Решение № 4649 от 5.12.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1113/2024 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

2. Образувано е по жалба на „СПС КОНСТРУКШЪН“ ООД, ЕИК 206881412, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, [жк], бул. Софийски околовръстен път, № 42, бл. Бизнес център Бътерфлай, ет. 3, ап. 3, представлявано от управителя С. Н. Н., с посочен съдебен адрес гр. София 1612, район Красно село, ул. Хан Пресиян, № 10, вх. Б, ет.1, ап. 4, адв. Д. Д., срещу Решение № 322 от 30.07.2024г., постановено по а. н. дело № 20245220200658 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024г. с което е потвърдено Наказателно постановление № 13 - 2400113 от 21.03.2024 год., издадено от Р. Т., изпълняваща длъжността директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, с което на „СПС КОНСТРУКШЪН” ООД, ЕИК: 206881412, на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

3. Твърди се, че дружеството извършва своята търговска дейност в имота, находящ се на адрес: с. Калугерово, [улица], съгласно договор за наем, като по силата на договора „СПС КОНСТРУКШЪН“ ООД, ЕИК 206881412, наема само помещението, но не и машините и инвентара на собственика, които се намират в имота. Възразява се, че първоинстанционния съд, неправилно е интерпретирал събраните в хода на производството свидетелски показания. Счита се, че е недоказано и неустановено наличие на причини за издаване на предписанията от страна на контролните органи и съответно липсва доказано нарушение от страна на жалбоподателя. Твърди се в тази насока, че контролните органи не са установили и не твърдят, съгласно протоколите от 08.11.2023г. и 01.02.2024г., че установените на място бутилки са пълни и с какво.

Възразява се, че дадените от контролните органи предписания са прекалено общи, поради което представляващите дружеството не са имали възможност да разберат и да изпълнят надлежно предписанието или съответно да възразят срещу него ако сметнат, че същото не е законосъобразно.

Поддържа се, че административно-наказващия орган не е извършил обективна и пълна преценка на събраните по преписката доказателства, поради което наказателното постановление е необосновано, включително и по отношение на индивидуализацията на наказанието в контекста на чл. 27 от ЗАНН.

Счита се, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не съдържат всички предвидени в закона реквизити.

Според жалбоподателя, в конкретния случай, деянието е следвало да бъде квалифицирано като малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, респективно да бъде определено като маловажно. В тази насока се поддържа, че нарушението е отстранен веднага след установяването му. Счита се, че административно-наказващия орган, не е установил, дали от деянието са произтекли някакви вредни последици и неправилно не е приложил нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ. При това положение, в касационната жалба е заявено, че в случая, би следвало да се наложи наказание „имуществена санкция“ в размер на 100, 00лв.

Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и отмяна на наказателното постановление или редуциране на наложеното с него наказание.

4. Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в представено по делото писмено становище от процесуалния представител юрк. С. счита, че касационната жалба е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните съображения изложени в процесното наказателно постановление и в решението на районния съд.

Иска се касационната жалба да бъде оставена без уважение, като в полза на ответника се присъди юрисконсулско възнаграждение.

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

6. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

7. Според т. 8 от констативната част на Протокол № ПР2340757 от 08.11.2023г., В. Д. и С. А., двамата инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, на 25 и 30.10.2023 г., са извършили проверка относно спазването на трудовото законодателство и Закона за здравословни и безопасни условия на труд при осъществяване на дейността на „СПС КОНСТРУКШЪН“ ООД, в производствена база, с. Калугерово, [улица].

Било е констатирано, че в обекта на контрол има бутилки за втечнени газове, които не са укрепени, което е предпоставка за инцидент и е нарушение на чл. 184 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 348, ал. 2 от Правилника по безопасността на труда при заваряване и рязане на метали.

Въз основа на тези констатации, по т. 8 от диспозитивната част на Протокола, на основание чл. 404, ал. 1, т. 2 от КТ, на дружеството е дадено задължително предписание - Всички бутилки за втечнени газове в обекта на контрол да се укрепят – основание чл. 184 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 348, ал. 2 от Правилника по безопасността на труда при заваряване и рязане на метали. Указан е срок на изпълнение на предписанието: 13.11.2023 г. В Протокола е указано, че предписанията могат да се обжалват в четиринадесет дневен срок по административен ред пред Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ и в същия срок по съдебен ред пред Административен съд.

Указано е също така, че на основание чл. 401, ал. 1, т. 2 от КТ, следва Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик да бъде писмено уведомена за изпълнение на предписанията. Указано е най-сетне, че при неизпълнение на предписанията се носи отговорност по чл. 415, ал. 1 от КТ.

Протокола е връчен на управителя на дружеството Н. на 09.11.2023 г. 8. Според т. 5 от Протокол № ПР2402128 от 01.02.2024 г. съставен от В. Д. и С. Т., двамата инспектори към Дирекция „ИТ“, Пазарджик, при извършена проверка в процесния обект на 16 и 22.01.2024 г. е установено, че „СПС КОНСТРУКШЪН“ ООД в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, не е изпълнило дадена принудителна административна мярка по т. 8, от протокол № ПР2340757 от 08.11.2023 г., на гл. инспектор В. Д., със срок за изпълнение 13.11.2023 г., а именно: Всички бутилки за втечнени газове в обекта на контрол да се укрепят - основание чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 184 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 348, ал. 2 от Правилника по безопасността на труда при заваряване и рязане на метали, което е нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.

Протокола е връчен на управителя на дружеството Н. на 01.02.2024 г. Към протокола са приложени три броя фотоси.

9. Съставен Акт за установяване на административно нарушение № 13-2400113 от 01.02.2024 г., от С. П. Т. на длъжност инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, в който е посочено, че „СПС КОНСТРУКШЪН“ ООД в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, не е изпълнил дадена принудителна административна мярка т. 8, от Протокол № ПР2340757 от 08.11.2023 г., на гл. инспектор В. Д., със срок за изпълнение 13.11.2023 г., а именно: Всички бутилки за втечнени газове в обекта на контрол да се укрепят - основание чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 184 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 348, ал. 2 от Правилника по безопасността на труда при заваряване и рязане на метали. Посочено е, че нарушението е извършено на 14.11.2023г., а е установено при извършена последваща проверка на 16.01.2024 г, в производствената база на „СПС КОНСТРУКШЪН“ ООД с. Калугерово, [улица].

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

Акта е връчен на управителя Н. на 01.02.2024 г. без да са заявени възражения.

10. Във връзка с тези констатации и съставения акт за установяване на административно нарушение, от страна на „СПС КОНСТРУКШЪН“ ООД, чрез управителя Н. са представени писмени обяснения вх. № 24014693 от 09.02.2024 г. в които е заявено, че поради здравословни проблеми и отсъствие от работа, предписанията не са отстранени навреме, но към 06.02.2024 г., „… Всички бутилки за втечнени газове в обекта са укрепени …“. Към обясненията са приложени фотоси 11. В рамките на тази хронология е издадено процесното наказателно постановление, като административно наказващия орган изцяло е възприел и възпроизвел фактическите констатации и правната квалификация описани в акта за установяване на административно нарушение, като на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

Относно така наложеното наказание, директора на Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик е посочил, че „… Самостоятелният състав на конкретното административно нарушение цели да утвърди авторитета на властническите правомощия на контролните органи …“. Според административния орган, „… Изпълнителното деяние, изразяващо се в бездействие е индиция, че работодателят игнорира обективираните в протокол задължителни принудителни административни мерки, дадени от служители на ДИТ при осъществяване на контролна дейност, продължавайки да осъществява дейността си, не съобразявайки се с разпоредбите на българското законодателство …“. Въз основа на тези съждения е счетено, че е неприложим привилегирования състав на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда и случаят не може де се квалифицира като маловажен.

Заявено от административно наказващия орган е, че е извършено „… подробно обсъждане на подаденото обяснение по съставения АУАН …“, но такова обсъждане липсва в наказателното постановление.

Посочено е, че към момента на издаване на наказателното постановление, административното нарушение е отстранено.

12. В хода на първоинстанционното съдебното производство, по делото са приобщени:

• Заповед № З-15.08.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „ Главна инспекция по труда“, относно делегиране на правомощия на директорите на дирекции „Инспекция по труда“ да издават наказателни постановления;

• Договор за наем от 01.04.2022 г., сключен между едноличен търговец „Васко Шиников“, като наемодател и „СПС Конструкшън“ООД, като наемател, относно отдаване под наем на сграда и дворно място в с. Калугерово; Разрешение за ползване на дърводелска работилница и констативен нотариален акт за собственост;

Разпитан служителят съставил акта за установяване на административно нарушение, като в показанията си той е възпроизвел обстоятелствата при които е установено нарушението и е съставен констативния акт. Заявил е, че при повторната проверка, на място са заварени шест човека, които извършвали завърчна дейност и до всеки от тях е имало бутилка, която стояла изправена с риск да падне и „… да се изхвърли нанякъде и да стане какво ли не, защото има високо налягане …“.

Разпитан е бил и свидетеля В. Д., който е посочил, че въпросните неукрепени бутилки са били три броя. Според Д., единият вариант на укрепване е бутилките да са в клетка до стената, а другия – да бъдат привързани с колан.

13. За да потвърди Наказателното постановление, въззивния съд е приел, че от данните по делото се установява несъмнено, извършването на административното нарушение при осъществяване на дейността на дружеството.

Възведените в първоначалната жалба възражения, че бутилките за втечнени газове са били различни при двете според съда, не сочат на наличие на някакво а друго нарушение, даващо основание за прилагане на нова принудителна мярка, доколкото като предписанията са били относими за всички бутилки за втечнени газове в обекта на контрол, които е следвало да се укрепят.

Счетено е, че при определяне размера на имуществената санкция, административно наказващия орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за нейната индивидуализация, като е наложил на дружеството санкция в минимален размер, явно отчитайки че нарушението е за първи път, доколкото доказателства за противното не са представени, както и че към момента на издаване на наказателното постановление, нарушението е било отстранено.

Според решаващия съд, конкретния случай не може да бъде квалифициран като „маловажен“, доколкото охраняемите с постановената мярка отношения се отнасят до живота и здравето на работниците. Счетено е също така, че в случая не може да бъде приложено правилото на чл. 415в, ал. 1 от КТ, доколкото нарушението е отстранено близо три месеца след неговото констатиране.

ІV. За правото:

14. Според чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и чл. 401 от КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.

Според чл. 415, ал. 1 от КТ, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.

В чл. 415в, ал. 1 от КТ е възведено правилото, съобразно което, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100лв.

15. В контекста на цитирания нормативен ред, по отношение на поддържаните касационни доводи, трябва да се отбележи следното:

По делото не се твърди и не се установява, Протокол № ПР2340757 от 08.11.2023г. и дадените в него предписания са били обжалвани по предвидения за това ред и срок, за каквато правна възможност, дружеството е било изрично уведомено от контролния орган. Казано с други думи, акта с който на дружеството жалбоподател е дадено процесното предписание е добил статуса на стабилен административен акт, с който административния въпрос е разрешен окончателно и непререшимо и е подлежал е на изпълнение. Това изключва възможността да се обсъждат каквито и да е въпроси свързани с основателността и законосъобразността на разпоредените принудителни административни мерки, включително и въпроса, дали процесните бутилки са били собствени на дружеството или на трето лице, дали са били пълни и с какво. Всички тези въпроси биха били релевантни, ако предмет на правния спор в настоящото производство бе действителността и законосъобразността на предписанията, дадени от компетентните контролни органи в Протокол № ПР2340757 от 08.11.2023г. В случая обаче, предмет на спора не законосъобразността на предписанията, а тяхното изпълнение. Все в този контекст, като неоснователно следва да бъде определено възражението, че разпоредените принудителни мерки са формулирани твърде общо и това е причината да не бъдат изпълнени. Както се посочи, нито се твърди, нито пък се установя, представители на дружеството да са възразили в тази насока при съставянето и подписването на Протокол № ПР2340757 от 08.11.2023г.

16. Следва да се констатира, че в цитираните в т. 11 от настоящото решение изрази „… Самостоятелният състав на конкретното административно нарушение цели да утвърди авторитета на властническите правомощия на контролните органи …“ и „… Изпълнителното деяние, изразяващо се в бездействие е индиция, че работодателят игнорира обективираните в протокол задължителни принудителни административни мерки…“, трудно би могло да бъде открита някаква не само правна, но и чисто формална логика. Обосновавайки размера на наложената санкция обаче, административно наказващия орган е посочил факта, че към момента на издаване на наказателното постановление, допуснатото нарушение е отстранено и не са налице, други „..отегчаващи вината обстоятелства....“. Казано с други думи, била е извършена преценка в контекста на изискванията на чл. 27 от ЗАНН.

17. На следващо място обаче, трябва да се съобрази, че възведения в чл. 415в, ал. 1 от КТ фактически състав с проявлението на който, като правна последица се поражда възможността за редуциране на административните наказания предвидени за нарушения на изискванията на КТ, включва отстраняване на административното нарушение веднага след установяването му по реда предвиден в КТ и липса на настъпили вредни последици за работници и служители, които да са резултат от извършването на същото това нарушение.

В случая, процесното административно нарушение, изразяващо с неизпълнение на влязло в сила задължително предписание е било констатирано с Протокол № ПР2402128 от 01.02.2024 г. и прието за установено с Акт за установяване на административно нарушение № 13-2400113 от 01.02.2024 г. Разбирането на първоинстанционния съд, за това, че „…. В процесния случай нарушението е било установено още в края на м.октомври 2023 год., когато е била извършена първата проверка. Работодателят е бездействал в дадения му срок за изпълнение на приложената ПАМ до 13.11.2023 год., а и близо 3 месеца след това, като е отстранил нарушението едва след като срещу него е започнало административно наказателно производство със съставянето на АУАН, явно ръководен от угрозата за предстоящото наказване ….“, не е съответно на фактите по делото. Каза се, през м. октомври, когато е била извършена първата проверка от страна на контролните органи, е била констатирана необходимостта, процесните бутилки да бъдат закрепени с оглед осигуряване на безопасността и здравето на работниците. Незакрепването на бутилките, само по себе си не е квалифицирано от контролните органи като административно нарушение, а като обстоятелство, което създава опасност за живота и здравето на работниците, поради което е счетено, че следва да бъде дадено задължително предписание за отстраняване на тази опасност. В тази именно насока, с Протокол № ПР2340757 от 08.11.2023г. са били дадени и предписанията, които дружеството е следвало да изпълни. Действително това не е било сторено в указания срок, тоест до 13.11.2023 г. Сиреч, към 14.11.2023 г., административното нарушение по смисъла на чл. 415, ал. 1 от КТ, изразяващо се конкретно в неизпълнение на принудителната административна мярка, разпоредена с т. 8 от Протокол № ПР2340757 от 08.11.2023г. е било проявен юридически факт (както впрочем това е посочено и в процесното наказателно постановление). Установяването на това административно нарушение, по реда предвиден в КТ, съобразно нарочното изискването на чл. 415в, ал. 1 от КТ обаче, е станало едва на 01.02.2024 г., посредством съставянето на Протокол № ПР2402128 от 01.02.2024 г. и АУАН № 13-2400113 от 01.02.2024 г. Неспорно по делото е, че най-късно, към 06.02.2024 г. според писмените обяснения на Н.(л. 15 по н.а.д. № 658/2024), процесното нарушение е било изцяло отстранено. Неспорно и несъмнено по делото е също така, че от административното нарушение, не са настъпили каквито и да е вредни последици за работници и служители.

В този смисъл и с оглед всички установени по делото данни, следва да се формира извода, че налагането на административно наказание в размер на 1500, 00лв., за нарушение, което е отстранено непосредствено след установяването му и преди издаване на наказателното постановление, и от което не са настъпили никакви вредни последици, би било в противоречие с принципа за „съразмерност“ между тежестта и общественоопасните последици от нарушението и вида и размера на приложената репресия. Трайна и еднозначна в тази насока е практиката и указанията на Съда на Европейския съюз относно принципа за „съразмерност“ във всеки един аспект от неговото прилагане.

Ето защо, в случая ще следва да бъде приложено правилото на чл. 415в, ал. 1 от КТ, като размера на наложената на дружеството имуществена санкция бъде редуциран до 100, 00лв.

V. За разноските:

18. С оглед констатираната основателност на жалбата, на дружеството се дължат сторените разноски по производството, които за двете съдебни инстанции се констатираха в размер на 1200, 00лв.

Ето защо, Съдът