Решение № 1379 от 14.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1797/2023 г.

Производство по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.

Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№20230925185336, подадена от „М.К.-Д.Ц. – ДОМ НA М. В С.“ ЕООД, ЕИК ••••, срещу ОТКАЗ № 20230914114723/18.09.2023 година, постановен от длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, ТРРЮЛНЦ, с който е отказано вписване по партидата на дружеството на промени, съгласно подадено заявление, образец А4, с вх.№20230914114723, касаещи промяна в собствеността на капитала.

В жалбата се твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен защото: към заявлението са представени всички изискуеми документи, които установяват настъпване на заявената за вписване промяна; отказът е постановен в нарушение на закона- подробно аргументация се съдържа в жалбата; не са налице основания за прилагане на ограничителните мерки съобразно Регламент на Съвета/ЕС/ х№833/2014 от 31.07.2014г.

Моли съда да уважи жалбата, да отмени атакувания акт и постанови вписване на промените по партидата на дружеството.

АВ - ТРРЮЛНЦ подава отговор на жалбата, в който излага становище за нейната неоснователност.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

От фактическа страна се установява, че пред АВ – ТРРЮЛНЦ е подадено заявление образец А4, с вх.№20230914114723, с което настоящият жалбоподател иска да бъде извършено впиване на настъпила промяна в собствеността на капитала.

Към заявлението страната е представила следните документи:

За наличие на правосубектност на едноличния собственик на капитала на българското дружество, което е вписано в ТРРЮЛНЦ, който едноличен собственик на капитала е Държавно Унитарно предприятие на град М. „М.Ц. за М.С.“ с основен държавен регистрационен номер 1027704002468, който се явява продавач по разпоредителната сделка с дружествените дялове, състоящи капитала на „М.К.-Д.Ц. – ДОМ НA М. В С.“ ЕООД, ЕИК ••••.

По отношение на него е представено извлечение от Единния държавен регистър на юридическите лица от 29.06.2023година, от който официален удостоверителен документ се установява съществуване на юридическото лице Държавно Унитарно предприятие на град М. „М.Ц. за М.С.“ с основен държавен регистрационен номер 1027704002468, чието съкратено наименование е ДУП „МЦМС“, със седалище и адрес на управление - гр.М., ул.“••••. Вписано е, че юридическото лице се представлява от Е.Б.Д., който е Председател на ликвидационната комисия, а като учредител/съдружник в юридическото лице е вписано Държавно учреждение „Департамент на държавното и общинско имущество на гр.М.“. По отношение на основна дейност на субекта- вписването сочи, че основната му дейност е управление на държавно имущество. Вписана е и друга допълнителна дейност, която субектът може да осъществява.

По отношение на полнъмощника на едноличния собственик на капитала, явяващ се продавача по разпоредителната сделка по чл.129 Тз е представено е пълномощно 77 АД 4280354 от 07.08.2023 година, по силата на който Председателя на ликвидационната комисия Д.Е.Б., представляващ Държавно Унитарно Предприятие „М.Ц. ЗА М.С.“, с което оправомощава Е.С. да представлява интересите на представляващ Държавно Унитарно Предприятие „М.Ц. ЗА М.С.“ пред всички компетентни държавни и недържавни учреждения и организации, пред нотариус в Република България, като извършва всички необходими правно значими действия, в това число, но не само, да подписва договор за прехвърляне на дружествени дялове с цел продажба от Държавно Унитарно Предприятие „М.Ц. ЗА М.С.“ на всичките принадлежащи му 15 800 дружествени дяла с номинална стойност на всеки от 50лв., представляващи 100% от капитала на „М.К.-Д.Ц. – ДОМ НА М. В С.“ ООД, ЕИК ••••, с адрес гр.С., район „Средец“, ул.“••••, на купувача ДАУ „М.Д. на С.“, както и да извършва всички необходими действия, свързани с изпълнение на това поръчение.

Изрично е посочено, че упълномощаването е за определен срок – до 31.12.2024година, включително и същото съдържа забрана за преупълномощаване.

Пълномощното е нотариално заверено от С.Н.С., временно изпълняваща длъжността на нотариус Л.Н.А., като длъжностното лице е удостоверило, че съдържанието на пълномощното отговаря на волеизявлението на упълномощителя и е подписано от него в присъствие на длъжностното лице, след извършена проверка на правоспособността на ЮЛ и пълномощията на неговия представител.

Във връзка с предстоящата продажба на дружествените дялове от капитала на българското дружество е представен протокол за решение на едноличния собственик на капитала в „М.К.- Д.Ц.- ДОМ НА М. В С.“ ЕООД, ЕИК ••••, от който протокол е видно, че на 13.09.2023 година Държавно Унитарно Предприятие „М.Ц. ЗА М.С.“, чрез Е.С., пълномощник, надлежно упълномощен по силата на нотариално пълномощно със заверка от 07.08.2023година, на основание чл.65, ал.3 вр. с чл.147, ал.2, вр. с чл.137, ал.1, т.6 ТЗ, констатира, че: е подадена молба от ДАУ„М.Д. на С.“ да бъде приет като съдружник и поради това взема решение за приемане на ДАУ„М.Д. на С.“, както и взема решение за прехвърляне на дружествените дялове от капитала на дружеството, регистрирано в България на ДАУ„М.Д. на С.“, а именно 15 800 дружествени дяла с номинална стойност от 50лв. всеки, с обща стойност 790 000лв.; прехвърлянето да се извърши с писмен договор с нотариална заверка на подписи и съдържание, едновременно и в резултат на тази прехвърлителна сделка преобретателят на дружествените дялове става едноличен собственик на капитала на дружеството.

Този документ носи нотариална заверка на подписа и съдържанието, извършени на 13.09.2023 година, от помощник –нотариус на нотариус рег. №533 на НК с район на действие – СРС, под №№ 5792 и 5793.

Представените със заявлението документи, които касаят купувача по разпоредителната сделка с дружествените дялове са следните:

Документ за правосубектност на купувача, представляващ извлечение от Единния държавен регистър на юридическите лица от 15.03.2023 година, от който официален удостоверителен документ се установява съществуване на юридическото лице Държавно Автономно Учреждение на град М. „Ц. за Х. и Б. С. със С. в Ч. – М.Д. на С.“ с основен държавен регистрационен номер 1037710026595, чието съкратено наименование е ДАУ „М.Д. на С.“, със седалище и адрес в гр.М., Вътрешноградски муниципален окръг Басманни, ул.“••••, сграда 1. Вписано е, че юридическото лице се представлява от директор - К.Д.Ю., а като учредител/съдружник в юридическото лице е вписан Департамент по външноикономически и международни отношения- гр.М.. По отношение на основна дейност на субекта - вписването сочи, че основната му дейност е организиране на конгреси и търговски изложения, с възможност да упражнява и допълнителна дейност от изброените в удостоверението.

Документът е представен в заверен от нотариус препис, като заверката е извършена на 27.03.2023 година в гр.М. от нотариус Глеб Акимов, с апостил.

Към заявлението е представен протокол на ДАУ „М.Д. на С.“ от 07.09.2023 година, обективиращ решения за: 1. ДАУ„М.Д. на С.“ да подаде молба за приемането му като съдружник в „М.К.-Д.Ц.- ДОМ НА М. В С.“ ЕООД, ЕИК ••••; 2. да закупи притежаваните в преждепосоченото дружество дружествени дялове – 15 800 на брой от по 50лв., всеки, на цена от 790 000лв., които представляват 100% от регистрирания капитал на българското дружество и са собственост на Държавно Унитарно Предприятие „М.Ц. ЗА М.С.“ и 3. след покупката на капитала последното да стане едноличен собственик на дружеството.

Протоколът свидетелствува, че тези решения са взети от директора на ДАУ „М.Д. на С.“- Д.Ю.К.. По отношение на пълномощника на купувача към заявлението е представено пълномощно 77 АД 3645793 от 20.07.2023 година, по силата на което Директорът на ДАУ„М.Д. на С.“, К.Д.Ю., действащ въз основа на устава и Заповед №15 – 05 – 42/43 на министъра на Правителството на М. на департамента за външноиономически и международни връзка на гр.М. от 10.02.2023 година упълномощава К.О.Н. да представлява ДАУ„М.Д. на С.“ пред български нотариус и всяка друга страна, като извършва при това всички фактически и правни действия от името, за сметка и с правна стойност за ДАУ„М.Д. на С.“ във връзка с подписване на договор за прехвърляне/покупка/ на принадлежащи на Държавно Унитарно Предприятие „М.Ц. ЗА М.С.“, юридически лице, учредено и действащо съгласно законите на Руската Федерация, на всичките 15 800 дружествени дялове с номинална стойност на всеки от 50лв., представляващи 100% от капитала на „М.К.-Д.Ц. – ДОМ НА М. В С.“ ООД, ЕИК ••••, с адрес гр.С., район „Средец“, ул.“••••; тези дялове да бъдат придобити по цена, равна на номиналната им стойност и при други условия по оценка на упълномощеното лице; да подписва, подава и получава всички документи, декларации в това число по ЗМИП и информация във връзка с упражняване на правата, дадени му с това пълномощно.

Представеното пълномощно на К.О.Н. е със срок от 1 година и съдържа забрана да преупълномощава други лица.

Удостоверено е, че съдържанието на пълномощното е прочетено на глас на упълномощителя и че пълномощното е подписано в присъствие на Б.М.Г., временно изпълняваща длъжността на нотариус от гр.М. Т.Л.А.. Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че и двете пълномощни съдържат информация относно номерата, под които са вписани в регистъра в държавата, в която са издадени, която регламентира нормите на отечественото право на субектите по упълномощителната сделка, както и на двата документа е извършена нотариална заверка от нотариус Д.С., рег. №267 на НК, на 13.09.2023 година, касателно подписа на преводача на документи- Т.Т.. За установяване на осъщественото разпореждане с дружествените дялове със заявлението е представен договор за прехвърляне на дружествени дялове от 13.09.2023 година, сключен на тази дата между Държавно Унитарно Предприятие „М.Ц. ЗА М.С.“, представляващо ЮЛ, учредено и съществуващо съгласно законодателството на руската Федерация, представлявано от Е.С., като пълномощник по силата на пълномощно, което е нотариално заверено на 07.08.2023 година с руски нотариален регистрационен № 77/726-н/77-2023-1423, като продавач и Държавно Автономно Учреждение на град М. „Ц. ЗА Х. И Б. С. СЪС С. В Ч. – М.Д. НА С.“ с основен държавен регистрационен номер 1037710026595, чието съкратено наименование е ДАУ „М.Д. на С.“, представлявано от О.Н.К., като пълномощник, което е нотариално заверено на 20.07.2023година с руски регистрационен № 77/560-н/77-2023-5-33, като купувач.

От представения диспозитивен документ се установява, че страните по сделката са постигнали съгласие продавачът да прехвърли собствеността върху 15 800 дружествени дяла, които са с номинална стойност от по 50лв. всеки и обща номинална стойност от 790 000лв., представляващи 100% от капитала на „М.К.-Д.Ц. – ДОМ НА М. В С.“ ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Средец“, ул.“••••, при цена, срокове и начин на плащане, определени в допълнително споразумение между продавача и купувача, като последният изразява съгласие да закупи и придобие собствеността на предмета на сделката, както е посочено в чл.1 от договора.

Страните изрично са обективирали, че със сключване на този договор е настъпил вещно- прехвърлителният ефект на сделката.

Договорът има нотариална заверка на подписите под рег.№5794 и на съдържанието под рег.№5795, том 3, №55, извършени на 13.09.2023 година от помощник нотариус на нотариус рег.№533 на НК, с район на действие – РС- С.. Към заявлението е представена декларация по чл.129, ал.2 ТЗ вр. с чл.129, ал.1 ТЗ по образец, попълнена от представляващия настоящия жалбоподател с дата 13.09.2023 година, както и такава, попълнена от праводателя по договора.

Към заявлението са представени и други документи: документ за платена д.т.; декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ; учредителен акт на ЕООД, подписан от представляващия преобретателя по разпоредителната сделка и представляващия това дружеството, който има минималното необходимо съдържание, съобразно ТЗ; адвокатско пълномощно.

Въз основа на така подадено заявление и неговите приложения, длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ под № 20230914114723 на 18.09.2023 година, с който е отказало вписване на заявената промяна.

Отказът е мотивиран със следното: 1. Приложените към заявлението пълномощни не отговарят на изискванията на закона, тъй като едноличният собственик на капитала е представляван от лице, чието пълномощно не отговаря на изискванията на чл.37 ЗЗД вр. с чл.129, ал.2 ТЗ. 2. Пълномощното, което прехвърлителят е дал на своя пълномощник не е изрично и няма изискуемата форма по чл.137, ал.4 ТЗ.

3. Представеният документ касателно правосубектността на купувача по договора за продажба на дружествени дялове не отговоря на изискванията на чл.7, ал.3 от Наредбата и чл.21а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа. Конкретното неизпълнение на правна норма се изразява в това, че представеното доказателства за правосубектността на купувача по разпоредителната сделка не е преведено съгласно изискванията на закона, защото нотариалната заверка на подписа на преводача не е извършена на територията на Република България.

4. Договорът по чл.129 ТЗ е нарушение на забрана, която се съдържа в чл.5аа от Регламент/ЕС/№833/2014 относно ограничителни мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, поради което е недопустимо да се извърши вписване на прехвърляне на процесните дружествени дялове.

В тази връзка длъжностното лице е посочило, че това прехвърляне като форма на разпореждане и осребряване на имущество, при което от дейността на подчинения субект- българкото търговско дружество –може да се извлече директна или индиректна полза за новия едноличен собственик на капитала, който е контролиран от държавно учреждение, съгласно вписванията в поле 33 от извлечението от регистъра на Руската Федерация.

В жалбата се съдържат възражения по всеки от пунктовете, съдържащи конкретните причини, които според длъжностното лице по регистрацията се явяват причини и основания да не се извърши вписване на заявената промяна.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните изводи:

Отказът е обявен в ТРРЮЛНЦ на 18.09.2023 година, жалбата е постъпила в АВ- ТРРЮЛНЦ на 25.09.2023 година – в срока за обжалване по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.

Същата е подадена от надлежна страна, имаща интерес от обжалването и се явява процесуално допустима.

По нейната основателност. Преценката на длъжностното лице е очертана с нормата на чл.21 ЗТРРЮЛНЦ, която сочи както обхвата на проверката, така и необходимите документи, които следва да са приложени към заявлението, макар и да липсва изчерпателно изброяване на същите.Такова изброяване се съдържа в подзаконовия нормативен акт – НВСДТРРЮЛНЦ.

В настоящия случай длъжностното лице е приело, че от представените към заявлението документи не може да се направи извод за валидно възникване на промяната от една страна, а от друга страна, дори и да се приеме, че е настъпила промяната, то същата не подлежи на вписване защото представлява нарушение на санкциите, наложени с цитирания Регламент на общността.

По първата група основания за отказ за вписване. Относно това дали представените пълномощни от пълномощниците на страните по договора за продажба на дружествени дялове, формиращи капитала на българското юридическо лице.

Доводът на длъжностното лице- неспазено форма на пълномощното на двамата пълномощните на чуждестранните юридически лица, ктоито са страни по сделката.

Констатациите на длъжностното лице са, че представените пълномощни не покриват строго формалните изисквания на българския материален закона – чл.37, ал.1 предл. 1 ЗЗД, съобразно която норма законодателят е поставил изискване за идентичност на формата на пълномощното с формата на договора, като изключението касае хипотезите, при които законът поставя изискване за нотариална форма на основната облигация.

Съобразно разпоредбата на чл.129, ал.2 ТЗ прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър, след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1 от текста на нормата.

Следователно буквалният прочит на приложимата норма към пълномощното и договора за прехвърляне на дружествени дялове, предписва по императивен начин, че пълномощното следва да има заверка на съдържание и подпис, едновременно.

Това изискване на закона би следвало да се спази буквално, ако диспозитивните документи, от които произчита представителната власт на двамата пълномощници на страните по сделката са съставени на територията на Република България. Тогава е необходима императивната норма да бъде спазена безусловно.

Особеното в случая е, че упълномощаването е извършено на територията на Руската Федерация, с която Република България има сключен и действащ договор, обозначен като Договор между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, чиято последна попр. е с ДВ, бр.17 от 28.02.2014г.

Съобразно чл.12 от този договор, която норма урежда валидност на документи, документите, които на територията на една от договоравящите страни са били съставени или заверени от компетентни органи съгласно установената форма, се приемат на територията на другата договоряща страна без легализация. Същото се отнася и до документи на граждани, подписите на които са заверени по правилата, действащи в съответната договаряща държава. Документи, които на територията на една от договарящите страни се считат за официални документи, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна.

Нормата е в пряка връзка с разпоредбата на чл.61 от КМЧП, съгласно която формата на правните сделки се урежда от правото, което е приложимо към сделката. Достатъчно е обаче да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката.

Съобразявайки двата съществуващи регламента на упълномощаването, настоящият състав на съда приема, че в случая двете чуждестранни юридически лица, между които се сключва договора за продажба на дружествените дялове, формиращи капитала, а оттам и предопределящи собствеността на капитала на търговското дружество, са извършени на територията на Руската Федерация.

Това обстоятелство налага съдът да приеме, че извършеното от нотариусите на територията на руската Федерация заверяване на подписите на упълномощители, съобразно чл.12 от договора за правна помощ между двете държави, има същото значение за Република България, каквото има и за Руската Федерация.

Другата последица е тази, че тази сделка има своя легална последица – да бъде призната като съществуваща и породила действието, което цели, както повелява изречение 2 от чл.61 КМЧП. Според него формата ще се счита спазена и ако са съобразени само изискванията за такова овластяване в държавата, в която е извършена овластителната сделка. Поради това се приема в съдебната практика, че не е налице основание да се изисква от заявителя да представи документ и с нотариална заверка на съдържанието, след като правото на държавата, в която е сключена упълномощителната сделка не предвижда подобна заверка. Примерна съдебна практика в тази насока: напр. решение № 1000 от 13.05.2020г. по т.д.№4945/2019г. на АС – С.; решение № 127 от 04.03.2022 г. по т.д. № 972/2021 г. на АС-С., решение№ 520 от 15.07.2022 г. по т.д.№ 530/2022 г. на САС и др. Ето защо съдът не намира основание да сподели доводите на длъжностното лице, че при извършената от него проверка на представените със заявлението пълномощни на двамата пълномощници е налице неизпълнение на задължението по чл.37 ЗЗД касателно формата на пълномощното.

Представените по делото пълномощни съдържат официално удостоверяване от съответните длъжности лица, на които са възложени такива официални удостоверителни функции, че подписите принадлежат на упълномощителите, като в удостоверителната/свидетелствуваща част на документа се съдържа изявление, че съдържанието е било прочетено на упълномощителя и то отговаря на волеизявлението – лист 79 и лист 85 от делото. Ето защо настоящият състав приема, че е налице валидно упълномощаване, легитимиращо двата пълномощници да волеизявяват от името на упълномощителите.

По отношение на твърдението на длъжностното лице, че пълномощните не били изрични, както повелява нормата на чл.137, ал.6 ТЗ, то това основание за постановяване на отказ директно се конфронтира със съдържанието на пълномощните, представени със заявлението.

И в двата документа се съдържа ясно очертаване на обема на представителната власт на двамата пълномощници – касаят разпореждане с дружествените дялове, формиращи капитала на българското дружество и др. правни и фактически действия, свързани с осъществяване в пълнота на процедурата и нейните последици. Поради това съдът не възприема да е налично соченото основание за отказ за вписване, защото представените по делото пълномощни са изрични и отговарят на изискванията на чл.137, ал.6 При така изложение съображения съдът приема, че и в тази част отказът се явява незаконосъобразен.

Следващото основание за отказ, което длъжностното лице е посочило в постановения от него обжалван акт, е липсата на извършено удостоверяване на подписа на преводача, извършил превод на документите, както повелява нормата на чл.21а от Правилника за легализациите, каквото изискване на закона не е спазено спрямо представеното извлечение, удостоверяващо правосубектността на купувача по сделката.

Съгласно цитираната от длъжностното лице разпоредба на чл.7, ал.1 и 3 от НВСДТРРЮЛНЦ към всяко заявление се прилагат документи, които установяват заявеното за вписване обстоятелство, а когато документите са на чужд език те следва да се представят с превод на български език, извършен от преводач, който е включен в списъка на МВнР, като подписът на преводача, положен на извършения от него превод, се удостоверява от нотариус по реда на чл.21а от цитирания Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.

Разпоредбата на чл.18, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ предвижда заявлението и приложенията към него да се представят пред ТРРЮЛНЦ, както на български език, така и на всеки от официалните езици на Европейския съюз, като в този случай книжата следва да се придружават от заверен превод на български език. Други изисквания нормата не поставя.

Разпоредбата на чл.7, ал.3 НВСДТРРЮЛНЦ съдържа изискване преводът да бъде извършен от преводач, включен в списъка на Министерството на външните работи; подписът на преводача да бъде удостоверен от нотариус, по реда на чл. 21а, ал. 1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.

Тази разпоредба предвижда, че за чуждестранен документ, преведен на български език по реда на този правилник на територията на Република България и предназначен за ползване в Република България, е необходимо подписът на преводача да бъде нотариално удостоверен в Република България.

Смисълът на въведеното изискване с чл.21а, ал.1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, се изяснява с препращането към чл.18, ал.2 от Правилника, който изисква издаване на потвърждение, съдържащо пореден номер и идентификационни данни, включително и ЕГН на преводача, за да може лесно да бъде идентифицирано лицето, което е извършило превода.

Както правилно се сочи в жалбата чл.18, ал.1 и ал.2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, са отменени с Решение № 15844 от 18.12.2018 г. на ВАС - ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г., което обезсмисля приложението на чл.21а от Правилника.

Но дори и посоченото от длъжностното лице да се може да се приеме за достатъчен довод за отказ за вписване, следва да се посочи отново наличието на договор между двете държави, съобразно който- чл.12, т.1 – документи, които на територияа на една от договарящите страни са били съставени или заверени от компетентни органи съгласно установената форма, се приемат на територията на другата договаряща страна без легализация. Същото се отнася и до документи на граждани, подписите, на които са заверени по правилата, действащи в съответната договаряща страна.

Ето защо по виждане на състава и тази причина за отказ не се установява да е налична.

Четвъртата причина за отказ, посочена от длъжностното лице е нарушението на ограничителните мерки, наложени на Руската Федерация с цитирания Регламент.

Следва изрично да се посочи, че в настоящия случай предмет на сделката са дружествени дялове. По отношение на същността на това понятие съществуват множество произнасяния, както в доктрината, така и в съдебната практика и то се разглежда не само като синоним на членствената връзка между субекта, който притежава, респ. участва в капитала на търговското дружество /членствено правоотношение, включващо в себе си имуществени и неимуществени права/, но и като синонимна участие в имуществото на дружеството, пропорционален на участие в капитала на същото, което има съдружникът.

Следва изрично да бъде отбелязано и обстоятелството, че страни по прехвърлителната сделка с дружествените дялове са два правни субекта, които са възникнали, съобразно правото на Руската Федерация и са установени в Русия, като за едното от тях, което се явява преобретателя по договора за продажба на дружествени дялове е удостоверено, че учредител на Държавно автономно учреждение на гр.М. „Ц. за Х. и Б. С. със С.те в Ч.- М.Д. на С.“ е Департамент по външноикономически и международни отношения гр.М.. По делото, включително и към жалбата не са представени допълнително доказателства относно статута на преобретателя по сделката и на неговия учредител/съдружник, за да е възможна преценката относно характера на тези правни субекти, която да обоснове извод, че това учреждение не е пряко свързано с държавата Русия, нейно държавен орган или от другите, субекти, посочени в Регламентите, въз основа на които възникват неблагоприятните последици за Русия.

Във връзка с действащите спрямо Русия санкции се установява, че в чл.5аа от Регламент на Съвета /ЕС/ №833 от 31.07.2014година, многократно изменяван и допълван, относно ограничителни мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, се съдържат забрани за прякото или непрякото участие в трансакции с: а/ юридическо лице, образувание или орган, установени в Русия, които са публично контролирани или с над 50% публична собственост, или в които Русия, нейното правителство или нейната централна банка имат право да участват в печалбите, или с които Русия, нейното правителство или нейната централна банка имат съществени икономически отношения, както е посочено в приложение XIX; б/ юрдическо лице, образувание или орган, установени извън Съюза, в които над 50% от провата на собственост се притежават пряко или непряко от образувание, посочно в приложение XIX; в/юридическо лице, образувание или орган, действащи от името или по указание на образувание, посочено в буква а/ или буква б/ от настоящия параграф.

Тази разпоредба става част от действащата нормативна база на уредбата за санкциите срещу Русия въз основа на Регламент/ЕС/ 2022/428 на Съвета от 15.03.2022 година.

По отношение на приложение XIX от достъпната база данни се установява, че съдържа списък на държавните дружества, посочени в чл.5аа от Регламента, които са: OPK OBORONPROM UNITED AIRCRAFT CORPORATION; URALVAGONZAVOD; ROSNEFT; TRANSNEFT; GAZPROM NEFT; ALMAZ-ANTEY; KAMAZ; ROSTEC; JSC PO SEVMASH; SOVKOMFLOT; UNITED SHIPBUILDING CORPORATION; RUSSIAN MARITIME REGISTER of SHIPPING; RUSSIAN REGIONAL DEVELOPMENT BANK.

По отношение на обекта на санкциите – так. нар. трансакции - следва да се отчете съдържащото се в чл.1, б.“б“ определение на трансакция, дадено с Регламент №269/2014г, . което гласи, че „договор или трансакция“ означава всяка трансакция, независимо от формата ѝ и от приложимото към нея право, включваща един или повече договори или подобни задължения между едни и същи или различни страни; за тази цел понятието „договор“ включва обезпечение, гаранция или обратна гаранция, по-специално финансова гаранция или финансова обратна гаранция и кредит, юридически самостоятелни или не, както и всяка разпоредба, която се отнася до тях, произтичаща от подобна трансакция или свързана с нея.

Следователно определението на трансакция е твърде широко, липсва му лимитативност. Поради тази причина следва да се приеме, че съдържа в себе си и понятието договор, какъвто представлява процесната разпоредителна сделка с дялове.

По отношение на това дали страните по сделката попадат в субективния обхват на Регламент №833/2014г., поради обстоятелството, че преобретател по сделката е държавно учреждение на Русия, тъй като по делото налични доказателства, които да опровергаят този извод, не са налице, както е посочено по- горе.

Ето защо съдът приема, че страна по тази сделка е държавно учреждение и това е причина да се приеме, че е налице хипотеза по чл. 5аа, б.“а“ от Регламент №833/2014г.

Наличието на хипотеза по Регламента е основание съдът да е длъжен да приложи закона, в случая този нормативен акт, който се явява част от вътрешния правов ред. Това означава, че следва да потвърди постановения отказ за вписване на иначе валидната разпоредителна сделка, която е довела до промяна в собствеността на капитала, в резултат на което купувучът по сделката Държавно автономно учреждение на гр.М. „Ц. за Х. и Б. С. със С.те в Ч.- М.Д. на С.“ е придобил собствеността върху дружествените дялове на българското търговско дружество. Сключената между двата правни субекта, които са правни субекти на Руската Федерация, разпоредителна сделка е породила своя вещно-прехвърлителен ефект, същият е настъпил, но тъй като последният засяга правен субект, който е в ЕС / регистрираното в България търговско дружество/, то следва да намери приложение цитираната норма от Регламента, която има ограничителен, забранителен характер, касателно това да бъдат придобити активи на територията на ЕС.

Водим от изложеното съдът