Решение № 56 от 7.4.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 545/2024 г.

Производството е по реда на чл.318 и следващите от НПК. С присъда № 12/28.02.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 1766/2016 г. по описа на РС – Д., първоинстанционният съд е признал подс. В. В. И. за виновен в извършването на престъпление по чл.172б, ал.2 във вр. с ал.1, пр.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.58А, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и 6 /шест/ месеца и глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева. На осн. чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години. На осн. чл.172б, ал.3 от НК РС – Д. е отнел в полза на държавата веществените доказателства, записани под №39 в книгата за веществени доказателства на РС – Д.. Съдебното производство по делото е протекло по реда на чл.371, т.2 от НПК, като подс. В. И. е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти. Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба вх. № 6594/25.05.2017 г. от а., защитник на подс. В. И., в която се сочи, че присъдата е явно необоснована, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, при неправилно приложение на закона, като наложеното наказание е явно несправедливо. Моли въззивният съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която за оправдае подзащитния й В. И. по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение. В депозираната жалба се очертават четири групи възражения, които според адв. С. водят до извода, че присъдата следва да бъде отменена. На първо място се излагат аргументи, че съдебният акт е постановен при липса на мотиви, тъй като мотивите към присъдата от стр.3 до стр.11 са буквален препис на мотивите на отменената вече присъда по делото, постановена по НОХД № 930/2013 г. по описа на РС – Д.. Защитникът сочи, че вторият съдебен състав на РС – Д., разгледал делото е преписал както фактическата обстановка, така и правните изводи. В подкрепа на твърденията си адв. С. е посочила и копираните правописни и смислови грешки от мотивите по НОХД № 930/2013 г. по описа на РС – Д., които са намерили отражение в мотивите на атакуваната присъда. На второ място се твърди от защитника, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при изготвяне на мотивите, тъй като не е дал отговор по същество на нито едно от възраженията на защитата, нито по отношение на субективната страна на деянието, нито по отношение на наказанието и доводите за приложение на чл.55, ал.3 от НК /да не се налага по-леко предвиденото наказание глоба/. С оглед на гореизложеното се иска отмяната на постановената присъда, като се сочи и практика в подкрепа на развитите от защитника възражения /Решение № 351/2014 г. по к.н.д. № 1167/2014 г. на I н.о. на ВКС, Решение № 250/2015 г. по к.н.д. № 657/2015 г., на III н.о. ВКС, Решение № 95/2016 г. по к.н.д. № 293/2016 г. на II н.о., ВКС и др./. На следващо място във въззивната жалба се излагат твърдения, че присъдата е постановена въз основа на предположения, направени от съда относно субективната страна на деянието, в нарушение на чл.303, ал.1 от НПК, както и че не са обсъдени обясненията на подсъдимия, дадени в производството по НОХД № 1766/2017 г. по описа на РС – Д.. Четвъртата група възражения касаят явната несправедливост на наложеното наказание, като се сочи, че съдът не е изложил никакви съображения защо намира определеното наказание „лишаване от свобода“ в размер от 1 /една/ години и 6 /шест/ месеца за справедливо. Сочи се, че съдът не е изложил аргументи и защо не приема искането на защитата за прилагане на разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК по отношение на подсъдимия. В хода на пледоариите във въззивното производство представителят на Окръжна п. – С. – прокурор Е. С., моли съдът да остави без уважение въззивната жалба, тъй като намира същата за неоснователна. Държавният обвинител изразява становище в насока законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт, поради което иска съдът да го потвърди. Счита, че авторството на деянието и наличието на всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението по чл.172б, ал.2 от НК са безспорно доказани, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на изготвените по делото експертизи. Сочи, че определеното от първоинстанционния съд наказание е справедливо отмерено, поради което моли съда да го потвърди. Адвокат С. моли съда да уважи депозираната въззивна жалба като поддържа всички изложени в нея аргументи. Намира, че с дадените от ВКС указания в решение №••0180/10.04.2023 г. по к.н.д.№ 784/2021 г., с което съдът е отменил постановена оправдателна присъда по делото от ОС – П., върховният съд е нарушил правото на ЕС, защото не е взел предвид общностния принцип на изчерпване, съгласно който задължение да има лиценз, да плати лицензионни такси, да провери дали е собственик или носител на правата, има първият купувач от производителя преди да бъде извършен внос или заедно с вноса. Подсъдимият В. И. поддържа заявеното от защитника му. Сочи, че е закупил стоките, за които е обвинен, със съзнанието и увереността, че същите са законни, тъй като изглеждали като оригинални. Твърди, че на всяка една дреха било посочено, че е оригинална от което следвало, че правото на марка е изчерпано. В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан. Съдът след като взе в предвид изложените възражения в депозираната въззивна жалба от защитника на подсъдимия В. И. – а. и след като обсъди аргументите на страните изложени пред Окръжен съд – С. и провери изцяло атакувания съдебен акт въз основа на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се произнесе взе в предвид следното: Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирана страна да стори това, по предвидения в НПК реда и в указания срок. Разгледана по същество, съдът намира същата за частично основателна /в частта, в която се иска намаляване на наложеното наказание на подс. В. И./ по следните съображения: Първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен акт, въз основа на събраните и проверени в хода на НОХД № 1766/2016 г. по описа на РС - Д. доказателства. Фактическата обстановка по делото е изяснена и правилно, подредено и детайлно изложена в мотивите към присъдата. Постановената присъда № 12/28.02.2017 г. по НОХД №1766/2016 г. по описа на РС – Д. следва да бъде изменена единствено в частта, касаеща наложеното наказание на подс. В. И., като с оглед изминалия изключително дълъг период от времето на извършване на деянието 2013 г., респективно образуване на наказателното производство, наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца следва да бъде намалено на 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“, като изтърпяваното му на осн. чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за срок от 3 /три/ години. Въззивният съд също така намира, че следва да отмени наложеното на подс. В. И. наказание глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева. За да бъде проверена в пълнота обжалваната присъда, следва да се проследи и процесуалната съдба на наказателното производство, по което е постановен проверявания съдебен акт и тя е следната: Производството по делото е образувано въз основа на Решение № 210/18.06.2024 г., постановено по н.д.№ 722/2024 г. по описа на САС, с което е възобновено наказателното производство по в.н.о.х.д.№ 191/2023 г. по описа на ОС – П. и е отменено постановеното по него Решение № 83/16.11.2023 г. Със същото решение делото е върнато на ОС – П. за ново разглеждане от стадия на закритото съдебно заседание по чл.327, ал.1 от НПК. С отмененото решение на ОС – П. е било потвърдено признаването на подс. В. И. за виновен с Присъда №12/28.02.2017 г. по н.о.х.д. № 1744/2016 г. на РС – Д. за престъпление по чл.172б, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК и наказването му с „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, чието изтърпяване е било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от три години и с глоба от 3 000 /три хиляди/ лева. Производство по н.д. № 722/2024 г. по описа на САС е било четвърто по ред производство по реда на глава XXXIII от НПК /възобновяване на наказателни дела/, инициирано от осъдения В. И. и апелативният съд отново е намерил основания за отмяната на влезлия в сила въззивен акт и е върнал делото за ново разглеждане за шести път на въззивния съд в случая вече Окръжен съд – С.. По случаят и във връзка с извършено разследване в РС – Д. е бил внесен обвинител акт, с който на подс. В. И. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.172б, ал.2, вр. с ал.1, пр.1 вр. чл.28, ал.1 от НК. С присъда № 19/18.02.2015 г. районният съд е признал за виновен подс. В. И. по така повдигнатото му обвинение, като му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години при първоначален „строг“ режим и глоба в размер на 5 000 лева. С решение № 159 от 23.12.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 250/2015 г. ОС – К. е изменил присъдата в санкционната й част, като е намалил наложените на подсъдимия наказания съответно на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“ и глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева. С Решение № 299/12.07.2016 г. САС е възобновил производството по в.н.о.х.д.№ 250/2015 г. по описа на ОС – К. и е отменил Решение № 159/23.12.2015 г. по въззивното наказателно дело, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. С Решение № 130/24.10.2016 г., постановено по в.н.о.х.д.№ 344/2016 г. ОС – К. е отменил присъда № 19/18.02.2015 г. на РС – Д. и е върнал делото на РП – Д., тъй като е преценил, че внесеният в първоинстанционния съд обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК и е в противоречие със задължителните предписания, дадени в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. В РС – Д. е бил внесен нов обвинителен акт и с присъда № 12/28.02.2017 г., постановена по НОХД № 1744/2016 г. по описа на РС – Д., която фактически е предмет на обжалване в настоящото възобновено от апелативния съд въззивно производство, като подс. В. В. И., ЕГН: •••••••••• е бил признат за виновен в това, че: На 05.03.2013 г. в търговски обект – магазин на ЕТ „В. И. – В.“, находящ се в с.У., общ. Б., ул.“С. И. Р.“ №• без съгласието на притежателя на изключителното право Адидас /Adidas AG Germany, Adidas International Marketing BV –Netherlands/, Пума /PUMA SB /DE/, Дискуаред /DSQUARED2 TM S.A.-Luxemburg/, Дизел /DIESEL S.P.A- Italy/, Долче и Габана /Dolche and Gabana Gado S.a.r.l. Luxemburg/ и Левис /Levi STRAUSS CO.USA/, съгласно чл.13, ал.1 от Закона за марките и географските означения е използвал в търговската си дейност търговски марки, обект на това право, като предлагал за продажба, посочените в присъдата стоки на обща стойност 25 100 лева, като В. И. е извършил деянието при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.172б, ал.2 вр. ал.1, пр.1 вр. с чл.28, ал.1 от НК и чл.58A, ал.4 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, както и глоба в размер на 3 000 лева. На осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ било отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Срещу така постановена присъда е постъпила в срок въззивна жалба от защитника на подс. В. И. – а., като се сочи, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна с оглед допуснато съществено процесуално нарушение – липса на мотиви, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Сочи се, че присъдата е постановена въз основа на предположения относно субективната страна на деянието, в нарушение на чл.303, ал.1 от НПК. Излагат се аргументи и за явна несправедливост на наложеното на подс. В. И. наказание. Прави се искане въззивният съд да постанови присъда, с която да признае подс. И. за невиновен по повдигнатото му обвинение. Въз основа на горепосочената жалба се е развило и производството по в.н.о.х.д. № 310/2017 г. по описа на ОС – К., като въззивният съд с Решение № 57/30.04.2018 г. е потвърдил Присъда № 12/28.02.2017 г., постановена по н.о.х.д.№ 1744/2016 г. по описа на РС – Д.. С Решение № 381/17.10.2018 г. по н.д.№ 766/2018 г. по описа на САС е отменено Решение № 57/30.04.2018 г. и въззивното производство по делото е било възобновено, като е било образувано в.н.о.х.д. № 573/2018 г. по описа на ОС – К.. С Решение № 1/04.01.2019 г. по в.н.о.х.д.№ 573/2018 г. на ОС – К. е изменена Присъда № 12/28.02.2017 г. на РС – Д., като е намалено наложеното наказание на 1 /една/ година „лишаване от свобода“, и е отменено наказанието глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева, като присъдата е потвърдена в останалата й част. С Решение № 477/28.11.2019 г., постановено по н.д. № 834/2019 г. по описа на САС е отменено Решение № 1/04.01.2019 г. на ОС – К. и е възобновено производството по в.н.о.х.д.№ 573/2018 г. по описа на ОС – К.. Впоследствие въз основа на Определение № 20/13.02.2020 г. на ВКС делото е изпратено за разглеждане в ОС – П. и е било образувано в.н.о.х.д.№ 35/2020 г. по описа на ОС – П.. С Присъда № 10/24.06.2020 г. ОС – П. е отменил Присъда № 12/28.02.2017 г. на РС – Д. и е признал подс. В. И. за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.172б, ал.2, вр. ал.1, пр.1 вр. чл.28, ал.1 от НК. Недоволен от така постановената присъда е останал прокурорът и въз основа на депозиран протест е било образувано н.д.№ 784/2021 г. по описа на ВКС. С Решение № 60180/10.04.2024 г. е била отменена присъдата на ОС – П., постановена по в.н.о.х.д. № 35/2020 г. по описа на ОС –П. и делото е било върнато за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд. Така е било образувано и в.н.о.х.д.№ 191/2023 г. по описа на ОС П., като с Решение № 23/16.11.2023 г., Присъда № 12/28.02.2017 г. на РС – Д., постановена по н.о.х.д. № 1744/2016 г. по описа на РС – Д. е била изменена в частта, с която на подс. В. И. е наложено наказание „лишаване от свобода“ от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, като е намален размера на определеното наказание на 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода“. Присъдата е била потвърдена в останалата й част. Както бе посочено по-горе това решение е било отменено от САС по н.д.№ 722/2023 г. и делото е било върнато на ОС – П. за ново разглеждане. Поради невъзможност в ОС – П. да бъде сформиран съдебен състав, който да разгледа делото, същото е било изпратено на ВКС, който с Определение № 392/05.08.2024 г. е изпратил делото за разглеждане в ОС – С. и е било образувано настоящото н.о.х.д.№ 545/2024 г. В настоящото производство спор по фактическите обстоятелства не е налице, тъй като подс. И. е признал изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като подс. В. И. и неговия защитник оспорват наличието на субективната страна на деянието по чл.172б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за което подсъдимият е признат за виновен от РС – Д.. Твърди се от защитника на подсъдимия, че същият не е имал съзнанието, че стоките, които предлага за продажба в стопанисвания от него търговски обект – магазин на ЕТ „В. И. – В.“, находящ се в с. У. ги е предлагал без съгласието на притежателя на изключителното право по чл.13, ал.1 от ЗМГО. Подсъдимият В. В. И. е роден на •••••••••• в гр.Д., живущ в с. Б., обл. К., ул.“Д.“ №••, българин, български гражданин, нежен, неосъждан, със средно образование, управител на ЕТ „В. И. – В.“, с ЕГН: ••••••••••. Със споразумение № 15, одобрено и влязло в сила на 19.01.2009 г. по н.о.х.д. № •28/2008 г. по описа на РС – Д. подс. В. И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.172б, ал.1, пр.1 от НК и му е наложено наказание от 10 /десет/ месеца „пробация“ с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК. От изтърпяване на наложеното му наказание „пробация“ до датата на извършване на деянието, предмет на разглеждане в настоящото производство не е изтекъл петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК, поради което е и обосновано повдигане на обвинение по отношение на същия за извършено престъпление при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК. Подсъдимият бил собственик и управител на ЕТ „В. И. – В.“, с ЕИК•••••, който през 2013 г. притежавал търговски обект, находящ се в с. У., обл. К., ул. „С. И. Р.“ №•. В магазина си подсъдимият излагал за продажба различни видове стоки, като най-често излагал дрехи, които носели означенията на защитени марки. Същият излагал стоките без да има изрично съгласие на притежателите на защитените марки, поради което през 2009 г. бил осъден за извършено от същия престъпление по чл.172 б, ал.1, пр.1 от НК. В началото на 2013 г. подс. В. И. отново се снабдил по неустановен начин със стоки, носещи означенията на защитени марки, които изложил за продажба в магазина си, находящ се в с. У., обл. К., ул. „С. "И. Р.“ №••. Подсъдимият предлагал за продажба стоките без съгласието на маркопритежателите. В началото на месец март 2013 г. в Сектор БОП – К. бил получен сигнал от свид. А. Т., в качеството й на пълномощник на търговски дружества, притежаващи известни търговски марки и представлявани на територията на Република България от „Т. Т. е Т.“ ООД, че в търговски обект, разположен на паркинг на главен път Е-79 в с. У., обл. К. се продават различни видове стоки, носещи знаци идентични с търговските марки на част от търговските дружества, които представлява. С оглед получения сигнал на 05.03.2013 г. била проведена специализирана полицейска акция от Сектор БОП – К. по линия „Фалшификации“ в търговските обекти, находящи се в района на с. У., обл.К.. В хода на проверката в търговски обект, който се намирал в с. У., ул.“С. "И. Р.“ №•, стопанисван от ЕТ „В. И. – В.“, с управител подс. В. И. били установени изложени в търговския обект за продажба стоки, носещи означения на защитени марки. С оглед събиране на доказателства при условията на неотложност било извършено претърсване и изземване в горепосочения обект на 05.03.2013 г. с участието на поемни лица и в присъствието на подс. В. И.. При извършеното процесуално-следствено действие върху рафтовете и закачалките в търговската зала на магазина, изложени с цел продажба били открити и иззети 50 броя спортни комплекти /анцузи/, носещи логото на „Adidas“, 17 бр. долнища от анцуг, носещи логото на „Adidas“, 4 бр. спортни шапки, тип „бейзболни“, носещи логото на „Adidas“, 30 броя спортни комплекти /анцузи/, носещи логото на „Puma“, 9 бр. тениски, носещи логото на „Puma“, 4 броя фланели с дълъг ръкав, носещи логото на „Puma“, 14 броя долнища на анцунг, носещи логото на „Puma“, 13 бр. спортни къси мъжки панталони, носещи логото на „Puma“, 2 бр. мъжки спортни панталони носещи логото на „DIESEL“, 2 бр. мъжки спортни панталони, носещи логото на „D§G“, 1 бр. мъжки панталон от деним, носещ логото на „Levi’s“, 1 бр. дамско долнище от анцуг, носещ логото на „DSQUARED“. Намерените и иззети стоки, носещи логото на защитени марки били изложени от подс. И., без същият да е имал изрично съгласие на притежателите на търговските марки да използва същите под каквато и да било форма в търговската си дейност. Подс. И. е имал знанието, че за да продава тези стоки би следвало да има разрешение, като същият имал и предходен опит, тъй като бил осъждан за извършено престъпление по чл.172б, ал.1 от НК през 2009 г. Съгласно изисканата по делото информация към 05.03.2013 г. в Държавния регистър на марките към Патентното ведомство на Република България не били вписани лицензионни договори за отстъпване на правото върху марките „Adidas“, „Puma“, „DIESEL“, „D§G“, „Levi’s“, „DSQUARED“ от страна на техните притежатели в полза на ЕТ „В. И. – В.“ със собственик и управител подс. В. И.. В хода на проведеното по делото разследване била назначена и изготвена съдебно-маркова експертиза, съгласно заключението на която се установява, че съществува сходство, както между изобразените върху веществените доказателства знаци и регистрираните марки „Adidas“, „Puma“, „DIESEL“, „D§G“, „Levi’s“, „DSQUARED“, така и между самите веществени доказателства и стоките, за които регистрираните марки са получили закрила и фонетична и смислова идентичност на словните елементи и визуално сходство между словните и фигуративните елементи и визуално защитените марки. Това сходство и идентичност може да предизвика объркване на потребителите, което включва възможността за свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки, приети за релевантни. Вероятността за объркване на потребителите се изразява в погрешната представа, която може да създаде у потребителите, относно действителния произход на означените стоки, а именно, че те са произведени от или със съгласието, под контрола на притежателя на регистрираните марки. В хода на проведеното разследване по делото била назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, като видно от заключението на вещото лице с неправомерното използване на марките „Adidas“, „Puma“, „DIESEL“, „D§G“, „Levi’s“, „DSQUARED“ при реализация на процесните количества трикотажни изделия в търговската се дейност подс. И., като собственик и управител на ЕТ „В. И. – В.“ е причинил вреди на носителите на правата на марките в размер на 25 100, 00 лева. Вещото лице е посочило, че справедливата пазарна стойност на всички процесни вещи без логото на марките „Adidas“, „Puma“, „DIESEL“, „D§G“, „Levi’s“, „DSQUARED“ е в размер на 6 024, 00 лева. Горната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните в хода на ДП № 5/2013 г. по описа на Сектор БОП – К. доказателства, които са еднопосочни и кореспондират помежду си, а именно: протокол за претърсване и изземване, извършено в неотложни случаи /л.25-26/ и фотоалбум към протокола /л.28-30/, протокол за оглед на веществени доказателства /л.35-36/, протокол за разпит на свид. А. С. Т. /л.37-38/, представени пълномощни от свид. Т. /л.40 -94/, разпит на свид. В. С. С. /л.101-102/, пълномощни, представени от свид. В. С. /л.103 – 112/, 8 на брой фактури /л.14-21/, съдебно- маркова експертиза - експертиза по същество на марки и географски означения /л.119-183/, съдебно-оценителна експертиза /л.188-198/, писмо от Патентното ведомство /л.201-202/, справка за съдимост на подсъдимия /л.203/. По отношение на обясненията, дадени от подс. В. И. /л.28 от НОХД № 1766/2016 г. по описа на РС – Д./, съдът намира, че не следва да кредитира същите с доверие, тъй като те не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. По задълбочено внимание съдът ще обърне на обясненията при обсъждане възраженията на защитника на подсъдимия - адв.З. С.. От правна страна: Съставът на престъплението по чл.172 б, ал.1, пр.1 от НК се осъществява чрез използване на марка в търговската дейност без съгласието на носител на правото върху марката. Съгласно чл.9, ал.1 от Закона за марките и географските означения марката е знак, способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица, който може да бъде представен графично, чрез думи, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Съгласно чл.13, ал.1 от Закона за марките и географските означения, /ЗМГО/ правото върху марка включва правото на притежателя й да я ползва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без тяхно съгласие да използват в търговската дейност знак, при условията на т.1-т.3. Според чл.13, ал.2 от Закона, „Използване в търговската дейност по смисъла на ал.1 е: 1. поставянето на знака върху стоките и върху техните опаковки, 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхранението им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак, 3. вносът или износът на стоките с този знак, 4. използването на знака в търговските книжа и в реклами.“ Съгласно чл.22, ал.1 от ЗМГО „Притежателят на право върху марката може да разреши използването й за всички или за част от стоките и услугите, за които е регистрирана, и за част или за цялата територия на Република България с лицензионен договор в писмена форма.“. От ал. 5 на същата норма става ясно, че лицензионният договор се вписва в Държавния регистър по искане на една от страните, към което се прилага извлечение от него, което съдържа идентификационните данни на лицензодателя и лицензополучателя, данни за марката и регистрирания й номер, срок на договора и е скрепено с подписите и печатите на страните. Патентното ведомство издава удостоверение за вписването. В конкретния случай изпълнителното деяние се изразява в използване в търговската дейност без съгласието на маркопритежателите на стоките, носещи отличителните белези на горепосочените търговски марки от страна на подс. В. И. чрез предлагането им за продажба в стопанисвания от него магазин в с. У.. Правилно е достигнал РС – Д. до извода, че подс. В. И. е осъществил от обективна страна престъплението по чл.172б, ал.2 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, като: На 05.03.2013 г. в търговски обект - магазин, на ЕТ „В. И. - В.” с ЕИК: •••••••, находящ се в с. У., общ. Б., ул.„ С. И. Р.” № •, без съгласието на притежателя на изключителното право - Адидас /adidas AG GERMANY, Adidas International Marketing BV-Netherlands; /, Пума /PUMA SE (DE), Дискуаред DSQUARED2 TM S.A.-Luxembourg; /Дизел/ DISEL S.P.A.- Italy; / Долче и Габана/ Dolce & Gabana Gado S.a.r.I. Luxembourg/; Левис /LEVI STRAUSS CO.USA/ (съгласно чл.13, ал.1 от Закона за мерките и географските означения, правото върху марката включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността и сходството на стоките и услугите на знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката и без дадено съгласие чл.22, ал.1 от Закона за мерките и географските означения („притежателят на право върху марка може да разреши използването й за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, и за част или за цялата територия на Република България с лицензионен договор в писмена форма”), използвал в търговската си дейност по смисъла на чл. 13, ал.2, т.2, вр. с ал.1 ЗМГО търговски марки (съгласно чл. 9.