Решение № 56 от 7.4.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 545/2024 г.
Софийски окръжен съд07.04.2025 г.докладчик Мариета Неделчева
Диспозитив
ИЗМЕНЯ присъда № 12 от 28.02.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 1744/2016 г. по описа на РС – Д., в санкционната й част, като: НАМАЛЯВА наложеното наказание „лишаване от свобода“ от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца на 6 /шест/ месеца. ОТМЕНЯ наложеното наказание глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно.
Мотиви
Производството е по реда на чл.318 и следващите от НПК. С присъда № 12/28.02.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 1766/2016 г. по описа на РС – Д., първоинстанционният съд е признал подс. В. В. И. за виновен в извършването на престъпление по чл.172б, ал.2 във вр. с ал.1, пр.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.58А, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и 6 /шест/ месеца и глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева. На осн. чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години. На осн. чл.172б, ал.3 от НК РС – Д. е отнел в полза на държавата веществените доказателства, записани под №39 в книгата за веществени доказателства на РС – Д.. Съдебното производство по делото е протекло по реда на чл.371, т.2 от НПК, като подс. В. И. е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти. Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба вх. № 6594/25.05.2017 г. от а., защитник на подс. В. И., в която се сочи, че присъдата е явно необоснована, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, при неправилно приложение на закона, като наложеното наказание е явно несправедливо. Моли въззивният съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която за оправдае подзащитния й В. И. по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение. В депозираната жалба се очертават четири групи възражения, които според адв. С. водят до извода, че присъдата следва да бъде отменена. На първо място се излагат аргументи, че съдебният акт е постановен при липса на мотиви, тъй като мотивите към присъдата от стр.3 до стр.11 са буквален препис на мотивите на отменената вече присъда по делото, постановена по НОХД № 930/2013 г. по описа на РС – Д.. Защитникът сочи, че вторият съдебен състав на РС – Д., разгледал делото е преписал както фактическата обстановка, така и правните изводи. В подкрепа на твърденията си адв. С. е посочила и копираните правописни и смислови грешки от мотивите по НОХД № 930/2013 г. по описа на РС – Д., които са намерили отражение в мотивите на атакуваната присъда. На второ място се твърди от защитника, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при изготвяне на мотивите, тъй като не е дал отговор по същество на нито едно от възраженията на защитата, нито по отношение на субективната страна на деянието, нито по отношение на наказанието и доводите за приложение на чл.55, ал.3 от НК /да не се налага по-леко предвиденото наказание глоба/. С оглед на гореизложеното се иска отмяната на постановената присъда, като се сочи и практика в подкрепа на развитите от защитника възражения /Решение № 351/2014 г. по к.н.д. № 1167/2014 г. на I н.о. на ВКС, Решение № 250/2015 г. по к.н.д. № 657/2015 г., на III н.о. ВКС, Решение № 95/2016 г. по к.н.д. № 293/2016 г. на II н.о., ВКС и др./. На следващо място във въззивната жалба се излагат твърдения, че присъдата е постановена въз основа на предположения, направени от съда относно субективната страна на деянието, в нарушение на чл.303, ал.1 от НПК, както и че не са обсъдени обясненията на подсъдимия, дадени в производството по НОХД № 1766/2017 г. по описа на РС – Д.. Четвъртата група възражения касаят явната несправедливост на наложеното наказание, като се сочи, че съдът не е изложил никакви съображения защо намира определеното наказание „лишаване от свобода“ в размер от 1 /една/ години и 6 /шест/ месеца за справедливо. Сочи се, че съдът не е изложил аргументи и защо не приема искането на защитата за прилагане на разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК по отношение на подсъдимия. В хода на пледоариите във въззивното производство представителят на Окръжна п. – С. – прокурор Е. С., моли съдът да остави без уважение въззивната жалба, тъй като намира същата за неоснователна. Държавният обвинител изразява становище в насока законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт, поради което иска съдът да го потвърди. Счита, че авторството на деянието и наличието на всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението по чл.172б, ал.2 от НК са безспорно доказани, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на изготвените по делото експертизи. Сочи, че определеното от първоинстанционния съд наказание е справедливо отмерено, поради което моли съда да го потвърди. Адвокат С. моли съда да уважи депозираната въззивна жалба като поддържа всички изложени в нея аргументи. Намира, че с дадените от ВКС указания в решение №••0180/10.04.2023 г. по к.н.д.№ 784/2021 г., с което съдът е отменил постановена оправдателна присъда по делото от ОС – П., върховният съд е нарушил правото на ЕС, защото не е взел предвид общностния принцип на изчерпване, съгласно който задължение да има лиценз, да плати лицензионни такси, да провери дали е собственик или носител на правата, има първият купувач от производителя преди да бъде извършен внос или заедно с вноса. Подсъдимият В. И. поддържа заявеното от защитника му. Сочи, че е закупил стоките, за които е обвинен, със съзнанието и увереността, че същите са законни, тъй като изглеждали като оригинални. Твърди, че на всяка една дреха било посочено, че е оригинална от което следвало, че правото на марка е изчерпано. В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан. Съдът след като взе в предвид изложените възражения в депозираната въззивна жалба от защитника на подсъдимия В. И. – а. и след като обсъди аргументите на страните изложени пред Окръжен съд – С. и провери изцяло атакувания съдебен акт въз основа на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се произнесе взе в предвид следното: Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирана страна да стори това, по предвидения в НПК реда и в указания срок. Разгледана по същество, съдът намира същата за частично основателна /в частта, в която се иска намаляване на наложеното наказание на подс. В. И./ по следните съображения: Първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен акт, въз основа на събраните и проверени в хода на НОХД № 1766/2016 г. по описа на РС - Д. доказателства. Фактическата обстановка по делото е изяснена и правилно, подредено и детайлно изложена в мотивите към присъдата. Постановената присъда № 12/28.02.2017 г. по НОХД №1766/2016 г. по описа на РС – Д. следва да бъде изменена единствено в частта, касаеща наложеното наказание на подс. В. И., като с оглед изминалия изключително дълъг период от времето на извършване на деянието 2013 г., респективно образуване на наказателното производство, наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца следва да бъде намалено на 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“, като изтърпяваното му на осн. чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за срок от 3 /три/ години. Въззивният съд също така намира, че следва да отмени наложеното на подс. В. И. наказание глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева. За да бъде проверена в пълнота обжалваната присъда, следва да се проследи и процесуалната съдба на наказателното производство, по което е постановен проверявания съдебен акт и тя е следната: Производството по делото е образувано въз основа на Решение № 210/18.06.2024 г., постановено по н.д.№ 722/2024 г. по описа на САС, с което е възобновено наказателното производство по в.н.о.х.д.№ 191/2023 г. по описа на ОС – П. и е отменено постановеното по него Решение № 83/16.11.2023 г. Със същото решение делото е върнато на ОС – П. за ново разглеждане от стадия на закритото съдебно заседание по чл.327, ал.1 от НПК. С отмененото решение на ОС – П. е било потвърдено признаването на подс. В. И. за виновен с Присъда №12/28.02.2017 г. по н.о.х.д. № 1744/2016 г. на РС – Д. за престъпление по чл.172б, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК и наказването му с „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, чието изтърпяване е било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от три години и с глоба от 3 000 /три хиляди/ лева. Производство по н.д. № 722/2024 г. по описа на САС е било четвърто по ред производство по реда на глава XXXIII от НПК /възобновяване на наказателни дела/, инициирано от осъдения В. И. и апелативният съд отново е намерил основания за отмяната на влезлия в сила въззивен акт и е върнал делото за ново разглеждане за шести път на въззивния съд в случая вече Окръжен съд – С.. По случаят и във връзка с извършено разследване в РС – Д. е бил внесен обвинител акт, с който на подс. В. И. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.172б, ал.2, вр. с ал.1, пр.1 вр. чл.28, ал.1 от НК. С присъда № 19/18.02.2015 г. районният съд е признал за виновен подс. В. И. по така повдигнатото му обвинение, като му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години при първоначален „строг“ режим и глоба в размер на 5 000 лева. С решение № 159 от 23.12.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 250/2015 г. ОС – К. е изменил присъдата в санкционната й част, като е намалил наложените на подсъдимия наказания съответно на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“ и глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева. С Решение № 299/12.07.2016 г. САС е възобновил производството по в.н.о.х.д.№ 250/2015 г. по описа на ОС – К. и е отменил Решение № 159/23.12.2015 г. по въззивното наказателно дело, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. С Решение № 130/24.10.2016 г., постановено по в.н.о.х.д.№ 344/2016 г. ОС – К. е отменил присъда № 19/18.02.2015 г. на РС – Д. и е върнал делото на РП – Д., тъй като е преценил, че внесеният в първоинстанционния съд обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК и е в противоречие със задължителните предписания, дадени в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. В РС – Д. е бил внесен нов обвинителен акт и с присъда № 12/28.02.2017 г., постановена по НОХД № 1744/2016 г. по описа на РС – Д., която фактически е предмет на обжалване в настоящото възобновено от апелативния съд въззивно производство, като подс. В. В. И., ЕГН: •••••••••• е бил признат за виновен в това, че: На 05.03.2013 г. в търговски обект – магазин на ЕТ „В. И. – В.“, находящ се в с.У., общ. Б., ул.“С. И. Р.“ №• без съгласието на притежателя на изключителното право Адидас /Adidas AG Germany, Adidas International Marketing BV –Netherlands/, Пума /PUMA SB /DE/, Дискуаред /DSQUARED2 TM S.A.-Luxemburg/, Дизел /DIESEL S.P.A- Italy/, Долче и Габана /Dolche and Gabana Gado S.a.r.l. Luxemburg/ и Левис /Levi STRAUSS CO.USA/, съгласно чл.13, ал.1 от Закона за марките и географските означения е използвал в търговската си дейност търговски марки, обект на това право, като предлагал за продажба, посочените в присъдата стоки на обща стойност 25 100 лева, като В. И. е извършил деянието при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.172б, ал.2 вр. ал.1, пр.1 вр. с чл.28, ал.1 от НК и чл.58A, ал.4 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, както и глоба в размер на 3 000 лева. На осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ било отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Срещу така постановена присъда е постъпила в срок въззивна жалба от защитника на подс. В. И. – а., като се сочи, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна с оглед допуснато съществено процесуално нарушение – липса на мотиви, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Сочи се, че присъдата е постановена въз основа на предположения относно субективната страна на деянието, в нарушение на чл.303, ал.1 от НПК. Излагат се аргументи и за явна несправедливост на наложеното на подс. В. И. наказание. Прави се искане въззивният съд да постанови присъда, с която да признае подс. И. за невиновен по повдигнатото му обвинение. Въз основа на горепосочената жалба се е развило и производството по в.н.о.х.д. № 310/2017 г. по описа на ОС – К., като въззивният съд с Решение № 57/30.04.2018 г. е потвърдил Присъда № 12/28.02.2017 г., постановена по н.о.х.д.№ 1744/2016 г. по описа на РС – Д.. С Решение № 381/17.10.2018 г. по н.д.№ 766/2018 г. по описа на САС е отменено Решение № 57/30.04.2018 г. и въззивното производство по делото е било възобновено, като е било образувано в.н.о.х.д. № 573/2018 г. по описа на ОС – К.. С Решение № 1/04.01.2019 г. по в.н.о.х.д.№ 573/2018 г. на ОС – К. е изменена Присъда № 12/28.02.2017 г. на РС – Д., като е намалено наложеното наказание на 1 /една/ година „лишаване от свобода“, и е отменено наказанието глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева, като присъдата е потвърдена в останалата й част. С Решение № 477/28.11.2019 г., постановено по н.д. № 834/2019 г. по описа на САС е отменено Решение № 1/04.01.2019 г. на ОС – К. и е възобновено производството по в.н.о.х.д.№ 573/2018 г. по описа на ОС – К.. Впоследствие въз основа на Определение № 20/13.02.2020 г. на ВКС делото е изпратено за разглеждане в ОС – П. и е било образувано в.н.о.х.д.№ 35/2020 г. по описа на ОС – П.. С Присъда № 10/24.06.2020 г. ОС – П. е отменил Присъда № 12/28.02.2017 г. на РС – Д. и е признал подс. В. И. за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.172б, ал.2, вр. ал.1, пр.1 вр. чл.28, ал.1 от НК. Недоволен от така постановената присъда е останал прокурорът и въз основа на депозиран протест е било образувано н.д.№ 784/2021 г. по описа на ВКС. С Решение № 60180/10.04.2024 г. е била отменена присъдата на ОС – П., постановена по в.н.о.х.д. № 35/2020 г. по описа на ОС –П. и делото е било върнато за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд. Така е било образувано и в.н.о.х.д.№ 191/2023 г. по описа на ОС П., като с Решение № 23/16.11.2023 г., Присъда № 12/28.02.2017 г. на РС – Д., постановена по н.о.х.д. № 1744/2016 г. по описа на РС – Д. е била изменена в частта, с която на подс. В. И. е наложено наказание „лишаване от свобода“ от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, като е намален размера на определеното наказание на 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода“. Присъдата е била потвърдена в останалата й част. Както бе посочено по-горе това решение е било отменено от САС по н.д.№ 722/2023 г. и делото е било върнато на ОС – П. за ново разглеждане. Поради невъзможност в ОС – П. да бъде сформиран съдебен състав, който да разгледа делото, същото е било изпратено на ВКС, който с Определение № 392/05.08.2024 г. е изпратил делото за разглеждане в ОС – С. и е било образувано настоящото н.о.х.д.№ 545/2024 г. В настоящото производство спор по фактическите обстоятелства не е налице, тъй като подс. И. е признал изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като подс. В. И. и неговия защитник оспорват наличието на субективната страна на деянието по чл.172б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за което подсъдимият е признат за виновен от РС – Д.. Твърди се от защитника на подсъдимия, че същият не е имал съзнанието, че стоките, които предлага за продажба в стопанисвания от него търговски обект – магазин на ЕТ „В. И. – В.“, находящ се в с. У. ги е предлагал без съгласието на притежателя на изключителното право по чл.13, ал.1 от ЗМГО. Подсъдимият В. В. И. е роден на •••••••••• в гр.Д., живущ в с. Б., обл. К., ул.“Д.“ №••, българин, български гражданин, нежен, неосъждан, със средно образование, управител на ЕТ „В. И. – В.“, с ЕГН: ••••••••••. Със споразумение № 15, одобрено и влязло в сила на 19.01.2009 г. по н.о.х.д. № •28/2008 г. по описа на РС – Д. подс. В. И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.172б, ал.1, пр.1 от НК и му е наложено наказание от 10 /десет/ месеца „пробация“ с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК. От изтърпяване на наложеното му наказание „пробация“ до датата на извършване на деянието, предмет на разглеждане в настоящото производство не е изтекъл петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК, поради което е и обосновано повдигане на обвинение по отношение на същия за извършено престъпление при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК. Подсъдимият бил собственик и управител на ЕТ „В. И. – В.“, с ЕИК•••••, който през 2013 г. притежавал търговски обект, находящ се в с. У., обл. К., ул. „С. И. Р.“ №•. В магазина си подсъдимият излагал за продажба различни видове стоки, като най-често излагал дрехи, които носели означенията на защитени марки. Същият излагал стоките без да има изрично съгласие на притежателите на защитените марки, поради което през 2009 г. бил осъден за извършено от същия престъпление по чл.172 б, ал.1, пр.1 от НК. В началото на 2013 г. подс. В. И. отново се снабдил по неустановен начин със стоки, носещи означенията на защитени марки, които изложил за продажба в магазина си, находящ се в с. У., обл. К., ул. „С. "И. Р.“ №••. Подсъдимият предлагал за продажба стоките без съгласието на маркопритежателите. В началото на месец март 2013 г. в Сектор БОП – К. бил получен сигнал от свид. А. Т., в качеството й на пълномощник на търговски дружества, притежаващи известни търговски марки и представлявани на територията на Република България от „Т. Т. е Т.“ ООД, че в търговски обект, разположен на паркинг на главен път Е-79 в с. У., обл. К. се продават различни видове стоки, носещи знаци идентични с търговските марки на част от търговските дружества, които представлява. С оглед получения сигнал на 05.03.2013 г. била проведена специализирана полицейска акция от Сектор БОП – К. по линия „Фалшификации“ в търговските обекти, находящи се в района на с. У., обл.К.. В хода на проверката в търговски обект, който се намирал в с. У., ул.“С. "И. Р.“ №•, стопанисван от ЕТ „В. И. – В.“, с управител подс. В. И. били установени изложени в търговския обект за продажба стоки, носещи означения на защитени марки. С оглед събиране на доказателства при условията на неотложност било извършено претърсване и изземване в горепосочения обект на 05.03.2013 г. с участието на поемни лица и в присъствието на подс. В. И.. При извършеното процесуално-следствено действие върху рафтовете и закачалките в търговската зала на магазина, изложени с цел продажба били открити и иззети 50 броя спортни комплекти /анцузи/, носещи логото на „Adidas“, 17 бр. долнища от анцуг, носещи логото на „Adidas“, 4 бр. спортни шапки, тип „бейзболни“, носещи логото на „Adidas“, 30 броя спортни комплекти /анцузи/, носещи логото на „Puma“, 9 бр. тениски, носещи логото на „Puma“, 4 броя фланели с дълъг ръкав, носещи логото на „Puma“, 14 броя долнища на анцунг, носещи логото на „Puma“, 13 бр. спортни къси мъжки панталони, носещи логото на „Puma“, 2 бр. мъжки спортни панталони носещи логото на „DIESEL“, 2 бр. мъжки спортни панталони, носещи логото на „D§G“, 1 бр. мъжки панталон от деним, носещ логото на „Levi’s“, 1 бр. дамско долнище от анцуг, носещ логото на „DSQUARED“. Намерените и иззети стоки, носещи логото на защитени марки били изложени от подс. И., без същият да е имал изрично съгласие на притежателите на търговските марки да използва същите под каквато и да било форма в търговската си дейност. Подс. И. е имал знанието, че за да продава тези стоки би следвало да има разрешение, като същият имал и предходен опит, тъй като бил осъждан за извършено престъпление по чл.172б, ал.1 от НК през 2009 г. Съгласно изисканата по делото информация към 05.03.2013 г. в Държавния регистър на марките към Патентното ведомство на Република България не били вписани лицензионни договори за отстъпване на правото върху марките „Adidas“, „Puma“, „DIESEL“, „D§G“, „Levi’s“, „DSQUARED“ от страна на техните притежатели в полза на ЕТ „В. И. – В.“ със собственик и управител подс. В. И.. В хода на проведеното по делото разследване била назначена и изготвена съдебно-маркова експертиза, съгласно заключението на която се установява, че съществува сходство, както между изобразените върху веществените доказателства знаци и регистрираните марки „Adidas“, „Puma“, „DIESEL“, „D§G“, „Levi’s“, „DSQUARED“, така и между самите веществени доказателства и стоките, за които регистрираните марки са получили закрила и фонетична и смислова идентичност на словните елементи и визуално сходство между словните и фигуративните елементи и визуално защитените марки. Това сходство и идентичност може да предизвика объркване на потребителите, което включва възможността за свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки, приети за релевантни. Вероятността за объркване на потребителите се изразява в погрешната представа, която може да създаде у потребителите, относно действителния произход на означените стоки, а именно, че те са произведени от или със съгласието, под контрола на притежателя на регистрираните марки. В хода на проведеното разследване по делото била назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, като видно от заключението на вещото лице с неправомерното използване на марките „Adidas“, „Puma“, „DIESEL“, „D§G“, „Levi’s“, „DSQUARED“ при реализация на процесните количества трикотажни изделия в търговската се дейност подс. И., като собственик и управител на ЕТ „В. И. – В.“ е причинил вреди на носителите на правата на марките в размер на 25 100, 00 лева. Вещото лице е посочило, че справедливата пазарна стойност на всички процесни вещи без логото на марките „Adidas“, „Puma“, „DIESEL“, „D§G“, „Levi’s“, „DSQUARED“ е в размер на 6 024, 00 лева. Горната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните в хода на ДП № 5/2013 г. по описа на Сектор БОП – К. доказателства, които са еднопосочни и кореспондират помежду си, а именно: протокол за претърсване и изземване, извършено в неотложни случаи /л.25-26/ и фотоалбум към протокола /л.28-30/, протокол за оглед на веществени доказателства /л.35-36/, протокол за разпит на свид. А. С. Т. /л.37-38/, представени пълномощни от свид. Т. /л.40 -94/, разпит на свид. В. С. С. /л.101-102/, пълномощни, представени от свид. В. С. /л.103 – 112/, 8 на брой фактури /л.14-21/, съдебно- маркова експертиза - експертиза по същество на марки и географски означения /л.119-183/, съдебно-оценителна експертиза /л.188-198/, писмо от Патентното ведомство /л.201-202/, справка за съдимост на подсъдимия /л.203/. По отношение на обясненията, дадени от подс. В. И. /л.28 от НОХД № 1766/2016 г. по описа на РС – Д./, съдът намира, че не следва да кредитира същите с доверие, тъй като те не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. По задълбочено внимание съдът ще обърне на обясненията при обсъждане възраженията на защитника на подсъдимия - адв.З. С.. От правна страна: Съставът на престъплението по чл.172 б, ал.1, пр.1 от НК се осъществява чрез използване на марка в търговската дейност без съгласието на носител на правото върху марката. Съгласно чл.9, ал.1 от Закона за марките и географските означения марката е знак, способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица, който може да бъде представен графично, чрез думи, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Съгласно чл.13, ал.1 от Закона за марките и географските означения, /ЗМГО/ правото върху марка включва правото на притежателя й да я ползва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без тяхно съгласие да използват в търговската дейност знак, при условията на т.1-т.3. Според чл.13, ал.2 от Закона, „Използване в търговската дейност по смисъла на ал.1 е: 1. поставянето на знака върху стоките и върху техните опаковки, 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхранението им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак, 3. вносът или износът на стоките с този знак, 4. използването на знака в търговските книжа и в реклами.“ Съгласно чл.22, ал.1 от ЗМГО „Притежателят на право върху марката може да разреши използването й за всички или за част от стоките и услугите, за които е регистрирана, и за част или за цялата територия на Република България с лицензионен договор в писмена форма.“. От ал. 5 на същата норма става ясно, че лицензионният договор се вписва в Държавния регистър по искане на една от страните, към което се прилага извлечение от него, което съдържа идентификационните данни на лицензодателя и лицензополучателя, данни за марката и регистрирания й номер, срок на договора и е скрепено с подписите и печатите на страните. Патентното ведомство издава удостоверение за вписването. В конкретния случай изпълнителното деяние се изразява в използване в търговската дейност без съгласието на маркопритежателите на стоките, носещи отличителните белези на горепосочените търговски марки от страна на подс. В. И. чрез предлагането им за продажба в стопанисвания от него магазин в с. У.. Правилно е достигнал РС – Д. до извода, че подс. В. И. е осъществил от обективна страна престъплението по чл.172б, ал.2 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, като: На 05.03.2013 г. в търговски обект - магазин, на ЕТ „В. И. - В.” с ЕИК: •••••••, находящ се в с. У., общ. Б., ул.„ С. И. Р.” № •, без съгласието на притежателя на изключителното право - Адидас /adidas AG GERMANY, Adidas International Marketing BV-Netherlands; /, Пума /PUMA SE (DE), Дискуаред DSQUARED2 TM S.A.-Luxembourg; /Дизел/ DISEL S.P.A.- Italy; / Долче и Габана/ Dolce & Gabana Gado S.a.r.I. Luxembourg/; Левис /LEVI STRAUSS CO.USA/ (съгласно чл.13, ал.1 от Закона за мерките и географските означения, правото върху марката включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността и сходството на стоките и услугите на знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката и без дадено съгласие чл.22, ал.1 от Закона за мерките и географските означения („притежателят на право върху марка може да разреши използването й за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, и за част или за цялата територия на Република България с лицензионен договор в писмена форма”), използвал в търговската си дейност по смисъла на чл. 13, ал.2, т.2, вр. с ал.1 ЗМГО търговски марки (съгласно чл. 9.
от ЗМГО „ Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.”) обекти на тези изключителни права, като предлагал за продажба следните стоки: 50 (петдесет) броя спортни комплекти (анцузи) с марка „Adidas” с фонетично идентичен надпис и визуално сходство на знаците с тези на защитената марка на обща стойност 8 780 (осем хиляди седемстотин и осемдесет) лева; 17 (седемнадесет) броя долнища от анцуг с марка „Adidas” с фонетично идентичен надпис и визуално сходство на знаците с тези на защитената марка на обща стойност 1 970 (хиляда деветстотин и седемдесет) лева и 4 (четири) броя спортни шапки, тип „бейзболни” с марка „Adidas” с фонетично идентичен надпис и визуално сходство на знаците с тези на защитената марка на обща стойност 160 (сто и шестдесет) лева, 30 (тридесет) броя спортни комплекси (анцузи) с марка „Рuma”- с фонетична и смислова идентичност и визуално сходство между знаците с тези на защитена марка на обща стойност 5 140 (пет хиляди сто и четиридесет лева), 31 (тридесет и един) броя суитчъри ( блуза с качулка) с марка „Рuma” е фонетична и смислова идентичност и визуално сходство между знаците с тези на защитената марка на обща стойност 4 370 (четири хиляди триста и седемдесет лева), 9 (девет ) броя тениски с марка „Рuma” с фонетична и смислова идентичност и визуално сходство между знаците с тези на защитената марка на обща стойност 610 ( шестстотин и десет лева), 4 (четири) броя фланели с дълъг ръкав с марка „Рuma” с фонетична и смислова идентичност и визуално сходство между знаците с тези на защитената марка на обща стойност 280 (двеста и осемдесет лева), 14 (четиринадесет) броя долнища от анцунг с марка „Рuma” с фонетична и смислова идентичност и визуално сходство между знаците с тези н а защитената марка на обща стойност 1460 (хиляда четиристотин и шестдесет лева), 13 (тринадесет броя) спортни къси мъжки панталони с марка „Рuma” с фонетична и смислова идентичност и визуално сходство между знаците с тези на защитената марка на обща стойност 1170 ( хиляда сто и седемдесет лева); 2 (два) броя мъжки спортни панталони с марка „D&G” с идентичен словесен елемент и сходен начин на представяне на идентичните букви и знаци с тези на защитената марка на обща стойност 460 (четиристотин и шестдесет лева), 2 (два) броя мъжки спортни панталони с марка „DISEL”- с идентични отличителни словестни елементи с тези на защитената марка на обща стойност 400 (четиристотин) лева; 1 (един) брой мъжки панталони от деним с марка „ Levis” - с идентични словни и цифрови елементи и сходен начин на представяне на сходни фигуративни елементи с тези на защитената марка на стойност 230 (двеста и тридесет) лева и 1 (един) брой дамска долнище от анцуг с марка DSQUARED” - с идентични отличителни словни елементи с тези на защитената марка на стойност 90 (деветдесет) лева или всички стоки на обща стойност 25 100 (двадесет и пет хиляди и сто лева), като В. В. И. е извършил деянието в условията повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, след като е осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и от изтърпяване на наказанието по предходната присъда не е изтекъл петгодишният срок по чл. 30, ал.1 от НК, а именно със Споразумение № 15/19.01.2009 г. на Районен съд - гр.Д., влязло в сила на 19.01.2009 г., с което му е наложено наказание „Пробация" по чл. 42а, ал.2, т. 1 и т.2 от НК, за извършено престъпление по чл. 1726, ал. 1, пр.1 от НК - престъпление по чл. 1726, ал. 2, във вр. ал.1, пр.1, във вр. чл.28, ал.1 от НК. В обективния състав на изпълнителното деяние на престъплението по чл.172б от НК е включен важния елемент на използването на марката да се извършва без съгласието на притежателя на изключителното право и без правно основание, с което законът насочва към случаите на опериране с неоригинални, фалшифицирани стоки. Съгласно ТР №1 от 31.05.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСНК, ВКС по силата на чл.13, ал.1 от ЗМГО притежателят на изключителното право върху марката може да забрани на трети лица без неговото съгласие да използват в търговската си дейност знак, като са очертани три хипотези. Във всяка от тези хипотези се визира използването на знак, различен от регистрираната търговска марка. Липсата на съгласие от нейния притежател за търговска употреба от трети лица изключва възможността за появяването й в оригинален вид върху стоката под техен контрол. Оригиналността на търговската марка е в корелация със съгласието на нейния титуляр за включването й в търговската дейност по смисъла на ЗМГО. Тя винаги отпада при неговото отсъствие. Ето защо стоки с оригинален знак не могат да бъдат предмет на престъплението по чл.172б от НК. От заключението на изготвената по делото съдебно-маркова експертиза се установява, че съществува сходство, както между изобразените върху веществените доказателства знаци и регистрираните марки „Adidas“, „Puma“, „DIESEL“, „D§G“, „Levi’s“, „DSQUARED“, така и между самите веществени доказателства и стоките, за които регистрираните марки са получили закрила и фонетична и смислова идентичност на словните елементи и визуално сходство между словните и фигуративните елементи и визуално защитените марки. Това сходство и идентичност може да предизвика объркване на потребителите, което включва възможността за свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки, приети за релевантни, което означава, че иззетите с протокол за претърсване и изземване стоки в управлявания от подс. В. И. търговски обект – магазин в с. У. са неоригинални, фалшифицирани стоки, които носят знака на защитени марки. От субективна страна подс. В. И. е извършил престъплението виновно при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Подс. И. е извършил деянието след като е съзнавал, че вече е осъждан за престъпление от същия вид, а именно такова с правна квалификация чл.172б, ал.1 от НК. Подсъдимият е имал знанието, че за да използва в търговската си дейност стоки, носещи означения на защитени марки е необходимо да има изрично съгласие на техните притежатели, каквото той нямал, но въпреки това предлагал за продажба на дребно в търговския си обект, нарушавайки правата на притежателите на регистрираните марки. По отношение на наложеното наказание:
С оглед описаната по-горе процесуална съдба на делото, и постановените четири на брой въззивни решения, предмет на въззивна проверка на които е била присъда № 12/28.02.2017 г. по н.о.х.д.№ 1744/2016 г. по описа на РС – Д., като три от въззивните съдебни актове са били отменени и делото изпратено на окръжен съд за ново разглеждане, а един, който е постановена присъда, отменена в последствие от ВКС и делото върнато за ново разглеждане на друг състав на съответния окръжен съд, настоящият въззивен състав следва да се съобрази с определените в тези актове наказания по отношение на подс. В. И.. При отмерване на наказанието „лишаване от свобода“, което да наложи на подс. И. съдът следва да съобрази, че същото от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца е било намалено с Решение № 1/02.01.2019 г. по в.н.о.х.д.№ 573/2018 г. на ОС – К. на 1 /една/ година. Впоследствие след поредното възобновяване на делото от АС – С. с Решение № 23/16.11.2023 г. по в.н.о.х.д.№191/2023 г., ОС – П. е намалил определеното от РС – Д. наказание „лишаване от свобода“ на 8 /осем/ месеца. С оглед на обстоятелството, че всяко едно производството е било инициирано от подс. В. И. и неговия защитник и съобразяване със забраната за утежняване положението на подсъдимия, настоящият съдебен състав е ограничен във вземане на решение какъв да бъде размера на наказанието „лишаване от свобода“ до 8 /осем/ месеца, в противен случай би утежнил противозаконно положението на подсъдимия.
В горния смисъл е и решение № 210/18.06.2024 г., постановено по н.д. № 722/2024 г. по описа на Апелативен съд - С.. Апелативен съд – С. в съдебния си акт е посочил, че в случай, че окръжният съд евентуално стигне до повторен извод за съставомерността на признатите от подс. В. И. факти, при определяне на наказанието новият съдебен състав следва да съобрази процесуалното развитие на делото, свързано с въззивната отмяна /с Решение № 1/04.01.2019 г. по в.н.о.х.д. № 573/18 г. на КОС/ на първоначално наложената кумулативна глоба в размер от 3 000 /три хиляди/ лева, защото до този резултат се е стигнало вследствие на жалба на подсъдимия, а настъпилото по-късно възобновяване на влезлия в сила съдебен акт /Решение № 477/28.11.2019 г. по н.д.№ 834/19 г. на СОС/ е било инициирано от самия осъден. С оглед на това и в случай, че съдът потвърди наложената глоба в размер от 3 000 лева от РС – Д., то би било в противоречие със забраната за влошаване положението на подсъдимия. Въззивният съд след като взе в предвид дадените указания от Апелативен съд - С. с горепосоченото решение и съобрази забраната за утежняване положението на подс. В. И., намира, че следва да отмени наложеното му с Присъда №12/28.02.2017 г. по описа на РС - Д. наказание глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.
При определяне на размера на кумулативно наложеното на подс. И. наказание "лишаване от свобода" съдът отчете изключително дългия период на наказателното производство от 12 години, за който подсъдимият В. И. няма вина. Съдът намира, че е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, като следва да намали наложеното му наказание „лишаване от свобода“ от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца на 6 /шест/ месеца. Изтърпяването на така намаленото наказание следва бъде отложено за срок от 3 /три/ години, така както е постановил и РС – Д.. Дългият срок на производството съгласно практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 § 1 от ЕКПЧ предпоставя необходимост от приложението на ефективен компенсаторен механизъм за поправянето на нарушението, каквато мярка е възможността наказанието на осъденото лице да бъде намалено. За начина и вида на компенсацията чрез намаляване размера на наказанията както практиката на ЕСПЧ, така и трайната съдебна практика на върховната съдебна инстанция е последователна и еднопосочна (Решение № 78 от 3.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 100/2016 г., II н. о; решение № 299/12.06.2013 г. по н. д. № 906/2013 г. по описа на ВКС, III н. о.). При всички случаи, констатацията за допуснато нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок се „преценява като смекчаващо обстоятелство със съответната тежест и значение в зависимост от конкретния срок на забавата и причините за допускането, включително и като такова с изключителен характер“, като компенсацията чрез редуциране на наказанието следва да се прилага за всички наказателни производства, без значение конкретната обществена опасност на престъплението и неговата относителна тежест. Компенсацията е за подсъдимия, тъй като целта е постигането на справедливо обезщетяване на ограниченията, неизбежно понесени от него по време на продължителния период на неяснота на наказателноправното му положение.
По възраженията на защитата Окръжен съд – С. намира, че следва да остави без уважение искането на адв. С. за отмяна на присъда № 12/28.02.2017 г. постановена по НОХД №1766/2016 г. по описа на РС – Д. поради липса на мотиви. Действително забелязва се сходство в мотивите по НОХД № 930/2013 г. и НОХД №1766/2017 г. и двете дела по описа на РС – Д., което обаче не води до извода за липса на мотиви. От изложените аргументи и коментара на доказателствата по НОХД № 1766/2017 г. става ясна каква е волята на съда и въз основа на какъв логически път е достигнал до съответните изводи за виновността на подс. В. И.. В мотивите си РС – Д. е обсъдил всички възражения, изложени от адв. С. в хода на съдебните прения по НОХД № 1766/2017 г., касаещи липсата на субективна страна на деянието. От изложените аргументи става ясно и въз основа на какви смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства първоинстанционният съд е отмерил конкретните кумулативно определени наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“. По отношение на възражението, изложено във възивната жалба, която е инициирала и настоящото производство, касаещо размера на определеното наказание, следва да бъде отбелязано, че същото към момента не е актуално, тъй като присъдата няколко пъти е проверявана след това от въззивния съд, постановявани са различни съдебни актове, които впоследствие са били отменяни, но са довели до отпадане на наказанието „глоба“. С оглед на това и настоящият въззивен състав не следва да се произнася по тези възражения.
По отношение възражението на адв. С. за несъставомерност на деянието от субективна страна, за което е ангажирана наказателната отговорност на подзащитния й В. И., въззивният съд намира същото за неоснователно.
Неоснователно е възражението и за това, че първоинстнационният съд е извел наличието на субективна страна само въз основа на предположения. В мотивите си РС – Д. е отделил достатъчно място /макар и твърде разпиляно/, за да обсъди наличието на субективната страна на деянието по чл.172б, ал.2 от НК, както и да анализира, дадените в хода на съдебното производство обяснения от подсъдимия.
Въззивният съд споделя становището на защитника, че въпреки обстоятелството, че подсъдимият е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е възползвал от провеждане на производството по реда на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК, в пределите на признатите факти няма пречка да се заявява от него или от защитника правопроменящи или правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките или съдържанието на наказателния закон /Решение № 299/12.07.2016 г. по н.д. 451/2016 г. на САС, постановено по настоящото дело/. Такива съображения могат да бъдат излагани по приложение на основни институти на наказателното право, като например аргументи за обективните и субективните признаци на престъпния състав и зададената от тях правна квалификация на деянието, съгласно нормите на НК, излагане на възражения за наказателна неотговорност и настъпила погасителна давност, както и доводи за индивидуализация на наказанието на подсъдимото лице.
Релевираните от адв. С. доводи за несъставомерност на деянието по чл.172б, ал.2 от НК са неоснователни поради следното – действително подс. И. твърди, че е закупил инкриминираните стоки от стоков базар „И.“ със съответните фактури, като „работи със законни търговци, от законни складове със законни фактури“ /цитат от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, проведено на 27.02.2017 г. пред РС – Д./. Съгласно теорията и практиката в наказателно процесуалното право обясненията на подсъдимото лице е прието, че имат двойнствен характер, същите са както доказателствено средство, така и средство за защита, посредством което същото организира и изгражда своята защитна линия. С оглед на това и обясненията следва внимателно да бъдат проверявани и съпоставяни с останалите събрани по делото доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че при проверка на обясненията на подс. В. И. посредством останалите събрани по делото доказателства, те не издържат на проверката на достоверност. В хода на воденото по делото досъдебно производството подс. В. И. е представил 8 на брой фактури /л.14-21 от ДП/, но видно от тяхното съдържание те са издадени на 23.04.2012 г., 09.04.2012 г., 25.09.2007 г., 25.10.2012 г., 05.09.2011 г., 23.10.2010 г., 02.09.2011 г., като е приложена и една фактура без дата на издаване № 4044 от ЕТ „Д. В. К.“, а датата на деянието е 2013 г., поради което и тези счетоводни документи не могат по категоричен начин да бъдат свързани с инкриминираните в обвинението на подсъдимия стоки – представляващи дрехи от различни марки. Следва да бъде отбелязано, че една от фактурите е от 2007 г. или 5 г. преди датата на деянието, предмет на разглеждане по настоящото дело. На следващо място във въпросните фактури, закупената от подсъдимия стока е твърде общо описана, без да са посочени каквито и да било марки на дрехите, а само „м.екип“, „шапки“, „тениски“, „панталони деним“, „екипи“, „екип, к.панталони, к.панталони“, и т.н., което също води до извода, че липсва идентичност между иззетите стоки и тези закупени с представените фактури. Твърденията на подсъдимия, че е закупил дрехите от стоков базар „И.“ или от аутлети, също не се подкрепят от доказателствата по делото, като нито една от фирмите посочени във фактурите не е носител на изключителните права на съответните марки, поставени на дрехите, предмет на настоящото производство.
На следващо място видно от изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза /л.188-197 от ДП/ разликата между цената на продаваните от него стоки и действителната такава на стоките, носещи съответната марка е съществена /например съгласно фактура № 3923/23.02.2012 г. подс. И. е закупил 10 бр. мъжки екипи за сумата от 11, 80 лева всеки, без да е посочена марката на екипите, като от съдебно – оценителната експертиза по делото става ясно, че например спортни комплекти анцузи „Адидас“ се продават на цена от 1 600 лева до 200 лева, спортни комплекти „Пума“ по 120 лв. всеки/, което също води на извода, че подсъдимият В. И., който е опитен търговец именно на дрехи, е имал знанието, че използва в търговската си дейност марки като „Adidas“, „Puma“, „DIESEL“, „D§G“, „Levi’s“, „DSQUARED“ без съгласието на притежателя на изключителното право по чл.13, ал.1 от ЗМГО.
По отношение на възражението на адв. С., касаещо изчерпване върху правото на марка, съдът намира същото за неоснователно. Изключителното право върху търговска марка предоставя на притежателя й правомощия по използването й, разпореждането с нея, както и възможността за забрана за трети лица да използват в търговската дейност, без съгласието на носителя на марката, на знак, идентичен на марката за стоки, идентични с тези, за които марката е регистрирана. В обхвата на „използването“ на марка се включва и вносът и износът на стоките с този знак. Това изключително право е ограничено от разпоредбата на чл.15, ал.1 от Закон за марките и географските означения, съгласно който притежателят на правото върху марка не може да забрани използването й за стоки, които са пуснати на пазара на територията на държавите - членки на Европейския съюз, съответно на Европейското икономическо пространство с тази марка от него или с негово съгласие. Практиката нарича това правило „изчерпване правото върху марка“ и то се отнася само за стоки, които са оригинални и първата продажба е осъществена от притежателя на знака или с негово съгласие. Това право не се отнася за настоящия случай, тъй като става ясно от материалите по делото, че знакът е поставен върху стоките без съгласието на собствениците на марките и предлагането им за продажба е в нарушение на чл.13, ал.1 от ЗМГО /в този смисъл са Решение № 378/21.10.2009 г. по н.д. № 387/2009 г. ВКС, I н.о., Решение №80/31.03.2014 г. на ВКС, I I н.о./. С оглед на гореизложеното неотносимо към настоящото дело се явява и писмо, издадено от Патентното ведомство на Република България /л.19-20 от ВНОХД № 191/2023 г. по описа на ОС – П./, поради което съдът не следва да го коментира в решението.
Съгласно ТР № 1 от 31.05.2013 г. на ВКС по тълк.д. №1/2013 г. на ОСНК на ВКС лексическото и логическо тълкуване на чл.15, ал.1 от ЗМГО разкрива неотносимост към обхвата на обективните признаци на престъплението по чл.172б от НК. Общностното изчерпване на правото върху марка настъпва само по отношение на стоки, пуснати на пазара от маркопритежателя или с негово съгласие, т.е. оригинални стоки. Следователно въведеният с чл.15, ал.1 от ЗМГО принцип априори изключва използване без съгласие на знак по смисъла на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 в дейности по чл.13, ал.2 от ЗМГО, които съдържателно изпълват бланкетната норма на чл.172б от НК. С оглед на гореизложеното ОСНК приема в посоченото тълкувателно решение, че принципът на общностно изчерпване на правото върху марка не е приложим при установяване на противоправно използване на търговска марка по чл.172 б от НК, какъвто е настоящия случай.
На следващо място в съдът намира, че в изготвената по делото експертиза, противно на твърденията на адв. С., не е посочено, че стоките са с такова високо качество, че за потребителите е трудно да ги различат от стоките с оригинална марка. В изготвеното експертно заключение вещото лице Ю. Ф. – М. /л.119-130 от ДП/ никъде не коментира качеството на стоките, предмет на експертизата, само сочи, че поради сходството на използваните знаци върху веществените доказателства и знаците на посочените регистрирани марки, както и поради сходството на означените стоки от кл.25, за които са регистрирани посочените марки, съществува вероятност от объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знаците върху веществените доказателства с регистрираните марки. Вероятността на объркване на потребителя е възможна поради погрешната представа, която посоченото сходство може да създаде у него, относно действителния произход на означените стоки, а не защото стоките са с много високо качество, така както твърди адв. С. и подс. И.. Напротив в показанията си свид. А. Т. сочи, че дори от предявените й снимки при извършено претърсване и изземване в търговския обект, стопанисван от подс. В. И. в с. У. става ясно, че качеството на стоките е ниско. Освен гореизложеното подс. В. И. обаче не са характеризира като потребител, напротив същият притежава магазин за търговия с дрехи, което означава, че в ежедневието си непрекъснато се занимава със стоки от подобен вид, като с оглед на професията му същият със сигурност е придобил знания и може да разпознава стоката, произведена или пусната за продажба от притежателите на изключителното право и тази, която не е писната от притежателя на изключителното право. Също така изхождайки и от цената, на която са закупени стоките, а именно няколко пъти /понякога и десетки пъти/ под реалната им цена, може да се направи извода, че те са имитация, а не произхождат от производителя, чиято марка носят. Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че подс. В. И. е добре запознат с правилата за продажба на дрехите, които е предлагал за продажба в магазина си и с това, че следва да има разрешение от притежателите на съответната марка, тъй като видно от справката му за съдимост той е осъждан за извършено престъпление по чл.172б, ал.1, пр.1 от НК, с определение влязло в законна сила на 19.01.2009 г. по НОХД №•28/2008 г. по описа на РС – Д.. /справка за съдимост на подсъдимия – л.203 от ДП/.
Цитирани разпоредби
39- чл. 28, ал. 1 НК
- чл. 172, ал. 2
- чл. 172, ал. 1 НК
- чл. 172, ал. 2 НК
- чл. 30, ал. 1 НК
- чл. 42, ал. 2, т. 1
- чл. 1 ЕКПЧ
- чл. 13, ал. 1 ЗМГО
- чл. 13, ал. 2 ЗМГО
- чл. 15, ал. 1 ЗМГО
- чл. 22, ал. 1 ЗМГО
- чл. 172 НК
- чл. 172, ал. 3 НК
- чл. 1726, ал. 1 НК
- чл. 55, ал. 1, т. 1 НК
- чл. 55, ал. 3 НК
- чл. 55, ал. 1 НК
- чл. 66, ал. 1 НК
- чл. 246 НПК
- чл. 303, ал. 1 НПК
- чл. 314 НПК
- чл. 327, ал. 1 НПК
- чл. 334, т. 3 НПК
- чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК
- чл. 371, т. 2 НПК
- чл. 13, ал. 2, т. 2
- чл. 13, ал. 2
- чл. 13, ал. 1
- чл. 13, ал. 1, т. 1
- чл. 15, ал. 1
- чл. 172
- чл. 1726, ал. 2
- чл. 22, ал. 1
- чл. 318
- чл. 58
- чл. 58, ал. 4
- чл. 6
- чл. 9, ал. 1
- чл. 9