Решение № 2263 от 30.11.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 5163/2014 г.

производство на „Б.П.“ АД, посочила е цената на дребно по осреднени цени на всеки един вид лютеница, след което е изчислила по тези цени какъв би бил приходът от продадените от ответника количества лютеница, а именно 636 284.16 лева с ДДС. Отделно е изчислила равностойността по цени на „Б.П.“ АД на иззетите от ответника стоки – 97 630.83 лева. По искане на ответника вещото лице е посочила и най-ниските цени, по които са продавани стоките на Б.П.“ АД в процесния период. Взимайки предвид най-ниските, включително промоционалните цени на ищеца, вещото лице е изчислила във второ допълнително заключение, че за същия период стойността на продадените от ответника продукти е в размер на 446 581.10 лева с ДДС. Изчислено е още, че стойността на иззетото количество стоки е 78 617.84 лева, в това число и продуктите, иззети от ЧСИ П. Стефанов на стойност 1 483.88 лева. По делото са изслушани още първоначална и допълнителна съдебно-техническа и маркова експертизи, заключения по които е дал вещото лице В.П.. Вещото лице П. е посочил, че Заповед № РД 09 – 173/08.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните, с която се утвърждава продукт „лютеница“ с географско указание „Л.П.“ по искане на ищеца „Б.П.“ АД, съдържа единствено технически изисквания за производството на лютеница, но не и качествени показатели. Допълва, че не е посочено съдържание и/или съотношение между сухи вещества, мазнини, нишесте, сол, захари, подправки и др. Не са посочени и етапите в производството, поради което липсват каквито и да е критерии, по които продукта, посочен в Заповед № РД 09 – 173/08.03.2013 г. може да бъде от отличен от останалите сходни такива. Констатира още, че използваното в заповедта на министъра на земеделието и храните определение - „доматено и пиперково пюре, приготвено в гр. Първомай от български домати и пипер, предназначени за преработката им“ не обвързва набавянето и влагането на суровини от района на гр. Първомай в производството на лютеница, поради което природните условия и географската среда от посочения район не биха повлияли по никакъв начин върху качествата на крайния продукт и не съществува вътрешно присъщата връзка между географски произход и качествени характеристики. Според него, доколкото липсват посочените по – горе технически данни за производството на конкретния вид лютеница, непредставяне на аргументи за репутацията на продукта и на какво се дължи неговата известност, както и липсата на исторически обзор относно произвеждането на лютеница като традиционен хранителен продукт в гр. Първомай също осуетява връзката между географския произход и качествените характеристики на процесния продукт. Вещото лице П. е посочил, че продуктът „лютеница“ законосъобразно е бил предлаган на пазара с името „лютеница“ от повече от 80 компании, с повече от 100 марки. Отделно от това почти всяко домакинство имало собствена рецепта за производство на домашна лютеница. Ето защо, можело да се приеме, че е налице наименование „лютеница“, което е станало обичайно в говоримия език и установената търговска практика като наименование въобще. В обсъжданата заповед не била посочена нито една традиция – в отглеждането на суровини, в начина на производство, коичествено съотношение между суровини и мазнина, подправки, традиционна рецепта и др. Продуктът „лютеница“ на ответника се произвеждал в същия географски регион както региона на ГУ – О.П.. В допълнителното си заключение вещото лице П. е изследвал степента на защита на притежаваните от ответника търговски марки, като е посочил, че словосъчетанието „П.Л.“ не е защитен елемент в нито една от регистрираните марки на ответника, като е посочил, че за територията на страната към датата на исковата молба са регистрирани марки с рег. №№ 81566, № 36091, № 51349. Посочил е, че ищецът не му е представил произведена от него лютеница, на опаковката на която да е отбелязано, че „Л.П.“ е защитено географско наименование, но е уточнил, че такова законово задължение не съществува. Пояснил е, че смисълът на наличието на неохраняем елемент в една марка е притежателят ѝ да може да я ползва във вида, в който е регистрирана, но да не може да забрани на трети лица също да използват неохраняемия елемент. Наличието на неохраняем елемент трябвало изрично да бъде посочено като елементът, който не може сам по себе си да бъде регистриран като марка, изрично бъде изключен от закрилата (чл. 37, ал. 3 ЗМГО вр. чл. 11 ЗМГО). Според него „К.“ ООД може да използва регистрираните си търговски марки, които включват географско указание, стига да не засяга чужди права. Ответникът е представил писмо с изх. № 94-2516/30.09.2016 г. от Министъра на земеделието и храните, с което уведомява, че становището на ЕК е, че Държавния регистър на географските означения на Патентно ведомство не би могъл да съществува паралелно с Европейския регистър за защитените наименования за произход и защитените географски указания а, поради което са предприети действия за изменение на ЗМГО. С молба от 21.06.2017 г. ищецът е представил снимка, на която се вижда входната част на магазин „345“, като от ляво на вратата има голям постер „П.Л. Хорцето“ и буркан с лютеница, върху чиито етикет има композиция от четирима човека, играещи хоро. В тази връзка по делото показания е дал свидетелят Г.Н.М., който заявява, че той е правил тези снимки на 10.06.2017 г. пред „Магазин 345“, който се намира на бул. „Самоковско шосе“, близо до Околовръстното шосе, защото знаел от адв. Г. за някакъв спор с лютеница, казал й за рекламата и тя го помолила да снима. Допълва, че и в деня на съдебното заседание (06.07.2017 г.) рекламата все още стои там. Предявена му е снимка на същия магазин, до входната част на която има същата реклама, но пише само „Лютеница Хорцето“. Свидетелят казва, че точно такава реклама е видял, като впечатление му направило бурканчето и не се бил зачел в надписа. Процесуалният представител на ответника е заявил, че снимката е от 05.07.2017 г. Ответникът е представил договор за доставка от 01.01.2016 г. между „345“ ООД и „Д.К.Е.Д.“ ООД (дистрибутор на ответника) и анекс към него относно рекламния билборд, както и договор между „К.“ ООД и дистрибутора, като е пояснил, че „Д.К.Е.Д.“ ООД имат ангажимента да поставят такова рекламно пано на мястото на бул. „Самоковско шосе“. С последваща молба ищецът е представил и влязло в сила решение на ВАС по адм.д. № 4519/2017 г., с което е оставено в сила решение № 988/20.02.2017 г. на АССГ по адм.д. № 6919/2016 г., с което е оставена без уважение жалба на „К.“ ООД с искане за прогласяване нищожността на решението на Председателя на Патентното ведомство за регистрация на ГУ на „Б.П.“ АД. Решението е влязло в сила на 12.07.2017 г. С определение от 04.10.2017 г., като страна – ищец по делото, е конституирано дружеството „Б.П.“ ООД, ЕИК •••••••• универсален правоприемник на първоначалния ищец „Б.П.“ АД, ЕИК ••••••••. Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда: Предмет на настоящото производство са искове за закрила на регистрирано географско указание за хранителен продукт - лютеница. Предявени са искове по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО – за установяване на нарушение; чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО – за преустановяване на нарушението; чл. 76, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 76б, т. 2ЗМГО – за заплащане на обезщетение за вредите от нарушението в размер на равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението; чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО - за изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението за сметка на ответника и чл. 76, ал. 2, т. 3 ЗМГО – искане да бъде разгласено за сметка на нарушителя на диспозитива решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда. Основната правна уредба на географските означения (географски указания и наименования за произход) в Република България се съдържа в ЗМГО. Съгласно ч л. 51, ал. 3 ЗМГО географското указание е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход. Същото не отграничава идентичните стоки и услуги на отделните търговци, каквато е целта марката, поради което всяко лице, което осъществява производствената си дейност в определено географско място, може да подаде заявка за регистрация на географско указание или да се впише като ползвател на вече регистрирано такова указание, ако извършва производствената си дейност в определеното географско място, и стоката, която произвежда, отговаря на установените качества или особености - 54, ал. 1 ЗМГО. Съгласно чл. 55, ал. 1 и ал. 2 ЗМГО регистрирано географско означение може да се използва само от лице, което е вписано като негов ползвател, а вписаният ползвател може да използва географското означение само за стоката, за която е регистрирано. Относно географските указания, като вид географско означение, отнасящи се до земеделски продукти и храни, съществува обаче и специална уредба по Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, обн. ДВ бр. 28/2006 г. (ЗПООПЗПЕС). Съгласно чл. 24, ал. 1 от този закон правната закрила на географско означение или традиционно специфичен характер на земеделски продукт или храна се предоставя чрез вписване в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения или в Европейския регистър на земеделските продукти и храни с традиционно специфичен характер. Само производител на земеделски продукт или храна, съответстващи на спецификацията и вписани в регистър по ал. 1 и в база данни по чл. 16, ал. 3, т. 2 или 3, който има сключен договор за контрол по чл. 18, ал. 3 от посочения закон, има право да използва географското означение или означаването "храна с традиционно специфичен характер". Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от същия закон, забранява се използването на знак, означение и/или наименование на географско означение за земеделски продукт или храна, който не е вписан в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения. В същото време дефинитивната норма на §3 от допълнителните разпоредби на ЗПООПЗПЕС, обн. ДВ бр. 99/2013 г. определя, че " Географски означения " са наименование за произход и географско указание по смисъла на чл. 5 от Регламент (ЕС) № 1151/2012. Именно в посочения регламент, а преди него с Регламент (ЕО) 510/2006, е уредена процедурата по регистрация в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения пред Европейската комисия (ЕК). При приемането на посочения специален закон в неговите Преходни и заключителни разпоредби е създаден и чл. 57а ЗМГО, която норма е свързана с регистрацията на географски указания за земеделски продукти и храни от Патентното ведомство. Видно от нея, едва след регистрация в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения на географски указания за земеделски продукти и храни същите се вписват служебно в Патентното ведомство. Регистрацията в Патентното ведомство се извършва по отношение на лицата, които са включени в групата по чл. 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. (заменен с Регламент (ЕО) 1151/2012 г.) относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни., като, ако вече има национална регистрация, вписват се само новите ползватели. Последната разпоредба идва да уреди вписване не на ползвателите по първоначалната регистрация, а на новоприсъединили се към регистрацията ползватели на географското означение. В посочените национални нормативни актове са включени разпоредби, свързани с приложението на Регламент № 510/2006 (ЕО), заменен с Регламент (ЕС) 1151/2012 г., като на практика са пресъздадени изцяло разпоредбите му, но са доразвити във връзка с делегирани с Регламента правомощия по уредба на съответни национални процедури и създаване на системи по контрол и защита (чл. 13, т. 3 от Регламент (ЕС) 1151/2012 г.) В посочените регламенти се предвижда регистрация на географски означения за земеделски продукти и храни само пред Европейската комисия – чл. 24, като е предвидена възможност за временна национална закрила, която има действие от момента на подаване на заявката пред ЕК, до произнасянето на ЕК – чл. 9 от Регламент(ЕС) 1151/2012 г.) Във връзка с процедурата по посочената регистрация пред ЕК и съобразно делегацията по чл. 13, т. 3 от Регламент (ЕО) 510/2006 г. в Република България е приета Наредба № 16/14.09.2007 г. за подготовка и представяне на искания до Европейската комисия относно земеделските продукти и храни със защитени географски означения и традиционно специфичен характер, за контрол за съответствие с продуктовата спецификация и поддържане на база данни на производителите и контролиращите лица. Посочената специална уредба на закрилата на географски указания за земеделски продукти и храни изключва общата уредба по ЗМГО (аргумент от чл. 11, ал. 2 ЗНА). Ето защо следва да бъде прието, че правната закрила на територията на Република България на географско означение, включително географско указание за земеделски продукти и храни се предоставя с регистрация в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения пред Европейската комисия (чл. 24, ал. 1 ЗПООПЗПЕС), която регистрация служебно се отразява в Патентното ведомство на Република България (чл. 57а ЗМГО). Ако регистрация пред ЕК няма, ползвателят, който претендира закрила, не само че не може да се приеме за регистриран ползвател по смисъла на ЗМГО, който да може да забрани на трети лица да използват географското указание, но и сам не може да използва географското указание (чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗПООПЗПЕС). Както бе посочено, според чл. 57а ЗМГО, едва след регистрация пред ЕК може да се направи и национална регистрация пред Патентното ведомство, която обаче има само декларативно действие, доколкото регистрацията пред ЕК има конститутивно действие (аргумент от чл. 24, ал. 1 ЗПООПЗПЕС) за територията на целия Европейски съюз, включително Република България. Правата по чл. 53, ал. 2 ЗМГО произтичат от регистрацията в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения, която се извършва от ЕК, а не от регистрацията в Патентното ведомство, която е вторична и няма самостоятелно значение. Предвид посочената национална уредба на закрилата на географско указание за земеделски продукти и храни, а именно – задължителна регистрация в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения пред ЕК, напълно излишно е да се разглежда отделно въпросът дали Регламент (ЕО) 1151/2012 г. предвижда изключителност на регистрацията пред ЕК за територията на ЕС или пък е възможна и паралелна национална закрила. Както бе посочено, чл. 24 ЗПООПЗПЕС, който закон транспонира Регламент (ЕО) 510/2006, а по-късно и Регламент (ЕО) 1151/2012 г., дава пряк отговор на този въпрос и той е, че закрилата на географските означения относно земеделски продукти и храни се предоставя чрез регистрация в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения пред ЕК, като предвидената от чл. 57а ЗМГО национална регистрация е последваща и няма самостоятелно значение, нейната функция е да оповести извършената регистрация от ЕК. Въпреки това и за пълнота настоящият състав намира за необходимо да посочи, че спорният въпрос е разгледан в посоченото от ответника решение на СЕС по дело С-478/07, което е постановено по преюдициално запитване и се отнася до тълкуване на чл. 28 ЕО и 30 ЕО, на Акта за условията за присъединяване към ЕС на Чешката Република и още девет държави, на Регламент 918/2004 г. на Комисията от 29.04.2004 г. относно приемане на преходни разпоредби за закрила на наименованията за произход и на географските указания на земеделски продукти и храни вследствие присъединяването на десетте държави, както и на Регламент (ЕО) 510/2006 г. на Съвета относно закрилата на географските указания и наименованията за произход на земеделските продукти и храни. След преглед на посочената нормативна уредба СЕС е приел в пункт 114, че: Следва да се направи извод, че целта на Регламент № 510/2006 не е да установи наред с националните правила, които могат да продължат да съществуват, допълнителен режим на закрила на квалифицираните географски указания по подобие например на въведения с Регламент (ЕО 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността, а да предвиди еднакъв и изчерпателен режим на закрила на такива указания. В диспозитива също е даден този отговор, като обаче е съобразен с конкретния поставен преюдициален въпрос, касаещ наличие на двустранни договори за взаимно признаване на регистрацията на географски означения в две страни, едната от които до момента не е била член на ЕС (Австрия и Чехия), а именно: Предвиденият в регламент 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географските указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни общностен режим на закрила има изчерпателен характер, така че този регламент не допуска прилагането на режим на закрила, предвиден с договор между две държави членки….макар да не е била подавана заявка за регистрация на наименованието за произход съгласно посочения регламент. Съобразно чл. 15, ал. 2 ЗНА регламентът има пряко приложение в Република България по силата на членството й в ЕС и Договора за присъединяване към ЕС, като неговият ранг сред нормативните актове е по-висок от този на закона. Ако законът му противоречи, прилага се регламентът. От друга страна, съгласно чл. 633 ГПК решението на Съда на Европейските общности по отправено преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения на територията на Република България. Следователно, Регламент № 1121/2015 г., който отменя и заменя Регламент (ЕО) 510/2006 г. би имал пряко приложение на територията на Република България, дори ако неговите разпоредби не бяха транспонирани в българското законодателство, и при противоречаща му уредба в ЗМГО би се прилагал регламентът, а по въпроса дали той изключва националната регистрация на географските означения се е произнесъл СЕС с посоченото решение, като е приел, че регламентът предвижда изключителност на процедурата пред ЕК, като допуска само временна национална закрила докато трае процедурата пред ЕК. Следователно, регламентът, при пряко приложение и посоченото тълкуване на СЕС, задължават настоящия съдебен състав да приеме, че географско указание за хранителен продукт може да получи закрила и свързаната с нея съдебна защита само след регистрация пред ЕК, като в този случай национална закрила е възможна само временно и то при инициирано производство пред ЕК, и докато то е висящо. При съобразяване на приложимата специална правна уредба на закрилата на географските означения за земеделски продукти и храни и приложимите разпоредби на ЗМГО може да бъде очертан следния фактически състав на предявените искове, чиито елементи ищецът дължи да докаже: че ищецът е носител на правата по чл. 53, ал. 2 ЗМГО, свързани с предоставена от регистрация в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения закрила, съответно, че въз основа на нея е направена и регистрация в Патентното ведомство на Република България; че ответникът е извършвал и продължава да извършва нарушение на правата, произтичащи от регистрираното географско указание на ищеца чрез някое или всички действия и бездействия, посочени от ищеца и попадащи в обхвата на чл. 53, ал. 2 ЗМГО; че за ответника са настъпили вреди от нарушението в процесния период, включително, че е пропуснал да увеличи имуществото си в причинна връзка с нарушението; размера на претенцията за обезщетение, равняващ се в случая в равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението. По настоящото дело ищецът доказа, като това не се и оспорва от ответника, че е регистрирал географското указание „ Л.П. “ в Патентното ведомство на Република България съобразно процедурата по ЗМГО. По отношение валидността на решението на Председателя на Патентното ведомство за тази регистрация вече е проведен съдебен административен контрол, приключил с решение на ВАС по адм.д. № 4519/2017 г., влязло в сила на 12.07.2017 г., с което е отхвърлено искане на ответника в настоящото производство за прогласяване нищожността на решението за регистрация на географското указание на ищеца. В настоящото производство въпросът за нищожността на посоченото решение не може да бъде пререшаван по аргумент от чл. 302 ГПК, като настоящият състав е задължен да приеме, че решението за регистрация на географското указание е валиден административен акт. За да постанови решението си ВАС е приело, че именно Председателят на Патентното ведомство е компетентен да извърши регистрация на национално ниво, както и че Регламент № 1121/2012 г. е неприложим към спора, тъй като страните не търсят защита по него. Тук няма място за коментар на това съдебно решение. Следва да бъде посочено, че несъмнено Председателят на Патентното ведомство е компетентен да извърши регистрация на географско указание по националното законодателство. Такава регистрация обаче, когато се регистрира географско указание за земеделски продукт или храна, се извършва само, ако има регистрация пред ЕК според цитирания по-горе специален закон и Регламент (ЕО) 1151/2012 г., в противен случай националната регистрация е без правно значение – по аргумент от чл. 25 на специалния ЗПООПЗПЕС наличието й само по себе си не позволява да се използва регистрираното национално географско указание щом липсва регистрация пред ЕК. В този смисъл решението за регистрация в Патентното ведомство не е съобразено с разпоредбата на чл. 24 ЗПООПЗПЕС и с чл. 57а ЗМГО, поради което е незаконосъобразно, а наличието му е правно ирелевантно, предвид изложеното. По посочените съображения и след като ищецът в настоящото производство е доказал регистрация в Патентното ведомство, но не и в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения при ЕК, като дори не твърди да е подавал заявка на общностно ниво, по която производството да е поне висящо (за да е налице хипотезата по чл. 9 от Регламент (ЕО) 1151/2012 г.), то следва да се приеме, че националната регистрация не поражда претендираните от него права, включително правото да забрани на трето лице да използва географското указание или да търси обезщетение за вреди от това използване. Дори горното да не беше вярно и закрилата на географското указание за храни да се предоставяше чрез национална регистрация в Патентното ведомство, въпреки нея ответникът е доказал, че използва правомерно знак, сходен на регистрираното географско указание. По делото се установи, че към датата на исковата молба и за периода, за който ищецът търси обезщетение, ответникът има регистрирани три търговски марки с рег. № 81566/24.07.2012 г. – К.П., № 36091/13.07.1999 г. – К К. П.Л. и № 51340/03.05.2005 г. – П.Л. Р.. И трите марки са комбинирани като включват както словна, така и графична част – изображение на четирима души, играещи хоро. Очевидно и трите марки съдържат географското означение „Първомайска“. В ЗМГО липсва норма, която да урежда стълкновението между сходни или идентични търговска марка и географско указание, с изключение на нормите за предварителна проверка за такова стълкновение и съответно отказ от регистрация – чл. 52 ЗМГО. В чл. 14 от приложимия Регламент (ЕО) 1151/2012 г., озаглавен Връзка между марки, наименования за произход и географски означения, в т. 2 е записано, че без да се засяга член 6, параграф 4, марка, чието използване нарушава член 13, параграф 1, за която има подадено заявление, която е регистрирана или се е наложила в резултат на употреба, ако такава възможност е предвидена в съответното законодателство, добросъвестно и на територията на Съюза преди датата, на която е било представено на Комисията заявлението за предоставяне на защита на наимено­ванието за произход или на географското указание, може да продължи да се използва и да се подновява за съответния продукт, независимо от регистрацията на наименование за произход или на географско указание, при условие че не са налице основания за недействителност или отмяна съгласно Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността