че като не е обявил в последните три години ГФО, длъжникът не е изпълнил задълженията си към него, не обосновава активната си легитимация за подаване на молба по чл. 625 от ТЗ. В този случай молбата следва да съдържа твърдения и доказателства за изискуемо парично задължение по чл. 608, ал. 1 или вземане по чл. 608, ал. 4 от ТЗ относно активната легитимация на кредитора и съответно твърдения и по чл. 608, ал. 2 от ТЗ като основание за откриване на производство по несъстоятелност.

Активната легитимация на кредитора, като задължилна предпоставка е относима и при приложението на чл. 608, ал.4 от ТЗ. Според новата презумпция, неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнителното производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625 ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. П резумпцията в хипотезата на чл. 608, ал. 4 ТЗ е тази, при която кредиторът, подал молбата по чл. 625 от ТЗ е и взискател в индивидуалното принудително изпълнение срещу същия длъжник. Фактическият състав на чл. 608, ал. 4 от ТЗ включва: 1. образувано изпълнително производство по ГПК или по ДОПК, по което кредиторът има качеството на първоначален или присъединен взискател; 2. актът, с който се установява вземането на кредитора, предмет на удовлетворяване в изпълнението, да е влязъл в сила; 3. вземането на кредитора да е останало неудовлетворено (изцяло или частично) след изтичане на 6 месеца от получаване на поканата или на съобщението за доброволното му изпълнение; 4. кредиторът да е молител по смисъла на чл. 625 от ТЗ, съответно присъединен кредитор по чл. 629, ал. 4 от ТЗ, който извежда активната си легитимация въз основа на неудовлетворено въпреки индивидуалното изпълнение безспорно вземане по чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Изпълнителното производство може да предхожда или да следва образуването на делото по несъстоятелност. В основата на новата презумпция по чл. 608, ал. 4 от ТЗ стои идеята, че след като длъжникът не изпълнява едно вече безспорно по своя характер вземане в достатъчен (според закона) срок, въпреки образувано от кредитора производство по индивидуално принудително изпълнение, причината за това е обективна, а не субективна. За приложението на презумпцията е необходимо образуване на производство по принудително изпълнение по ГПК или по ДОПК.

О сновният въпрос при откриване на производство по несъстоятелност е установяване на основанията (неплатежоспособност и/или свръхзадълженост) за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, като проблемът за качеството на кредитор на молителя по чл. 625 от ТЗ е обобсноваващ и е въпрос, относим към неговата активна легитимация. М олителят-кредитор трябва да докаже съществуването на задължение по сделка, която е сключена между него и ответника – търговеца-длъжник, т.е. задължението по сделката трябва да е възникнало между молителя и ответника. Доказателствената тежест за установяване на материалните и процесуални предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност е разпределена между участниците в производството. Ответникът-търговец може да се брани в производството с възражения, които изключват правото на кредитора по сделката, каквито са възраженията за нищожност на сделката, погасяване на вземането по давност към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, направено прихващане при спазване на условията по чл. 103–105 от ЗЗД и други. Възраженията обаче са допустими до приключване на първото заседение по делото. В този смисъл са разрешенията, дадени в Т ълкувателно решение по дело №1/2017 г., ТК на ВКС, съгласно което с рещу подадената молба по реда на чл. 625 от ТЗ длъжникът може да вземе становище, да направи възражения и да поиска събиране на доказателства, както преди провеждане на първото съдебно заседание, така и в самото съдебно заседание, но не по-късно от приключването му. След приключването на това заседание правото за възражения и доказателства се преклудира. Изрично уточнено с цитираното Т ълкувателното решение е, че преклузията не засяга едиствено възраженията, свързани с предмета на делото и по-конкретно състоянието на неплатежоспособност или свръхзадълженост и началната им дата.

Съобразявайки изложеното по-горе и предвид обстоятелството, че ответникът „Б.П.“ ЕООД, до приключване на делото в първото съдебно заседание, не оспорва лигитимацията на молителя, съдът приема, направените възражения в тази посока едва при даване ход на делото по същество за процесуално недопустими и по тях съдът не дължи произнасяне.

Що се отнася до възраженията, отново въведени едва в ход по същество и касаещи валидността на цесионните правоотношения, настоящият съдебн състав намира следното:

Д ори да се приеме, че когато страна в производството се позовава на договор, дори и при лисата на своевременно направено о оспорване, съдът е длъжен служебно да провери неговата действителност. Тази проверка обаче е на основание формалните основания за нищожност, а именно – форма и предмет, които в случая безспорно са спазени. Извън това обаче произнасяне досежно нищожност та на процесни те договор и за цесия е недопустимо, тъй като ответникът нито е страна по договорите, нито т е зи договор и го уврежда т. Договорът не съставлява увреждане на длъжник, защото с уведомяването на последния за цесията интересът му е изцяло защитен - от този момент длъжникът знае, че следва да престира на новия кредитор. На него длъжникът може да противопостави всички свои възражения, които произтичат от договора му с цедента и които имат отношение към конкретно прехвърленото вземане. Или за правния интерес на длъжник а е важно цедираното вземане да е конкретизирано и цесията да му е съобщена, което в случая е налице. Всички други уговорки между цедента и цесионера са въпроси, свързани с правоотношението между тях, вкл.основанието за сключване на договора, предмета му, съгласието за пораждане на правните последици и плащането на цената, ако такава е уговорена. Тъй като в случая ответникът не е страна по цесионното правоотношение, той няма правен интерес от установяване, както недействителността на договора за цесия, така и изпълнението на този договор от сключилите го страни. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за всякакъв вид защита в исковия процес и след като в случая такъв интерес липсва, възраженията на ответника за нищожност на процесни те договор и за цесия, като недопустими не подлежат на разглеждане и на това основание.

Но д ори и да се приемат за допустими, възраженията в горния смисъл направени от ответника за нищожност на цесията, с е явяват неоснователни. По отношение твърдението за недействителност на договора за цесия поради липса на посочена в него цена, следва да се посочи, че съгласно според разпоредбата на чл.99 и сл. от ЗЗД цесията е договор, с който кредиторът по едно вземане прехвърля същото на друго лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, в който бъде съобщено на последния от предишния кредитор. По аргумент от разпоредбата на чл.100 от ЗЗД цесията може да има възмезден или безвъзмезден характер, тоест цената не е от съществените елементи на договора и нейната евентуална липса не би могла да доведе до нищожност.

У становяването на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на ответното дружество, като обективно състояние на длъжника, се предпоставя от наличието на изискуемо парично задължение породено от или отнасящо се до търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ. В този смисъл, з а да се прецени активната легитимация на молителят, съдът ще следва да изследва вземането, като а нализът в тази посока преполага съблюдаване на нормативно установените критерии, определящи търговски характер на сделката между молителя и ответника.

За характеризиране на сделката като търговска приложим е чл. 286 от ТЗ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Видно от съдържанието на цитираната разпоредба, законодателят разграничава два критерия, които определят търговския характер на една сделка – обективен и субективен. Според обективния критерий, въведен с текста на чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1 от ТЗ – сделките, изброени в ал. 1 на чл. 1 ТЗ имат търговски характер, независимо от качеството на лицата, които ги извършват; Субективния т критерий (чл. 286, ал. 1 от ТЗ), предполага, че сделка, сключена от търговец и свързана с упражняваното от него занятие, има търговски характер. При разглеждане на въпроса относим към понятието субективен критери й, следва да се направи отграничение от някои понятия, които са сходни, но не винаги се покриват с “търговска сделка”. Съгласно съдебната практика “търговско дело” е понятие с по-широк обхват, отколкото “търговска сделка”. Новият ГПК си служи с понятието “търговски спор”, което също се основава на “търговска сделка”. В случаите, в които търговски спор е породен от търговска сделка в размер над 25 000 лв, то той ще бъде предмет на особено исково производство. От материалноправна гледна точка, съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 1 от ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. В правната литература е прието да се смята, че тази разпоредба дефинира т. нар. “субективен критерий” за определяне на дадена сделка като търговска. О т това зависи дали за сделката ще се прилага специалният режим, установен в търговските закони. Ч л. 286, ал. 1 от ТЗ изисква наличието на кумулативно изброените характеристики. На първо място, сделката трябва да е извършена от търговец. На следващо място, тази сделка трябва да е свързана с упражняваното от търговеца занятие. Занятието изисква извършването на тези сделки да е трайно, системно, а не еднократно или случайно, и да са насочени към получаване на доход. В теорията и практиката няма съмнение, че определени сделки, макар и извършени от търговеца, нямат търговски характер. Така например - не е търговска сделка и договорът за прехвърляне на дружествени дялове чрез продажба, дарение, спогодба и др., а представлява правна възможност за участие в друго дружество чрез придобиване на членствени права в него. Не са търговски и сделките, свързани с търговската дейност въобще, или по повод учредяване на дружеството, набирането на капитал, управлението, представителството на търговеца и промените в него, защото тези сделки са свързани с функционирането на търговското дружество, и не се сключват по занятие от търговец.

В настоящия случай, п о делото не се спори, а от представените доказет е лства се установява, че, на 24.10.2007 год. между “Ю.Б.” АД (с предишни наименования “Ю. И Е.Д.Б.” АД и “Б.П.Б.” АД), ЕИК••••••• и “А.П.Б.•” (дружество впоследствие вляло се в “Б.П. ЕООД ), е бил сключен Договор за банков кредит №100-639, съгласно който “Ю.Б.” АД е предоставило на „А.П.Б.•” ЕООД банков кредит в размер на 8 775 000 евро. Няма спор и относно обстоятелствата, че между “Ю.Б.” АД и Длъжника са сключени поредица от анекси и допълнителни споразумения към Договор за банков кредит №100-639 от 24.10.2007 год., касаещи предоговаряне на дълга и срока за изпълнение. П оради неизпълнение на насрещните задължения на падежа (21.07.2017 г.), с Нотариална покана от 18.05.2018 г., Банката едностранно е прекратила действието Договора за банков кредит №100-639, за което кредитополучателя е бил уведомен. Размерът на просрочената главница към дата на едностранното волеизявление е в размер на 6 382 708, 63 евро. Въ зникналите от процесната облигационната връзка, при настъпила изискуемост вземания, са станали предмет на две последвате л ни цесии, а именно – между “Ю.Б.” АД (с предишни наименования “Ю. И Е.Д.Б.” АД и “Б.П.Б.” АД) и “ Л.И. ” АД, а впоследствие между “ Л.И. ” АД и “М.” ООД. Не се спори, а и от данните по делото се установява, че и за двете цесии длъжникът е бил надлежно уведомен в съответствие с чл. 99 и сл. от ЗЗД.

Предвид изложеното съдът приема, че активната процесуалноправна легитимация на молителя в настоящето производство произтича от договор за цесия по смисъла на чл.99 от ЗЗД, при който прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително и изтекли лихви. Предмет на процесния ка у зал е н договор за прехвърляне на вземане е задължение, произтичащо от абсолютна търговска сделка. При определяне на търговскоправния характер на предявеното вземане, за наличието на предпоставките по чл.286 от ТЗ е релевантен правопораждащият юридически факт за вземането, който в разглеждания случай е Договора за банков кредит. Последващо настъпило правоприемство не може да промени основанието на дълга и обстоятелството, че същият произтича от търговскоправна сделка. В този смисъл е Р ешение №134/08.12.2009 г. по т.д. №141/2009 г. на ВКС; Р ешение №549/27.10.2009 г. по т.д. №239/2008г. на ВКС. Посоченото обосновава процесуалноправната и материалноправната легитимация на молителя като кредитор на ответника по търговска сделка – договор за цесия, с който се прехвърля неиздължено вземане по такъв вид сделка.

Същевременно, в идно от заключението на ССЕ (в частта, касаеща поставените задачи по отношение вземането на молителя), в предоставено от “М.” ООД извлечение с дата 04.09.2019 г. от сметка 498 "Други дебитори", аналичната партида на “Б.П.“договор, общият размер на счетоводно отразеното вземане на “М." ООД от “Б.П." ЕООД, с дата 31.01.2019 г. и записано основание „ Договор за цесия - 3 000 000 евро ", възлиза на 5 86 7 490, 00 лв. (3 000 000 евро •1, 955X3 лв./1 евро - 5 867 490, 00 лв). С дата 23.05.2019 г. при молителя е отразено намаление на вземането със сумата - 113 631, 34 лв. Неиздължен ият остатък при “М.” ООД е 5 753 858, 66 лв. Процесното задължението фигурира и в счетоводните регистри на длъжника “Б.П.” ЕООД, като към 30.06.2019 г. неплатеният остатък по счетоводно отразеното задължение по с/ка 152/1 „Получени дългосрочни заеми“- аналитична партида „Ю. и Е.Д.(евро) - “М.” ООД - цедент” е дори в по-висок размер, а именно: 12 258 063, 71 лв. Според експертизата, с ьгласно счетоводните регистри на “Б.П.” ЕООД към 30.06.2019 г. извършеното плащане от дружеството в периода 01.01.2019 г. - 30.06.2019 г. в размер на 113 631, 34 лв. е отразено като плащане по с/ка 498/4 „Други разчети” към депозитар Адриана Я. по кредита от „Ю. и Е.Д.”, като не е отразено в намаление на кредита по с/ка 152/1 „Получени дългосрочни заеми”- аналитичпа партида „Ю. и Е.Д.(евро) - “М.“ ООД - цедент“, поради непредоставено на счетоводството на “Б.П.” ЕООД уведомление за нареждане на сумата от депозитаря към “М.” ООД. По отношение разликата в размера на вземането, в обясненията на вещо лице, дадени по време на проведеното на 02.10.2019 г. съдебно заседание, цедираното вземане се явява частично спрямо пълния размер на кредитното задължение. Същевременно, с молбата по реда на чл. 625 от ТЗ и уточненията към нея молителят е формулирал вземането си само като главница, като не се предмет на разглеждане евентуални акцесорни претенции за редовна и/или наказателна лихви. Във връзка с т ака направените уточнения, следва да бъде отбелязано, че същите не вл и ят върху преценката за определяне легитимацията на кредитора. М атериалноправната предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност е невъзможността на търговеца да изпълни парично задължение, произтичащо от търговска сделка. Кумулативно с това от значение е и икономическото състояние на длъжника. Не без значение е и обстоятелството, че при откриване на производството по несъстоятелност и евентуалното предявяване на конкретната парична претенция (формирана като главница, лихви и/или разноски) от страна на кредитора, размерът на същата ще подлежи на допълнително уточняване и установяване по реда на чл. 685, респективно – чл. 688, ал.1 от ТЗ.

Предвид изложеното настоящият състав на съда намира за доказано твърдението на ищеца, че е легитимиран да предяви молба за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като има изискуемо парично вземане по отношение на ответното дружество по търговска сделка.

Безспорно у становено е и качеството на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ на лицето, за което се цели да се докаже, че е неплатежоспособно „Б.П.“ ЕООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от представлявано от управителя Х.Д.К..

За процеса не се доказва неплащането на задълженията да се дължи на временни затруднения или ответникът да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, по смисъла на чл.631 ТЗ, като на основание чл.154 ал.1 от ГПК, в тежест именно на длъжника е да докаже тези обстоятелства.

По своята правна същност, неплатежоспособността е обективна невъзможност на търговеца да изпълни задълженията си. Тя е фактическо състояние на длъжника, което не зависи от волята му и което се изразява в липсата на налични парични средства, с които да изпълни изискуемите вземания по търговски сделки или публичноправните си задължения. Легалното определение на понятието "неплатежоспособност" е дадено в ал.1 на чл.608 от ТЗ, като тя се предполага съгласно ал.2 на чл.608 от ТЗ при спиране на плащанията. Приема също така, че дори длъжникът да е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори – чл.608, ал.3 от ТЗ, това също предполага състояние на неплатежоспособност.

Преценявайки наличието, респ. липсата на това състояние, за конкретния случай, съдът съобрази цялостното обективно икономическо състояние на длъжника, задълбочен анализ на което е направен в заключението на допуснатата, изслушана и приета като неоспорена по делото ССчЕ. Видно от събраните по делото доказателства към 31.12.2018 г., 31.12.2017 г. и 31.12.2016 г. показателите за автономност, задлъжнялост и ликвидност са под необходимия минимум. Коефициентът на финансова автономност е отрицателна величина, което говори за декапитализиран собствен капитал. През посочения период отрицателна величина е и коефициентът на задлъжнялост. Показателите за рентабилност през 2018 г., 2017 г. и 2016 г. също са с отрицателни стойности, тъй като през отчетните периоди, дружеството финансов резултат на дружеството е загуба. Експертното заключение сочи още, че към 31.12.2018 г., 31.12.2017 г. и 31.12.2016 г. краткотрайните активи не са били достатъчни за покриване на краткосрочните задължения. П од установения минумум е и показателят на обща ликвидност, който при дадените от експерта изчисления е 0, 0077; 0, 0119; 0, 0040, при норматив 1.00.

Изводите във връзка с горните констатации са, че дружеството е декапитализирано и се намира в пълна финансова зависимост от своите кредитори предвид показателите му задлъжнялост и финансова автономност, които са далеч под необходимия минимум. Реално, длъжникът не обслужва задълженията си. Притежаваните активи далеч не са достатъчни за погасяване на изискуемите му парични задължения към кредиторите. Налице е обективно състояние на неплатежоспособност, тъй като длъжникът не е в състояние да изпълни парични задължения по търговски сделки. Същият не представя доказателства за изпълнението им, като не оспорва обстоятелството (а и това се установява от заключение на ССЕ), че не плаща задълженията си по тях. П о силата на презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ следва да се направи извод, че същият е неплатежоспособен - спрял е плащанията и не е в състояние да изпълни изискуем и и установен и по основание паричн и задължени я по търговска сделка, свързан и с търговската му дейност, поради което е изпаднал в състояние на неплатежоспособност. Възможността за погасяване на текущите задължения не е пълна, дори и ако към паричните средства се прибавят краткосрочните вземания (чието събиране не е сигурно) съгласно коефициента з а незабавна ликвидност. Съдът приема също така, че не е оборена презумпцията на чл. 608 ал. 3 от ТЗ - длъжникът е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори. Оборването й е в тежест на длъжника. Същият обаче не само, че не релевира твърдения в тази посока, но не ангажира и относими доказателства. Освен това разпоредбата на чл.631 от ТЗ установява наличието на две кумулативно дадени условия – на първо място, длъжникът да разполага с налично имущество, което да е достатъчно по размер и стойност, за да покрие неговите задължения, и на второ - интересите на кредиторите да са охранени в достатъчна степен при пристъпване към продажба на това имущество. От експертното заключение се установява, че притежаваните активи от ответното дружество през периода 31.12.201 8 г., 31.12.201 7 г. и 31.12.201 6 г., вкл., не са били достатъчни за покриване на неговите задължения – текущи и нетекущи пасиви. Същевременно, съгласно Балансите към 31.12.201 8 г., 31.12.201 7 г. и 31.12.201 6 г., преобладаващ дял в активите на дружеството са имали дълготрайните активи. По отношение на така посоченото обстоятелство следва да бъде отбелязано, че при определяне на платежоспособността, дълготрайните материални активи не следва да бъдат оценявани и включвани в актива, който се съпоставя и съотнася със задълженията на дружеството. Изводът се налага от обстоятелството, че покриването на задълженията чрез осребряване на движимото и недвижимото имущество на длъжника се явява ликвидационен способ, който не е присъщ за нормалната търговска дейност. Същевременно, видно от доказателствения материал, събран по делото, макар че формално ответникът разполага с имущество, същото е предмет на обезпечение в полза на част от кредиторите – т.е. липсва налично имущество, което отговаря на характеристиката продаваемост и има ликвидна потребителна стойност. Налице са и данни и за принудителни действия, инициирани по реда на ДОПК.

Предви всичко изложено, съдът намира, че са налице всички предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ, к ато за начална дата на неплатежоспособността, следва да се приеме 31.12.2016 г., т.е. датата когато, както е установило вещото лице, показателят за обща ликвидност е под единица и е налице задлъжнялост, сочеща реална декапитализация на дружеството.

За временен синдик съдът намира, че следва да бъде определен а Е.Г.Т., сл. адрес •••, тел.: •••••••, Електронна поща: e ••••• @new-s.net, на ко ято следва да се изпрати съобщение в 3–дневен срок от съобщението да представи писмена декларация за наличието на условията и липсата на пречките по чл.656 ал.2 от ТЗ, и съгласието си да изпълнява тези функции.

Като прецени сложността и обема на дейността, която следва да се извършва от него във връзка с управлението на дружеството – длъжник, практически свързана с ежедневна заетост, съдът по несъстоятелността намира, че следва да бъде определено възнаграждение от 2 500 лв. за сметка на масата по несъстоятелността, считано от встъпването в длъжност.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Молителят претендира разноски в общ размер 33 650 лв., от които: 1.) 250, 00 лв. - държавна такса; 2.) 1000, 00 лв. – депозит ССчЕ; 3.) 10 500, 00 лв. – разноски предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ; 4.) 12 000, 00 лв.– последващи разноски предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ; 5.) 9 900, 00лв. – възнаграждение за процесуално представителство и защита, срещу размерът на което е направено ответно възражение за прекомерност;

Предвид горното, представените доказатества във връзка с извършването им и предвид характера на производство, на основание чл. 620 от ТЗ, съдът намира, че с конкретния съдебен акт на присъждане подлежат разноските относими към заплащане на дължимата държавна такста за иницииране на процеса, депозита на вещото лице, както и адвокатско възнаграждение по договор за процесуална представителство и защита за конкретния процес. Не следва да бъдат присъждани сумите, определени по чл. 629б от ТЗ за покриване на първоначалните разноски в производството, тъй като същите следва да бъде възстановени по реда на чл. 632а от ТЗ.

Направенот възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на молителя е основателно. В идно от доказате л ствата, искането за дъжимо възнаграждение касае претенция за положен труд само като процесуална услуга. Редът за определяне на дължимия й размер обаче не е този по чл.7, ал.3 от Наредба №1/2004 г. Това е така, предвид предмета на производств ото в хода на които процесната услуга е реализирана, а именно подаване на молба по реда на чл. 625 от ТЗ и процесуална защита. По същността си производството по несъстоятелност е многофазно, като всяка фаза от него завършва с краен съдебен акт. В трайната и безпротиворечива практика на съдилищата се приема, че във фазата на разглеждане на молбата по чл.625 от ТЗ вземанията на кредитора, съответно присъединения кредитор, по чиято молба е открито производството по несъстоятелност, не се установяват със сила на пресъдено нещо с решението по чл.630 от ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който обхваща наличието или липсата на състоянието на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост. Правилото е приложимо и към иницираното на самостоятелстно основание производство по чл. 630, ал.2 от ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Ето защо, при определяне на минималното адвокатско възнаграждение за осъществено представителство във фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство, респективно – обявяване на дружеството в несъстоятелност, приложение намира разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, относима за неоценяемите искове. Правилото на чл.7, ал.3 от същата наредба за определяне на минимума на адвокатското възнаграждение на база на стойността на предявените вземания за защита по дела за несъстоятелност е приложимо в хипотеза на осъществена правна защита в етапа на предявяване и приемане на вземанията, но не и фазата на разглеждане на молбата за откриване на производството, съответно – обявяване на длъжника в несъстоятелност. При обжалване на р ешенията, с които е открито производството по несъстоятелност, а в последствие – дружеството е обявено в несъстоятелност, база за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение не може да бъде стойността на предявените вземания, тъй като разноските не са направени за тази фаза от производството, а за предпоставящия етап по разглеждане на основателността на молбата за откриване на производството и последващо искане за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Предвид изложеното по-горе и на основание чл. 7, ал.8 вр. ал.1т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че възнаграждението за процесуално представителство, в конкретния случая следва да бъде присъдено в размер на 500, 00 ( петстотин) лева.

Водим от горното и на основание чл. 608 ТЗ във вр. с чл. 630, ал. 1 ТЗ и чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ