Решение № 14011 от 15.12.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2249/2025 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 18в, ал. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА). Образувано е по жалба на Т. Т. В. [населено място] срещу Заповед № РД-471/28.08.2025г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която на основание чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА е прекратено действието на безсрочно разрешително с № 03104776/21.12.2009г. за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав, издадено на риболовен кораб с външна маркировка КВ ••••. Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна; твърди, че при издаването й не е съобразено здравословното му състояние; именно поради здравословни проблеми не е имал възможност да упражнява дейността си известно време. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваната заповед.В съдебно заседание и по съществото на спора жалбоподателят поддържа жалбата. Ответната страна редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание.В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Оспорената заповед е връчена на 29.08.2025г., а жалбата е подадена на 12.09.2025г. Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице- притежателя на разрешителното за риболов, който има право да извършва стопански риболов с риболовен кораб, визиран в оспорената заповед. Заповедта е годен за оспорване индивидуален административен акт, тъй като с нея се засягат права и законни интереси на лицето, което извършва стопански риболов въз основа на отнетото разрешително за риболов. От фактическа и правна страна съдът приема следното: Жалбоподателят е придобил правоспособност за извършване на стопански риболов. По делото и с преписката е представено Удостоверение за право на извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 03104776-008/02.09.2025г. за периода от 02.09.2025г. до 31.12.2025г. Оспорената заповед е издадена в производство по чл. 18в, ал. 2, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, според който изпълнителният директор на ИАРА прекратява със заповед действието на разрешително за извършване на стопански риболов с риболовен кораб, когато две поредни години на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение по чл. 18е. Видно е, че заповедта е издадена от Н. Б., който съгласно представената с преписката Заповед № РД-467/25.08.2025г. изпълнява функциите на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Поради това съдът приема, че заповедта не е нищожна, тъй като изхожда от компетентен орган. Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, който да са довели до незаконосъобразност на издадената заповед. Действително, в случая не са спазени изискванията на чл. 26 от АПК и жалбоподателя не е уведомен за започнатото административно производство, но това процесуално нарушение не е съществено, по следните съображения: Съгласно чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА, изпълнителния директор на ИАРА прекратява със заповед действието на разрешително за извършване на стопански риболов, когато две поредни години на притежателя му не е издавано удостоверение по чл. 18е от ЗРА. Съгласно чл. 18е от ЗРА, удостоверение за придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други морски организми се издава на лице, което има валидно разрешително за стопански риболов за съответния обект, платило е определена такса съгласно тарифата по чл. 17а, ал. 4, освен в случаите на придобиване на право за извършване на стопански риболов със специализиран уред по чл. 21, ал. 1 от ЗРА. В ал. 4 на чл. 18в от ЗРА, изрично е предвидено, че алинеи 2 и 3 не се прилагат в случаите на неизвършване на риболовна дейност поради ремонт на риболовния кораб. Видно от изложеното в ЗРА са уредени хипотезите, при които изпълнителния директор прекратява действието на разрешителното за извършване на стопански риболов с риболовен кораб в ал. 2, а в ал. 4 са регламентирани условията, при отсъствието на които се прилагат хипотезите на прекратяване действието на разрешителното. През периода от 2023г. до 2024г., за който се твърди, че на жалбоподателя не са издавани удостоверения за придобито право за усвояване на ресурси от риба и други водни организми е действала Наредба № 8 от 21.11.2019 г. за условията и реда за управление на риболовния флот на Република България /в сила от 29.11.2019г./ Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Наредбата, собственик на риболовен кораб, вписан в регистъра на риболовните кораби, е длъжен да уведоми ИАРА в 14-дневен срок от настъпване на всяко едно от следните събития, а в случаите по т. 1, 3 и 4 е длъжен да уведоми и БАБХ: т. 3 спиране извършването на риболовна дейност за срок, по-дълъг от 3 месеца (поради ремонт, туристическа дейност и др.); т. 4 възобновяване на риболовната дейност. В случая, безспорно през процесния период 2023г.- 2024г. на жалбоподателя не са издавани удостоверения за придобито право за усвояване на ресурси от риба и други водни организми, като от него не се твърди и по делото не се установява риболовната дейност да е била спирана за срок по дълъг от 1 месец, съответно за 3 месеца, поради ремонт на риболовния кораб. Съответно, липсват доказателства по делото, през процесния период жалбоподателя да е уведомил компетентните за това органи, че спира дейността, респективно за нейното възстановяване. След като тези уведомления се подават до ИАРА, то изпълнителния директор на агенцията има не правото, а задължението в хода на административното производство да извърши проверка за наличието на спиране и възобновяване на риболовната дейност, без да е необходимо да се изискват допълнителни доказателства за това от жалбоподателя. Ето защо, след като жалбоподателя не е бил уведомен за образуваното административно производство, съответно бил е лишен от участие в него, правото му на защита не е било нарушено, след като в съответствие със законовите си задължения административния орган, преди да издаде обжалвана заповед, не е установил заявено спиране на риболовната дейност, поради ремонт на риболовния кораб. В този смисъл, така допуснатото нарушение на чл. 26 от АПК, не е съществено, тъй като не влияе по същество върху административния акт. Също така, следва да се има предвид, че дори и жалбоподателя да не е участвал в административното производство, той е упражнил правото си на съдебно обжалване и правото му на защита не е нарушено, тъй като не е преклудирана възможността му в хода на съдебното производство да направи възражения, доказателствени искания и да ангажира доказателствата с които разполагат, което не е могъл да стори в хода на административното производство. Обжалваната заповед е издадена в предвидената от законодателя писмена форма, в съответствие с материалноправните изисквания и целта на закона. По делото не се твърди и не се установява на жалбоподателя да са били издавани удостоверения по чл. 18е от ЗРА за придобито право за усвояване на ресурси от риба и други водни организми за периода от 2023г. до 2024г. Съответно, не се установява жалбоподателят да е спирал дейността си, заради ремонт на риболовния кораб, поради което правилно и в съответствие с нормата на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА, изпълнителния директор на ИАРА е издал процесната заповед, с която е прекратил действието на издаденото му безсрочно разрешително за извършване на стопански риболов с риболовен кораб с външна маркировка КВ ••••. С оглед на изложеното жалбата, с която е сезиран съда е неоснователна и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да бъде отхвърлена. Въпреки изхода на спора ответната страна не е направила искане за разноски, поради което такива не следва да й се присъждат. Водим от горното, съдът