Решение № 8613 от 13.6.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 3838/2024 г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Казино Ескейп гр.Исперих“ ООД с ЕИК[ЕИК], със седалище в [населено място], чрез процесуалния представител-адв.К. Г., срещу Решение № 000030-3478/25.03.2024 година, издадено от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. ОСЪЖДА на „Казино Ескейп гр.Исперих“ ООД с ЕИК[ЕИК] да заплати на Националната агенция за приходите 100 (сто) лева, разноски по делото. Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок пред Върховния административен съд. Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него. СЪДИЯ: Производството е по реда на чл.145-чл.178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр.чл.30, ал.6 от Закона за хазарта (ЗХ). Образувано е по жалба от „Казино Ескейп гр.Исперих“ ООД с ЕИК[ЕИК], със седалище в [населено място], чрез процесуалния представител-адв.К. Г., срещу Решение № 000030-3478/25.03.2024 година, издадено от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) с което е оставено без уважение подаденото от жалбоподателя Искане с вх.№26-К-393/23.02.2024 година за изплащане на лихва в размер на 4345, 20 лева по възстановена и обявена за недължимо платена сума за държавна такса в размер на 25000 лева. Наведеното и аргументирано в жалбата основание за оспорване е за противоречие с материалноправните норми-чл.146, т.4 АПК. С писмения отговор на жалбата, процесуалният представител на ответника оспорва нейната основателност. В съдебно заседание пред АССГ, пълномощникът на дружеството жалбоподател- адв. Г. моли за уважаването на жалбата и за присъждането на направените разноски, за които прилага списък по чл80 ГПК, вр. чл.144 АПК. Процесуалният представител на ответника изпълнителния директор на НАП-юрк. К. оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й, както и за присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд-София град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно на основание чл.168, ал.1, вр.чл.146 от АПК провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното: Между страните няма спор от фактическа страна, предвид изявленията на процесуалните им представители, отразени в съдебния протокол от 03.06.24 г., а същото се установява и от документите в преписката по издаване на оспореното решение, че: 1. С Решение № 000030-6504/14.07.2022 г., издадено от изпълнителния директор на НАП е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за възстановяване на сумата от 25 000 лв. държавна такса по чл. 30, ал.6 ЗХ, платена с нареждане от 16.06.2021 г. по сметка на НАП; 2. С влязло в сила Решение №6879/17.11.2022 година, постановено по адм. дело №6808/2022 година по описа на Административен съд София-град, АССГ, ІІ о., 28-ми състав е отменил Решение № 000030-6504/14.07.2022 г., издадено от изпълнителния директор на НАП и е върнал делото на същия административен орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението. Решението на АССГ е съобразено с установената съдебна практика на ВАС по този вид дела (Решение по адм.дело №1861/2022 година на ВАС, V о., Решение №2863/25.03.22 година по адм.дело №9780/21 г. на ВАС, V о.; Решение №3129/04.04.22 година по адм.дело №444/22 г. на ВАС, V о.; Решение №4274/05.05.2022 година по адм.дело №1225/22 г. на ВАС, V о.; Решение №4559/11.05.22 година по адм.дело №1662/22 г. на ВАС, V о.; Решение №4927/23.05.22 г. по адм.дело №240/22 г. на ВАС, V о. и др. ). 3. На основание чл.173, ал.2 АПК служебно (без подаване на ново искане от дружеството) от изпълнителния директор на НАП е издадено Решение № 000030-514/19.01.2023 г. за възстановяване на таксата по чл.30, ал.6 ЗХ в размер на 25 000 лева, като недължимо платена. 4. Производството по издаване на процесното решение е започнало по подадено до изпълнителния директор на НАП искане с вх.26-К-393/23.02.2024 година от „Казино Ескейп гр.Исперих“ ООД, с което същото е поискало възстановяването на законната лихва върху недължимо платената на 16.06.21 г. такса по чл.30, ал.6 ЗХ в размер на 25 000 лева до датата на възстановяването й-23.02.23 година, общо в размер на 4345.20 лева 5. По искането е постановено оспореното по делото решение, с което ответникът-изпълнителният директор на НАП е отказал възстановяването на законната лихва. 6.Изложените съображения на органа се свеждат до неприложимост на основание чл.46, ал.2 ЗНА на нормата на чл.129, ал. 6 ДОПК, тъй като изпълнителният директор на НАП действал не в качеството на орган по приходите, а в качеството на орган, упражняващ държавен надзор в областта на хазарта по силата на чл.16 от ЗХ. При така приетото за установено от фактическа страна, съдът обуславя следните правни изводи: Преценката за допустимост на жалбата е осъществена с определението от з.з. на 07.05.2024 година за насрочване на делото в съдебно заседание и не е налице изменение на обстоятелствата, което да налага повтарянето й от съда. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Преди всичко дължимо е съдът да посочи, че към настоящия момент има спор в съдебната практика кой е приложимият ред за възстановяване на недължимо платени такси по ЗХ- АПК или ДОПК, което пък от своя страна пряко обуславя и отговора на въпроса кой орган е компетентен да се произнесе по такова искане-съответният орган по приходите-органът по приходите при ТД на НАП по седалището на искателя или изпълнителния директор на НАП. Според едното виждане, в ЗХ не се съдържа правна уредба относно реда, по който подлежат на възстановяване недължимо платени държавни такси по чл. 30 ЗХ. Предвидените в чл. 30 ЗХ такси, в частност - таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ за издаване и поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати, са вид държавна такса по чл. 4, б. "о" ЗДТ и по аргумент от § 2 ПР на ЗДТ са подчинени на режима на ЗДТ. В ЗДТ - чл. 4б, съществува изрична разпоредба относно реда за възстановяване (според терминологията на закона "връщане") на недължимо платени такси, който ред е приложим и за таксите по чл. 30 ЗХ. Съгласно чл. 4б вр. чл. 1 ЗДТ, недължимо платените държавни такси се връщат по искане на заинтересованата страна, отправено до органа, който ги е събрал. Внесената на основание чл. 30, ал. 6 ЗХ държавна такса е публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, събира се по повод акт (решение) на изпълнителния директор на НАП в хода на производство с административен характер и подлежи на възстановяване по административен ред - чрез отправяне на искане от заинтересованото лице до административния орган, в чиято компетентност е издаването на съответния акт. Преценката дали таксата е дължимо платена също е от компетентността на административния орган, който се произнася с акт по на чл. 21 АПК. Според второто виждане, което се споделя от АССГ, ІІ о., 23-ти състав, редът за установяване, прихващане и/или възстановяване на недължимо платени такси по чл. 30, ал. 5 и ал. 6 от ЗХ след 1.01.2024 година е по ДОПК, по следните съображения. Съгласно чл. 162, ал.1 от ДОПК държавните и общински вземания са публични и частни. В чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК се определя, че публични са държавни и общински такси, установени по основание със закон. Следователно и без всякакво съмнение, таксите по чл.30, ал.5 и ал.6 ЗХ са публични държавни вземания. По разпоредбата на чл. 166, ал.1 от ДОПК, установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон“.