Решение № 214 от 26.2.2024 г. на Районен съд - Кюстендил по дело № 562/2022 г.

Производството е по реда на чл.346 и сл. ГПК -втора фаза на делба. С решение на КРС 16.01.2023г. по настоящето дело, е допуснато да се извърши съдебна делба между Л. Р. Х., с ЕГН ••••••••••, с адрес в с.Ж., ул.“••••“ №••• и Е. Р. Г., с ЕГН ••••••••••, с адрес в гр.К. ул.“••••“ №•••• на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор №29386.501.295 по КККР на с.Ж., одобрени със заповед №РД-18-1234/13.06.2018г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 15.02.2022г., с адрес на поземления имот: с.Ж., ул.“••••“ №••••, площ: 874 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 192, квартал 30, парцел VIII, при съседи: 29386.77.88, 29386.501.296, 29386.501.366, 29386.501.294, ведно с построената в имота сграда с идентификатор №29386.501.295.1, със застроена площ от 85 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, при права на страните: 1.1/2 ид.част за Л. Р. Х.. 2.1/2 ид.част за Е. Р. Г.. В производството по втора фаза на делбеното производство е приета съдебно-техническа и оценителни експертиза. В заключението си в.л.Г. е посочила, че имота е неподеляем, съобразно правата на страните. Основен принцип при извършването на делбата е всеки от съделителите да получи дял в натура.Съгласно разпоредбите на закона делбата може да се извърши чрез няколко способа: ако имота е неподеляем-чрез изнасяне на публична продан, при наличието на определени предпоставки, чрез възлагането му на един от съделителите и парично или натурално уравняване на дяловете.Ако имота е поделим и правата на страните позволяват това, съдът съставя и обявява разделителен протокол, като призовавава страните към теглене на жребие.Ако съставянето на дялове и тегленето на жребие е невъзможно или много неудобно, съдът може да извърши делбата като разпредели имотите между съделителите.За преценка на способа за извършване на делба, съдът следва да прецени всичка факти и обстоятелства касаещи допуснатите до делба имоти, включително брой, стойност, вид, както и размера на дяловете, броя на съделителите, правопораждащия съсобственост факт и т.н. В случая, в първото по делото съдебно заседание, след допускане на делбата е направено искане от страна на Л. Р. Х. за възлагане на делбения имот при условията на чл.349, ал.2 ГПК. Безспорно е между страните, че имота е придобит от тях изцяло чрез наследствено правоприемство от починалите наследодатели-В. Н. Г., починала на 31.01.2020г. и Р. С. Г., починал на 19.09.2021г.На следващо място не е налице спор между страните, че ищецът Л. Х. притежава идеална част от друг наследствен имот и не притежава друг имот.Липсва спор, също така, че към момента на откриване на наследството и на двамата наследодатели Л. Х. е живяла в процесния имот, като същото се установява и от показанията на св.П.. При описаното в предходния абзац, съдът намира, че са налице всички предпоставки за уважаване искането по чл.349, ал.2 ГПК.Съсобствеността е придобита изцяло чрез наследяване, към момента на откриване на наследствата ищецът е живяла в този имот и не притежава друг жилищен такъв.Факта, че притежава идеални части от друг наследствен на страните имот по никакъв начин не променя този извод, доколкото пречка за възлагането е притежаване на друго „жилище“, какъвто характер иделните части от имот не притежават. При изводите в предходния абзац, съдът намира, че следва производството по съдебна делба да приключи по реда на чл.349, ал.2 ГПК, като се възложи допуснатия до делба имот на ищеца Л. Х..Доколкото предмет на делбата е един неподеляем имот, то делът на Е. Р. Г. в размер на ½ ид.част следва да се уравни с пари. Относно пазарната стойност на имота са приети две експертизи, първата на в.л.Н.Г., която дава заключение, че стойността на имота е в размер на 71 986 лв. и втората на в.л. Е.Л., която го е оценила на стойност 52 400 лв. Следва да се посочи, че съобразно т. 8 на Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК според вложеното от законодателя ново виждане във формулирането на нормите в чл. 288 ГПК (отм.), сега чл. 349 ГПК, определящ критерий при извършването на делбата е пазарният, икономическият, целящ да се осигури на съсобственика, който е лишен от дял в натура, да получи най-справедливото парично възмездяване. С оглед на това делбата и паричното уравнение при възлагането следва да се извършат по действителната пазарна цена на имота. А това е цената, която взема предвид не само конкретното му състояние, но и икономическите параметри, обусловени от предлагането и търсенето на регионалния пазар на недвижими имоти.По този начин ще се удовлетвори целта на делбеното производство и ще се осигури пълно съответствие между получавания от единия реален дял и получаваните от другия пари за уравнение. При горните доводи и анализирайки двете приети по делото експертизи, съдът счита, че цената на имота и стойността на уравнетието на дела следва да стъпят на заключението на вещото лице Г..В това заключение, вещото лице подробно е изследвала състоянието на имота и неговото местоположение, изследвана е цената по метода на вещнната стойност, подробно е анализирано състоянието на пазара на недвижими имоти в частта „сравнителен метод“, като е осреднена стойността по двата метода.В този смисъл, съдът счита, че това заключение в пълна степен отговаря на изискванията, посочени в предходния абзац относно състоянието на регионалния пазар на недвижими имоти в района, в който се намира делбения имот, поради което изцяло кредитира това заключение и счита, че именно това е справедливата пазарна стойност на имота, въз основа на която следва да се извърши делбата. В производството след допускане на делбата, ищецът Л. Х. предяви претенция по чл.346 ГПК двр.чл.12, ал.2 ЗН срещу ответника Е. Г. за сума в размер на 14 575.50 лв., след изменение в размера по реда на чл.214, ал.1 ГПК в с.з. от 28.09.2023г. Твърди се, че приживе на наследодателите, ищецът по този иск е извършил подобрения, приживе на наследодателите, които подобрения са увеличили стойността на делбения имот и които следва да му бъдат изплатени.Твърди, че през периода 2013-2021г. в дворното място и в къщата са извършени множество ремонтни дейности, заплатени изцяло от нея и увеличили стойността на имота, подробно посочени в уточнителна молба от 01.12.2022г. на л.76 и сл. от възстановеното дело с №65882023г. От показанията на св.З., извършвал ремонтни дейности в имота, се установи, че същият е монтирал дограма на втория етаж, шпакловал и боядисвал, оформил терасата.Монтирал кухня и довършил банята.Твърди, че втория етаж не е бил „карабина“, а е бил измазан и е имало стара ел.инсталация.Пари за работа и материали получавал изцяло от Л. Х..Поръчал и монтирал модули в кухнята, поставил мивки, печки и плочки.Електроинсталацията не била довършена, нямало контакти, ключове и ел.табло, каквито той закупил и монтирал.Направил тоалетна и вътрешните стълби.Оформил стълбите отвън и направил отводнителни канали на водосточните тръби.Направил бетонни пътеки.свидетелят П., твърди, че той е измазал етажа-една или две стаи.Блъснал една стена и направил свод за кухненския бокс.Наковал дюшеме и направил ремонт на стълбите.Мазал по стълбите и преградил с итонг стълбищната клетка и шпакловал.Етажът бил на „тухла“, „карабина“.Дограмата била стара, дървена, нямало инсталация.Пари получавал лично от Л. Х.-на ръка или му изпращала от И., където работила.Той закупил кабели и направил ел.инсталация в стаите на Л..Родителите на страните живеели в къщата и се радвали, че се ремонтира. Свидетелят П., който живее в съседство, твърди, че всички подобрения по къщата са направини от Л., която плащала за всичко, като това го чул от работниците, които познавал.Твърди, че са направени пътеки около къщата с канализация за отвеждане на водата.На място имало стари пътеки, но те се били „издълбали“.Вътре в къщата не било измазано, били измазани само една или две стаи.Майсторите измазали и направили ремонт на покрива.Били монтирани плочки по стълбището, измазано и боядисано.Бил поставен кухненски блок с трапезария.родителите на страните споделяли, че изцяло Л. финасира всички ремонтни дейности.Пренаредили се керемиди и цигли на покрива Свидетелят Г. твърди, че от дете знае състоянието на къщата.Твърди, че първия етаж бил пригоден за живеене, като втория сес състоял от две стаи- спални, пригодени за живеене, като другата част от етажа бил голям хол, на тухла и неизмазан.Имало и друго помещение-неизмазано и непригодно за живеене.Стълбищното пространство също било неизмазано и без подови настилки.В двора имало стари пътеки, като се направила нова бетонна площадка и нова пътека.Л. Х. работела в И. и изпращала пари за всички ремонтни дейности, извършени по къщата и двора.Стълбите били без никакви подови настилки и стените били на тухла, нямало парапети.Всичко било измазано и поставени подови настилки, както и сменена дограма. Показанията на гореописаните свидетели са изцяло еднопосочни, последователни, логически и хронологически свързани, поради което съдът изцяло ги кредитира и ползва при изграждане на фактическите си изводи по делото. Другата група свидетели-К. и К. Г. и Ц. от една страна също съдържат данни, че ремонта е извършен и заплащан от Л. Х., а от друга страна са непоследователни и обусловени от лични отношения и възприятия относно случващото се, поради което съдът счита, че не следва да ги цени и обсъжда при изграждане на фактически изводи по делото. Не на последно място, свидетелските показания на първата група свидетели и пряко кореспондират с приетите по делото съдебно технически и оценителни експертиза. Относно извършените ремонтни дейности по делото са приети две експертизи-на в.л.Т. и в.л.С..Вещото лице Т. е оценила посочените в уточнителната молба на ищеца, описана по горе, ремонтни дейности, които и е установила на място, като подробно в табличен вид е посочила стойността на всяко от тях, като е посочила обща стойност извършени СМР в размер на 29 151 лв.Вещото лице С., анализирайки всички ремонтни дейности, които е устаноли на място при оглед на имота е посочила, че към 09.2021 г. са на стойност 28 215.73 лв.Това вещо лице е посочила, че с тази сума се е увеличила стойността на имота от 2013г. до м.09.2021г. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН дава възможност на сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството и не е бил възнаграден по друг начин, да поиска при делбата на наследственото имущество да се пресметне това увеличение в негова полза. Правилото е проявление на принципа за недопускане на обогатяване за чужда сметка /чл. 59 ЗЗД/ в отношенията между призованите към наследяване лица. Фактическият състав включва материален принос на един наследник, довел до уголемяване имуществото на наследодателя преди откриване на наследството. Увеличението трябва да е изразено в някаква форма - постройка, посаждения, изплащане на дълг и да е налице към момента на откриване на наследството. Когато приносът е под формата на подобрение на недвижим имот е от значение подобренията да са извършени приживе на наследодателя от евентуален негов наследник и да са довели до увеличаване стойностния израз на наследството. Съдът счита, че по делото се проведе главно и пълно доказване, че ищецът по този иск Л. Х. е извършила описаните в уточнителната молба и оценине от вещите лица СМР в имота.Показанията на свидетелите, кредитирани от съда, и заключенията на вещите лица са изцяло еднопосочни относно начина на извършване и финасирането им. Увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН може да има различни проявни форми като същественото е то да е в резултат на вложени средства или труд от наследника, въз основа на които стойността на наследството се е увеличила към момента на откриването му. Увеличението на наследството следва да се преценява конкретно за всеки отделен случай като се изследва въпросът каква е стойността на имота към момента на откриване на наследството и каква би била тя, без приноса на наследника. В случая претенцията се основава на вложени средства за извършени СМР.В този смисъл и доколкото вещото лице С. е посочила, че стойността на имота, в следствие на описаните в заключението СМР е увеличена със сумата от 28 215.73 лв., то съдът намира, че именно това е стойността на увеличението стойността на имота, към момента на откриване на наследството. При горните доводи, съдът счита, че предявения иск по чл.12, ал.2 ЗН е основателен до размер от ½ от увеличената стойност на имота, съобразно правата на страните, като в този смисъл следва осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 14107.86 лв., каято до пълния предявен размер от 14 575.50 лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.Посочената сума се дължи ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба, сезирала съда -27.10.2022г. до окончателното изплащане. Възражението на ответника по иска по чл.12, ал.2 ЗН за погасяване на вземанията по давност е неоснователно, доколкото давност по този вид претенции започва да тече от предявяване на иска за делба и към момента на подаване на исковата молба претенциите не са погасени с изтекла давност. Разноски в производство се претендират от страна на ищеца Л. Р. Х. с приложен списък по чл.80 ГПК.Претендира, съобразно цитирания списък/ разноски за вписване на искова молба в размер на 10 лв., за призоваване на свидетел 15 лв., разноски за вещи лица в размер на 800 лв. и разноски за адв. Хонорар в размер на 2100 лв., от които 1500 лв. по иска по чл.12, ал.2 ЗН. Формираната практика по приложението на чл. 355 ГПК е последователна в становището, че предвид характера на производството по съдебна делба (особено исково) и на регламентиращите го процесуални норми (специални по отношение на общите норми, уреждащи гражданския процес), както и на процесуално-правното положение на съделителите едновременно да са ищци и ответници, отговорността за разноски в първа съдебна инстанция не следва правилата на чл. 78 от ГПК, т. е. не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в посочената норма. Съсобствеността върху вещи и вещни права, съобразно визираното в чл. 34 Закона за собствеността прави съдебната делба винаги възможна, отказът от иск за прекратяването на създадената съсобственост- недопустим, а предявяването му не зависи от поведението на другата страна. Затова причината за завеждането на иска за делба не е поведението на ответника, а целеният допустим от закона правен резултат – ликвидиране на съществуващата съсобственост, което обслужва правния интерес на всички съпритежатели. Затова законодателят е предвидил в чл. 355 от ГПК разноските за делбеното производство да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им, но това се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. Предвид горепосочената специфика на особеното делбено производство, разноските за адвокатски хонорар се понасят от страните така, както са ги направили, освен когато в делбата са присъединени за разглеждане други искове (например по сметки или за обезщетение за ползване на общата вещ), тъй като те зависят от поведението на ответника по тях. С оглед това чл. 355 ГПК предвижда присъждането на разноските по тях да се осъществява по общите правила на чл. 78 ГПК. При горните доводи, ищецът Л. Х. е направила разноска в размер на 700 лв. за възнаграждение на вещи лица, свързани с оценка на имота, която разноска следва да се понесе от страните по равно, съобразно квотите им в съсобствеността.В този смисъл от нея, на ответника следва да се възложи сума в размер на 350 лв.Разноска в размер на 400 лв.-възнаграждение за в.л.Т., свързана с иска по чл.12, ал.2 ЗН, съобразно изхода по този иск, следва да се възложи изцяло на ответника.Разноска в размер на адвокатско възнаграждение по извършване на делбата не се дължи.Доколкото в списъка по чл.80 ГПК е посочено, че част от изплатеното възнаграждение в размер на 1500 лв. е изплатено по иска по чл.12 ЗН, то тази разноска също следва да се възложи на ответника.Ответникът дължи и сумата от 15 лв.-разноска за призоваване на свидетел по иска по чл.12 ЗН, както и сумата от 5 лв..половината от внесена такса за вписване на искова молба.Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 1500 лв. с оглед размера на претенцията, проведените съдебни заседания и множеството проц. Действия, извършени по делото, съдът счита, че е неоснователно и не следва да се взема предвид. На основание чл.355 ГПК и чл.8 от Тарифата за държавните такси всеки от съделителите следва да заплати държавна такса по сметка на КРС, в размер на 4 % върху паричната равностойност на квотата му в съсобствеността, опредЕ. върху установената в производството актуална пазарна стойност на имота, съобразно заключението на в.л.Г., а именно 71 986 лв. лв., като всеки от съделителите дължи по сметка на съда сума в размер на 1439.72 лв.Доколкото с определение на съда от 07.11.2023г. ответникът Е. Г. е била освободена от такси и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК, то не следва възлагане на дължимата от нея държавна такса. Аналогични доводи следват и относно уважения иск по чл.12, ал.2 ЗН, доколкото ответникът Е. Г. е била освободена от такси и разноски на основание чл.82, ал.2 ЗН, то държавната такса върху уважения размер на този иск не следва да й се възлага. Искането на ищеца за прихващане между сумата, която той ще трябва да плати на ответника за паричното уравнение на дела и от жилището и сумата, която ще бъде присъдена по иска по сметки. Прихващането е форма за погасяване на задължения, приложима само в хипотезата на взаимни насрещни вземания с предмет еднородни и заместими вещи или пари. Два са способите за извършване на съдебно прихващане - чрез насрещен иск или чрез възражение. В последния случай ответникът избира този способ когато признава иска или когато го оспорва, но е съгласен, ако бъде признат за основателен, да прихване своето вземане с вземането по иска. В случая искането за прихвъщана е направено от ищеца. Доколкото съдът е уважил тази претенция и възлага в дял на ищеца делбения жилищен имот, то за него се поражда залъжение да уравни в пари дела на ответника. Искът по сметки, предявен от ищеца е уважен частично и ответникът следва да й заплати посочената по-горе сума. Така, с оглед горното са се породили две взаимни насрещни парични вземания, но не може да се направи прихващане на парично уравнение на дела с присъдена сума по уважен иск по сметки в делбеното производство, защото, уравняването на дела на единия съделител от другия съделител е бъдещо несигурно събитие, което може и да се случи в рамките на законоустановения 6-мес. период, но е възможно и да не се случи, /напълно мислима е хипотезата, в която ако се направи прихващане, а след това съделителят не изплати паричното уравнение на другия съсобственик ще се получи разместване на имуществени блага и неоснователно обогатяване/, т.е. това вземане не е ликвидно към момента на постановяване на акта, следователно не са налице предпоставките за уважаване на искането за прихващане и съдът трябва да се произнесе с два отделни диспозитива по всяко от вземанията. Водим от горното, съдът