Мотиви към Решение № 65 от 7.3.2023 г. на Районен съд - Монтана по дело № 203/2023 г.

Производството е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК. Постъпило е от Районна прокуратура град Монтана Постановление от 14.02.2023г. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемата К.К.Д. от град Монтана за престъпление по чл.313 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК. Районна прокуратура град Монтана чрез представителя си поддържа обвинението и моли съда да освободи по реда на чл.78а от НК обвиняемата от наказателна отговорност, като й наложи административно наказание в минималния предвиден в правната норма размер. Обвиняемата К.Д. се признава за виновна за извършеното деяние, като дава кратки обяснения. Моли съда да й наложи наказание в минимален размер, тъй като е безработна и не би могла да заплати по – висок размер. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на обвиняемата, както и становището на прокурора изложено в мотивирано постановлението, намира за установено следното: На 27.07.2021г. обвиняемата К.К.Д. подала в Дирекция „Социално подпомагане“ град Монтана, Заявление-декларация № ЗСПД/ Д-М/ 2770 от 27.07.2021г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи клас по чл.10а от Закона за семейни помощи на деца пред свидетелката П.А.И., служител в Дирекция „Социално подпомагане“ Монтана. В Заявление - декларация № ЗСПД/Д-М/ 2770 от 27.07.2021г, обвиняемата К.Д. посочила, че не е омъжена, въпреки, че на 08.06.2021г. тя била сключила граждански брак със сръбския гражданин Е.Х., роден на хххг. Бракът бил сключен в Република С., Д.п.. На 30.07.2021г. обвиняемата К.Д. подала в Дирекция „Социално подпомагане“ - Монтана и Заявление-декларация № ЗСПД/Д-М/ 2993 от 30.07.2021г. за отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20 -годишна възраст по чл.7 от Закона за семейни помощи на деца пред свидетелката ТТ.П.И.-К., служител в Дирекция „Социално подпомагане“ - град Монтана. В Заявление-декларацията № ЗСПД/Д-М/2993 от 30.07.2021г. обвиняемата посочила, че не е омъжена, въпреки, че на 08.06.2021г. тя била сключила граждански брак в Република С., Д.п. със сръбския гражданин Е.Х., роден на хххг. На досъдебното производство е назначена съдебно - почеркова експертиза, изпълнена от вещо лице Д.С. от заключението на която се установява, че подписът на „Декларатор“, положен на страница 2 от Заявление-декларация, с вх.№ ЗСПД/Д-М/2770/27.07.2021г. е изпълнен от обвиняемата К.К.Д.. Подписът на мястото, определено за „Декларатор“, положен на страница 4 от Заявление-декларация с вх.№ЗСПД/Д- М/2993/30.07.2021г. също е изпълнен от обвиняемата К.К.Д.. Съдът изцяло кредитира експертното заключение, като обективно и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по делото. Възприетата фактическа обстановка се потвърждана и от събраните свидетелски показания на П.И., Т.И., както и от кртките обяснения на обвиняемата Д., а също и от писмените доказателства, включително и заключението по назначената съдебно – почеркова експертиза. От изложените фактически обстоятелства се налага правния извод, че обвиняемата К.К.Д. е осъществила от обективна страна състава на престъплението по чл.313 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, а именно - на 27.07.2021г. в град Монтана при условията на продължавано престъпление, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, затаила истина в писмена декларация – Заявление - декларация № ЗСПД/Д-М/2770 от 27.07.2021г, която по силата на чл.10а от Закона за семейните помощи за деца подала пред орган на властта - П.А.И., служителка в Дирекция „Социално подпомагане“ - Монтана за удостоверяване истинността на обстоятелството, че не е омъжена, макар да е сключила граждански брак на 08.06.2021г. със сръбския гражданин Е.Х., както и на 30.07.2021г. в град Монтана, при условията на продължавано престъпление, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление са извършени през непродължителни периоди от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, затаила истина в писмена декларация-Заявление-декларация № ЗСПД/Д-М/2993 от 30.07.2021г, която по силата на чл.7 от Закона за семейните помощи за деца, подала пред орган на властта- ТТ.П.И.-К., служител в Дирекция „Социално подпомагане“ - Монтана за удостоверяване истинността на обстоятелството, че не е омъжена, макар да е сключила граждански брак на 08.06.2021г. със сръбския гражданин Е.Х.. Деянието по чл.313, ал.1 от НК е от така наречените формални престъпления, при които не са налице съставомерни имуществени вреди. Обект на посегателство са обществените взаимоотношения, свързани с лъжливо деклариране в документ - в настоящия случай писмена декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта- в Дирекция „Социално подпомагане“ – Монтана. С такова престъпление се засяга правната сигурност на документирането и документооборота и се затруднява дейността на държавните и обществените органи, както и отношенията между гражданите. На следващо място, за да бъде осъществен престъпния състав по чл.313 от НК е необходимо освен декларацията, която се дава по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет, в самият акт да е предвидено, че за невярно деклариране ще се носи наказателна отговорност по чл.313 от НК. Законодателят изрично е предвидил това обстоятелство като съставомерен признак, без наличието, на който престъплението не е осъществен. В конкретните декларации – обект на престъплението, за което е повдигнато обвинение, изрично е посочено, че за деклариране на неверни данни се носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК. Събраните доказателства несъмнено установяват елементите от обективна и субективна страна на престъплението по чл.313 ал.1 от НК. Текстът изисква потвърждаване на неистина в писмена декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някакво обстоятелство. Инкриминираната декларация, депозирана от обвиняемия пред служителя в Дирекция „Социално подпомагане“ – Монтана по съществото си представлява удостоверителен документ, които може да бъде предмет на престъплението по чл.313 ал.1 от НК, тъй като представляват изрично и конкретно писмено изявление от страна на обв.К.Д., което е с правно значение, тъй като съдържат твърдения, установяващи съществуването на определени факти и обстоятелства. Тя е депозирана пред орган на власт за удостоверяване истинността на съдържащите се в нея факти и обстоятелства. По делото несъмнено е установено, че декларираните факти и обстоятелства не са истинни - не отговарят на действителното фактическо положение, че не е семейна обвиняемата. Обследваната декларация се изисква по силата на „закон”, каквато е регламентацията на чл. 313, ал. 1 от НК. Налице са и условията на чл.26 ал.1 от НК, а именно осъществени са две деяния, които поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. От субективна страна престъплението е осъществено при наличие на пряк умисъл. Обвиняемата К. Д. е съзнавала обществено-опасния характер на извършеното предвиждала е обществено-опасните последици и е искала тяхното настъпване. Налице са предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемата К.К.Д. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а именно обвиняемата е пълнолетна; за престъплението, наказуемо по чл.313 ал.1 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева; обвиняемата не е осъждана за престъпления от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по раздел, Четвърти, глава Осма от НК; причинени имуществени вреди от деянието няма. Предвид гореизложеното намирам, че обвиняемата К.К.Д. от гр.Монтана, ЕГН •••••••••• следва да бъде освободена от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК, като й бъде наложено от съда административно наказание глоба. При определяне размера на глобата съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът съобрази, че обвиняемата Д. е извършила престъпно деяние за първи път съобразявайки изискването на чл.78а ал.1 от НК. Съдът не определи по–голям размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на извършеното деяние от обвиняемата Д. и другите обстоятелства по чл.27 ал.2 от ЗАНН, освен това липсват данни по делото, които да обосновават налагането на по – голям размер глоба. Предвид изхода на делото съдът осъди обвиняемият К.К.Д. със снета по-горе самоличност и ЕГН да ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-Монтана направените по ДП разноски за експертиза в размер на 207.59лева, както и по сметка на РС-Монтана сумата от по 5.00 лева държавна такса в случай на всеки служебно издаден изпълнителен лист. По горните мотиви съдът постанови решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: