Решение № 1443 от 29.7.2025 г. на Административен съд - Добрич по дело № 114/2025 г.

Производството по делото е чл. 145 от АПК във връзка с чл. 124 от ЗДСл. Образувано е по жалба на С. Г. Х. с [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. А, ап. 14 срещу Заповед № З-ЦУ-ЗО-202/ 14.02.2025 г. на изпълнителния директор на НАП, с което му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и срещу Заповед № 392/18.02.2025 г. на изпълнителния директор на НАП, с което е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се настоява оспорените актове за бъдат отменени като незаконосъобразни, постановени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Релевира се немотивираност на Заповед № 3-ЦУ-30-202 от 14.02.2025 г. предвид отсъствието на фактическо основание, което да обуславя конкретното правно основание. Възразява се в заповедта да е посочено какво точно е нарушението, като се твърди, че е отбелязано единствено, че са съставени фиктивни протоколи и тяхната бройка. Има дефицит и относно датата на извършване на твърдения нерегламентиран достъп до архивни протоколи, което като резултат се твърди, че обосновава нарушаване правото на защита на служителя. Навежда се формалност в осъществената дисциплинарната процедура относно изслушване на жалбоподателя за евентуално извършените от него дисциплинарни нарушения. Твърди се, че нито един от въпросните протоколи не са предоставени на служителя за запознаване, а и с оглед изминалото време от евентуалното им съставяне е невъзможно да се прецени дали са фиктивни. Отсъствието на протоколите в решението на дисциплинарния съвет и в издадената заповед за налагане на дисциплинарното наказание е преценено като съществено нарушение на процедурата по налагането на дисциплинарното наказание и е въведено като самостоятелно основание за отмяна на заповедта, без да се разглежда спора по същество - чл. 93, ал.2 от ЗДСл. Инвокира се неспазване на срока за налагане на дисциплинарното наказание с оглед отсъствието на посочена дата на нерегламентираните достъпвания до архивни протоколи. Твърди се, че всички протоколи след изтичане на съответното тримесечие се обработват и анализират и се поставят оценки въз основа на точките, получени по различните критерии за оценяване, което според наказания означава, че още през третото тримесечие нарушенията са открити и срокът към момента на налагане на наказанието вече е изтекъл. На последно място се излага, че докладът на Инспектората въз основа, на който е образувано дисциплинарното производство е от дата 18.12.2024 г. и на същата тази дата докладът е одобрен от изпълнителния директор на НАП, което отново влече за извод изтичане на двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание. Въвежда се, че в нарушение на изискването на чл. 96, ал. 2 от ЗДСл дисциплинарният съвет не е изяснил фактите и обстоятелствата по вменените дисциплинарни нарушения, от който порок страда и оспорената заповед. В тази насока се твърди, че нито в доклада на Инспектората, нито в протокола за извършеното от дисциплинарния съвет разследване, се съдържат доказателства за извършени действия по изясняване на съставените протоколи и достъпвания до системата. Заявява се в протокола на дисциплинарния съвет, съответно в становището, са цитирани част от представените писмени обяснения без относно същите да има изслушване. Навежда се незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на дисциплинарно нарушение, т.к. преди прекратяването на служебното правоотношение дисциплинарнонаказващият орган не е изискал и получил съгласието на Управителния съвет на ФНСДУО съгласно договорка между НАП и ФНСДУО в чл. 9 от подписаното на 03.11.2009г. между страните споразумение. Заявява се, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание служителят е председател на СО на КНСБ при ТД на НАП [област], офис [област]. На последно място, се прави довод, че наложеното наказание не съответства на тежестта на евентуално извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Заявява се, че наказващият орган не е извършил преценка по чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, което има за последица незаконност на наложеното дисциплинарно наказание. Оспорва се, че в резултат на отразяванията в протоколите жалбоподателят е получил по-висока оценка при тримесечното оценяване за ДВПР. Заявява се отсъствие на облага било финансова или друга, а в резултат на евентуално извършените нарушения се въвежда, че няма ощетени лица – НАП или граждани. Ответникът по жалбата – Изпълнителният директор на НАП, чрез своя представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила атакуваните заповеди като правилни и законосъобразни. Твърди се издаване на атакуваните актове от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия; спазване на предписаната от закона писмена форма с изискуемо съдържание; съблюдаване на административнопроизводствените правила и материалния закон при постановяване на заповедите; заявява се прилагане на изискването на чл. 93, ал. 1 ЗДСл, като се въвежда, че дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задължението си да изслуша лично държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, като такива са представени по преписката; дадена е възможност да се съберат и оценят посочените от служителя доказателства, преди да се наложи наказанието, като се отбелязва, че такива от служителя не са представени и не са наведени; твърди се изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с извършените нарушения и основните им признаци - извършител на нарушението; деяния, посредством които са осъществени; време; място на извършването; обстоятелства, при които са извършени и последици; излага се, че решението на дисциплинарният съвет е взето с пълно единодушие от членовете на ДС; спазени са и преклузивните срокове за налагане на наказанието по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл и специалната разпоредба на чл. 13а от ЗНАП; при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са взети под внимание тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, дадените пред Инспектората и пред ИД на НАП писмени обяснения и цялостното поведение на държавния служител съгласно изискванията на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Като резултат е достигнат извод за виновно осъществяване на дисциплинарните нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗДСл. Административен съд-[област], втори състав, след като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, събраните по делото доказателства, становищата и възраженията на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Предмет на разглеждане в това производства са Заповед № З-ЦУ-ЗО-202/ 14.02.2025 г. на изпълнителния директор на НАП, с което на служителя С. Х. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и Заповед № 392/18.02.2025 г. на изпълнителния директор на НАП, с което е прекратено служебното му правоотношение. Съобразно чл. 89 от ЗДСл държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения носи дисциплинарнонаказателна отговорност. В оспорената заповед са визирани като осъществени от оспорващия следните дисциплинарни нарушения: неизпълнение на служебните задължения; неспазване кръга на служебните правомощия; неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Към момента на образуване на дисциплинарната преписка С. Г. Х. работи като главен инспектор по приходите в отдел „Оперативни дейности" - [област], дирекция „Оперативни дейности", главна дирекция „Фискален контрол". Във връзка с доклад на Инспектората, рег. № 93-00-4108#10/18.12.2024 г., със Заповед № ЗЦУ-ЗО-8/06.01.2025 г. е възложено на дисциплинарния съвет на НАП да образува дисциплинарно дело срещу С. Г. Х.. Дисциплинарният съвет е представил своето Решение № РЦУ-30-25/27.01.2025 г., в което е изложил становище, че е налице основание за търсене на дисциплинарна отговорност на държавния служител и е предложил на изпълнителния директор на НАП да му наложи дисциплинарно наказание „уволнение" на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. В резултат от извършената от Инспектората проверка е формиран извод, че С. Х., в качеството си на служител в ГДФК, в периода от 01.04.2024 г. до 30.06.2024 г. е съставил 89 бр. фиктивни протоколи, като първи съставител и 20 бр. като втори съставител, в които е обективирано преминаване на МПС без товар по трасе „изход" на ГКПП Йовково и ГКПП Дуранкулак, без да има реално преминаване на посочената в протоколите дата и час на транспортно средство с вписания регистрационен номер. Тези действия е прието, че са извършени с цел лично облагодетелстване на служителя, т.к. броят на съставените протоколи е количествен показател, оказващ влияние за завишаване на неговата оценка за постигнати резултати през разглеждания период. Признато е, че за целите на съставяне на фиктивните протоколи служителят е осъществил 154 бр. нерегламентирани достъпвания до архивирани протоколи, издадени през 2023 г., посредством справка „Повторен печат на протокол" от ИСФК. С оглед на това е установено неизпълнение на служебните задължения, посочени в т. [Наименование]от длъжностната характеристика, както и неспазване кръга на служебните правомощия и нарушение на Кодекса за поведението на служителите в държавната администрация (КПСДА). Извършените достъпвания в ИСФК при липса на служебна необходимост са коментирани като нарушение на т. 9.3.1 от Политиката за мрежова и информационна сигурност на НАП, т. 4.1. от Етичния кодекс на служителите на НАП и в разрез с нормата на чл. 9, ал. 2 Кодекса за поведението на служителите в държавната администрация (КПСДА). От Инспектората е извършена проверка във връзка с постъпила служебна бележка № 93-00-4108/28.08.2024 г. от ръководството на отдел ОД - [област], ведно с приложен към нея доклад. С цел изясняване на наведените в тях обстоятелствата, е извършен преглед на посочените протоколи като за всяко едно от МПС са изведени данни, съдържащи се в справка „Пътно-транспортни такси и разрешителни" от регистър МИС-Ш-А на Агенция „Митници"; изискана е информация от ГДФК и от Междуведомствения координационен център към ГДБОП за движението/траекторията на посочените МПС на територията на страната; изискани са копия на архивираните протоколи; връчени са искания за писмени обяснения от С. Х. и останалите служители, посочени в протоколите като съставители. След анализ и преценка на събраните доказателства е признато, че служителят С. Х. е съставил е 89 бр. протоколи, в които е обективирано преминаване на МПС без товар по трасе „изход" на ГКПП Йовково и ГКПП Дуранкулак, без да има реално преминаване на посочената в протоколите дата и час на транспортно средство с вписания регистрационен номер. След съставянето на протоколите в ИС „Фискален контрол", същите са разпечатани, подписани от служителя, предоставени за подпис на втория член от екипа и предадени за архивиране. Според дисциплинарно наказващия орган съставените протоколи са оказали влияние върху формиране на показателя „брой протоколи на празни ТС на изход", съответно до завишаване на оценката за ДВПР за второто тримесечие на 2024 г. В мотивите на атакувания акт се посочва, че от приложена справка е видно, че показателят „брой протоколи на празни ТС на изход", въпреки че носи малък брой точки, дава възможност да се модифицира крайният резултат. Увеличаването броя на точките от протоколите за празни ТС, в съвкупност с точките от другите показатели, води до надхвърляне на толеранса от 100 точки и съответно преминаване в по-високо ниво от базовото (за базова оценка е приета „ЗА"). Оценка „2" на база общ брой точки по показатели имат С. Х. и Р. Т.. Обръща се внимание, че за анализирания период - 01.04.2024 г. - 30.06.2024 г. точките на С. Х. и Р. Т. по показателя „брой протоколи на празни ТС на изход" се отличават значително от тези на останалите колеги, като надхвърляйки толеранса от 100 точки, дори и с 1 точка, те попадат в следващата степен от скалата за оценка - „2". За целите на съставянето на протоколите, които дисциплинарно наказващият орган определя като фиктивни, е установено, че 154 бр. достъпвания до архивирани протоколи, издадени през 2023 г. са осъществени от служителя С. Х. посредством справка „Повторен печат на протокол" от ИСФК. При 90 от тези случаи архивната информация е използвана от Х. за генериране на сочените протоколи с актуална дата, но с идентични имена на водачите на МПС и номера на транспортното средство. За изготвянето на 6 броя протоколи служителят е достъпвал по два пъти до един и същ архивиран протокол. Като резултат дисциплинарно наказващият орган споделя изводите, посочени в доклада на Инспектората, респ. възприети и в решението на Дисциплинарния съвет, относно извършените дисциплинарни нарушения, обосноваващи реализиране дисциплинарната отговорност на служителя, изразяващи се в: В този смисъл е прието, че използването на данни, съхранявани в НАП, извън необходимото за изпълнението на служебните ангажименти, представлява нарушение и на етичните правила. Съгласно изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, на служителя е връчена покана с изх. № ДЗ-ЗО-119#1/31.01.2025 г. за изслушване от изпълнителния директор на НАП. На 06.02.2025 г. той е изслушан от дисциплинарно наказващия орган, след което е поканен да представи писмени обяснения до 10.02.2025 г., вкл. Служителят е представил писмени обяснения, електронно подписани на 10.02.2025 г. Дисциплинарно наказващият орган е намерил, че служителят е извършил нарушения във връзка с манипулиране на официални данни в НАП относно преминаването на МПС без товар по трасе „изход" на ГКПП Йовково и ГКПП Дуранкулак. Същите са извършени умишлено, като съставянето на протоколите с невярно съдържание е съпътствано от извършване на нерегламентирани достъпи в ИСФК с цел - извличане на данни за МПС от архивирани протоколи, издадени през 2023 г., посредством справка „Повторен печат на протокол". Посочените деяния са определени като грубо нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо със заеманата от служителя С. Х. длъжност. Съобразявайки извършените нарушения, обстоятелствата при които са извършени, тяхната тежест и настъпилите от тях последици за държавната служба и за гражданите, както и формата на вина, дисциплинарно наказващият орган приема, че визираните деяния осъществяват състава на дисциплинарните нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения по длъжностна характеристика, неспазване кръга на служебните правомощия, извършвайки нерегламентирани достъпи до информационните масиви на НАП и неспазване на правилата на КПСДА. Предвид това, че по силата на чл. 10, ал. 1, т. 5 от Закона за Националната агенция за приходите, служителят е бил длъжен да прилага утвърдените вътрешно-процедурни правила за работа (Политиката за мрежова и информационна сигурност на НАП), етичните норми за поведение (КПСДА, Етичния кодекс на служителите на НАП), както и съвестно да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика, но въпреки това е извършил посочените нарушения, е признато, че С. Х. е съзнавал общественоопасния характер на нарушенията, предвиждал е техните общественоопасни последици и е допускал настъпването им. При тези аргументи е постановената заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, която представлява основание за издаване на последващата атакувана заповед за прекратяване на служебното правоотношение. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, подадена срещу неизгодни за нея актове, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Оспорените заповеди са издадени от компетентен орган по смисъла на чл. 13а ЗНАП. Заповедите са постановени в изискуемата писмена форма, отговарят на изискванията на чл. 97 от ЗДСл, съответно на чл. 59 от АПК, съдържат необходимите реквизити относно извършителя на нарушението, неговата длъжност; имената и длъжността на дисциплинарно наказващия орган; дата на издаването; описание на извършеното, датата и мястото, където е извършено; обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават; служебните задължения, които са били виновно нарушени; видът и размерът на наказанието; правното основание за налагането му. Дадено е нареждане за образуване на дисциплинарното производство с нарочна Заповед с № З-ЦУ-30-8/06.01.2025 г. на изпълнителния директор на НАП. Дисциплинарният съвет след обсъждане на случая е достигнал до решение, че служителят е извършил дисциплинарни нарушения, за които се предвижда дисциплинарно наказание. Държавният служител е запознат с образуването и хода на проверката. Дадена му е възможност за писмени обяснения и събиране на доказателства. В срок е депозирано писмено обяснение от служителя. По този начин са реализирани гаранциите за упражняване на правото му на защита. Настоящата инстанция приема, че атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в рамките на визирания в чл. 13а, ал. 2 от ЗНАП преклузивен срок. За да достигне до този извод, съдът приема, че моментът на откриване следва да се свърже със запознаването на дисциплинарно наказващия орган с предмета и субекта на дисциплинарно нарушение, обективирани най-рано в доклада на Инспектората от 18.12.2024 г. (Решение № 49 от 07.02.2023 г. по адм. д. № 487/2022 г. на административен съд - [област]) Липсата на посочени конкретни дати на нерегламентираните достъпвания няма за резултат незаконосъобразност на процесната заповед. Изрично в нея е посочен периода на издадените фиктивни протоколи и осъществените във връзка с тях достъпвания - 01.04.2024 г. до 30.06.2024 г. В тази насока направените от жалбоподателя възражения като несъстоятелни следва да се оставят без уважение. Заповедите са издадени в съответствие с административнопроизводствените правила. Описаната фактическа обстановка в атакуваната заповед за налагане на дисциплинарното наказание е доказана по несъмнен начин, като същата се установява от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства. Спорно в това производство е осъществява ли тя процесните дисциплинарни нарушения. Дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено за неизпълнение на служебните задължения; неспазване кръга на служебните правомощия; неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация за съставяне на 89 броя фиктивни протоколи като първи съставител и 20 броя като втори съставител, които според дисциплинарнонаказващия орган са довели до по-висока оценка на работата на служителя, респ. повече ДВПР; както и за 154 броя нерегламентирани достъпвания до архивирани протоколи относно преминали ТС през граничните пунктове, издадени през 2023 г., посредством справка „Повторен печат на протокол" от ИСФК с оглед съставяне на фиктивни протоколи за преминали ТС. Така описаните нарушения не осъществяват състава на дисциплинарните нарушения „неизпълнение на служебните задължения“ и „неспазване кръга на служебните правомощия“. Тогава, когато един държавен служител, който упражнява правомощията на административен орган, има по закон компетентност да издава акт със съдържание като издадените, респ. да осъществява достъпвания до системата, той не излиза извън кръга на служебните си правомощия, когато издаде въпросните протоколи или осъществи достъпвания при липса на законовите предпоставки за тяхното съставяне, респ. достъпвания. В тази хипотеза и именно с оглед служебните задължения на служителя, в кръга на неговите правомощия влиза изискването за издаване на протоколите и осъществявания на достъпвания при наличие на материалноправните предпоставки. Неспазване на кръга на служебните правомощия ще има тогава, когато държавният служител няма правомощието да издава съответен протокол и да осъществи достъпвания, но въпреки това ги е издал, респ. е осъществил достъпванията. В тази смисъл е Решение № 10553 О. 17.08.2017 г. по адм. д. № 6655/2016 г., V отд. НА ВАС. При тези мотиви се извежда заключение, че служителят не е осъществил състава на визираните дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал.2, т. 1 и т. 3 от ЗДСл. Направеният извод е причина съдът да не обсъжда възраженията на жалбоподателя относно констатирана неяснота при съставяне на фиктивните протоколи – процедура по съставяне, подписване, несъвпадение на подписи, както и дали те са повлияли върху оценката на служителя за ДВПР. Според чл. 9, ал. 2 от Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация документите, данните и служебният достъп до интернет в държавната администрация могат да се използват от служителите само за изпълнение на служебните им задължения при спазване на правилата за защита на информацията, а според 4.1 от Етичен кодекс на служителите на НАП - служителите на Агенцията, имащи достъп до защитена информация, стриктно спазват правилата за използването и опазването ѝ. В горния смисъл е според ответника и т.9.3.1 от Политиката за мрежова и информационна сигурност на НАП, с които жалбоподателят е надлежно запознат. Безспорно осъществяването на нерегламентиран достъп (за фиктивни служебни цели) до данни в ИМ на НАП сочи на извод за неспазване на Етичния кодекс на служителите в НАП, с което е уронен престижа на държавната служба въпреки отсъствието на настъпили други вредни последици. Чрез нерегламентираните достъпвания държавната служба се злепоставя пред трети лица – служители на Гранична полиция, по чиито доклад започва проверка по случая. При тези данни съдът приема, че служителят е осъществил дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. Нарушението е формално, не изисква настъпване на неблагоприятен стопански, търговски или друг резултат от накърняването на доброто име на службата. Доколкото жалбоподателят е съзнавал, че не е коректно да се използват масивите на НАП за съставяне на фиктивни протоколи за преминали транспортни средства, съдът приема, че от субективна страна е налице виновно - умишлено, нарушение на правилата на Етичния кодекс, като следва да се отбележи за прецизност, че за осъществяването на нарушението е достатъчна и небрежност като форма на вината.(Решение № 1379 от 4.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 238/99 г., [Наименование]г. о) Неоснователен е направеният довод от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ с оглед липсата на предварително съгласие на УО на ФНСДУО КНСБ и ФСО НАП към САС Подкрепа и НСС от НАП. От една страна, изрично в текста на Споразумение № 95/03.11.2009 г. е посочено, че служител - член на синдикалното ръководство, може да се ползва от особената закрила само при съкращаване в щата. От друга страна, уволнението поради дисциплинарни нарушения не може да е под особена закрила на закона. При разглеждане на мотивите на заповедта за налагане на процесното дисциплинарно наказание „уволнение“ в светлината на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл следва да бъде съобразено, че се наблюдава лаконичност до степен неяснота при обсъждане на въпроса за определяне вида и размера на дисциплинарната наказание, не е коментирано въздействието на нерегламентирания достъп върху държавата служба и гражданите, и кумулативното прилагане на предпоставките на нормата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, не взето под внимание и цялостното служебно поведението на наказания служител – неговата продължителност, отсъствието на друго укоримо поведение от служителя през дълготрайния му трудов и служебен стаж, което прави обжалваната заповед немотивирана, несъобразена с формалните изисквания на закона. При анализ на предпоставките в нормата, тежестта на нарушението и цялостното служебно поведение на служителя, съдът намира, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ се явява несъразмерно тежко съобразно критериите на чл. 91, т. 1 - 4 ЗДСл. При изложените съображения обжалваната Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № З-ЦУ-ЗО-202/ 14.02.2025 г. е незаконосъобразна поради нарушение на установената форма и материалния закон, поради което следва да се отмени. На отмяна подлежи, като обусловена от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение", и Заповед № 392/18.02.2025 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя. Предвид своевременно направеното искане и съобразно чл. 143 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Воден от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд-[област], втори състав