Решение № 4923 от 28.6.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 301/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.80 от Закона за защитените територии (ЗЗТ). Образувано е по жалба на А. А. Т. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1 против предписание с изх.№ БРЗТЗЗ-837/11.01.2024 г. на директора на РИОСВ – Бургас. Прави искане да се отмени предписанието, като незаконосъобразно, немотивирано, издадено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона и да се присъдят направените по делото разноски. Представя писмени бележки. Ответникът – Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение и да им се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки. А. съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С констативен протокол № 024296 П1-15-6/19.09.2023г. от експерти на РИОСВ - Бургас (л.22-24 от делото) е извършена планова проверка в землището на [населено място] на природна забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите „З. рибка“ и „Градина“. В протокола са отразени констатации на длъжностните лица по отношение на имоти на територията на забележителността, конкретно посочени, но с оглед предмета на настоящото производство относими са само фактите и обстоятелствата досежно имот с идентификатор 67800.1.241 по КККР на [населено място], наследствен на жалбоподателя, в частност разположените в този имот 2 бр. бунгала с навес и 2 бр.каравани. С предписание с изх.№ БРЗТЗЗ-837/11.01.2024 г. на директора на РИОСВ – Бургас на А. Т. е предписано по т.1 да премахне от границите на ПЗ „Пясъчни дюни между къмпингите „З. рибка“ и „Градина““, разположените и изградени обекти – бунгала, навеси, каравани, други спомагателни към тях – временни връзки за електричество, вода и за отвеждане на отпадни води и др. в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място]. Съответно по т.2 е предписано да не се изграждат и монтират временни и други обекти, в т.ч. и обслужващи такива, да не се разполагат каравани, кемпери, да не се навлиза и паркира с МПС в поземления имот, както и в други собствени и ползвани имоти в границите на природната забележителност. По 1 е определен срок – 14 дни от получаване на предписанието, а по т.2 – 22.08.2024 г. Предписанията са обжалвани с жалба вх.№ БРЗТЗЗ-837(45)/30.01.2024 г. и доколкото по делото липсват доказателства за датата на която те са съобщени на лицето, следва да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, като съгласно заключението на вещото лице поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], съгласно КК и КР е частна собственост, вид на територията – земеделска, начин на трайно ползване – пасище, площ – 2000 кв.м., като имота е идентичен с [имот номер] по КВС. Имотът е включен в обхвата на ОУП на О. С. и е в зоната в която не може да се променя предназначението на земята и в него не може да се извършва строителство. Той е възстановен с решение № 708 на ПК – Созопол на наследниците на Н. М. М., в стари реални граници, като имот с № 001241, с площ от 2, 000 дка, Х категория, местност „Герени“, с начин на трайно ползване – пасище, мера. Границите и обхвата на ПЗ „пясъчни дюни между къмпингите „З. рибка“ и „Градина“ са отбелязани в ОУП на Община Созопол. Наложените забрани за зоната са записани в сейта на МОСВ, като същите са изброени в 8 точки. В сайта на АГКК са специализираните карти на морските плажове и видовете дюни на морски плаж „Къмпинг Градина“ приети с протокол № 21-234/14.05.2015 г., като в тази специализирана карта имота е в контура на територия с налични „сиви дюни“. Няма изработена специализирана карта по методиката утвърдена със заповед № РД-57/17.01.2024 г. на министъра на околната среда и водите. При приемане на заключението на вещото лице, в проведеното на 28.05.2024 г. открито съдебно заседание по делото, от него се уточнява, че имота се намира между морето и залесена територия и върху него има няколко временни постройки – барака, тоалетна и някаква друга барака, която може би е склад. Върху съседните имоти също има отделни, стари сгради. Теренът не е много застроен и не е обработен, като до него се стига с асфалтов път от към морето и от към гората по подобрен горски път. Имотите не са оградени, като в процесния имот има само тревиста растителност и малко храсти, като те са диворастящи. Има и няколко стари лози, като те са 5-6 корена и са като доказателство, че е имало лозе, но имота като цяло не представлява лозе. Н. място има пясъчни образования, но вещото лице не може да каже дали са дюни. При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи: Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Съгласно чл.78 от ЗЗТ, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон и на вредните последици от тях компетентните органи или упълномощени от тях лица налагат принудителни административни мерки по реда на чл.79. Съгласно чл.79, ал.2, т.4 от ЗЗТ, директорите на регионалните органи на МОСВ издават предписания за мерки за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допуснати нарушения или увреждане и замърсяване на околната среда в защитените територии. Съгласно чл.2, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, Регионалните инспекции по околната среда и водите са административни структури към министъра на околната среда и водите, осигуряващи провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище. С оглед така цитираните правни норми, процесните предписания на директора на РИОСВ – Бургас, са издадени от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл.79, ал.2, т.4 от ЗЗТ. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Производството е започнало със съставянето на констативен протокол № 024296 П1-15-6/19.09.2023г., за извършена планова проверка на природната забележителност, при извършване на текущ контрол, при която са установени обекти изградени и/или разположени в изброени поземлени имоти, сред който е и собствения на жалбоподателя имот с [идентификатор] по КККР на [населено място]. Действително жалбоподателя не е бил уведомен за извършената проверка и не му е връчено копие от съставения констативен протокол, но това не е съществено процесуално нарушение, доколкото в ЗЗТ не е предвидено такова изискване и правото му на защита не е нарушено, тъй като и в хода на съдебното производство той има възможността да направи възражения срещу фактическите констатации и да ангажират доказателства в подкрепа на своите твърдения, както пред административния орган. Предписанията са издадени в предвидената от законодателя писмена форма, като те са мотивирани с оглед посочените в тях фактически и правни основания. С предписанията е наложена принудителна административна мярка, с която се цели отстраняване и предотвратяване за в бъдеще на допуснато нарушение в защитена територия от А. Т., за това, че в собствения й имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], са разположени бунгала с изграден навес към тях и каравани, в нарушение на чл.24 от ЗЗТ. Съгласно чл.11 от ЗЗ, собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й. Не е налице спор по делото, че А. Т. е собственик на с [идентификатор] по КККР на [населено място], който имот е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Същевременно, от представените по делото доказателства и заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно се установява, че този имот попада в границите на „защитена територия“ от типа „природна забележителност“ по смисъла на чл.5, т.3 ЗЗТ. Тази територия е обявена за „защитена“ със заповед № 2109/20.12.1984 г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда при Министерски съвет, обнародвана в ДВ бр.3/1985 г. Впоследствие, със заповед № РД-536/30.09.2016 г. на министъра на околната среда и водите, обнародвана в ДВ бр.83/21.10.2016 г., на основание чл.42, ал.5 и 6, вр. чл.43 от ЗЗТ, във връзка с извършени по-точни замервания, защитената територия – природна забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите „З. рибка“ и „Градина“, в землището на [населено място], е актуализирана, като площта й е променена от 380 дка на 331, 779 дка. Изрично са изброени имотите, които попадат в границите на природната забележителност, като между тях е и имотът на жалбоподателя – поземлен имот с [идентификатор]. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, за незаконосъобразност на предписанията, тъй като не е изследвано дали в имота има пясъчни дюни. Действително, в наименованието на природната забележителност се съдържа текста „пясъчни дюни“, но доколкото в процесните предписания не се твърди, че в имота има такива и тяхното наличие не е основание за издаването на предписанието, то неизследването на този въпрос не влияе на законосъобразността на обжалвания административен акт. В случая, относим към законосъобразността на издадените предписания е единствено въпроса дали имота попада в границите на защитената територия или не и след като тъй попада в тези граници, неговия собственик следва да се съобразява с ограниченията предвидени от законодателя. До извод различен от изложения не би могло да се достигне и с оглед обстоятелството, че имота е възстановен по реда на ЗСПЗЗ и е със статут на земеделска земя, тъй като няма пречка имоти, включително и земеделски земи попадащи в защитени територии да бъдат частна собственост, съобразно нормите на чл.10 и чл.11 от ЗЗТ. Съответно, в случая не намира приложение и нормата на чл.24, ал.4 от ЗСПЗЗ, на която се позовава жалбоподателя, тъй като тя касае земеделски земи, включени в паркове с национално значение и природни резервати - изключителна държавна собственост, определени по реда на Закона за защитените територии, както и върху земите, под и върху които се намират неотделими от тях археологически обекти, каквато хипотеза не е налице. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че с оглед разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗУЧК, в притежавания от него имот няма пречка да се обособят места за временно разполагане на палатки, кемпери и каравани, без промяна на предназначението на имота, тъй като изрично в нормата на чл.10а, ал.4 от ЗУЧК е предвидено, че местата по ал.1 не могат да попадат в границите на защитени територии от категориите по чл.5, т.1, 3, 4 и 6 от ЗЗТ, както е в настоящия случай. Съгласно чл.11 от ЗЗТ собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й, а съгласно чл.13, ал.1 от ЗЗТ ползването на обекти в защитените територии се извършват в съответствие с режима на дейностите, установен по реда на този закон, със заповедта за обявяване и с плана за управление на защитените територии, устройствените и технически планове и проекти. От своя страна чл.24 от ЗЗТ забранява в природните забележителности осъществяването на дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност. Поставянето на каравани и изграждането на бараки, независимо от техния брой, в имот, който е част от природна забележителност, е дейност, която е в нарушение режима на защитената територия. Ето защо в случая са били налице материалноправните предпоставки по чл.79, ал.2, т.4 от ЗЗТ и след като е констатирал тяхното наличие, административният орган, в условията на обвързана компетентност е бил длъжен да наложи процесната ПАМ, която има за цел да премахне последиците от констатираното нарушение и да предотврати за в бъдеще извършването на други аналогични нарушения. В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл.146, т.5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона, а именно да се опазят и съхранят защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото, изрично посочена в нормата на чл.2, ал.1 от ЗЗТ. В изложения смисъл е и практиката на Върховен административен съд по аналогични казуси, касаещи имоти попадащи в ПЗ „Пясъчни дюни между къмпинг „З. рибка“ и „Градина““, обективирана в решение № 12858/19.10.2020 г. по адм. д. № 3768/2020 г., решение № 10823/06.08.2020 г. по адм. д. № 3936/2020 г. и решение № 10791/06.08.2020 г. по адм. д. № 3766/2020 г. С оглед на изложеното обжалваните предписания дадени от директора на РИОСВ - Бургас са законосъобразни, като постановени от компетентен орган, при спазване на процесуалните и материалните изисквания и в съответствие с целта на закона и подадената срещу тях жалба от А. А. Т., на основание чл.172, ал.2 от АПК, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Мотивиран от горното, А. съд - Бургас, десети състав