Решение № 53 от 8.1.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 856/2022 г.

Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на „С. Р.“ ООД – [област] срещу Решение № ПО-01-102 от 09.09.2022 г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БДЗБР) – [област]. Решението е оспорено като немотивирано, издадено в противоречие с влязло в сила съдебно решение и в противоречие с материалния закон. С решение по адм.д. № 272/2021 г. на Административен съд – [област] органът е задължен за да се произнесе по подаденото от дружеството заявление след отмяната като незаконосъобразен на отказ за продължаване срока на действие на издадено на дружеството разрешително за водовземане, в противоречие с което е постановен повторен отказ. Не само, но отказът е издаден в противоречие с чл. 78 от Закона за водите (ЗВ), доколкото заявлението е за продължаване срока на действие на издадено разрешително, а не за издаване на такова. Съответно разпоредбата на чл. 78 ЗВ е неприложима в случая. Доводите са доразвити подборно в писмено становище. Ответникът чрез пълномощник е оспорил жалбата. В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства, изслушано и приобщено е експертно заключение, въз основа на които съдът прие следното за установено по фактите: Оспореното решение е издадено по подадено от дружеството заявление вх. № РР-16-81/18.12.2020 г. (л. 55 и сл.) за продължаване срока на действие на Разрешително за водовземане № 41140177/11.01.2012 г. (л. 74), преиздадено с Решение № ПО-01-2/11.01.2012 г. на „С. Р.“ ООД (л. 69), изменено с Решение № ПО-01-200/04.12.2013 г. (л. 65), продължено с Решение № ПО-01-169/01.12.2015 г. (л. 62). Решението е постановено след като с влязло в сила Решение № 1294/13.07.2021 г. по адм.д. № 272/2021 г. на Административен съд – [област] (л. 45), оставено в сила с Решение № 3028/31.03.2022 г. по адм.д. № 9734/2021 г. на Върховен административен съд (л. 51), съдът е отменил Решение № ПО-01-38/09.03.2021 г. на директора на БДЗБР – [област], с което е отказано продължаване срока на действие на разрешителното на основанията по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 вр. чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ, доколкото засегнатият участък от река С. попада в защитена зона „С.“ и защитена зона „С. П. – А.“. След уведомяване на директора на БДЗБР – [област] за влязлото в сила съдебно решение, с което преписката е изпратена за ново произнасяне, на основание т. 3.8 от Приложение № 1 към Споразумението между МОСВ и НИМХ (л. 171) на 04.05.2022 г. от БДЗБР – [област] е изпратена заявка за изчисляване на минимално допустим отток във връзка с подаденото от дружеството заявление (л. 43, л. 149, като в отговор на НИМХ от 19.05.2022 г. средномногогодишното водно количество за река С. – географски координати N 41 ° 27 ' 35, 4" и Е 23° 42' 33, 6", е изчислено на 0, 087 м 3 /сек – 87 л/с (л. 151). В хода на производството е изяснено посредством приобщеното експертно заключение, че резултатите на НИМХ за средно многогодишното водно количество и минималното средно месечно водно количество с 95 % обезпеченост за река С. са изчислени въз основа на преки наблюдения и измервания на регистрирани водни количества в ХМС 52850 на река М. при [община], ХМС 52 800 на река М. при М. К. и ХМС 52700 на река М. при [община], за периода 1981 г. – 2019 г. Въз основа на данните в периода 1981 г. – 2019 вещото лице е получило стойност на средномногогодишното водно количество ( Q ср) 0, 0867 м 3 /сек (таблица № 5 и таблица № 3 на заключението), като за сравнение е посочило, че за периода от 1951 г. до 2003 г. Qср е 0, 123 м 3 /сек. Експертът е потвърдил, че получените параметри на речния отток в становището на НИМХ се отнасят до мястото на водохващане (вхв), изградено на река С. за производство на електроенергия чрез МВЕЦ „[община]“, одобрено с Разрешително за водовземане № 41140177/11.01.2012 г. Пояснил е, че за оценката и анализа на речния отток координатите на мястото на водовземане не са от голяма важност. Достатъчно е според експерта да се конкретизира водното тяло и мястото на водовземане, което в представения от дружеството хидроложки доклад е направено описателно, но не и с картен материал, което поставя под съмнение данните в хидроложкия доклад – таблица 2.1 (л. 102). За изчисляване на годишния отток в доклада са избрани четири характерни хидрометрични станции (ХМС), една от които – ХМС 204 на река Б. М. в м. М. Д. над [населено място], е закрита още през 1971 г. В устния си доклад вещото лице е пояснило, че географските координати в разрешителното за водовземане са посочените първоначално в заявлението за издаване на разрешително от самия заявител. Според него тези координати не са на мястото, на което реално се осъществява водовземането, а именно точката на сливане на двете реки – река С. и десен приток на реката. Вещото лице е уточнило също, че изчислените в заключението параметри за водните количества са на мястото на сливане на двете реки – лека С. и десен приток на реката, което е установило при огледа като място на водохващане. Координатите по разрешителното от 2012 г. са на десния скат по течението на реката, в която точка няма вода. При посочените факти съдът прие следното по правния спор между страните: Жалбата е постъпила на 26.09.2022 г. – в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 71 вр. чл. 78, ал. 1 ЗВ, считан от съобщаването на оспореното решение на дружеството на 19.09.2022 г. (известие на л. 16). Самото решение съдържа отказ по чл. 78, ал. 1 ЗВ – в предметния обхват на съдебния контрол (чл. 71 ЗВ), като правото на оспорване е упражнено от заявителя и титуляр на разрешителното за водовземане, за чиято правна сфера правните последици на решението имат пряко и непосредствено неблагоприятно въздействие. При надлежно упражненото право на оспорване и при отсъствието на други процесуални пречки по чл. 159 АПК, жалбата е процесуално допустима за разглеждане на основанията по чл. 146 АПК. Разгледана по същество (чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК), жалбата е неоснователна. Условията за продължаване срока на действие на разрешително за водовземане са уредени в раздел ІІІ на глава ІІІ на Закона за водите – разпоредбата на чл. 78, като именно органът по чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ е компетентният за издаване на решение по чл. 78, ал. 2 ЗВ – в случая издалият решението директор на БДЗБР – [област]. Решението съдържа отказ, който е повторен по подаденото от дружеството заявление вх. № РР-16-81/18.12.2020 г., но е издаден на различно фактическо и правно основание от отказа по Решение № ПО-01-38/09.03.2021 г., отменено с влязлото в сила съдебно решение по адм.д. № 272/2021 г. на Административен съд – [област]. В този смисъл повторният отказ не противоречи на влязъл в сила съдебен акт по смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК. С решението по адм.д. № 272/2021 г. преписката е изпратена на директора на БДЗБР – [област] за повторно произнасяне по заявление вх. № РР-16-81/18.12.2020 г., но негова е преценката за спазване на нормативните разпоредби, като условие по чл. 78, ал. 2, т. 2 ЗВ за продължаване срока на действие на разрешителното, извън тези на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 вр. чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ, по чието приложение съдът се е произнесъл. С оспореното решение е отказано продължаване срока на действие на разрешителното за водовземане поради несъвместимостта на заявлението с разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 2 ЗВ, доколкото средномногогодишното водно количество в река С. е под 100 л/сек – 87 л/с, което материалноправно основание не се обхваща от действието на решението по адм.д. № 272/2021 г. Посочените от органа съображения, основани на отговора на НИМХ, че водните количества в мястото на водовземане на река С. са под 100 л/сек, поради което заявлението за продължаване срока на действие на разрешителното е несъвместимо с разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 2 ЗВ, са мотивите в смисъл на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В тази връзка оспорването на основание чл. 146, т. 2 АПК е очевидно неоснователно. Ясно е посочено, че водните количества според становището на НИМХ са 87 л/сек, следователно под 100 л/сек, което е изискване на чл. 118ж, ал. 1, т. 2 ЗВ, за да бъде удовлетворено искането от 18.12.2020 г. Изрично като правно основание за издаване на отрицателното решение органът се е позовал на разпоредбата на чл. 78, ал. 2, т. 2 ЗВ (стр. 5 на решението), съгласно която срокът на действие на разрешителното се продължава при кумулативното изпълнение на всички условия по т. 1-3 на чл. 78, ал. 2 ЗВ, включително при положение, че не се нарушават нормативни разпоредби – разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 2 ЗВ. Разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 2 ЗВ е приложимо условие и при първоначално издаване на разрешително за водовземане, и при продължаване на срока на действие на издадено разрешително за водовземане, съгласно чл. 78, ал. 2, т. 2 ЗВ. Преди произнасяне по заявление по чл. 78, ал. 1 ЗВ органът по чл. 52, ал. 1 ЗВ е задължен да провери изпълнението на всички нормативни изисквания, включително тези по чл. 118ж ЗВ. Изискването по чл. 118ж, ал. 1, т. 2 ЗВ е изискване на закона и към момента на издаване на разрешителното за водовземане и е преценявано от органа въз основа на представения от дружеството хидроложки доклад. Посочените в тази връзка в първоначалното заявление за издаване на разрешителното координати на мястото на водовземане, при които е издадено (факт, който не се оспорва от дружеството – стр. 8 на писмените бележки), и които са посочени от самото дружество в заявлението от 18.12.2020 г., попадат според вещото лице на десен скат по течението на реката, в които точки няма вода. Следователно и заявлението за продължаване срока на действие на разрешителното е несъвместимо със закона – чл. 118ж, ал. 1, т. 2 ЗВ. Не само, но и при отчитане на фактическото място на водохващане (подадената със заявлението на дружеството точка не съвпада с мястото, на което фактически се осъществява водовземане – вещото лице в съдебно заседание на 07.12.2023 г.), – сливането на река С. с десен приток на реката, установено от вещото лице като място на водохващане при огледа, изчисленото от експерта средномногогодишно водно количество в река С. е 0, 0867 м 3 /сек, следователно под минималното средномногогодишно водно количество от 100, 0 л/сек по чл. 118ж, ал. 1, т. 2 ЗВ. При това е без значение, че при издаване на разрешителното през 2012 г. този параметър е бил 0, 123 м 3 /сек, доколкото данните за изчисляването му са получени в периода от 1951 г. до 2003 г., докато, както е пояснило вещото лице в заключението (стр. 8), речният отток е динамичен процес и променлива величина, поради което ползваните данни от наблюдението и измерването на водното количество за периода от 1981 г. до 2019 г. са актуалните за изчисляване на средномногогодишното водно количество във връзка с преценката на заявлението от 18.12.2020 г. Съобразно тези данни, изчисленото и от вещото лице, не само от НИМХ, средномногогодишно водно количество при мястото на водохващане на река С. за производство на електроенергия чрез МВЕЦ „[община]“ е 0, 0867 м 3 /сек (86 л/сек) – под 100, 0 л/сек, и отказът по оспореното решение е законосъобразен и по същество. При това е без значение как са се изменили координатите на водохващането във времето според жалбоподателя. Заявлението от 18.12.2020 г. е за продължаване на срока на действие на разрешителното за водовземане, издадено при координати N 41°27'35, 4" и Е 23°42'33, 6", които са посочени като координати на мястото на водовземане и в самото заявление от 18.12.2020 г., а не за издаване на разрешително за водовземане или за изменение на издадено разрешително за водовземане. Спрямо посочените координати – N 41°27'35, 4" и Е 23°42'33, 6", и НИМХ, и експертът са потвърдили, че средномногогодишното водно количество е под допустимото от 100, 0 л/сек и поради абсолютната забрана по чл. 118ж, ал. 1, т. 2 ЗВ за издаване на разрешително за водовземане в този случай, и изискването на чл. 78, ал. 2, т. 2 ЗВ за съвместимост на заявлението за продължаване на разрешителното с всички нормативни разпоредби за неговото издаване, не са били изпълнени кумулативно условията по чл. 78, ал. 2 ЗВ, в частност по т. 2, за издаване на положително решение по чл. 78 ЗВ. Затова и оспорването на решението по чл. 146, т. 4 АПК е също неоснователно. Съответствието на оспореното решение с материалния закон – чл. 78, ал. 2, т. 2 вр. чл. 118ж, ал. 1, т. 2 ЗВ, определя и съответствието му с целта на закона – чл. 1 ЗВ. С оглед неоснователността на жалбата и на основание чл. 143, ал. 3 АПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в поискания минимален размер от 100 лв. по чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК, съдът