Решение № 2091 от 10.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4986/2022 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Ищецът С. В. В. твърди в исковата молба, че от 1975 г. е преподавател в Университет по хранителни технологии – Пловдив. От 29.02.2016 г. е преназначен на длъжност „професор“ в същото учебно заведение. На 15.05.2017 г. на основание Протокол за обиск и изземване, извършен в кабинет 107, в корпус 2 в сградата на УХТ са му иззети лични вещи (банкноти и мобилни телефони); на същата дата е извършено претърсване и изземване на лекия му автомобил, собственост на съпругата му. Ищецът сочи, че н а 15.05.2017 г. е съставен протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с начален час 15.55 часа до 16.05 часа, като от дома му в гр. Пловдив, бул. “••••••• •••••••, са иззети иззети вещи, а именно: пари - банкноти от 50 лв. - 6 броя; банкноти с номинал 20 лв. - 11 броя; банкноти с номинал 10 лв.- 14 броя, на обща стойност 536 лв. С постановление от 16.05.2017 г. по ДП № 170/2017 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 301, ал.1, във връзка с чл. 20, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК. С постановление на Окръжна прокуратура от 16.05.2017 г. е задържан за срок от 72 часа. С постановление от 17.05.2017 г. на началника на икономическа полиция Пловдив, е извършена задължителна полицейска регистрация със снемане на отпечатъци и снимки. С постановление 19.05.2017 г. е определена мярка за неотклонение в размер на 5000 лв., като сумата по гаранцията е внесена от съпругата на ищеца на 29.05.2017 г. С протоколно определение № 652/22.05.2017 г. по ч.н.д. № 968/2017 г. на Окръжен съд - Пловдив по искане на Окръжна прокуратура - Пловдив на основание чл.69, ал.1 НПК по досъдебно производство № 170/2017 г. по описа на Отдел „ИП“ при ОД на МВР Пловдив е отстранен от длъжност /професор/ към катедра „Техническа механика и машинознание“ в УХТ- Пловдив, като работният му кабинет е запечатан на същата дата. С протоколно определение № 170/08.03.2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, по в.ч.н.д. №40/2018 г. е отменена наложената административна мярка по чл.69, ал.1 НПК. С протокол от 05.06.2018 г. досъдебно производство му е предявено. В исковата молба се поддържа, че на 27.07.2018 г. е внесен обвинителен акт. Впоследствие с присъда № 55/13.06.2017 г. по Н.О.Х.Д. № 1423/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив, Наказателно отделение, потвърдена с решение № 220/09.12.2019 г., постановена по ВНОХД № 466/2019 г., влязла в сила на 25.01.2020 г. ищецът е признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения за престъпления по чл.301, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и по чл.339, ал.1 от НК. С определение 142/05.02.2020 г. по Н.О.Х.Д. №1423/ 2017 г. на Окръжен съд – Пловдив са му върнати иззетите парични средства, телефони и е освободена внесената парична гаранция. С протокол от 20.05.2020 г. е съставен опис за предаване и приемане на веществени доказателства. Ищецът поддържа, че в медиите е изтекла информация за воденото срещу него досъдебно производство - още на 16.05.2017 г. в обедната емисия на БТВ, заедно със снимков материал е излъчена информация, че срещу него има повдигнато обвинение, че ще бъда уволнен и задържан. На 17.05.2017 г. в предаването „Господари на ефира“ тази информация е повторена с осмиване и саркастични забележки. Появили са се множество публикации в електронни медии и вестници. В публикувана статия „Цялата история за професорите от УХТ, хванати с белязани пари“ с автор Е.К. и В. Д. се твърди, че източник за съобщената от тях информация е получена от прокурор Галин Гавраилов, както и в съобщението на „Нюз БНТ.бг“. Във вестник „Телеграф“ на първа страница е поместена статия „Закопчаха професори пред студентите им“, придружена със снимка. Ищецът сочи, че вследствие на тези действия от страна на ответника, хроничните му заболявания са се обострили изключително много и е довело до допълнително лечение, както и до хоспитализация. Най - голямо огорчение за него, е обаче факта, че е нанесено петно върху него като преподавател, професор, председател на „Съюза на учените в България - Пловдив“ и носител на френския орден „Академични палми“. През периода от 15.05.2017 г. до 25.01.2020 г. е подложен на изключително тежък натиск, както с многократните привличания като обвиняем и разпити пред разследващите органи, така също и от многобройните публикации в печата, електронните медии и национални телевизии. Изпаднал е в тежка депресия, която се отразило не само на него, но и на цялото му семейство. Имало е период от време, когато даже не излизал от в къщи, при всяко явяване в двете инстанции са присъствали журналисти, които са го обграждали и искали интервю от него и неговите защитници, като са отразявали процеса в печата, електронните медии и национални телевизии. Ето защо, С. В. В. моли да бъде осъдена Прокуратурата на Република България, да му заплати сумата от 250 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с присъда № 55 от 13.06.2019 г. по НОХД № 1423/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, влязла в сила на 25.01.2020 г., ведно със законната лихва от 25.01.2020 г., както и имуществени вреди, в резултат на наказателното преследване, както следва: 22 098 лв. неполучено трудово възнаграждение, за периода м. май 2017 г. до м. март 2018 г., ведно със законна лихва от 16.05.2017 г.; 1539, 57 лв. – законна лихва върху внесената парична гаранция от 5000 лв., дължима за периода от 18.05.2017 г. до 20.05.2020 г.; 224, 54 лв. – законна лихва от 15.05.2017 г. до 20.05.2020 г. върху сумата от 727 лв. отнети парични средства; 7100 лв. заплатени адвокатски хонорари (2500 лв. - по договор за правна защита и съдействие по ДП 170/2017 г. по описа на ИП на ОД на МВР гр. Пловдив от 16.05.2017 г; хонорар от 200 лв. от 20.05.2017 г., платен по Ч.Н.Д № 968/2017 г. на ПОС; хонорар от 200 лв. от 21.05.2017 г. по Ч.Н.Д. № 1038/2017 г. на ПОС, за обжалване мярка за неотклонение „парична гаранция“; хонорар от 200 лв. от 22.05.2017 г. за обжалване административна мярка „задържане за 24 часа“; хонорар 200 лв. от 30.05.2017 г. по В.Ч.Н.Д. № 240/2017 г. на ПАС; хонорар 200 лв. от 19.02.2018 г. по Ч.Н.Д. № 389/2018 г. на ПОС; хонорар от 200 лв. от 23.02.2018 г. за жалба против процесуална принуда по 69, ал.1 от НПК.; хонорар от 200 лв. от 24.02.2018 г. по В.Ч.Н.Д. №140/2018 г. на ПАС.; хонорар 2000 лв. от 21.05.2018 г. по Н.О.Х.Д. № 1423/2018 г. на ПОС; хонорар 1000 лв. от 21.09.2019 г. по В.Н.О.Х.Д. № 466/2019 г. на ПАС), заплатени във връзка с наказателното производство. Ответникът Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК оспорва исковата претенция като недоказана. Поддържа в отговора, че са недоказани твърденията в исковата молба, че повдигнатите обвинения и воденото разследване срещу С. В. В. са причинили на същия значителни неимуществени вреди. Поддържа, че видно от приложената медицинска документация се касае за хронични здравословни проблеми със значителна давност – много преди повдигане на процесните обвинения през 2017 г. Сочи, че във връзка със заявените вреди от медийното разгласяване и отзвукът в обществото на започналото наказателно преследване, Прокуратурата не определя и не може да влияе върху стила и начина на отразяване и разпространение на факти в медийното пространство. Счита, че претенцията за неимуществени вреди е в завишен размер и не съответства на съдебната практика. Оспорва претенцията за имуществени вреди. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното: Видно от допълнително споразумение № 83/29.02.2016 г. ищецът С. В. В. е преназначен на длъжност „професор“ в Университета по хранителни технологии - Пловдив, Технически факултет, с основно месечно възнаграждение в размер на1219 лв., както и допълнителни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит – 42 % (511, 98 лв.) и за научна степен – 278 лв., или общо 2008, 98 лв. Изложените в исковата молба фактически обстоятелства във връзка с извършените процесуално – следствени действия се установяват от представените към нея: протоколи за обиск и изземване в неотложни случаи от 15.05.2017 г., постановление на ОП - Пловдив за задържането му за 72 ч., постановление за полицейска регистрация от 16.05.2017 г. Ищецът С. В. В. неколкократно е привличан като обвиняем – с постановление от 19.05.2017 г. на разследващ полицай, с постановление от 08.11.2017г. на разследващ полицай (включено е и ново обвинение по чл. 339, ал. 1 от НК), постановление от 05.08.2018 г. на разследващ полицай, за престъпление по чл. 301, ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. (за активен подкуп, в съучастие с други лица). Видно от протокол № 652 от 22.05.2017 г. по ч.н.д. № 968/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив, НО, С. В. В. е отстранен на основание чл. 69, ал. 1 от НПК от заеманата длъжност „професор“ към Катедра „Техническа механика и машинознание“ в Университета по хранителни технологии – Пловдив. Видно от представената молба от съпругата на ищеца – С. С.а В.а и вносна бележка, определената паричната гаранция от 5000 лв. (мярката е определена с постановление от 19.05.2017 г. на прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив) е внесена на 29.05.2017 г. От протокол № 170 от 08.03.2018 г. по в.ч.н.д. № 140/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, се установява, че с окончателно протоколно определение от същата дата, е отменена взетата спрямо С. В. В. мярка за процесуална принуда „отстраняване от длъжност“. Обвинителен акт срещу ищеца е внесен в съда на 27.08.2018 г., като в раздел веществени доказателства са описани иззетите банкноти. С присъда № 55 от 13.06.2019г., постановена по Н.О.Х.Д. № 1423/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив, С. В. В. е признат за невинен и оправдан за повдиганите му обвинения в престъпление по чл. 301, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НС, както и за престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК. На присъдата е налице отбелязване, че е влязла в сила на 25.01.2020 г. Иззетите във връзка с разследването вещи са върната на 20.05.2020 г. видно от протокол за предаване и приемане на веществени доказателства. По настоящето дело са представени множество извадки от електронни медии, както и от в. „Телеграф“, свързани с наказателното производство, както и диск с видеозаписи. Представени са фишове от СМП, амбулаторни листове и епикриза, във връзка с установени при ищеца ритъмни смущения и хипертония през процесния период. С. В. притежава научно звание „професор“, множество сертификати, грамоти и е „Кавалер на Ордена на Академичните палми“ – почетен знак, трети по ранг във Франция. Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, приета по делото и неоспорена от страните, за периода от 29.05.2017 г. до 20.05.2020 г. дължимата законна лихва върху сумата от 5000 лв. възлиза на 1511, 23 лв. Съответно за периода от 15.05.2017 г. до 20.05.2020 г. дължимата законова лихва върху сумата от 727 лв. възлиза на 222, 56 лв. За периода м.05.2017 г. до м. 03.2018 г., полагащото се, но неполучено брутно трудово възнаграждение възлиза на 22098, 78 лв. От заключението на приетата техническа експертиза се установява, че съдържанието на оптичния носител (съдържащ репортаж от нова телевизия и Господари на ефира – „Професор иска подкуп от студенти, за да им даде изпит“) е идентично и отговаря на съдържанията и емисиите, налични в сайтовете на официалните медии и сайтовете за видеосподеляне. По делото са изслушани показанията на свидетеля Д.Г.Г., която сочи, че е работила в университета от 2009 г., заедно с проф. В.. Разбрала е от студенти, че е идвала полиция в университета в друга сграда и са арестували проф. В. и друг колега. Разбрала е какво се случва от телевизията и от интернет. Сочи, че проф. В. работи отдавна в университета, обучил е много студенти и голяма част от преподавателите са възпитаници на университета. Сочи, че е в тежко емоционално състояние, не е бил този, който познават, а само неговата обвивка, явно е имал и здравословни проблеми. Бил е председател на франкофонския отдел, но след обвиненията този отдел е закрит. Сочи, че за човек, която се е отдал на образуванието и науката, този удар тежко се преживява. Другият обвинен колега – Б., е починал. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на правозащитните органи е обективна. За уважаването на предявения иск са необходими кумулативно следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на вреди (имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва да се докажат от ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, като съгласно т. I I от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат от съда при определяне на обезщетението. В случая са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника. Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 301, ал. 1 НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда. Като взе предвид вида и характера на обвинението (което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК), продължителността на наказателното производство (три години), при повлияване върху емоционалното състояние на пострадалия и с оглед неговата личност, начин на живот и среда, здравословно му състояние, и най - вече професионална дейност, съдът намира, съобразявайки социално - икономическите условия в страната, че справедливото обезщетяване на С. В. за незаконното обвинение в извършване на престъпление се равнява на сумата от 40 000 лв. Съдът съобрази обстоятелството, че ищецът е дългогодишен преподавател, високо образован и уважаван професор в университет, който е задържан именно в университета, временно е отстранен от работа, както и че на практика, особено с масовото медийно отразяване на наказателния процес за подкуп (корупция), е сложен трайно негативен отпечатък върху доброто име и репутацията на ищеца, като преподавател и личност. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв. Върху така определеното обезщетение, предвид заявеното в исковата молба, се дължи и законна лихва, считано от 25.01.2020 г., датата на влизане в сила на оправдателната присъда. Относно претенциите за имуществени вреди По делото се установи, че ищецът е отстранен от работа по реда на чл. 69, ал. 1 НПК, в периода 22.05.2017 г. до 08.03.2018 г., през който той не е получавал трудовото си възнаграждение, именно поради воденото срещу него наказателно производство, в пряка връзка с отстраняването, като с оглед постановената оправдателна присъда, е налице основание за заплащане на имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, в общ размер на 22 098 лв. неполучено трудово възнаграждение, за периода м. май 2017 г. до м. март 2018 г., ведно със законна лихва от 25.01.2020 г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда); Основателна е претенцията за заплащане на сумата от 1511, 23 лв. – законна лихва върху внесената парична гаранция от 5000 лв. за периода от 28.05.2017 г. до 20.05.2020г.; като за горницата до пълния предявен размер от 1530, 57 лв. искът следва да бъде отхвърлен; основателна е и претенцията за сумата от 222, 54 лв. – законна лихва от 15.05.2017 г. до 20.05.2020 г. върху сума в размер на 727 лв., представляваща отнети парични средства, доколкото тези парични средства са задържани във връзка с наказателното производство и ищецът е бил лишен от възможността да черпи облаги от тях, като обезщетението се равнява на законната лихва, за периода на задържането. Видно от представените договори за правна защита и съдействие, ищецът е следвало да заплати в брой сумите по договорите за правна защита и съдействие (л. 138 и сл.) по договори за правна защита и съдействие от 16.05.2017 г.; 21.05.2017 г., 22.05.2017 г., 30.05.2017 г., от 19.02.2018 г., от 23.02.2018 г., от 24.02.2018 г. от 21.09.2019 г., в едноседмичен срок от момента на сключване на съответния договор. Доколкото не са ангажирани доказателства за реалното плащане, по аргумент от приетото в т. 1 от ТР№ 6 от 06.11.2013 г., по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 100 лв., представляващи сторени разноски за адвокат, подлежи на отхвърляне, като недоказан. Относно разноските С оглед уважената част от иска, ищецът има право на разноски на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, като следва да му бъде присъдена сумата от 10 лв. за заплатена държавна такса, както и за възнаграждение за вещо лице за съдебно-счетоводна експертиза, в размер на 400 лв. На основание чл. 9а, ал. 2, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, сума в размер на 400 лв., за възнаграждение за вещо лице за съдебно - техническа експертиза. На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗА в полза на адв. К. С. Д. следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, в размер на 3609, 81 лв. Мотивиран от горното, съдът