Решение № 2737 от 26.1.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 7816/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 - чл.178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на ФОНДАЦИЯ „АНТИКОРУПЦИОНЕН ФОНД“, ЕИК, срещу РЕШЕНИЕ №ЦУ01-3906/18.07.2024г. на член на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ). Жалбоподателят претендира за нищожност на оспорваното Решение и моли съда да я обяви, на основание чл.177, ал.2 АПК. Поддържа, че административният акт е постановен в противоречие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с влязлото в сила съдебно Решение по адм. дело №4853/2022г. на Административен съд [област] – град (АССГ), които според него са ясни и категорични. Твърди, че в противоречие с влезлия в сила съдебен акт и въз основа на мотиви, които вече са били обект на съдебния контрол за законосъобразност, административният орган повторно е отказал достъп до търсената информация. Смята, че въпросите дали информацията е обществена и подлежи ли тя на предоставяне по реда на ЗДОИ, са били извън преценката на административния орган. Претендира, че при наличие на влязло в сила съдебно решение, задълженият субект няма компетентност повторно да анализира и тълкува закона, а единствено дължи изпълнение. Изтъква, че КОНПИ отказва да зачете силата на влезлият в сила съдебен акт и търси пререшаване на правния спор. Чрез процесуалния си представител юрк. Д. П., моли съда да прогласи за нищожно Решение №ЦУ01-3906/18.07.2024г. на член на КОНПИ и да осъди ответника да му възстанови сторените разноски по водене на делото. Ответникът – ЧЛЕН на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, оспорва жалбата. Чрез процесуалния си представител юрк. Г. Д. - Г. поддържа, че оспорваното Решение е законосъобразен административен акт и не са налице сочените основания за обявяване на нищожността му. Доводи за неоснователност на жалбата и издаване на процесния административен акт в съответствие с мотивите на влязлото в сила съдебно Решение по адм. дело №4853/2022г., излага и в представени по делото писмени бележки по същество на спора. СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и писмените доказателства събрани по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Подадена е от лице с правен интерес срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл.40, ал.1 ЗДОИ. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Като взе предвид изложените от жалбоподателя оплаквания и извърши проверка на оспорвания акт, на всички основания за законосъобразност, съдът приема, че Решение №ЦУ01-3906/18.07.2024г. е НИЩОЖЕН административен акт, като постановено в противоречие с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело №4853/2022г. на АССГ. Със Заявление от 29.04.2022г. (вх. №ДОИ-9) жалбоподателят Фондация „Антикорупционен Фонд“ е сезирал Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, наименованието променено на КОНПИ, ДВ бр.84/2023г.) с искане да му бъде предоставена информация по електронен път под формата на сканирани копия или електронни оригинали, относно: Препис от решенията на КПКОНПИ за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество (издадени на основание чл.140, ал.2, т.2 от ЗПКОНПИ), издадени в периода 23.01.2018г. до 31.12.2021г. С Решение №ДОИ-9#3/12.05.2022г., член на КПКОНПИ постановява изричен ОТКАЗ за предоставяне на достъп до обществена информация по Заявлението от 29.04.2022г., на основание чл.37, ал.1, т.1 и т.2 ЗДОИ. Отказът е обоснован с това, че по силата на чл.19, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ, заглавието изм. ДВ, бр.84/2023г.) търсената информация е класифицирана информация и на основание чл.9, ал.2 ЗДОИ, не следва да се предоставя. Освен това решаващият орган е приел, че поисканата информация не отговаря на определението за обществена информация по смисъла на чл.2, ал.1 ЗДОИ, а касае лична информация, поради което и на основание чл.2, ал.5 ЗДОИ, същата не следва да се предоставя. Този административен акт е бил оспорен от Фондация „Антикорупционен Фонд“ в резултат на което пред АССГ е било образувано адм. дело №4853/2022г. С Решение №6774/14.11.2022г. съдът е отменил Решение №ДОИ-9#3/12.05.2022г. и е изпратил административната преписка на КПКОНПИ за повторно разглеждане при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен срок от влизане на решението в сила. В мотивите на съдебния акт съдът е приел следното: 1) КПКОНПИ е субект по чл.3 ЗДОИ и е длъжна да предоставя на лицата информация, която създава или съхранява в кръга на своята компетентност и е налична.; 2) Търсената от жалбоподателя информация попада в обхвата на служебната обществена информация, тъй като е създадена по повод предявяването на искове пред съда за отнемане на незаконно придобито имущество съобразно компетентността на КПКОНПИ, които имат характер на официална информация.; 3) Предмет на заявлението на жалбоподателя са втората категория решения на КПКОНПИ по чл.140, ал.2 ЗПКОНПИ – за предяваване на иск пред съда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество. Тези решения, макар и представляващи служебна информация, имат самостоятелно значение, тъй като слагат край на проверката срещу проверяването лице и съответно поставят началото на съдебната фаза чрез сезиране на съда.; 4) В случая не е налице нито едно от основанията за ограничаване на достъпа до служебна обществена информация, установени в чл.13, ал.2 ЗДОИ. Отделно от това информацията може да бъде ограничена и на основание чл.7 ЗДОИ, когато тя е класфицирана информация, представляваща държавна или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. Ответникът аргументира отказа си с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПКОНПИ, съгласно която информацията, която е станала известна на членовете на Комисията, на органите по чл.16, ал.1 и ал.2, както и на служителите в администрацията по проверките и производствата, свързани с отнемането на незаконно придобито имущество, при или по повод изпълнението на задълженията им, представлява класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Най-близко до разума на чл.19, ал.1 ЗПКОНПИ е класифицирането на информацията като служебна тайна, каквото е и разбирането на ответника – с представената Заповед №РД-06-714/05.12.2018г. търсената информация е определена именно като служебна тайна.; 5) Съгласно чл.34, ал.1, т.4 ЗЗКИ срокът за защита на служебната тайна е 6 месеца. След изтичането на 6-месечния срок, съгласно изричната разпоредба на чл.34, ал.3 ЗЗКИ нивото на класификация се премахва и достъпът до информацията се осъществява по реда на ЗДОИ. Към момента на подаването на заявлението 6-месечният срок по отношение на по-голямата част от посочения период е изтекъл. Към момента на приключване на съдебното заседание този срок е изтекъл и смятано от последната дата на периода, за който се търси информацията.; 6) Наведеният от ответника довод, че предоставянето на търсената информация би нарушило личните данни на трети лица, е неоснователен. На първо място, информацията може да бъде предоставена със заличени лични данни. Общият регламент за защита на личните данни 2016/679 изрично посочва, че правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност – Преамбюл, рецитал 4. Следователно правото на защита на личните данни трябва да се разглежда пропорционално на правото на достъп до информация. Предоставянето на достъп до обществена информация не може да се основава единствено на правото на защита на личните данни, тъй като съществува техническа възможност за заличаването им и анонимизиране на актовете. Крайният извод на съда е, че търсената информация е обществена и не съществуват основания за отказване на достъп до нея. Според решаващия състав е налице неправилно приложение на материалния закон – нарушение на свободния достъп до обществена информация съгласно чл.12, ал.3 ЗДОИ. При това съдът е решил, че административният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а административната преписка да се върне на органа за ново разглеждане при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона и предоставяне на търсената информация в 14-дневен срок от влизане на съдебното решение в сила. На основание чл.40, ал.3 ЗДОИ съдебният акт по адм. дело №4853/2022г. е влязъл в сила на датата на постановяването му, тъй като е изрично изключен от касационен контрол. С искова молба от 28.11.2022г. КПКОНПИ е предявила пред АССГ иск по чл.128а АПК за прогласяване на нищожност на влязлото в сила Решение №6774/14.11.2022г. по адм. дело №4853/2022г. По този повод с Решение №ДОИ-9#13/28.11.2022г. на член на КПКОНПИ е спряно административното производство за произнасяне в изпълнение на Решение №6774/14.11.2022г. по адм. дело №4853/2022г. на АССГ, на основание чл.54, ал.1, т.5 АПК. С Определение №1207/01.02.2024г. по адм. дело №447/2024г. решаващият състав на АССГ е оставил без разглеждане исковата молба, подадена от председателя на КПКОНПИ с искане за прогласяване нищожността на Решение №6774/14.11.2022г. по адм. дело №4853/2022г. на АССГ. Този съдебен акт е влязъл в сила на 04.07.2024г. след като е потвърден с Определение №8294 на Върховния административен съд, състав на Пето отделение по адм. дело №4004/2024г. С процесното Решение №ЦУ01-3906/18.07.2024г., на основание чл.37, ал.2 ЗДОИ, е предоставен частичен достъп до исканата информация, достъпът до която, според административния орган, не е ограничен. Прието е в оспорвания акт, че на заявителя следва да се предостави информация за взетите решение на КПКОНПИ за предявяване на искове за отнемане на основание чл.140, ал.2, т.2 ЗПКОНПИ и предявените въз основа на тях граждански дела по отнемане, в чиито петитум е възпроизведен диспозитивът на решението. Съгласно чл.177, ал.1 АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. В ал.2 на чл.177 АПК изрично е регламентирано, че актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Процесното Решение, с което по същество е отказан достъп до търсената от жалбоподателя информация, индивидуализирана в Заявлението с вх. №ДОИ-9/29.04.2022г., напълно противоречи на влезлия в сила съдебен акт по адм. дело №4853/2022г. На първо място следва да се отбележи, че КОНПИ е правоприемник на КПКОНПИ, на основание чл.7, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК, обн. ДВ, бр.84/2023г.) във вр. с §6, ал.1 от Допълнителните разпоредби (ДР). При това влязлото в сила съдебно Решение №6774/14.11.2022г. има сила по отношение на този орган, като страна по адм. дело №4853/2022г. В случая в мотивите с които е отказал да предостави на жалбоподателя достъп до преписи от решенията на КПКОНПИ за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество за периода 23.01.2018г. до 31.12.2021г., административният орган недопустимо е преразгледал и се е произнесъл по въпроси, разрешени от съда с влезлия в сила съдебен акт. Въпросите: задължен субект за предоставяне на достъп до обществена информация ли е КПКОНПИ (сега КОНПИ); обществена ли е исканата от жалбоподателя информация по смисъла на ЗДОИ; е ли тази информация класифицирана или друга защитена тайна и съответно може ли да бъде ограничен достъпът до нея; нарушава ли достъпът на търсената информация принципът за защита на личните данни, са разрешени с влязлото в сила съдебно Решение по адм. дело №4853/2022г. и не подлежат на преразглеждане и пререшаване от административния орган. Като е сторил това в процесното Решение №ЦУ01-3906/18.07.2024г. решаващият орган - член на КОНПИ, е постановил нищожен административен акт. При това и на основание чл.173, ал.2 във вр. с чл.177, ал.2 АПК, преписката следва да бъде изпратена на КОНПИ за ново произнасяне за ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДОСТЪП до информацията, поискана със Заявление с вх. №ДОИ-9/29.04.2022г.: „Препис от решенията на КПКОНПИ за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество (издадени на основание чл.140, ал.2, т.2 от ЗПКОНПИ), издадени в периода 23.01.2018г. до 31.12.2021г.“, в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Решение №6774/14.11.2022г. на Административен съд [област] - град по адм. дело №4853/2022г. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 АПК, на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 210 (двеста и десет) лева – за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение. В настоящия случай жалбоподателят е бил представляван от юрисконсулт, като съдът в съответствие с фактическата и правна сложност на делото и на основание чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя размер на възнаграждението – 200 (двеста) лева. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 във вр. с чл.173, ал.2 АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД [област] - град, Второ отделение, 25-ти състав,