Решение № 37 от 4.3.2025 г. на Районен съд - Велики Преслав по дело № 358/2024 г.

Районен съд - Велики Преслав04.03.2025 г.докладчик Дияна Димова Петрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ по жалба на Ц. К. Р., ЕГН: ••••••••••, с пост. адрес: гр. В., общ. В., обл. В., ж.к. „В.В.", бл. 408, вх. 8, ет. 2, ап. 6, Заповед №259/05.04.2024 г. на зам.кмета на О.С., с която на осн.чл.25, ал.2 от ЗОСИ е определено обезщетение за имуществени вреди в размер на 64489.64 лева, причинени от селскостопански животни(кози), собственост на Ц. Р., което да заплати в полза на „К.А.“ЕООД, ЕИК........, със седалище и адрес на управление гр.Д. Стопански двор-Девня 2, представлявано по закон от И.С.-управител. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, О.С., със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С., обл. Шумен, пл. „К.Б.П." № 2, представлявано от Кмета ДА ЗАПЛАТИ на Ц. К. Р., ЕГН: •••••••••• сумата от 6320.00 лева, представляващи направени в производството съдебно- деловодни разноски. Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 25, ал. 3 от ЗОСИ. ПРЕПИС от същото да се връчи на страните в производството чрез процесуалните им представители. Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________

Мотиви

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във вр. с чл.25, ал.2 от ЗОСИ. Образувано е по повод депозирана жалба от Ц. К. Р., чрез пълномощник адв.Д. М. от САК против Заповед №259/05.04.2024 г. на зам.кмета на О.С. с която на осн.чл.25, ал.2 от ЗОСИ е определено обезщетение за имуществени вреди, причинени от селскостопански животни, собственост на жалбоподателя в полза на „К.А.“ЕООД, ЕИК......... Жалбоподателят обосновава съществуващия за него правен интерес от предприетото обжалване на описаната заповед навеждайки твърдения, че същата е незаконосъобразна и неправилна, поради нарушение на чл.146, ал.1, т.1 от АПК вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от ЗОСИ и чл.25, ал.2 от ЗОСИ, поради липса на компетентност на издателя на заповедта – заместник-кмет, както и на лицата – комисията, изготвила Протокол за установяване на вреди и определяне на обезщетение по реда на ЗОСИ; нарушение на чл.146, ал.1, т.3 от АПК вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от ЗОСИ поради допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на административното производство при установяване на обстоятелствата за издаване на заповедта, при описание на обстоятелствата /липса на конкретизация на блок, имот, посеви, площ, брой животни и др./ въз основа на които е определено нарушението, съотв. обезщетението и нарушение на чл.146, ал.1, т.4 от АПК в противоречие с материалноправни разпоредби при определяне на субекта на нарушението, съотв. адресата на задължението за заплащане на вреди, поради липса на доказателства, че именно животните на Ц. К. Р. са причинители на вредите, при определяне на размера на обезщетението, като е използван пазарния метод, съгласно чл.22, ал.1, т.1 от ЗОСИ, вместо метода посочен в чл.22, ал.1, т.2 от ЗОСИ - по тарифа, утвърдена от министъра на земеделието и храните, който бил приложим в настоящия случай. Поради описаните пороци на атакувания акт, моли за постановяване на решение, с което Заповед №259/05.04.2024 г. на зам.кмета на О.С. да бъде отменена изцяло. В законният срок и в качеството си на страна по делото „К.А.“ЕООД, ЕИК........, гр.Д. обл.В., чрез пълномощник е депозирала писмен отговор на жалбата и е представила доказателства и доказателствени искания по които съдът се е произнесъл в закрито съдебно заседание с нарочно определение. Счита, че атакуваната заповед и предшестващите документи по административното производство по ЗОСИ са издадени в съответствие с изискванията на ЗОСИ, АПК и ЗАНН от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Категорично се противопоставя на твърденията, въведени в жалбата, че актовете са издадени от некомпетентен орган и не съдържат изискуемите реквизити. Настоява, че с изрична заповед Кметът на Общината на осн. чл. 44 от ЗМСМА и чл. 20 ал. 1, във вр. с чл. 18 ал.1 пр. 1 от ЗОСИ е определил комисия, която след оглед на място и проверка на изнесеното в жалбата, да отрази направените констатации в протокол. Настоява, че такъв протокол е бил изготвен, като било безспорно доказано кой е собственикът на селскостопанските животни, сочени като непосредствени причинители на вредата. Противопоставя се на твърдението, че „опасването на върховете на пшеницата" не води до погиване на цялото растение, като настоява, че при отнемане горна част на житна култура - пшеница няма възможност за развитие на зърно от долна част /стебло/ или от корените. Счита, че е използван правилен метод за остойностяване на вредата, съобразно нормата на чл. 18, ал. 1 от ЗОСИ и чл. 22, ал. 2 от ЗОСИ. Поддържа, че в резултат на гореописаните неправомерни вредоносни действия са настъпили преки загуби от унищожаването на посеви и бъдеща селскостопанска продукция, като дружеството е генерирало значителни имуществени вреди, тъй като е направило разходи за семена, препарати, извършени са необходимите агротехнически обработки върху увредените площи, за които се дължат и съответните облигационни плащания по сключени договори за наем/аренда със собствениците на имотите. Противопоставя се на твърдението на жалбоподателя, че земеделските имоти не били идентифицирани. Напротив, настоява, че още в първоначалното заявление до Общината дружеството е посочило конкретен земеделски блок, посевите в който са унищожени по поземлените имоти по кадастралните карти и кадастралните регистри на село Янково, община С., област Шумен, от които са образувани посочените масиви за ползване по силата на Доброволно споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ, утвърдено със Заповед № ПО-09-908-2/ 23.10.2023 г. на Директора на ОДЗ гр. Шумен, части от които се твърди, че са увредени от неправомерното навлизане на животни на жалбоподателя, което е безспорно установено от служители на „К.А.“ЕООД. Моли жалбата на Ц. К. Р. - Утковска срещу Заповед № 259/05.04.2024г. на зам.кмета на О.С. да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. В писмена защита депозирана качеството си на страна по делото „К.А.“ЕООД, ЕИК........, гр.Д. обл.В., чрез пълномощник излага подробни мотиви относно законосъобразността и правилността на оспорваната Заповед и моли съдът да отхвърли оспорването и да им присъди направените по делото разноски. В законният срок Кмет на О.С. в качеството на издател на атакувания административен акт не е представил отговор на жалбата, не изпраща представител в съдебно заседание и не е взема становище по същество. На основание чл. 170, ал.1 от АПК, е указана тежестта на доказване на административния орган, т.е трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в издаденият административен акт /Заповед №259/05.04.2024 г. на зам.кмета на О.С./ и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна: От приобщената по делото преписка по издаване на оспорваната в настоящото производство Заповед на зам. кмета на О.С.. Същата е започнала по заявление по реда на чл. 18 и сл. от ЗОСИ, депозирано от конституираното в качеството на заинтересовано лице дружество „К.А.“ЕООД с вх. № 26-00-157/ 20.03.2024 год., в което е посочено, че дружеството обработва масиви в землището на село Янково, общ. С., обл. Шумен, ЕКАТТЕ 87429, засети със земеделски култури. Отразено е, че на 12.03.2024 год. около 15 часа и на 16.03.2024 г. около 14.00 часа, служители на дружеството са установили навлизането на стадо кози, собственост на жалбоподателката Ц. К. Р., съпровождани от М. Д. Д. (пастир). В заявлението си дружеството твърди, че животните са навлезли в следния селскостопански масиви БЗС 87429-400-1, засят с пшеница, с площ 303.000 дка, от която засегната около 10%, БЗС 87429-37-1, засят с ечемик, с площ 94.000 дка, от която засегната около 50% и БЗС 87429-499-1, засят с ечемик, с площ 22.000 дка, от която засегната около 50%. Моли да бъдат предприети действия за установяване на характера и размера на причинените вреди и да бъде определено дължимото от Р. обезщетение. Към заявлението са приложени черно-бели снимки на ушни марки на кози в близък план и на стадо животни в близък и в далечен план. Изложеното е допълнено със заявление вх.№26-00-181/28.03.2024 г. от „К.А.“ЕООД, с което са представени данни за средния добив от декар на обработваните земеделски земи и култури в района за последните 3 стопански години. Във връзка с подаденото заявление със заповед № 218/21.03.2024 год. на Кмета на О.С. на осн. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗОСИ е назначена комисия, която да извърши оглед на посочените от дружеството площи, да установи дали има нанесени щети от кози и съответно размера на щетите. Приложен е доклад за определяне пазарна стойност на унищожена продукция и трайни насаждения, установяване на вреди и определяне на обезщетяване по реда на ЗОСИ, изготвен от Стефан Бънков - член на назначената от Кмета на общината комисия, в който оценителят е посочил, че на място е констатирал опасване на върховете на засадената в горепосочения масив пшеница от кози. Отразено е, че увреждането е установено с оглед и преброяване на 5 таксирани участъка на произволен принцип, обхващащи площта на нанесените вреди. Констатираните от оценителя вреди по поземлени имоти са в същия обем като посочените от „К.А.“ЕООД в допълнителното заявление. Според Бънков стойността на щетите възлиза на 64489.64 лева. Видно от Протокол от 04.04.2024 год. за установяване на вреди и определяне на обезщетяване по реда на ЗОСИ назначената от зам. Кмета на общината комисия е възприела изцяло обстановката, очертана от „К.А.“ЕООД. Посочено е, че е извършен оглед от комисията, при който били установени множество следи от копита на кози в посевите и опасани върхове на пшеницата. Засегнатите площи, попадащи в селскостопански масив БЗС 87429-400-1, засят с пшеница, с площ 303.000 дка, БЗС 87429-37-1, засят с ечемик, с площ 94.000 дка и БЗС 87429-499-1, засят с ечемик, с площ 22.000 дка, в землището на село Янково, според констатациите на комисията вредите възлиза на 64489.64 лева, като са посочени и увредените площи за всеки масив. Въз основа на събраните в преписката писмени доказателства и констатациите на комисията, изложени в горецитирания протокол е издадена атакуваната в настоящото производство Заповед №259/05.04.2024 г. на зам.-кмета на О.С., по силата на която е определена пазарна стойност на равностойното парично обезщетение за причинени щети от селскостопански животни (кози) в полза на „К.А.“ЕООД в размер на 64489.64 лева, платима от собственика на животните Ц. К. Р.. Последната следва да заплати и сумата от 150 лева - направени разноски от лицензирания оценител в полза на О.С.. Видно от приложената обратна разписка препис от Заповед №259/05.04.2024 г. на зам.- кмета на О.С. е връчена на жалбоподателката на 11.04.2024 год. От ангажираната заповед № 949/03.11.2023 год. на кмета на О.С. се установява, че в случай на отсъствие да бъде заместван от И.Й.К. - заместник-кмет на общината. С писмо изх. № 06-00-74 от 27.03.2024 год. кмета на общината е уведомила областния управител на Областна администрация -Шумен, че за периода от 01.04.2024 год. до 05.04.2024 год. включително ще ползва платен годишен отпуск, за който период ще бъде замествана от И.Й.К. -заместник-кмет на Общината. По делото са приети като доказателства, представените със заявление, депозирано по реда на чл. 18 и сл. от ЗОСИ, до Кмета на О.С. от трето за производството лице „К.А." ЕООД вх. № 26- 00-157/20.03.2024 год., в което се сочи, че на 12.03.2024 год. около 15 часа и на 16.03.2024 год. около 14 часа служители на дружеството са установили навлизането на стадо кози, собственост на жалбоподателката Ц. К. Р., съпровождани от М. Д. Д. (пастир). В заявлението се твърди, че животните са навлезли в няколко селскостопански масива, засити с пшеница и ечемик, като засегнатата площ от тази, засята с пшеница е 10%, а от тези, засети с ечемик - 50%. Отправено е идентично искане за установяване на характера и размера на причинените вреди и за определяне на обезщетение. Приложени са и черно-бели снимки, на които са заснети кози. На три от снимките в близък план са заснети ушни марки на кози, като видно от писмо изх. № 2113/03.04.2024 год. от директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Шумен заснетите кози с ушни марки 100037000405221 и 100037000428339 са собственост на Ц. К. Р.. Приложено е още наказателно постановление № 1/09.04.2024 год. против М. Д. Д. за това, че на 13.03.2024 год. в 14: 30 часа в землището на село Янково, местност „Баира" пастирът Д. пуснал да преминат 200 кози и ярета в ниви, засяти с пшеница. На последния е наложена имуществена санкция в размер на 100 лева, на осн. чл.40, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ. По делото е прието и писмо от Директора на ОДБХ - Шумен изх. № 4767/ 01.08.2024 год., ведно със справки за броя животни, регистрирани от Ц. К. Р. за дати 01.01.2024 год. и 31.07.2024 год., от които е видно, че за първата посочена дата жалбоподателката е имала регистрирани общо 226 кози, а за втората дата - 167. Вещите лица по назначената от настоящия съдебен състав комплексна съдебно агро- техническа експертиза/макар и в отделни заключения/ след запознаване с материалите по делото и оглед на място са достигнали до извод, че комисията, която е била ангажирана по случая не е направила обективна оценка на нанесените щети, доколкото в доклада липсва информация какво е общото състояние на посева, каква е фазата на развитие на растенията, каква е плътността на посева (брой растения върху единица площ), какъв е броят на повредените растения, каква е площта на 5- те таксирани участъка и по какъв начин са определени същите. Според констатациите на комисията степента на повредените растения е от първа група - слабо повредени растения -засегнати са само листата. Сочи, че при повреда на посевите от първа група растенията имат възможност да се възстановят. Акцентира, че върху процесните площи е извършена жътва. Според вещото лице оценката следва да се извърши по реда на чл. 22, ал. 5, т. 2 от ЗОСИ -т.е. по реалната стойност на нанесените щети, определена съгласно ППЗОСИ. Експертите са посочили, че не може да оцени нанесените през месец март вреди, поради големия период от време, който е изминал до датата на изготвяне на заключението. Едното от вещите лица сочи, че при козите стадният инстинкт е по- слабо развит, затова те пасат разпръснати. Категорично твърди, че козите откъсват само върховете на растенията, което не води до цялостно унищожаване на посевите, но не води и до увеличаване на продукцията. Допълва, че теренът е пресечен, има много храсти и дървета, което не дава възможност на пастира да следи всички животни. Счита, че част от животните са се отделили от стадото и са преминали в посевите без да бъдат забелязани от пастира, защото има естествена преграда от дървета и храсти. Експертите не изключват възможността в процесните ниви да са навлезли и диви животни. В заключение според вещото лице е напълно невъзможно на посочените дати, без да е установено по безспорен начин времето, през което животните са били в земеделските площи, съотвт. колко точно са били, каква част са „утъпкали“ и каква част са „опасли“ козите да са унищожили посочените площи, засята с пшеница и ечемик, още повече, че от площта е била получена продукция, което означава, че растенията са се възстановили и са се развили. В хода на делото са били изслушани обясненията на жалбоподателката, която заявява, че на процесните дати животните (между 178 и 180 броя кози) са били придружавани от пастира М. Д.. Сочи, че в района има само едно достъпно пасище с площ от около 30 дка. Допълва, че има и други пасища, до които обаче няма как да се стигне, тъй като около тях има ниви, които са засети. Признава, че няколко кози действително са се отбили от стадото и са навлезли в нивата, но е категорична, че веднага са били изведени от пастира. Споделя, че обикновено тя помага на пастира, когато извежда козите на паша, като единият застава пред стадото, а другият - зад стадото и следят никоя коза да не се отделя от останалите. Не отрича че на процесните дати М. Д. е бил сам, тъй като жалбоподателката правила електропастир. Р. настоява, че предприема достатъчно адекватни мерки по отношение на своите животни и поддържа, че те вървят по права линия и не се отклоняват масово от стадото. Споделя, че всички животновъди в селото ползват това пасище, като допълва, че не е кандидатствала за разпределение на пасища, мери и ливади, тъй като повечето пасища са недостъпни. По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на 3 свидетели - свид. М. Д. Д., воден от жалбоподателката и свид. Георги Красимиров С. и М.Х.В., водени от „К.А." ЕООД. Св. М. Д. Д. е пастир на стадото на жалбоподателката. Споделя, че на процесните дати извел на паша 160-170 кози, като не може да се ангажира с точен брой. Твърди, че животните, които са навлезли в нивата, са престояли там не повече от 10 минути, колкото са му били необходими да ги изкара от там. Допълва, че другите двама свидетели по делото са видели случката, но не са се намесили и не са му помогнали да изкара животните от нивата. Твръди, че козите само късат върха на тревата, за разлика от овцете, които изпасват растението до корен. Категоричен е, че не е видял опасани и напълно унищожени, стъпкани площи в процесните земи. Допълва, че между пътя, по който върви заедно с козите, и намиращите се от двете страни на пътя засети имоти, няма ограждения или електропастир. Смята, че е невъзможно за около 10 мин, козите да унищожат продукция, в посочените декари, освен това имало и диви животни, които живеят в гората, граничеща с посочените площи и които също са допринесли за унищожаване на насажденията. Св. М.Х.В. също заявява, че е служител на „К.А." ЕООД. Споделя, че на процесните дати заедно с колегата си Г.С. установили, че цяло стадо кози над 200 били навлезли в обработваемите площи от „К.А." ЕООД. Свидетелят забелязал, че пастирът стои отстрани и бездейства, но когато ги видял да идват, започнал да изкарва козите от нивата. Споделя, че е било необходимо много време, независимо от помощта на свидетеля и С., докато козите бъдат изведени от нивата, като междувременно посевите били изпасани, утъпкани и унищожени. Василев излага, че не е виждал други стада от кози с други пастири в района. Допълва, че в близост няма пасища, а само гори. Акцентира, че тази случка не е изолирана и е имало и други подобни ситуации, като споделя, че понякога е виждал стадото заедно с жалбоподателката, но в повечето случаи - само с пастира М.. Твърди, че до мястото, в което жалбоподателката твърди, че пасе стадото, няма път, а трябва да се мине през нивата, като допълва, че това място не е пасище, а на него има храсти и дори коза не може да мине оттам. Св. Г.С. излага, че е служител на „К.А." ЕООД. Твърди, че при обход на посочените дати с колегата му М.Х.В. установили, че вътре в блока, в местностите „Кайлъка", „Шейтан дере“ и „Ункойсу“ в землището на с. Янково имало стадо кози, които пасели. Заявява, че казали на пастира им и заедно ги извели от там, като снимали ушните марки на животните. Отнело им много време да изкарат животните от там поради големите площи. Сочи, че на тази площ откъдето са минали животните, са опасали и унищожили продукцията. Допълва, че през месец март растенията са били в ранна фаза на поникване, не са се възстановили след като са били прегризани от козите и са загинали. Заявява, че навлизане на кози на жалбоподателката в обработваеми площи не се случва за първи път, като сочи, че с нея и пастира са били провеждани многократно разговори с цел избягване на други подобни ситуации, но от тези разговори нямало резултат. Свидетелят заявява, че е виждал как пасе коза и настоява, че козата съумява да унищожи всяка растение или дръвче, което нагризе. Сочи, че други големи стада, които се пасат от пастира М., освен стадото на жалбоподателката, не е виждал. При така установената фактическа обстановка и с оглед становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния 14-дневен срок за обжалване на годен за обжалване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Съгласно чл.168, вр.чл.142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 от АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материално- правните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му. За да е законосъобразна Заповедта следва от процесуална страна да е издадена от надлежен орган при спазване на визираната процедура, а от материалноправна - да е установено, че е налице неправомерно ползване на земя, респективно за нейната отмяна е необходимо жалбоподателят да докаже, че ползва имота на правно основание. След преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, Съдът намира жалбата за основателна, поради следните съображения: Съдът е сезиран с жалба с правно основание чл. 25, ал. 2 от ЗОСИ. Разпоредбата на чл. 25, ал.2 от ЗОСИ гласи, че когато няма основание за налагане на административно наказание, определянето на обезщетение за причинени вреди става със заповед на административнонаказващия орган, която може да бъде обжалвана по реда на Гражданския процесуален кодекс пред районния съд в 14-дневен срок от съобщаването й. Жалбата е подадена от легитимирана страна, адресат на оспорвания административен акт, и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 25, ал.2 от ЗОСИ/. Видно от обратната разписка, приложена към административната преписка, атакуваната заповед е връчена на жалбоподателката на 11.04.2024 год., а жалбата е подадена на 25.04.2024 год., поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима. Законът за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/ е специален закон, който урежда детайлно процедурата по определянето на вреди, нанесени на селскостопанското имущество от трети лица или техни вещи, в това число и животни. Видно от чл. 1 от закона, същият урежда опазването на селскостопанското имущество от повреди, унищожаване, разпиляване, кражби и присвоявания, както и реда за обезщетяване на причинените вреди. Съгласно чл. 8, ал.1, кметовете на общините организират, ръководят и контролират опазването на селскостопанското имущество на територията на общината. Процесната заповед №259/05.04.2024 г. на зам.-кмета на О.С. е издадена на осн. чл. 25, ал.2 от ЗОСИ и касае определяне на обезщетение на правоимащо лице -ползвател на земеделски имоти, засети с пшеница, попадащи в селскостопански масиви опасани върхове на пшеницата. Засегнатите площи, попадащи в селскостопански масив БЗС 87429-400-1, засят с пшеница, с площ 303.000 дка, БЗС 87429-37-1, засят с ечемик, с площ 94.000 дка и БЗС 87429-499-1, засят с ечемикв землището на с. Янково, общ. С., обл. Шумен, ЕКАТТЕ 87429 за вреди, нанесени от животни, собственост на жалбоподателя. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗОСИ, в писмена форма и съдържа реквизитите, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК. По отношение компетентността на издателя на акта, която е предпоставка за неговата валидност, налице е териториална и материална компетентност на органа в лицето на зам. кмета на О.С. И.Й.К., който е бил надлежно упълномощен от кмета на общината със заповед № 949/03.11.2023 год. да го замества в негово отсъствие. Видно от ангажираните писмени доказателства към датата на издаване на атакуваната заповед (05.04.2024 год.) кметът на община С. е ползвал платен годишен отпуск и е бил законосъобразно заместван от Иван Кюркчиев. Предвид изложеното, възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че атакуваната заповед е издадена от некомпетентно лице, е неоснователно. Съгласно чл. 18, ал.1 и ал.2 от ЗОСИ, вреди, които се обезщетяват по реда на този закон, се установяват по заявление на увредения или служебно с акт, който се съставя незабавно от орган по охрана на селскостопанското имущество, като актът следва да отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 43, алинеи 1 и 2 от Закона за административните нарушения и наказания. От приложените по делото писмени доказателства, вкл. от представената от административния орган административна преписка, се установява, че производството е започнало по заявление на увреденото лице „Кристера - агро" ЕООД, конституирано в качеството на заинтересовано лице. В чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗОСИ е предвидено, че кметът трябва да назначи едно, а при сложни случаи и повече компетентни лица, които да установят характера и размера на вредите, да определят размера на обезщетението и да изясняват други обстоятелства във връзка с деянието. Видно от ангажираните доказателства 1 ден след входиране на заявлението, депозирано на осн. чл. 18, ал. 1 от ЗОСИ от увреденото лице „Клистера-агро" ЕООД, кметът на общината в съответствие със задължението си по чл. 20, ал. 1 от ЗОСИ със заповед № 219/21.03.2024 год. е назначил комисия, която да отговори на задачите, поставени в чл. 20, ал. 1 от ЗОСИ. Комисията в кратък срок е представила протокол за своите констатации и оценки, съобразно изискването на чл. 20, ал. 2 от ЗОСИ, като въз основа на този протокол е издадена и атакуваната в настоящото производство заповед. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните aдминистративния орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен следваше да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в частност - че оспорената заповед е издадена при спазване на процедурата по ЗОСИ, от компетентен административен орган, че са били налице предпоставките за издаването на акта, че щетите са установени от нарочна комисия, назначена съобразно изискванията на закона, че щетите са в причинно-следствена връзка с действията/бездействията на животни, които са собственост на жалбоподателя, както и размер на увредената площ и стойност на вредите, причинени на заинтересованата страна. Жалбоподателят, от друга страна, следваше да установи съществуването на фактите и обстоятелствата посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, а именно че размерът на определеното обезщетение е незаконосъобразно/ неправилно определен от комисията. Въпреки ангажираните множество писмени и гласни доказателства ответникът и конституираното в качеството на заинтересовано лице дружество „Кристера-агро" ЕООД не успяха да установят фактите и обстоятелствата, чието доказване беше разпределено в тяхна тежест. От показанията на разпитаните свидетели, в това число и на водения от жалбоподателя свидетел, безспорно се установи, че животни, собственост на жалбоподателката на 12.03.2024 год. около 15 часа и на 16.03.2024 год. около 14 часа са навлезли в обработвани от „Кристера-агро" ЕООД земеделски земи, попадащи в посочения в заявлението по чл. 18 от ЗОСИ селскостопански масив БЗС №87429-67-1 в землището на с. Янково, общ. С., обл. Шумен, ЕКАТТЕ 87429. Не беше установено, обаче, по категоричен начин, нито какъв е бил броят на животните, нито какви вреди са нанесли последните - по вид и стойност. В тази връзка, съдът счита че нито от показанията на водените от „Крлистера-агро" ЕООД свидетели, нито от показанията на св.М. Д., воден от страна на жалбоподателя, може да се установят конкретно тези обстоятелства, т.к. свидетелите подкрепян твърденията на страната, която ги е довела, освен това няма как обективно да посочат тези обстоятелства в такава конкретика. Видно от приложените справки за броя животни, регистрирани от Ц. К. Р. за дата 01.01.2024 год. жалбоподателката е имала регистрирани общо 226 кози, а за дата 31.07.2024 год. – 167, поради което може да се счита за установено, че на процесните дати в обработваните от третото заинтересовано лице са навлезли от 226 до 167 броя кози, собственост на жалбоподателката. От приложените по делото снимки не може да се установи точния брой на животните, макар и важно, не това обстоятелство е от най-съществено значение в настоящия казус. Предвид целта на това производство - оценка на щетите и репарирането им от страна на виновните лица, следва по безспорен начин да бъдат установени, преди издаване на заповедта, причинените щети. Нито от показанията на свидетелите, нито от приетата в хода на настоящото производство експертиза на беше установено по безспорен начин, че козите на жалбоподателката са увредили посочените в оспорваната заповед площи в дка, като стойността на щетите била в размер на 64489.64 лева. Оценката на вредите, нанесени на селскостопанско имущество, се извършва: по пазарни цени; по тарифа, утвърдена от министъра на земеделието и храните; по държавни цени на дребно; или по реалната му стойност, определена съгласно правилника за прилагане на ЗОСИ, съобразно вида на увреденото селстостопанско имущество. /чл. 22, ал. 1 от ЗОСИ/. При определяне на вредите от неполучена селскостопанска продукция се вземат предвид реално очакваните добиви, а ако последните не могат да се определят - плановите добиви /чл. 22, ал. 2 от ЗОСИ/. При анализ на събраните в настоящото производство доказателства, буди съмнение обективността и адекватността на оценката, изготвена от Стефан Симеонов Бънков в рамките на производството по ЗОСИ. Липсват данни към датата на извършване на огледа какво е било общото състояние на посева, каква е била фазата на развитие на растенията, каква е била плътността на посева (брой растения върху единица площ), какъв е бил броят на повредените растения, каква е била площта на 5-те таксирани участъка и по какъв начин са били определени същите. Оценителят на практика е пренесъл безкритично в доклада си данните за площта на увредените площи, посочени в заявлението на увреденото лице и е направил оценката съобразно посочената от заявителя информация относно среден добив на декар от обработваемите земеделски масиви през последните 3 години без да държи сметка, нито за реалната стойност на щетата (по чл. 22, ал. 1, т. 5 от ЗОСИ), нито за пазарната й стойност (чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗОСИ). Предвид всичко изложено, съдът намира, че ответникът и третото заинтересовано лице не успяха да установят фактите и обстоятелствата, чието доказване беше разпределено в тяхна тежест, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена. Предвид изхода на спора, съобразно направеното искане за присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени на жалбоподателя на основание чл. 143 от АПК, съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лв. - заплатено възнаграждение за вещи лица, 10 лева-заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. Видно от приложения договор за защита и правно съдействие заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител е в размер на 5810.00 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК и чл.173 от АПК, съдът

Цитирани разпоредби

36