Решение № 3173 от 29.6.2010 г. на Софийски градски съд по дело № 2816/2006 г.

Р Е Ш Е Н И Е гр. С., 29.06.2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на тринадесети май през две хиляди и десета година, в състав: Председател: Росен Димитров при секретаря В.Х., като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 2816 по описа за 2006 год., за да се произнесе, взе пред вид: Предявен и са при условията на активно обективно съединяване иск ове с правно основание чл. 97 ал.1 ГПК/отм./ и чл.55, ал.1 и чл.59 от ЗЗД. Ищецът Й. И. Р. твърди, че е дарил на сина си Г. Й. Р. парична сума за закупуването на недвижим имот-апартамент в гр.С. с уговорка, че собствеността на новопридобитото имущество ще бъде записана поравно на сина и бащата.Синът му е закупил през 1995 год. апартамент, но в бързината е пропуснал да оформи като собственик и ищеца по делото.При покупката на имота синът на ищеца е бил в брак, които е прекратен с развод през 2004 год.Бившата съпруга А.Т.К. е първия ответника по делото. През 2006 год. Г. Й. Р. почива и оставя за единствен свой наследник дъщеря си-Д.Р.-втората ответница по делото. Ищецът твърди, че по силата на договора за дарение и факта на платените от него суми за покупката на апартамента е собственик на половината от него.Моли съда да признае за установено това право по отношение на ответниците или евентуално да ги осъди да му заплатят паричната равностойност на ½ от имота, а също и подобрения направени в него на обща стойност от 12 000 лв. Моли съдът да уважи исковете ведно със законните последици -лихви и разноски. Ответниците А.Т.К. и Д.Г.Р. оспорват исковете.Правят възражение за изтекла погасителна давност, а по същество оспорват договора за дарение и разписките за плащане, както и претенциите на ищеца за направени подобрения. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното: На 15.12.1995 год. Г. Й. Р./син на ищеца/ купува от ЕТ »В.Х..» гр.С. за сумата от 1 550 000 лв. а партамент № •• в груб строеж находящ се в гр.С., ул. »Н. ЛИ.» № 24./разрешение за ползване на апартамента е издадено на 20.01.1997 год./. Купувачът в този момент е семеен и сделката е възмездна-имота е съпружеска имуществена общност на купавача и съпругата му А.К.. През 2004 год. Г. Р. и съпругата му се развеждат, с което се прекратява съпружеската общност-същите стават обикновени съсобственици на имота при равни дялове.През 2006 год. почива Г.Р., като за наследник оставя дъщерята си -Д.Р.-удостоверение за наследници на л.53 от делото. Последната като единствен наследник придобива собствеността върху ½ ид. част от процесния апартамент, като другата половина е собственост на майка й. Преди покупката на апартамента –на 01.09.1995 год. Г.Р. и баща му Й.Р. са подписали договор, по силата на който последният декларира, че ще дари на сина си сума до 80 000 щатски долара за закупуването на имот в гр.С., който да бъде собственост при равни дялове на бащата и сина.В изпълнение на това на 01.09.1995 год. и 14.09.1005 год. ищецът е дал на сина си съответно 13000 и 28 000 щатски долара. От сметка на бащата /ищеца/ в БулбанкАД /българска външнотърговска банка/ синът е изтеглил на 02.11.1995 год. 17 100 швейцарски франка. Разпитаните по делото свидетели А. и Д. установяват, че ищецът е финансирал покупката, довършването и обзавеждането на апартамента.Приети са заключения по две експертизи-съдебно-счетоводна и съдебно техническа. При описаната горе фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Искът с правно основание чл.97, ал.3 ГПК/отм./ е допустим, а по същество неоснователен.Този иск не е погасен по давност, такава за него не съществува. Собствеността върху процесния апартамент е придобита от сина му и първата ответница /като съпруга/ по силата на договор за покупко продажба и разпоредбата ва чл.19 СК/отм./.Няма данни при развода или в 1 годишен срок след прекратяване на брака Г.Р. да е претендирал по-голям или изключителен дял поради трансформация, поради което дяловете след развода на сина и съпругата му са равни-по ½ ид. част-чл.27 СК/отм./. Дела на сина на ищеца след неговата смърт е наследен от дъщеря му като единствен негов наследник. Представения по делото договор за дарение/оспорен като антидатиран, с недоказана от ищеца действителна дата/ не променя тази обстановка.Дори да се приеме, че е валиден този договор е компилация от договор за дарение и договор за поръчка, с оглед на уговорката бащата също да придобие собственост при закупуването на имота.Ако бе изпълнил тази договореност сина му е следвало при закупуването на имота да действа и като пълномощник на баща си и да придобие от негово име и за негова сметка половината от апартамента.Това не е направено, а изтъкваната от ищеца причина-бързане при сделката първо е ирелевантна, а второ несериозна, за да бъде взета предвид като правен аргумент.Ищецът не е придобил право на собственост по отношение на апартамента закупен от сина му поради което искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен. По отношение облигационните претенции: По чл.55, ал.1 пр. 2-неосъществено основание. Бащата е поръчал на сина да закупи от негово име и за негова сметка половината от апартамента, но последният не е изпълнил тази поръчка.Следва да се приеме, че се дължи връщане на половината от даденото, като останалата половина е дарение.По силата на наследственото правоприемство отговорна за връщането е наследницата на сина на ищеца-Д.Р., но същата чрез своя пълномощник е направила възражение за изтекла погасителна давност на иска.Възражението е основателно-изискуемостта на тази парична претенция за връщане на даденото е настъпила при настъпване на факта за неосъществяване на основанието за даване на паричната сума-датата на вписване на нотариалния акт за покупко продажба на процесния апартамент-15.12.1995 год. Искът е предявен през 2006 год. и съдът намира, че е погасен по давност и като такъв съдът не следва да го разглежда по същество. По искът с правно основание чл.59 ЗЗД-претенцията е за неоснователно обогатяване на ответниците със сумата от 12 000 –равностойност на извършени от ищеца подобрения в апартамента.С оглед на представените по делото доказателства за извършени подобрения съдът намира, че безспорно установено е само кухненското обзавеждане по представение на л.23 и 24 договор и поръчка.В договора е посочен адреса на процесния апартамент и е установено плащане от страна на ищеца на това обзавеждане на обща стойност 5118 лв.Това е размера на обедняването на ищеца и в този размер претенцията следва да бъде уважена, независимо от заключението на вешото лице за стойността му с прието овехтяване.Същата не е погасена по давност с оглед на това, че договорът е с дата 08.12.2003 год., а исковата молба е депозирана на 31.07.2006 год. В останалата част претенцията за неоснователно обогатяване на ответниците е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото ответниците следва да възстановят на ищеца внесена държавна такса в размер на 201 лв.Разноски за адвокатски възнаграждения по компенсация следва да заплати ищеца на ответниците-в размер на 2620 лв.