Решение № 186 от 2.9.2025 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 543/2024 г.

Производство по чл. 318 и сл. от НПК. С присъда № 35/10.07.2024 г. постановена по НОХД № 2537/2023 г. ШРС е признал подс. Й. И. П. за невиновна в това, че в периода от 14.02.2019 г. до края на м. април 2019 г. при условията на продължавано престъпление /с няколко деяния/ в гр. Шумен, на ••• в съучастие като съизвършител при част от деянията със С.С.П. от гр.Шумен /починал на 04.05.2019 г./ и при условията на посредствено извършителство чрез лицето А.А.Т. от гр. Шумен /починал на 25.10.2020 г./ самоволно, не по установения от закона ред осъществила едно оспорвано от други лица – Б. К. П. /починал на 01.09.2022 г./, З.И.З /починал на 24.02.2019 г./ и съпругата му Р. В. З., Г.И.А. и М. И. Н. – собственици на жилища и живущи в жилищна сграда на ••• свое предполагаемо право – а именно правото на ползване на подход от 25 кв. м., който е част от съсобствен парцел ••• по действащия регулационен план на гр.Шумен /ПИ с идентификатор •••/ и който подход бил предоставен в дял за реално ползване на собствениците на жилища в жилищна сграда на •••, съгласно Решение на Шуменски народен съд, влязло в сила на 19.05.1971 г., като: - на 14.02.2019 г. сама премахнала метална оградна врата, поставена в началото на подхода и предприела разбиване на бетонна настилка, положена около главна ревизионна шахта, находяща се в подхода; - на 04.03.2019 г. в съучастие като съизвършител със С.С.П., както и при условията на посредствено извършителство чрез лицето А.А.Т. от гр. Шумен изградили кофраж и бетонов /циментов/ праг – бордюр с височина от 6 см. до 12 см. в различните си части /около главната ревизионна шахта/, чрез което се възпрепятствало преминаването на автомобили през прохода; - в периода от 14.02.2019 г. до края на м. април 2019 г. на няколко пъти, в съучастие като съизвършител със С.С.П. натрупала различни вещи в подхода, които възпрепятствали свободното преминаване през прохода, в немаловажен случаи, поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 323 ал. 1 във р. с чл. 20 ал. 2 и във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. На основание чл. 190 от НПК постановил направените по делото разноски да остават за сметка на държавата. Срещу присъдата е депозиран протест от Шуменска районна прокуратура. В протеста се излага, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. В допълнение към протеста се сочи, че извода на първоинстанционния съд за недоказаност подс. П. да е извършила всяко едно от деянията за неправилен. Това, според прокурора се дължи на противоречие на извода на съда със събраните по делото гласни доказателства. Обсъждат се подробно гласните доказателства и според прокурора неясни са мотивите, защо първоинстанционния съд кредитира едни показания, а други – не. На следващо място – сочи се неправилен извод на първоинстанционния съд, че подс. П. сама е възстановила първоначалното фактическо положение след отправеното и предупреждение, което било в противоречие с гласните доказателства по делото. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова с която подс. П. да бъде призната за виновна по предявеното и обвинение, като и се наложи наказание, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 323 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. В съд. заседание представителят на ШОП намира, че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. На първо място се сочи неправилност на мотивите на районния съд относно некредитиране показанията на св. Т., касателно въпроса кой е премахнал малката портална врата. На второ място – неправилни мотиви на районния съд относно разбиването на шахтата от подс. П. за неговата несъставомерност, както и нейното участие в изграждането на бордюра около разкопаната шахта. На трето място – неправилни са мотивите на районния съд и относно това кой е нареждал камъни и други вещи в прохода с което се затруднявало преминаването на живущите в кооперацията. На последно място – прокурора намира, че не е налице маловажен случай и при трите деяния осъществени от подс. П.. Предлага на съда да отмени присъдата и постанови нова с която подс. П. да бъде призната за виновна и осъдена по предявеното и обвинение. Алтернативно – прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, поради противоречие в мотивите на съда. Подс. П., редовно призована не се явява. Явява се упълномощен защитник. Същия намира присъдата за правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена. В рамките на своите правомощия във въззивното производство, ШОС установи следното: През 1995 г. подс. П. и нейния съпруг С.С.П. /починал на 04.05.2019 г./ станали собственици в режим на съпружеска имуществена общност на първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда и съответните идеални части от общите части на сградата, ведно с 4/5 идеални части от дворно место, в което била построена жилищната сграда, а именно от дв. пл. ••• което дворище било с площ от 210 кв. м. на •••. През 2000 г. двамата придобили собствеността и на втория жилищен етаж от същата сграда и барака, заедно с 1/5 идеална част от дворното место, в което били построени, с площ 210 кв.м., съставляващо имот пл. •••, за който имот заедно с имот пл. №2528, бил отреден парцел III - 2527, 2528. По този начин подс. П. и съпругът й били собственици на дворното място от 210 кв.м. от имот •••, включен в съсобствен парцел ••• по плана на гр. Шумен с обща площ от 730 кв.м. и с идентификатор •••. В същия имот имало построена през 70-те години на миналия век масивна четириетажна жилищна сграда, като имотът също бил включен в ••• от кв. 120 по плана на гр. Шумен с обща площ от 730 кв.м. Четириетажната сграда /кооперация/ се водела на адрес гр.Шумен, ул.„Х. А.“ № 4А и била с идентификатор •••.3. В тази жилищна сграда, но на различни етажи живеели пострадалите Б. К. П., З.И.З /починал на 24.02.2019 г./ и съпругата му Р. В. З., и Г.И.А.. Пострадалата М. И. Н., която била дъщеря на Г.И.А., живеела в гр.Варна, но често посещавала майка си в гр. Шумен и била собственик на жилището в кооперацията, в което живеела майка й. На 02.03.2000 г. пострадалият Б. К. П., заедно със съпругата си продал на сина си Е. Б. П. собствения си недвижим имот, а именно - първи жилищен етаж с принадлежаща изба и таванско помещение, ведно с 0.2321 от общите части сградата от четириетажната жилищна сграда. С решение от 01.03.1971 год. по гр. д. №936/1970 год. на ШРС /което дело не се пази в архива на ШРС/, влязло в законна сила на 19.05.1971 год., съдът разпределил между съсобствениците реалното ползване на описания съсобствен недвижим имот на основание чл.32 от ЗС. Формирани били два дяла за реално ползване, като от южната част на парцел 2527 бил даден вход /изход/ към улица „Х. А.“ за новостроящата се четириетажна сграда и собствениците на жилища там, който представлявал подход с площ от 25 кв.м. и ширина 3.00 метра, а за собствениците /праводатели на Й. П. и С.П./ на двуетажната сграда на ул.„Х. А.“ №4 била дадена друга част от съсобствения имот - в източна посока на съществуващата на място масивна ограда към настоящия момент, свързваща югоизточния ъгъл на сграда с идентификатор •••.1 /жилищната сграда на подсъдимата и съпруга й/ и североизточния ъгъл на сграда с идентификатор •••.4 /Офис на благотворително сдружение „•••“, която сграда също била собственост на подсъдимата П. и съпруга й С.П./. След построяване на кооперацията, в периода преди 1975 год., от живущите в тази сграда била изградена метална врата /малка врата за пешеходци и двукрила врата за автомобили/ в частта от съсобственото място, което било предоставено за реално ползване на собствениците в жилищната кооперация, която служила за вход и изход. Реално този подход с площ от 25 кв.м. бил единствен достъп за собствениците и живущите в сградата с идентификатор •••.3 до улица. В същото време по силата на посоченото решение праводателите на подсъдимата и съпругът й, а впоследствие последните двама като съсобственици на посочените по-горе имоти получили като компенсация право на реално ползване на площ от 50 кв.метра. Достъпът до тази площ се осъществявал посредством малка врата, намираща се между имотите. Към 2019 г. подс. П., нейният съпруг, както и лицата, които притежавали имоти в четириетажната кооперация, реално били съсобственици на недвижим имот, представляващ дворно место, съставляващ ••• от кв. 120 по действащия регулационен план на гр.Шумен /ПИ с идентификатор •••/. Пострадалите Б. К. П. и Г.И.А. били ползватели на описания съсобствен имот. До 2015 год. между подс. П. и нейния съпруг от една страна и от друга страна собствениците и живущите в жилищната кооперация на ул.„Х. А.“ №4А нямало проблеми относно ползването на дяловете и относно преминаването през подхода от 25 кв.м., който бил част от съсобствен парцел ••• от кв. ••• по действащия регулационен план на гр. Шумен. През 2015 год. обаче С.П. зазидал дървена врата, находяща се между имоти № 2527 и № 2528, като по този начин ограничил достъпа си до дадената им със съдебното решение от 1971 г. част за реално ползване от съсобствения парцел. Впоследствие там П. изградил и ограда. Така подсъдимата П. и съпругът й започнали да предявяват претенции да преминават през въпросния подход от 25 кв. м., както и да го ползват, въпреки несъгласието на пострадалите. Те искали от ползвателите и собствениците на имоти в кооперацията да не преминават през въпросния подход, а да си осигурят достъп от към сградата на ••• в гр. Шумен, откъдето преди имало такъв подход. В същото време искали да им бъде осигурен свободен достъп до подхода. Поради тази причина помежду им възникнал спор и относно съществуващата метална врата в началото на подхода, като подсъдимата и съпругът й казвали многократно на пострадалите да си махнат металната врата. Живущите и собствениците в четириетажната жилищна сграда не били съгласни, поради което между тях често възниквали пререкания. Подсъдимата и съпругът й поискали да получат достъп и до главната ревизионна шахта, в която били заустени отпадните води на кооперацията и на техния Офис на благотворително сдружение, като пострадалите им се противопоставили. Въпросната шахта се намирала непосредствено до металната врата, в началото на подхода, източно от металния профил на вратата, положен на земята. Същата била с размери 110x110x80 см. Така между П. и П. от една страна и лицата Б. К. П., З.И.З /починал на 24.02.2019 год./, съпругата му Р. В. З., Г.И.А. и М. И. Н., от 2015 г. се разразил един траен спор относно ползването на този подход, относно съществуването на металната врата и относно достъпа до шахтата, който лицата не могли да решат извънсъдебно. Стигнало се и до физически съприкосновения и непрестанни конфликти, които станали предмет на произнасяне по множество други преписки, наблюдавани и приключени от ШРП. През 2017 г. в поземления имот с идентификатор ••• бил въведен в експлоатация Офис на благотворително сдружение „•••“, която сграда с идентификатор ••• била собственост на подс. П. и съпруга й П.. Тази нова сграда граничела с подхода за преминаване, ползван от живущите в четириетажната жилищна сграда, като била изградена в северна от него посока. По искова молба, с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС, подадена от подс. П. и С.П. в ШРС било образувано и водено гр.д. № 3242/2017 г. за ново разпределяне на ползването на съсобствените незастроени площи, като делото приключило с решение №1115/18.12.2018 г., влязло в законна сила на 22.01.2019 г. Със съдебния акт исковата претенция на подс. П. и С.П. била отхвърлена, като съдът се мотивирал, че след решението от 01.03.1971 г. по гр. д. №936/1979 г. на ШРС, влязло в законна сила на 19.05.1971 г., когато съдът бил разпределил реалното ползване на съсобствения недвижим имот, липсвали новонастъпили обстоятелства, имащи обективен характер, които да налагат съдебна намеса в отношенията между страните по спора относно ползването на съсобственото место, т.е. разпределението на ползването останало същото каквото било установено още през 1971 г. Подсъдимата и съпругът й останали недоволни от съдебния акт по гр.д. №3242/2017 г. на ШРС и от липсата на желаната от тях промяна в съществуващото и установено през годините реално ползване на съсобствения имот. На 14.02.2019 г. около 10 ч. св. Р. В. З., излизайки на терасата на апартамента си, видяла, че входната двукрила метална врата е изкъртена и на местото, където е била вратата се намират работници, които с кирка разбиват бетонната настилка на главната ревизионна шахта, която се намирала в близост. След като З. подала сигнал на тел.112 информирала за случващото се св. Б. К. П. и слязла долу, за да види на место какво се случва. След като св. З. и П. отишли до посочения по-горе подход към дворното место видели, че оградната врата е подпряна на стената към ресторант „•••“, а до нея се намира подпряна и малката врата, която е била част от голямата оградна врата. На същото место се намирали подс. П., съпругът й С.П. и две лица от ромски произход. Тъй като отпадните води на имота на подсъдимата били включени в описаната ревизионна шахта, а подсъдимата и съпругът й твърдели, че каналът им е запушен и следва да бъде прочистен, предприели действия по отваряне капака на шахтата. Самият капак бил изработен от ламарина с дебелина около 1 см. и същият бил закрепен неподвижно и заобиколен от бетонова настилка. Тъй като не могли да повдигнат капака, подсъдимата и съпругът й предприели действия по разкопаване на бетонната настилка, за да могат да повдигнат ламаринения капак. След като св. З. и П. слезли в двора видели как двамата мъже от ромски произход, единия от които бил св. А.А.Т. да разкопават с помощта на кирка бетона около металния капак на шахтата, като подс. П. също участвала в разкопаването на бетона около шахтата. В близост се намирал и съпругът й С.. Във връзка с подадения сигнал на тел.112 на место пристигнал полицейски екип, състоящ се от св. С.С.С. и Х.С.Х, които били придружени от лицето И.Д.П.. При пристигането си на место двамата свидетели възприели, че входната метална оградна врата на подхода към кооперацията е премахната и подпряна на стената и че С.П. копае в областта на намиращата се в близост ревизионна шахта. С.П. им обяснил, че лично той е срязал металната входна врата на въпросния подход, за да може да достигне до намиращата се в парцела ревизионна шахта, като твърдял, че мръсния им канал, който е отведен в тази ревизионна шахта е запушен и следва да бъде почистен. След разкопаване на шахтата и премахване на металния капак, последния не можел да бъде върнат в изходно положение, подс. П. и съпругът й с помощта на св. Т. предприели действия по изграждане на бордюр около шахтата. На 04.03.2019 г. подс. П., заедно със съпруга си и св. Т. започнали да правят кофраж около шахтата ипо този начин изградили циментов праг около шахтата. Видно от изготвения Протокол за оглед на местопроизшествие от 29.03.2019 г., изградения циментов праг бил с размери 127 см. дължина, 8 см. ширина и 7 см. височина на запад към ул. •••, на изток - 107 см. дължина, 10 см. широчина, 6 см. височина в южния край и 12 см. височина в северния край на прага. Между тези две разстояния е била измерена дължина 144 см., 7 см. височина в югозападния край и 6 см. височина в източния край и 11 см. ширина. Така изградените бордюри около ревизионната шахта затруднявали преминаване на леки и товарни автомобили през прохода от 25 кв.м., което създало значителни затруднения на живущите в кооперацията, намираща се на адрес: •••. Междувременно, след премахване на металната оградна врата в част от подхода и в предоставеното за ползване на подсъдимата и съпругът й место от 50 кв.метра се появили отпадъци, като черчевета, камъни и др. С оглед на извършените действия и вследствие възникналия между съсобствениците конфликт, видно от Протокол за разпит на свидетел от 12.07.2019 г. на подс. П. е била разяснена разпоредбата на чл. 323 ал. 3 от НК, като й е предоставен срок до 12.08.2019 г. да възстанови предишното положение. На 03.09.2019 г. е бил извършен оглед, резултатите от който са обективирани в Протокол за оглед на местопроизшествие от 03.09.2019 г., към който е изготвен и Албум от фотоснимки. От същите се установява, че към 03.09.2019 г. в началото на подхода липсва входна врата, но ревизионната шахта е покрита с отваряем капак, който позволява достъп до шахтата, че по протежението на подхода не са намерени вещи и предмети, освен бетонната и асфалтова настилка и че описаното положение и състояние на шахтата позволяват преминаване на моторни превозни средства през подхода и че същият е напълно проходим. Горната фактическа обстановка ШОС приема за установена от обясненията на подс. П., на показанията на св. Р. В. З., както тези дадени в съд. заседание пред въззивната инстанция, така и прочетените показания на същата от 09.09.19 г., 19.01.21 г., от 28.09.22 г. по НОХД № 2281/21 г. на ШРС, от показанията на св. Г.И.А., М. И. Н., Х.С.Х, С.С.С., както и от прочетените показания на св. Х.С.Х и С.С.С. дадени съответно пред съдия в хода на ДП № 180/2019 г. по описа на РУ-Шумен, пред друг състав на съда в рамките на образуваното и проведено съдебно производство по НОХД № 2281/2021 г. по описа на ШРС и пред орган на ДП № 180/2019 г. по описа на РУ-Шумен, както и прочетените на основание разпоредбата на чл. 281 ал. 1 т. 4 от НПК показания на св. Б. К. П. и отчасти на св. А.А.Т., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, от повторния разпит на вещите лица Р. Ц. Н., С. Г. М. и С. Н. С., както и от заключението на назначената във въззивното производство съдебно-техническа експертиза на в. л. С. Г. М.. Горната фактическа обстановка ШОС приема за установена и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства по първоинстанционното производство, а също и от заключението на изготвената в досъдебното производство и приета от първоинстанционния съд тройна комплексна колективна съдебно[1]техническа експертиза и допълнителна тройна комплексна техническа експертиза. По отношение гласните доказателства: Касателно показанията на св. Р. В. З.. Този свидетел е разпитван многократно по делото – 6 пъти на досъдебното производство, два пъти по НОХД № 2281/21 г. на ШРС, един път по НОХД № 2537/23 г. на ШРС и един път във въззивното производство по настоящото дело. По реда на чл. 281 от НПК са приобщени всички показания на този свидетел от д.п. Безспорно е, че в тези показания има макар и малки различия, но същите не са в такава степен съществени, за да водят до извод да не бъдат кредитирани. Още повече, че тези различия се дължат и на продължителния период от време в през който те са давани. Същественото тук е, че в голямата си част тези показания се подкрепят както от другите гласни доказателства, така и от приобщените огледни протоколи и заключенията на съответните експертизи. Ето защо и настоящата инстанция приема, че тези показания следва да бъдат кредитирани. По отношения трите деяния съставляващи продължаваното престъпление по чл. 323 от НК, за което подс. П. е предадена на съд, от показанията на св. З. с категоричност се установяват обстоятелствата по разкопаването на въпросната шахта, изграждането на бордюр около нея и натрупването на боклуци /но не всички и не тези които са пречели на преминаване на автомобили през прохода/ в прохода с участието на подс. П.. Касателно премахване на вратата на този проход на 14.02.19 г. от показанията на св. З. не може да се направи категоричен извод за участието на подс. П. в нейното премахване. Такъв извод не може да се направи и от други гласни доказателства по делото. Единствено за подобни действия свидетелства св. Т., но съда ще анализира тези показания отделно. По отношение показанията на св. Г.И.А., М. И. Н., Х.С.Х, С.С.С. и Б. К. П.. Всеки от тези свидетели, свидетелства за възприети от тях факти и обстоятелства или за такива които е научил. Същите не са противоречиви нито вътрешно, нито спрямо другите гласни доказателства, поради което същите следва да се кредитират. Тук следва да се посочи, че е налице известно противоречия в показанията на св. Х.С.Х, С.С.С., но тези противоречия са преодолени чрез прочитане показанията на тези свидетели от досъдебното производство. Касателно показанията на св. Т. – приобщени по реда на чл. 281 от НПК, тъй като по време на съдебното производство, този свидетел е починал и е било невъзможен пряк разпит на същия. Показанията на този свидетел са дадени пред съдия в хода на досъдебното производство. ШОС приема, че показанията на този свидетел следва да се кредитират с изключение на частите им касаещи премахването на металната оградна врата. В частите в които свидетелства за фактите, свързани с извършените от него действия, свързани с ревизионната шахта и поведението на подс. П. и нейния съпруг в тази връзка, не са в противоречие с другите гласни доказателства. Касателно оградната врата – налице е вътрешно противоречие в показанията на св. Т.. Един път той твърди, че тази врата била повдигната от подс. П. и той и е помогнал да я подпрат. След това неколкократно заявява, че след като е пристигнал, портата е била извадена и подпряна на стената вдясно до клуба, а впоследствие заявява, че въпреки, че е заварил портата изкарана, тя е била повдигната от Й., след което той й е помогнал да я подпрат. Ето защо ШОС не кредитира показанията на св. Т. в тази им част в която твърди, че подс. П. е участвала в премахването на тази оградна врата. Още повече, че не са налице други доказателства по делото от които да се установява участие на подс. П. в премахването на тази врата. Единствено показанията на св. Х.С.Х и С.С.С. касаят този факт, но същите заявяват по категоричен начин, че в тяхно присъствие С. си е признал, че именно той е срязал металната входна врата. От заключенията на тройната комплексна колективна съдебно[1]техническа експертиза и допълнителна тройна комплексна техническа експертиза, както и от разпита на вещите лица в съд. заседание пред първата инстанция и този от допълнителния разпит на същите вещи лица във въззивното производство се установява, че: Първо – в заключението на тройната комплексна колективна съдебно[1]техническа експертиза вещите лица заключават, че поизградения бордюр около ревизионната шахта не позволява преминаване на леки и товарни автомобили. Разпитани в съд. заседание по НОХД № 2281/21 г. на ШРС, вещите лица дават колеблив отговор на въпроса – могат ли да преминават леки и товарни автомобили пред подхода при наличието на изградения с участието на подс. П. бордюр около ревизионната шахта. Един път твърдят, че поддържат заключението си, т. е. и в тази му част в която твърдят, че бордюра не позволява преминаването на леки и товарни автомобили, но на отговор на въпроси на защитата, заявяват, че бордюра възпрепятства нормалното преминаване на автомобили. Разпитани същите вещи лица по НОХД № 2537/23 г. на ШРС отново дават уклончив отговор дали изградения бордюр препятства преминаването на автомобил през подхода. Това наложи допълнителен разпит на вещите лица във въззивното производство, при което вещите лица заключават, че може да премине товарен или лек автомобил, но трудно. Второ – по късно бордюра е премахнат и върху шахтата бил поставен ламаринен капак. Също така в последствие в подхода не е имало натрупани вещи, които да затрудняват преминаване на хора и автомобили. От правна страна. За да е налице осъществен състава на престъплението по чл. 323 ал. 1 от НК е необходимо деецът самоволно, не по установения от закона ред да осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, т.е. да промени противоправно фактическото положение във връзка с това оспорвано право, със съзнанието за наличния спор за него и осъществи реализация на претенцията си не по установения ред. По настоящото дело, подс. П. е предадена на съд с обвинение, че такова право се явява предполагаемото от подсъдимата право на ползване на подход от 25 кв. м., който е част от съсобствен парцел ••• по действащия регулационен план на гр. Шумен /ПИ с идентификатор •••/ и който подход бил предоставен в дял за реално ползване на собствениците на жилища в жилищна сграда на •••, съгласно Решение на Шуменски народен съд, влязло в сила на 19.05.1971 год. Безспорно е установено по делото, че действително подс. П. е претендирала, че има право да ползва посочения подход от 25 кв. м. въпреки, че е била наясно с влязлото в сила съдебно решение, по силата на което този подход е бил предоставен за ползване на жителите на кооперацията. По отношение на първото от деянията, включено в продължаваната престъпна дейност, на подсъдимата е повдигнато обвинение за това, че на 14.02.2019 год. сама премахнала метална оградна врата, поставена в началото на подхода и предприела разбиване на бетонна настилка, положена около главна ревизионна шахта, находяща се в подхода. При анализа на събраните по делото доказателства, съда достигна до извода, че не са налице категорични доказателства, от които да се направи извод, че именно подс. П. сама или с помощта на друго лице е премахнала оградната врата. Нито от показанията на св. З., нито от показанията на полицейските служители - св. Х.С.Х и С.С.С., както и от другите гласни доказателства може да се приеме, че подс. П. има каквото и да е участие в премахването на тази врата. Единственото доказателство в тази насока се съдържа в показанията на св. Т., но ШОС по горе посочи защо не кредитира показанията на този свидетел в тази им част. По отношение второто деяние, а именно действията на подс. П., извършени на 14.02.2019 год., изразяващи се в разбиване на бетонна настилка на ревизионната шахта и на 04.03.2019 год. и изграждане на кофраж и бетонов /циментов/ праг – бордюр с височина от 6 см. до 12 см. в различните си части /около главната ревизионна шахта/, чрез което се възпрепятствало преминаването на хора и автомобили през прохода. Въззивната инстанция не приема доводите на проверявания съд, че тези действия, които безспорно е установено, че са извършени от подс. П. /както е приел и районния съд/, не представлявали самоуправни действия. Първоинстанционния съд е приел, че правото на ползване на този подход включва правото на преминаване през него на хора и моторни превозни средства, както и извършване на други действия /без да посочи какви биха били те/, но не и действията, свързани с достъпа до главната ревизионна шахта. Според районния съд правото за включване в главната ревизионна шахта, респективно достъпа до нея и извършването на действия, свързани с нея е самостоятелно право, което въпреки, че е било претендирано от страна на подсъдимата, не фигурирало в повдигнатото й обвинение. Настоящата инстанция приема, че именно в правото на ползване на подхода се включват включва и достъпа до ревизионната шахта и извършване на дейности по нея, тъй като без достъп до подхода, а от там и до тази шахта, не биха могли да се извършат действията по нея, за които подс. П. е обвинена. Но, от друга страна – по делото са налице доказателства, че тези действия не са възпрепятствали преминаването на хора през прохода. По отношение преминаването на автомобили през прохода, от заключенията на вещите лица се установява, че такова преминаване е било затруднено, но не и невъзможно, като в подкрепа на тази теза са и свидетелски показания, че през този период през прохода е преминал товарен автомобил, който е доставил дърва на живущ в кооперацията. По делото е установено, че отпадните води на имота на подсъдимата са били заустени в посочената ревизионна шахта, а от заключението на вещите лица се установява, че въпросната резивионна шахта е обща за съсобствениците на посочения поземлен имот / т.е., както на подс. П., така и на живущите в кооперацията/ и по отношение на същата липсват строителни книжа, респективно липсва разрешен със силата на съответния съдебен акт спор за собственост, респективно право на ползване. Поради това ШОС приема, че това деяние не представлява немаловажен случай, тъй като степента на засягане на правата на живущите и по точно – правото им на ползване на прохода е незначителна. Все в тази връзка ШОС намира за необходимо да посочи за правилни изводите на проверявания съд за неприемане доводите на защитата за наличието на крайна необходимост за отваряне на ревизионната шахта, така както е било сторено от подс. П.. Следва само да се посочи, че вещите лица дават заключение за липса на необходимост от отваряне и ревизиране на тази шахта. По отношение третото деяние за което на подс. П. е предявено обвинението, включено в продължаваното престъпление по чл. 323 ал. 1 от НК, че подс. П. в периода от 14.02.2019 г. до края на м. април 2019 г. на няколко пъти, в съучастие като съизвършител със С.С.П. натрупала различни вещи в подхода, които възпрепятствали свободното преминаване през прохода. ШОС приема, че от събраните по делото гласни доказателства не може да се направи категоричен и единствено възможен извод, че под. П. сама или в съучастие със съпруга си С.С.П. е извършвала действия по натрупване на вещи в подхода. В показанията си св. З. един път, че не е виждала кой е натрупал буклуците в прохода. Втори път – твърди, че е видяла подс. П. да пренася дървени чинове и други дървета. Трети път, че подсъдимата е пренасяла и поставяла в подхода дребни камъчета. Накрая – твърди, че е виждала лица от ромски произход, които са отнасяли натрупаните в прохода дървени материали. Св. Г.А. в показанията си твърди, че като е станала сутринта е видяла наредени камъни, както и че е имало струпани боклуци, но на местото, предоставено за ползване от Й. и съпругът й, както и че след това тези камъни и вещи са били премахнати, а св. Б. П. твърди в показанията си, че тези камъни и други вещи са били натрупани в подхода от С., но не говори за такива действия от страна на подс. П.. В този смисъл са и обясненията на подс. П.. В същата насока са и дадените от подсъдимата обяснения в съдебно заседание на 15.05.2024 год., в които същата заявява, че посочените по-горе вещи са били отпадъчен дървен материал, който са предоставили на св. Т., за да ги ползва за отопление през зимата и същите са били временно складирани от съпруга й и св. Т. на ползваната от тях част от дворното место или са били подпрени на стената на подхода. По отношение доводите на обвинението. Първи довод – било доказано по делото, а районния съд не е обсъдил доказателствата в тази насока, че подс. П. е участвала в премахването на малката метална врата на прохода, с което е осъществила първото от трите деяния, включени в продължаваното престъпление по чл. 323 ал. 1 от НК. В тази връзка се прави анализ на показанията на св. Т. и З.. В подкрепа на довода си, прокурора се позовава и на показанията на св. П. „Първото нещо което направиха С. и Й., е да изкъртят вратата“. Съда не приема този довод. Безспорно е, че св. Т. твърди участие на подс. П. в „повдигане на вратата“ и оказана от негова страна помощ на подсъдимата да подпрат същата на съседна сграда. Но въззивната инстанция изложи по-горе изводите си, защо не следва показанията на този свидетел да се кредитират. Отделно от това, в показанията си св. З. не твърди да е видяла подсъдимата да изважда нито малката, нито голямата врата. Безспорно е, че св. П. е казал тези думи в разпита си пред съдия. Но само едно изречение след това заявява „С. си призна, че е изкъртил вратата“. Не са налице и други доказателства по делото от които да се направи извод за съпричастност на подс. П. при премахване на която и да е от двете врати на прохода. Втори довод – било безспорно доказано участието на подс. П. в разбиването на ревизионната шахта и изграждането на бордюр около нея, но неправилно първоинстанционния съд бил приел, че правото на достъп до тази шахта не се включвало в правото на ползване на подхода и по този начин районния съд е приел, че не е налице осъществен състав на престъплението по чл. 323 ал. 1 от НК от действията на подс. П.. Въззивната инстанция посочи в настоящите мотиви защо не възприема този довод на проверявания съд, поради което същите не следва да се повтарят отново. Важно е друго – дали разбиването на тази шахта и изграждането на бордюр около нея, са възпрепятствали преминаването на автомобили. От доказателствата по делото се установи, че и след тези действия на подс. П., живущите в кооперацията са продължили да преминават през този подход, от една страна. От друга – от отговорите на вещите лица по назначените експертизи не може категорично и еднозначно да се приема, че е било невъзможно преминаването на автомобили, независимо дали леки или товарни, през подхода. При липсата на категорични доказателства, че изградения бордюр прави невъзможно преминаването на автомобили през прохода, то извод, че този бордюр е препятствал преминаването на автомобил през прохода би се основал на предположение. Тук е необходимо да се напомни правилото - „in dubio pro reo“ /всяко съмнение е в полза на подсъдимия/, поради което не се покриват изискванията на закона, категорично да е установено, че бордюра препятства преминаване на автомобили през прохода. Трети довод – относно натрупването в прохода на камъни, дървени чинове и черчевета и други предмети с което се препятствал свободното преминаване през прохода. Прокурора намира, че и това обвинение е доказано по безспорен начин и то от показанията на разпитаните свидетели. Соченото по горе по втория довод, важи с пълна сила и по третото обвинение. Въззивната инстанция посочи вече защо не приема за доказано по категоричен начин подс. П. да е участвала в натрупването на тези предмети в прохода. Не са налице категорични доказателства за това, поради което и в този случай важи правилото - „in dubio pro reo“ /всяко съмнение е в полза на подсъдимия/. Няма категорични доказателства, някой от живущите да е видял подс. П. да носи тези вещи и да ги трупа в прохода. Още повече, че до разчистването им, собствениците на кооперацията са продължили да преминават през прохода. Четвърти довод – допуснати процесуални нарушения във връзка с противоречия в мотивите на първоинстанционния съд. Като такива прокурорът сочи направените от районния съд изводи – първо, че част от деянията, за които е повдигнато обвинение, не са доказани, а друга част били несъставомерни. Второ – съда приел, че ако все пак деянията са доказани или пък съответно съставомерни, то била налице хипотезата на чл. 323 ал. 3 от НК. Трето – съда направил извод, че разпоредбата на чл. 323 ал. 3 от НК няма защо да я обсъжда и по-конкретно да обсъжда дали обвиняемата има някакъв принос във възстановяването на първоначалното фактическо положение и изобщо дали тя е възстановила първоначалното фактическо положение, защото пък деянията били несъставомерни, съответно – недоказани. Сочи се, че тези изводи на съда били противоречиви, тъй като в показанията си св. З. - от 09.09.2019 г. и от 19.01.2021 г., тя е заявила как се е стигнало до възстановяване на първоначалното фактическо положение, включително и твърдението на З., че синът на господин Б. П., когато се е прибрал от Щатите, е наел фирма, която да разчисти подхода, за да може да се преминава. В подкрепа на довода си, след това прокурорът сочи показанията на св. З. в които тя твърди /от 09.09.2019 г./, че премахването на бордюра около шахтата е извършено от тях – живущите в кооперацията. Безспорно, налице са такива твърдения на св. З., но тук следва да се посочи, че при разпита си по настоящото въззивно производство св. З. твърди, че видяла роми да изнасят черчевета и чинове, а една сутрин като станала видяла, че камъните били махнати от прохода. Твърди също, че не е виждала подс. П. да носи камъни в прохода. ШОС намира този довод за неоснователен. В мотивите си проверявания съд е изложил доводи в алтернативност. Ако се приеме, че е доказано подс. П. да е осъществила някое или и трите деяния от продължаваното престъпление, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 323 ал. 3 от НК, тъй като е възстановено първоначалното фактическо положение, след отправено предупреждение спрямо подс. П.. Алтернативно е посочил, че ако се приеме, за недоказано участието на подс. П., то и не следва да се обсъжда въпроса относно приложението на чл. 323 ал. 3 от НК. Крайния извод на първоинстанционния съд, за да оправдае подс. П. е категоричен и ясен – съда е приел, че не е доказано по безсъмнен и категоричен начин, че подс. П. е осъществила някое от трите деяния включени в продължаваното престъпление по чл. 323 ал. 1 от НК. Поради това е достигнал до извода, че осъдителна присъда спрямо подс. П. би противоречала на разпоредбата на чл. 303 ал. 1 от НПК, т. е. осъдителната присъда би почивала на предположения, че подс. П. е осъществила всяко едно от трите деяния. На това основание е постановил присъдата си с която е признал подс. П. за невиновна по предявеното обвинение и я е оправдал. Предвид гореизложеното ШОС приема, че присъдата на ШРС е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се потвърди. Водим от горното, съдът