Решение № 13 от 18.3.2019 г. на Окръжен съд - Силистра по дело № 52/2019 г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 13

гр.Силистра, 18.03.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Силистренският окръжен съд - наказателен състав- в открито заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ

1. АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

2. АНА АВРАМОВА

при секретаря Д. Георгиева и с участието на прокурора Г. Вълчева, като изслуша докладваното от съдия Великова ВЧНД № 52 по описа за 2019 г. на СОС и като взе предвид данните по делото прие за установено следното:

С Решение № 65/19.02.2019 г., постановено по ЧНД № 59/19 г. по описа на СРС и по реда на чл. 154 и сл. от Закона за здравето Е.П.Т. е била настанен за принудително лечение в ДПБ гр. Бяла за срок от три месеца.

Въззивното производство е инициирано по жалба на Т., в която се прави искане решението да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло. Представят се заверения копия от различни по вид медицински документи – амбулаторен лист, мед направления за прегледи от специалисти, мед. направления за биологични изследвания и т.н.

Представителят на ОП Силистра счита жалбата за неоснователна. Излага съображения в тази насока

Силистренски Окръжен съд след като взе предвид изнесеното във въззивната жалба и становищата на страните, и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт установи:

Първоинстанционното производство е било инициирано по искане на РП Силистра. След изслушване на предложеното лице и свидетелите, СРС е назначил комплексна съдебно-психиатрична-психологична експертиза, като определението на съда не е било обжалвано по реда на чл. 161 от ЗЗ.

Видно от заключението на вещите лица предл. Т. страда от биполярно разстройство с маниен синдром с психотични симптоми, което води до нарушени психични годности да разбира и ръководи постъпките си и не е годна да изразява валидно информирано съгласие за необходимо лечение; не осъзнава своето заболяване и хипотетичният риск от болестно мотивирано поведение се оценява на умерено висок. Поведението ѝ в обществото е абсолютно неприемливо.

Вещите лица са установили, че заболяването на Т. датира още от 2011 г. и е лекувано епизодично, за кратки периоди.

Въз основа на горното СРС е преценил, че са налице кумулативните изисквания на закона, а именно:

1. Предложеното лице да страда от психично разстройство и да попада в кръга лица по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ.

В конкретния случай е доказано, че Т. страда от биполярно разстройство, което е била лекувана през дълги периоди от време, само епизодично и то тогава, когато е приемана в психиатрични заведения. Безспорно е от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 146, ал.1, т.1 от ЗЗ

2. Предложеното лице да представлява опасност за собственото си здраве и това на околните, или да извърши престъпление.

Съобразно доказателствения материал, агресия по отношение на околните, която да ескалира до извършване на престъпление, не е налице. Налице са, обаче, множество доказателства за нарушаване на обществения ред и препятстване нормалната работа на лица от различни учреждения и институции, с непрекъснато подаване на жалби срещу различни лица, вдигане на скандали в Спешен център и лекарски кабинети, с което е пречела за нормалното функциониране и изпълняване на служебните задължения на тия лица. Цялото това поведение е преценено като рисково за в бъдеще, с умерено висок риск от извършване на престъпление

Невъзможността на Предложената да оцени болестното си състояние и да изрази информирано съгласие за необходимото лечение, което би могло да бъде осъществено само в специализирано лечебно заведение за стационарна психиатрична помощ, води до извод, че кумулативните предпоставки за задължително настаняване и лечение са налични към настоящия момент.

При постановяване на съдебното си решение, решаващият съд е спазил процесуалните правила и не е допуснал нарушения, които да водят до отмяна на проверявания акт.

Що се касае до определения срок на задължителното лечение, настоящата инстанция счита, че е определен в рамките на минимума, предложен от вещите лица – „…не по-малък от три месеца, а по-добре шест месеца.“

Първоинстанционният съд е приел, че установеното заболяване би могло да бъде овладяно с контролирано лечение именно в рамките на три месеца. В случай на нужда от удължаване на срока му, медицинското заведение разполага с законови инструменти за действие.

Предвид изложеното и на осн. чл. 163 от ЗЗ, Силистренски окръжен съд